Синът ми е на 5 години и половина и има тик, да пляска с ръце. Всякак опитвам да го преодолеем. Консултирала съм се с невролог. Ако някой от мамите тук има подобен опит и го е решил, ще бъда много благодарна. 
- Публикувана: 9 ян. 2006, 17:15 ч.
- Последно мнение: 21 март 2006, 10:45 ч.
Тиковете
Да, разбира се, правили сме консултации със всякакви специалисти, но бих се радвала, ако тук някой сподели личен опит, защото едно е специалистът, който вижда детето ти за първи и вероятно за последен път, съвсем друго е, ако някой тук има опит, и успешно е разрешил проблем със собственото си дете.
Да, разбира се, правили сме консултации със всякакви специалисти, но бих се радвала, ако тук някой сподели личен опит, защото едно е специалистът, който вижда детето ти за първи и вероятно за последен път, съвсем друго е, ако някой тук има опит, и успешно е разрешил проблем със собственото си дете.
Здравей Кезая,
моя син също обича да пляска с ръце, но аз никога не бих се сетила да го нарека тик.
Въпроса е че ние сме с диагноза ДЦП и факта че си ползва поне ръцете ни радва. По този начин ако му дадем играчка или си вземе той прави същото движение като да пляска, но чука играчките една в друга.
Ние също сме пообиколили доста доктори, но никой не е нарекъл това движение тик.
Не знам дали съм ти от помощ, аз лично го отдавам на това че е много емоционален и понеже не ходи, това е начин да изрази радост, удоволствие - с ръцете си.
Теди през март ще навърши 5 години, и ние все още се радваме когато той пляска. Това беше почти единственото нещо, което правеше когато му "заповядаме". Предполам при вас е различно, защото Теди има и умствено изоставане.
Май не ти дадох най-окуражителния пример.
Дано някой наистина ти пише начин за справяне с проблема.
А психолозите какво препоръчват?
моя син също обича да пляска с ръце, но аз никога не бих се сетила да го нарека тик.
Въпроса е че ние сме с диагноза ДЦП и факта че си ползва поне ръцете ни радва. По този начин ако му дадем играчка или си вземе той прави същото движение като да пляска, но чука играчките една в друга.
Ние също сме пообиколили доста доктори, но никой не е нарекъл това движение тик.
Не знам дали съм ти от помощ, аз лично го отдавам на това че е много емоционален и понеже не ходи, това е начин да изрази радост, удоволствие - с ръцете си.
Теди през март ще навърши 5 години, и ние все още се радваме когато той пляска. Това беше почти единственото нещо, което правеше когато му "заповядаме". Предполам при вас е различно, защото Теди има и умствено изоставане.
Май не ти дадох най-окуражителния пример.
Дано някой наистина ти пише начин за справяне с проблема.
А психолозите какво препоръчват?
Относно тиковете, те се смятат за нормално явление в детска възраст дори до 12-13 г. Ако един тик продължи повече от 6-12 мес. в тази възрастова граница, то тогава трябва да му се обърне по-специално внимание и да се открие от какво е провокиран. Наистина - какво ти каза неврологът?
и аз не бях чувала за такъв тик 
тиковете са движения дето доставят удоволтвие и имаш непреодолимо желание да ги повтаряш /да мигаш, да си отваряш натрапчиво устата, да си кривиш врата и т.н./, а някои са и като мания - всеки ден минаваш точно по едно и също място и т.н. сигурно има и много разновидности
но това което ще те посъветвам е да запишеш детето на спорт и да му смените средата - стаята да я преправите, да се среща с други хора, даизлиза често.....неща дето ще го накарат да мисли в друга посока и ще му отвлекат вниманието
тиковете са движения дето доставят удоволтвие и имаш непреодолимо желание да ги повтаряш /да мигаш, да си отваряш натрапчиво устата, да си кривиш врата и т.н./, а някои са и като мания - всеки ден минаваш точно по едно и също място и т.н. сигурно има и много разновидностино това което ще те посъветвам е да запишеш детето на спорт и да му смените средата - стаята да я преправите, да се среща с други хора, даизлиза често.....неща дето ще го накарат да мисли в друга посока и ще му отвлекат вниманието
Благодаря ви много. Не, друго повтарящо се движение не прави, хиперактивен е. Концентрацията му е малко дефицит, работим по въпроса, ами, не знам защо го наричам тик..чудя се вече какво да правя..търся изход, и това ми е на дневен ред, защото не го искат и в градината, че вдига много шум.
