Еееее, не с лошо де 
- Публикувана: 7 окт. 2014, 14:32 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2014, 16:35 ч.
Как да се справим сами, когато татко работи много...
за едно дете майката е напълно достатъчна за всичко,но не трябва да се предаваш.аз съм млада майка на 3мес и половина бебе,таткото също работи започва нов бизнес и е мн трудно,защото ходи за по 1-2-3 седмици в бг ние живеем в Турция.свекърите работят от сутрин до вечер.сами сме си двете.и аз мн често мисля,че не съм добра майка,не се справям,нямам помощ .но се опитвам да го давам спокойно,без да се притеснявам и сами се нареждат нещата.
за едно дете майката е напълно достатъчна за всичко,но не трябва да се предаваш.аз съм млада майка на 3мес и половина бебе,таткото също работи започва нов бизнес и е мн трудно,защото ходи за по 1-2-3 седмици в бг ние живеем в Турция.свекърите работят от сутрин до вечер.сами сме си двете.и аз мн често мисля,че не съм добра майка,не се справям,нямам помощ .но се опитвам да го давам спокойно,без да се притеснявам и сами се нареждат нещата.
А дали ще ти е проблем да използваш главни букви?
Обсъждахте ли въпроса преди да планирате деца?
, а и явно не те притеснява достатъчно, щом си се съгласила да имате деца
, а и явно не те притеснява достатъчно, щом си се съгласила да имате деца
Според мен е грубо. Знаете, че в много малки градчета и села е въпрос на оцеляване с безработица и минимални заплати. Жената се оплаква, че мъжа и много работи и почти не помага, а не, че пие, гледа футбол, излиза с приятели. Има семейства, които бащите са на гурбет в Англия, Германия, да не кажа, че има още по-тежки случаи и с двамата родители и бабите и дядовците ги гледат. Там как ли майките са се съгласили да ИМ раждат деца на губертчийте?
Но не е и нормално и трябва и малко манталитета на мъжа да се промени. Някои мъже не знаят какво да правят с бебетата, но с малко по-големи деца им е по-лесно.
Моят не помага много точно по тази причина, а не че не иска, малко е и кьопав с помощта
Обича да го извежда на разходка с количката и забравя да го върне в уговорения час. Понякога го гледа сутрин преди да иде на работа, а аз спя напр. от 7 до 8.30. Общо взето малкия (1 г. 5 м.) свързва баща си с игрите и разходките. 
Baltazara, затова няколко пъти питах дали крайна финансова нужда налага това, дали той самият е доволен от положението, търси ли начин да го промени, в почивните си дни опитва ли се да навакса и т.н., но тя не пожела да отговори.
Разбира се, че има моменти, в които временно нещата са трудни, докато човек изплува, никой не говори за такива извънредни случаи.
Така е най-лесно, да измънка, ама аз не разбирам и да го прехвръли на някой друг. Всичко се учи, включително грижите за децата. Аз също не бях хващала, камо ли гледала бебе преди да родя. Първия път като останах сама след като се прибрах от болницата откачих от страх. Нормално е. Но човек, ако има желание, намира начин.
Разбира се, че има моменти, в които временно нещата са трудни, докато човек изплува, никой не говори за такива извънредни случаи.
Но не е и нормално и трябва и малко манталитета на мъжа да се промени. Някои мъже не знаят какво да правят с бебетата, но с малко по-големи деца им е по-лесно...
Така е най-лесно, да измънка, ама аз не разбирам и да го прехвръли на някой друг. Всичко се учи, включително грижите за децата. Аз също не бях хващала, камо ли гледала бебе преди да родя. Първия път като останах сама след като се прибрах от болницата откачих от страх. Нормално е. Но човек, ако има желание, намира начин.
Ох, животът е много динамичен и нещата се променят постоянно. Може към момента на решението за дете обстановката да изглежда стабилна и родителите да са сигурни, че ще се справят. Когато детето е първо, малко в повече са романтиката и емоциите, както и нереалистичните представи за действителността. Пък да не говорим, че понякога желанието за дете е толкова силно, че не мислиш за парите, времето и колко ще се промени животът ти
А вторите деца понякога идват случайно и сърце не ти дава да не ги родиш. Все пак са втори, не дванадесети. Истината е, че колкото повече са децата, толкова повече трябва да се работи в семейството. Дори и собствен бизнес да имат, родителите не могат просто да затворят и да отидат в парка. Единият трябва да остане.
