- Публикувана: 13 дек. 2011, 17:13 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2012, 10:32 ч.
Бихте ли погребали куче в двора на къщата, в която живеете?
Да, ама къщата и дворът са наполовина нейни, нали? То по тази логика и наемателите ти могат да ти дават тон в живота, понеже те обитават имота ти, не ти 
+ 1
Май нямам много работа в тази тема..
Но когато почина преди 3 години нашето куче Бък,го погребахме на двора.
Направихме го както го чувствахме и сложихме камък с името.
И тогава имахме куче-свободно-но то не ходи да рови.
Не знам защо смятате,че ще бъде изровено.
Сега имаме три,и никой дори не ходи да припишква камъка.
Но ако сега се случи...не знам.Дори не искам да си мисля.
Но когато почина преди 3 години нашето куче Бък,го погребахме на двора.
Направихме го както го чувствахме и сложихме камък с името.
И тогава имахме куче-свободно-но то не ходи да рови.
Не знам защо смятате,че ще бъде изровено.
Сега имаме три,и никой дори не ходи да припишква камъка.
Но ако сега се случи...не знам.Дори не искам да си мисля.
Дори не искам да си мисля.
Само да си посмяла!!!
Май нямам много работа в тази тема..
Но когато почина преди 3 години нашето куче Бък,го погребахме на двора.
Направихме го както го чувствахме и сложихме камък с името.
И тогава имахме куче-свободно-но то не ходи да рови.
Не знам защо смятате,че ще бъде изровено.
Сега имаме три,и никой дори не ходи да припишква камъка.
Но ако сега се случи...не знам.Дори не искам да си мисля.
Но когато почина преди 3 години нашето куче Бък,го погребахме на двора.
Направихме го както го чувствахме и сложихме камък с името.
И тогава имахме куче-свободно-но то не ходи да рови.
Не знам защо смятате,че ще бъде изровено.
Сега имаме три,и никой дори не ходи да припишква камъка.
Но ако сега се случи...не знам.Дори не искам да си мисля.
Темата не е за Собствено куче, което е било част от живота ти 10 години.А за чуждо.Към чуждо куче какво точно трябва да чувстваш?
За изравянето-не само смятам, ами съм била си свидетел на изравяне.Това, че при вас не се е случило не значи автоматично, че никога никъде не би се случило и да е само при крайни обстоятелства с лошо гледано животно.
Ама какво значи чуждо куче, при положение, че лелята е толкова собственик, колкото и форумката, пуснала темата, че даже има по-голям дял от собствеността? Тя иска да зарови собственото си куче в собствения си двор.
19 години,не дни,месеци...години.
Ама какво значи чуждо куче, при положение, че лелята е толкова собственик, колкото и форумката, пуснала темата, че даже има по-голям дял от собствеността? Тя иска да зарови собственото си куче в собствения си двор.
Значи, че те това куче не са го и виждали.Това, че не са си оправили имотните неща е отделен въпрос.Когато това е налице е Редно да се съобразяваш с това какво заравяш на място, където собственост/право на ползване/живеят просто Други хора.
Ето ти го с прост пример-аз имам котка.Със сестра ми имаме общ имот.Аз искам да погреба Моята котка в този имот.Сестра ми не е виждала тази котка, а и да я е виждала-тя си е моя, не е нейна.На нея и е чужда, не я е гледала, не я е обичала, не е и длъжна.Толкоз.
Ама какво значение има за нас дали плащат наем, или не? Това не виждам да е обект на темата. Хората се договарят по най-различни начини, когато имат съсобственост и уточняват ползването и.
Всеки случай, това не задължава по никакъв начин ползващия да се съгласява в двора да има кучешки гроб.
Намерете му едно хубаво място сред природата, лелята би трябвало да се съгласи, сигурно и е мъчно за животинката, но все пак не е задължително да е в двора на къщата, в която живее племенницата и и това я притеснява.
Не е някакво правило да си погребеш кучето в двора. Даже е доста рядко.
Всеки случай, това не задължава по никакъв начин ползващия да се съгласява в двора да има кучешки гроб.
Намерете му едно хубаво място сред природата, лелята би трябвало да се съгласи, сигурно и е мъчно за животинката, но все пак не е задължително да е в двора на къщата, в която живее племенницата и и това я притеснява.
Не е някакво правило да си погребеш кучето в двора. Даже е доста рядко.
Ха-ха, значи ако е мое - може, ама ако е на съсобственик - не може!
Това винаги ми е било интересно в хората - за мен може, за друг - не.
И не на последно място - разполагането с чуждата собственост. По тая логика всяка вила в съседство, в която не се живее, следва да е моя и собствениците да нямат против да им гостувам, когато ги няма... Нищо, че по документи си е тяхна, плащат си данъка, поддържат в някаква степен.
Това винаги ми е било интересно в хората - за мен може, за друг - не.
И не на последно място - разполагането с чуждата собственост. По тая логика всяка вила в съседство, в която не се живее, следва да е моя и собствениците да нямат против да им гостувам, когато ги няма... Нищо, че по документи си е тяхна, плащат си данъка, поддържат в някаква степен.
Ок, значи ако имаш наематели или просто по някаква причина си допуснала някой да живее в твоя имот си длъжна да се съобразяваш с неговите мнения и желания, не със своите. Разбрах. Нямам какво да кажа повече. Мога само да съчувствам на лелята, че е допуснала това да се случи. Аз на нейно място бих се погрижила да коригирам нещата и да си възвърна в най-кратки срокове пълните права върху собствения ми имот.
А дали плащат поне наем на лелята, задето живеят в собствеността и? Мноооого е лесно да се каже "не ме интересува". Не те интересува, ако къщата е твоя. Като не е, длъжна си да се интересуваш.
Също толкова е длъжна да се съобразява и лелята, независимо от идеалните части на дворното място.Това куче за живеещите там си остава чуждо, а мястото, което обитават не е частно гробище.Елементарно е.Ако са 5-ма наследника и всеки дойде и зарови по 2 домашни любимеца?
Авторката не е наемателка, прави разлика.Наемателите пък Хептен нямат право да погребват каквото и да е...
Иначе за едно си права-не само лелята, ами и майката на авторката са допуснали огромната грешка, като не умеят да делят двора по парцели за гробища по сестрински, да се разделят Реално и всеки да си прави неговото каквото иска.Иначе не става, не само не става, ми не е и редно.Какво значи идеална част, знаеш ли?Означава, че ако лелята иска, може да си копне кучета баш пред входната врата, защото никой не може да каже Кой точно от къде до къде парцелчето притежава.Затова се прави делба, пуска се ограда и-всеки по пътя.