Искам обич да ти дам...

  • 5 424
  • 55
  •   1
Отговори
  • Мнения: 654
Случвало ли се е, да направите нещо за някой с идеята да го зарадвате или да му помогнете,а да се получи обратното?
И къде се е объркало нещо:в организацията или в самото намерението?

# 1
  • Мнения: 45
Случвало се е да искам да направя нещо много хубаво за някой, а той да не иска да приеме.
Познай от три пъти кой е той.  Grinning

И как да го убедиш, че знаеш прекрасно хубавото му бъдеще ако е Тома-неверни?

# 2
  • Мнения: 2 175
Случвало се..И ще се случва..
Не може да съм всезнаеща и всеусещаща, та всичко да е на 100 процента сигурно.. Peace

# 3
  • Мнения: 1 129
Случвало ми се е, неприятно е, но никой няма вина. Нито аз, че съм искала да направя нещо хубаво, нито човека, който не го е приел както аз съм си представяла например.

# 4
  • Мнения: 2 510
Случвало се е.
Не винаги това което ти считаш, че е хубаво и другия мисли така.
Второ зависи кога му "сервираш" хубавото. Нещо подобно на "На гол г*з - студена лимонада".
Варианти между тях много. Може да не желае това от теб или  момента да не е подходящ.
Може да го оцени на по- късен етап.

# 5
  • Мнения: 984
Да и на мен често ми се случва. В желанието си да помогна или зарадвам някого често става обратното. Горчиво е  Confused

# 6
  • Мнения: 45
На мен не ми се е случвало да правя според мен добро, а да става обратното. Имам перфектна преценка и интуиция за добро и зло.

Знаете ли разликата между тези, които в народа наричат "късметлии" и останалите които смятат че си нямат късмет в този живот? Първите отлично чувстват шансовете, които им поднася периодично небето и ги използват. Вторите ги игнорират и подминават, често почти незабелязани.

Замисли се джоджо от кои искаш да бъдеш и защо си вървиш против съдбата? На нас ни е писано да се срещнем и да направим с теб много големи неща. Ти си ми нужна не по-малко отколкото аз на теб.

# 7
  • Мнения: 2 241
Както се казва "Не прави непоискано добро".
Обяснявам си го с това, че понякога, когато направиш нещо за някого, той си мисли, че изглежда слаб в твоите очи и за това се опитваш да му помогнеш...

# 8
  • Мнения: 654
Случвало се е да искам да направя нещо много хубаво за някой, а той да не иска да приеме.
Познай от три пъти кой е той.  Grinning
Embarassed

# 9
  • Мнения: 741
Не всеки вярва в чистите намерения на този, който прави добро.
Повечето хора имат съмнения, подозрителни са, защо аджеба този или онази ще иска да ми прави добро?!  Thinking
С каква цел, какво ли ще иска в замяна?!  Thinking
И аз скоро се опарих от проявеното добро отношение към познат, беше възприето по съвсем обратния начин и ми беше зададен въпроса "Ама защоооо? Защоооо? Нима съм искал нещо от теб?...  ooooh!"
Та, колкото и да имате желание да направите добро или да проявите към някого добро отношение, по-добре е да изчакате отсрещната страна да усети нуждата от вас и от вашата помощ или подкрепа, отколкото вие после да останете наранени и неразбрани.

# 10
  • Мнения: 45
Както се казва "Не прави непоискано добро".
Обяснявам си го с това, че понякога, когато направиш нещо за някого, той си мисли, че изглежда слаб в твоите очи и за това се опитваш да му помогнеш...

Житейският опит ме е научил, че няма само едностранна помощ. Рано или късно идва помощ и от отсрещната страна. Ако не дойде конкретно от него, тя помощта идва от небето- такива са вселенскките закони за справедливост.
Когато двама хора ги събира желанието от едната страна да се помогне, никога не знаеш в крайна сметка кой на кого ще помогне повече.  Абе щом е възникнала такава ситуация, тя не е случайна. Някой на някого е нужен, а най-вероятно и двамата взаимно един на друг. На небето знаят кого с кого да срещат и защо.

