Здравейте,момичета...преди 2 седмици махнахме бибата на детето ми,което е на 1,9м....порева 1-2 дена и почти спря да я търси, но от тогава започна да изпада в истерични кризи...за всяко нещо голямо или малко се започва рев,тръшкане...не може да се научи вече втора седмица да заспива- преди да я махнем заспиваше за5-10 мин...аз лягах до него и това беше достатъчно,дори бях започнаха да го уча да заспива сам на обяд и то доста успешно. След като я махнахме не иска да си ляга в леглото, даже не иска да заспива в стаята си...дърпа ме да ходим в др. стая и ако се опитам да му обясня, че не може започва нова истерична атака...на няколко пъти губи глас от рев почна да ни бие с баща му...снощи се видяхме в чудо и му я върнах обратно,но това не помогна на рева...тази нощ три пъти съм го преспивала с др. стая и след това съм го връщала в неговото легло...проблема е ,че не можеш да спим в др. стая освен в една единствена...снощи спах на дивана с него превита на две(толкова съм и спала)...не знам на какво се дължи, но аз вече изнемогвам и физически и психически...педито ни каза,че е от самия акт на махане и че ще отмине.но аз си мисля,че вече би трябвало да е отминал ...доста време мина...дайте съвет,моля...спешно се нуждая от помощ...измежду вас има ли подобни случаи и как ги разрешихте?
- Публикувана: 12 март 2014, 13:23 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2014, 13:42 ч.
след отказване от залъгалката нервен срив
по няколко причини:
1. др.седмица тръгва на ясла и там ХЕИ не разрешават-исках да я махнем докато мама го гушка...да му спестя поне един стрес...там нестига ,че ще го "изоставя", но и единствената утеха няма да му дадат.
2. защото има по рождение къса юздичка,и стоматолог препоръча скорошно махане
3. чух ,не знам дали е вярно, че деца които използват по продължително време залъгалка са по-склонни да имат болки в ушите..
а и кой може да ми гарантира,че моето дете на 2 ще е готово?
1. др.седмица тръгва на ясла и там ХЕИ не разрешават-исках да я махнем докато мама го гушка...да му спестя поне един стрес...там нестига ,че ще го "изоставя", но и единствената утеха няма да му дадат.
2. защото има по рождение къса юздичка,и стоматолог препоръча скорошно махане
3. чух ,не знам дали е вярно, че деца които използват по продължително време залъгалка са по-склонни да имат болки в ушите..
а и кой може да ми гарантира,че моето дете на 2 ще е готово?
Махането на залъгалката е равносилно на отбиване от кърменето. Правилния начин за мен е плавно и постепенно, за да не се стресира детето. Трябвало е по-рано и по-плавно да вземете мерки, не от днес за утре.
Моят съвет е просто да откликваш на нуждите му, това не е глезотия, а нервен срив както го наричаш. Обгрижвай го и постъпвай така че да се чувства най-добре, ако трябва спи всяка нощ на дивана, лека по-лека детето ще се успокои. В никакъв случай насилване да спи в стаята си, връщане в неговото легло и т.н. Не може ли да го вземете да спи при вас и да се гушкате в леглото за известно време? Явно има нужда от теб, а ти вместо да го приласкаеш, го залъгваш и после го местиш обратно в стаята му и в леглото му далеч от теб.
Когато периодът премине, ще му мислиш как да го върнеш обратно в стаята му, пак постепенно, разбира се.
Моят съвет е просто да откликваш на нуждите му, това не е глезотия, а нервен срив както го наричаш. Обгрижвай го и постъпвай така че да се чувства най-добре, ако трябва спи всяка нощ на дивана, лека по-лека детето ще се успокои. В никакъв случай насилване да спи в стаята си, връщане в неговото легло и т.н. Не може ли да го вземете да спи при вас и да се гушкате в леглото за известно време? Явно има нужда от теб, а ти вместо да го приласкаеш, го залъгваш и после го местиш обратно в стаята му и в леглото му далеч от теб.
Когато периодът премине, ще му мислиш как да го върнеш обратно в стаята му, пак постепенно, разбира се. 
Може и да греша, но според мен това не е заради биберона или поне не само заради него . Ако пристрастяването беше толкова голямо, нямаше да спре да я търси след 2 дни, моят син я търсеше цяла седмица и по-късно пак се сещаше от време на време. Също и това, че сте я върнали би трябвало да я успокои ако там е проблема. Помислете дали не се е случила и друга промяна в живота/ежедневието на детето и на това да се дължат кризите. Отделен въпрос е, че точно около тази възраст започват детските истерии.
Извън темата - относно късата юздичка, срязвайте я навреме
. Моят син беше с такава и я срязахме доста късно и от там последваха доста проблеми.
И да права си, че на 2г също няма гаранция да е готово детето - моето беше на 2г и 2м и не беше готово.
Извън темата - относно късата юздичка, срязвайте я навреме
. Моят син беше с такава и я срязахме доста късно и от там последваха доста проблеми.И да права си, че на 2г също няма гаранция да е готово детето - моето беше на 2г и 2м и не беше готово.
Ох, ами.... Ако е било внезапно махането, е доста вероятно да го приема трудно детето. Аз голямата ми дъщеря я отучих постепенно. А малката изобщо не научих на биберон-залъгалка.
