За страховете на децата

  • 6 764
  • 31
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 1 350
Имам син на почти 3 години.Нормално ,будно ,любопитно дете...Никога не сме го плашили с баби Яги,Торбалан,мечки и т.н. Напоследък и двете баби постоянно ми повтарят ,как детето ми било страхливо Confused Дядо му иска да го води при някакъв багер - страх го е ,имаше кукери на село  - страх го е .За мен това са съвсем нормални детски страхове ,но все ми повтарят ,че малкият бил уплашен ,трябвало да взема мерки и т.н.
Въпросът ми е ,от какво се страхуват децата ви и при какви страхове трябва да се замислим за допълнителна помощ. (Под допълнителна помощ нямам предвид баячки и т.н. ,защото майка ми първо за това се сети ooooh!)

# 1
  • Мнения: 800
Питай бабите дали тях не ги е било страх от багера, когато са били на почти 3 години! я не се занимавай, всяко дете е различно, дъщеря ми нямаше страх от нищо докато не стана на 4-5 години, тогава малко по малко започна да вижда, че другите деца се плашат от големи кучета, страх ги е да се качат на високо дърво/ катерушка и т.н. и реши и тя да се уплаши, мина й. Синът ми беше влюбен в големите и бръмчащи неща, та затова не го е било страх, но той пък се плаши от циганите, без някаква причина или случка ... и какво да ги водя за всяко нещо на доктор или да им леят куршум ли? Не се притеснявай, а остави детенце да си бъде дете!

# 2
  • София
  • Мнения: 2 089
(Под допълнителна помощ нямам предвид баячки и т.н. ,защото майка ми първо за това се сети ooooh!)

 Mr. Green Mr. Green И аз си помислих, че това са те съветвали  Laughing
Според моите наблюдения, такива нерационални страхове имат децата с фантазия и изобретателност Simple Smile Малкото например, най-неочаквано за мен, се оказа, че го е страх от чадъра  Crazy
Детето е голямо, говори с него, попитай от какво точно го е страх, дай рационално обяснение. Например "страх ме е от лопатата" (дали лопата се казва това на багера newsm78) - "ами да, тя му е нужна, за да загребва пръст, да копае големи дупки, така спестява труда на много хора" и т.н. и т.н.

# 3
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Има безтрашни има и страхливи деца. Нашите страхове почнаха много рано, Вали беше будна тогава когато пуснах прахосмукачката (на 3-4 месеца) изпищя, стресна я звука. Миша гледайки я как се стряска и тя почна да копира. Та до скоро само от вида на прахосмукачка наставаше кански рев. Всеки по-силен шум ни довеждаше до истерия, а шумове да искаш особено лятото (сезона на ремонтите) от всякъде някой тропа  Tired Преди около година се поосъзнаха и от момента в който видят какво точно издава "страшния" звук (дрелка, чук, резачка за дърва) и им обясня страха преминава лека полека. Сега е наред фантазията, страха е да заспиват вечер сами все чудовища виждат в стаята (светлината не ни е още фактор и на светло излизали  Rolling Eyes). Май са още малки за обясненията ми кое е истинско и кое не  newsm78

# 4
  • Мнения: 5 513
Моето дете няма страхове.Изпитва притеснения за дадена ситуация "В тъмното виждал само гумите на колите и щял да падне ..да си хванем такси".Като му кажа че и аз не виждам много и просто внимавам къде ходя ме разбира и казва -добре /на 3г и 10 м/.На принципа е колкото по шумно толкова по весело.НО да ти кажа че въобще не се отличава от другите деца с нормални страхове.И това въобще не означава че няма да прихване или да се стресне от нещо.
Имах една комшийка на която детето се плашеше от всичко.На 9 месеца кола да запалиш и то писваше сякаш на вън не е било.Куче да залае,машинка да пуснеш... а бе всичко.А нощите казваше че са още по голям кошмар.На 4-5 го води на психолог и ги преодоляха ама то милото все ревеше от страх от друго незнам дали ревеше.
А ти няма за какво да се тревожиш и не води детето на врачки и баячки и ходжи да не му докараш страхове ...