Колкото до недоверието...знаете ли, България е уникална страна. Тя е благословена от Бога. Хората тук са уникални- все още не са загубили човешкото, чувството за съпричастност...Готови са безрезервно да помагат и го правят с огромно желание и кеф. Аз останах потресена как бях приета в един непознат град и колко много помощ от уж случайни хора получих и продължавам да получавам. Приемам я с радост и благодарност защото знам че ще дойде времето да се отблагодаря, а ако евентуално не успея на Земята, Бог ще го направи от мое име.
В крайна сметка, не всичко е пари в този живот. Има ли нещо по-хубаво от това да спечелиш приятел в този така самотен свят?

Последна редакция: ср, 30 май 2012, 14:13 от Lizet33

# 11
  • Мнения: 741
Lizet33, много мъдро написано!  Peace

# 12
  • Мнения: 10 547
Онова, което аз считам за помощ, за отсрещната страна може да е точно обратното. Не правя нищо за никого без да съм помолена. Като по-млада самарянствах, не, по-скоро правех мечешки услуги. Спрях.
И се чувствам ужасно неловко, когато някой ми натрапва помощта и добрите си намерения.

# 13
  • Мнения: 2 154
На сила могат да ти отнемат, но на сила не могат да ти дадат!
Важен е момента , а от обич всеки има нужда и тя се усеща.
Тази зависимост я усещам в отношенията "родител-дете".
"Дано да е за добро" , както казват съседите.

# 14
  • София
  • Мнения: 1 609
Случвало се е, да. Последно - преди много години. Оттогава постъпвам като Касита - не помагам на никого с нищо, освен ако не съм помолена за това. Е, на по-близки хора предлагам помощ, ако ми е по силите и знам, че в точно този момент имат еди-каква си нужда. Ако приемат - помагам, ако не - не.

А къде се объркват нещата - според мен в намерението. Човекът, правещ добро, има едно намерение, но отсрещната страна го тълкува противоположно.

# 15
  • Мнения: 22 469
Вече избягвам да правя "добро" на хора, които не са го поискали.
А дори и тогава се замислям...
Хората са способни така да извъртят нещата, че накрая да се окаже не само че не сте им направили добро, ами и точно обратното. И да ви очернят пред други хора.

# 16
  • на майната си
  • Мнения: 425
Аз също се придържам към максимата "Не прави НЕПОИСКАНО добро."
Намеренията са едно, но реалната нужда на човека за когото е предназначено доброто може да е съвсем друга.
Питам, предлагам, но не правя нищо което не е одобрено от човека на когото желая да помогна.

На мен самата са ми правили непоискано добро, дребни неща, които някой е решил че ще ме зарадват, но ефекта е съвсем различен, та... така подхождам към хората.

# 17
  • Мнения: 21 565
Онова, което аз считам за помощ, за отсрещната страна може да е точно обратното. Не правя нищо за никого без да съм помолена. Като по-млада самарянствах, не, по-скоро правех мечешки услуги. Спрях.
И се чувствам ужасно неловко, когато някой ми натрапва помощта и добрите си намерения.

  И аз така.
  И въобще, най-добре е човек само да заяви намерение и да изчака ответната страна да прецени дали това, дето на нас ни се вижда такова добро, изобщо му допада.

# 18
  • Мнения: 11 953
Случвало ми се е само да правя неподходящи подаръци.

Неподходящи добрини май не съм правила или поне не съм разбрала.Малко ми е странно как можеш да направиш нещо добро за някого, а то да се окаже с обратен ефект.

# 19
  • София
  • Мнения: 23 106
Случвало ми се е да помагам и да правя услуги, но вече все по-рядко се набутвам между шамарите.

# 20
  • Мнения: 10 547
Малко ми е странно как можеш да направиш нещо добро за някого, а то да се окаже с обратен ефект.

Много просто. Правиш нещо, което ти намираш за правилното за мен, а аз напротив. И ето ти драмата. Казали са хората, че няма ненаказано добро, не напразно.

А и правейки добро някому, особено непоискано, после несъзнателно  Sunglasses заставаш на очаквателна позиция и, ако в ситуация, когато имаш нужда от помощ, ни ти я дадат, оставаш излъган и разочарован.

# 21
  • София
  • Мнения: 23 106
Каси, обикновено когато човек прави подарък, не би трябвало да очаква нещо в замяна.
Аз предпочитам да не ми правят неочаквани подаръци или непоискани услуги, тъй като при всички положения ще се чувствам задължена и при първа възможност ще се опитам да върна услугата.