Кезая, увери се, че е тик. Имам тикове от много много малка, от бебе. Досега не са спрели, в зависимост от нервното ми натоварване зачестяват или намаляват. Не мога да ги спра, един ден просто спират сами. На тяхно място се появяват нови... Не ги правя, когато не мисля за тях. Не знам дали някога изобщо ще се отърва.
Кезая, проверявали ли са детенце за Tourette Syndrom? Не знам как е на бг. При този синдром пляскането е чест тик. Тик е неволно движение, а не движение, което ти доставя удоволствие (що за глупост?!-- ако беше последното, алкохолиците щяха да твърдят, че имат тик да си поднасят чашки ракия към устата хахаха). Този синдром много често е съпроводен с хиперактивност и дефицит на концентрация и засяга много по-често момчетата. Виж повече инфо тук http://www.tsa-usa.org/
Ако искаш сподели какво каза невролога.
Какво лечение предписа? Ако е предписал нещо-какво?
Важно е, защото има мозъчни структури, които трябва да се атакуват с някакво лекарство, понякога организмът има недостиг на определени вещества и не може сам да се справи.
Понякога хиперактивните деца получават тикове от различен характер - когато са притеснени или е настъпила промана в семейния живот, или някаква друга причина. Всички подробности са важни - затова ти препоръчвам детски психолог, той ще извлече необходимата информация и ще ти каже какво да направите, а неврологът ще прецени трябват ли лекарства или не.
Иначе е добре да се осигури спокойствие на детето, да не се насочва вниманието му към тика.
Какво лечение предписа? Ако е предписал нещо-какво?
Важно е, защото има мозъчни структури, които трябва да се атакуват с някакво лекарство, понякога организмът има недостиг на определени вещества и не може сам да се справи.
Понякога хиперактивните деца получават тикове от различен характер - когато са притеснени или е настъпила промана в семейния живот, или някаква друга причина. Всички подробности са важни - затова ти препоръчвам детски психолог, той ще извлече необходимата информация и ще ти каже какво да направите, а неврологът ще прецени трябват ли лекарства или не.
Иначе е добре да се осигури спокойствие на детето, да не се насочва вниманието му към тика.
Здравейте!Дъщеря ми е на 2г.5м.и от около две седмици започна да присвива едното оченце. Заведох я на преглед при офталмолог и се установи, че няма проблеми със зрението, а става въпрос за детски тик. Не е ясна причината за появата на тези тикове. Може да се наложи консултация с детски психолог. Дали да не изчакам и да видя няма ли да изчезне спонтанно?
Наблюдавай я и не й насочвай вниманието към това. Тя е мъничка още. Ако мигането се задълбочи и продължи месеци наред се консултирай с невролог.
Няма нужда от консултация с психолог само заради подобно движение на оченцето, а и то се е появило отскоро.
Съвета ми е да изчакаш и ако няма други причини и проблеми да не бързаш с прегледите. Децата са чувствителни на тема доктори и се стресират при прегледи, а твоята дъщеричка е още малка.
В никакъв случай не разговаряйте пред нея за тик, за мигане и т.н.
Няма нужда от консултация с психолог само заради подобно движение на оченцето, а и то се е появило отскоро.
Съвета ми е да изчакаш и ако няма други причини и проблеми да не бързаш с прегледите. Децата са чувствителни на тема доктори и се стресират при прегледи, а твоята дъщеричка е още малка.
