Да пращам ли Бебка в БГ?

Чие беше това намерение " да я заведе в БГ" свекърва ти? Очевидно не твое, щом се чудиш.
Аз на твое място не бих я пратила. Много причини за което. Ти сама казваш, че има възможност да заминете за БГ след една година, не мисля, че някой ще страда чак толкова много през това време за да не може да преглътне да ви види всички на куп.
Моето мнение е, че детето не е кукла  или музеен експонат, че да му правите туристически обиколки и да подмята по роднини без родителите си? Колкото и да му се радват, лично аз не бих си пуснала детето с никой друг освен с мъжа ми, дори като говорим за 7 месечно бебе май и с него не бих ако не се налага по някаква сериозна причина, а не заради кефа на някого. Вие не се ли кърмите? Как ще се справят с това роднините ти?
Прави ми впечатление, как " родата" в БГ ( не го приемай лично, не става въпрос само за твоите, и моите слагам в кюпа) много обичат да драматизират! Сватбата била на единствената им сестра, дъщеря, син, братовчедка и те не можели да не направят това или онова. Това било първото им внуче, племенниче и т.н и как може ние да сме такива родители да не им даваме да ....еди какво си.  Ей алоооо, ами хората които се женят? Хората които имат дете? Те какво? Не е тяхната единствена сватба и не е тяхното първо дете ли?! Хич не ги обичам такива работи 
Това си е вашето дете! Най-малкото не искаш ли и ти да видиш родители те си? Ще си отидете заедно когато можете. И въобще как може да се чувстваш виновна, че искаш да си с малкото си бебе?! И да не го пуснеш да пътува с някой пък било то и роднина?! Цялата тая ситуация ми се струва доста безумна, още по-безумен ми се струва човека, който я е предложил, но това си е мое мнение 

Мисля,че те разбирам,ани4ка...
Когато за първи път си отидохме в България,Алекс беше на 6 месеца.Наложи ми се да отида до София,за да легализирам едни документи и не бях с него само едно денонощие.Баща му остана с него,но при условие ,че главно аз се грижех за него и дотогава не се беше отделял от мен,и това беше много.Беше плакал цялата нощ,без да могат да го успокоят...Следващите два дни беше като парцал и не ме изпускаше от очи.Когато направи година и половина -две,беше малко по-лесно.
Направи това,което ти подсказва сърцето!
И не се чувствай виновна...И моята майка не беше виждала внучето си до 6-ия месец,при това в доста труден за нея момент (малко след като почина баща ми),но никога не ме е упрекнала или накарала да се чувствам виновна,за което съм и много благодарна... Родителите ти би трябвало да те разберат точно,защото и за тях раздялата им с теб навярно е била тежко преживяване...Иначе имам познати,които изпращат децата си и за година и повече при баби и дядовци...Всеки прави своя избор ...

Никога не бих се отделила от децата си (да не се налага) - да са ми живи и здрави, бабите ще ги виждат когато имаме възможност да си отидем заедно до България.

привет Ани4ка 
крати4ко: не бих си изпратила детето дале4 от мен. Казвам го от опит, за6тото когато моето дете бе6е на 1г3мес трябва6е да го оставя за година (естествено той бе6е 4есто тук за по месец, а аз си ходех по4ти всеки месец в бг, по за седмица, но в крайна сметка не бях аз тази, която си гледа6е истински детето...). Не бяхме се отделяли за пове4е от два 4аса преди...Не ме питай какво ми бе6е, по голяма болка и липса не съм изпитвала. От друга страна знам, 4е това бяха едни от най 6тастливите моменти на родителите ми, и когато мисля за татко, който ве4е не е със нас, знам 4е моята жертва си е заслужавала...За Гого, мисля 4е е било травмира6то в на4алото, въпреки 4е мама ми е спестила вси4ко...Но сега е изклЮЧително адаптивен, не е замай4ен, и връзката ни е по силна от всякога 
Имам приятелки, които си оставиха децата години в бг, за да се установят някъде по света...на никого не бе6е лесно, но вси4ки се адаптираха...
исках кратко, ама като ми е болна тема...все си казвам, 4е ако имам късмет и имам о6те беб4овци, до 18 години, плътно ддо мен  (6егувам се, разбира се...ама има и малко истина...)
каквото и да ре6ите в къ6ти, кураж ти пожелавам   

Абе ти луда ли си?!
Къде сте пращаш беззащитната душица в тоя Абсурдистан? Детето трябва да си знае родителите, а не да е подмятано насам-натам. Има ли ЕГН, има ли здравно осигуряване в БГ, има ли други осигуровки? Е, добре, ако ти се рискува, давай. В крайна сметка никoй не бива да ти влияе на решението.

