Нека внимаваме как говорим за кърменето

Внимавай какво говориш!

Автор: Даян Уайсингър, MS, IBCLC
(препечатано от Журнал по човешка лактация, бр. 12, №1, 1996)

Консултантът по кърмене казва: “Имате прекрасната възможност да осигурите на бебето си най-добрия възможен старт в живота чрез специалната връзка, която създава кърменето. И вие и бебето ви ще се възползвате от чудесните предимства цял живот.” А след това майката започва да храни от шише. Защо?

Отчасти защото тази търговска стратегия може би лесно е хванала почва от някоя рекламна листовка на бебешко мляко. Когато начинът ни на изразяване и този на индустрията за производство на адаптирани млека са едни и същи, значи някой от нас прави грешка... и вероятно това не е мултинационалната компания. Ето някои изрази, които според мен подкопават добрите ни намерения всеки път, когато ги използваме.

“Най-добрия възможен”, “идеален”, “най-подходящ”, “съвършен” . Вие най-добрият възможен родител ли сте? Семейният ви живот идеален ли е? Осигурявате ли най-подходящите храни? Разбира се, че не. Това са цели, към които се стремим и на които се възхищаваме, а не задължителен минимум. Нека го кажем по-друг начин. Не се ли справяте като родител? Семейният ви живот проблемен ли е? Не осигурявате ли на детето си достатъчно храна? Сега боли, нали? Не трябва да очаквате чудеса от себе си, но и със сигурност не бива да падате под нормалното.
Когато ние (и производителите на адаптирани млека) казваме, че кърменето е най-добрия възможен начин да се хранят бебетата, защото е идеалната храна за тях, перфектно балансирана за да задоволи оптимално хранителните нужди на детето,, логичния отговор е: „И какво от това?” Нашият собствен опит ни показва, че “оптимално” не е нужно да се употребява, достатъчно е “нормално”, а подтекстът на тези фрази е абсолютната “нормалност”, следователно безопасност и достатъчност на изкуственото хранене. Истината е, че кърменето е най-нормалното нещо на света, а изкуственото хранене, което не е нито същото, нито по-добро, следователно е недостатъчно, непълно и по-некачествено. Това са трудни думи, но те трябва да намерят подходящо място в речника ни.

Предимства. Когато говорим за предимствата на кърменето – „по-ниския” и „по-ограничения” риск от алергии, „засилената” връзка, „по-силната” имунна система – ние всъщност утвърждаваме още веднъж изкуственото хранене като приетата и приемлива норма.
Сравненията по здравни въпроси се правят на биологична, а не на културна основа, без значение дали това отклонение всъщност вреди или помага. Например: “При пушачите се наблюдават повече заболявания”; “приемането на по-големи количества фолиева киселина по време на бременност може да намали вродените дефекти на плода”. Тъй като кърменето е биологична норма, кърмените бебета не са “по-здрави”, а изкуствено хранените боледуват по-често и по-сериозно. Кърмените бебета не “миришат по-добре”, а изкуственото мляко причинява ненормална и неприятна миризма, която всъщност е предизвикана от храносмилателни проблеми на детето. Не можем да очакваме да създадем култура на кърмене, ако не създаваме упорито модел на здраве чрез кърмене едновременно в езика и литературата си.
Не можем да допуснем превратни изказвания от медиите и колегите ни да останат без внимание.Когато не успяваме да опишем опасностите от изкуственото хранене, лишаваме майките от критично важна информация за вземането на решения. Майката, която има трудности с кърменето, може да не потърси помощ на всяка цена с цел да получи „специален бонус” – но би викала за помощ, ако знаеше колко тя и бебето и могат да изгубят. По-малко вероятно е да използва адаптирано мляко „просто за да го свикне на шише”, ако знае, че съдържанието на това шише може да нанесе вреда.
Удобната заблуда за това, че е нормално да се храни с бутилка, е най-добре запазена в дискусиите относно умственото развитие на децата. Когато попитам група здравни работници дали са запознати с изследванията за пушенето на родителите и връзката му с коефициента на интелигентност (1), винаги се намира някой да каже, че децата на майки пушачки имат „по-нисък коефициент на интелигентност”. Когато попитам за изследванията на недоносени бебета, хранени с кърма или адаптирано мляко (2), някой винаги е наясно, че хранените с кърма бебета били „по-умни”. Никога не съм виждала което и да е от изследванията представено по друг начин от медиите – или дори от самите автори. Дори здравните работници обаче са шокирани, когато перифразирам резултатите, използвайки кърменето като нормалното – изкуствено хранените деца, също както и децата на пушачите, имат по-нисък коефициент на интелигентност.
Изкривяването на реалността става още по-подвеждащо, когато използваме проценти, защото числата се променят в зависимост от това кое избираме за стандарт. Ако В е 3/4 от A, тогава A е 4/3 от B. Ако изберем А за стандарт, тогава В е с 25% по-малко. Ако изберем В за стандарт, тогава А е 33 и 1/3 % повече. По същия начин, ако нещо струва 100 единици и на разпродажбата е обявено с 25% намаление, цената става 75. Когато разпродажбата свърши и отново се маркира стоката, тя трябва да бъде маркирана с 33 и 1/3 % повече, за да се получи 100. Същите данни се появиха в скорошно изследване (3), според което се наблюдава „намаление с 25%” на случаите на рак на гърдата сред жени, които са били кърмени като деца”. Ако обаче перифразираме, използвайки кърменето като норма, бихме казали, че има 33 и 1/3 % нарастване на случаите на рак на гърдата сред жените, които са били изкуствено хранени. Само си представете различния ефект, който тези две твърдения биха имали сред обществеността.

