Или хич не ви пука каво е станало с тях 
- Публикувана: 23 фев. 2006, 10:21 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2006, 17:07 ч.
Сещате ли се понякога за старите си гаджета?
И на ум не ми минава за тях.Има един бивш мой фен,който се опитва постоянно да напомня за себе си ,ама мен....хич не ме влече и му го казвам,ама той...си знае неговото.Ама щом му е кеф да го бъзикам да си звъни.. 
Аз имам за кой да си мисля,така че място в моите мисли за него няма! 
Аз имам за кой да си мисля,така че място в моите мисли за него няма! 
Хич не ми и пука.
Сещам се понякога само за 2-ма - 3-ма от тях, но те сами ми се "навират" в очите. Единият е спортен журналист и го виждам я потелевизията, я някоя статия прочитам във вестника. Другият е много близък приятел на мои приятели и понякога го споменаваме в разговорите. Със жената на третия се разхождаме понякога заедно в градинката
- тя е голяма сладурана, а той е 
, а и голямата му дъщеря обожава моите шушулки и честоси играе с тях (в тази връзка се подсетих, че трябва да звънна да видя дали им се е родило бебето - чакаха го за началото на февруари 
).
Сещам се понякога само за 2-ма - 3-ма от тях, но те сами ми се "навират" в очите. Единият е спортен журналист и го виждам я потелевизията, я някоя статия прочитам във вестника. Другият е много близък приятел на мои приятели и понякога го споменаваме в разговорите. Със жената на третия се разхождаме понякога заедно в градинката
- тя е голяма сладурана, а той е , а и голямата му дъщеря обожава моите шушулки и честоси играе с тях (в тази връзка се подсетих, че трябва да звънна да видя дали им се е родило бебето - чакаха го за началото на февруари ). Хич не ми пука за тях. Имам чувството, че било толкова отдавна и че не са от моя живот.
Абсолютно!
Хич не ми пука за тях. Имам чувството, че било толкова отдавна и че не са от моя живот.
Абсолютно!
Сещам се. Все пак са били част от живота ми. Чудно ми е как са, какво правят. Такива неща си мисля.
Почти всики ден се сещам за едно защото се виждаме и няма как . Мисля , че даже той нарочно говори за миналото ни а на мен от това ми става гадно , но не мога да му кажа да спре защото ни беше хубаво заедно . Наруши ми спокойствието за години напред . И двамата сме семейни с по две деца не го бях виждала до преди три месеца но и тогава си мислех за него от време на време .
Имам си една голяма любов(ама несподелена 
) и доста често си мисля с носталгия за него 
!
) и доста често си мисля с носталгия за него !И аз така, но си имам мъж и пак бих си останала при него.
Сещам се, разбира се 
Те са част от живота ми и имам чудесни спомени. Едно-единствено-изключение има, за което не се сещам с приятно чувство, с всички останали поддържам прекрасни отношения , на местно и задокеанско ниво
Трепва ми сърцето за части от секундата само за един от тях.
Те са част от живота ми и имам чудесни спомени. Едно-единствено-изключение има, за което не се сещам с приятно чувство, с всички останали поддържам прекрасни отношения , на местно и задокеанско ниво Трепва ми сърцето за части от секундата само за един от тях.
Да, сещам се и е естествено да ми пука как вървят нещата при тях, след като са били част от живота ми в един или друг период. С някои от тях си останахме /или станахме / много добри приятели и се виждаме когато има възможност. Радвам се, че и те се интересуват какво става около мен.
/ много добри приятели и се виждаме когато има възможност. Радвам се, че и те се интересуват какво става около мен. ДА но само за един 
които не е жив 
които не е жив 
, а аз се сещам само ако ги видя някъде 
Чат-пат се сещам, ама не се замислям особено. Няма никой, за когото да си мисля с въздишка. Но все пак те са били част от живота ми, не мога да ги забравя. А и не беше чак толкова отдавна...
Интересното е, че като се сетя за някого веднага започвам да го сравнявам с мъжа ми. И за щастие, той винаги побеждава
Интересното е, че като се сетя за някого веднага започвам да го сравнявам с мъжа ми. И за щастие, той винаги побеждава
За някои се сещам, за някои не...
Един ден, преди да почна работа си вървя с бебето и с количката и срещу мен едно бившо гадже
, мислех че хич не ми пука от него, а така се изчервих, че още ме е срам като се сетя 
. Как можах, егати, така да се изчервя до лилаво?! Бях с една приятелка и тя ме скъса от подигравки. А уж съм желязна, ееййй... изложихме се. Тоя е решил, че примирам още за него. Ама аз такава дебела и се срамувам... не ме беше виждал такава блатна свиня 
, та... срам, срам... чудо!
