чувствам се неудовлетворена

Ами...би трябвало да се чувстваш щастлива, от това което имаш и си постигнала..Но вероятно не си,щом се чувстваш неудовлетворена.Аз лично се чувствам удовлетворена във всеки миг смоя 5 годишен син..А иначе и аз си имам хубава работа,красив дом..приятели.. ,но това са все неща,които допълват удовлетворението  от собствения ми живот...За мен всеки ден е предизвикателство...Но това ,което всъщност ме удовлетворявя не е да ме потупат по рамото,а това да се радвам как израства моето момченце !

Ами първото, което ми хрумва по твоята тема е " мислех, че са ми неудобни обувките, докато не видях човека без крака"....
За съжаление човек винаги иска повече, отколкото има и така пропуска шанса да види наистина забележителните малки неща в деня си, които го правят смислен или дори щастлив...Един живее в чужбина, има всичко, но няма деца.... друг има деца, но едва свързва двата края, а трети има и двете предишни, но тази година не е бил на Хаваите не е ли всичко въпрос на нашата вътрешна мярка- какво искаме, защо го искаме и най-важното накъде отиваме???
Мда, май  не стана ясно какво казвам...ама тъй като не е ясно и какво питаш... значи сме в синхрон

Погледни тази тема
Както съм писала и там - щастието е състояние на духа.
Можеш да има всичко и да не си щастлив/удоволетворен, а може да нямаш нищо и пак да се радваш на живота.
Сама решаваш.

Аз също като теб съм на 34г,със семейство,дом е,приятелите са ми далеч и нямам на кого да разчитам тук,но си мисля че е временно-дано е така.ВСеки човек ,който по натура е търсещ си задава тези въпроси.Това е нормално.Не се притеснявай от въпросите.Важното е да намериш това,за което да се хванеш като удавник за сламка-било деца,приятели,работа,някакво занимание което ти е по душа. Така е с всички ни.  Желая ти успех в търсенето на себе си.

Имаше и други неща, които даваха част от отговора. Може би не си в състояние да си дадеш отговора сама. Не зная, обаче, дали си готова да приемеш помощ. Професионална имам предвид. Помисли. Ние тук дори и с най-голямото си желание, не бихме могли да помогнем. Ако си "признаеш" сама на себе си, че имаш нужда от помощ, само тогава има смисъл да се обърнеш към психолог.
Аз го направих преди три години, когато бях на твоята възраст и в същата като твоята ситуация (или мноооого близка). На мен ми помогна безумно много. Доведе ме на "друго място". Днес съм друг (по-добър и към себе си и към околните) човек.

Успех!  

ЧОвек търси. Човек е неудовлетворен.
Това е прогрес ако неудовлетворението се използва за постигане на нови цели и е чиста проба мрънкане ако човек просто си седи и нищо не прави.
Ти решаваш какъв вид човек да си - от търсещите и напредващите или просто мрънкало
Успех.
Jaly1 ти е написала освен това и същността на нещата - че удовлетвореността е състояние на духа и не зависи от това, което имаме и дори не винаги от това, което постигаме /често откриваме, че не това сме искали.../

Мнението ми е нещо средно между тези на Катнадийн, Джали и Стън.
Щастието, както и свободата, е състояние на духа. Зависи естествено от нещата, които сме постигнали. Но не от всички. Човек винаги иска иска и пак иска неща... За себе си, за децата си. Въпросът е да намериш някакъв баланс между това което имаш и това което искаш /което между впрочем се включват и амбициите ти/ и тази среда да те прави "удовлетворен". Този въпрос стои пред всички. Всичко е на периоди. Може би просто си в дупка.
Няма човек, който да има всичко. Но има хора, които с това което имат са щастливи. Извод... 

Аз лично също не се чувствам удовлетворена и винаги, всеки ден, се стремя да изживея часовете, така че да се почувствам истински жива. Може би това ти трябва. Щастието в живота не винаги е в децата, дома, мъжа....Те са много хубаво нещо, но на мен също не ми стигат, за да съм щастлива.
Търси тръпката в живота и нещата, които правиш!

Бюти, това са различни гледища. За мен пък щастието наистина ми е вкъщи - детенце, семейство, уют. Е сега нямам, но мисля, че човек като иска нещо го постига, в крайна сметка семейството ми може наистина да се състои от 2ма души и да съм щастлива. Всеки си знае кое е важно за него.

По принцип съм голямо мрънкало, все мрънкам все нещо искам в повече. Но удоволетворена се чуствам в края на почти всеки ден когато съм свършила работата си, когато съм се преборила със страховете си и когато знам, че има за какво да се боря на следващи ден и съответно за какво да мрънкам. Има обаче и периоди когато нищо не ми се струва достатъчно, когато искам повече. Уви мечтите и желанията са нещо което се разминава с действителноста. Важното е обаче, че те ни карат да гледаме напред и да се стремим към по доброто. А най-важното е че сутрин като се сабудя имам 2 чифта очи и две усмивки който дават отговор на поне един въпрос, знам какво искам да ми се усмихват точно те всеки ден. Колкото потупването по рамото, ако сама не се потупаш, ако сама не си си упора трудно ще те потупа някой друг или ще ти даде нужната сила за да вървиш напред.

