Ритуали при смърт на човек

  • 200 665
  • 108
  •   2
Отговори
21 септ. 2011, 11:07 ч.
  • Мнения: 3 929
Вчера почина баба ми, Бог да я прости, и въпреки че вече изпратих баща си, се оказа, че не знам много от нещата, свързани със смъртта и погребението, а после и последващите ритуали.
Може за някои от вас да е обичай, при други да са просто бабини деветини, но ви моля да споделите какво се прави и какво се спазва при смъртта и след погребението на човек?
Ако трябва да бъда по-конкретна, 40 дни от смъртта ли се броят или от погребението? Както и всички онези "дни" - 3, 9 и т.н. Свекърва ми каза да не пера и да не се къпя 3 дни, ама и тя не знае дали е след смъртта това или след погребението. Говори уклончиво, така чула, така правели, ама нищо конкретно. Колкото и смешно да ви звучи, аз се притеснявам, може и от напрежението да е, човек в такива моменти... не знам, но тази сутрин изпрах едни дрешки на детето, че ни предстои пътуване, а снощи се изкъпах...
Моля, споделете.

# 1 21 септ. 2011, 12:18 ч.
  • Мнения: 3 241
Съжалявам за баба ти. Sad
В такива моменти човек търси утеха и занимание в разни обичаи и традиции, поверия.
Но според мен не бива да се прекалява.

Едно е да направиш панихида, ако щеш всеки месец, но да не се къпеш и переш вече е прекалено.
Ти си разумен човек, според теб последните две неща с какво помагат?

# 2 21 септ. 2011, 12:58 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 251
Съболезнования за баба ти. Flowers Rose Flowers Rose

Когато почина майка ми покрих огледалата и оставих да свети крушка през нощта 40 дни след смъртта й. Крушката заместваше кандилцето.

Нищо лошо, че си изпрала детските дрешки. А ако си много притеснена запали свещичка в църква и помоли за прошка.

40 дни се броят от датата на смъртта, специално съм питала нашия отец заради панахидата на майка ми.

# 3 21 септ. 2011, 13:07 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Всичко се брои от датата на смъртта. И 40-сет и третини и деветини.
Понякога погребението е направо на третините.
За огледалата и аз го знам, както и за прането (липсата на такова).
До 40 дни се пали всеки ден свещ в дома на починалия. Тази свещ е от ритуала на погребението. До 40-ия ден трябва да изгори напълно.
Съболезнования... Утре са третини на баба ти. Ходи се на гроба...

# 4 21 септ. 2011, 13:11 ч.
  • Мнения: 284
Моите съболезнования.
Чувала съм, че огледалата се покриват за да не се види отражението на починалия/ковчега в него. А не се пере и къпе(по-конкретно косата), за да не се прави сапунена пяна, но си нямам на идея поради каква причина. А дните наистина се броят от смъртта, не от погребението.

# 5 21 септ. 2011, 14:08 ч.
  • Мнения: 198
Съжалявам за баба ти, лека й пръст.
От ритуали свят може да ти се завие. Според мен няма нищо задължително, особено в такива неща като къпане, пране и прочие. Основните неща са 40 дни да не се пипат вещите на починалия и да му се пали вечер по една свещичка. Тази свещичка е добре да не изгаря до края и останалото да се занесе в църквата при изнасяне на 40 дни. Хубаво е след погребението да дойде един поп в дома на починалия, да направи (не помня как се казваше) четат се някакви молитви за здравето на останалите живи - знаят го във всяка църква. Всички дати се броят от датата на смъртта. Хубаво е също така каквото занесете в църква или на гробища всичко да се раздаде, нищо от храната и пиенето да не се прибира. Друго - помниш, обичаш човека и толкова. Нямам нужда от ритуали, за да докажа колко страдам - некролозите ги махнахме на третия ден, жалейки по вратите и по себе си не сме имали.

# 6 21 септ. 2011, 14:09 ч.
  • Мнения: 3 929
Благодаря ви! Аз искрено се притесних за прането и за къпането, въпреки че бих искала да знам защо НЕ трябва да се прави, някакво обяснение да имам за нещата. Казват ми, че ще ми се случи беда и толкова. Много добре знам, че с нищо не помага това да не переш и да не се къпеш, ама с какво пречи да го правиш? Някаква макар и елементарна логика има ли?

# 7 21 септ. 2011, 14:25 ч.
  • Мнения: X
Съболезнования и от мен...До смъртта на баба ми и аз не знаех нищо за ритуалите. Майка ми също, и старите баби, приятелки на баба ми ни напътстваха. Помня, че ме пратиха да купя портмоне, гребенче, сложихме ги, плюс някакви дребни монети. Монетите били за да се " откупи" пред Бог. Сложихме й и едно медальонче, на което беше изобразена Богородица с Младенеца, тя си го носеше редовно приживе. За къпане, къпали сме се, но не прахме няколко дни. Също така, на самото погребение покрихме всички огледала. Освен това трябваше да купим шише мента и пластмасови чашки. Всеки, който дойдеше на погребението трябваше да мине покрай масичката и да си сипе малко.( Това е отделно от обичайното " подаване" на храна). Знам също, че до 40 дни, на некролог не се слага снимка, но напоследък виждам, че слагат и на деветия ден. На 40 дни се раздава по нещо на поканените. Скоро бях на помен и раздаваха по една чиния за хранене, кърпа и нещо дребно, евентуално чорапи. Но във всеки регион на България традициите са различни. Въобще недей да го мислиш това пране, разбира се, че нищо няма да ти се случи, това са просто традиции...

# 8 21 септ. 2011, 14:29 ч.
  • BG
  • Мнения: 2 458
Zuki, съболезнования за баба ти!
Баща ми почина преди малко повече от месец, в неделя са 40-те и силно ме вълнува темата. Момичетата са казали всичко преди мен. На самото погребение мама беше решила ритуалът да е граждански, сега пък и пълнят главата, че трябва панихида, изобщо да полудееш. Решихме да си караме без поп, да се съберем близките, да почетем човека на гроба и това е. Много хора вече не спазват всички тези неща попски. Държим лампата светната, свещичка гори и това е. На 3, 9 и 40 раздаваме храна. Тате си отиде, пазя си го в сърцето и не вярвам, че ритуалите ще ми помогнат с нещо. На него пък хич. С цялата тази болка да се занимаваш с толкова излишни според мен неща...
Не прахме до 3 ден, след погребението открихме огледалата, пуснахме телевизора. Свалих траура, защото имам бебе. И това е, живите трябва да продължим по човешки.

# 9 21 септ. 2011, 14:32 ч.
  • Мнения: 2 142
 Flowers Rose Flowers RoseСъжалявам за баба ти !
Във всички ритуаи има някаква логика и не е случайна.
В различните крайща е различна,както при сватба,новородено и пр.
Всичко,което ще чуеш - е фолклор,излишно натоварване и напрежение.
Ако имаш някакви въпроси - допитай се до свещеник.
Единственото,което трябва да се спази е на 40 дни,равнение на гроба.
Хубаво е в дома на покойника да се направи водосвет.
Къпи се,пери,гледай телевизия и вярвай,че баба ти е в един по-хубав свят.

# 10 21 септ. 2011, 14:34 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 251
Цитат на: misheva в ср, 21 сеп 2011, 14:08
Хубаво е след погребението да дойде един поп в дома на починалия, да направи (не помня как се казваше) четат се някакви молитви за здравето на останалите живи - знаят го във всяка църква.

Водосвет май.  Наистина е хубаво да се извърши.

# 11 21 септ. 2011, 14:35 ч.
  • Мнения: X
Разбира се, ако човекът не е бил религиозен, или пък семейството му не е, никой няма да ги задължи да викат поп. Няма причина роднините да се влияят толкова от приказките и съветите на околните. Все пак всеки съвет е субективен и произтича от личната позиция на даващия съвет- дали вярва в Бог, дали е суеверен, от кой регион е и т.н. Както каза Бенисима, най-важното е, че мъртвите продължават да живеят в сърцата ни...

# 12 21 септ. 2011, 14:45 ч.
  • Мнения: 198
Daa
Цитат на: Котьо Тръмп в ср, 21 сеп 2011, 14:34
Цитат на: misheva в ср, 21 сеп 2011, 14:08
Хубаво е след погребението да дойде един поп в дома на починалия, да направи (не помня как се казваше) четат се някакви молитви за здравето на останалите живи - знаят го във всяка църква.

Водосвет май.  Наистина е хубаво да се извърши.

Дааааа, водосвет е! Мерси, излезе ми от акъла одеве думичката. Църковните неща се правят само ако семейството е такова, че ги почита. Аз не съм от разпалените вярващи, но винаги сме правили водосвет в семейството и също понякога си паля свещичка за починалите, когато мина покрай църква.
Днес се навършва 1 година от смъртта на много близък човек, роднини се обаждаха няма ли да правим панахида, ние решихме да си спестим тази тегавост и всеки занесе да почерпи сладичко за Бог да прости в работата си, майка ми мина да запали една свещ, довечера ще изпием по едно вино и толкова. Една година и нито един ден без да си спомня - какво по-важно от това. Не се притеснявай от лоши поличби и подобни гадости, много е излишно.

# 13 21 септ. 2011, 16:16 ч.
  • Мнения: 677
Да не се къпят домашните, както и да не се пере, е обичай от миналото.
Тогава, починалият е стоял по 2-3 дни, докато се съберат роднините за погребението.
Пиша за времената, когато се е пътувало с каруци!
Та, къпането и прането е било свързано с изливането на вода, и вярването било, че ако това се прави, тази вода "отива" в гроба му.
След погребението "забраната" за тези дейности е отпадала, както и се е сваляла бялата кърпа от огледалата.
Вярвали са също така, че ако починалият се остави сам през нощта, и го прескочи котка, той щял да се превърне в "плътеник", та поради тази причина до него винаги е имало човек, който също е следял да не остане без запалена свещ.
Траурът е бил в зависимост от родствените връзки.
Колкото по-близък ти е бил, толкова по-строг и дълъг е бил той.
Отлагали са се годежи, кръщенета и сватби, както и не се е ходило по такива, докато не свърши той - от там е останало това да не се гледа телевизия или слуша радио.
В денят на погребението се е слагал дървен къст, а до него се е засаждало младо дръвче (обикновено слива), което да "пазело сянка" на починалия.
След навършването на година е било задължително да се постави паметник, като зад него се оставял кръста, който до тогава е бил.
След излизане от погребение са се прибирали в домовете си по различен път в пълно мълчание, а даровете, дадени им на него, се оставяли една нощ отвън.
На излизане от гробищата се хвърляло камъче през рамо, и не се обръщало повече назад.
Не се взема нищо от гробището, както и нищо занесено там не се връща у дома!
Ако веднъж свалиш траурна лента (шал или каквото носиш), то повторно не се слага, а се прибира и при първа възможност се оставя на гроба - завръзвали са ги на дръвчето там.
...
Изобщо, от раждането, та до смърта, всяко едно важно събитие е било свързано с ритуали, голяма част от които, днес  са изгубили своята стойност.
Или пък са отстъпили своето място, на модерните такива, като син жартиер и хвърляне на булчински букет Simple Smile.