# 22
  • Мнения: 11 953
Е, не се ли предполага, че ако направиш добро, то ще е насочено към човек, чиито потребности си преценил.

Ако съм учителка и завиша оценка на дете, знаейки, че тази оценка не му е необходима по-нататък, но стойността и има значение за общия бал, няма как да навредя на детето.
Но ако стимулирам "музикален инвалид" да се занимава с музика, очевидно ще е и за мен, че доброто е всъщност измамно добро.

Просто не се сещам за пример, в който да  е абсолютно убедително за правещия добро, че  върши добрина, а тази добрина да се окаже в ущърб .

# 23
  • Мнения: 654
Благодаря за отговорите  bouquet

# 24
  • Мнения: 10 547
Е, не се ли предполага, че ако направиш добро, то ще е насочено към човек, чиито потребности си преценил.

Ако съм учителка и завиша оценка на дете, знаейки, че тази оценка не му е необходима по-нататък, но стойността и има значение за общия бал, няма как да навредя на детето.
Но ако стимулирам "музикален инвалид" да се занимава с музика, очевидно ще е и за мен, че доброто е всъщност измамно добро.

Просто не се сещам за пример, в който да  е абсолютно убедително за правещия добро, че  върши добрина, а тази добрина да се окаже в ущърб .

Но преценката е субективна, потребността също.
Имам няколко лични примера, но са наистина прекалено лични за да ги споделя тук. Ще дам насока само, че се отнася до намеса в отношенията с цел да помогнеш, защото ти мислиш, че някой се нуждае от това, а всъщност да не е така.

Тони, обикновено уж не очакваш нищо в замяна, но е човешко да ти стане криво, ако си ми помогнала, а аз те подмина, когато ти имаш нужда.

# 25
  • София
  • Мнения: 17 322
Ами, Светкавица, примерно бащата на сина ми (с него сме разведени) направи според неговата преценка добро на нас - купи на детето акаунт за компютърна игра да си играе детето без аз да плащам.
Аз в това нищо добро не виждам, директно забраних Simple Smile

Майка ми пък, след като изчака няколко години да го кръстя детето (голямото), едно лято го заведе и го кръсти тя, направи ни добро, според нея.

Май само за непоискано добро към мен и сина ми се сещам Simple Smile Аз явно не правя никакви непоискани добрини, та не ми се е случвало.

# 26
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Леля ми е приятелка с бившата ми лична лекарка. След всеки преглед леля знаеше в подробности за здравословното ми състояние и ми се обаждаше загрижено със съвети.
Бях побесняла!

# 27
  • Мнения: 7 006
Непоисканата помощ,често пъти е груба намеса с свободният избор на индивида.За това и,не винаги се получава..За това и приказката"непоискано добро,се отплаща със зло"..

# 28
  • Мнения: 2 757
Е, не се ли предполага, че ако направиш добро, то ще е насочено към човек, чиито потребности си преценил.

Зависи кой ти прави добро. Има хора, от които не искаме нито меда, нито жилото - ни добро, ни лошо, нищо. Единственото добро, дето могат да ни направят,  е да са на достатъчна дистанция от нас.
Лошо винаги можеш да направиш на човек, но за да му направиш добро, трябва да го приеме.

# 29
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Случвало се е, но рядко. Не съм съжалявала. Доброто винаги се връща към теб, по един или друг начин.

# 30
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Непоисканата помощ,често пъти е груба намеса с свободният избор на индивида.За това и,не винаги се получава..За това и приказката"непоискано добро,се отплаща със зло"..

Точно така  Peace

Малко хора правят разлика между грубата намеса и другия начин...
А и много зависи какъв е човекът, на който правим добро.

# 31
  • Мнения: 45

Майка ми пък, след като изчака няколко години да го кръстя детето (голямото), едно лято го заведе и го кръсти тя, направи ни добро, според нея.

С нещо ти е навредило ли това?

# 32
  • Мнения: 45
Вече избягвам да правя "добро" на хора, които не са го поискали.
А дори и тогава се замислям...
Хората са способни така да извъртят нещата, че накрая да се окаже не само че не сте им направили добро, ами и точно обратното. И да ви очернят пред други хора.


По тази логика, всеки който не вярва в Бог и не му се е молил не би трябвало нищо да получи в този живот. Защо да му се дава? И без това после ще го очерня...