Но пък с малката имахме такъв истеричен период, който при нас се провокира от тръгването ми на работа. Тя беше тогава на 2 годинки. Ей така започна за всяко нещо да реве и да се тръшка до безкрай. Продължи няколко месеца.
Четох много тогава за някакъв бебешки пубертете, дето така ставали децата, но според мен си беше от стрес.
Тръгването на ясла още повече ще усложни нещата, да не те отчайвам.
Но пък с малката имахме такъв истеричен период, който при нас се провокира от тръгването ми на работа. Тя беше тогава на 2 годинки. Ей така започна за всяко нещо да реве и да се тръшка до безкрай. Продължи няколко месеца.
Четох много тогава за някакъв бебешки пубертете, дето така ставали децата, но според мен си беше от стрес.
Тръгването на ясла още повече ще усложни нещата, да не те отчайвам.
Според мен проблема не е в махането на бибата, а е стартирал т.нар. бебешки пубертет.
Майката е несигурна, уплашена, детето я усеща и реагира.
Изобщо не му е махната бибата рано, съвсем навреме е. Може би не съвсем както трябва (прийомът с рязането на половина за мен е най-работещ), но махането е факт.
Съветът ми - майката да се успокои, да бъде позитивна и убедена във възможностите си това малко пате да не й се качва на главата, да поставя граници на поведение, да бъде твърда и непреклонна в това си действие и нещата постепенно ще се наредят.
Майката е несигурна, уплашена, детето я усеща и реагира.
Изобщо не му е махната бибата рано, съвсем навреме е. Може би не съвсем както трябва (прийомът с рязането на половина за мен е най-работещ), но махането е факт.
Съветът ми - майката да се успокои, да бъде позитивна и убедена във възможностите си това малко пате да не й се качва на главата, да поставя граници на поведение, да бъде твърда и непреклонна в това си действие и нещата постепенно ще се наредят.
неговата стая и нашата стая е една обща стая- в първия пост не съм уточнила правилно...неговото легло е залепено до нашето и без преграда,т.с. става едно цяло легло...др. е въпросът,че дори там не иска да спи, а предпочита между мен и баща му...АЗ ИСКАМ СЪЩОТО...искам да си легнем пак там ,тримата и да си спим така...а той иска да ходим в кухнята??странно ми е ,защото бяхаме преди няколко дена на гости на баба му и там ппо същия начин,не искаше да спи в спалнята ,а в др.стая...т.с. той не бяга от стаята, а просто иска да е на неговото...да,ясно е че ще се гушкаме и ако се наложи ще спя на дивана до него, но съм притеснена за поведението м като цяло...
мибобо, аз днес ходих до педиатърката да говоря с нея за това...питах я дали не е нещо друго,да не изпуснем нещата от контрол-тя беше категорична ,че има деца,които така реагират...гушкане и любов предписа
съни,колко време продължаваха тези реакции при вас?
чери, аз също мисля,че може би е бебешки пубертет...истина е,че аз напоследък съм доста стресирана- тръгване на ясла,връщане на работа, семейни перипети...и със сигурност и той ме усеща...за съжаление напоследък се случва да му се карам ,за което се ненавиждам...
мибобо, аз днес ходих до педиатърката да говоря с нея за това...питах я дали не е нещо друго,да не изпуснем нещата от контрол-тя беше категорична ,че има деца,които така реагират...гушкане и любов предписа
съни,колко време продължаваха тези реакции при вас?
чери, аз също мисля,че може би е бебешки пубертет...истина е,че аз напоследък съм доста стресирана- тръгване на ясла,връщане на работа, семейни перипети...и със сигурност и той ме усеща...за съжаление напоследък се случва да му се карам ,за което се ненавиждам...
Шмати, много се е насъбрало и на малкото пате, и на теб 
.
В тази възраст е от особено значение да си спокойна, уверена и непреклонна, защото започваш да задаваш граници в поведението, норми, правила.
Особено труден период е, но минава. Просто се въоръжи с търпение и здрави нерви.
.В тази възраст е от особено значение да си спокойна, уверена и непреклонна, защото започваш да задаваш граници в поведението, норми, правила.
Особено труден период е, но минава. Просто се въоръжи с търпение и здрави нерви.
Моите мъници така се бяха привързали към бибата,че в един момент имах чувството,че ще я джвакат до училище 
Въпреки това проявихме търпение и предварително ги подготвихме психически за този момент.
Каката я спря на 2г.и 2-3м.Отидахме лятото на село и започнахме да я поскриваме и да и говорим,че кучето ще я изяде.Имаше и момент,когато и купих умишлено по-гадна биба/ползвали сме на Авент/,но тя си хареса картинката и номерът ми не мина
Когато се прибрахме от село и казах,че бибата е изчезнала,защото сме я дали на Джеки 
При малкия положението беше по-зле.Изчакахме да мине стреса от яслата/не са ни правили проблем/.По едно време бяха само две деца с биба,но вероятно и други носеха,защото редовно се прибираше с чужда
Тук отчитам и заслугата на лелите,които не му я даваха през деня/а все пак на тях не може да се тръшка/ и я ползвахме само вечер за заспиване.Така до лятото на село и Гого вече знаеше,че неговата биба ще я сполети същото като какината 
Е,друг въпрос е че беше на 2г.и 10м.....
Та авторке,искат се здрави нерви и подход за тази нелека задача.Успех!