# 14 21 септ. 2011, 16:20 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 251
От всички ритуали, които знам, най ме плаши и строго спазвам, е да не внеса пръст от гробищата вкъщи. Измивам ръцете и обувките си на гробището (колкото е възможно).

# 15 21 септ. 2011, 17:43 ч.
  • Мнения: 3 929
Благодаря ви!

Цитат на: 298 в ср, 21 сеп 2011, 16:16
Да не се къпят домашните, както и да не се пере, е обичай от миналото.
Тогава, починалият е стоял по 2-3 дни, докато се съберат роднините за погребението.
Пиша за времената, когато се е пътувало с каруци!
Та, къпането и прането е било свързано с изливането на вода, и вярването било, че ако това се прави, тази вода "отива" в гроба му.
След погребението "забраната" за тези дейности е отпадала, както и се е сваляла бялата кърпа от огледалата.
Ето, точно това ме интересува - защо? Какво като "отива" вода в гроба на умрелия? Какво следва от това?
То е ясно, много от въпросните ритуали няма как да се спазват в днешно време. В този така забързан живот, при тези разстояния, които пътуваме, е невъзможно.

Ако има някакво значение за самите ритуали кой да ги извършва и как да ги извършва, баба ми, Бог да я прости, всъщност е баба на съпруга ми, не ми е родна баба, но я обичам като такава, а и тя много ме харесваше. В смисъл, на мен ми е трудно да ги правя, защото родният й дом е далеч от София, има си дъщеря и син живи, както и 4 внука - всичките женени и т.н. Едва ли е опряло до мен да върша всичко това, но специално за прането и за къпането се притесних.

# 16 21 септ. 2011, 18:16 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 3 359
Когато преди 2 години и нещо си отиде баба ми, бабите в селото надуха главата на леля ми с това какво трябва да се прави. Тогава сестрата на дядо взе нещата в свои ръце и пресече доста ритуали, които според нея са излишни в случая. Когато след погребението най-близките се върнахме в къщата, една от лелите на баща ми накара майка ми да мине по ъглите на къщата с някаква китка, да поръси с нея и да каже нещо в смисъл колко е хубаво без свекърва (става въпрос за майката на баща ми). При което свещеникът, който дойде за водосвета, каза, че това са бабини деветини и да не дават бабите такива съвети. Така че най-добре е да се консултира човек със свещеник.

# 17 21 септ. 2011, 20:18 ч.
  • Мнения: 677
Доколкото разбирам ти не живееш в къщата на починалата,
значи "поверието" да не се пере и къпе (щяло да му влиза "помия" в очите и да лежи в нея)
не те засягат по никакъв начин.
Може пък, в някой край на Бг да има някакво логично обяснение за това поверие, защото ако е само това по горното ....
Мъжете не се бръснели до 40 (тези, които живеят в къщата де).

Запали свещичка за бабчето, пък когато направиш нещо вкусно, занеси на  някоя съседка за "бог да прости" и това е. Няма какво да се притесняваш, още повечето от това са фолклор.
Те ще си я изпратят както се прави по техния край.




# 18 21 септ. 2011, 20:29 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
 298 - много право думаш...  Hug
До 3-я ден след кончината, духа на починалия обикаля къщата и родните си места. От 3-я до 9-я ден бива развеждан из дверите на Рая, а от 9-я до 40-ия из дверите на Ада. И на 40-я ден Господ отрежда мястото... За това е много важно да се "равни" гроба да се отслужи молитва от отец и панахида с преливане и жито (аз така знам). И близките да се молят горещо за душата на починалия до 40-ия ден.

# 19 21 септ. 2011, 22:45 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 203
Цитат на: zuki в ср, 21 сеп 2011, 14:09
Благодаря ви! Аз искрено се притесних за прането и за къпането, въпреки че бих искала да знам защо НЕ трябва да се прави, някакво обяснение да имам за нещата. Казват ми, че ще ми се случи беда и толкова. Много добре знам, че с нищо не помага това да не переш и да не се къпеш, ама с какво пречи да го правиш? Някаква макар и елементарна логика има ли?
Приеми моите искрени съболезнования    Hug Sad
Искам да ти кажа да правиш това, което сърцето ти подсказва и вярвай ми, няма да сгрешиш.
Тези ритуали според мен са отживели неща, все пак сме в 21 век..
...И майка, и татко си отидоха от този свят  Cry .. много е тежко, на никой не го пожелавам...
Не ходя на гробищата често, само на годишнина, подавам за "Бог да прости", паля понякога свещички... но всичко това правя, защото така искам аз,така ми подсказва сърцето да направя, не слушам и не правя нищо, само защото "така трябва"... никой не може да ти каже какво трябва... сама трябва да решиш..... от там никой не се е върнал за съжаление.. . каквото и да правим... или не правим....  Cry

# 20 22 септ. 2011, 00:25 ч.
  • BG
  • Мнения: 2 458
Цитат на: mle4ko в ср, 21 сеп 2011, 22:45
Приеми моите искрени съболезнования    Hug Sad
Искам да ти кажа да правиш това, което сърцето ти подсказва и вярвай ми, няма да сгрешиш.
Тези ритуали според мен са отживели неща, все пак сме в 21 век..
...И майка, и татко си отидоха от този свят  Cry .. много е тежко, на никой не го пожелавам...
Не ходя на гробищата често, само на годишнина, подавам за "Бог да прости", паля понякога свещички... но всичко това правя, защото така искам аз,така ми подсказва сърцето да направя, не слушам и не правя нищо, само защото "така трябва"... никой не може да ти каже какво трябва... сама трябва да решиш..... от там никой не се е върнал за съжаление.. . каквото и да правим... или не правим....  Cry

Прекрасно си изразила и моите чувства.....!!!   bouquet



# 21 22 септ. 2011, 21:45 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
понякога се прави... и защото починалият би искал да се прави така...

# 22 22 септ. 2011, 22:11 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 203
Цитат на: Шани в чт, 22 сеп 2011, 21:45
понякога се прави... и защото починалият би искал да се прави така...
  Simple Smile  Така ли си мислиш? Може би е така, щом това си приела за истина и с тази твоя вяра се чувстваш по-добре. Точно това исках да кажа в предния пост, да правим това, което чувстваме, че трябва да се направи, това което  мислим, че нашите починали близки биха искали да правим  Peace

# 23 22 септ. 2011, 22:35 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Съболезнования.
Според мен ритуалите са само за живите. Иначе ритуали има най-различни и мисля, че повечето противоречат на християнската религия.
Аз спазвам това, което на мен ми допада като идея. Напр. за мен е проблем яденето по гробищата или веднага след погребение. Но пък хората го правят.
Моят съвет е да не се натоварваш допълнително с всевъзможни обичаи, стресът и без това сигурно ти е в повече.

# 24 23 септ. 2011, 16:21 ч.
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Съболезнования и от мен  Flowers Rose
Когато майка ми почина преди 9 години нищичко не знаех за ритуалите, баща ми също тогава каза на баба ми (тъща му) "Ти казвай какво се прави и ще те слушаме" още повече, че гроба по желание на майка беше на село близо до нейната баба и тамошните традиции спазвахме. Огледалата се покриха. Близки жени трябвало да изкъпят покойната, но баща ми на това се противопостави и го оставили сам да я изкъпе. Всичките и вещи (без златните накити) се сложиха в торби и бяха сложени в гроба при погребението.  Жените предложиха на мен и сестра ми да си изберем по нещо за спомен. А ако нещо е забравено да се сложи, трябва от близък човек да се ползва/носи, на мен се падна честа да и нося забравените маратонки понеже бях с най-малак крак. На хората дошли при покойника се връзваше кърпа а хората оставяха пари. С тези пари до годината се пазаруваше за панихидите. Като до годината се полагаше вкъщи а на гроба само се прелива. А после само на гроба опъваха една бохча и на нея всеки каквото е донесъл, като всичко трябва да се раздаде. И дори да не изядеш всичко, трябва поне да си опитал. Това за къпането и прането също го беше поръчала баба, но дали беше само до третия ден не помня. И друга традиция и до днес спазва баба ми деня от седмицата в който е починал близкия да не пере и да не се къпе.
Всеки край си има традиции предавани през времето, като някои от тях са ни странни сега но в миналото са били важна част от живота, наш е избора дали ще ги спазваме или не.

# 25 24 септ. 2011, 12:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Мислех да не пиша, но явно няма да мога да се въздържа.
Всички тези ритуали са такива измислени глупости, че няма накъде повече.
На мъртвия му е все едно, а живите, каквото и да правят, не могат да го върнат.

Така че, защо просто не се погребе/кремира покойника? Който иска и има желание, нека каже няколко добри думи, всички останали да сложат цветя на гроба и да си помислят за хубавите мигове, преживени с покойника.
А така наречените ритуали... щом на някого му е по-лесно да изживява скръбта си чрез тях, нека да си ги прилага, но не и да изисква от другите изпълнението на някакви глупости.

# 26 24 септ. 2011, 12:27 ч.
  • Мнения: 2 441
Богиня,  и аз си мислех същото.
Начинът, по който са възпитавани бабите, основно настояващи за подобни ритуали /пък и по други поводи/, е различен от начина на светоусещане на съвременните хора. Ще си остави една майка детето неопрано заради глупости, как пък не.

