за близките по бащина линия

И при мен е така,но изобщо не ми е болно от това.Не искам да имам нищо общо нито с "бащата" ,нито с родата му.Толкова болка и обиди са ми нанесли,че .... Те пък ,не че са се скъсали да търсят детето..самия баща не го е виждал от почти 4 години...Да са живи и здрави,но далеч от мен и сина ми! За мен те не съществуват!

Вчера правих погача и ги поканих, свекито не дойде. И аз напоследък се позамислих за това, никакъв интерес не проявяват. Още се чудя дали е редно да ги каня като има повод или да се правя на ощипана. 

Аз като дете на самотна мама...

Баща ми не съм виждала от 25г. Виждала съм само баба си, която ме обича, но не съм ходила често на гости. Колкото и да е била "лоша свекърва" обича внуците си, отгледала е й брат ми.

Но по принцип с роднините си по бащина линия не поддържам никакъв контакт. Имам леля, чичо и 2ма братовчеди. С леля ми съм се виждала 1 след развода на мама, и тя ми се зарадва.
По-големият ми братовчед видях в ТУ, оказахме се колеги, не сме говорили.

Мама се е виждала с чичо ми съвсем случайно, даже не го е познала. Поговорили са малко... за живота, внуците и т.н.

Понякога си мисля, че за баща ми и роднините по бащина линия не съществувам. А и аз когато говоря за роднини, по принцип говоря за тези по майчина линия. Ако трябва да спомена другите доуточнявам семейната линия

Не казвам, че всички деца на самотни родители "трябва" или "са" като мен. Всичко зависи от едната или другата страна, т.е. от майката и бащата. Просто при мен се получи така... не мисля, че съжалявам.

От миналата година намислям сюрприз на баща ми, не мога да гадя дали ще е приятен или неприятен Ще му пратя снимка на Дияна и ще му напиша "здрасти деденце"

AnMary,хубава изненада си му подготвила.

В началото бившата ми свекарва се интересуваше от Мария за разлика от баща и. Но от 3-4 години нито тя, нито някой от това семейство се е интересувал от нея. Запазила съм горе долу добри отношения с родителите на бившия, но след като те не се интересуват, не искам да натрапвам детето и да страда то.  За сегашната майка на БНД не искам и да чувам, не и знам името и не желая да го научавам. Имам много кофти спомени от единствените 2 пъти когато съм говорила с нея по телефона. Ако зависи от мен и малката ми дъщеря няма роднини по бащина линия, заявила съм категорично, че те няма да я видят и не искам нищо от тях. За мен така е по добре отколкото да давам напразни надежди някога и на това си дете.

Аз също преди време бях писала на подобна тема. Ставаше дума за кръщенето на малката - бях поканила и опозицията. Дойдоха, ама на мен ми беше трудно да преглътна всичко..иначе те се радваха на малката, донесоха подаръци и така. По принцип примирието, което сме сключили с БНД включва ходене до опозицията веднъж месечно за уикенда. Напоследък гледам, че се връща с дребни подаръчета...понеже преди време се разфучах по темата
Но ми се струва, че тази идилия ще продължи до момента, в който малката е първо внуче. Понеже БНД има сестра, която предполагам скоро ще има собствено бебе и то ако е момче - тогава ние сме леееко аут. Това го подозирам по простата причина че опозиционния дядо искаше много внук и в мига, в който го добие.....даааа, сексизма в България и ориенталщината в нашия живот! Така че някак в движение ще се справям по-натам, лошото е ако малката се привърже към опозицията - виждам, че с удоволствие ходи сега при тях....ама тогава ще му мисля как ще се справям

Аз нямам кой знае какъв опит. Родителите на бащата дори и мен не познават.
Знам само, че на сила хубост не става. Не можеш да накараш някой да обича детето ти. А децата усещат кой има искрени чувства. Няма да му лиспва внимание, щом твоите роднини го обграждат с любов.

не може да ти липсва нещо, което няма как да получиш.
т.е. като няма какво да дадат - нищо не губиш
успех мамчета и не е важно количеството на роднините, а качеството! човек може един родител да има и той да е за трима,  а може да има 100 около себе си, които да не струват и за един!

добре,че го има този форум.благодаря ви, мамчета!просто ми е трудно да си го представя,но се налага

Лоли знам, че ще си една добра мама, пожелавам ти го.
Знам, че живота на самотните родители хич не е лесен. Виждах какви жертви прави мама за мен. Важното е да гледаш напред и всичко ще е ок.