# 5
  • Мнения: 2 090
И малкото, и голямото ми дете са имали и имат различни страхове, които отшумяват с времето и на тяхно място идват други. На около 2-3 години се страхуваха много от шумни автомобили/мотори и от големи превозни средства или машини (както багера в случая), особено когато минават в близост до тях. От големи животни - също.
"Детските страхове преминават с преминаването в следващ възрастов период. Наличието на страховете е част от развитието на детето. Приемат се за нормални тогава, когато не продължават дълго във времето и не пречат на личностната реализация." Цитирам от тук, има таблица най-долу (по мои наблюдения - вярна в по-голямата си част, без това за вещиците, освен ако детето не е плашено с такива) за страховете на децата през различните възрасти.

# 6
  • Мнения: 2 216
Моето дете /на 2г/ се плаши от прахосмукачка. Не е чувало за Баба Яга, Торбалан и т.н... От кучета и котки не се страхува.
Лошото е, че и от леки коли не се страхува

# 7
  • Мнения: 5 513
И малкото, и голямото ми дете са имали и имат различни страхове, които отшумяват с времето и на тяхно място идват други. На около 2-3 години се страхуваха много от шумни автомобили/мотори и от големи превозни средства или машини (както багера в случая), особено когато минават в близост до тях. От големи животни - също.
"Детските страхове преминават с преминаването в следващ възрастов период. Наличието на страховете е част от развитието на детето. Приемат се за нормални тогава, когато не продължават дълго във времето и не пречат на личностната реализация." Цитирам от тук, има таблица най-долу (по мои наблюдения - вярна в по-голямата си част, без това за вещиците, освен ако детето не е плашено с такива) за страховете на децата през различните възрасти.
Peace

# 8
  • Мнения: 7 122
Миналата година ми беше някакъв ужас. Страховете си ги измисляше с бясна скорост. Обелена стена в блока - страх. Някаква черна дръжка на врата от долния етаж - страх от "фотоапаратната дръжка". Последният страх е от кучета, защото били ходели с отворени усти и им се виждали зъбите. Изпада в паника и започва да се тегли, както дойде. Когато сме в близост до улица ми е изключителен ужас. Никога не е плашена с нищо. От наличните страхове е видно, че едва ли някой би бил толкова креативен, за да плаши със стени и брави. Но пък помни от преди 2 години, че веднъж била видяла едно куче с намордник. След размисъл се сеща, че и още едно такова животно е виждала. Взимам мерки по въпроса, разбира се. Случили сме на много отговорни стопани на кучета в блока и и ги давам за пример. Даже аз понякога се превръщам в куче, а тя в моя стопанка и се забавлява страшно много. Виждам, че има подобрение, но все още си има разни прояви. Лекуването чрез четене на книжки много помага също. Но пък и съм с едно наум, че предстои ново включване.  Peace
(Данчето, Леда Милева има много готино стихче за Зайо и Великанът. Можете да го четете, много е забавно и лековито.)

# 9
  • Мнения: 1 350
РОни,ще ги видя това стихче напременно. Hug
Дано нещо да се укроти това дете.Аз лично не разбирам как може да не те е страх от голямо куче ,а да се страхува от сянката на лампата примерно ooooh!
Гледам да му обяснявам спокойно с равен тон ,кое нещо какво представлява и  за какво служи ,но не винаги помага.Примерно - страхува се от багер и от човека ,който кара багера WhistlingОбяснявам му ,че ако искам и аз мога да се кача да карам камион  и няма да съ никак страшна ,пак ще съм си мама и т.н.
Рони ,уби ме с тази "фотоапаратна дръжка" hahaha

# 10
  • Мнения: 1 383
Моят хубавец от тъмното се плаши. Единствения начин да постои 5 минути мирно е вечер да загася лампата. Другото от което се плаши е примерно като види някой по телевизията с лекарска маска или от тези черните маски на престъпниците. Тогава ми дърпа ръката на очите си да не гледа. Друго не ми е направило впечатление. Дъщерята на моя приятелка се плаши страшно много от шумове като пералня, сешоар и др. Всяко дете си е индивидуално.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 40 843
Моят напоследък все се сеща и говори за смъртта...какво ще стане "като идем в гроба"  Confused и такива неща.Това ме притеснява донякъде...