# 27 24 септ. 2011, 18:09 ч.
  • Мнения: 2 401
zuki, моите съболезнования! Не се притеснявай за прането и другите неща, това са неща, които са суеверия или просто хората правят за свое успокоение! Ако сте вярващи, най-важното е да запишеш баба ти да се поменава в църквата до 40 ден!

# 28 28 септ. 2011, 08:55 ч.
  • Мнения: 1 127
Днес ще е опелото на наша близка.  CryТя е пожелала да бъде кремирана. Ще има церемония на гробищата/в църквата/, след което трупа тръгва за София.
Въпросът ми е, т.к. е работен ден, задължително ли е да се изчака цялата церемония?
Дали ще е невъзпитано да отида за кратко да изкажа съболезнования да децата на жената, без да изчакам цялата церемония, и да се върна на работа, че колежката е в отпуск, и няма как да отсъствам дълго?

# 29 28 септ. 2011, 10:54 ч.
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Съболезнования
Мисля си, че присъствието ти макар и за кратко ще бъде оценено според мен.

# 30 28 септ. 2011, 13:37 ч.
  • Мнения: 1 127
Цитат на: desitoo в ср, 28 сеп 2011, 10:54
Съболезнования
Мисля си, че присъствието ти макар и за кратко ще бъде оценено според мен.
Благодаря.
Бях, останах за целия ритуал.
Дадоха ни доста неща подавка,взех ги на работа, но не мога всички да изям. Какво да ги правя? Сякаш съм чувала, че не е хубаво да се носят вкъщи?

# 31 28 септ. 2011, 15:52 ч.
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Пред такава дилема не съм попадала, за вкъщи и аз съм чувала същото. Може би ако могат да останат на работното ти място, това е което ми хрумва. Възможно е и да греша.

# 32 28 септ. 2011, 17:13 ч.
  • Мнения: 2 401
surela, няма такова нещо, това са суеверия. Тези неща се дават за да се поменава починалият човек, когато се консумират, същото е като храната, която се раздават на задушница. Спокойно си ги занеси в къщи.

# 33 28 септ. 2011, 17:14 ч.
  • Мнения: 3 929
Цитат на: surela в ср, 28 сеп 2011, 13:37
Цитат на: desitoo в ср, 28 сеп 2011, 10:54
Съболезнования
Мисля си, че присъствието ти макар и за кратко ще бъде оценено според мен.
Благодаря.
Бях, останах за целия ритуал.
Дадоха ни доста неща подавка,взех ги на работа, но не мога всички да изям. Какво да ги правя? Сякаш съм чувала, че не е хубаво да се носят вкъщи?
Ето, сега се сещам, че когато татко почина, след погребението му раздавахме на гробищата, но аз не опитах нищо - нито ми беше до ядене, нито пък смятам за редно да го правя, просто ми е гадно и върнах яденето в салфетка чак вкъщи. Е, минаха 7 години. Какво сега, да чакам нещо лошо ли да се случи, защото съм била върнала обратно яденето от гробищата? Ми, лоши неща - бол, ама едва ли са, защото съм върнала ядене от гробищата вкъщи.
Просто търсех логиката в самите ритуали. Иначе, и аз правя това, което ми диктува сърцето. Ама за прането така и не намерих логиката.

# 34 28 септ. 2011, 20:25 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 768
zuki, повечето от ритуалите за които се чудиш идват от църквата и са свързани с  Библията, Христос ит.н. и за прането си има някакво обяснение, но не знам какво е .
Както и по някой от празниците се казва, че не се пере, чисти.

# 35 29 септ. 2011, 15:57 ч.
  • Мнения: 10 702
zuki, моите най-искрени съболезнования...
Това за водата го знам и аз, че не трябвало да се пере и в дните, когато се отбелязва Задушница. Научих по следния начин преди години. В нощта след Задушница майка ми сънувала своята майка (тогава наскоро починалата ми баба). Майка ми била ходила същия ден на гробища и раздала каквото била приготвила, както се прави. На сън баба й казала - "Всичко беше много хубаво, но защо ..... (името ми) изля тази вода, та да намокри всичко?".
Същия ден бях пускала няколко перални без изобщо да знам, че не трябва... Интересното е, че майка ми не е знаела нито че съм прала , нито че не трябва - до съня си.

Не знам каква е логиката и има ли изобщо такава, но оттогава гледам да не пера на Задушниците...

Последна редакция: чт, 29 сеп 2011, 16:03 от mijjjka

# 36 29 септ. 2011, 17:05 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: don domat в ср, 28 сеп 2011, 20:25
zuki, повечето от ритуалите за които се чудиш идват от църквата и са свързани с  Библията, Христос ит.н. и за прането си има някакво обяснение, но не знам какво е .
Както и по някой от празниците се казва, че не се пере, чисти.
Не бих казала, че идват от църквата тези ритуали, нито пък че имат нещо общо с Библията и с Христос, това са си някакви народни поверия. Специално за християнските празници и задушници е прието да се почива за да се отдаде необходимото на съответния празник или пък на починалите, ако става въпрос за задушница, та може би и оттам са произляли тези неща, че не трябва да се пере, чисти и т.н.

# 37 3 окт. 2011, 22:43 ч.
  • Мнения: 800
Цитат на: Звездичка! в чт, 29 сеп 2011, 17:05
Цитат на: don domat в ср, 28 сеп 2011, 20:25
zuki, повечето от ритуалите за които се чудиш идват от църквата и са свързани с  Библията, Христос ит.н. и за прането си има някакво обяснение, но не знам какво е .
Както и по някой от празниците се казва, че не се пере, чисти.
Не бих казала, че идват от църквата тези ритуали, нито пък че имат нещо общо с Библията и с Христос, това са си някакви народни поверия. Специално за християнските празници и задушници е прието да се почива за да се отдаде необходимото на съответния празник или пък на починалите, ако става въпрос за задушница, та може би и оттам са произляли тези неща, че не трябва да се пере, чисти и т.н.

подкрепям!
Отдавна не принадлежа към църковното лоно, но да речем , че съм запозната с каноните. А от суеверия ми е дошло до гуша. Несъмнено тръгнеш ли да спазваш всички поверия, че откриеш, че не е възможно да ги прилагаш едновременно, просто защото много си противоречат  Simple Smile
За човек, който вярва в Бог и неговата сила, вярвата във всякакви такива бабини девитини е абсурдна.

ЗА "бог да прости" при християните се раздава хляб и жито, полива се с вино, всякакви си там кексчета, бонбонки, банички и т.н са излишни.
Огледалата покривали , за да не вампиряса покойника.
За дядо ми помня, че забиха някакъв пирон на дюшемето под ковчега, не знам защо.
 Още помня, че майка  ме наби и после жалко рида , задето съм се изкъпала в деня , в който е починал / поне 1г след смъртта, на тоя ден  от седмицата не се перяло, къпало и миело, щото мръсната вода се изливала върху мъртвеца/ .  Ето да каква лудост може да те докарат хорските суеверия, да нашляпаш детето си  Laughing  

Наложиха  техните измислени ритуали, преплетени с елементи на християнство и върху баща ми, въпреки, че  се опитах да се противоставя, никой не уважи нито мойто мнение, нито неговото приживе. Майка ми се впусна да носи черно, знаейки, че баща ми презираше от дъното на душата си всичко свързано с черкви, гробища и т.н.

Баба ми е на 93г и онзи ден ми показа някакъв пръстен , тенекиен, който трябвало да й сложим, за да се знаело, че е била омъжена. Сакън, иначе няма да се знае  Laughing

Комшийките и до ден днешен ми правят забележка, че пера на празник и простирам дрехи. АМи то като отвориш църковно календарче, то всеки ден си е празник  Mr. Green ОСвен да ходим непрани, за да угодя на комшийките.
Ами празник е, щом сме над земята , а не под нея, значи е празник. Щом още има надежда някаква за покаяние и размисъл, значи е празник  Simple Smile


 

# 38 3 окт. 2011, 22:48 ч.
  • Мнения: 800
а навремето по селата е имало и доста зловещи "ритуали".  АКО умре някой от дома ти , с който сте родени на една и съща дата, е трябвало да се промушваш под ковчега и после да ви доближават главите една до друга. И всичко това се е правело с цел, да не вземеш и ти да умреш, да не те завлече и тебе покойника.
 'ползата' от този ритуал,видях при дядо ми...  Често бълнуваше , как като дете починала негова по=малка сестра, с която рожденните дати съвпадали, та така му доближавали главата до тази на мъртвата му сестра.  Настръхвам! Ама това е било преди 90г, простички са били хората и неуки, особено по селата.

# 39 4 окт. 2011, 11:50 ч.
  • Мнения: 3 929
Цитат на: Шило_в_торба в пн, 03 окт 2011, 22:48
а навремето по селата е имало и доста зловещи "ритуали".  АКО умре някой от дома ти , с който сте родени на една и съща дата, е трябвало да се промушваш под ковчега и после да ви доближават главите една до друга. И всичко това се е правело с цел, да не вземеш и ти да умреш, да не те завлече и тебе покойника.
 'ползата' от този ритуал,видях при дядо ми...  Често бълнуваше , как като дете починала негова по=малка сестра, с която рожденните дати съвпадали, та така му доближавали главата до тази на мъртвата му сестра.  Настръхвам! Ама това е било преди 90г, простички са били хората и неуки, особено по селата.


Ох, ужас, направо тръпки ме побиват. Може да има резон в някои от ритуалите и сигурно има, но поне да ти се обясни защо "така трябва" или "така не трябва". И не само това - ти да намираш логика в това, което вършиш. Хич не обичам да правя неща, които не знам защо ги правя.

# 40 4 окт. 2011, 13:10 ч.
  • Мнения: 800

[/quote]
 И не само това - ти да намираш логика в това, което вършиш. Хич не обичам да правя неща, които не знам защо ги правя.
[/quote]

недей да правиш нищо, гледай си дечицата и това е. Няма нужда да си усложняваш живота и непременно да чакаш да ти се случи нещо лошо, защото видиш ли ,не спазваш тъпите им суеверия  Simple Smile

# 41 4 окт. 2011, 13:20 ч.
  • Мнения: 3 241
Е то какво обяснение ще ти се даде?
Не се перяло - защото се залива мъртвеца.
Какъв резон има в това?