И аз съм плюла в някоя тема по адрес на бившите свекита... и мога само да продължа да ги плюя...
Последния хит е пресен, от миналата седмица- петък.
Обадих се на бившия, че ме беше търсил по телефона... та звъня му аз в 8 и нещо вечерта (а той в болнични... пак, да... защото му оперирали коляното и се движи с патерици). Вдига той, голяма дандъния около него- намира се в кръчмата. Каза ми, че баща му щял да ходи у тях в 10 и щял да види жена му за първи път. Викам му, ти как така си помисли, че мен ме интересува та ми го съобщаваш?
По- късно се намразих за момент защото когато той ми каза това аз не проумях да го питам кога баща му и майка му ще благоволят да дойдат и да си видят внуците? Неа ще стане на 1 годинка след няколко дни, а онези още не са я видели. За годината и месец които са изтекли аз съм била тази която им се е обаждала по телефона или проявявала интерес към тях. А какво имат те да кажат по въпроса? - Ами живеете много на далече, лятото елате за седмица на гости! Да не си мислиш, че не мислим за вас само защото не ви се обаждаме? Ние сме много зле финансово и не можем в момента да помогнем! (след такова изказване ще да помислиш, че съм им звъняла да им искам пари... гузен негонен бяга, нали занете?)...

Та нямаме отношения, нямаме вземане, нито даване. Разруши им се имиджа който си бях изградила за тях. Жалко... много жалко. Ама и такъв син са отгледали... защо ли се очудвам изобщо?!?

Като ви чета си припомням времето преди 18 години. Аз току-що родила. Ще правим погача на сина ми. Майка ми, въпреки моята забрана, се обажда на майката на бащата на детето и я кани. Отговорът е: аз не съм баба и нямам внуче. Тогава си казах дотук. Баща му се обади веднъж, като се прибра от чужбина. Дойде, видя го и каза хубаво дете. На мен ми прозвуча като хубаво коте. И отттогава скъсах с всякакви надежди, взаимоотношения и т.н. с тези хора. Нито съм търсила издръжки, нито съм го съдила за бащинство. И като се връщам назад в годините - не съжалявам. Всяко зло за добро, както казват старите хора. Защото жвотът ме сблъска с най-добрият човек, с който отгледахме децата си, че си родихме и наше. Така че, горе главата, момичета! Животът е пред вас!

  за близките по бащина линия!!!
Нашият татко още неможе да реши дали иска да е татко или не!
Затова пък свекървещицата и любимата й дъщеря са решили, че моето дете не съществува. Виждали са го 3-4 пъти за по 5 мин. като беше на месец, а сега е на 6! От тогава не са благоволили даже да попитат как е.
Свекър ми почина още преди да се оженим, той много ме обичаше, но за съжаление добрите хора си отиват бързо....
За това пък моите близки обожават сина ми и не му липсва внимание и обич!
Поздрави на всички мами, които отглеждат дечицата си самички, ако има и татковци, които го правят    и за тях!

мами, пак да ви кажа - не може на детето да му липсва нещо, дето няма как да го получи!

catnadeen, дано да е така,защото мисля,че това е по-малкото зло.

Ха, по бащина линия! 

Че дори аз не ги познавам, камоли децата ми.

Свекито уж беше много щастлива и много ни обичаше (мен и децата) ама един път не е пожелала да ги види от години, да не говорим за помощи някакви или подаръци.....

Абе, крушата не пада по-далече от дървото са каза ли хората. Ако не са били възпитавани така мъжете нямаше да зарежат семействата си по този начин (това е обобщено мнение!)

lolibon така е, повярвай. На мен баща ми никога не ми е липсвал. Вярно е, че до 7г възраст съм живяла с него, но малко неща помня, а може и да не искам да си спомня.

хората в живота на малко дете са като вещите - ако другите имат и то иска;
ако има заместител в качество и активитети - не му е необходимо;
ако няма, но е взело назаем или е играло с чужда играчка - може и да поиска, ако не можете да си позволите казвате, че нямате възможност и то се задоволява с наличните;
когато не знае какво е сладолед, докато не е опитало, не може да каже дали му е мъчно, ако няма сладолед или не; дали му е жизнено необходим или не; дали му харесва или не.
или, когато никога не имало "татко", как да знае дали му липсва?! - ако майката успее да излезе от клишето, че семейството е в задължителна конфигурация "мама, татко и аз - скара-бира", то и детето няма да се чуства притиснато да приеме липса на нещо което никога не е имало място в живота му или играло съществена роля или каквато и да била такава.
важно е да не му липсва оби4 и доверие - когато те са достатъ4ни, детето няма да търси при4ини на недоволство или липси или вътрешна тревога.
още повече, че понятието и съдържанието на "татко" в принцип се изгражда от майката - или образа на бащата в детските о4и, благодарение на усилията на майката.
е, в слу4ая, тези усилия за добро или лошо са ви спестени, и следва тая енергия да се канализира в игри и забваления и малки радости всеки ден, вместо в градене на чужд имиджов образ, за ваша сметка.
и накрая - радвайте се на това което имате, без да страдате за това което нямате. просто го нямате.
или ако имате крем-карамел, а нямате кисел, нима ще откажете крем-карамела?! ъм?!

