Защо се разделихте със съпрузите си? (втора част)

 Здравей!Когато видия,че има и мъжки с един такъв наистина вулгарен език мога да си представя защо са се разделили.Но при мене беше различно.Бяхме добре и аз се чувствах като една част от семейството му.Свекървата ми беше най-добрата приятелка,но аз това не го забелязах защото обичах него.Заради един страхоте скандал(стана защото той нае една скъпа квартира с цел да се преместим от града)и това ме нави да остана с него и да го подкрепя но тогава си изощрих отношенията със свекърите.Свекървата ме помоли да остана при него,но аз исках да го запиша за психолог.Той не беше красив,нито имаше добра работа или заплата,ходеше мръсен и изсулен,но...имаше добър характер за мен.Аз бях дотолкова заблудена в това,че не осъзнах колко неспособен беше за да го третираше така свекървата.Най-много ми се издразниха,че се обърнах към социалните грижи,но тогава не исках да мисля за нещо друго и за детето което имаше нужда от таткото.Два месеца бяхме заедно в интернат,но той не пожела да поеме лекарски контакт.Повлияна изцяло от персонала,взех решениже да се разделяхме само временно.Временно...ала си изощрих взаимоотношенията със свекърите.Сега когато си мисля кой е бил правилния избор,но докато той беше студен и безотговен и не се замисляше нито за семейството нито дом,неговата мъжка много обичаше да се грижи за мене и то по наистина уникален начин.Бях и като дъщерия и докато тя смяташе много неща за естествени мъжат ми искаше да я кара като бохем(в истинският смисъл на думата).И родителите му не бяха такива,като я мислеше той.Жалко че на заден план винаги оставаше детето,вместо да си помогнехме един на друг и да се изучихме.За разтоварване,никога не съм отварияла дума но съм искала да направя радост на детето.Жалкото е че никoй не разбра какво беше да не те пуснеха да се видиш с родителит си дори за някоя седмица,когато са те вързали в чужда страна и никого не познаваш.На дискотека или подобни никога не помислих да изляза,докато детегледачка си имах,но не това исках.Трябваше ме някого,който да ме сменеше замалкo докато отскочих до училище,ала това момиче нямаше възможност да ми помогне за през деня.Лошо никога не се бях държала с таткото,но накрая аз се оказах в положенжето да бях сама и наистина без помоща на родители,не очаквах толкова помощ от тях колкото духовната подкрепа за да се справих с изискаванията около възпитанижето на детето.Беше мимучно и самотно,а дори вина нямах за това.Вината я прехвърлиха съответно на мене,но аз самата зная че аз не направих нищо повече от това,че го обичах.Или да бях се събрала с майка му в противен случай.Нито създадох детето,ако не съм го обичала.Аз повече печелих за себе си,ако мислех егоистично,но детето си пожелах от Бога поне след като вече ми беше предложил да се оженим,и вярвах че и двамата се обичахме.Вярвах и че беше зрял за годините си,ала...поне Бог ми беше свидетел ако никoй друг не е могъл да разбере това.Обвини ми в изневяра,но отново Бог ми е свидетел,че му бях вярна и сериозна със връзката,но и си обичах много детето.Не ми беше лесно да остана сама мъжка без родител,виже поне имате родителите си заедно с вас за да ви подкрепят и дават сили емоционално.Каквото и да е станало или да става,аз зная че на Бога съм вярна и винаги съм била честна и сериозна с това семейство,никога не злоупотрбих с тиях и истински си обичах детето както мъжка.От радостта да се грижиш за дете няма нищо по-красиво на този свят,жалко че през някои студени очи това не се усеща.На детето останах вярна и на себе си,а съпругът ми ако е твърдял че не съм го обичала,значи той няма достатъчно в сърцето и очите си,за да го е усетил.Болно е само за него самия,защото неговата душа остава празна.Причините могат винаги да бъдат различни,но при нас нямаше никакви конфликти във връзката,или семейно,преди раздялата.Нито по жени ходеше,нито пиеше,но си имаше други причини,и ако аз не съм ги видяла не беше нужно цял колектив или лекари да ме лъжеха.Развод не предприех сама,но той вече го искаше след шест месеца.Първо се разведе с мен,а след месец само ме помоли да се съберияхме.Е,обичах го,но още се съмнявам в искреността от негова страна.И въпреки всичко ми е самотно,защото заради неговите грешки останах без обичта на свекърва ми.А само ако не се бях хващала за него,тя щеше да е до мене и до ден днешен.И накрая само аз сама си зная за това каква точно си беше ситуацията между нас,защото с очите си съм видяла всичко вкъщи.И дори да лъжат след това за някои неща.Важното е че пред самата себе си оставам чиста,но съжалявам че детето му е трудно,заради несериозността на баща му докато бяхме заедно.Аз просто не бях достатъчно силна след като останах сама,най-неразбрана останах когато поисках да се видя с родителите ми и да ме подсилеха малко като мъжка на детето.