# 12
  • сред маслини и портокалов цвят
  • Мнения: 1 268
Първият страх на сина ми се появи след като навърши годинка-от прахосмукачката естествено:)
Беше почти на 2 когато на един детски рожден ден се уплаши от аниматори облечени като Том и Джери и после известно време се страхуваше от всякакви маски и маскирани хора, включително клоуни.
На около 2,5 години се плашеше от слона в зоологическата градина. На 3,5 г. най-накрая се престраши да му доближи клетката.
В този период се страхуваше и от камиони за боклук. Всъщност това е страхът му продължил най-дълго време-започна преди да навърши 2г. и продължи до около 3,5 г. Сега това са му любимите камиони Simple Smile
В момента се страхува от тъмно, паяци, змии и октоподи.
Никога с нищо не е плашен.
Сестра му засега е по-безстрашна-бяга само от сешоара и от буби(разни лазещи гадини, главно мравки). Но понякога любопитството и надделява и е склонна да ги доближи.
Та така...Хич и не обяснявам вече, гушкам, успокоявам, давам личен пример и чакам да отмине Simple Smile

# 13
  • Мнения: 2 216
Страхът от сешоара го преодоляхме като гледаше как суша косата на братовчедчето. Сега сама си го взема от шкафа и даже сама иска да се суши

# 14
  • Мнения: 1 350
И моят син се страхуваше по едно време от сешоар,затова дълго време ходех като кошница в главата Mr. Green
 jasmin  и аз така се опитвам да правя - гушкам и успокоявам,с времето се надявам всичко да отмине.
Но разни подмятания от бабите "Как може да те е страх ,нали си мъж Shocked"
"Не трябва да си толкова бъзлив" и това казано с такъв подигравателен тон,направо ме изкарват извън релси. На първо място това е ДЕТЕ ,нормално е мисля ,да има своите временни страхове.

# 15
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
И от сешоара имахме страх преди годинката, хубавия изгоря и си взех един малък туристически (на момента ми трябваше) а децата взеха че го харесаха едва ли не за играчка го имаха  Laughing и се дърпаха коя да е първа за сушенето. Така и не стигнах до друг, този ни стана любим   Rolling Eyes

# 16
  • Мнения: 1 383

Но разни подмятания от бабите "Как може да те е страх ,нали си мъж Shocked"
"Не трябва да си толкова бъзлив" и това казано с такъв подигравателен тон,направо ме изкарват извън релси. На първо място това е ДЕТЕ ,нормално е мисля ,да има своите временни страхове.


Според мен трябва да им обясниш, че не ти е приятно така да му говорят. То се почва от това и се стига до други подмятания по късно. А всички знаем, че това влия на психиката в по късна възраст.

# 17
  • София
  • Мнения: 3 757
Моя го е страх от насекоми и животни.Това с насекомите аз му го насадих,защото и мен ме е страх.
По съвет на психоложката от форума:"щом го е страх от куче,то вземи му кученце".Аз съм против животните в къщи.

# 18
  • Мнения: 5 513

Но разни подмятания от бабите "Как може да те е страх ,нали си мъж Shocked"
"Не трябва да си толкова бъзлив" и това казано с такъв подигравателен тон,направо ме изкарват извън релси. На първо място това е ДЕТЕ ,нормално е мисля ,да има своите временни страхове.


Според мен трябва да им обясниш, че не ти е приятно така да му говорят. То се почва от това и се стига до други подмятания по късно. А всички знаем, че това влия на психиката в по късна възраст.
И аз съм съгласна че трябва да си кажеш.Особенно когато твойто и мнението на бабите се разминават.И ако държиш детето да прави разлика между баба и мама и бабата да знае че мама определя правилата за детето.И още повече че в случая не са прави.

# 19
  • Бургас
  • Мнения: 6 470

Въпросът ми е ,от какво се страхуват децата ви и при какви страхове трябва да се замислим за допълнителна помощ.

Обикновено при силно емоционалните, впечатлителни деца, с добър умствен потенциал и развинтено въображение страховете са повече и от най-различно естество ... на много деца дори не би им минало през ума да се стрхуват от подобни неща...
Понякога и свръх протективните родители си правят сами лоша услуга /както на детето, така и на себе си/ с поведението си.
Специализирана помощ - от детски психолог или психиатър се търси, когато тези страхове започнат да тормозят много и често детето, когато пречат на нормалното му ежедневие и когато семейството очевидно не може да се справи само с проблема... Понякога е нужна съвсем малко външна помощ, за да си дойде всичко на мястото  Peace

# 20
  • Мнения: 7 122

Въпросът ми е ,от какво се страхуват децата ви и при какви страхове трябва да се замислим за допълнителна помощ.

Обикновено при силно емоционалните, впечатлителни деца, с добър умствен потенциал и развинтено въображение страховете са повече и от най-различно естество ... на много деца дори не би им минало през ума да се страхуват от подобни неща...Понякога и свръх протективните родители си правят сами лоша услуга /както на детето, така и на себе си/ с поведението си.
Специализирана помощ - от детски психолог или психиатър се търси, когато тези страхове започнат да тормозят много и често детето, когато пречат на нормалното му ежедневие и когато семейството очевидно не може да се справи само с проблема... Понякога е нужна съвсем малко външна помощ, за да си дойде всичко на мястото  Peace
Да, забравих. Все пак си споделих страховете от дребешките страхове с педиатъра й. Той много ми се зарадва и ми каза да се радвам (извинете за тавтологиите  Embarassed), че детето се развива като човек с богата фантазия. А попитах него, защото има специализация и по детска психология. 

# 21
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 834
Всяко дете си има страхове, разбира се. Моето дете го беше страх от сешоара и миксера - вече не. Сега го е страх да ходи на куклен театър  Simple Smile Онзи ден отидохме на цирк и първия половин час искаше да си ходим и не беше спокоен, но след почивката се отпусна и му хареса. Това са нови неща за децата и всяко ги приема различно. При някои просто се налага да се подхожда по-внимателно, бавно и с търпение - накрая страховете изчезват  Simple Smile

# 22
  • Мнения: 1 350
Катеее,как ме подсети Mr. Green МИналото лято дадохме 40 лв близо за цирк,на който стояхме 10 минути и изхвърчахме с писъци hahaha Къде ми е бил умът не знам...да водя 2 годишно на цирк и да имам някакви очаквания Blush
А за куклен театър го подготвям отдавна ,но не знам дали ще има шанс...все някоя кукличка ще му се стори зловеща Crossing Arms

# 23
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 834
На моя всички кукли му се струват страшни  Laughing Явно за кукления театър ще изчакам още 1 година и съм се замисляла дали да не направя такъв в домашни условия  Thinking Все си мисля, че ще помогне да превъзмогне страха си.

# 24
  • Мнения: 1 897
На моето дете единтствените страхове му са от люлка и пързалка - няма сила,която да го накара да се качи и на двете. Rolling Eyes

# 25
  • Мнения: 1 350
Днес ,понеже е рожденик,заяви ,че нямало да духа свещички на тортата.
Обяснявам му от сутринта ,че без това няма как да минем ,а той не ще  и да чуе.НО е по-скоро от инат ,а не от страх ,знам ли....
До нас сега има цирк и пак ми дава зор да го водя ,нямало нишо страшно в палячовците ooooh!Все едно той мен успокоява ,а не аз него Laughing

# 26
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 834
Данче, жив и здрав да е малкия бандит  Hug Нека расте здрав и умерено палав.  newsm59

Колозеум-а ли е дошъл при вас  Simple Smile Ние на него водихме Марти. Има повече животни, отколкото смешковци, та ще му е интересно  Simple Smile

Вчера разбрах, че моя го е страх от всички лекари и болнични заведения. Не иска да влиза, където и да било. Още с прекрачването на вратата на поликлиниката и се почва рев и молби да си ходим. После ходи му обяснявай, че не сме отишли за него, а аз имам да свърша работа. Този страх обаче май се появи като ходихме на преглед при зъболекар, който реално нищо не му прави, само му погледна зъбките  Simple Smile