# 42 4 окт. 2011, 17:47 ч.
  • Мнения: 1 253
Ако имаш желание и нужда да направиш нещо, каквото и да е, направи го. Без значение дали е стар ритуал или нещо, което никога не си чувала.
Ритуалите в голяма степен помагат на нас, оставащите да преодолеем емоциите, да приемем и да се приспособим към някаква нова ситуация - в случая, че някой го няма.

# 43 6 окт. 2011, 17:01 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 1 148
Цитат на: Кинче Кривошапкова в вт, 04 окт 2011, 17:47
Ако имаш желание и нужда да направиш нещо, каквото и да е, направи го. Без значение дали е стар ритуал или нещо, което никога не си чувала.
Ритуалите в голяма степен помагат на нас, оставащите да преодолеем емоциите, да приемем и да се приспособим към някаква нова ситуация - в случая, че някой го няма.

подкрепям напълно

# 44 17 фев. 2017, 17:02 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Здравейте. Утре е 3 месеца на баба, но се оказа, че съвпада със задушница и се чудим какво да правим, понеже задушница не се прави. Някой има ли идея може ли да раздадем за 3 м. без да правим задушница, или нищо да не правим? Да ходим ли на гробища?

# 45 18 фев. 2017, 10:02 ч.
  • София
  • Мнения: 2 106
Цитат на: Spastik Children в пт, 17 фев 2017, 17:02
Здравейте. Утре е 3 месеца на баба, но се оказа, че съвпада със задушница и се чудим какво да правим, понеже задушница не се прави. Някой има ли идея може ли да раздадем за 3 м. без да правим задушница, или нищо да не правим? Да ходим ли на гробища?

Здравей, това е първата Задушница, откакто мама почина.
Роднина ми каза, че на първа Задушница не се ходи.
Специално отидох до черквата и свещеникът ми каза, че такова нещо няма, че това са суеверия.

Дано съм ти била полезна с информацията.

# 46 18 фев. 2017, 20:47 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Цитат на: Marleen в сб, 18 фев 2017, 10:02
Цитат на: Spastik Children в пт, 17 фев 2017, 17:02
Здравейте. Утре е 3 месеца на баба, но се оказа, че съвпада със задушница и се чудим какво да правим, понеже задушница не се прави. Някой има ли идея може ли да раздадем за 3 м. без да правим задушница, или нищо да не правим? Да ходим ли на гробища?

Здравей, това е първата Задушница, откакто мама почина.
Роднина ми каза, че на първа Задушница не се ходи.
Специално отидох до черквата и свещеникът ми каза, че такова нещо няма, че това са суеверия.

Дано съм ти била полезна с информацията.
Благодаря много за включването. Майка ми все пак реши да запали свещ в църквата, но не раздавахме нищо. Все пак не я правихме задушницата.
Съжалявам за майка ти. Много тежък период е било  Sad За съжаление мъката остава, с времето просто свикваш.

# 47 20 фев. 2017, 20:20 ч.
  • Мнения: 7 006
Първо,никога ли не сте се чудили защо 40 дни след раждане,и 40 дни след смърт?
На какво се дължи тази повтаряемост?
Онова което аз знам е следното..
След раждането,на новороденото още не му е сформирана докрай (центриранa спрямо физическото тяло)
цялата съвкупност от по-фините/енергийни/ тела,които наричаме "аура"/астрални тела.
В първите 40 дни след раждането се случва този процес и това е причината да бъдат отбелязвани тези дни.
След смъртта пък обратното.
Настъпва разпад на съвкупността от фини тела и процесът отново трае 40 дни.
Понеже астралното тяло е следващото непосредствено след физическото,то първо се отделя,но дефакто остава в астралния свят 40 дни,докато се разпаднат връзките и с другите енергийни тела.
Респективно починалия все още витае в астрала(а самия астрал е просмукан във физическия свят) и за това,често пъти ги усещаме като присъствие в първия месец след смъртта.Особено в дома в който са живели,месторабота или друг физичен топос към който са били привързани емоционално.
Това за 40-те дни

Относно къпането,миенето,прането и т.н.,казват,че все едно хвърляме помия върху очите на починалия,но..Аз все още не съм намерила смислено обяснение,следователно не съм се съобразявала с това.
Коато на гроба се оставя храна и дойде животно,в никакъв случай не бива да се гони.
В крайна сметка,починалия вече не разполага с уста и хранопровод и няма начин,чисто технически да се наслади на храната.
За това най-лесно е да се ползва "посредник" и най-безопасно е това да бъде четириного.
Да влезеш в тялото на друг човек,пък макар и за две мин.колкото да хапнеш едно кебапче,си е живо обсебване,пък и не е толкова лесно,самото тяло се противи,щото не разпознава стопанина си.
Докато с животните(те и без това са групова душа/колективно съзнание) процесът е къде по-лесен и безопасен..Така де,за куче развило шизофрения поради обсебване от дух,все още не съм чувала.

Огледалата знам,че се покриват,щото са пространствено -времеви портали..

Последна редакция: пн, 20 фев 2017, 20:27 от Какво?

# 48 21 фев. 2017, 11:22 ч.
  • Мнения: 1
Здравей те. Днес   се навършват 7 месеца от смъртта на съпруга ми .Ако някой знае какво се прави защото аз не знам. а беше само на 41   години.

# 49 21 фев. 2017, 12:20 ч.
  • Мнения: 2 760
Чувала съм за забраната за пране и къпане, обяснявам си го с това, че едно време това е бил доста тежък и продължителен процес. И ако се захванеш да мъкнеш прането на реката и да топлиш вода за къпане, един вид няма да ти остане време да жалееш покойника.

Тази нощ сънувах татко  Praynig, беше прекрасен сън, прегърнах го, видях го млад, здрав, хубав...
Купих разни сладки неща и почерпих колежките, толкова съм щастлива.

# 50 21 фев. 2017, 16:52 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Цитат на: jivovlek в вт, 21 фев 2017, 11:22
Здравей те. Днес   се навършват 7 месеца от смъртта на съпруга ми .Ако някой знае какво се прави защото аз не знам. а беше само на 41   години.
Съболезнования. На 7 месеца мисля, че нищо не се прави...

Цитат на: Annabelle* в вт, 21 фев 2017, 12:20
Тази нощ сънувах татко  Praynig, беше прекрасен сън, прегърнах го, видях го млад, здрав, хубав...
Купих разни сладки неща и почерпих колежките, толкова съм щастлива.
Много пъти съм се чудила дали сънищата не са живот в паралелна вселена...

# 51 25 фев. 2017, 00:32 ч.
  • Мнения: 5 559
Момичета, сега разбрах от вас за ритуала да се покриват огледалата и настръхнах.. Никога не съм знаела за него, но преди време ми се случи нещо странно.. Дядо ми, с когото имах много силна връзка, по-силна, отколкото с баща ми, почина преди 3 години.. Аз му бях най-любимото същество и бях човекът, който първи разбра за смъртта му /бях на свиждане в болницата, когато се случи/.. Няколко дни след като си отиде /не помня точно кой ден беше/ при събуждане, на границата между сън и напълно адекватно състояние, видях образа му в огледалото, което е точно срещу леглото ми.. Стоеше изправен точно до главата ми и ме гледаше с тъжни очи.. След няколко секунди, когато напълно дойдох на себе си, образът му изчезна.. Изглеждаше напълно реален, целият в бяло, сякаш създаден от облак.. Не се уплаших, защото знаех колко ме обича дядо.. Имах още една подобна случка, пак в стая с огледало и в просъница - нито будна, нито заспала, но този път не видях отражението му, а директно него за секунда, пак стоеше до мен и ме гледаше тъжен.. После до 40-тия ден често го сънувах, повечето сънища бяха прекрасни, бяхме щастливи, говорехме си сред природата с часове и се държахме за ръка.. И след 40-тия ден внезапно спрях да го сънувам, което ме наведе на мисълта, че е преминал отвъд и се е разделил завинаги със земния живот. Дано е на хубаво място, където и да е, и дано знае, че го обичам и никога няма да го забравя!
Исках да споделя това лично преживяване с вас.. Ако някой може да го разтълкува, нека го направи, ще ви бъда благодарна!
Само да вметна, че освен мен, и баба често го сънуваше, с нея също имаха силна връзка и 63 години брак!

# 52 25 фев. 2017, 01:48 ч.
  • Мнения: X
На 40 дни на моя дядо, прозореца в стаята, в която се били събрали издрънчал страшно, все едно го ударила футболна топка.. .без да има никой.
Случвало ми се е на помен на смърт на мой близък, да звъни звънеца на вратата. Само че това е вътрешен звънец на апартамент, до който достъп имат само хора от етажа. Нямаше никого, а най-външната врата си беше заключена, тоест няма как някой да е дошъл отвън.
Вечерта след погребението на баба ми спахме в нейната къща. Нощта беше кошмарна, стъпки по скърцащите дъски цяла нощ, но съвсем хаотични, все едно някой се лута в тъмното. Майка ми в другата стая чувала същото. В периода до 40 дни, след нейната смърт ставаха странни неща, отварят се или се блъскат врати, стъпки, дори тежко дишане(баба ми имаше астма).
Всичко това, ако ми го беше разказвал някой друг, нямаше да повярвам, но лично го изживях, а и семейството ми усещаха същото. Така че, оттогава вярвам, че има смисъл в тези ритуали, помени, чествания.
Също знам, че докато не мине една година от смъртта не се раздава на Задушница.
А принципно се раздава храна, не защото мъртвият ще я изяде физически, но душата му се насища от това, че близките му се сещат за него.
Дори не е необходимо и да е храна, може да се направи добро на някого в памет на близкия-дрехи, храна, да го почерпите някого в заведение и т.н.

# 53 25 фев. 2017, 01:58 ч.
  • Мнения: 5 559
Да, и аз мога да кажа същото - ако не го бях изживяла толкова реално и силно, нямаше да знам със сигурност, че има отвъдно и душата остава известно време при близките, които е обичала най-много, защото й е трудно да се раздели със земния живот. 40 дни постоянно усещах присъствието на дядо навсякъде около себе си, сякаш бе прикован за мен, и след 40-тия ден внезапно това чувство ме напусна и спрях да го сънувам. Дано душата му е намерила покой!