В никакъв случай не разговаряйте пред нея за тик, за мигане и т.н.
Първо да кажа, че ежеседмично посещаваме психиатри, невролози, психолози и логопеди. Някои от тях от доста дълго време, през 6 месеца, някои всяка седмица, с логопед работим всеки ден, той няма логопедични проблеми, с изключение на замъгляването на "ш", "ч", "Ц" и "р". По- скоро логопедката работи с него като психолог,отделно посещава психолог един път седмично, всяка седмица невролози, някои от тях - системно. Детето си ги знае по имена, кой за какво му служи и сутрин пита днес при какъв специалист ще ходим и всяка вечер обещава, че повече няма да пляска, защото аз плача редовно, като гледам как го поглеждат хора и съседи...Според една от психиатърките и една психоложка има генерализирано разстройство на психичното развитие. При тях го заведохме на 3 години и половина, когато беше посещавал детска градина за около седмица, където отношението към него е било ужасно, децата са се държали лошо с него, тъй като той е по- срамежлив и затворен, а учителките са го били през ръцете и са му казвали неща от сорта "Ще ти отрежа езика, ще ти отрежа ръцете". След като го взех с кърваво личице на 8-ия ден, естествено повече в тази градина не го заведох, но тръгмахме веднага по специалисти, защото намали говора и започна да се бие през ръцете, както са го били в градината и да повтаря:' Лош, лош"..Психоложка ни посещаваше почти ежедневно в къщи и за около няколко месеца съ възстанови нормално говора. Според един от добрите невролози тук , в София, така се държи поради неправилно възпитание. Според друг невролог е чиста хипеактивност, но ни изпраща при още една невроложка, доцентка, за да започнем медикаментозно лечение. Според една друга психоложка, диагнозата му е"Тревожност, поради нервна бременност", защото пък аз, в интерес на истината, наистина имах ужасно нервна бременност, а според една друга психоложка е Аспергер. Излишно е да ви казвам, че съм се видяла в чудо и..търся единствено изход, независимо кой какво име ще измисли. Всеки ден работя с него вечер, като се прибера от работа, и правим по една от задачите на "Моливко" за неговата възраст и му става все по- интересно, но пусто му пляскане ни пречи да се вгради в каквато и да е среда, защото вдига шум , а той иска вече и в същото време осъзнава, че това е лошо, но не може да го контролира. На 5 години и половона е, след 2 трябва да буде ученик и направо не знам какво ще правим. Та затова го кръстих тик, ако можем това да преодолеем...почти сме решили проблема.
Ужасни педагози има в тази градина. Недопустимо е такова отношение към дете. Тези плачат за уволнение.
Виждам, че си взела мерки и работите активно.
Мога единствено да ти препоръчам търпение и да се бориш за детето си, да му помагаш. Знам, че е трудно да се запази спокойствие в такива ситуации, но в никакъв случай детето не бива да остава с впечатление, че това движение, което той не може да го контролира е нещо лошо. Продължавайте със специалистите. Желая ви успех!
Виждам, че си взела мерки и работите активно.
Мога единствено да ти препоръчам търпение и да се бориш за детето си, да му помагаш. Знам, че е трудно да се запази спокойствие в такива ситуации, но в никакъв случай детето не бива да остава с впечатление, че това движение, което той не може да го контролира е нещо лошо. Продължавайте със специалистите. Желая ви успех!
Благодаря на всички за отношението и съветите. Вчера бяхме при доц. Божинова, завеждащата детска неврлогия в "Св. Наум" и при психоложката там д-р Филипова. Изчислиха му и коефицинета на интелигентност, нормален за възрастта му, но и двете отчетоха изявена хиперактивност, така че от днес започваме с медикаментозното лечение, първо за успокоение на нервите, а след мецес ща включим и за концентрация.
Благодаря на всички и Господ да е с нас и нашите деца!
Благодаря на всички и Господ да е с нас и нашите деца!
