Темата,която е пуснала hedra ме наведе на следната мисъл.Дали децата не привикват с това да спят при мама и тати или при някои е необходимост.В смисъл,че се чувстват по уютно и можеби защитени и дори вече пораснали не искат да се отделят.Вълнувам се от този проблем,тъй-като нашата кака спеше при нас до към годинката,а после само с мен,и до към 5години в една стая с нас.И дали от това незнам,но сега не иска да си спи в стаята,хем казва че я е страх,хем не и аз не съм сигурна,но след като прочетох преведената статия се замислих,дали пък като оставяме децата си да спят при нас не ги правим зависими и несамостоятелни?Има ли мами с подобен проблем и какъв е вашият подход да накарате вече голямото дете да си спи в стаята и в собственото си легло?
- Публикувана: 17 ян. 2006, 23:49 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2006, 01:19 ч.
трима в леглото- навик или необходимост
Мен също това малко ме тревожи,въпреки,че съм супер неопитна и съвсем в началото с отглеждането на дете като цяло.При нас спането заедно определено е необходимост,оставя ли го в леглото и след 5-10 минути се е събудил,взема ли го при мен сме ОК.Опитахме се да бъдем интимни с таткото след 5 месеца въздържаниве и не стана по същата причина...не,че се оплаквам де,харесва ми,че детето иска да е близо до сърцето ми,но незнам как ще е занапред....
Големия се премести да спи сам в стая на 6 годинки - "Да не му реве бебето".Беше си негово решение.
Средния преди няколко седмици го преместихме при баткото(сега е на 3г)Все още идва нощем да провери нашето легло и го завръщаме в неговото
Малко рано според мен беше - ама няма как -в нашата спалня има бебе сега. Но пък той сам си казва, че бече спи в стая за батковци и не е бебе
Малчо мисля да спи с нас ПОНЕ 3 години.
Не само децата- а и ние имаме нужда от тази близост. Особенно пък работещи родители...
Средния преди няколко седмици го преместихме при баткото(сега е на 3г)Все още идва нощем да провери нашето легло и го завръщаме в неговото
Малко рано според мен беше - ама няма как -в нашата спалня има бебе сега. Но пък той сам си казва, че бече спи в стая за батковци и не е бебе Малчо мисля да спи с нас ПОНЕ 3 години.
Не само децата- а и ние имаме нужда от тази близост. Особенно пък работещи родители...
Ето нещо много интересно по въпроса,на което попаднах днес:
http://www.bflrc.com/ljs/breastfeeding/touchhgr.htm
Направо го копвам,че е кратичко:
Touch Hunger
Linda J. Smith, BSE, FACCE, IBCLC
Some babies have very high "touch hunger." Ashley Montagu describes the first 9-12 months postbirth as the time of "external gestation." I've experienced a child with a very high need for touch - who literally cannot or do not sleep unless they are touching another human body. You can either (1) cope with it, (2) rejoice in your ability to meet this child's unique needs, or (3) resent the situation and fight it. #3 is the worst choice for the baby, of course. In most of the world, continuous contact is the norm. Expecting otherwise is actually quite unrealistic, but a problem nevertheless where velcro babies are not the "cultural norm."
When I was a young mother, a wise La Leche League Leader in my area suggested I make the best of my high-touch-need baby and master the fine art of baby-wearing. (Thanks, Peggy Loyd.) Years later, I'm convinced that this type of child is probably very allergic and/or very intelligent. Mine was both. She attended a "magnet" school for gifted children in late elementary school. I met dozens of parents of very bright kids who described similar patterns in their babies. Does the smart child insist on all the skin contact they need to thrive? Or does the high-need child demand a lot of contact, which pushes their intelligence to extra-high levels?
I think I see this more often in girls than boys. I also see an exceptionally high need for oral and physical experiences in these children - years of breastfeeding, nursing all night, chewing on buttons and clothing, etc.
Touch your baby a LOT. It matters a lot.
