"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави
нещо след себе си, когато умре.
Дете или книга, картина или къща,
дори стена - която е построил, или чифт обувки,
които е изработил.
Или пък градина, която е посадил.
Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин,
че да има къде да отиде душата ти, когато умреш.
И когато хората погледнат дървото или цветето,
които си посадил, ще те видят в тях.
Няма значение какво правиш, казваше той,
стига само с докосването си да можеш да превърнеш
едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново,
което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека,
който само коси полянката, и истинския градинар,
казваше той.
От косача няма да има следа;
градинарят ще остане там цял живот."-
"451 градуса по Фаренхайт", Рей Бредбъри