професия МАМА

Да определено ми липсва  Непрекъснато градя планове кога ще се върна на работа и проучвам за гледането на деца. От друга страна пък ми е готино, че не работя 

Ммммм в на4алото особено много ми липсваше. Даже понеже телефона ми звънеше денонощно по работа в на4ало си мислех колко е странно, нищо не звъни - сигурно нещо е станало на работа
Сега оба4е като ли свиквам лека по лека, но пак ми се иска поне за по 1-2 дена на седмица да не съм мама ами аз си, и да мисля и да се занимавам с нещо разли4но. Не 4е не си оби4кам детенце, напротив, ама все пак и аз съм 4овек

И аз в момента я упражнявам тази професия- да бъдеш фул таим мама. В началото адски много ми липсваше всичко с което се бях занимавала преди, но аз съм адаптивно животно и се опитвам да свикна с тази ситуация, а плюс това всичко е временно.

не ми липсва работата.определено ми беше писнало да се съобразявам с всеки и с вси4ко. за първи път в живота си правя каквото искам
така както са ни плановете скоро работа няма да по4на, освен ако измислим наш си бизнес и се вклю4а.

ВъобЩе не съм о4арована.В момента съм в процес на промяна.

Хубаво ми е да си стоя в къщи - и това ще продължи още поне 2г - радвам се, че мога да дам на детето си всичкото внимание, от което се нуждае - а занапред и на другото.
Неимоверно един ден ще тръгна на работа, но за сега тя не ми липсва

За мен това е най-хубавата професия. Радвам се, че не ми се налага да работя и имам възможност да си гледам детенцето вкъщи. Ежедневието ми не е пълно с чистене, гладене, готвене, пране.... и тем подобни. Тези неща ги вършим двамата с мъжа ми. Дните ми са заети с игри, неща на, които уча детето си, разходки, срещи с приятели, кино, молове и други магазини, заведения, интернет, четене и др. Ако си стоях само вкъщи и се занимавах само с домакинска работа - тогава би ми писнало

А пък аз мисля, че не съм много добра в тази професия мама и затова смятам да се върна на работа. Имам в предвид, че то не е само да го храниш и да се грижиш за него, ами трябва да го учиш на песнички, стихотворения, да съдействаш за интелектуалното му развитие.
 А иначе-чистене и готвене - те са си както преди.

Не може да се каже ,4е аз извьршвам нацяло тази професия,но определено се 4увствам по добре ако И работя.Предпо4итам да имам достать4но време за детето,но и за работа.
Оба4е искам да кажа ,4е много се радвам на майките ,които си стоят в кьЩи за да си гледат децата,заЩото те извьршват мнооооого по трудна и сложна "професия" от пове4ето работеЩи.

Не ми липсва работното място, защото никога не съм имала такова. Но ми липсва личното време Обожавам да се занимавам с детето си, но съм на принципа, че всичко си има граници. Може би, ако имах някой, които поне за малко да ме отмени, щях да мисля по друг начин

E това е проблема.Някакси покрай вси4ки грижи,задължения,проблеми и особено като става въпрос за първо дете,не можем да усетим май4инството.

Все имам чувството, че ако бях в България, щеше по-различно да ми се струва, там все пак има кой да те отмени поне за малко, това някой да ти гледа бебето безвъзмездно за 2-3 часа веднъж месечно все още ми се струва върха на сладоледа! Освен това, в България определено исках да си седя и да работя в къщи заради нахлуването на работното място в личния и семейния живот, купоните под строй, в които ако не участваш, те нарочват за задръстената черна овца, поне такива са ми спомените. Няколко месеца преди да родя обаче работех тук и имах противоположния опит, напуснах работа с обещанието, че един ден ще се върна. Дадох си дължимия брой години на професията "мама", за първите 2-3 години на детето според мене е наистина хубаво майката да е у дома, но оттам нататък не е нито за мене, нито за децата.

Аз съм от тази порода жени, които като си стоят в къщи, много им се ходи на работа и докато работят, все хленчат, че им се се стои в къщи. Сега съм по майчинство за една година, едва гледах и броих дните до отпуската ми, а се хващам все по-често, че си мисля за работата и колегите ми. Не че не ми харесва сега да си стоя у дома, напротив, но поне се убеждавам окончателно, че не съм направена за домакиня. Така, че ноември се връщам с радост на работа. Елате ме питайте тогава обаче, колко ще ми се връща ...