(C) 1997 Linda J. Smith, BSE, FACCE, IBCLC
http://www.bflrc.com/ljs/breastfeeding/touchhgr.htm
Направо го копвам,че е кратичко:
Touch Hunger
Linda J. Smith, BSE, FACCE, IBCLC
Some babies have very high "touch hunger." Ashley Montagu describes the first 9-12 months postbirth as the time of "external gestation." I've experienced a child with a very high need for touch - who literally cannot or do not sleep unless they are touching another human body. You can either (1) cope with it, (2) rejoice in your ability to meet this child's unique needs, or (3) resent the situation and fight it. #3 is the worst choice for the baby, of course. In most of the world, continuous contact is the norm. Expecting otherwise is actually quite unrealistic, but a problem nevertheless where velcro babies are not the "cultural norm."
When I was a young mother, a wise La Leche League Leader in my area suggested I make the best of my high-touch-need baby and master the fine art of baby-wearing. (Thanks, Peggy Loyd.) Years later, I'm convinced that this type of child is probably very allergic and/or very intelligent. Mine was both. She attended a "magnet" school for gifted children in late elementary school. I met dozens of parents of very bright kids who described similar patterns in their babies. Does the smart child insist on all the skin contact they need to thrive? Or does the high-need child demand a lot of contact, which pushes their intelligence to extra-high levels?
I think I see this more often in girls than boys. I also see an exceptionally high need for oral and physical experiences in these children - years of breastfeeding, nursing all night, chewing on buttons and clothing, etc.
Touch your baby a LOT. It matters a lot.
(C) 1997 Linda J. Smith, BSE, FACCE, IBCLC
Големият ми син (7 г.) се научи да спи сам в стаята си чак след като станах бременна и то по принуда от съображения за сигурност. До тогава всяка нощ, от както е проходил идваше в нашето легло. Бебето сега спи до мен през по голямата част от нощта, а през деня заспива до мен, след което аз ставам и барикадирам леглото с възглавници. От скоро започнах да го приучвам да заспива в неговото легло вечер, но след 1-3 часа се събужда и ако не го пренеса при мен - не заспива. Явно и с него ще спим дълго време заедно на едно легло, ако съдя по баткото. Добре, че таткото проявява разбиране и ме подкрепя.
Аз съм също ЗА ,осовено когато разбереш,че бебенцето ти има нужда от това,но се чудя има ли някаква граница и къде е тя.Аз например оставях каката да спи с нас,а и имахме огромна спалня тогава,но сега с бебка много ме е страх,защото няма много място,каката все още приижда,а и бебка е от другата крайност-като има някой до нея и не спи спокойно.Като цяло съм съгласна да си гушкаме бебчетата,и на мен ми е много приятно,но ето вече на 6 години,тя не иска да спи сама.Ами ако след няколко месеца и мъника поиска да спи с нас 
направо изтрапвам как ще спим 4рима!А за интимностите си е направо екстра 
,то с такъв пришълец като нашия 
Мисълта ми е кога идва момента на отделянето и права ли съм,че вече настоявам да си спи сама,май и е време вече,а
направо изтрапвам как ще спим 4рима!А за интимностите си е направо екстра ,то с такъв пришълец като нашия Мисълта ми е кога идва момента на отделянето и права ли съм,че вече настоявам да си спи сама,май и е време вече,а
Всяко нещо, започнало като необходимост, с продължително прилагане се превръща в навик.Голям праз!Както има свичка, има и отвичка.Отучих Ники от нощното сукане, когато стана достатъчно голям, за да РАЗБЕРЕ, като му обяснявам защо няма муц-муц през нощта.Така и ще го отуча от спането с нас, когато е достатъчно голям и готов, за да спи сам.Всяко нещо с времето си 
Без да правя генерални изводи, защото децата се развиват доста специфично, мога да споделя личния си опит. Защото това е целта на форума.
Първо дете - отделено в самостоятелна стая на 1 г. и 10 м. (вече не-кърмаче). Спането - в съпровод на 2 шишета от по 220 мл. айран.
Второ дете - спи на самостоятелно легло, долепено до нашето. От 1 г. и 8 м. спи изключително в собственото си леглото. Нощем припълзява, за да суче, и сама се връща обратно.