Един ден, преди да почна работа си вървя с бебето и с количката и срещу мен едно бившо гадже
, мислех че хич не ми пука от него, а така се изчервих, че още ме е срам като се сетя . Как можах, егати, така да се изчервя до лилаво?! Бях с една приятелка и тя ме скъса от подигравки. А уж съм желязна, ееййй... изложихме се. Тоя е решил, че примирам още за него. Ама аз такава дебела и се срамувам... не ме беше виждал такава блатна свиня , та... срам, срам... чудо! 
За някои се сещам, за някои не...
Един ден, преди да почна работа си вървя с бебето и с количката и срещу мен едно бившо гадже, мислех че хич не ми пука от него, а така се изчервих, че още ме е срам като се сетя . Как можах, егати, така да се изчервя до лилаво?! Бях с една приятелка и тя ме скъса от подигравки. А уж съм желязна, ееййй... изложихме се. Тоя е решил, че примирам още за него. Ама аз такава дебела и се срамувам... не ме беше виждал такава блатна свиня , та... срам, срам... чудо!
Един ден, преди да почна работа си вървя с бебето и с количката и срещу мен едно бившо гадже
, мислех че хич не ми пука от него, а така се изчервих, че още ме е срам като се сетя . Как можах, егати, така да се изчервя до лилаво?! Бях с една приятелка и тя ме скъса от подигравки. А уж съм желязна, ееййй... изложихме се. Тоя е решил, че примирам още за него. Ама аз такава дебела и се срамувам... не ме беше виждал такава блатна свиня , та... срам, срам... чудо!
По тази причина, няколко месеца след като родих, излизах по тъмно и по сенките, по сенките... 
Като Квазимодо се чувствах. 
, но не - нищо 
Сещам се. Хич не ми е за тях, но понякога не можеш да изтриеш спомените, били те хубави или лоши!
Много точно казано!!!
Сигурна съм, че и аз така щях да реагирам. По тази причина, няколко месеца след като родих, излизах по тъмно и по сенките, по сенките... Като Квазимодо се чувствах.
По тази причина, няколко месеца след като родих, излизах по тъмно и по сенките, по сенките... Като Квазимодо се чувствах. А бях другааа... ех, старост-нерадост...
Моят списък с бивши не е голям. Чак да се сещам ...... Като се видим си обменяме по някоя друга клюка. Миналата седмица пих кафе с една стара ученическа любов - и двамата сме вече семейни, с деца ... останали са само спомените и уважането един към друг (породено от хубавите спомени и добрите чуства)
Сещам се. Все пак са били част от живота ми. Чудно ми е как са, какво правят. Такива неща си мисля.
Цитат
Единият е спортен журналист и го виждам я потелевизията, я някоя статия прочитам във вестника.
Когато мъжът ми ме изкара от нерви, понякога се сещам за последната си любов и си мисля, дали той би реагирал така в подобна ситуация...би ли ме наранил...Иначе съм задгърбила всичко старо
Да сещам се. Напълно нормално е да имам спомени от миналото си. Ако имах амнезия - тогава не бих се сещала
така си е евала 
А с едно от бившите ми гаджета се срещаме от време на време по сватби, рождени дни и такива разни, защото имаме общи приятели. Хубавото е, че аз винаги съм с мъжа ми там, защото онзи май още таи някакви чувства към мен и само ме гледа тайничко... И ако съм сама, сигурно ще подхване някоя тема за миналото и на мен ще ми стане неудобно.
А на последната сватба бяха всичките му приятели (на въпросния бивш) и аз се чувствах като на подиум - всички ме оглеждаха и сигурно са ме одумвали, защото знаеха, че съм родила. Обаче аз вече бях влязла във форма и те само ми се подмазваха - колко добре изглеждам.
А на последната сватба бяха всичките му приятели (на въпросния бивш) и аз се чувствах като на подиум - всички ме оглеждаха и сигурно са ме одумвали, защото знаеха, че съм родила. Обаче аз вече бях влязла във форма и те само ми се подмазваха - колко добре изглеждам.
не се сещам вече. достатъчно дълго се сещах. кой каквото дал - дал, кой каквото взел - взел.
Сещам се. Хич не ми е за тях, но понякога не можеш да изтриеш спомените, били те хубави или лоши!
А случвало ли ви се е да ги сънувате?
А случвало ли ви се е да ги сънувате?
