Имат ли мъжете инстинкт да пазят децата?

И аз понякога си задавам подобни въпроси миличка -мисля ,че мъжете нямат усета ,който има майката за детето си.

Мисля, че си е до татко - на някои им се отдава повече, на някои - по-малко, а на някои - никак  

Мисля, че е индивидуално. Виждала съм татковци, които се грижат за децата по-добре от майките им. При нас най-много ме учудваше, че таткото си спеше най-спокойно през нощта по време на коликите , без да чуе бебето, а аз скачах веднага. Би трябвало ние да сме по-грижовните, но пак казвам: струва ми се , че всечко зависи от човека.

Моят мъж я пази повече от мен, не знам от какво зависи, но не мога сложа мъжете под един знаменател ...

ние сме от третите

 При нас е обратното. Мъжа ми е по-бдителен даже. Вечено ми се кара как примерно съм пресякла улицата и къде съм гледала, докато детето правело незнам си какво... Аз съм по-шматка от двамата...

Съгласна съм. И не се оплаквам от нашият тати. Много се радвам ,че ми помага така. Е като знае ,че аз ставам нощем и той не чува , но иначе смятам ,че се справя.

ако ме няма може и да е по-бдителен, но като съм там хич не си дава зор

Уж го пази, ходи след него когато сме навън, но определено има по-бавни реакции от мен.
Следва я разбита уста (ама и малкия е луд за връзване.... ), я удар някъде по главата, крачето или ръчичката...
Все пак и ние мамите сме хора и имаме нужда от отмяна, нали??!!

Моят има, да не повярваш... Обаче се проявява от време на време. Някой път я пусне да ходи, а тя още не е стабилна, и се заплесне по телевизора. Вики падне и се разреве, а той ще се разреве с нея. Иначе за на вън, май има....

Нашият татко ги пази повече и от мен,когато е с тях,е като навита пружинка,готов е всеки момент да скочи.Забелязала съм,че постоянно ги следи с поглед,дори когато говори с някого.Имаш чувството,че не ги гледа,но само ако някое е застаршено от нещо по наякакъв начин той реагира на секундата.И да ми е жив и здрав много играе с тях,и двете предпочитат игрите с тати,мама я търсят когато са гладни или нещо ги тревожи.

Мъжа ми има много добър инстинкт. Грижи се прекрасно за децата, имам му пълно доверие.
Иначе по темата на една част от мъжете така просто им е по-лесно  , щом има кой да гледа защо да го правят и те  ?!? От друга страна в много от случаите мъжете, според мен, имат по-добра преценка за ситуацията - всъщност на децата нищо няма да им стане от това, че ще паднат и ще си обелят коляното или носа   . Много от майките прекалено обгрижват децата си, непрекъснато търчат подир тях или им подвикват, спират устрема им  . Докато мъжете са склонни да ги пуснат да изследват, да се учат и на опасни неща, да се забавляват пълноценно.

Нашият тати има инстинкт, но определено не в повече от мен....старае се човека, не му идва отвътре, но се учи упорито и има ефект

Моят мъж има по-голям инстинкт и от мен.

моят се справя блестящо. даже спи от тази страна на спалнята, която е по-близо до креватчето  (аз съм с цайси и докато напипам очилата, светна лампата, фокусирам и т.н. бая време минава. а той е като котките). а за пресичането - минаги застава между мен/количката и колите - да поемел удара, ако някой реши дани блъска. имам му пълно доверие. цяло съкровище е да си го имам в къщи

 
Моето мнение е, че немога винаги да съм до децата си и затова от малки трябва да се научат да се пазят или ако паднат - да стане, да се изтупа (евентуално) и да продължи по пътя си!
Мъжът ми има като мен "очи на гърба", но определено ги оставя да си обелят носовете - не защото иска да ги заболи по принцип, а с поучителна цел.

До човек е.нашия татко дори се престарава в бдителността си.Но по добре така.

Строго индивидуално е. Ще е нескромно да описвам колко пъти бързата ми реакция е предотватявала зверски пребивания 
Leo, мисля, че твоят мъж така си го свикнала. Просто знае, че ти имаш грижата ...