# 54 25 фев. 2017, 12:16 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Аз все се чудя с това "отвъдно" има ли го, няма ли го. Разочаровах се от наскоро прочетена статия, че преживяванията близки до смъртта се дължат на прекалена активност на мозъка. Просто искам да знам със сигурност, че го има, а няма никакви доказателства. Искам да знам дали пак ще видя хората, които съм изгубила.
Много ми е мъчно за баба. Странното е, че 3-годишното ми дете непрекъснато се "свързва" с нея. Постоянно я споменава и пита за нея. Тя много го обичаше. Направи ми впечатление на деветини, че както беснееше и тичаше, изведнъж спря и отиде при майка ми. Каза: "Бабо, ела и седни тук да си поприказваме." (Баба ми точно така говореше. Все едно нея слушам. Като дойде някой и тя му казваше да седне до нея да си поприказват.) Майка ми го попита за какво да си приказват. И той каза: "За баба *****. Мъчно ми е за нея."  Shocked

Последна редакция: сб, 25 фев 2017, 14:09 от Spastik Children

# 55 25 фев. 2017, 14:08 ч.
  • Мнения: X
Казват, че децата и животните имат способността да усещат мъртвите, понеже са невинни души.
Нищо в този свят не се губи, просто енергията се трансформира от едно състояние в друго.

# 56 25 фев. 2017, 14:18 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Цитат на: Алиса_в_страната_на_чудес в сб, 25 фев 2017, 00:32
Момичета, сега разбрах от вас за ритуала да се покриват огледалата и настръхнах.. Никога не съм знаела за него, но преди време ми се случи нещо странно.. Дядо ми, с когото имах много силна връзка, по-силна, отколкото с баща ми, почина преди 3 години.. Аз му бях най-любимото същество и бях човекът, който първи разбра за смъртта му /бях на свиждане в болницата, когато се случи/.. Няколко дни след като си отиде /не помня точно кой ден беше/ при събуждане, на границата между сън и напълно адекватно състояние, видях образа му в огледалото, което е точно срещу леглото ми.. Стоеше изправен точно до главата ми и ме гледаше с тъжни очи.. След няколко секунди, когато напълно дойдох на себе си, образът му изчезна.. Изглеждаше напълно реален, целият в бяло, сякаш създаден от облак.. Не се уплаших, защото знаех колко ме обича дядо.. Имах още една подобна случка, пак в стая с огледало и в просъница - нито будна, нито заспала, но този път не видях отражението му, а директно него за секунда, пак стоеше до мен и ме гледаше тъжен.. После до 40-тия ден често го сънувах, повечето сънища бяха прекрасни, бяхме щастливи, говорехме си сред природата с часове и се държахме за ръка.. И след 40-тия ден внезапно спрях да го сънувам, което ме наведе на мисълта, че е преминал отвъд и се е разделил завинаги със земния живот. Дано е на хубаво място, където и да е, и дано знае, че го обичам и никога няма да го забравя!
Исках да споделя това лично преживяване с вас.. Ако някой може да го разтълкува, нека го направи, ще ви бъда благодарна!
Само да вметна, че освен мен, и баба често го сънуваше, с нея също имаха силна връзка и 63 години брак!
Аз баба не мога да я сънувам. Откакто почина минаха 3 месеца и не съм я сънувала изобщо. Преди години бяхме много близки, отгледа ме от малка. После, като родих, все по-малко ходех да я виждам, но съм гледала поне 1 път в седмицата да съм там. Чудя се дали нещо не ми се сърди, не знам защо имах такова усещане накрая. Към брат ми беше по-привързана. А аз много тежко приех смъртта й, но не съм от хората, които го показват.

# 57 25 фев. 2017, 18:44 ч.
  • Мнения: 5 559
Цитат на: Spastik Children в сб, 25 фев 2017, 12:16
Аз все се чудя с това "отвъдно" има ли го, няма ли го. Разочаровах се от наскоро прочетена статия, че преживяванията близки до смъртта се дължат на прекалена активност на мозъка. Просто искам да знам със сигурност, че го има, а няма никакви доказателства. Искам да знам дали пак ще видя хората, които съм изгубила.
Всъщност не знам дали има отвъдно, но със сигурност от преживяното от личен опит знам, че има дух/душа, която броди при най-близките си до 40-тия ден. А какво се случва после, не знам.. Но дано е хубаво..

# 58 25 фев. 2017, 20:01 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Надявам се да е хубаво. Притеснявам се дали хората, които губим са добре и щастливи...

# 59 3 март 2017, 19:18 ч.
  • Мнения: 7 006
Цитат на: Алиса_в_страната_на_чудес в сб, 25 фев 2017, 00:32
Момичета, сега разбрах от вас за ритуала да се покриват огледалата и настръхнах.. Никога не съм знаела за него, но преди време ми се случи нещо странно.. Дядо ми, с когото имах много силна връзка, по-силна, отколкото с баща ми, почина преди 3 години.. Аз му бях най-любимото същество и бях човекът, който първи разбра за смъртта му /бях на свиждане в болницата, когато се случи/.. Няколко дни след като си отиде /не помня точно кой ден беше/ при събуждане, на границата между сън и напълно адекватно състояние, видях образа му в огледалото, което е точно срещу леглото ми.. Стоеше изправен точно до главата ми и ме гледаше с тъжни очи.. След няколко секунди, когато напълно дойдох на себе си, образът му изчезна.. Изглеждаше напълно реален, целият в бяло, сякаш създаден от облак.. Не се уплаших, защото знаех колко ме обича дядо.. Имах още една подобна случка, пак в стая с огледало и в просъница - нито будна, нито заспала, но този път не видях отражението му, а директно него за секунда, пак стоеше до мен и ме гледаше тъжен.. После до 40-тия ден често го сънувах, повечето сънища бяха прекрасни, бяхме щастливи, говорехме си сред природата с часове и се държахме за ръка.. И след 40-тия ден внезапно спрях да го сънувам, което ме наведе на мисълта, че е преминал отвъд и се е разделил завинаги със земния живот. Дано е на хубаво място, където и да е, и дано знае, че го обичам и никога няма да го забравя!
Исках да споделя това лично преживяване с вас.. Ако някой може да го разтълкува, нека го направи, ще ви бъда благодарна!
Само да вметна, че освен мен, и баба често го сънуваше, с нея също имаха силна връзка и 63 години брак!


Прочети за мозъчните вълни и при различната активност..
Състоянието в т.нар. Алфа вълни е състоянието при което виждаме и чуваме ефирния свят.
Има хора които волево извикват състояние на „транс”/алфа вълни на мозъчна дейност,но повечето не го умееят и при тях това състояние се „случва” обикновено преди заспиване или непосредствено при събуждане,а в някои случаи при силна концентрация върху особено върху дадена монтотонна дейност..
Малките деца до към 4-5 год са в пермаментен Алфа режим,после с натрупването на повече инфо и ускоряването на мисловните процеси излизаме от Алфа и си минаваме на Бета режим..

# 60 4 март 2017, 00:11 ч.
  • Мнения: 5 559
Благодаря, Какво! Никога не съм го предизвиквала целенасочено, но и двата пъти, в които видях дядо, беше точно на границата между сън и будност. Явно наистина тогава сетивата са максимално отворени за невидимото.. А и когато имаш духовна връзка с някого, вероятно каналите за комуникация допълнително се отварят широко.. Не знам какво е обяснението, но съм абсолютно сигурна, че до 40-тия ден той беше напълно прикован към мен..
Имала съм и други странни видения с не толкова близки починали хора, но са били само насън..

# 61 5 март 2017, 11:07 ч.
  • Cavan, Ireland
  • Мнения: 316
Не бях запозната с нищо преди да почине баща ми. Баба почина на 16ти август и след два месеца през дванадесет часа починаха дядо и татко (на татко родителите бяха).
Не знам кой откъде се намери да ни каже, че когато има два смъртни случая в рамките на 40 дни трябва да се направи водосвет от поп за да няма трета смърт, която фактически имаше но между баба и дядо имаше 70 дни разлика.
Черно носих по малко от 40 дни. Малко преди да ги струват си забравих шалчето в нас един ден и ми казаха ако съм излезнала без него да не го слагам повече и да го пусна в течаща вода-река, както и направих. Ходя на гробища по един път в годината, защото не живея в България, но паля свещи в нас или в църква тук където съм.

# 62 5 март 2017, 12:34 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Цитат на: Dzak в нд, 05 мар 2017, 11:07
Не бях запозната с нищо преди да почине баща ми. Баба почина на 16ти август и след два месеца през дванадесет часа починаха дядо и татко (на татко родителите бяха).
Не знам кой откъде се намери да ни каже, че когато има два смъртни случая в рамките на 40 дни трябва да се направи водосвет от поп за да няма трета смърт, която фактически имаше но между баба и дядо имаше 70 дни разлика.
Черно носих по малко от 40 дни. Малко преди да ги струват си забравих шалчето в нас един ден и ми казаха ако съм излезнала без него да не го слагам повече и да го пусна в течаща вода-река, както и направих. Ходя на гробища по един път в годината, защото не живея в България, но паля свещи в нас или в църква тук където съм.

Това е ужасно! Моите съболезнования!

# 63 8 май 2017, 13:35 ч.
  • София
  • Мнения: 2 265
Вчера почина майка ми - живееше далеч и там ще се направят всичките ритуали.
Отидох и аз на църквата и попа каза, че щом няма да ходя на гроба на майка ми, трябва да се направи водосвет у дома ни. Каза да има вода в широкия съд и здравец...

Подскажете ми - дали трябва да се сложи нещо на масата за почерпката? Ще бъда само аз и свекървата ми... Ако трябва, то какво... newsm78

И още за огледалата... Не съм ги покрила. Майка ми не е стъпвала в моя дом.... трябва ли да ги покрия?

Последна редакция: пн, 08 май 2017, 13:40 от luss

# 64 26 окт. 2017, 08:08 ч.
  • Мнения: 2 836
Момичета, загубих мама след борба с рака .
Моля за съвет- тъй като ще я погребваме след 2-3 дни , да не включвам телевизор до 3 дни след погребението ли ? А относно огледалата , от сега ли да са покрити или от деня на погребението ?
А на самото погребение жито ли се носи , споделете как се прави точно

# 65 26 окт. 2017, 10:02 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Момичета, моите съболезнования...

Покрийте си огледалата, душата на починалия през първите 3 дни обхожда близки и местата, на които е пребивавала приживе.