Въпреки това проявихме търпение и предварително ги подготвихме психически за този момент.Каката я спря на 2г.и 2-3м.Отидахме лятото на село и започнахме да я поскриваме и да и говорим,че кучето ще я изяде.Имаше и момент,когато и купих умишлено по-гадна биба/ползвали сме на Авент/,но тя си хареса картинката и номерът ми не мина
Когато се прибрахме от село и казах,че бибата е изчезнала,защото сме я дали на Джеки При малкия положението беше по-зле.Изчакахме да мине стреса от яслата/не са ни правили проблем/.По едно време бяха само две деца с биба,но вероятно и други носеха,защото редовно се прибираше с чужда
Тук отчитам и заслугата на лелите,които не му я даваха през деня/а все пак на тях не може да се тръшка/ и я ползвахме само вечер за заспиване.Така до лятото на село и Гого вече знаеше,че неговата биба ще я сполети същото като какината Е,друг въпрос е че беше на 2г.и 10м.....
Та авторке,искат се здрави нерви и подход за тази нелека задача.Успех!
Точно така протече и при нас махането на залъгалката.Аз я намазах с Даум Ексол когато детето ми беше на 2г и 9м. да му стане горчива и да я махне.Това заради градината на която щеше да тръгва.И сработи.Казах на малката че когато детето стане на 3г(ти кажи на 2),бибата се разваля и става горчива.Смешно,но само това я накара да изплюе залъгалката.При моето дете всичките тези тръшканици,истерични ревове до полилавяване и посиняване,тършкане за всичко(явно е била изнервена заради липсата на биба),незаспиването,неспокойния сън...Това при нас продължи 2 кошмарни месеца.Беше не малък,а голям АД.После тръгна на градина и последното за което се сещаше беше биберона.Толкова мразеше градината че само да не ходи беше готова да не реве Иначе и на мен ми казваха че 2-3 дена отнема детето да забрави биберона,до седмица...Но уви.Не и при нас.
Иначе без резултат беше да кажа че бибата е изядена от куче,грабната от чайка,дадена на друго бебе.Никак не помогна да я срежа.Оставях я без връх десетки пъти.Пак я смучеше.Смених с по-гадна,пак не помогна.И аз не съм я крила,но Даум Ексола беше с идеален ефект
Иначе и на мен ми казваха че 2-3 дена отнема детето да забрави биберона,до седмица...Но уви.Не и при нас.Иначе без резултат беше да кажа че бибата е изядена от куче,грабната от чайка,дадена на друго бебе.Никак не помогна да я срежа.Оставях я без връх десетки пъти.Пак я смучеше.Смених с по-гадна,пак не помогна.И аз не съм я крила,но Даум Ексола беше с идеален ефект
При нас сработи друго. Самата биба се скъса и аз не му купих нова, аму давах старата. Тя се късапе все повече и накрая остана без връх. Той я искаше, аз я давах, той ми я връщаше, а аз му казвах, че е болна и не може да се излекува. Но не съм я крила. Даже нямаш намерение да я махам, обаче така се случи. Продължи да си я иска, аз да му я давам, на него да не му хареса и да ми я връща и така просто престана да я иска. Питаше и след това за нея, но му казвах, че е болна. Не е плакал изобщо. Просто сам се убеди, че не става за ползване.
При нас сработи друго. Самата биба се скъса и аз не му купих нова, аму давах старата. Тя се късапе все повече и накрая остана без връх. Той я искаше, аз я давах, той ми я връщаше, а аз му казвах, че е болна и не може да се излекува. Но не съм я крила. Даже нямаш намерение да я махам, обаче така се случи. Продължи да си я иска, аз да му я давам, на него да не му хареса и да ми я връща и така просто престана да я иска. Питаше и след това за нея, но му казвах, че е болна. Не е плакал изобщо. Просто сам се убеди, че не става за ползване.
Това със скъсаната биба го имаше и при нас на края.Гадното беше,че като гледах как се бе напълнила с храна и бактериики,лошо ми ставаше,но търпях като виждах резултата.
И аз се подготвям психически да махаме биба-та. Малката е на 2 и 6м. вече и почти месец си говорим как е голяма и ще я хвърлим на бау бау...ама утре . По едно време беше с две биберони/купих и нова, но направих грешката да не изхвърля старата..та и двете хвана, с тях тръгна и на ясла първоначално, после я хвърлихме на бау бау..търси я 2-3 дена, но се примири, че все пак има една. За съжаление ни се наложи поредица от болнични престои и други стресове и прецених, че взимането и на биберона ще и дойде в повече. Голямата ми дъщеря и тя до към 3 години беше с бибата...предимно за заспиване и когато се разсърди + едно одеалце, първото и бебешко, което гушка, като спи и до ден днешен- вече е на 9 
. Биберона и го намаза баща и с люта чушка..като ревна, повече не го е пипнала- бях го оставила на видно място и като се присетеше и казвах ето там е вземи го, но нали знаеш че е гаден..и тя дааа и не посмя повече да го лапне. Малкото има проблеми с корема и ме е страх да и дам малко лютичко..но сега прочетох за Даум ексол и май май ще го пробвам. 
