Публикувана: 24 ян. 2006, 19:37 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2006, 20:24 ч.

здравейте

2 870
20
1

1
2
Всички

24 ян. 2006, 19:37 ч.

Мнения: 2 401

Ето ме и мен идваща от клуба на очакващите мами. Пийнах една бирка и се осмелих да пиша. Няма да ви натоварвам много, само с едно изречение...Трябваше да направя избор в края на петия месец - дете с даун или аборт. Избрах второто. Сигурна съм, че не е необходимо да описвам какво преживях и преживявам, добре че имам детенце, което ми дава сили..
Ще ми се да ви пиша за това, което ме утешава. Въпреки преживения ужас утешава ме мисълта пак да опитам след 6 месеца. Е да, ама съм на 38, не съм от най-здравите, а и лекаря каза да не опитваме повече, щом веднъж се е случило може пак да се случи... ох не знам...пишете ми... каквото и да е.

# 1 24 ян. 2006, 20:02 ч.

Враца
Мнения: 5 206

Много съжалявам, че ти се е наложило да минеш през това.
Нагушкай си съкровището и се опитай да гледаш напред

# 2 24 ян. 2006, 20:55 ч.

Виена
Мнения: 1 247

Разбира се, че ще опиташ пак! Аз нямам думи за утеха. Болката е толкова голяма, че просто е безмислен всеки опит да бъдеш утешавана... Аз съм на 35 години. Преди три седмици родих в 33 г.с. след констатация: Бебето няма сърдечна дейност"... А всичко беше повече от страхотно - скрининг, фетална морфология, фетална кардиография, безброй много ехографии (докторът ми е приятел и непрекъснато следяхме развитието на бебка)... Не ми прилоша нито веднъж, не почувствах тежест или неразположение нито за миг дотогава - нощта на 30 декември... Не мога да продължа, просто не виждам кловишите от сълзи...
Не се отказвай! Не оставяй детенцето си само на тоя свят. Намери сили да дариш живота, за който си приготвила сърцето си!...

# 3 24 ян. 2006, 20:55 ч.

Мнения: 1 029

Миличка, съжалявам! Cry

Мисля, че си постъпила правилно!Не се обвинявай, ще бъдеш щастлива!Вярвай!
Защо не си направите генетична консултация в Майчин Дом или в Плевен.Препоръчват големи дози фолиева киселина при такива проблеми.
Прости ми, че сега го пиша, но...исках да ти дам кураж и надежда!
Бъди силна!

Последна редакция: ср, 25 яну 2006, 11:04 от danidan

# 4 24 ян. 2006, 21:48 ч.

Мнения: 2 381

Имаш и моята подкрепа. Един лекар не е всичко. Посъветвай се и с друг.
Вярвам, че ще успееш да намериш утеха и ще продължиш да се бориш Hug

# 5 24 ян. 2006, 21:59 ч.

Мнения: 8 464

Нямам думи за това,което ти се е случило! Cry

Много силно те прегръщам и ти пожелавам да имаш куража да постигнеш мечтата си! bouquet

Консултирай се и с други лекари!Не се отказвай!

# 6 25 ян. 2006, 09:40 ч.

Мнения: 666

Разбира се , че трябва да опиташ отново , съжалавям за това което се е случило с теб, но мисля че си постъпила правилно , на твое място и аз бих постъпила така, не смятам че възрастта ти има значение в крайна сметка много са жените които раждат на 40 години и повече години

# 7 25 ян. 2006, 10:28 ч.

Мнения: 2 849

Стискам палци и се надявам скоро да се решиш на нова бременност .Консултирай се с други доктори .Имала си труден избор ,съжалявам за това .Бъди силна . Praynig

# 8 25 ян. 2006, 11:14 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

здравей
ти си смела и силна жена. мога само да ти кажа /от очевидец на доста дечица с проблеми/, че си направила лично според мен най-правилния избор - спестила си много мъка на малкото, като ти си поела товара
за следваща бременост... уви доктора е и прав и не прав. мога само да ти кажа, че ако правите бебе - уви е добре да имаш едно на ум...
прости ми, но ще те попитам - не се ли замисляте за възможно осиновяване? не знам другите какво мислят, но особено в случаи когато е трудно или невъзможно да си има човек собствено дете - аз не виждам нищо лошо да си осинови. дори бих казала, че така ще ощастливи не само себе си, а и някое дете.
все пак ако искаш консултирай се с генетици - прецени риска, и ако имаш сили да понесеш най-лошото - надявай се на най-доброто....
успех - каквото и да решиш!