Жито, питка и вино (при нас - разредено) са 3те задължителни неща за гробища при нас.
За погребение, ако се наеме фирма, тя се грижи за т.н. "подавка". В малка кутия има житце, хляб и още някои сладки неща. Можете да си изберете, те имат каталози.
Няма нищо конкретно. Всеки го прави както го чувства или както е научен.
От малки моята майка ни водеше на гроба на баба (нейната майка) и доста знам. Но това са моите виждания и не искам да ги натрапвам на никого. Мъката и тъгата са вътрешни и лични. Изживейте си ги, без да ги опаковате в строги и задължителни ритуали.
Единственото, което мога да Ви посъветвам е... след погребението да се върнете у дома с нещо свежо и зелено... Растение, китка, клонка, храстче...

Girl_on_fire - не се пуска ТВ и радио, не се излива мръсна вода, не се бръснат мъжете, покриват се огледалата... След погребението до 40-ия ден се палят онези ритуални свещи, останали от него. До 40ия ден трябва да изгорят напълно.

# 66 28 окт. 2017, 17:51 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Моите съболезнования. Sad Това с огледалата до момента не сме го правили, въпреки че майка ми е суеверна. Когато почина баба преди почти година, тя престана да пере в събота и в деня, в който е починала. Забрани да перем и да чистим в тези дни.
Иначе погребалната агенция се погрижи за всичко останало, те казват какво да се носи.

# 67 28 окт. 2017, 22:36 ч.
  • Мнения: 5 356
Аз също не пера и не чистя къщата в дните на смъртта на съпруга и сестра ми.
В нашия край има едни много натоварващи ритуали. Например  на другия ден след погребението се ходи на гроба още в тъмно и не се говори до там и до излизане от гробището. До 40-тия ден трябва да се отиде на 3 погребения или поне на едно.  Също толкова емоционално натоварващо изпитание е веднага след погребението да се канят близки вкъщи и да се слагат трапези. Макар и не много, но има и семейства, които  канят всички дошли на погребението в ресторант. При вас има ли ги тези  ритуали?

# 68 28 окт. 2017, 23:41 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Цитат на: K.A.G. в сб, 28 окт 2017, 22:36
Аз също не пера и не чистя къщата в дните на смъртта на съпруга и сестра ми.
В нашия край има едни много натоварващи ритуали. Например  на другия ден след погребението се ходи на гроба още в тъмно и не се говори до там и до излизане от гробището. До 40-тия ден трябва да се отиде на 3 погребения или поне на едно.  Също толкова емоционално натоварващо изпитание е веднага след погребението да се канят близки вкъщи и да се слагат трапези. Макар и не много, но има и семейства, които  канят всички дошли на погребението в ресторант. При вас има ли ги тези  ритуали?
За почерпката - да - кой както прецени и където прецени. За другото - не съм запозната. Само нам, че до 40 се ходи всеки ден на гробища, а после до 1 г. се ходи всяка събота. Е, на някои хора им е трудно да го спазват. Ако си работещ няма как да ходиш до 40 всеки ден. В София мисля, че не се спазва, на другите места и особено в селата, където разстоянията са малки, не е проблем.

# 69 29 окт. 2017, 08:57 ч.
  • Мнения: 2 495
В различните региони и семейства дори,има различни ритуали,които ме избива да ги нарека "бабини деветини".Мен,например ,са ме влачили с малките деца на гробища  всяка сутрин,защото така се правело.Децата ми бяха на 3 и на 5 и още ме е яд,че оставих свекърва ми и ММ да й приглася,без да се съобразяват за децата. Като,разбира се ,тях не съм ги спирала да си правят ритуалите.Мисълта ми е,че с тях няма да се върнат мъртвите и според мен ,трябва да са в някакъв разумен порядък.
Да почетеш мъртвите близки в деня на смъртта ,да отидеш на църква и на гроба на християнски празници,за мен е нормално.Но ако нямаш възможност ,да ти се вменява някаква вина ,е отвратително.Както и можеш да влезеш в църква ,да запалиш свещ,защото така имаш потребност,а не задължително да чакаш да дойде Задушница.
Някой може да има неприязън към религиозни ритуали ,може да си почете или спомни за близките ,по начин който него го удовлетворява.

# 70 29 окт. 2017, 10:21 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Някои "бабини деветини" наистина са голяма глупост, дори нямат нищо общо с църквата. Например това за прането и чистенето. Някой път петък вечер забравям да пусна пералня и изведнъж се оказва, че е събота, детето с непрани дрехи, пижамата за детската неизпрана и аз не мога да пусна пералня, просто защото е събота. В неделя вече ще е късно, нямаме сушилня и нищо няма да изсъхне, особено сега в този сезон, когато навън е студено, а парно няма (е, от 2 дни има:). Тогава следя изнервено кога ще стане 12.00 през нощта и се почва с прането... Все едно не обичам баба си, защото ми се налага да изпера няколко дрешки. Много ми е странно това, въпреки че се старая да го спазвам.

# 71 29 окт. 2017, 14:25 ч.
  • Мнения: 5 356
Повечето ритуали са измислени, добавяни, изменяни и втълпявани.
При нас на гроба се ходи на 3-ти, 5-ти. 9-ти. 20-ти и 40-ти ден. После, кой когато може, без понеделник.
Пали се свещ и се прелива с вода и вино.  Според църквата раздавката е хляб и жито. Всичко друго е по желание.
Имам въпрос за  първата Задушница след погребението. Ходи ли се или не? Чула съм и да, и не. Кое е вярното?

# 72 29 окт. 2017, 18:03 ч.
  • Мнения: 1 399
Струва ми се, че повечето ритуали, особено тези с прането и къпането, са въведени с цел да облекчат семейството на починалия. В едни времена, когато всичко се пере на ръка, с вода, донесена във ведро, а къпането е на двора, е най-малкото неуместно близките да се занимават с това, когато за помена са се събрали повече хора и и без това има допълнителна работа около погребението. С годините, от уста на уста, това се е превърнало в "не е на хубаво".
K.A.G., различно е на различни места. Според мен се съобразява с обичаите на мястото, откъдето е или където е погребан покойният.

# 73 29 окт. 2017, 20:32 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Първата задушница мисля че не се прави. Ние доста четохме с майка ми  и къде ли не ровихме за да видим да я правим ли след като баба почина, или не и не си спомням даже какво решихме. Май не я правихме.

# 74 1 ноем. 2017, 23:28 ч.
  • София
  • Мнения: 2 106
Цитат на: K.A.G. в нд, 29 окт 2017, 14:25
Повечето ритуали са измислени, добавяни, изменяни и втълпявани.
При нас на гроба се ходи на 3-ти, 5-ти. 9-ти. 20-ти и 40-ти ден. После, кой когато може, без понеделник.
Пали се свещ и се прелива с вода и вино.  Според църквата раздавката е хляб и жито. Всичко друго е по желание.
Имам въпрос за  първата Задушница след погребението. Ходи ли се или не? Чула съм и да, и не. Кое е вярното?


Според свещеника в нашата църква се ходи, специално питах преди няколко месеца.

# 75 2 ноем. 2017, 09:37 ч.
  • Мнения: 5 356
Благодаря за отговора! И в Интернет  прочетох мнение на свещеник, че се ходи.

# 76 2 ноем. 2017, 17:20 ч.
  • София
  • Мнения: 170
Цитат на: K.A.G. в сб, 28 окт 2017, 22:36
Аз също не пера и не чистя къщата в дните на смъртта на съпруга и сестра ми.
В нашия край има едни много натоварващи ритуали. Например  на другия ден след погребението се ходи на гроба още в тъмно и не се говори до там и до излизане от гробището. До 40-тия ден трябва да се отиде на 3 погребения или поне на едно.  Също толкова емоционално натоварващо изпитание е веднага след погребението да се канят близки вкъщи и да се слагат трапези. Макар и не много, но има и семейства, които  канят всички дошли на погребението в ресторант. При вас има ли ги тези  ритуали?

Това не го разбрах...Какво значи "трябва"? Трябва да почине твой познат, роднина или приятел, за да отидеш на погребение ли? Че и три...Или отиваш на поклонението на непознат човек, само и само да се изпълни поверието? А каква е логиката?  newsm78

# 77 2 ноем. 2017, 18:41 ч.
  • Мнения: 5 356
И аз не разбирам логиката. Ходи се на  погребение,  на който и да е . Много хора тук го спазват, по-младите не го спазват. Може би е някакво поверие, може би е местна измишльотина, може би  нещо като съпричастност в скръбта. Не знам, но тук го има това нещо. Преди 20 дни почина свекърва ми. Бях решила да не го  спазвам, но  нещо ме безпокоеше и отидох на 1. Запалих  и оставих още  други 2 свещички за  2 следващи погребения и повече няма да ходя. Така съм чувала, че правели и други хора. Зачитало се.
В крайна сметка не знам кое е правилно или неправилно. Въпрос на усещане.

Последна редакция: чт, 02 ное 2017, 19:03 от K.A.G.

# 78 26 ноем. 2017, 21:46 ч.
  • Мнения: 143
И аз да се включа в темата! На 13.11. погребах мъжа си, само на 44 години. Самото погребение беше без поп, затвореният ковчег беше изложен за да си вземат последно сбогом всички. Негово колега каза няколко думи, след което приятели и колеги понесоха ковчега и го положиха в гроба. След това тези които поискаха останаха за раздавката и хапнаха за бог да прости. Вкъщи всяка вечер си паля свещта от гробищата забита в купа със сурово зърно. Ще я паля до 40-я ден, след което ще я занеса на гроба и там ще доизгори, а житото ще се разпръсне върху гроба.  Не съм покривала огледалата, гледам и телевизия. Нося си черните дрехи и страдам, но живота продължава. Както казва малкият ми син и да плачем и да не плачем, тате няма да се върне!
Правете всичко както го чувствате,  а не това което казала Пенка, Драганка или комшийката. 