. По едно време беше с две биберони/купих и нова, но направих грешката да не изхвърля старата..та и двете хвана, с тях тръгна и на ясла първоначално, после я хвърлихме на бау бау..търси я 2-3 дена, но се примири, че все пак има една. За съжаление ни се наложи поредица от болнични престои и други стресове и прецених, че взимането и на биберона ще и дойде в повече. Голямата ми дъщеря и тя до към 3 години беше с бибата...предимно за заспиване и когато се разсърди + едно одеалце, първото и бебешко, което гушка, като спи и до ден днешен- вече е на 9 . Биберона и го намаза баща и с люта чушка..като ревна, повече не го е пипнала- бях го оставила на видно място и като се присетеше и казвах ето там е вземи го, но нали знаеш че е гаден..и тя дааа и не посмя повече да го лапне. Малкото има проблеми с корема и ме е страх да и дам малко лютичко..но сега прочетох за Даум ексол и май май ще го пробвам.
ох, момичета, аз едно време имах съвсем обратния проблем на вашия. още бременелка купих две хубави биби, кутийки и джунджурийки. моето гръмогласно бебе като ревна и аз си мислех, че като по филм ще стане, бутам бибата и вместо очакваната тишина още по-силен рев. бутах ги тия пусти биби и други купих, но не искаше и не искаше. така завиждах на майките, чиито деца се успокояваха с тях.
сега, обаче, като ви чета и си мисля, че май за добро е било
.
дано дечицата успеят бързичко да се справят с махането
сега, обаче, като ви чета и си мисля, че май за добро е било
.дано дечицата успеят бързичко да се справят с махането
И според мен тези кризи нямат общо със залъгалката, така че поне за това не се връщай назад като я даваш според мен.
Ние сме на 1.2 г. Биба имахме за сън предимно, обаче мен много ме дразнеше и реших един ден просто да не му я дам. Скрих я да не я вижда и хоп чудото стана, без драми, без рев, една седмица без биба. Аз ужасно горда майка дрън, дрън, докато не му се събраха много стресове наведнъж и посред нощ я дадох. Сега, ако ни видите залепена му е, не мога да я измъкна. Отчитам го като голяма крачка назад и моя грешка.
Ние сме на 1.2 г. Биба имахме за сън предимно, обаче мен много ме дразнеше и реших един ден просто да не му я дам. Скрих я да не я вижда и хоп чудото стана, без драми, без рев, една седмица без биба. Аз ужасно горда майка дрън, дрън, докато не му се събраха много стресове наведнъж и посред нощ я дадох. Сега, ако ни видите залепена му е, не мога да я измъкна. Отчитам го като голяма крачка назад и моя грешка.
Шмати,отказах моята мацка от бибата,когато беше на 2 по същата причина като теб.Срязах бибите-имахме 5!-т.е. хем са налице,хем стават безинтересни лека-полека,защото вече не могат да се цокат.Първото заспиване на обед си беше зор-вместо в 1-в 4часа и то с рев,но до седмица се уталожиха нещата.Иска биба-даваш скъсаната,казваш-друга нямаме...Успех и не се тревожи толкова.Това е период като другите,които те очакват.
Изчаках да им порастнат кучешките зъби и на 1 годинка и 7 месеца отрязах върховете на бибите. Даже им станаха още по-интерсни, близначките успяваха да си пъхнат и върха на езика вътре. Голям кеф, но аз отрязах още и бях решила да режа, докато не остане нищо, но не се наложи. Хвърлиха ги и не ги поискаха повече. Това, което описваш си е наистина бебешкия пубертет, не мисля че е свързано с махането на бибата.
Моят син си изгирза всички биби,беше на 1,5 г.,купувах нови и нови и все ги гризеше, Авент-ските не са никак на ниска цена и затова реших да му взема някоя друга....той просто за един ден изгризваше бибата и така стана,че новата не му хареса и край, не съм купувала повече,давах му "гадната", той не я искаше и така. Аз не исках да му я махам, но просто биба не вирееше при него и се отказа. В началото обаче за успокоение започнах да му я давам само при сън.
Моето дете беше на около 2 год, когато махнахме биберона. Родих го, когато бях на 33 но такива глупости съм правила с това дете Тийнките с деца са се справяли по-добре от мен със сигурност Та питах една приятелка как са махнали биберона ( дъщеря й вече на 15 год) и тя каза, че я е намазала с люта чушка. Ми приложих го.... Още го помни, а са минали 3 години
Тийнките с деца са се справяли по-добре от мен със сигурност Та питах една приятелка как са махнали биберона ( дъщеря й вече на 15 год) и тя каза, че я е намазала с люта чушка. Ми приложих го.... Още го помни, а са минали 3 години 
Ох и на нас ни предстои да преминем през това, на 10 месеца е малката, иска ми се до годинката да го махна този биберон, много започва да ме дразни, вярно в голяяяяяяяяма помощ ми беше и Е, дъщеря ми се успокоява от раз, но като видя ходещо дете с биберон и ми призлява 
Въобще не знам как ще става - за сега съм го измислила - като спра да кърмя - т.е. да не двоен шок за нея -няма цица, няма биберон, все едно да отидеш на бирария и да няма бира и пържени картофи ех този биберон лелее.. пробвала съм ей така като заспива на обяд да не й го дам или да й го дръпна от устата докато заспива - търси го милото.. някой път през нощта докато спи се изправя на сън и го търси - иначе през останалото време докато бодърства не й го давам, но тя като го намери си го пъха в устата ..