# 9 25 ян. 2006, 11:20 ч.

Мнения: 388

Здрасти
знам какво приживяваш
Същото положение бях преди 2 седмици с аборт в 5 месец.
Ходих като луда близо седмица.
Болката нестихваше .....задавах си въпроси "Защо на мене", търсих причината другаде, но не я намирах....
Тук намерих много подкрепа от момичетата. Дадох си сили.
ДАЙ СИ И ТИ!
Спокойна бъди!
Аз в момента живея със нова сила-бъдещо бебе!
дай си сили защото ще пробваме още м.Май. Нали?
а това че си на 40 е без значение!
целувам те! Heart Eyes

# 10 25 ян. 2006, 11:30 ч.

Мнения: 7 114

Минзухарче, съжалявам че не си имала избор. По-точно, че си имала предизвестен избор. Confused

# 11 25 ян. 2006, 12:22 ч.

Мнения: 218

Здравей мила. Това, което си направила е най-правилното. Аз направих подобен избор преди време. Не се обвинявам. А за бъдеща бременност и изхода от нея според мен е най-добре както са казали и някои от момичетата консултация с генетик. Дано стане това, което искаш. Успех! bouquet

# 12 25 ян. 2006, 16:45 ч.

София
Мнения: 1 941

Здравей минзухар,
Мисля, че си постъпила правилно. Понесла си огромната болка, спестявайки я на детенцето си. Съжалявам!!! Кураж!!!

# 13 25 ян. 2006, 18:00 ч.

Мнения: 3 091

Минзухар! съчувствам ти, но и аз мисля, че сте взели правилното решение...
Препоръчвам ти Кременски за генетичните консултации! наистина е много добър специалист! Пак ще опитате! СТИСКАМ ПАЛЦИ!!!

# 14 25 ян. 2006, 18:30 ч.

Мнения: 2 123

минзухарче,
приеми и моята подкрепа и съчувствие. Няма спор, че болката от загубата е трудно заличима, но болката да гледаш едно лишено от пълноценен живот дете до края на дните си... със сигурност е несравнима. Вярвам, че повече такива изпитания няма да имаш. Дано Господ те дари с още едно здраво и красиво детенце.
Рени, приеми итук съболезнованието ми. Предстаням си много ясно шока... и ...всичко.... Sad

Дано оттук насетне раждането на дечица носи на всички ни само радост и хубави емоции! Praynig

# 15 25 ян. 2006, 18:50 ч.

sofia
Мнения: 7 477

няма да те посъветвам каквото и да е, а ще ти кажа,че и взела правилното решение и за двама ви.
Бъди силна и не се отказвай,опитайте пак,направете консултации-всичко.

Heart Eyes

# 16 25 ян. 2006, 19:34 ч.

Мнения: 13

Аз направих същия избор преди месеци. Според моите разбирания това беше наи-доброто, което можех да направя в тази ситуация. Много ми е мъчно за нероденото ми бебе, но това за съжаление беше най-доброто за него, а и за нас. Болката е страшна.

# 17 26 ян. 2006, 11:43 ч.

Мнения: 2 401

Здравейте момичета.
Много ви благодаря за подкрепата, бях сигурна, че ще я намеря тук. Много съжалявам и за това, което всички вие сте преживели, както и за това, че нещастието ни запозна. Мисля си дали някоя от пас е посещавала психолог след случилото се и дали това помага. Доста хора ми го препоръчват, но не знам с какво ще ми помогне след като аз изобщо не мога да говоря за това.
Иначе за осиновяване бях мислила преди тази бременност, но сега тази мисъл ми е абсурдна, не мога да го направя след като трябваше да направя това на собственото си бебе... Cry

може би след няколко години, не знам.

# 18 26 ян. 2006, 23:48 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

минзухар, ти ВЕЧЕ говориш на тази тема с нас
продължи - тук
после иди на психолог, но най-добре - просто си говори с най-близките ти същества за твоето страдание...аз тяхното... за вашето общо страдание

когато намериш сили да продължиш - тогава ще знаеш какво да правиш - ново бебе или да си осиновиш.. или пък знае ли се - може да направиш и двете!

# 19 8 фев. 2006, 09:21 ч.

здравей, минзухар4е,
аз напълно те подкрепям в това твое решение, самата аз родих дете със синдром на даун, без да съм си и помисляла 4е мойе да се слу4и точно на мен, аз съм на 26г., болката ми е огромно и ако имах право на такъв избор , бих избрала точно този начин, лично аз въпреки че мисля че ще бъда упрекната, оставих моето детенце за осиновяване, защото не бих могла да му предоставя специалните грижи, които се изискват за тези деца, моята болка е огромно, тя винаги ще остане в сърцето ми

# 20 8 фев. 2006, 20:24 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: амелияам в ср, 08 фев 2006, 09:21

Дано намери утеха и успокоение... а за решението - всеки човек сам определя съдбата си! И както е казано в Библията - нека метне камък този, който няма прегрешения! СЪчувствам ти и на теб и на семейството ти... и на малкото... ДАно за всички ви има щасливи дни

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: