Здравейте мами реших да ви разкажа какво ни се случи ....
След 10 дни на антибиотик сина ми който е на 3 години поддържаше 37 температура, която не спадаше .. по тялото му се появиха сини дребни точици на места като от смучка помислих си че сестричката му го е щипала и и се накарах едно хубаво.. но тя отричаше след 10 дневния прием на антибиотика Зинат реших да отидем при педиатъра и да му пусне кръвни изследвания ...обади ни се и каза че резултатите хич не са добри и да ходим в Исус в Хематологията ...помислих си че нещо е станала грешка озовахме се пред отделение за деца с онкохематологични заболявания направо не можех да повярвам какво ни се случва.. мислех че е голяма грешка...но там пак му взеха кръв и ни казаха че левкоцитите са му много над нормата 214 000 а нормалните били м/у 4000 и 10000 и казах че се съмняват за левкемия дори били сигурни че е това ... веднага ни взеха в болницата и ни казаха че ще стоим 1 месец там ще му вземат проба от костен мозък и ще стане ясно какво е положението .. беше ужасно за мен и цялото семейство толкова не съм ревала през целия ми живот... почна се ... сложиха му абокат и денонощно му се вливаха системи с лекарства и отводняване трябваше да намалят левкоцитите възможно най бързо ....цял месец бяхме в ада взимаха му 3 пъти проба от костен мозък с пълна упойка...минахме тези 33 дни на интензивна терапия той я понесе добре без странични ефекти .. от лекарствата стана агресивен крещеше риташе и беше ужасен, ядеше денонощно ставаше с мисълта за ядене .. но след като спряха лекарствата това спря също. прибрахме е се у дома и след 2 седмици почна втория етап на химиотерапията ...ходихме всеки ден да му вземат кръв и да му преливат лекарства за но си отивахме след това у дома.. минахме и през този етап ..той го понесе добре ..сега сме на третия етап от химиотерапията на така наречените метотраксати те за 4 дни в болницата и 10 дни почиваме така 4 пъти ....от първата четворка мина много добре той свикна да го бодът постоянно и да има абокат починахме 10 дни и втората четворка в болницата мина, но почна за първи път да не иска да яде и да повръща .. (за косата че падна това е ясно още на 20 ден, когато бяхме в болницата .)предстоят ни още две 4 ки в болницата и ще видим как ще минат след това казаха че ще повторят всички лекарства от първия месец ...имаме ремисия което е добре но все още ми е много притеснено... дано всичко мине добре стискайте палци .
.Нищо в този живот няма значение само да сме здрави ...
След 10 дни на антибиотик сина ми който е на 3 години поддържаше 37 температура, която не спадаше .. по тялото му се появиха сини дребни точици на места като от смучка помислих си че сестричката му го е щипала и и се накарах едно хубаво.. но тя отричаше след 10 дневния прием на антибиотика Зинат реших да отидем при педиатъра и да му пусне кръвни изследвания ...обади ни се и каза че резултатите хич не са добри и да ходим в Исус в Хематологията ...помислих си че нещо е станала грешка озовахме се пред отделение за деца с онкохематологични заболявания направо не можех да повярвам какво ни се случва.. мислех че е голяма грешка...но там пак му взеха кръв и ни казаха че левкоцитите са му много над нормата 214 000 а нормалните били м/у 4000 и 10000 и казах че се съмняват за левкемия дори били сигурни че е това ... веднага ни взеха в болницата и ни казаха че ще стоим 1 месец там ще му вземат проба от костен мозък и ще стане ясно какво е положението .. беше ужасно за мен и цялото семейство толкова не съм ревала през целия ми живот... почна се ... сложиха му абокат и денонощно му се вливаха системи с лекарства и отводняване трябваше да намалят левкоцитите възможно най бързо ....цял месец бяхме в ада взимаха му 3 пъти проба от костен мозък с пълна упойка...минахме тези 33 дни на интензивна терапия той я понесе добре без странични ефекти .. от лекарствата стана агресивен крещеше риташе и беше ужасен, ядеше денонощно ставаше с мисълта за ядене .. но след като спряха лекарствата това спря също. прибрахме е се у дома и след 2 седмици почна втория етап на химиотерапията ...ходихме всеки ден да му вземат кръв и да му преливат лекарства за но си отивахме след това у дома.. минахме и през този етап ..той го понесе добре ..сега сме на третия етап от химиотерапията на така наречените метотраксати те за 4 дни в болницата и 10 дни почиваме така 4 пъти ....от първата четворка мина много добре той свикна да го бодът постоянно и да има абокат починахме 10 дни и втората четворка в болницата мина, но почна за първи път да не иска да яде и да повръща .. (за косата че падна това е ясно още на 20 ден, когато бяхме в болницата .)предстоят ни още две 4 ки в болницата и ще видим как ще минат след това казаха че ще повторят всички лекарства от първия месец ...имаме ремисия което е добре но все още ми е много притеснено... дано всичко мине добре стискайте палци .
.Нищо в този живот няма значение само да сме здрави ...
още ви помня и ще ви помня завинаги ( пазя си е-мейла който ми пратихте преди години). Благодаря, че има хора като вас да споделят, окуражата и подкрепят. Ние както казах по-горе сме на финала. Още няколко месеца и свършваме. Върнах си детето 
. 
Това правим вече 3 месеца .... Беше леко болен спряхме лекарствата за една седмица после пак се почна ... и до сега ... Хубавото е че отслабна от 18 кг. сега е 16 изглежда като едно най-обикновенно 4 годишно момченце има си и коса, което е супер, никой но го гледа подозрително ...играе и се смее както преди настроенията му са нормални за възрастта...