Въобще не знам как ще става - за сега съм го измислила - като спра да кърмя - т.е. да не двоен шок за нея -няма цица, няма биберон, все едно да отидеш на бирария и да няма бира и пържени картофи ех този биберон лелее.. пробвала съм ей така като заспива на обяд да не й го дам или да й го дръпна от устата докато заспива - търси го милото.. някой път през нощта докато спи се изправя на сън и го търси - иначе през останалото време докато бодърства не й го давам, но тя като го намери си го пъха в устата ..
а какво да кажем мамите чийто деца си цокат палеца вместо бибата направо не ми се мисли... а защо в яслата не ви дават биби, в нашата дават, даже ги искат. Моята кукла когато тръгна на ясла още я кърмех, и заспиваше с кърмене, постепенно започнах да я уча да заспива без кърмене. На третия ден заспала на обяд и се събудила след 30 мин и като ревнала та рев до като не ми се обадиха да си я прибера. Една от лелките предложи да и нося в шише млякото. Викам тя не си търси млякото търси си мама. Но когато се отбихме нещата се оправиха, почна да спи по продължително и сега вече няма проблеми, но заспива с палеца в устата. То и аз съм го цокала до 3 годишна, не знам как ще се отбиваме. Някакви съвети
направо не ми се мисли... а защо в яслата не ви дават биби, в нашата дават, даже ги искат. Моята кукла когато тръгна на ясла още я кърмех, и заспиваше с кърмене, постепенно започнах да я уча да заспива без кърмене. На третия ден заспала на обяд и се събудила след 30 мин и като ревнала та рев до като не ми се обадиха да си я прибера. Една от лелките предложи да и нося в шише млякото. Викам тя не си търси млякото търси си мама. Но когато се отбихме нещата се оправиха, почна да спи по продължително и сега вече няма проблеми, но заспива с палеца в устата. То и аз съм го цокала до 3 годишна, не знам как ще се отбиваме. Някакви съвети
Ние пък имахме една биба ( включена в авентския комплект 
) от родилното до 1,5 год. Просто сам си я прегриза, и повече не я пожела, прибра я при играчките. Иначе четох че бебетата са по-разположени към 8 месеца да се отказват самички от нея, един вид че има се намалява сукателния рефлекс и нямат физиологичната нужда. След това идва момента на емоционалната привързаност и когато детето реши, тогава... иначе май няма как да е без драма.
При отбиването предполагам че е същото. Аз кърмих (много успешно
) само дето оставих сина да свикне да заспива на гърда. И послееее, няма такъв ужас със спането. Събуждаше се през час за да ме търси, бяхме станали 
. Не съм ползвала схеми на кърмене, как дойде, така. Към 11 месеца реших че ще му махам нощните кърмения,защото те последни бяха останали. Малкия набара стомашен вирус с всички "екстри" и док каза че не е момента за отбиване и даже почнах да кърмя по-често за да не се обезводни. Към 12 месеца започнах просто да полягвам до него нощно време, без да предлагам и така малко по малко свикна да заспива и без гърда и се отби. Номерът е че след като се захрани, бебето търси близостта на майката, а не толкова манджата и според мен трябва малко по малко да му се предложи друг вид близост. АЗ съм твърдо за кърменето, но ми е трудна идеята за дете ядящо пържоли и да виси на цицата...
А е верно че това с палеца е доста по-лошия вариант. Бибата все някак му я отнемаш, ама пръстите...
) от родилното до 1,5 год. Просто сам си я прегриза, и повече не я пожела, прибра я при играчките. Иначе четох че бебетата са по-разположени към 8 месеца да се отказват самички от нея, един вид че има се намалява сукателния рефлекс и нямат физиологичната нужда. След това идва момента на емоционалната привързаност и когато детето реши, тогава... иначе май няма как да е без драма. При отбиването предполагам че е същото. Аз кърмих (много успешно
) само дето оставих сина да свикне да заспива на гърда. И послееее, няма такъв ужас със спането. Събуждаше се през час за да ме търси, бяхме станали . Не съм ползвала схеми на кърмене, как дойде, така. Към 11 месеца реших че ще му махам нощните кърмения,защото те последни бяха останали. Малкия набара стомашен вирус с всички "екстри" и док каза че не е момента за отбиване и даже почнах да кърмя по-често за да не се обезводни. Към 12 месеца започнах просто да полягвам до него нощно време, без да предлагам и така малко по малко свикна да заспива и без гърда и се отби. Номерът е че след като се захрани, бебето търси близостта на майката, а не толкова манджата и според мен трябва малко по малко да му се предложи друг вид близост. АЗ съм твърдо за кърменето, но ми е трудна идеята за дете ядящо пържоли и да виси на цицата...А е верно че това с палеца е доста по-лошия вариант. Бибата все някак му я отнемаш, ама пръстите...
И при нас засега е невъзможно да се махне биберона - на 2 години и 1 месец е. Реве неутешимо докато не и се даде биберона, а ако е неудобен изпада в страхотна истерия, реве на фонтан и става морава, страшна гледка направо. Добре, че поне засега никога не се е сещала да си смуче палеца, че при едната приятелка нещата са направо неконтролируеми, детето й е с палеца в устата почти постоянно и нищо не помага....