# 27
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Валерия имаше страх от пускане по пързалка. Качваше се седеше си горе и слизаше по стълбичката, това от миналата пролет до средата на лятото 3-4 месеца някъде. Не знам дали многото деца я изплашиха или е видяла нещо което аз пропуснах, детето нямаше проблеми докато един хубав пролетен ден не ги изведохме двете с баба им в градската градина. Където естествено се беше изсипал половината град, мисля си че това я стресна. И от там се почна. Преодоля го, дали го израстна или разбра че няма страшно като я държа за ръка при спускане, една вечер на пуста площадка я убедих да се пусне като я държа. Два пъти ме държа и после ми бутна ръката и се заигра сама на пускане. После ми обясни "Нама сташно, мамо. Аз гоама"  Grinning

# 28
  • Мнения: 8 297
Радвайте се че децата имат страх което води до някакво самосъхранение.
Да не ви казвам как сме ние с безстрашните деца...косите ми се изправят по няколко пъти на ден.
Няма значение колко висока е пързалката, моя е с главата напред или се опитва да се качи прав по нея. Няма значение колко е дълбок басейна, щом има хора които скачат в него значи и той може. В болницата е важно всичко да пипнем...последния път стола в кабинета на УНГ го сгъна на две.  В кукленият театър е важно да е на сцената...
Една вечер обясни да не му затварям вратата на детската стая щото вълка щял да дойде и да го взема...аз го обърнах на майтап. Не само вълка , а и лелята и бабата и чичото вълци ще дойдат да те вземат. От там насетне иска да отваряме прозореца за да може да влязат да ги види.
Сега се сетих и моя има страх от пастора...ходи в другата стая докато свърша. Иначе на прахосмукачката се вози от едногодишен.

# 29
  • Мнения: 5 513
Радвайте се че децата имат страх което води до някакво самосъхранение.
Да не ви казвам как сме ние с безстрашните деца...косите ми се изправят по няколко пъти на ден.
Няма значение колко висока е пързалката, моя е с главата напред или се опитва да се качи прав по нея. Няма значение колко е дълбок басейна, щом има хора които скачат в него значи и той може. В болницата е важно всичко да пипнем...последния път стола в кабинета на УНГ го сгъна на две.  В кукленият театър е важно да е на сцената...
Една вечер обясни да не му затварям вратата на детската стая щото вълка щял да дойде и да го взема...аз го обърнах на майтап. Не само вълка , а и лелята и бабата и чичото вълци ще дойдат да те вземат. От там насетне иска да отваряме прозореца за да може да влязат да ги види.
Сега се сетих и моя има страх от пастора...ходи в другата стая докато свърша. Иначе на прахосмукачката се вози от едногодишен.
Много си права.И аз съм с такова дете.На 2 години ухапа кучето по носа.Рита уличните кучета.Катери се където може.Виси на всевъзможни места.На зъболекаря докато чакаме се пъхна под зъболекарката и натиска долу копчета педали а човека на стола.Пъха се в дупки.Свикнала съм му.Иначе трябва да откача.

# 30
  • София
  • Мнения: 1 783
Детските страхове са си нещо нормално. Родителите трябва само елегантно да боравят с тях, нито да ги хранят, но и да не ги игнорират, защото това засилва чувството за самота на детето.
Аз като майка имам една огромна грешка, породена от невежество, която доведе до истеричен ужас на сина ми от кино, продължила години наред. В този смисъл трябва да внимаваме, в тая крехка възраст, дали това, което ние мислим, че би трябвало да им хареса и да им е интересно не би насадило някакъв страх поради незрялост на сетивата и нервната им система.

# 31
  • Мнения: 43
Около 3-тата година децата навлизат в т.н. “магична фаза“. Това е фазата, в която започват да осъзнават, че са способни с действията си да предизвикат различни събития. В същото време схващат, че такива способности имат и другите хора, но (в детските представи) също и животните, феите, магьосниците, предметите и т.н. По този начин, осъзнавайки своята сила, децата започват същевременно да се страхуват и от силата на другите. В този период магичните сила и способности, които децата приписват на заобикалящите ги, са (в техните представи) напълно реални. Ето защо багерът може да бъде страшно чудовище  Simple Smile.

Общи условия

Активация на акаунт