Благодаря на всички за отношението и съветите. Вчера бяхме при доц. Божинова, завеждащата детска неврлогия в "Св. Наум" и при психоложката там д-р Филипова. Изчислиха му и коефицинета на интелигентност, нормален за възрастта му, но и двете отчетоха изявена хиперактивност, така че от днес започваме с медикаментозното лечение, първо за успокоение на нервите, а след мецес ща включим и за концентрация.
Благодаря на всички и Господ да е с нас и нашите деца!
Благодаря на всички и Господ да е с нас и нашите деца!
Здравей Кезая,
Аз не съм психолог, но покрай сериозни психиатрични проблеми в семейството ми съм изчела стотици статии и съм се консултирала с много психолози за да знам как да помогна на близките си. Не искам да звучи като хвалба или като отричане на БГ специалистите, но бях PhD студентка в Харвард и съм се консултирала с психиатри от Харвард Medical School, които все повече отричат медикаментозното лечение на деца с психологични проблеми. Бих те посъветвала да се консултираш с още лекари преди да почнеш да даваш на детето ти тези лекарства. Проблемът е, че децата все още не са изградили собствено аз, а лекарствата много променят поведението и чувствата на този, който ги взима. При възрастните това е по-малко опасно защото те вече имат изградена самоличност, но децата няма да разберат кое е истинското им аз-- това на лекарства или това без лекарства. Резултатът е, че детето може да стане много зависимо от тези лекарства, а те не са безвредни. Разбира се, ако проблемът, който налага предписването на лекарствата е толкова сериозен, че детето е опасно за себе си или за околните, лекарствата могат да помогнат и са по-малкото зло. Но от това, което описваш, вашият проблем е по-лек и ми се струва, че може да се повлияе от терапия или много работа с детето. Струва ми се, че лекарството е временно решение, което няма да изкорени проблема, а само ще "замаже" фасадата и ще намали симптомите. Много добре те разбирам колко ти е тежко защото съм постоянно в контакт с болна роднина... Ако искаш напиши името на лекарството, което ти предписват и ще потърся информация специално за него. Но ако е риталин, има много изписано против него.. а ето една балансирана статия за плюсовете и минусите на психотропни лекарства за деца http://www.mcmanweb.com/article-103.htm
Не искам да те обърквам и да предизвикам допълнително притеснение, просто от личен опит с роднини съм много разочарована от mood stabilizers и затова исках да те предупредя...
Желая ти всичко най-хубаво и ако мислиш, че бих могла да ти бъда полезна, пиши ми на лични...
Здравей Кезая,
Съжалявам за проблема,който имате с детенцето.Надявам се да го преодолее скоро и да не е нещо сериозно.
Големият ми син имаше различни тикове-покашляне,пукане на пръсти,гризане на кожичките около ноктите,мигане с едното око.Незнам на какво се дължи.Смятам,че семейството ни е спокойно,няма скандали и тревоги и мисля,че децата ни живеят обградени с любов.Вероятно е до дете...При дъщеря ни нямаме такива проблеми и надявам се,че и с бебето няма да имаме,когато пораства.
Ще се радвам скоро да пишеш,че се подобрявате.
Бог да ви помага!!!
Лека нощ!
Теди
п.с.Големият ми син е на 13г. и вече почти няма тикове.
Съжалявам за проблема,който имате с детенцето.Надявам се да го преодолее скоро и да не е нещо сериозно.
Големият ми син имаше различни тикове-покашляне,пукане на пръсти,гризане на кожичките около ноктите,мигане с едното око.Незнам на какво се дължи.Смятам,че семейството ни е спокойно,няма скандали и тревоги и мисля,че децата ни живеят обградени с любов.Вероятно е до дете...При дъщеря ни нямаме такива проблеми и надявам се,че и с бебето няма да имаме,когато пораства.
Ще се радвам скоро да пишеш,че се подобрявате.
Бог да ви помага!!!
Лека нощ!
Теди
п.с.Големият ми син е на 13г. и вече почти няма тикове.