Специално. „Кърменето е специална връзка”. „Направете си специално място за кърмене”. В нашето семейство, специалните ястия изискват допълнително време. Специалните случаи означават допълнителна работа. Специалното е хубаво, но е сложно, не е неразделна част от живота и не е нещо, което искаме да правим често. За повечето жени, кърменето трябва лесно да се вмества в заетия им ден – и естествено, става така. „Специално” е всъщност съвет за отбиване, а не за насърчаване на кърменето.

Кърменето е най-доброто, на второ място идва изкуственото хранене. Не и според Световната здравна организация. Класацията е
1) кърмене;
2) изцедена кърма от майката, дадена на детето по някакъв начин ;
3) мляко от друга майка;
4) хранене с адаптирано мляко (4).
Тази подредба трябва да ни е пределно ясна и да я изясним и на останалите. “Най-доброто нещо след мама” идва от гърда, а не от кутия. Безплатната мостра оставена толкова изкусително на показ върху рафта в лекарския кабинет е всъщност четвъртото по ред решение на проблемите с кърменето.

В някои случаи има нужда от адаптирани млека. Само защото няма (достатъчно) банки за майчина кърма. Човек, който се нуждае от кръв, не се обръща към четвърторазряден заместител; има кръвни банки, които осигуряват човешка кръв за хората. Не е нужно човек да е със специално заболяване, за да я получи. Всичко, което е необходимо, е просто да се нуждае от кръв. Но (в случая с кърмата - бел.прев.) само тези деца, които не могат да понасят четвъртата възможност са привилегировани да получат третата. Чудя се какво би станало, ако се изобрети сравнително нескъпа изкуствена кръв, която носи съществено по-високи здравни рискове от донорската кръв. Кой би бил считан за по-маловажен, за да я получи? Когато се налага да използваме адаптирано мляко, нека да напомняме на пациентката и лекаря й, че трябва да има достъпна донорска кърма. По-вероятно е банките за кърма да станат част от културата ни, ако първо станат част от езика ни.