Записвам се да следя. Ние също сме с биберон, но моето съкровище е много малко. Мисля, че детето само трябва да се откаже, защото насила няма да стане. Само му причиняваш стрес.
Без да се приема за заяждане просто ми стана интересно и питам
- Как точно трябва да се откаже само детето, и ако на 3-4-5г още не е решило само да се откаже, ще си стои с биберона ли? Записвам се да следя. Ние също сме с биберон, но моето съкровище е много малко. Мисля, че детето само трябва да се откаже, защото насила няма да стане. Само му причиняваш стрес.
Без да се приема за заяждане просто ми стана интересно и питам
- Как точно трябва да се откаже само детето, и ако на 3-4-5г още не е решило само да се откаже, ще си стои с биберона ли?
bebe2 казваш към третата година могат да бъдат убедени, за мен това е много късна възраст детето да е с биберон. Моят син беше с биберон до 2г и 2м и има изкривяване на горната челюст от това. Всеки зъболекар който попиташ ще ти каже не по-късно от 1г най-много до 1г и половина. Та за това попитах ако трябва да направим нещата на време, как точно ще стане така, че детето да се откаже само. Иначе ако ще чакаме да го убедим, да може и на 4г да е с биберон защото имам такова познато дете, което заспива така.
Основната ми идея на питането, беше че според мен не е редно да се чака детето да се откаже само защото децата са различни, някои се убеждаваит лесно, но други не чак толкова.Просто родителя трябва да реши в един момент и да намери начина познавайки своето дете - някой дават изгризана/скъсана и детето се примирява, но друго пищи и иска да му купят нова, друго я дава на котето или по-малко бебе и всичко е до там, но друго се сеща по-късно вечерта и се започва рев и т.н. случаи. И да драма почти винаги има при отказване на което и да е нещо, не че няма изключения. Не казвам също, че трябва да се стига до крайности естествено, но това че детето ще поплаче няколко дни или ще заспива трудно е напълно нормално и не смятам, че става дума за насилие и това да е причина да му го дадем отново с идеята, че по-късно то само ще се откаже
Основната ми идея на питането, беше че според мен не е редно да се чака детето да се откаже само защото децата са различни, някои се убеждаваит лесно, но други не чак толкова.Просто родителя трябва да реши в един момент и да намери начина познавайки своето дете - някой дават изгризана/скъсана и детето се примирява, но друго пищи и иска да му купят нова, друго я дава на котето или по-малко бебе и всичко е до там, но друго се сеща по-късно вечерта и се започва рев и т.н. случаи. И да драма почти винаги има при отказване на което и да е нещо, не че няма изключения. Не казвам също, че трябва да се стига до крайности естествено, но това че детето ще поплаче няколко дни или ще заспива трудно е напълно нормално и не смятам, че става дума за насилие и това да е причина да му го дадем отново с идеята, че по-късно то само ще се откаже
Според мен ключовият момент е родителя да издържи психически и веднъж решен да го махне - да не се преклонява да го дава, при истерии рев и т.н. защото се прави 2 крачки назад - 1- пак сте с биберон 2- авторитета на родителя заминава по дяволите - детето знае, че като ревне ще получи това, което иска - това е по - лошото, защото детето разбира, че то води парада и може да го прилага и за други негови прищевки. По - скоро родителят трябва да е подготвен и готов да махне биберона, от колкото детето. Детето ще прави, това което му позволяваме и вижда от нас. Съвсем отделна тема е какво то иска. Написано звучи мн лесно - но и аз се плаша - предстои ни раздяла с биберон и по - скоро подготвям себе си за това. Въпреки че е хубаво преди да се махне бибата да му се даде на детето при заспиване някаква играчка, меко одеалце, да се привърже към тях и да има какво да си гушка - нещо познато, когато биба вече няма. С други думи да развием по - безобидна привързаност.
mibobo, до детет си е. Моето се оставяше да бъде убедено и много по-малко, но ето пишат хората че техните "не разбират". Няма универсална рецепта. Най-добре да не се дава. Както писах по-нагоре, съм чела че бебета от само себе си се отказват най-лесно към 8 месеца. Ти казваш че не може да го чакаме само да реши, че става късно. Да, ама ако сме в случая на родител който е дал биба въпреки че му е ясно как се случва после, не се е пробвал на 8 месеца да я махне когато според педиатрите е най-удачно, този родител неизменно ще се сблъска с упорството на детето. Не е редно да му бъде отнето насилствено, нещо което не е избрало самичко да му е в устата. На всички ни е много удобно да заспиват с тях и да се кротват.
Вариантите са 2: или го убеждаваш че няма нужда от биба, или му я отнемаш и се надяваш да не реагира бурно и изчакваш да му мине. Моят син я прегриза и не я пожела на година и половина, на други децата си ги искат.
Вариантите са 2: или го убеждаваш че няма нужда от биба, или му я отнемаш и се надяваш да не реагира бурно и изчакваш да му мине. Моят син я прегриза и не я пожела на година и половина, на други децата си ги искат.
8 месеца е заковано като възраст и според мен е несериозно.
Твърди се, че до тази възраст желанието за сучене е най-силно и след тази възраст приблизително отслабва/намалява.
Вероятността обаче на 8 месеца да го оставиш без биба и то да намери палците си е огромна. И докато бибата може да се махне, то пръста си остава.