Или богатите не би трябвало да се занимават с благотворителност защото никой не им е искал.

Само истинска добродетел прави добро без да им е искано.

# 33
  • Мнения: X
Много е важно да се знае получаващият какво точно иска за свое добро. А не да се окаже, че уж хайде да изпишем вежди, а да избодем очи.
Човек освен добронамерен трябва да е и малко тактичен, иначе може да има и обратен ефект от добрините му.

# 34
  • Мнения: 7 006
[
Само истинска добродетел прави добро без да им е искано.

"Истинската добродетел",би трябвало да е наясно със свободният избор и да не го нарушава.Коя е тя(няква си добродетел),че да се меси без покана където и скимне?Няма логика..Това е задоволяване на лична потребност.Способността да си безпристрастен наблюдател,да оставиш другите да се развиват(па макар и  да намираш процеса за ненужно тежък и болезнен)да разбираш необходимостта от личните пътеки,по които вървим..това е добродетел.И ако смяташ,че някой греши,то не е"добродетелно"да го поправяш..а да го оставиш да сгреши..да падне..и да си до него когато се изправя.Дето викат..на гладния не давай риба,а го научи сам да я лови..


Изобщо..мисля,че"истинска добродетел"на микро ниво не може да има.Тя винаги е субективна,пречупена през индивидуалността на конкретното"микро"..Истинската добродетел мога да съотнеса само към макрото.И тя вече е проявена предостатъчно.



п.п.От друга страна..твърдо стоя зад думите"Поискана помощ,и не подадена също води до трупането на огромни негативи(образно казано)..Естествено..всичко пак е"субективно"..но ако знаете,че може(още повече..ако чувствате, че трябва)да помогнете,а не го направите,тогава е кофтито..

# 35
  • Мнения: 741
"Истинската добродетел",би трябвало да е наясно със свободният избор и да не го нарушава.Коя е тя(няква си добродетел),че да се меси без покана където и скимне?
Ако видя на улицата дрипав, гладуващ (най-вероятно бездомен) човек и му дам хляб да се нахрани, също ли е добро, което ще се обърне против мен и намеса в живота му, която ще му навреди, само защото той не ми е поискал храна, но пък съм му дала? Отнемане на правото за личен избор и дрън-дрън?
Има огромна разлика между направено добро и намеса, отнемаща личния избор!
Мислех, че тук коментираме първото....

Способността да си безпристрастен наблюдател,да оставиш другите да се развиват(па макар и  да намираш процеса за ненужно тежък и болезнен)да разбираш необходимостта от личните пътеки,по които вървим..това е добродетел.И ако смяташ,че някой греши,то не е"добродетелно"да го поправяш..а да го оставиш да сгреши..да падне..и да си до него когато се изправя.Дето викат..на гладния не давай риба,а го научи сам да я лови..

Да научиш някого да лови рибата сам, не е ли същото като да го посъветваш как да постъпи, когато има вероятност да сгреши с фатални последствия? Все пак твоят съвет не отнема правото му сам да вземе решение как да постъпи, нито пък го задължава да ти се подчини.

# 36
  • Мнения: 10 547
Не смесвате ли малко видовете помощ?
Авторката не мисля, че питаше за благотворителността и помощта към хора в нужда, но такава нужда, видима за всички- болни, бедни, сираци.

# 37
  • Мнения: 45
Не е нужно да си болен, беден и сирак за да имаш нужда от помощ. Майката нарамила да качва количка в градския транспорт не моли за помощ, но всеки ще се притече защото е очевидно че и е нужна. Жената чийто пакет с покупки се е скъсал и продуктите разхвърчали също не моли, но нормален човек ще се притече. Спукала си гумата на пътя, все ще спре някой да ти предложи помощта си. Примери на такава помощ- безчет. Човек в огромно количество ситуации може да има нужда от помощ и по своята природа може да не може да я поиска. Което не значи че ние не можем да я предложим.