Определено, нашият татко има. Но откакто се е родила малката го обучавам на това и досега определено има резултати!

     Всички татковци са различни.Нашия се справя така добре както и аз.Няма да се усети разлика във нищо.До една година не  го гледаше , че плачеше много , но сега....е супер! Спокойна съм абсолютно , когато му го оставям.Дай боже на всички ......такива татковци !!!  

При нас е така-мъжът ми е свикнал,че аз имам грижата за детето,но не съм го свикнала аз,а това е негово разбиране,което отстоява,дали за пред приятелите си или просто,защото така му е по-лесно не мога точно да кажа.Случва се често да му оставя детето докато съм в банята,а то допълзяло и реве пред вратата,докато таткото играе игра на компа със слушалки на уши.Същото е като съм до магазина или някъде,когато се върна той е на игра и тя си играе сама.

Индивидуално е.
Не мога да кажа дали аз, или мъж ми, сме с "по-добри" инстинкти. Имам му доверие, че няма да ми затрие чедото

Единствено като я води за ръка, и малката се спъне... изпуска я

          Моето мнение по въпросае :Кой както си го е научил.Аз имам близка,която никога не поглежда къде се намира детето и значи ли,че няма майчински   инстинкт?Таткото го гледа откакто  се е родил.Къпе,храни и  всичко  останало.На плажа краката ще си счупи да тича по него,а тя си лежи без никаква грижа.Другите мъже дори не забелязват,че децата им са с тях,а той не забелязва,че жена му е с него.

оят мъж го няма този инстинкт......След разходка бебко е или премръзнал или паднал в някоя река или............

Нищо ново, но и аз ще кажа, че си е до човека.
Моят мъж има много бързи реакции, да предотврати падане по нос, да речем. Освен се сеща за неща, за които аз не - Мартин беше лапнал едно парче от счупена кутия и аз останах много доволна, че успях да го накарам да го изплюе, но не проверих за други парчета. А мъжът ми го направи. Така де - таткото - голям човек! 
Друг е въпросът, че няма да се сети да му предложи вода с часове....

Определено моят мъж има инстинкт, но е малко спорно, дали е по- голям от моя. Когато са заедно, не изпуска детето от очи и на моменти е по- бдителен от мен.

Нашият тати има. Аз съм блейка и разсейка и...нямам думи.
Вървим са детето, то 3-4 годишно вече беше, щураво...мале-мале... Валял е дъжд. Аз го водя цамбур-ламбур из локвите. То се кефи. Съпружеското тяло ни прави забележка . И почваме да ги заобикаляме. Да, ама къде му е интересното на това ходенеnewsm78?!? Детето почва да се дърпа и нарочно да цопка в локвите  . Тате пак прави забележка. Аз се хиля  , той се ядосва . После тате казва  "Ела сине, да ти покажа как се прави  ." Дръпва дето на безопасно растояние и ...с двата крака скача в локвата . Малкия капна от смях . Аз гледам белия панталон на съпруга и ми иде да му извия врата  (дето няма как да стане, ама...). А той вика "Видя ли тате, ей така се скача в локви! " Ама дребния не остави нещата така, а се засили и ... показа какво е научил от нагледния урок на баща си. Белите му маратонки станахана г_з. Отклоних се от темата , извинете.

Според мен имат инстинкт, но за разлика от нашия е по-слабо изразен - може би се формира бавно .

Нашият тати определено се справя по-добре от мен.
Пази я да не падне, много е бдителен по отношение на всякакви заплахи, и водичка се сеша да предложи, а какви каскади е правил за да я хване докато полита да падне . Много ми е грижовен пу-пу! А аз съм толкова отнесена... Когато сме тримата изцяло разчитам на него и си блея, а той я надзирава и упражнява контрол... И наистина аз я "спъвам" повече, а той я оставя да изследва и да рискува.
Само не можем да се разберем за обличането. Според него я обличам много и когато излизат само двамата свият ли зад ъгъла шапката и шала се свалят. Иди му обяснявай, че сега времето е слънчево и топличко, но ветреца си е зимен и студен . Но си ми е грижовен, де!
И през нощта става да я завива, а аз се вдигам само ако се размрънка...
Дай Боже всекиму такъв татко!