Не, по никакъв повод. Няма да "разширявам", защото ти прекрасно разбираш защо. Не травмирай семейството си. По-добре да ви е трудно, но да сте си заедно, отколкото "уж" да ти е леко и душата да ти изгаря от мъка. А и времето на отсъствието на бебка е без никакво значение.

Не бих я пратила, ще се поболея от мъка и притеснение, както и ти Живот и здраве като можете ще я заведете в БГ.Заради тези визи, с таткото бяхме разделени 1,5г.Бременност, раждане и първите 8месеца с отглеждането а детето бях сама, само по тел. се чувахме всеки ден Стойте си там всички заедно, детенце е прекалено малко да го пращаш в БГ!

 ани4ка
много е малко бебето, и мисля че само ще му докараш безкрайно дълги нощи и дни в реване и кой знае какви други проблеми 

С беба си бяхме в бг на 6. и на 10. месеца, първия път и майка ми си правше устата да съм я оставила цяло лято там, и след 2/3 месеца да сме си я вземели  но само след няколко дена при тях, сама призна че това е абсолютно невъзможно, и само ще тормозиме беба 

Ситуацията е такава, че са прекалено малки, и в нова среда, нови хора, всичко ново и непознато за тях, се чустват крайно изплашени, стресирани и притеснени и тн., беба беше впита като пиявица в мен и двата пъти, първите 3./4. дни, /ревеше като прасе пред кладница както се казва  / щом някой тръгнеше да я взима, гали или аз да изчезна от полезрението й и тн., просто страшен ужас се виждаше в очите й  и оглушителен писък  докато свикне с всичко и опознае околните трябваше да си ходиме, някой сега може да каже че е до детето, дори и така да е, според мен за един месец само психически ще я побъркате и ще се скъса от реване  от толкова много промени и чужди хора който ще се държат с нея като с много близки / представи си  и за теб колко неприятно ще е чужди хора, било и супер близки роднини, който виждаш за пръв път, да те прегращтат и целуват   / какво сравнение изнамерих само 

Бъди сигурна че като се върне пък вие ще сте й чуждите  и пак същото ще се получи но с мама и тати 

Да ти кажа честно за пръв път чувам за такава идея    моето мнение е че ще го скапете психически бебето само  за твойте притеснения и неспане докато е там, няма какво да кажа, ти се познаваш най добре 

На мен такова гостуване в Бг ми се струва излишно и не бих си пуснала детето с никой освен с баща му за толкова време на другия край на света.
Иначе децата се адаптират лесно, особено по-малките - може да поплаче ден-два (при моето дете час-два  ), но после ще свикне.
Само че аз трябва да съм там, когато падне, когато заспива - когато има нужда от мен.

A aз дори и с баща му не бих го пуснала толкова малко детенце, освен ако не е супер належащо  Моя е на 3 години и кусур и въпреки това не бих го пратила по свеки в БГ, въпреки 4е знам 4е вси4ки ще са много щастливи ... ама кои вси4ки?    А той?!   А аз?! 

Не! Причините вече са описани от другите момичета.
Детето има нужда от родителите си, не се лъжи по това, че като е малко и ще свикне. Много добре усещат всяка промяна. Твоята рода не е нито първата нито последната, която вижда внучето със закъснение.