Твърди се, че до тази възраст желанието за сучене е най-силно и след тази възраст приблизително отслабва/намалява.
Вероятността обаче на 8 месеца да го оставиш без биба и то да намери палците си е огромна. И докато бибата може да се махне, то пръста си остава.
Когато-тогава. Не разбирам какъв е зора да се казва на каква възраст ТРЯБВА да се маха бибата,я ги вижте извън БГ с биби до 5г и по количките,дали им пука?!
Пробваш-не става по една или друга причина, връщаш бибата, след време пак проба и така.
Пробваш-не става по една или друга причина, връщаш бибата, след време пак проба и така.
Усложнения се получават и при смукане на палци, което често замества бибата, ако детето не е готово за това. Моята племенница 9 години не се отказа от смукане на палеца.
но е и запленяваща гледката на 3-4 годишно дете което си маха бибата от устата за да каже нещо и после пак я бута вътре. Ту не се обсъжда дали да се маха, а как да стане това най-плавно. А материали за четене има доста по темата кога и защо
Когато-тогава. Не разбирам какъв е зора да се казва на каква възраст ТРЯБВА да се маха бибата,я ги вижте извън БГ с биби до 5г и по количките,дали им пука?!
Пробваш-не става по една или друга причина, връщаш бибата, след време пак проба и така.
Пробваш-не става по една или друга причина, връщаш бибата, след време пак проба и така.
Не казвам,че е правилно,а просто че се случва и без негативни последици...Не споря и не пиша за да се заяждам. Моето момче отказа сам бибата на 1.4-1.5 годинки, а бебка сега биба не понася, та....
но той ако не я беше отказал сам,нямаше да го мъча, само защото така трябва, мое мнение.
Обаче от биба до биба има разлика, едно е анатомична (тип Нук), друго е черешка/капка, трето е с място за зъбите.
Абсолютно
, огромно е значението и последствията съответно.
И на мен ми правеше впечатление в Англия големи деца в колички и с биберони, дори скоро гледах снимка на Харпър Бекъм с биберон, а тя май е на почти три...То че моето не иска да пуска биберона засега, не иска, но както пише Чери поне подходяща да взема, макар където и да ходя все са 0 плюс и максимум 6 месеца плюс
И ти по-голям ли искаш? Колкото е по-малък биберона, толкова пораженията в устата ще са по-малки. Моят до последно беше с биберон 0м+ . Подходяща се има в предвид като форма - разликата е видима.
А на запад според мен това е от голямата свободия и криворазбраното да не насилваме децата за нищо - возят ги до 4г в колички, до 4-5г са с биберона в устата, с памперса ...е никой не може да ме убеди, че това е полезно за детето.
Скрит текст: 
А на запад според мен това е от голямата свободия и криворазбраното да не насилваме децата за нищо - возят ги до 4г в колички, до 4-5г са с биберона в устата, с памперса ...е никой не може да ме убеди, че това е полезно за детето.
Добре, обяснете ми на мен, какъв е тоя зор толкова детето задължително да ползва биба? На много места чета - то не искаше, ама аз давах ли давах и то свикна. Снаха ми още преди да роди беше убедена, че детето трябва да суче биба, да си задоволявало сукателния рефлекс (при все че имаше намерение да кърми), да не си смучело палците, задължително ли ако не ползва биба, ще суче палец? В родилното всички си имаха подготвени биби в багажа, слагат, то плюе, слагат пак, то плюе и така докато заспи. Защо?
Моите и двете не са ползвали и не сме усетили някакви липси. На първото въобще не съм предлагала, на второто пробвах, когато се опита няколко пъти да налапа палеца си, но и то не поиска. Глупаво звучи, но все пак да попитам - някакви ползи реални има ли от тях, развива ли нещо сукането на празен ход или какво?
Моите и двете не са ползвали и не сме усетили някакви липси. На първото въобще не съм предлагала, на второто пробвах, когато се опита няколко пъти да налапа палеца си, но и то не поиска. Глупаво звучи, но все пак да попитам - някакви ползи реални има ли от тях, развива ли нещо сукането на празен ход или какво?
dejie, аз мога да ти кажа предвид моя опит с моето дете - от родилният дом пожела биб.
Не бях взела и съжалих, една от акушерките му даде каучуков биберон за шише и му го напълни с марля. Сучеше с огромно удоволствие на празен ход, не е кърмен.
Към трети месец си откри палеца, но аз го дебнех - лапва палец, давам биба.
Той просто искаше да суче и го правеше, постепенно към година и половина се превърна в навик, на 2 години и 2 месеца го срязах и приключихме.
Иначе - не бих дала биберон, ако бебето няма нужда. Но бих дала биберон, ако това е начин да не се открие и засуче палеца.
Не бях взела и съжалих, една от акушерките му даде каучуков биберон за шише и му го напълни с марля. Сучеше с огромно удоволствие на празен ход, не е кърмен.
Към трети месец си откри палеца, но аз го дебнех - лапва палец, давам биба.
Той просто искаше да суче и го правеше, постепенно към година и половина се превърна в навик, на 2 години и 2 месеца го срязах и приключихме.
Иначе - не бих дала биберон, ако бебето няма нужда. Но бих дала биберон, ако това е начин да не се открие и засуче палеца.