Моят мъж определено е опериран от всякакъв такъв инстинкт.Не е никак лош баща - напротив грижи се за децата боготвори ги дори играе с тях но  и игрите му с малката трябва да наблюдавам защото измисля неща които ако не му направя забележка не би приценил като опосни за възраста и напр.разни катерения итн.Направо това на моменти ме побърква имам чувството че и той се вдетенява покрай нея,а аз само пригласям"внимавай ,не така,това е опасно , дръж я здраво и тн.Завиждам на мамите които имат бдителни татковци

Пази я не по-малко от мен.

До човек е, по мое мнение, нашия татко е много разсеян по начало. Сега като се замисля склонна съм да отдавам това му състояние и на преумора...Иначе се старае, много даже, но все се случва някакъв сакатлък докато се гледат .

Моят съпруг има малко по-малък инстинкт от мен. Особено в игрите. Пресен случай-в събота си играят с щерка ни, и той в стремежа си да я завърти някак си, й блъсна челото в коляното си. Резултата-огромна цицина на челото й и рев!
Втора фрапираща случка: миналата година на ски в Говедарци. Детето се пързаля с шейна, аз я пускам от склона, а той трябва да я чака долу. За лош късмет шейната взима насока към една моторна шейна, аз започвам да крещя неистово, а той се движи като балетист от "Лебедово езеро". Резултат: сблъсък на малката пластмасова шейна с моторната, удар на детето в главата, рев, сълзи и сополи, цицина на челото. Обяснението-мислел, че шейната ще спре сама!
Най-пресния пример-снощи, отваряме прозореца на детската стая да се проветри. Той идва по някое време със заспалото бебе и го слага в креватчето му. В последствие се оказва, че детето било изпотено...
Добре,че подобни сцени ни се случват рядко.

Абе имат но не толкова колкото на една майка.

Моят мъж също е по бърз и по-внимателен от мен. Благодарение на неговата бърза реакция бе предотвратено едно падане на дъщерята, когато прохождаше за което просто не ми се мисли какво можеха да са последзиците. Хвана просто преди да полети с главата надолу срещу острите ръбове на масата и креслото.
Той все вижда как като играят с някоя играчка ако я приложат не по предназначение могат да се наранят. Аз все прозяпвам или не ми хрумват такива страшни последици

Така...да обясня и аз-ама отдалече-значи, когато детето беше малко на практика не е имало от какво да го пази толкова май...то си стоеше в количката навън.Вкъщи-нито аз, нито той  сме си давали някакъв зор, защото достатъчно добре сме обезопасили апартамента.Сега е достатъчно внимателен-при пресичане на улици особено, за това винаги да е за ръка за мама или тате...елементарни неща, но и аз категорично спазвам основни правила-пресичаме на светофати и пешеходни пъреки само-уча, обяснявам и т.н. Да, определено има инстинкт да пази детето така, както пази и себе си все пак.Като сложим и това,че изцяло аз се грижа за детето и има дни в които те не се виждат-значи си е до натура, а не до това кой колко време прекарва с детето.

При нас положението е същото.Примерно като падне,той веднага скача да види да не се е ударила,а аз знам че както е паднала,така и ще стане.

И аз мисля ,че си е до човек но маи при повечето мъже този инстинкт е доста притъпен,аз определено немога да разчитам ,все нещо се случва докато се гледат.

Едно към едно с нашия 

Моят със сигурност има, някои неща дори ги усеща по добре от мен.,относно детето.Сега се гледат с малкия и се справя чудесно,защото мама ходи на работа.Аз дори и не им липсвам така добре се оправят по мъжки.С татковците на момиченца може би епо трудно незнам.

По принцип е внимателен, но чак пък инстинкт... Не разчитам на никого, дори на него. Аз ги гледам и само аз знам "на какво са способни". А за свекърва ми съм направо параноичка (а тя за мен- безотговорна).