Един-единствен човек сънувам и то много често - този, за който писах по-горе, че като го видя и още ми трепва нещо.
Сещам се. Хич не ми е за тях, но понякога не можеш да изтриеш спомените, били те хубави или лоши!
А случвало ли ви се е да ги сънувате?
АХА!
Те повечето са идиоти.Сещам се от време на време обаче с безразличие.Сякаш никога не сам била с тях.Вече имам очи само за мъжа ми.Той е всичко което другите не са ми дали.
Постоянно ! Но само за един , който ми разби сърцето , душата , мечтите ... Една такава 3- годишна , " полусподелена " връзка ... но ако мога бих започнала мъчението отначало !
И аз така. Само че 5 г.Това беше голямата ми любов и няма кой да изтрие спомените ми.
[А случвало ли ви се е да ги сънувате?
Аха
то едни сънища, цели сериали 
Ами за някои се сещам (рядко), за някои - не. И за двата вида не ми пука дали ще ме видят дебела; важното е, че ме виждат щастлива.
Повече ме интересува да изглеждам по-добре от жените, с които някога съм се дърляла. За мъжете... ами не ми е интересно; те очевидно ме харесват наглед, иначе щяхме ли да се загаджим въобще.
Повече ме интересува да изглеждам по-добре от жените, с които някога съм се дърляла. За мъжете... ами не ми е интересно; те очевидно ме харесват наглед, иначе щяхме ли да се загаджим въобще.
Цитат
Единият е спортен журналист и го виждам я потелевизията, я някоя статия прочитам във вестника.
. Той преди да се ожени, беше доста палав дърт ерген и доста ергенуваше... тъй да се каже... 
[А случвало ли ви се е да ги сънувате?
Аха
то едни сънища, цели сериали Абе сериали не,но егати историята е с тези сънища
! После цял ден ми е кофти и се мъча да забравя!Последният път сънувах бивш (за протокола 7-годишна връзка) и той ми казва,колко много ме обича и ще ме вземе и с детето
А аз потя се,обяснявам,че си имам мъж вече,семейство,че съм щастлива с тях......Понякога си мисля,че не съм наред! 
Сещам се разбира се и то само хубави спомени имам.Ех-х времена-много щури и млади бяхме.Спомням си,че с първата ми любов,дори сме ходили за една вечер на Слънчев бряг.Само за да се изкъпем и да пием коктейл на плажа.Беше страхотно изживяване.Невероятно е да пренощуваш на плажа вечер с гаджето си *макар че ние въобще не спахме*и да се изкъпеш в морето на лунна светлина.Точно тогава в тази прекрасна нощ загубих девственоста си-бях на 16 години.Чувствах се страхотно и си мислех,че никога няма да се разделим.Но хората се променят.Не след дълго ме приеха студентка и се запознах с мъжа ми.Тогава се наложи да взема трудното за мен решени -с кого от двамата да бъда.И както стана вече ясно-избрах да се разделя с първата си любов и да се впусна във водите на студентския живот с Иван-мъжът ми.Гаджето ми бе лудо по мен и го преживя тежко,но си останахме много големи приятели и до днес.
С мъжът ми прекарахме 7 чудесни години заедно.И дваямата студенти на квартира-не много богати,но щастливи.Излизахме всяка вечер,срещахме се с много и с различни приятели,подаряваше ми цветя,правеше ми изненади от всякакъв характер.С две думи-никога няма да забравя студентския ни живот.Пълен лайф.Правехме всичко ,което ни скимне.Сега като се сетим и ми става мъчно за онова време.Променихме начина си на живот.Той гони кариера,а аз се грижа в къщи за сладката ни дъщеричка и време за удоволствия все по-малко остава.Радвам се, че все още се обичаме така силно както преди 10 години,и все така никога не забравя да ме изненада я с подарък,я с нещо друго.Днес също не бе дабравил и обиколил целия град,за да избрере най-хубавите мартенички,за най-скъпите му жени*както се изрази*-аз и дъщеря ни .Но и аз не оставам по-назад.Често му приготвям специална вечеря на свещи 
и хубаво еротично бельо за края на вечерта,когато заспи дъщеричката ни. 
Но въпреки всичко понякога ми липсва предишния начин на живот.Какви бяхме само,а сега нямаме време и на една вечеря навън да излезем.
Сори,че стана малко дълго,пък и от темата се отклоних даже,но ме разчувствахте .Пък и аз по това време на нощта,ако не ми се спи, ставам най-чувствителна на тема минало и мога цял роман да ви напиша.
Обичайте се!!!Миналото си е минало и трябва да си спомняме за всичко преживяно само с най-добрите чувства в нас.