милк - все си мисли, че важните фигури в живота на детето са наличните, а не отсъстващите

Milk много ме трогнаха думите ти!
точно и ясно е обяснено онова дето исках ама не знаех как да изразя!
твърдо заставам зад всяка думичка написана от Милк! те не са просто мисил -те са истината
винаги съм казвала, че ако майката не пренесе ЛИПСАТА на мъж в живота й, върху своето дете - то няма как да страда по нещо, което дори не знае какво е.
И наистина Милка е права, че винаги има "ама и аз искам"... но колко още пъти ще трябва да се казва - не може, няма как, не сега...
В нас - техните родители - е разковничето за това как детето ще приеме отказа и липсата на някои неща - дали ще страда или ще се бори за тях, или пък ще търси начин да ги замести с друго, или няма да чувства липсата им защото друго ще е по-важно...

Милканче, пишеш вместо мене ти, да не се хабя,че съм и по-стара

В общи линии сте поизчерпали, каквото има да се каже.... ако майката не се смята за жертва било на обтоятелствата, било на поведението на бившия, ако може да се споразумее със себе си и да не обвинява никого и нищо, дори и когато очевадещо има основания.... тогава шансовете й да отгледа, здраво( емоционално) и щастливо детете са много големи. Ще дава разумни и истинни  отговори на детето си, такива, които може да разбере, няма да се страхува дали и кога то Би могло да я обвини в нещо и най-вече няма да живее с чувството за неопреодолима загуба... защото единствените непреодолими неща в живота са тежка болест или смърт( не дай Боже).... другото е само път, всеки го върви като може и докъдето може... поне за мен най-важното е да мога да се изправя, след като съм се сгромолясала с цялата си прелест:)))
На децата си казвам само истината и ако преценявам, че нещо не могат да разберат все още, говоря така, че когато станат по-големи да знаят, че не са били лъгани от мен.

  Milk, catnadeen, много точно казано!!!
Как да разбере сина ми, че има баща и, че трябва този баща да му липсва като просто нямаше време да свикне с него?
Аз също смятам, че от майката зависи детето да се чувства обичано и да расте щастливо и без баща си!
По-добре така отколкото да има двама родители, които немогат да изкарат и 5 минути без да се скарат!

когато ми беше много трудно ходих на психолог/за сефте/ и след консултацията останах с впечатление, че тя е за такава, не аз.но вие тук наистина ми действате добре, благодаря ви, момичета! 

lolibon спокойно, и мама беше ходила на психолог, не си сама

След развода живях малко при баба ми на село, там и учех. В у-ще от време на време ми беше кофти, 'щото там няма деца на разведени родители, т.е. разводи няма... как иначе да им се смее 'цело село.

Сега няма да будя мама, но утре ще й звънна

Аз, май, съм изключение, като гледам отговорите дотук. Бившият ми съпруг иска, уж,
 да вижда дъщеря си, но откакто се ожени повторно, това, като че ли,  взе да става все по-рядко и за по-кратко време. За разлика от него, обаче, родителите му дават  мило и драго за внучката си и я  виждат  доста често. Тя, самата,  има желание за това, а и аз нямам нищо против, защото, въпреки, че те са много различни от мен хора , са страшно  мили и грижовни. Чак понякога ми е мъчно за тях, тъй като, синът им, предполагам под влиянието на новата си жена, е прекратил всякакви контакти с тях и не иска въобще да ги вижда. А той им е единствено дете. Те чакат бебе сега и предполагам, че когато се роди, живот и здаве,  едва ли ще вижда баба си и дядо си по бащина линия....Но това си е техен избор, аз не мога да проумея такива взаимоотношения....

Аз имам редкият шанс да попадна на страхотни бивши свекър и свекърва, които след първоначалният шок от развода ми със сина им успяха да запазят добрият тон и не само това, но майка му като забременях с вторагта ми дъщер, ми каза, че ще я приема като нейно внуче... И е така- Йоана я нарича бабо, а тя й купува подаръци като на собствената си внучка... а сега се радва но новото бебе като на свое...въпреки че бившият ми също има бебе на осем месеца... но то е на хиляди километри от нея...
А баща му като се заженил сина му втори път казал на дъщеря ни, че имал само една снаха и това съм била аз...много си ме обича, няма спор...