в началото много ми липсваше работата и колегите, но сега вече не....щастлива съм в къщи с малкото си шоколадче....

Никак не ми се започва работа и мисълта, че все някога ще стане ме натъжава.Така си ми харесва много, дори и за миг не ми е писнало.

Момичета един въпрос от мен ( нямам деца). и се извинявам, че може би отклонявам темата.
Отглеждането на бебе/дете/деца част от домакинските задължения на жената ли са? Това ли е професия Мама?
защото ми прави впечатление ( при мъже най-вече), че смятат отглеждането на дете за част от домакинските задължения на жена си - чисти, готви , пере и гледа детето.
аз мен това е малко притеснително, незнам как една жена може да 'разграничи' двете професии ' домакиня' и 'мама'
и трябва ли.... ще ми е интересно да прочета какво мислите

Ами в моето семеиство не са. Мъжът ми смята 4е вси4ко трябва да се дели по равно, даже по4ти само тои готви у нас. Също така си е взел по4ивка от работа за доста месеци за да може да си делим и гледането на детенце. Та зависи на какъв 4овек поаднеш или си избереш

Никога не съм работила, незнам дали щеше да ми липсва....няма и да работя сигурно....Но като гледам работещите си приятелки не ми се виждат много доволни, щастливи и реализирани.....контактите им също са "хапене с колежките" .... Повечето работят от нужда,...Та ...добре ми е...

Откъсването от работата за мен беше доста тежко. Още повече, че при мен беше съпроводено със смяна на държавата и целия приятелски кръг. След като родих обаче приоритетите ми се промениха. Вече нямам такава потребност да се чувствам значима чрез работата си. Когато отново започна да работя (планирам да е след около 2 години) разликата е, че тоя път ще работя за пари и за да ми е интересно, а не както преди - за признание и реализация. Моята най-голяма реализация ми е в къщи - при мъжа, който ме обича и при детето ни.

по някви стечения на обстоятелствата, с надин идваме от една и съща напрегната и стресираща , и отвратителна професионална среда в БГ, и с разлика от мисля 1 г променихме живота си на 180 градуса. за мен мога да кажа, че откакто имам човека за себе си моите приоритети са променени тотално ( за да се вдигна на тия години да сменям среда и страна), работя по малко, за да не стоя просто така да 'домакинствам',и да поддържам форма. просто като нямаме бебе за кратко време манджите ми взеха да стават твърде вкусни и естетични, а  да подреждам гъбките в чинията по широчина и височина.... беше симптом за мен.... да се заема и с нещо друго! И в същото време да запазя прекрасната новост в живота си ( малко объркано изречение, сори). затова избрах да работя откъщи, което засега ме устройва 100%.

мисля си , че моята професия 'мама' би могла да продължи дълго, стига да я разгранича от професия 'домакиня'.. но не се виждам повече от 3г 'мама'. не искам да съм от майките , които по цял ден стоят с децата си и които упоребяват изрази като ' айде , ние отиваме да папаме'  или нещо от сорта...  не искам да бъда функция на детето си твърде дълго време. в крайна сметка съм личност и нямам нужда безкрайно дълго да се реализрам чрез други хора ( дете и съпруг). 
проблемът е, че след тези години шанса да вляза пак във форма в работата е по-малък. тва е факт. но и част от живота на жената-майка. а не бих работила какво да е за пари само, защото знам кво мога. 

но! живот и здраве, като имам бебе и 1-2 г опит като 'мама' пак ще се чуем)) може друг акъл да ми дойде!   

Хубав въпрос  . Мисля, че за мене има разлика. Професия "мама" е да знаеш как да откликваш на потребностите на детето  в различните възрастови периоди, да знаеш как да общуваш с него, да намираш необходимите форми на алтернативна грижа (ако се налага),училище, занимания, това е процес на непрекъснато учене, защото децата растат и се променят. Не мисля, че професия "мама" изисква непременно да си целодневно у дома. Професия "домакиня" ми се струва по-различно, (всъщност уважавам този труд, както и всеки друг). Но една жена може по цял ден да чисти, готви засукани вкусотии и глади немачкаеми дрехи, и пак да не обръща необходимото внимание на детето си и да не го познава. 