Първо дете - отделено в самостоятелна стая на 1 г. и 10 м. (вече не-кърмаче). Спането - в съпровод на 2 шишета от по 220 мл. айран.
Второ дете - спи на самостоятелно легло, долепено до нашето. От 1 г. и 8 м. спи изключително в собственото си леглото. Нощем припълзява, за да суче, и сама се връща обратно.
За детето не знам, но за мен е и навик, и необходимост - хем съм свикнала, хем е необходимо за да се наспим всички.
Засега спи половината нощ в своето легло, събужда се, изправя се, вземаме го и спим до 09 сутринта.
Напоследък се буди за преместване все по-късно, а понякога по изключение не се буди. Това ми дава надежда, че и спането, като много други неща, е период и ще се оправи с времето.
Засега спи половината нощ в своето легло, събужда се, изправя се, вземаме го и спим до 09 сутринта.
Напоследък се буди за преместване все по-късно, а понякога по изключение не се буди. Това ми дава надежда, че и спането, като много други неща, е период и ще се оправи с времето.
И мен ме мъчат едни такива въпроси... Баткото вече е на 5 и още спи при мен. В началото като се роди бебето спеше с баща си в детската, ама малко по малко се примъкна пак при мен. Сега спим тримата с бебо на спалнята, а тати в детската. 
Имам чувството че ще ги отделя двамата, когато бебо порасне достатъчно. Или пък баткото ще спи с баща си в детската. Някак си не мога да си представя, че ще спи там самичък, а ние тримата да се гушкаме на спалнята.
На мен също ще ми е трудно да ги отделя, защото и аз свикнах и ми е много приятно.
Имам чувството че ще ги отделя двамата, когато бебо порасне достатъчно. Или пък баткото ще спи с баща си в детската. Някак си не мога да си представя, че ще спи там самичък, а ние тримата да се гушкаме на спалнята.На мен също ще ми е трудно да ги отделя, защото и аз свикнах и ми е много приятно.
Статията наистина е интересна. И на Пламен и на мен ни харесва да си спим заедно (е, аз понякога се "изръбвам", защото спя при него в детската, а леглото е само 1 персон), но от няколко нощи е невъзможно да спи сам. Притеснявам се да не стане така зависим от мен и несамостоятелен.
Да не говорим, че ако спим тримата заедно, какъв секс, какви пет лева, а със съпруга ми се виждаме само късно вечер
Да не говорим, че ако спим тримата заедно, какъв секс, какви пет лева, а със съпруга ми се виждаме само късно вечер
Леле Хедра как можа да го пуснеш това - сега ще излезе, че ние дето си спим с децата, се опитваме да убедим останалите как нашите са по-интелигентни (както става често с кърменето). Само не разбрах (ама то и статията го поставя под въпрос), дали по-интелигентните сами налагат този режим, защото имат нужда от повече физически контакт за развитието си, или пък по-честият контакт ги прави по-интелигентни. Само да кажа, че докато моето генийче израства в обятията ми, ефектът върху моя интелект от честото будене и продължителното недоспиване е по-скоро обратен. Кой казваше, че мозъкът изтичал с кърмата? 
Само да кажа, че докато моето генийче израства в обятията ми, ефектът върху моя интелект от честото будене и продължителното недоспиване е по-скоро обратен. Кой казваше, че мозъкът изтичал с кърмата?
Определено, и при мен ефектът е такъв. Дори и не в буквален смисъл, сигурно има нещо такова
А,не 
Не е вярно,че затъпяваме
Я четете тук - с благодарности към Андреа$ за вдъхновителното четиво:
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=10&id=6778
Никакви оплаквания да няма повече
Не е вярно,че затъпяваме Я четете тук - с благодарности към Андреа$ за вдъхновителното четиво:
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=10&id=6778
Никакви оплаквания да няма повече
Навик. От раждането си малкият спи в самостоятелно легло. В най-тежкият период на зъбоникнене се будеше през 1.30 ч. Е, пробвахме да го вземем при нас на спалнята, дали пък няма да се успокои. Нищо подобно! Събуждането зачести, не му беше удобно, все му беше тясно, разположи се бейски, а ние с баща му балансирахме на страничните дъски. В крайна сметка спахме по-зле и тримата. Може да излезе нискоинтелигентен и високоалергичен тип (доколкото разбрах от статията), но това не ни тревожи. За нас това не е най-важното.