И аз ще се присъединя към останалите мами, не бих си пратила детето, а и не виждам смисъл от цялото упражнение. Ако беше 10 годишно дете може би бих се замислила дали не е добре да отиде да се запознае с роднините си, но какво ще прави това 9-месечно бебе без мама и тати на хиляди километри от дома си, далече от спокойствието в къщи и т.н. за дългите полети, часови разлики, различни климати изобщо няма да споменавам, и за какво всичко това- за да не страдат бабите да страда бебето супер алтернатива. Чак ми се струва безумие един БАЩА да предложи подобно нещо, но изглежда е говорил без да се замисля много много какво би означавало това за детенцето му.
Може и аз да издребнявам, но съм от хората, които смятат, че бебето през първатата година има нужда само от спокойствие, храна и родителите си, за околосветски пътешествия и родови срещи ще има достатъчно време по-късно. Когато моята дъщеря беше на 8 месеца беше лято и всички от там ме навиваха да я закарам, защото никой освен майка ми не я беше виждал. Естествено и аз щях да съм с нея, а и полета е само 2 часа и въпреки това реших да спестя това на детето. Отидохме на следващата година, когато беше на година и половина, не мисля, че пропусна кой знае какво....

Ние също ще си ходим май месец. Никой до тогава няма да е виждал Гого.Той ще е на 10 месеца тогава.Не бих го пратила по никой и за нищо а света. Да не е пратка!
Но решението в крайна сметка си е лично твое

Абе чак за месец незнам, но честно казано аз съм оставяла Емма за една седмица, например, при майка ми. Знам, че я оставям в сигурни ръце и нищо, че сме в Абсурдистан, знам че ще я гледат перфектно. Тъкмо и аз си починах малко, че от това нощно хранене бях полудяла.
КОгато пътувах за Лондон предния път, на седалката пред мен беше една баба с внучето си и се връщаха за САЩ. Родителите бяха изпратили момиченцето за месец и половина при бабата и дядото в БЪлгария, но девойката беше на 2.5 годинки.
Наистина, ако догодина ще се връщате защо не изчакаш дотогава, не е болка за умиране.

НЕ! Ти си майка на това дете, и щом интуицията ти казва НЕ, това значи НЕ.

Поне бабите си предлагат услугите - нещо което извьн БГ много рядко може да се види и децата се отглежат извьнредно от родителите им!
И както пита Лиска, има ли това дете ЕГН и здр.осигуряване?Ако нещо се случи, все пак е малка, единствено собствените родители на детето могат да реагират светкавично.Незнам колко са вьзрастни родителите ви, но аз имам само майка и тя е над 65 години, все пак рефлексите им са по-забавени, реакциите им по-трудни!Вярно, че са отгледали нас, но единствено родната майка усеща детето си, особено в момент в който то дава знак за тревога.
Какво значение има дали някой е давал детето си или не, според мен по-важно е да се види как са се чувствали 2те страни-родителите и бебето след раздялата.От постингите на момичетата не прочетох нещо забавно, така, че щом и ти вече си взела това решение(а то и според мен е правилно), няма какво да се измьчваш повече.Кажи на бабите, дядовците и роднините в БГ, че щом толкова дьржат да видят бебето ти, да поизчакат за второто.Тогава тькмо ще имате и вьзможност с мьжьт ти да пьтувате и всички ще са доволни!
Кьсмет и здраво бебе

Според мен Ще направиш голяма грешка,ако я дадеш на баби.
Аз не бих,Ще ти кажа заЩо_когато сме били по България сме я оставяли да я погледат.И какво стана_при едната баба си изгори ужасно ръката(благодарение на моите грижи заздравя и не остана белег),а при другата падна ужасно и си изби зъб4е А се предполага,4е би трябвало да са веЩи в занаята като са отгледали по две деца
Никой не усеЩа по_ добре от теб нуждите на детето ти,никой не може да го гледа по_добре от теб самата,никой не може да му бъде по_добра утеха,когато страда.Помисли за тези неЩа,преди да предприемеш каквото и да било.

Помисли  и за още един фактор- доколкото разбирам вашия статут не е много стабилен, т.е. може и да не е добра идея в момента да излизате извън границите на държавата. Ами ако на свекърва ти този път също не и дадат виза и няма кой да ви върне детенцето обратно?!
Аз бих поизчакала на твое място. На близките си в България, ако можеш пращай повече снимки, може би видео касети с бебето...

Успех каквото и да решиш!

Много пъти съм мисля по този въпрос именно заради бабите и дядовчите да видят детето. Но аз пък не мога да живея без нея и като знам колко малко им трябва понякога на двете семейства да се здърпат, съм сигурна че и това ще стане. Хич не бих я пуснала сама. А и тя ще страда за мен, независимо че е на 2 годинки и 7 месеца. Заедно и това си е.