Катарина ,като си спомня всички свои мечти да ида някъде, да направя нещо стойностно, да науча тобкова хиляди неща! ДА се издигна духовно, да стана просветена в тази или онази област, да бъда перфектна приятелка, да бъда добра съпруга, да бъда добра....

ВИждам, че не съм постигнала и  1% от желанията си. Или съм некадърна или алчна в исканията Мислих и стигнах до извода, че сигурно съм и двете...
НЕ мога да направя нещата, за които мечтаех... Може би спрямо мечтите и желанията си живея посредствено... но открих, че го правя добре. Или поне се справям. ЧЕ не наранявам околните и дори понякога ги правя щасливи. Вече не се стремя къйм тези големи мечти. НЕ знам дали защото съм слабохарактерна... или просто мъдро реших да живея, а не да мечтая иначе утре ще открия, че съм пропиляла живота си в напразни мечти.
Децата са дар от Бога, но те са и нашите окови. Родят ли се - ние живеем за тяхи через тях за много дълго време. ТЕ поставят бариери на нашите мечти... което понякога е стряскащо... но като премине шока от истината, че вече не разполагаш сам със себе си и мечтите си... откриваш удоволствието в това което правиш...
Ти просто си в тези САтурнови дупки на равносметка, когато откриваш колко много имаш, но... на каква висока цена си го придобил! И колко още ще плащаш!
НО Катарина, силата е не втова да не те е страх от трудностите, а когато те е страх - да се бориш. В този случая - силата ти се състои, че въпреки съмненията и терзанията, ти пак ще продължиш напред!
Има обаче няколко въпроса които трябва да изясниш за да си по-уверена - товае - дали мъжа с който живееш е само видимо до теб или не. Ако намериш отговора... може би ще получиш потупване по рамото... или просто няма да го очакваш.
ХАйде късмет и пиши как си и за напред !

 

Ами да ти кажа за много от нас това Е всичко което ни е нужно, но не можем да постигнем.

Аз бих те посъветвала да попрочетеш темите в този форум а може би и в "родители преживели загуба", " искам бебе"... все форуми които ще ти покажат какво точно имаш и трябва да оцениш.

Ако ти трябва нещо разтърсващо.... ами... смени си работата, местожителството... ей така за спорта за да се разнообразиш; посети дом за дец а сираци... или просто си намери хоби което да запълва свободното време лишено от разнообразни преживявания.

Ми така де, ......

Аз пък съм щастлива и се чувствам жива с моя жалък живот изпълнен с невероятно много емоции - нищо че за сега са отрицателни. Ама не се оплаквам, гледам положително. Ако аз седна като теб да се жалвам.... май по-добре да ходя да се хвърля от някой мост.....

А това що за глупост е? Такива неща могат да внесат пропорции в живота, но не и задоволеност. Не вийдам каква е връзката изобщо? Знчи ли това, че винаги трябва да се задоволяваме с това, което имаме? А къде пропада в такъв случай мотивацията за някакъв напредък, в който и да е аспект на живота ни?

Може би именно в прпороциите е въпроса... или пък в неумението да се радваме наистина на нещата, които имаме...Защото всеки ще каже" О, аз се радвам на децата", но колко време дневно същите тези деца се смеят и играят заедно с нас???? Особено ако човек работи, има задължения и в дома... остава ли време за проявление ная тази радост... И не е ли вярно, че под натиска на ежедневието човек просто бърза да отхвърли поредния ангажимет, бил той и разговор с детето...И тогава едно недоволство вътре в теб расте като лавина, но много често то е имнно знак  да спреш за малко!

Лично аз смятам, че искането на все повече и повече много уморява човек и в  крайна сметка един ден се оказва, че вече просто на нищо не се радваш истински. Поне според мен човек трябва да може да спре... да си отдъхне от собствените си непрестанни щения... На мен това много ми помага....

Помага, но не те прави удволетворена, има разлика. Не говорим за едно и също. Децата са безумно щастие, работата, приятелита също. Но ако го има НО-то, никакво "спиране" и "преоценяване" няма да го махне. То седи там, като пирон в обувка. Била съм "там" и зная много добре за какво става въпрос.

Това че се чувстваш щастлив в момента, не значи да не мечтаеш и да не искаш да се развиваш, да искаш нови неща. Но значи наистина да оценяваш какво имаш. Щастието не ни лишава от мечти, а ни дава крила, за ди постигнем.
Ако сме недоволни и неудоволетворени за какво да вървим напред и да искаме още, като пак няма да ни стига.
Въпрос на гледна точка.