С мъжът ми прекарахме 7 чудесни години заедно.И дваямата студенти на квартира-не много богати,но щастливи.Излизахме всяка вечер,срещахме се с много и с различни приятели,подаряваше ми цветя,правеше ми изненади от всякакъв характер.С две думи-никога няма да забравя студентския ни живот.
Пълен лайф.Правехме всичко ,което ни скимне.Сега като се сетим и ми става мъчно за онова време.Променихме начина си на живот.Той гони кариера,а аз се грижа в къщи за сладката ни дъщеричка и време за удоволствия все по-малко остава.Радвам се, че все още се обичаме така силно както преди 10 години,и все така никога не забравя да ме изненада я с подарък,я с нещо друго.Днес също не бе дабравил и обиколил целия град,за да избрере най-хубавите мартенички,за най-скъпите му жени*както се изрази*-аз и дъщеря ни .Но и аз не оставам по-назад.Често му приготвям специална вечеря на свещи и хубаво еротично бельо за края на вечерта,когато заспи дъщеричката ни. Но въпреки всичко понякога ми липсва предишния начин на живот.Какви бяхме само,а сега нямаме време и на една вечеря навън да излезем.
Сори,че стана малко дълго,пък и от темата се отклоних даже,но ме разчувствахте .Пък и аз по това време на нощта,ако не ми се спи, ставам най-чувствителна на тема минало и мога цял роман да ви напиша.
Обичайте се!!!Миналото си е минало и трябва да си спомняме за всичко преживяно само с най-добрите чувства в нас.
Доста рядко. Дори и за бившия си съпруг рядко се сещам.
Минало- заминало и с причина.
Обаче имам една голяма недоразвила се докрай любов, за която за цял живот си имам едно мъничко нещице утаено в сърцето и понякога се сещам за него. Но пък не съм го виждала от повече от 10 год., а и знам, че онзи отгоре си е знаел работата, като не ме е оставил навремето да я изживея докрай тази голяма любов.
Не е било случайно и е имало защо.
Минало- заминало и с причина.
Обаче имам една голяма недоразвила се докрай любов, за която за цял живот си имам едно мъничко нещице утаено в сърцето и понякога се сещам за него. Но пък не съм го виждала от повече от 10 год., а и знам, че онзи отгоре си е знаел работата, като не ме е оставил навремето да я изживея докрай тази голяма любов.
Не е било случайно и е имало защо.
а така , кажете си .... Тц, не е Крумчо, но и той май имаше доста бивши тук. Друг "подобен" е - скоро го видях с една бременна жена, та и той май се е бракувал 
. 
Сещам се и то често- с бившия сме в един квартал- една компания- и сме в добри отношения- понякога дори ходим да пийнем по кафенце сами- да се "пооплачем" от живота.Той също скоро се ожени- та му давам акъл как да гледаг дете занапред 
Ама както се казва- при нас- старата любов ръжда не хваща- още си има тръпката и от двете страни- но си оставаме само с това...Няма връщане-това е....
Аха то едни сънища, цели сериали
Това е най -лошото....сънищата не мога да контролирам
Ама както се казва- при нас- старата любов ръжда не хваща- още си има тръпката и от двете страни- но си оставаме само с това...Няма връщане-това е....
[А случвало ли ви се е да ги сънувате?
Аха
то едни сънища, цели сериали 
Дали заради тийнерджърската тема, но тази нощ сънувах много жив сън: Запознавах мъжа си с гаджето ми от пубертетските години Ние с мъжО си изглеждахме както сега, а бившето гадже - както тогава преди 10-12 години. Голямо чудене се чудех, в съня си, как успява да изглежда толкова млад, въпреки възрастта
Ние с мъжО си изглеждахме както сега, а бившето гадже - както тогава преди 10-12 години. Голямо чудене се чудех, в съня си, как успява да изглежда толкова млад, въпреки възрастта Или хич не ви пука каво е станало с тях
Ами за старите гаджета не се сещам с носталгия, защото все аз ги зарязвах.........и щом така съм преценила, значи за добро е било и не съжалявам.........Но има тук таме някоя недоразвила се любоффф, недоизказани нещица...........Но предполагам, че дори да се бяха изказали и развили нещата.........нямаше да е така интересно, както сега..........нещо да ни напомня за нея и тайно да мечтаем и пр.Нали сме жени, все трябва да гоним вятърни мечти и да въздишаме романтично като в тв новела 
Сещам се. Хич не ми е за тях, но понякога не можеш да изтриеш спомените, били те хубави или лоши!