Не я пращай бебка,ве4е са ти казали и другите майки по-горе,при4ини безброй.Това,4е се измъ4вали роднините, малко пресилено зву4и,а ти няма ли да  се измъ4ваш,а детето...ние си ходихме за първи път ,когато Алисия беше на 6м,и бяхме заедно,и тя трудно се адаптира,към толкова нови хора,що рев изрева.
Няма смисъл да се колебаеш и да го мислиш това,така си мисля аз.Все пак на тази възраст детето трябва да е с родителите си.Това е най-важното.
Успех

Аз също бих те посъветвала да си я държите детето при вас и да не мислиш кога ще я видят родителите или близките.А ти - отдели се един ден от нея и ще видиш, че чувството веднага ще те подтикне да вземеш правилно решение
Ето и ние сме живият пример - Вики е вече на 1г и 3м. и още не са го виждали в Бг - скоро ще имам и още един звяр и се надявам поне до края на годината да си отидем - ако ли пък не, догодина.
И на мен ми е съвестно, че ги лишавам от внучетата им, вариант за изпращане - няма  

Пожелавам ви късмет, каквото и да решите с таткото

Моми4етата по_горе са казали какво мислят и аз споделям напълно написаното 
Само за протокола: за първи път заведохме малката в България за 1 седмица когато беШе на годинка и един месец. Дотогава само майка ми, сестра ми и баба ми я бяха виждали ,идвайки тук. Надявах се,4е Ще мога да се видя с приятели да миткаме насам натам с мъжа ми а малката да седи с баба си и дядо си,но уви,не би. Детето беШе залепено нон стоп за мен като гербова марка. Не бих могла да си представя и едно деноноЩие да съм без нея  Откакто се е родила досега е спала само 1 ноЩ у свеки,която живее на 15 мин път от нас.
ПослуШай сърцето си 

ле-ле, да не изкрейзи свекърва ти през дългия полет с бебето сама Аз не бих си пуснала детето, дори и родителите ми да не са го виждали-чужбина и визите по край нея разделят семействета, но избора е направен от вас самите! И нашите не са ни виждали повече от 2 пъти за последните 2 години, но такъве  живота, уви!

И още-не забравяй,че детето има нужда от майка си, от уханието й, от прегръдката й, а бг бабите и дядовците ги гледат по един начин, в чужбина ти по друг

ако има егн и е бг гражданин здравното осигуряване е безплатно за него до навършване на 18 год, както всички ваксинации, прегледи и прочие!

Етърва ми си заминава, това лято за БГ и аз стоях пред същата дилема. Но, в крайна сметка, се разубедих и няма да го пусна. Въпреки че съм сигурна, че моите родители ще се грижат за него, много по-добре от мен и мажа ми. За това сега правя всичко възможно, да докарам майка ми тук.
Миналата година, когато се прибирахме от БГ, Ерик беше на 12 1/2 месеца. Още на летището, когато видя свекитата, етървата и един приятел, детето изпадна в шок. А ние бяхме с него. Не мога да ви опиша, за какъв рев става въпрос. Нови хора, нова държава, нова къща, друг климат, часова разлика и т.н. Мисля, че са много малки, за да им предлагаме такива изненади. Наистина след 2 дни мина всичко, но аз ще помня този кошмар, цял живот.

и аз мисля - повечко снимки на вас и бебето и тва е докато не се върнете за ваканция, или те не  дойдат при вас. малко е.
освен това явно има и неуреден статут и тн. т.е рискувате и усложнения.
ми ако не го пуснат обратно?  или свекървата? ти с какъв документ ще го пуснеш да пътува? Декларации че го даваш на бабата ли?
сигурна съм че свекърва ти е с най-добри намерения, но бебето ти не е колет, да го пращаш на другия край на света и да си го получиш след месец.
в същото време съм сигурна, че бебето ти ще получи всички грижи от бабите на които те са способни, въпреки, че не знам те запознати ли са с режима му? там има ли условия за това бебе ? Бабите са имали практика преди години. могат ли да го изкъпят например? и тн и тн.  ти си знаеш бебето от какво има нужда, режим и тн.
сигурна съм, че тоя месец няма да имаш и миг покой и изобщо няма да си ' починеш' , а ще се побъркваш кво ли става в БГ  и само ще стоиш до телефона.   

