Здравейте!Това ми е първата тема тук и става въпрос за моите отношения с родителите ми.Аз съм на 20 години още живея с тях,но никога не сме се разбирали..не говоря само за всеизвестните пубертетски и тн. неща ами просто като цяло не става.Майка ми е учителка - нейните разбирания са коренно различни от моите и най-лошото е,4е не иска и да се опита да ме разбере.Все още ме чака докато се прибера,когато кажа нещо за спане в моя приятел - излиза,че само аз на тоя свят го рпавя това нещо и са ми казвали неща от рода "Държиш се като уличница","Няма да ти гледам извънбрачните деца" и тн.Баща ми е супер мързелив,нищо не прави...в нас каквото се развали си седи развалена во веки веков...Цялата тази работа изнервя,особено ако се случва от 20 години...брат ми замина в др град и не поддържа връзка с нас и въпреки,че съм им казала,че това е заради тях те пак си продължават с тяхното държание...А то е само нерви и глупости,сутрин се вика,вечер се вика ..ужасно е.И естествено това мн ми се отразява колкото и да се старая,изнервена съм постоянно,от най-малкото нещо полудявам.Обмислям това да спя повече при моя приятел,защото не мисля,че съм длъжна или заслужавам да се нервирам..въпроса е,че нито аз нито моя приятел приемаме това,че ще прекарвам повече време у тях като нещо сериозно,то ако нещо тряя да сле случи ще се случи има много време още,но майка ми при всяко излзане ми повтаря,че ще забременея и,че не трябва да се женя още...Разбирате ли ВСЕКИ път когато излезна го чувам това...Дайте някакъв съвет как да постъпя като имате предвид,че съм пробвала да говоря нормално,пробвала съм да викам,приятеля ми говори с майка ми ..всичко е също 
то.
то. 
Точно така, това е единственото правилно решение в случая. 
, е редно да вземе мерки да е самостоятелен и да не зависи от тях.
търси начини 