Прочетох всичките постинги до тук и от самото начало имах усещането, че проблема е точно в този"приятел, ама не съвсем". Мила, всяка от нас опитва по различен начин да приеме или замести липсата на точния мъж и баща на децата си. Някои жени решават, че могат да се пробват още веднъж иил дори повече от веднъж за правилния човек и нерядко успяват. Други решават, че тази идея просто не ги кефи и си имат достатъчно добър живот и така..... Така, че мисля дали не трябва да помислиш, че точно това е пирончето в обувката? И да разрешиш точно този проблем с "приятеля, но не съвсем"? Ако направиш равносметка за себе си точно какво очакваш от връзката и какво ти дава, дали пък няма да разбереш проблема си? А ако пък ни ти се ровичка там, където не е сега времето и мястото...тогава отдай черните си мисли на сатурнови дупки, мрачно време и гадна зима.....И не забравяй - пролетта скоро ще дойде!      И тогава може би ще е време за нещо ново?

Ами, с тази глупост исках да и кажа да прочете и разбере какво преживяват хората, от какво се лишават, за какво страдат и най-вече за какво мечтаят като въпреки всичко съумяват да запазят цялостта на духа си и да са щастливи и с малкото което им е останало.
И, изобщо не съм казала, че трябва да се задоволяваме с това което имаме. В никакъв случай! Напротив винаги трябва да се стремим да подобряваме положението си , НО и трябва да сме реалисти.
Всеки знае че когато си презадоволен и имаш всичко за което другите мечтаят започваш да си въобразяваш разни небивали проблеми и ситуации само и само да си разнообразиш ежедневието... Точно за това и съм и предложила да си намери хоби ли някакво занимание което да я отвлича от нейната реалност .......

А, за децата..... това вие го добавихте, но Jaly1 е права като казва че ние не може да се зарадваме и оценим елементарните неща около нас а се стремим към по-високи върхове.

Може би Катарина трябва да осъзнае какво точно иска и към какво се стреми в живота, да преосмисли живота си до сега..... и така да действа - може би това е дупката за която се споменава. Само темата ми прозвуча много не на място и страшно безсмислена точно тук при самотните родители които не могат да се похвалят и с половината от това което тя има. Хора които със зъби и нокти се борят за ..... по-земни неща като да запазят децата си, да подобрят живота си..... ей такива..... елементарни работи.....

Защото сме така устроени, защото имаме нужда от внимание, подкрепа и дори от ей така присъствие, за да се чустваме "цели". Всичко онова, че сме щастливи заради децата, заради работата и прочие е бягство. Защото когато свърши работния ден, когато децата заспят, тогава идва оная безумна празнота, тая същата влудяваща самота. И пак се опитваш да "бягаш", да гледаш телевизия, да четеш или да седиш пред компа в ония чатове, които в основата си са сбор от самотници... Колко болезнено познато ми е това...

Да, може би ще бъдете прави като кажете, че ми е лесно да давам акъл от мястото, в което се намирам, НО.... аз дълбоко вярвам, че положението ми се промени, защото промених себе си, по-точно отношението към себе си, а от там и отношението на другите към мен.

Maikata, ако сами не можем да се чувстваме щастливи и с друг няма да можем. Иначе не е щастие, а зависимост. Трябва да сме пълноценни сами по себе си за да можем да участваме равностойно и във връзка.
Да имаме човек до себе си е добре дошло, но ако няма - да седим и да мислим колко сме нещастни ли? Вместо да се вземем в ръце и да си оправим живота.

Напълно съм съгласна с теб. Просто дифинира иначе моите думи. Аз казах именно, че промяната в живота ми е настъпила след личностна промяна, само след която можех да бьда част от някакви здрави взаимоотношения.
А за самосъжалението - не, не съм казала подобно нещо. Аз бях сама 4 години и отдавам огромно значение на този период - положително.

По инстинкт.
Същият този инстинкт, по който искаш да имаш деца.
Същият, който те кара да избираш мъжа до себе си по разни критерии...
При някой жени този инстинкт е силен, при други по-слаб, но неминуемо го има винаги.
Еквивалентът на мъжкия инстинкт да правят деца.
Не мисля, че с него можеш да се бориш. Това е природа! Можеш само да се молиш и надяваш да си от щастливките, при които той просто е по-слаб. Ако ли не, да се правиш, че не го забелязваш. В името на това да не се чувстваш неудовлетворен.
 

Нищо не е добро или лошо-нашата мисъл го прави такова
                                                              Уйлям Шекспир

Това е истината в крайна сметка! Така че да насочим мислите си в положитвлна насока и слънцето ще грее на нашите улици!

От всичко, което си написала разбирам, че връзката ти е нещото, което те кара да се чувстваш неудовлетворена. Имаш нужда от любов, внимание , тръпка, която да изпълни сърцето ти , а всъщност май си самотна. БЕз емоции живота е скучен и сив, колкото и блестящо да се справяш с ангажиментите си, вечер оставаш сама в леглото с една празнина в душата. Приятелят не ти дава това, от което се нуждаеш, разочарова те, а твоите чувства към него какви са?
МИсля, че една страстна авантюра много добре ще ти се отрази!