Е сигурно зависи и до човек, а и до детенце ...моето е много спокойно, минахме даже без колики...леко детенце за гледане...пък и на мен си ми харесва така....излизам , не съм затворник....купувам си щуротии.....голям кеф.Чета си, ходя на козметик(бабата идва да го наглежда за по няколко часа)....какво повече ми трябва!Райска работа

какво зна4и да си само домакиня? не вярвам някой да не работи,  няма деца и да си стои  в къщи и само  да готви и шета....
професията "майка" запо4ва в момента, в който родиш и свършва с дните ти. има работещи и  НЕработещите мами.
това, 4е не работя и си гледам мъжа и детето не зна4и, 4е съм изоставила себе си. вси4ко си е до 4овека.

Разделих се с професията без много драматизъм, това беше мой избор. В началото ми бе странно, че имам толкова много свободно време, за щастие бях в чужда страна и имах много неща за занимание и изучаване. Сега дори не се замислям за работа, решила съм поне до навършване на тригодишна възраст  на бъдещото ми детенце да не мисля за работа. След това ще търся начини за задоволяване на  професионалните ми потребности, ако ги имам все още. Предполагам когата децата пораснат ще имам нужда да се занимава с дейност извън дома.
За майчинството и домакинството не ги считам за професия, първото е нещо много мило и специално и сигурно никога няма да ме напусне, колкото и големи да са децата. Домакинството е по стечение на обстоятелствата, аз съм вкъщи и съответно върша по-голямата част от тази работа, но личното ми виждане е, че тези задължения трябва да се разпределят между членовете на домакинството.

в нашето семейство отглеждането на малкия се смята от мъжа ми zа повече от работа ...не че не ми помага, но предпочиита да оправи цялата кухня пред сменянето на памперса на малкото, въртящо се и мърдащо във всички посоки zверче....а когато му се наложи ,  след това идва и ми каzва, че съм герой , щом мога да се справя с всичко....на мен не ми тежи... zа сега....

  Много интересно! Ходенето на работа как изключва професията "мама"?!  Да не би работещите жени да престават да мислят за децата си?! Престаават да готвят, защото са многооо добре платени и наемат перонален готвач за семейството (многоо малък %) ? Не, всъщност щом "мама" тръгне на работа всички в къщи  започват да се грижат сами за себе си!
 Задължениятя са си същите + ходенето на работа!
 Мисля, че всяко еднообразие действа подтискащо и е добре за тези , на които им е дошло в повече да намерят нещо приятно в ежедневието си! Никой не е казал , че дете се гледа лесно, но пък и то не е виновно че на майка му това и е скучно и изнервящо!
Децата в различните възрасти имат различни потребности! Като бебета са памперсите и храненето, после имат нужда от други неща: четене на книги, водене на спорт, обикаляне из интересни места! Една личност се гради с много усилия и многооо любов!
Всяко нещо си има цена-седенето в къщи, ходенето на работа...просто всеки решава за себе си какво иска и готов ли е да плати цената!

Аз съм в тази категория, защото нямам деца и не работя .

ами лени, професия "мама" нема  . това си е призвание... има жени, които не ходят на работа и имат кой да им помага в домакинството и пак, за мен, са майки само Щото са родили дете.
а жените, които ходят на работа, нали все са майки... сега не искам да обръЩам неЩата на "важно е ка4еството, а не коли4еството", но една неудовлетворена майка не виждам какво добро би дала със самото си присъствие на детето...

а ина4е на въпроса, аз съм от работеЩите, но ако можех да си го позволя, оЩе от утре си оставах в къЩи. Половин ден за детето и половин мен за мен...и със сигурност не за да домакинствам . Просто след 20години работа, мисля 4е има по_интересни неЩа, с които мога да си запълвам дните (и това, въпреки факта, 4е работата ми хи4 не е лоША)

Ами аз се опитах да съчетая двете неща (работа и повече време за децата) - работя на 60%. 3 дни работя, 2 съм с децата. Много ми харесва така, само дето единият е в училище до обяд и не можем да предприемем нещо за целия ден, но пак си е добре. Не мога да си представя да оставя работата си, пък и мисля, че като работеща мога да дам на децата си повече като напр. съвет за професия, отношение между хора (на работно място). Аз напр. от майка ми много съм научила в това отношение. Наистина моите са момчета, но въпреки това.