# 38
  • Мнения: 140
Колкото и грозно да звучи... не правя нищо, без да съм се опитала да разбера на някого дали ще му е приятно. Седмици преди това подпитвам, запитвам, разузнавам тактично и между другото. Хубавото е че имам феноменална памет и лесно запомням кой какво мисли, харесва и на какво би се зарадвал. В днешно време можеш лесно да нараниш някого (приятел, роднина, близък) с намерението просто да го зарадваш.
И аз мисля като Касита, че има различни видове помощ и не бива да се смесват.  Naughty

# 39
  • Мнения: 10 547
Не, не, Лизет, продължаваш да бъркаш и смесваш нещата. Не става въпрос за това да преведеш сляпата ми баба през пешеходната пътека и пр. битовизми.

# 40
  • Мнения: 45
Не, не, Лизет, продължаваш да бъркаш и смесваш нещата. Не става въпрос за това да преведеш сляпата ми баба през пешеходната пътека и пр. битовизми.

А за какви небитовизми става въпрос?

# 41
  • Мнения: 741
Касита, аз разбирам какво пита авторката.
И ще дам пример от личния си живот.
Преди години гостувах на мои познати. Занесох някои неща за хапване - нормалните, които се вземат за такъв случай, нали така съм възпитана - с празни ръце на гости да не се ходи.  Blush  Домакините обаче се облещиха и ми рекоха: "Ама ти за социално слаби ли ни взе???"  Shocked  ... Не разбирам защо така трябваше да се обърнат нещата, но нали хората са си всякакви... Приех, че грешката не е в мен...
Преди година - пак на гости, в мои роднини в София, след разговор за трудното финансово състояние, което не им позволявало да купуват играчки на детето, предложих на домакинята да й изпратя плюшени играчки, такива имаме много (уточних, че са съвсем нови, дори с етикети). Отговорът беше: "О-о, дай ги на домовете за сираци..."  Shocked

# 42
  • Мнения: 10 547
Не, не, Лизет, продължаваш да бъркаш и смесваш нещата. Не става въпрос за това да преведеш сляпата ми баба през пешеходната пътека и пр. битовизми.

А за какви небитовизми става въпрос?

Решавам да се разделя с Х. Връзката ни ме гнети. Правя го. Раздялата съвпада със семейни проблеми. Угрижена съм, но не заради Х, ни най-малко, даже напротив, това ми е радостта в този момент, че сме се разделили. Общ приятел обаче, решава, че моята мъка е любовна и се опитва да оправи отношенията ни. Това дава нов стимул на Х да ми съсипва живота още десет месеца, когато, слава на Бога, намери нов обект на шизофренните си прояви.

Безработна съм. По своя воля. Семеен приятел решава обаче, че е редно да ми намери работа. Прави го като говори със свой близък- човек с позиции в моята област и заплют от мен като бъдещ потенциален работодател. Аз няма как да започна работа, защото обстоятелствата не ми го позволяват, съответно трябва да откажа. Правейки го обаче, си затворих една много голяма врата за в бъдеще.

Е, мерси за такова добро.  Stop

# 43
  • Мнения: 45

Решавам да се разделя с Х. Връзката ни ме гнети. Правя го. Раздялата съвпада със семейни проблеми. Угрижена съм, но не заради Х, ни най-малко, даже напротив, това ми е радостта в този момент, че сме се разделили. Общ приятел обаче, решава, че моята мъка е любовна и се опитва да оправи отношенията ни. Това дава нов стимул на Х да ми съсипва живота още десет месеца, когато, слава на Бога, намери нов обект на шизофренните си прояви.

Безработна съм. По своя воля. Семеен приятел решава обаче, че е редно да ми намери работа. Прави го като говори със свой близък- човек с позиции в моята област и заплют от мен като бъдещ потенциален работодател. Аз няма как да започна работа, защото обстоятелствата не ми го позволяват, съответно трябва да откажа. Правейки го обаче, си затворих една много голяма врата за в бъдеще.

Е, мерси за такова добро.  Stop

Оооо...това е от друг сериал. От типа "решавам да ти направя изненада". Mr. Green Руснаците се спукват от смях на думата изненада. Тя се състои от руските думи "из не надо" демек не трябва, не е нужно. Най-често изненадите са точно такива.

Сега като спомена и се сещам че любим мъж постоянно ми правеше точно от този тип изненади. Винаги със страхотни благородни цели и винаги не на място. Laughing Но пак си го обичам дори заради тях повече.

# 44
  • Мнения: 7 006

Е, мерси за такова добро.  Stop
   А,точно!