С второто и третото дете може да е различно. Засега това е моят опит.
С второто и третото дете може да е различно. Засега това е моят опит.
Ух,ама вие четете ли изобщо 
В статията става въпрос,че има определен процент деца (не се говори изобщо за всички!),които имат нужда - и високо и ясно я заявяват! - от постоянен физически контакт и когато им бъде предоставен,се развиват по-добре.Алергиите обикновено са част от характеристиката на такива деца,както и по-високата интелигентност (с която често се отличават множество $трудни$ деца).Никъде нищо не е писано,че ако спиш с детето,ще му намалиш алергиите и ще го направиш високоинтелигентно
Колкото за значението на физическия контакт (често и продължително носене,прегръщане,галене и т.н.) за развитието на детето във всяко отношение - физическо,психическо и емоционално,за което се споменава в статийката - има купища изследвания по въпроса,особено ярко са изразени при недоносените бебета (Деси беше пускала линк за cangaroo-mothercare покрай темите за раждането в ЮАР),а във форума имаме блестящ пример за това в лицето на Искрица Надежда.
Което изобщо не означава,че да спите в едно легло е единствения начин да осигурите на детето физическия контакт - макар че е добро решение за работещите майки от тази гледна точка.
В статията става въпрос,че има определен процент деца (не се говори изобщо за всички!),които имат нужда - и високо и ясно я заявяват! - от постоянен физически контакт и когато им бъде предоставен,се развиват по-добре.Алергиите обикновено са част от характеристиката на такива деца,както и по-високата интелигентност (с която често се отличават множество $трудни$ деца).Никъде нищо не е писано,че ако спиш с детето,ще му намалиш алергиите и ще го направиш високоинтелигентно Колкото за значението на физическия контакт (често и продължително носене,прегръщане,галене и т.н.) за развитието на детето във всяко отношение - физическо,психическо и емоционално,за което се споменава в статийката - има купища изследвания по въпроса,особено ярко са изразени при недоносените бебета (Деси беше пускала линк за cangaroo-mothercare покрай темите за раждането в ЮАР),а във форума имаме блестящ пример за това в лицето на Искрица Надежда.
Което изобщо не означава,че да спите в едно легло е единствения начин да осигурите на детето физическия контакт - макар че е добро решение за работещите майки от тази гледна точка.
Мен лично най ме притеснява факта,че не можем са се наспиваме и особено като ни се съберат много такива нощи сме като парцал на сутринта,схванати от всякъде. 
А нашата кака да е жива и здрава е доста едро дете,в никакъв случай не е дебела,но като казвам 6 години някои сигурно си мисли 25кг.,а тя е 136см. висока и 34кг.,това е доста голямо детенце,което спейки заема около половината спалня. 
и ние се събираме на метър разстояние.А според мен не е правилно децата да спят с някой от родителите постоянно,а другия на дивана!!!А що се отнася до физическия контакт,аз лично смятам че е достатъчен през деня,ноща е за сън ОХ,незнам,явно има много семейства с подобен проблем,поне за мен вече е проблем,ако някой има добра идея за промяна,нека я сподели,ще съм му много благодарна!!! 
А нашата кака да е жива и здрава е доста едро дете,в никакъв случай не е дебела,но като казвам 6 години някои сигурно си мисли 25кг.,а тя е 136см. висока и 34кг.,това е доста голямо детенце,което спейки заема около половината спалня. и ние се събираме на метър разстояние.А според мен не е правилно децата да спят с някой от родителите постоянно,а другия на дивана!!!А що се отнася до физическия контакт,аз лично смятам че е достатъчен през деня,ноща е за сън ОХ,незнам,явно има много семейства с подобен проблем,поне за мен вече е проблем,ако някой има добра идея за промяна,нека я сподели,ще съм му много благодарна!!!