Да, аз разбирам, когато бебето много плаче и това го успокоява, да дадеш и да приеме. Но да не иска и да продължаваш да буташ, докато накрая не свикне с нея... а такива примери имам много около мен.
Бях се оплакала, че щерката по едно време си намери палеца и го смучеше. Пробвах да и дам залъгалка, даже две различни купих и силиконова и каучукова, не поиска. Последвах съветите ви просто да й махам пръстта от устата, когато го видя. Слава Богу не й стана навик, свърши работа. Сега пак е все с ръка в устата, ако има как цялата ще я напъха, но не смуче, и не пъха конкретен пръст, само си върти вътре всички пръсти. Това е нормално доколкото знам за възрастта й, нали? Не си спомням много синът ми да е правил така, но съм чувала, че не е проблем това, опознаване на света и лапане на всичко, чесане на венци евентуално и т.н.
Бях се оплакала, че щерката по едно време си намери палеца и го смучеше. Пробвах да и дам залъгалка, даже две различни купих и силиконова и каучукова, не поиска. Последвах съветите ви просто да й махам пръстта от устата, когато го видя. Слава Богу не й стана навик, свърши работа. Сега пак е все с ръка в устата, ако има как цялата ще я напъха, но не смуче, и не пъха конкретен пръст, само си върти вътре всички пръсти. Това е нормално доколкото знам за възрастта й, нали? Не си спомням много синът ми да е правил така, но съм чувала, че не е проблем това, опознаване на света и лапане на всичко, чесане на венци евентуално и т.н.
Раничко е. На моето бебе му се гадеше от биберон до момента, в който не покараха зъбите.
Спокойно, dejie, моят син дори сега като растат зъби, не е искал биба. Като малък съм го пробвала, но я плюеше и не съм настоявала.
Но е кърмен на поискване, може заради това да не иска биба.
Но е кърмен на поискване, може заради това да не иска биба.
Това с бибата за сметка на кърменето важи само за най-малките, когато се измарят от бибата и не успяват да си изсучат млякото после.
Но че сукателният рефлекс е напълно задоволен, не знам. Всъщност бебетата с биби, които познавам са с тях нон-стоп - и навън, и вкъщи, и денем и нощем. Изтърве ли бибата нощем се събужда и мама става да му я връща. Мисля си, че зависимостта, която развиват към нея е много по-силна отколкото към майчината гръд, тъй като е буквално постоянно на разположение. Аз колкото и често да кърмя на поискване пак няма как да стане да спи цяла нощ с гърдата ми в устата.
Но че сукателният рефлекс е напълно задоволен, не знам. Всъщност бебетата с биби, които познавам са с тях нон-стоп - и навън, и вкъщи, и денем и нощем. Изтърве ли бибата нощем се събужда и мама става да му я връща. Мисля си, че зависимостта, която развиват към нея е много по-силна отколкото към майчината гръд, тъй като е буквално постоянно на разположение. Аз колкото и често да кърмя на поискване пак няма как да стане да спи цяла нощ с гърдата ми в устата.
Аз колкото и често да кърмя на поискване пак няма как да стане да спи цяла нощ с гърдата ми в устата.
Минавам да се обадя, че махнахме биберона преди 2 месеца някъде - малката беше на година.
Как стана - бяхме при нашите и стана време да я слагам да спи нощен сън, когато установих, че... съм загубила бибата. Изпаднах в паника, "Какво ще правим сега - как ще заспи- леле край тази нощ няма се спи, ще ми разкаже играта малката". Като цяло тя го търсеше само като заспива. Намерих един биберон, който тя ползваше като новородено. натиках й го в устата, но й беше малък и тя се изнервяше и го изплюваше - реших, че това е положението - ще трябва да заспи без биберон. Майка ми я приспа - тя си порева порева и накрая заспа. През нощта не се буди. На втората вечер се бяхме прибрали вкъщи порева си малко повечко, на третия ден пак си порева - и накрая пак заспиваше. И така вместо биберон и шшш-кане, започна да заспива с галене и песнички. При нас зорът беше 3 дни - аз никога повече не направих крачка назад да й го дам. Нямаше нервни сривове - просто намерих удобен момент и АДИОС. Сега чувствам и двете ни освободени от тази зависимост - тя да заспива с него - аз все да търся биберон из чантата и съмнението - взех ли не го ли взех
Как стана - бяхме при нашите и стана време да я слагам да спи нощен сън, когато установих, че... съм загубила бибата. Изпаднах в паника, "Какво ще правим сега - как ще заспи- леле край тази нощ няма се спи, ще ми разкаже играта малката". Като цяло тя го търсеше само като заспива. Намерих един биберон, който тя ползваше като новородено. натиках й го в устата, но й беше малък и тя се изнервяше и го изплюваше - реших, че това е положението - ще трябва да заспи без биберон. Майка ми я приспа - тя си порева порева и накрая заспа. През нощта не се буди. На втората вечер се бяхме прибрали вкъщи порева си малко повечко, на третия ден пак си порева - и накрая пак заспиваше. И така вместо биберон и шшш-кане, започна да заспива с галене и песнички. При нас зорът беше 3 дни - аз никога повече не направих крачка назад да й го дам. Нямаше нервни сривове - просто намерих удобен момент и АДИОС. Сега чувствам и двете ни освободени от тази зависимост - тя да заспива с него - аз все да търся биберон из чантата и съмнението - взех ли не го ли взех