То тук трябва да уточним все пак-да, в много случаи аз бих се справила малко по-добре-например в даването на лекарство или в съчетанието на дрехите за навън.Но за директно опазване от наранявания например-той има по-добри рефлекси от моите-аз дори и да усещаш вътрешно нещо-по-бавно реагирам понякога.Също така,водена от принципа, че уж познавам детето по-добре,защото сме заедно по цял ден-аз понякога съм уверена,че то няма да направи нещо-например да тръгне към улицата.При таткото това го няма-той си я пази и даже няколко пъти ми е правил забележки, че не я водя за ръка или я оставям да върви след мен, а не е пред погледа ми.

Зависи за какво пазене става дума. Нашият тати много се занимава и играе с мъника. Но не му идва на ума да го провери, примерно, преди да си легне. Обикновено малкия е или напишкан, или изпотен, или с пълен памперс, така че преди да си легна винаги ми се налага да го сменя или преоблека. Не го чува също и ако се събуди през нощта. Един от куриозните ни случаи беше, когато аз полуспяща, чувам че детето се събуди и проплаква, но в същото време котката спеше върху мен. За да не събудя котката, дълго ръчках мъжа ми да стане да даде бутилката на детето. На сутринта като се осъзнах, много се смяхме  Обратно по темата, на мъжа ми не му прави особено впечатление ако дребчо е бос и краката му са ледени, или ако не яде достатъчно. Обаче, когато сме навън, мъжа ми е много по-наблюдателен и бърз от мен. Бяхме веднъж на гости при приятели, на маса в градината им и Алекс си играеше и катереше 3 циментови стъпала към къщата. В един момент политна и тръгна да пада. Както бяхме на 3-4 метра от стълбите, мъжа ми с един скок се намери до тях и хвана Алекс във въздуха, преди да се удари в следващото стъпало  Как стана, никой от нас не разбра. Но пък другото, което понякога ме ядосва е, че мъжа ми е малко по-смел в игрите. Наскоро малкия скачаше на леглото и играеше с баща си. Аз му приготвях чай. В един момент чувам само "Алекс не!", трясък и рев. Както е засилен и скачал, се треснал челно, направо се залепил на стената. Влизам в стаята - малкия реве, мъжа ми се хили истерично.  Взех детето, тръгнахме да се успокояваме. После викам на мъжа ми, "абе ти как можеш така да се хилиш като ряпа докато детето плаче!" Пък той отвръща "А, ако знаеш колко смешно беше!" Иди ги разбери ...

Моят лично няма. Не мисля, че някой друг може да притежава инстинкта на майката.

Ооо при моя мъж понякога е направо ужас  Не ми дава да оставя количката пред магазина при положение че ни дели едно стъкло и аз не спирам да я гледам 

Ние пък имаме обратния проблем  Нашия татко като сме навън само ме мъмри че не я гледам и е много напрегнат .Аз съм свикнала да не съм постоянно до нея да я паза да не падне или да не се удари .Сама се справя с ситуацийте още от малка .Е не я оставям съвсем сама на улицата но така сме си свикнали . Докато таткото не е така той трепере да не падне да не се ужули и какво ще мине .Някой път много ме дразни като ми прави такива забележки. А пък и аз както и всяка майка мога да предположа (горе долу как ще реагира)Но това си е индивидуално а и трябва повече време да прекарва с детето за да му научи навиците

Моя хич не го бива ...камо ли да гледа дете .Един път само сгреших да му дам количката , но вече знам  .Всякакъв др инстинкт може да има , но да е баща тц

Понякога - да понякога - не
На моменти е

Мъжът ми работи извън БГ, и малката израстна само покрай мен. Дойде си за 1 седмица, оставих маклата при него за 1 мин, и отбелязахме първото и падане от леглото Нямам наблюдения още до колко ще се справя, но и той няма никаква практика все още

Абе моят я гледа чудесно, пази я, не е имало инциденти  . Но аз все съм недоволна  Все му казвам, че не се справя с нещата, както аз бих искала. А честно казано, какво май@ата си искам повече не знам 

Моят мъж счита, че понякога пазенето ми е прекалено. Аз не бих казала, че той няма инстинкт да пази детето. По-скоро пазенето му е различно от моето. Това не го прави нито по-добро нито по-лошо