# 79 27 ноем. 2017, 15:38 ч.
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 030
Съболезнования на всички.Вчера изпратихме вуйчо ми-само на 54 години, отишъл си докато спи.Още не мога съвсем да разбера какво точно се случи, само седя и през 5-10 минути почвам да плача.Най-много ми е мъчно за баба(майка му), която на 32 е загубила съпруга си, преди 12 години и половина погреба дъщеря си(майка ми), а вчера и синът си.Питам се как е възможно да се случи всико това на един човек, и най-вече защо?
Та за ритуалите-не сме викали свещеник,понеже не беше кръстен и знам, че в такъв случай не се вика, човекът от траурната агенция каза прощално слово ,преди да го погребат на гробищата ,посе минахме и си взехме последно сбогом, след което ковчегът беше затворен,пуснат в гроба, хвърлихме по една шепа пръст и ни казаха да си ходим ,без да се обръщаме назад.Когато почина напълнихме една паничка с брашно и в нея сложихме свещи да горят, като през цялата нощ аз или баба се редувахме да гледаме да не угаснат,покрих всички огледала и огледални повърхности, телевизия с баба не гледахме, но т.к.в къщи има малко дете,то няма как да разбере че не трябва да гледа и телевизора беше пуснат вечерта след погребението.Положиха го в ковчег чак когато тръгнаха да го изнасят от дома, преди това човека си беше в леглото,за повечето неща се погрижиха хората от траурната агенция(обличане,къпане,изнасяне от дома,превоз,раздавка,венци)...В къщи остана една голяма свещ и баба трябва да я пали до 40 ден всяка вечер, после на месеците-3 ,6, 9 и на годината да я остави да изгори, също лампата в стаята, в която е починал трябва да стои светната до 40-тия ден.Не се пере,мие и чисти до 9 ден, на самия 9 ден се изпират нещата му и се раздават на негови роднини.После баба си знае в деня, в който е починал няма да пере и чисти(същото прави и в ден четвъртък-тогава почина мама).Траура за мама го носи горе долу 2 години-до моята сватба, сега обаче вероятно няма да го свали никога:( Аз нося траур до 40 дни,после го махам...За раздавките тя раздава на всяка задушница и винаги,когато сънува свой близък, аз ходя и паля свещ в църквата, т.к. съм кръстена, а и там се чувствам добре.

# 80 27 ноем. 2017, 15:40 ч.
  • Мнения: 2 836
Цитат на: Milena_Kolarova в нд, 26 ное 2017, 21:46
И аз да се включа в темата! На 13.11. погребах мъжа си, само на 44 години. Самото погребение беше без поп, затвореният ковчег беше изложен за да си вземат последно сбогом всички. Негово колега каза няколко думи, след което приятели и колеги понесоха ковчега и го положиха в гроба. След това тези които поискаха останаха за раздавката и хапнаха за бог да прости. Вкъщи всяка вечер си паля свещта от гробищата забита в купа със сурово зърно. Ще я паля до 40-я ден, след което ще я занеса на гроба и там ще доизгори, а житото ще се разпръсне върху гроба.  Не съм покривала огледалата, гледам и телевизия. Нося си черните дрехи и страдам, но живота продължава. Както казва малкият ми син и да плачем и да не плачем, тате няма да се върне!
Правете всичко както го чувствате,  а не това което казала Пенка, Драганка или комшийката. 

Съболезнования !
И аз всеки ден паля за малко свеща до 40-я ден ... А да попитам, освен свеща, подавки и черната кърпа,която се връзва на кръста - друг ритуал има ли за 40-ия ден ?
Също така трябва ли да каня хора тогава  newsm78

# 81 27 ноем. 2017, 19:03 ч.
  • Мнения: 5 356
Милена, приеми и моите съболезнования за съпруга ти! Много добре знам как се чувстваш. Прегръщам те и ти желая сили!

Елислава, приеми и ти моите съболезнования за вуйчо ти! Моята майка загуби син на същата възраст, свекърва ми и тя своя син -моят мъж. Това е най- голямата загуба и никога не се прежалва.

Преди 45 дни почина и свекърва ми. На 40-тия ден  на гроба й ходихме  само другият й син, етърва ми, двете ми племенници, аз и сина ми. Запалихме свещи, преляхме с вино и вода. Там раздадохме пликчета с жито, питка  и други неща. Вкъщи нищо не сме правили.

# 82 27 ноем. 2017, 19:34 ч.
  • Мнения: 5 559
Моите съболезнования!
Предполагам, че няма по-голяма мъка от това майка да погребе дете Sad
А аз тази нощ сънувах починалия ми дядо, с когото бяхме много близки. Стоеше до вратата на спалнята ми, но не прекрачи прага и не влезе. Дали значи нещо?

# 83 28 ноем. 2017, 19:52 ч.
  • Мнения: 5 356
А аз сънувах баща ми. Казват, че като  сънуваш починал, ще видиш   някой близък, с който не сте се виждали скоро.

# 84 29 ноем. 2017, 00:58 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Цитат на: K.A.G. в вт, 28 ное 2017, 19:52
А аз сънувах баща ми. Казват, че като  сънуваш починал, ще видиш   някой близък, с който не сте се виждали скоро.
За мен тези "тълкувания" са глупости  Peace За мен. Няма лошо ако някой вярва в тях.
Аз като сънувам баща ми или дядо, или баба просто знам, че "сме се срещнали" за малко, усещам го, съвсем реално е усещането, че "сме били заедно". И толкова. Вярвам и знам, че идват при мен не за да раздавам нещо /винаги като съм раздавала за починал човек се чувствам така сякаш "черпя" за смъртта му, нелепо ми е... отделно моето схващане е, че раздаването е заради живите и това да помнят и чувстват, а не заради мъртвите... както и да е, отплеснах се/, не за да тълкувам по някакъв начин появата им, а просто "за да се видим". Понякога ми се случва в трудни моменти, като вид "помощ", друг път без причина, просто така ... защото нито времето, нито нещо друго може да изтрие или притъпи обичта и липсата.

Всъщност темата за починалите близки и дали ги сънуваме е друга, тук малко спам стана мнението ми, затова да кажа и по темата конкретно: не знам никакви точни ритуали за спазване... Имам дълбокото усещане, че човек трябва да прави това, което чувства и мисли за най-правилно и най-добро. И че най-важното е обичта към починалия и хубавите мисли за него... останалото не е от съществено значение...

# 85 29 ноем. 2017, 01:19 ч.
  • Мнения: 519
КАГ, Алиса, наглеждат ви дали сте сте добре. Аз така го тълкувам, съгласна съм и с Мон. Споменете ги с добро, хубаво е, че ги виждате, било то и насън.

# 86 29 ноем. 2017, 19:57 ч.
  • Мнения: 143
На 40 се канят близки и приятели, който иска и може ще дойде, но  не е задължително да каниш, може и да сте си само семейството, както си го чувстваш така го направи Бела Ми

# 87 28 фев. 2018, 15:14 ч.
  • Мнения: 7 006
До първата година,мъртвите са още тук,изкл.тези които са кремирани

# 88 28 фев. 2018, 15:44 ч.
  • Мнения: 2 111
Как така са "още тук" и защо без кремираните?

# 89 28 фев. 2018, 15:49 ч.
  • Мнения: 7 006
Цитат на: Кафе с Канела в ср, 28 фев 2018, 15:44
Как така са "още тук" и защо без кремираните?

Бих ти обяснила,но ще излезем много извън темата.

В нета има много инфо за преходите и фазите след смъртта

Кремираните не са обвързани с процесите на разпад на физ.тяло.Котвите/енергийните връзки/се прекъсват с изгарянето.

# 90 28 фев. 2018, 17:44 ч.
  • Мнения: 5 559
Значи по-добре всички да са кремирани. И без това скоро няма да има място за гробове.

# 91 28 фев. 2018, 22:15 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: Какво? в ср, 28 фев 2018, 15:49
... В нета има много инфо за преходите и фазите след смъртта...

би ли ме насочила...  Hug

# 92 1 март 2018, 08:42 ч.
  • Мнения: 7 006
https://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw

Това е видео на руската езотерична школа,в частност Левашов

Препоръчвам го защото нещата са обяснени почти на 100% в сравнение с другите подобни,но  уточнявам,че и тук както навсякъде,има необяснени и неизказани неща,има преиначени факти,но това е масовото положение..
Общо взето обаче,картинката е показана доста ясно,обяснени са и кремациите..


п.п.Уточнението го правя,защото когато човек се явява посредник на инфо,той носи отговорност за това каква информация разпространява,и аз съм наясно,че във видеото има откровени заблуди и манипулации,но както казах,така стоят нещата с всеки езотеричен материал.


Препоръчвам и тази тема,защото има претнциите да не е обвързана с нито една религиозна доктрина,езотерика,нюейдж,тао,дао,мао и прочее програми за майнд контрол..Общо взето само сухи факти,без украси и финтифлюшки


ТЕМА: СТАТИЯ: ЖИВОТ, СМЪРТ, РЕИНКАРНАЦИЯ И ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ХОМО САПИЕНС ЕТИКУС
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=286.msg852#msg852

# 93 1 март 2018, 22:09 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
мерси, Какво?  Hug

# 94 30 апр. 2018, 18:19 ч.
  • Мнения: 5
Цитат на: Етти в чт, 02 ное 2017, 17:20
Цитат на: K.A.G. в сб, 28 окт 2017, 22:36
Аз също не пера и не чистя къщата в дните на смъртта на съпруга и сестра ми.
В нашия край има едни много натоварващи ритуали. Например  на другия ден след погребението се ходи на гроба още в тъмно и не се говори до там и до излизане от гробището. До 40-тия ден трябва да се отиде на 3 погребения или поне на едно.  Също толкова емоционално натоварващо изпитание е веднага след погребението да се канят близки вкъщи и да се слагат трапези. Макар и не много, но има и семейства, които  канят всички дошли на погребението в ресторант. При вас има ли ги тези  ритуали?

Това не го разбрах...Какво значи "трябва"? Трябва да почине твой познат, роднина или приятел, за да отидеш на погребение ли? Че и три...Или отиваш на поклонението на непознат човек, само и само да се изпълни поверието? А каква е логиката?  newsm78
[/quot]
Ходи се на първото погребение дори да не е на близък човек в района където е починал вашият роднина.
Например скъпата ми майчица почина днес и носих третини, ако някой почине трябва да отида да му запаля свещичка и ако съм забравила нещо да и изпратя по него. Това което е за нея трябва да го сложа при покойния ( в неговия ковчек) а което е за него се слага отделно при сладките който са оставени.