Не искаме изкуствено хранещите майки да се чувстват виновни. Вината е концепция, която повечето жени автоматично прегръщат, дори когато знаят, че обстоятелствата са наистина извън контрола им (Моята майка се извинява и за времето).
(Почти) автоматичното приемане на вината от жените се доказва от отговорите им в дадения сценарий:
Представете си, че сте изкарали курс по аеродинамика. Също така сте виждали пилоти да карат самолети. Сега си представете, че сте пасажер в двуместен самолет. Пилотът получава инфаркт и вие трябва да карате самолета. Разбивате се. Чувствате ли се виновни?
Мъжете, които попитах, отговориха: „Не, защото направих най-доброто, което можах”. „Не. Щеше да ми е много гадно за пилота и за самолета, но нямаше да се чувствам виновен”. „Не. Трудно е да се управлява самолет, дори да си виждал как някой го прави”.
Какво отговориха жените? „Нямаше да се чувствам виновна за самолета, но може би щях да се чувствам виновна за пилота, защото съществуваше малък шанс да се справя с приземяването на самолета”. „Да, защото съм много критична към себе си заради собствените ми грешки. Да се чувствам зле и да се чувствам виновна са смесени при мен”. „Да, имам предвид, естествено, знам, че не би трябвало, но щях може би да се чувствам виновна”. „Убих ли още някого? Ако не съм убила никой друг, тогава няма да се чувствам виновна”. Отбележете фразите – „моите грешки”, „знам, че не би трябвало” и „убих ли още някого” по отношение на нещо, над което тези жени не биха имали какъвто и да е контрол!
Майката, която избира да не кърми или която не го прави толкова дълго, колкото е смятала, прави най-доброто, на което е способна с ресурсите, с които разполага. Тя може да е знаела стандартното "breast is best" (курса по аеродинамика) и може да е виждала няколко майки да кърмят в супермаркета (като гледането на пилота в монитора). Това съвсем ясно не е достатъчно информация и обучение. Но тя все пак може да се чувства виновна. Тя е жена.
Повечето от нас са виждали добре информирани майки да се борят неуспешно с установяването на кърменето и да започват изкуствено хранене с чувство на примирение, защото знаят, че са направили най-доброто, което са могли. Виждали сме и не толкова добре информирани майки по-късно да беснеят срещу системата, която не им е дала знания, от които на по-късен етап са разбрали, че се нуждаят. Помогнете на майката, която се чувства виновна, да анализира чувствата си и може да се открие съвсем друга емоция, а не вина. Някой много отдавна е връчил на майките думата „вина”. Но тя е погрешна.
Опитайте това: Станали сте инвалид след сериозен инцидент. Лекарят и ортопедът ви обясняват, че да се научите да ходите ще изисква месеци изключително болезнена и трудна работа без никаква гаранция за успех. Помагат ви да се приспособите към живота в инвалидна количка и ви подкрепят при трудностите, които произлизат от това. Двадесет години по-късно, когато краката ви окончателно и безнадеждно са закърнели, срещате човек преживял катастрофа също като вашата. „Трудно беше”, казва тя. „Три месеца абсолютен ад. Но след това се научих да ходя”. Виновни ли ще се чувствате?
Жените, на които представях този сценарий, казваха, че ще се чувстват ядосани, измамени, предадени. Те биха пожелали да могат отново да го направят, като разполагат с повече информация. Биха съжалявали за изгубените възможности. Някои от тези жени казваха, че биха се чувствали виновни, че не се потърсили повече мнения, че не са настоявали повече въпреки липсата на информация и подкрепа. Но ако оставим настрана типичното за пола ни поемане на всякаква вина, не се чувстваме виновни за това, че сме били лишени от някакво удоволствие. Майката, която не кърми, вреди на собственото си здраве, увеличава трудностите и разходите по отглеждането на бебе и пропуска една от най-удовлетворителните връзки в живота. Тя губи нещо основно за собственото й усещане за себе си. А каква представа за удовлетворението от кърменето създаваме, използвайки думата “вина”?
Нека перифразираме, използвайки думите, които жените сами ми дадоха: „Не искаме да караме изкуствено хранещите майки да се чувстват виновни. Не искаме да ги караме да се чувстват измамени. Не искаме да ги караме да се чувстват предадени”. Ако надникнем под натрупаните внушения на „не искаме да ги караме да се чувстват виновни”, ще откриете системата, която се опитва да заличи следите си. Тя не се опитва да защити майката. Опитва се да защити себе си. Нека да се равняваме по майките – да ги подкрепяме, когато кърменето не върви и да им помагаме да минат отвъд тази неточна и безполезна дума „вина”.

За и против, предимства и недостатъци. Кърменето е откровено здравен въпрос, а не една от две равностойни  възможности. „Недостатък на непушенето е че е по-вероятно да намирате пасивното пушене за дразнещо. Предимство на пушенето е, че може да допринесе за отслабване”. Истинският въпрос е дали има разлика в нивата на заболеваемост и смъртност. Останалото – независимо дали си говорим за тютюн или адаптирано мляко – е просто дим.
Един родилен дом използва „балансиран” подход, като на „карта за предпочитанията за хранене на бебето”(5), като изброяват предимствата и недостатъците на кърменето и храненето с адаптирани млека. На пето място при предимствата на кърменето е отбелязано липсата на неприятен мирис на изпражненията на кърмачето и възвръщането на нормалните размери на матката на кърмачката. (Това означава ли, че матката на некърмещата майка никога не си връща нормалната големина?). Течащите гърди и невъзможността да се види колко изяжда бебето са посочени като четвърти по ред недостатък на кърменето. Предимство на храненето с формула е, че някои майки го считат за „по-малко възпрепятстващо и смущаващо”. Родилният дом отбелязва, че подобен подход се приема добре от педиатрите и медицинските лица и в същото време не води до значителни промени в броя на кърмещите и некърмещи майки. Това не е изненадващо. Информацията не е съществено различна от „балансирания” списък, който продавачите на адаптирано мляко пробутват от години. Това дори е може би по-добра търговска стратегия, тъй като има и ясно одобрение от страна на здравните заведения. “Напълно информирана” по този начин, след това майката се чувства уверена, че взима за цял живот едно решение за собственото си и на детето си здраве, което е базирано на относителни фактори като миризма на памперсите и количеството плът, която се показва по време на хранене.
Защо компаниите-производителки на адаптирани млека предлагат списъци За и Против, които признават някои от недостатъците на собствения им продукт? Защото всеки “балансиран” подход, който е представен на едно сериозно предубедено общество, автоматично подкрепя предубежденията. Ако А и В са почти равни, и ако повече от 90% от майките решително изберат В, както правят майките в Съединените Щати (според едно непубликувано изследване на Лабораториите Рос от 1992г., което показва по-малко от 10% майки, кърмещи децата си до година) тогава има смисъл да се следва мнозинството. Ако беше посочена важна разлика, тогава със сигурност здравните работници биха имали право да стоят настрана от процеса на вземане на решението кое да се избере.