освен това, като се замисля
Сигурна ли си , че е законно това?
да изпратиш детето да пътува толкова малко и непридружавано от родител???

Това важи ли ако и двамата родители за зад граница и живеят в чужбина?Друга питанка-ако единият родител е чужденец, пак ли детето с бг ЕГН и бг майка може да ползва тези  здравни безплатни услуги?

Ако детето е български гражданин, до 18 години има право на безплатни здравни услуги в България по всяко време, независимо от присъствието/отсъствието на родителите.

(2) Осигуряват се за сметка на републиканския бюджет:
1. (доп., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование;

Закон за здравното осигуряване

Ние в момента сме в същото положение-едни разправии се вихрят у нас...
Дъщеря ми е 19 м.,свекърва ми си тръгва след 20 дни и ска да я вземе б Бг.Мъжа ми е за идеята,защото ни е доста трудно със смените / и двамата работим/,а ако аз спра не можем да се справим засега.Освен това ми се иска да уча и имаше момент в който се бях съгласила.Но като наближи вече категорично се разубедих.Не мога без нея дори и за един ден.Работата си ще сменя,ще спра,ще ям хляб и сол,но я искам до мен. Затова се карахме много с мъжа ми,но му казах,че и него оставам,но детето си не давам.Сега търся градини да я дам,но и те са доста пари,та ще видим.
Ти ще си вземеш решението,не е лесно с бебе,но ще е по-тежко за теб ,ако го пратиш.

Аз разбирам, че бабата има 6 месечна виза. Стои 2-2.5 месеца, взима детенцето за 1 месец в Бг и го връща. Следователно не би имало визов проблем.
Относно отделянето - аз не съм го изпитала, но мои приятели и те са в Чикаго бяха пред същата дилема. Сега и тяхното детенце е половин година в Бг, и половин година в Щатите. Започнаха рокадите когато детето беше някъде на година и половина.И при тях свекървата играе ролята на бодигард по самолетите. Първият път когато се разделиха, на моите приятели им беше много мъчно, но сега вече свикнаха. Тъй-че ако и Вие сте се спряли на този вариант, един месец ще бъде пробен период. Достатъчно , за да го преболедуваш и до колкото може да свикнеш с по-нататъшна раздяла по-нататък. Все пак съм на мнение, че едно дете освен майчинска топлота сега, по-късно ще има нужда от финансово стабилно семейство ( работа, учене и съпруг без статус е не лека ситуация, но е нещо временно и ще се превъзмогне). А и детето ще се социализира покрай много нови хора.

Много е малка!
Аз оставих щерката едва на 2 г възраст на баба и и то аз я заведох, стоях 2 седмици за да свикнат една с друга и тогава си тръгнах.
Причините защо го направих няма да коментирам.
Но на 9 месеца е просто много малка.

Аз не бих я пуснала може би. Дано не ми се налага да се чудя като теб. Но мисля, че едва ли ще издържа, а и сега растът и се развиват като гъби - ще изпуснеш важни мигове.

Мои познати си изпратиха детето със свеки в БГ за 6 месеца наскоро, ама то е на 8 години, де. За първи път се делят. На майката и е много мъ4но. Само праща подаръ4ета натам + много разговори по телефона ... детето се адаптирало прекрасно. Повтарям - той е на 8 ГОДИНИ! Бабите малко се видяли в 4удо, защото ги "въртял на малкия си пръст", глези се, те му угаждат. Родителите му коментират как ще трябва здрава дисциплина, като си го приберат, за да влезе в релси пак. Ама като се има предвид 4е и на тях им е домъ4няло ... много се съмнявам, поне не първите няколко седмици:)
Ли4но аз заведох сина си на 6,5 месеца в БГ, но бяхме дваната, де. Добре се адаптира. Цели 4 месеца изкарахме двамцата там.

Важи ако и двамата са българи и са зад граница, стига да са му дали егн от посолството или пък това трябва дас е направи тук, в България.
А за втората ти питанка, също ползваш всичко безплатно, само че трябва пак да извадидиш ЕГН (ако не е раждано в България), а ако е раждано в БГ, те му го дават автоматично. И после взимаш бланка за избор на личен лекар и готово- всички ваксини и прегледи са ти безплатни.