Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Дано всичко е наред и се оправиш. Свекърва ми преди много години, след внезапната загуба на майка си, е развила вестибулопатия, която има и до момента на периоди. Стресът отключва какво ли не.

За съжаление и аз точно на 8 март тази година останах без майка. Загубата е много тежка, въпреки, че съм на 48г и не знам дали ще мога да я преодолея.

Съболезнования, nskm! Не знам дали трябва да говорим за преодоляване. Според мен, е свикване да се живее с тази липса. Някои моменти са по-тежки от другите и първите месеци тези моменти са по-чести. Колкото и да е тежко, напомняйте си, че имате път и продължавате по него. Има дни, в които просто местим един крак пред друг и продължаваме. Това е естествената логика на живота, трябва да продължим напред. Оставете си време да тъгувате, но внимавайте да не се увличате до дъно в тъгата. Загубата на близък не е непременно загуба на любов. Любовта си остава във вас и може да я пренасочите към някаква дейност в името на това, което със сигурност би искала и майка ви за вас - да сте щастлива.

Аз например,покрай моята майка заобичах цветята. Тя гледаше много цветя у дома. Все бях покрай нея да й помагам. Беше хубаво!
Сега,ако можеше да види моите цветя,би ги харесала много!😍

26 години вчера.
Много ми липсва.

Прегръдка, Лисичке! 🤗 Няма как да не ти липсва... Тя винаги ще бди над теб и децата ти! ♥️

Прегръщам всички ви , които сте загубили родител , майката много липсва!:cry:
(

Трудно се преодолява загубата на родител. Съболезнования на всички за загубите им. Скоро ще е една година от смъртта на мама- липсва ми ужасно много. Но при мен се случи поредица от смърт и това малко ме изкара от релси. Девет месеца след мама почина вуйчо ми, нейният брат- здрав, прав, още млад. Той нямаше семейство и всичко падна върху мен за организирам достойното му изпращане. Понеже почина в линейка на път за болница, нещата бяха усложнени и забавени от следствие, аутопсия, морги и мнооого бумащина и разкарване по институции. Успях с много нерви да се справя с всичко и да го погребем. И за майка ми и за вуйчо ми ми се наложи да ходя в моргата като пряк наследник и това беше най-ужасното преживяване в живота ми. За съжаление в България сме накакви мазохисти със всичките безумни документи и разправии. И месец след това почина свекърва ми- айде всичко отначало с разправиите- тя понеже е на село там ритуалите са твърде обременяващи психически, но и това преживях някак си. И сега когато може би се поуспокоих след всичко преживяно, се сринах психически- не мога да спя, а ако заспя сънувам непрекъснато гробища и ужаси. Та моят съвет е когато трябва да се сблъскате с организацията на погребение или панахида на близък щадете себе си ако можете и бъдете егоисти- не се поддавайте на всички предрасъдъци и безумни ритуали, защото не всеки може да го понесе стоически. Аз винаги съм смятала, че съм силна предвид твърде гадният ми житейски опит, но ето, че не е така. Дори и в момента да не го осъзнавах в последствие ми се отрази.

Затова ползвам агенции, всичко оправят.

Утре стават 2 години от както майка падна и си счупи крака, 2г откакто отиде в болницата, не знаех че,я виждам за последно.

Да, за съжаление някои от ритуалите, традициите ни, свързани със смъртта, са направо жестоки, безпощадни.
Дори само като погледнем религията ни…как “отбелязваме” Рождество и как смъртта, Възкресението.

След смъртта на баща ми (той почина в болница), се втурнах в първата погребална агенция, която видях. Избрах ковчег, цветя и всичко останало. Видях го чак на погребението. Нямаше традиции, нямаше хора. Не казах на приятелите му, дори сестра му и племенниците му не поканих. Исках да сме само аз, майка ми и съпругът ми.
В такива моменти мислете за себе си, човекът вече си е отишъл, все му е тая какви ритуали се изпълняват. Поне аз така мисля. Тези събирания по ресторанти след погребение, ядене и пиене са ми противни. Съжалявам, ако обиждам някой. Мое мнение е. Аз просто не виждам смисъл във всичко това. Исках да приключим по най- тихия начин. Знам, че и баща ми това би искал, защото ние разсъждавахме много еднакво. И на моето погребение не искам хора.

Дори и да не каним хора, могат по друг начин да разберат и да дойдат. Не е етично да ги върнем в такъв случай.

Едната ми баба беше учителка. Когато почина ние също планирахме изпращаме в тесен семеен кръг. Бяхме залепили некролози само на вратата на дома, но точно в този ден нейна бивша колежка случайно минава по нашата улица и вижда некролозите. Беше казала на други колежки и дори на завършили ученици. Макар баба ми отдавна да беше пенсионерка, дойдоха доста хора от училището, в което преподаваше. Ами нямаше как да ги върнем. Признавам, че като видях тълпа от слабо познат народ в ритуалната зала не ми стана приятно. Но пък не съжалявам, че дойдоха, защото искрено тъгуваха, донесоха цветя, благодариха, споделиха спомени и казаха много хубави думи за нея. Не бяха дошли за ядене и зрелища.

Та, монетата има две страни понякога.

Е, и на погребението на баща ми дойдоха две приятелки на майка ми, въпреки изричната ми молба да не присъстват. Те почти не го познаваха, за какво тъгуване може да става дума. Крокодилски сълзи. Едната ме вбеси, понеже ми каза да съм престанела да плача, че я разстройвам. Ако не беше мъжът ми в този момент, освен ужасните неща, които й наговорих, щях да я хвана и да я изхвърля, без да ми мигне окото. Другата признавам, че ми подейства като подкрепа. Но нямах нужда, исках да съм сама.
Мисля, че в такива моменти, трябва да се уважават чувствата на близките. Щом искат уединение, е изключително нагло да им бъде отнето. А и аз отдавна не вярвам в така нареченото страдание на почти непознати.
Всеки възприема нещата различно, за мен в случая монетата имаше само една страна. Не исках хора и тя нямаха право да ми се натрапват.

За погребенията на мама и вуйчо ми използвах агенция за всичко. Но ми се наложи да отида в моргата и в Съдебна медицина пак в моргата просто за да подпиша документи. Това е абсурдно за мен- излишната бумащина. Кому е необходимо в Пирогов да се налага да сляза в моргата където гледката и въобще обстановката е ужасна, да прекося цял коридор в който има трупове на носилки покрити с една хартия, за да стигна до стаята на лекарите, където в един тефтер просто да се подпиша? Миризмата на смърт е ужасна и тук там по една лампа та да е още по-ужасно. Когато приключих и излязох отвън пред Пирогов просто припаднах от всички емоции и ужас. В погребалната агенция просто избирах от каталог каквото е необходимо и не пожелах да вляза в залата където са изложени ковчезите, просто защото ми беше в повече.
Това имах предвид в поста ми- излишното разкарване по институции и попълване на бумаги.
За вуйчо ми трябваше да ходя 10-тина пъти до РУ на МВР и да попълвам безсмислени документи и молби до прокурора- да ми позволи да взема трупа и да го погреба като изрично упоменавам, че имам финансовата възможност за това и го правя доброволно и безвъзмездно. След това пак молба да ми бъдат дадени копия от Съдебномедицинската експертиза и още куп други глупости. И всеки документ го нося от една до друга институция.
А колкото до традициите и ритуалите- повечето не ги спазвам и правя каквото и както реша, защото съвсем ще полудея ако слушам безумията на всички бабички.