Това е избор на родителите. Вярно е. Но нарочно да стоиш настрана от процеса внушава, че онзи „балансиран” списък е верен. В скорошна статия в списание Parenting един педиатър коментира: „Когато посещавам за първи път новородено в болницата, питам „Кърмите ли или храните с формула?” Ако майката каже, че храни с формула, кимам и казвам ОК и минавам на следващия въпрос. Да подкрепяш родителите означава да ги подкрепяш в каквото и решение да вземат; не се втурваш след раждането да обясняваш, че правят ужасна грешка и лишават и себе си, и детето”.
Обаче, ако жената обяви на доктора, по средата на рутинния профилактичен преглед, че е започнала да пуши преди няколко дни, лекарят ще се увери, че тя разбира рисковете, обосновавайки се, че сега е времето, когато най-лесно може да промени решението си. Лицемерно и безотговорно е да се заема ясна позиция по въпроса за пушенето, а „да се оставят родителите сами да решат” за кърменето, без първо да се види дали имат достатъчно информация по въпроса. Всеки сам трябва да взима решенията в живота си. Но това не означава, че неговите или нейните източници на информация трябва да са неми, или пък че на родителите, които избират да хранят с бутилка, трябва да бъде отказвана информация, която би довела до различно решение със следващото им дете.

Кърмене (Breastfeeding). Повечето други бозайници никога не виждат собственото си мляко и се съмнявам, че някой бозайник нарочно храни малките си, като базира интервалите на кърмене според собствената си преценка доколко гладно е малкото. Сученето успокоява малките и без съмнение е приятно. Ние сме единствените бозайници, които съзнателно използват кърменето като трансфер на калории... и ние сме единствените бозайници, които имат хронични проблеми да осъществяват този трансфер.
Жените може да казват, че са „кърмили” ("breastfed") три месеца, но обикновено казват, че са "nursed" три години. Спокойното, дълго срочно кърмене включва да забравиш за гърдата ("breast") и за храненето("feeding") (както и за продължителността, за интервала, и за доставката на правилните хранителни вещества в подходящите количества, и за разликата между сучене за хранене и сучене, неопределяно от нуждата за хранене -  всичко това, което е предмет на разискване в листовките на адаптираните млека), а да се фокусираш върху връзката с детето. Нека кажем на майките, че се надяваме те да не кърмят ("breastfeed") – а че истинската радост и удовлетворение от тази дейност започват, когато спрат кърменето ("breastfeeding"), а започнат да отглеждат бебето на гърдата.
Всички ние, консултанти по кърмене, искаме кърменето да бъда нашата биологична отправна точка. Искаме то да бъде наша културна норма и искаме човешкото мляко да бъде на разположение на човешките бебета, без оглед на други обстоятелства. Една жизненоважна стъпка към постигане на тези цели е във възможностите на всеки един от нас. Всичко, което трябва да направим, е да… внимаваме какво говорим.

Използвани източници
1. Olds D. L., Henderson, C. R. Tatelbaum, R.: Intellectual impairment in children of women who smoke cigarettes during pregnancy. Pediatrics 1994; 93:221-27.
2. Lucas, A., Morley, R., Cole, T.J., Lister, G., Leeson-Payne, C.: Breast milk and subsequent intelligence quotient in children born preterm. Lancet 1992; 339 (8788): 261-64.
3. Fruedenheim, J.L., Graham, S., Laughlin, R., Vena, J.E., Bandera, E., et al: Exposure to breastmilk in infancy and the risk of breast cancer. Epidemiology 1994, 5:324-30.
4. UNICEF, WHO, UNESCO: Facts for Life: A Communication Challenge. New York: UNICEF 1989; p. 20.
5. Bowles, B.B., Leache, J., Starr, S., Foster, M.: Infant feeding preferences card. J Hum Lact 1993; 9: 256-58.
6. Klass, P.: Decent exposure. Parenting (May) 1994; 98-104.

преведоха miaou и hedra