Благодаря на всички за отношението и съветите. Вчера бяхме при доц. Божинова, завеждащата детска неврлогия в "Св. Наум" и при психоложката там д-р Филипова. Изчислиха му и коефицинета на интелигентност, нормален за възрастта му, но и двете отчетоха изявена хиперактивност, така че от днес започваме с медикаментозното лечение, първо за успокоение на нервите, а след мецес ща включим и за концентрация.
Благодаря на всички и Господ да е с нас и нашите деца!
Благодаря на всички и Господ да е с нас и нашите деца!
Пожелавам ви успех!
Благодаря! С нов ник съм, защото нещо форума престана да ме пуска със стария, като ми излиза съобщение, че няма такъв потребител. Ами, ние от скоро ходим и на плуване и треньора казва, че от плуването този тик ще изчезне, моля се да е прав! Той е много внимателен и работи индивидуално с детето, има добър подход и Марти за няколко посещения вече се държи сам на повърхността на водата и дори пее:) , много е щастлив и се моля да помогне..както и за цялостното укрепване на детето.
Благодаря на всички ви!
Благодаря на всички ви!
Тиоридазина се пие дълго време, дори 6 месеца, по преценка на лекаря.
Моят син като беше три годишен го вземаше и добре се повлия, но то причините са комплексни. Обич, разбиране и спокойствие - това им трябва на дечицата.
daina, на вас за какво ви го изписаха?
Моят син като беше три годишен го вземаше и добре се повлия, но то причините са комплексни. Обич, разбиране и спокойствие - това им трябва на дечицата.
daina, на вас за какво ви го изписаха?
Днес бяхме на психиатър и тя каза да говорим за проблема пред него и да продължим с лечението. След 2 дни имаме час за невролог.Незная какво да правя.Страхувам се да не му се подиграват децата в детската градина и по този начин да се усложнят нещата.Утре ще е за първи ден на градина от появата на последния тик. Някои има ли опит с тази непрекъсната трансформация на един тик в друг?
Детето ми е нападано от куче ( 2 год) и от този момент се страхува от тях. Мнението на психиатър или невролог ще е по-правилно?Много бих искала те да съвпадат.
Поради мигане с очи на детето му бяха предписали тиоридазин. За щастие лечението беше успешно. Тогава ни посъветваха в никакъв случай да не му правим забележка и да не му насочваме вниманието към движението. Помолете госпожата в градината да е внимателна, тя също да не му говори за тика. А относно децата около него е по-сложно. Мисля, че ако им се обясни, те ще разберат и няма да го тревожат.
Възможно е уплахата да е предизвикала тика.
Искрено ви желая успешно лечение.
Не се отказвайте, ако трябва посетете детски психолог, освен другите специалисти, той ще ви даде съвет как да справя в средата на връстниците си.
Възможно е уплахата да е предизвикала тика.
Искрено ви желая успешно лечение.
Не се отказвайте, ако трябва посетете детски психолог, освен другите специалисти, той ще ви даде съвет как да справя в средата на връстниците си.
Моята практика с детенце сочи, че посещение при психиатър е наложително само в краен случай, като например се нуждаете от епикриза за телк или нещо такова. Иначе от психиатър добро няма да видите, най- многото, което може да направи, да ви наплаши с разни страшни названия и ужасни предположения за бъдещето на детето. Нуждаете се само от консултация с невролог, първо преценката му е по- човешка и второ, ще ви предпише лекарства, които ще успокоят детенцето.
Моята практика с детенце сочи, че посещение при психиатър е наложително само в краен случай, като например се нуждаете от епикриза за телк или нещо такова. Иначе от психиатър добро няма да видите, най- многото, което може да направи, да ви наплаши с разни страшни названия и ужасни предположения за бъдещето на детето. Нуждаете се само от консултация с невролог, първо преценката му е по- човешка и второ, ще ви предпише лекарства, които ще успокоят детенцето.
За психиатъра съм съгласна с теб