# 45
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
"Ако помагате от любов, това значи, че няма да натрапвате помощта си, няма да се ядосвате, ако тя не бъде приета, няма да съдите, ако ви обидят и оскърбят, след като са се възползвали от помощта ви. И понеже когато тръгвате от любовта, а не от духовността, няма да сте зависими от човешките ценности, желанието ви да помогнете няма да навреди нито на вас, нито на другите."

*******************************************


"Може да се помага на онзи, който е поискал да стане и се е опитал да стане. На онзи, който лежи и иска да го влачат, е опасно да се помага. На такива съдбата отначало помага с камшик, а когато в тях съзрява искрено желание да се изправят и да тръгнат, тогава вече може да се помогне.
"



Lizet33
  Wink






# 46
  • София
  • Мнения: 23 106
Тони, обикновено уж не очакваш нищо в замяна, но е човешко да ти стане криво, ако си ми помогнала, а аз те подмина, когато ти имаш нужда.
Може и да ми докривее, но ще се успокоявам, че не си ми длъжна, че не си имала възможност и ще намеря поне няколко причини да те оправдая. Ама пак е хабене на нерви и емоции.  Grinning

# 47
  • Мнения: 45
"Ако помагате от любов, това значи, че няма да натрапвате помощта си, няма да се ядосвате, ако тя не бъде приета, няма да съдите, ако ви обидят и оскърбят, след като са се възползвали от помощта ви. И понеже когато тръгвате от любовта, а не от духовността, няма да сте зависими от човешките ценности, желанието ви да помогнете няма да навреди нито на вас, нито на другите."

*******************************************


"Може да се помага на онзи, който е поискал да стане и се е опитал да стане. На онзи, който лежи и иска да го влачат, е опасно да се помага. На такива съдбата отначало помага с камшик, а когато в тях съзрява искрено желание да се изправят и да тръгнат, тогава вече може да се помогне.
"



Lizet33
  Wink

Абсолютно съгласна  Peace

# 48
  • Мнения: 654
Тук се очертават два вида помощ:
-едната-вмешателство в живота на човек,
-другата-спонтанна,породена от желание.
Първата отхвърлям категорично.
Втората прилагам,е, не винаги успешно.

# 49
  • Мнения: 11 953
От дадените примери, разбирам, че темата има няколко измерения:

"За вмешателството в живота ни, което някои считат за добро, а всъщност нарушават личното ни пространство"

"За липсата на деликатност" при намеса в личните ни проблеми.

"За откровената махленщина.Която никак, ама никак колкото и да е завоалирана, не може да се маскира като за направено ни "добро"

Но и за "Човешката неблагодарност, в случай, че не са ни оценили усилията"

Във всеки случай съм стигнала до извода, че най- неприемливото "непоискано добро" е предимно между близки и в семейството. И често е показател колко наистина сме си близки.

# 50
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Насила не можеш да дадеш.

# 51
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
И двете може, но горчи.

# 52
  • София
  • Мнения: 2 217
Случвало ми се е да прекаля с даването....Втръсвам явно с добронамереността си.....Трудно ми е да контролирам изобилието си от либоф....

# 53
  • София
  • Мнения: 62 595
Много по-гадно е, когатто ужким непоисканото добро е консумирано изцяло, и накрая пак следват упреци в намеса в личното пространство или презрение. И то точно между близки. На чуждия му се тегли една майна и където дошло - там отишло. Но при близките боли много.
Като при връзките, в които много близък човек, роднина, съпруг, сестра/брат, приятел, посвети много време и енергия, включително жертва част от своя живвот, за да спаси наркоман, алкохолик, пристрастен към хазарта или просто жестоко издънил се близък, и в момента в който вече нещата са оправени, следват обвинения и омраза от страна на спасения, сякаш не може да понесе някой друг да помни колко низко е паднал в живота си и че някой е бил свидетел на слабостта и деградацията му.

# 54
  • София
  • Мнения: 221
 Ако поискат помощ или услуга от мен - ще направя каквото е по силите ми. Ако аз имам нужда от помощ - ще си поискам.
 Гледам да не се намесвам и "помагам" в хорските отношения, без да са ме молили за това. Както и нямам желание да се месят в моите, без да съм поискала предварително.

# 55
  • БГ
  • Мнения: 735
Случвало ми се е, но разминаването при мен ида поради факта, че разбиранията ни за Добро са различни .

Общи условия

Активация на акаунт