# 95 4 май 2018, 16:04 ч.
  • Мнения: 62
Съболезнования на всички, които са изгубили близки и скъпи хора. Аз преживях това на 11.11.2017г. - тогава загубих майка си. За 40 питах  по-възрастни хора и направих това, което ми казаха.  Сега искам да попитам нещо - какво се правят дрехите на починалия. Казват ми, че не е добре да се държат у дома, но сърце не ми дава да ги изхвърля в кофите за смет, а нямам познати, на които да ги дам. Говоря за нови и почти необличани дрехи и обувки.

# 96 10 май 2018, 17:26 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Цитат на: Golden_Rose в пт, 04 май 2018, 16:04
Съболезнования на всички, които са изгубили близки и скъпи хора. Аз преживях това на 11.11.2017г. - тогава загубих майка си. За 40 питах  по-възрастни хора и направих това, което ми казаха.  Сега искам да попитам нещо - какво се правят дрехите на починалия. Казват ми, че не е добре да се държат у дома, но сърце не ми дава да ги изхвърля в кофите за смет, а нямам познати, на които да ги дам. Говоря за нови и почти необличани дрехи и обувки.
Ние на баба не сме изхвърлили нищо, а мина година и половина. Може да ги дадете за дарение някъде, периодично се събират такива дрехи. Или в H&M, за торба дрехи дават дори ваучер за отстъпка. Може и да си ги запазите, аз не съм много по суеверията. Някъде на таван, или мазе. Знам, че е трудно да се разделите с такива вещи, все пак нещо е останало, което Ви свързва с починалия.

# 97 11 май 2018, 14:01 ч.
  • Мнения: 11 570
Майка даде дрехи от татко на познат социално слаб мъж, плюс дрехи за бельо да си купи. Та може да се пита и някой обикалящ около контейнерите има ли нужда.
Съболезнования.

# 98 25 май 2021, 15:47 ч.
  • Мнения: 20
Днес почина хазяйката,но в другия си апартамент. Може ли в този в който живеем да се перем, къпем, да живеем нормално или тук също трябва да спазвам нещо.
Бях на 14г., когато дядо ми почина и се явих един ден за погребението му на другия ден бях на училище. Не помня много от ритуалите и т.н.

# 99 11 юни 2021, 16:18 ч.
  • Мнения: 465
Пиша с огромна тъга...
Днес е третият ден, в който моя мил баща го няма... Чувствам огромно огризение и тежест, че последните си дни беше в болница... опитвахме се да му помогнем, но този път не успяхме... Изпратих го на преглед с мъжа ми, съвсем адекватен, в съзнание, говорещ (всъщност през цялото време, в което беше в болницата говореше и четеше), а на 5тия ден на изписването му ме гледаше с празен поглед, не можеше да ми каже почти нищо... мислех, че са го упоили, а той си отиваше... Въпреки всичко той успя и се прибра в родния ни дом при майка ми... Развълнува се и въпреки, че не ни говореше, ни прегръщаше и след това почина няколко часа по-късно... Всичко в мен ме боли... бясна съм и на лекарите, ако могат да се нарекат лекари... не ни казаха истината за състоянието му и ни лъжеха, че се подобрява... а реално са били последните му дни.. дни, които трябваше да бъде с нас..., а не там...
Баща ми почина на същия ден, в който преди 7 месеца почина детето ми (бебенцето ми почина внезапно в 37 седмица)... Агонията ми е огромна, но сякаш тя, моята малка принцеса, имаше нужда от него и си го прибра на същия ден, в който тя си отиде...
Липсват ми много... още не мога да повярвам, че вече няма да имам повикване "тати", че няма кой да ме нарече чедо...
Той не беше от вярващите и много мразеше всички тези религиозни неща и вярвания...
Ние покрихме също огледалата в нас, направихме т.н. пътничета (жито, хлаб и дребни неща, които се раздадоха на гробището), облякох  го и помагах да го изкъпаят. Приготвих ковчега му и преди да го положат в гадния, студен гроб, го завих и докоснах за последно... Не знам дали е редно, не ме и вълнува, но това бяха последните неща, които можех и направих за него с цялата признателност и болка... В ковчега сложих за моето момиче пюренце, за да я захрани...
Не знам дали има друг живот, но сутринта, в която баща ми се обади на мъжа ми да му каже, че не е добре и че трябва да отидем в болница, аз сънувах, че кърмя бебето си... за пръв път видях лицето й...

# 100 11 юни 2021, 21:33 ч.
  • София
  • Мнения: 1 489
Цитат на: BellAaAa в пт, 11 юни 2021, 16:18
Пиша с огромна тъга...
Днес е третият ден, в който моя мил баща го няма... Чувствам огромно огризение и тежест, че последните си дни беше в болница... опитвахме се да му помогнем, но този път не успяхме... Изпратих го на преглед с мъжа ми, съвсем адекватен, в съзнание, говорещ (всъщност през цялото време, в което беше в болницата говореше и четеше), а на 5тия ден на изписването му ме гледаше с празен поглед, не можеше да ми каже почти нищо... мислех, че са го упоили, а той си отиваше... Въпреки всичко той успя и се прибра в родния ни дом при майка ми... Развълнува се и въпреки, че не ни говореше, ни прегръщаше и след това почина няколко часа по-късно... Всичко в мен ме боли... бясна съм и на лекарите, ако могат да се нарекат лекари... не ни казаха истината за състоянието му и ни лъжеха, че се подобрява... а реално са били последните му дни.. дни, които трябваше да бъде с нас..., а не там...
Баща ми почина на същия ден, в който преди 7 месеца почина детето ми (бебенцето ми почина внезапно в 37 седмица)... Агонията ми е огромна, но сякаш тя, моята малка принцеса, имаше нужда от него и си го прибра на същия ден, в който тя си отиде...
Липсват ми много... още не мога да повярвам, че вече няма да имам повикване "тати", че няма кой да ме нарече чедо...
Той не беше от вярващите и много мразеше всички тези религиозни неща и вярвания...
Ние покрихме също огледалата в нас, направихме т.н. пътничета (жито, хлаб и дребни неща, които се раздадоха на гробището), облякох  го и помагах да го изкъпаят. Приготвих ковчега му и преди да го положат в гадния, студен гроб, го завих и докоснах за последно... Не знам дали е редно, не ме и вълнува, но това бяха последните неща, които можех и направих за него с цялата признателност и болка... В ковчега сложих за моето момиче пюренце, за да я захрани...
Не знам дали има друг живот, но сутринта, в която баща ми се обади на мъжа ми да му каже, че не е добре и че трябва да отидем в болница, аз сънувах, че кърмя бебето си... за пръв път видях лицето й...
Моите съболезнования за загубите Ви. Много мъка сте преживяли. Едва ли има думи, които да Ви утешат в този момент. Може би това, че сте го споделили тук Ви е донесло някаква утеха. Пожелавам Ви да се съвземете по-скоро от тази трагедия и да си имате бебенце в най-скоро време. То няма да Ви накара да забравите старото, но ще Ви донесе утеха и радост, и ще осмисли живота Ви.

# 101 12 септ. 2021, 16:25 ч.
  • Мнения: 802
Здравейте! Преди няколко дена почина баба ми и ми е много болно, че не се сбогувах с нея. Някъде във форума бях чела за ритуал на 40-те на гроба с бутилка вино, че ще може да видиш духа на починалия. Някак си искам да я усетя и видя. Някой чувал ли е подобно нещо?

# 102 12 септ. 2021, 17:27 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 789
Е, то и в нета да прочетеш, ще видиш, че помена за 40 е най-важен.
https://novinar21.com/187/40-dni-pomen-nekrolozi-stihove/ -ето статия, където са описани класическите "правила". В някои краища, може да има и друи традиции, но описаното е навсякъде.

# 103 2 ноем. 2021, 19:41 ч.
  • Мнения: 1
Ходи ли се на първа задушница след погребение?

# 104 2 ноем. 2021, 20:46 ч.
  • Мнения: 802
Някъде четох, че не. Имен ме интересува и бих искала някой да го потвърди.

# 105 3 ноем. 2021, 21:43 ч.
  • София
  • Мнения: 2 106
Питала съм свещеник- ходи се ,няма никаква пречка.

# 106 5 фев. 2022, 08:51 ч.
  • Мнения: 71
Онзи ден погребах майка си... Мисля да нося шалчето до 40дена,но много баби ми казват ти имаш малко дете не го носи повече от 9 дни. Вие какво мислите по въпроса? И друго нали до 40ден трябва секи ден преди обяд да ходя на гробищата, но зная, че неделя по принцип не се ходи, аз мога ли да ходя и неделя след като 40 дни трябва и искам да ходя?

# 107 5 фев. 2022, 12:44 ч.
  • Мнения: 2 886
Цитат на: eminkkka в сб, 05 фев 2022, 08:51
Онзи ден погребах майка си... Мисля да нося шалчето до 40дена,но много баби ми казват ти имаш малко дете не го носи повече от 9 дни. Вие какво мислите по въпроса? И друго нали до 40ден трябва секи ден преди обяд да ходя на гробищата, но зная, че неделя по принцип не се ходи, аз мога ли да ходя и неделя след като 40 дни трябва и искам да ходя?
Съболезнования. Направи нещата така, както ти идва отвътре. За пръв път чувам, че в неделя не се ходи. Не бих го спазила.

# 108 5 фев. 2022, 14:43 ч.
  • Мнения: 1 606
Цитат на: eminkkka в сб, 05 фев 2022, 08:51
Онзи ден погребах майка си... Мисля да нося шалчето до 40дена,но много баби ми казват ти имаш малко дете не го носи повече от 9 дни. Вие какво мислите по въпроса? И друго нали до 40ден трябва секи ден преди обяд да ходя на гробищата, но зная, че неделя по принцип не се ходи, аз мога ли да ходя и неделя след като 40 дни трябва и искам да ходя?

Аз и 1 ден не носих шалче, когато мама почина. Ненавиждам ги тези български традиции и обичаи, свързани със смъртта ...
Да, душата ми беше разкъсана, но чак да се почерням с шалове и прочее... Да покривам огледала, да оставям светнати крушки - пълни глупости...

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата