Чичек
Приех съдбата си,
но не с усмивка,
а с гняв и безсилие
обрекох се на един брак
в който няма любов,
а е краят на една вражда
но ако знаех само че не е край,
а начало,
начало на нещо жестоко,
на един низ от болка,
само ако знаех,че ще остана вдовица
притаена в мрака ще чакам
една съдба,която не е моя,
една любов,която не е моя,
един мъж,който ще е мои съпруг
но само на думи,а не на дела
сърцето ми стана олтар
на моята глупост,
на моята детска наивност,
исках само един поглед от него,
исках една усмивка
търсех една любов,която не е моя
исках приятелско рамо на което да се опра
исках своят брат,който да ме приласкае
да ми даде утеха,
а намерих враг
в собственият си дом,
боли ме,
но сред болката намерих истинската любов,
един приятел,един мъж
една любов за цял живот...