Това не е лоша идея.Сега сме се захванали за пишем точки,имаше доста голям напредък за около седмица,но явно последните 2 дни сънува разни неприятни сънища и казва че се е изплашила,но смятам да съм твърда още известно време,но ако и това не свърши работа ще опитаме да преместим матрачето и при нас.Дано не се окаже обаче,че в един момент ще и хареса и ще иска да си остане така!Но много благодаря за идеята,все е нещо,поне няма да се сгаваме на 4 на спалнята.
Ух,ама вие четете ли изобщо ............
............Съжалявам за офф-а, ама се поядосах!
А, това го мога и на английски: Sorry for the off-topic!
Гого спи при нас откакто стана на около 4 месеца. Заспива всяка вечер с кърмене все още, после бива преместван в неговото легло, след което се сйбужда по някое време и го взимам при нас и така спи до сутринта при мен. През деня спи в собственото си легло. От скоро започна вечер да иска да го слагам в неговото легло, да четем книжка, чак като е почти заспал, се надига, иска да дойде при мен и да поцокаме и заспива за нула време.
Мисля, че процесът е постепенно отвикване от единия и свикване с дургия начин, но само и единствено ако едтето е готово. Аз не съм привърженик на никакви действия против волята на детето, защото досега съм се убедила, че за всяко нещо, което нетърпеливо съм искала да се случи по-рано, то се е случвало точно когато му е дошло времето на детенце.
Мисля, че процесът е постепенно отвикване от единия и свикване с дургия начин, но само и единствено ако едтето е готово. Аз не съм привърженик на никакви действия против волята на детето, защото досега съм се убедила, че за всяко нещо, което нетърпеливо съм искала да се случи по-рано, то се е случвало точно когато му е дошло времето на детенце.
dashteria mi speshe pri nas do 5 godishna vazrast,dokato edin den kaza,,Koga shte si imam otdelna staia"- i sapo4na da si spi sami4ka,sega spim i s bebeto i taka mi e dobre,
spored men tezi godini nikoga niama da se povtoriat,shte doide vreme kogato s majleto shte si spim zami4ki ,i nikoi niama da iska da spi mejdu nas,taka 4e mai4eta ,ako vi e dobre i spokoino taka spete si s bebotzite....i tova da go merishesh naprekaznato napravo me pobarkava
spored men tezi godini nikoga niama da se povtoriat,shte doide vreme kogato s majleto shte si spim zami4ki ,i nikoi niama da iska da spi mejdu nas,taka 4e mai4eta ,ako vi e dobre i spokoino taka spete si s bebotzite....i tova da go merishesh naprekaznato napravo me pobarkava
И ние сме трима в леглото.
Навик (вече) за бебето и необходимост за родителите (за да има мир и да не се успива таткото за работа)
Чувството на притеснение, че сме пред решаването на голям проблем, вече започва да се измества от чувството на примирение
Ииима лека светлина на хоризонта - през деня спи в креватчето си.
Навик (вече) за бебето и необходимост за родителите (за да има мир и да не се успива таткото за работа)
Чувството на притеснение, че сме пред решаването на голям проблем, вече започва да се измества от чувството на примирение
Ииима лека светлина на хоризонта - през деня спи в креватчето си.
Необходимост до определена възраст. Като отмине нуждата, ако майката не пропусне момента, детето само и безаварийно ще започне да спи само. Мая спа в леглото ни д 2г 2м, преместихме я в собствено легло буквално за една вечер без никакъв проблем.
При нас баткото спи сам в стая от 10 месечен и отделянето стана много неусетно за него, защото не правеше разлика - все в неговото си креватче. Сега вече е на 5 г. и спането сам за него си е нещо съвсем естествено. С бебо още не знам как точно ще процедирам, че да не пречи на батко си, но определено спи сам в креватчето си. Цокваме в нашето легло и после аз си го премествам, колкото и да ме мързи, защото една нощ го оставих при мен и го изтървах - той се търкулна на пода с един ужасен звук - БАМ - и сега имаме една цицина на нежната тиквичка, а аз ни жива ни умряла само го целувам и се моля да му няма нищо. 
с един ужасен звук - БАМ - и сега имаме една цицина на нежната тиквичка, а аз ни жива ни умряла само го целувам и се моля да му няма нищо.