Ние имаме две деца и постоянно сме на кръстопът. Съпругът ми работи много-на 3 места и постоянно снове (аз се очертава да работя на 2 места от другия месец, баби нямаме). Да, когато е с нас, компенсира, а и ежедневно ми помага много с децата, но има много неща, които не ни достигат и сме решили-трето дете няма да имаме, психически няма да издържим
Но това, след като минахме през имането на две деца
А вторите деца понякога идват случайно и сърце не ти дава да не ги родиш. Все пак са втори, не дванадесети. Истината е, че колкото повече са децата, толкова повече трябва да се работи в семейството. Дори и собствен бизнес да имат, родителите не могат просто да затворят и да отидат в парка. Единият трябва да остане.
Ние имаме две деца и постоянно сме на кръстопът. Съпругът ми работи много-на 3 места и постоянно снове (аз се очертава да работя на 2 места от другия месец, баби нямаме). Да, когато е с нас, компенсира, а и ежедневно ми помага много с децата, но има много неща, които не ни достигат и сме решили-трето дете няма да имаме, психически няма да издържим
Но това, след като минахме през имането на две деца
Съжалявам, че ще го кажа ама понякога жените не знаят какво точно искат и как го искат. Ако таткото бачка - край не се грижи за детето, ако обаче е повечко вкъщи - не може да се грижи добре, а ако не работи по някаква причина - тоя е боклук. Трудна работа е живота като цяло, ама всеки си знае неговата си хава. При нас е имало моменти, когато съм излизал сутрин в 7 и се прибирам по нощите. Но е имало причина за това и не съжаляваме нито аз нито жена ми. И да - причината са парите естествено, какво друго. Та като гледам млади майки с бебета или малки деца - седнете си на задниците и сега стискайте зъби, щото тия деца дето сте направили - заслужават да растат в добри условия, а не в мизерия и недоимък. Като станете на 50-60 годинки - ще си кютате заедно и ще ви е по-спокойно, ама децата тогава ще имат добър дом и ще учат вероятно в университета, дето можете да им осигурите. Има вариант да си стоите и да си се усмихвате сега заедно ама утре да съжалявате що като по-млади не сте имали акъл за развитие.
Да бе не са, малко работа за много пари си е направо химера обаче
Иначе е хубаво че има и хора с по-малки амбиции щото то не може всички да са работяги. Аз за мене си знам че не бих стоял вкъщи само и само да гледам очите на детето и жената пък да нямам кинти да ги изведа на един ресторант като ми скимне или да си платя сметките и това да не наруши сумата за месечно разполагане.
Иначе е хубаво че има и хора с по-малки амбиции щото то не може всички да са работяги. Аз за мене си знам че не бих стоял вкъщи само и само да гледам очите на детето и жената пък да нямам кинти да ги изведа на един ресторант като ми скимне или да си платя сметките и това да не наруши сумата за месечно разполагане.
Не говоря за малко, а за нормални граници и баланс м/у това време и онова за семейството, защото на едно дете не му стигат само нещата, които могат да се купят с пари.
Не знам защо въобще изпадаме в подобни крайности, че щом един човек има конталт с дететос си, значи не изкарва пари.
Да не говорим, че тези деца са за толкова кратко малки, после идва градината, училището..., какъв ти цял ден, за някакви броени часове вече иде реч или за почивен ден.
Както казах - който иска, намира начин, ако ще да е малко времето, пак ще си види детето. Който не иска, колкото и свободно време да има, ще си го оползотвори с колеги, приятели или нещо друго.
Не знам защо въобще изпадаме в подобни крайности, че щом един човек има конталт с дететос си, значи не изкарва пари.
Да не говорим, че тези деца са за толкова кратко малки, после идва градината, училището..., какъв ти цял ден, за някакви броени часове вече иде реч или за почивен ден.
Както казах - който иска, намира начин, ако ще да е малко времето, пак ще си види детето. Който не иска, колкото и свободно време да има, ще си го оползотвори с колеги, приятели или нещо друго.
Е не мога да не се съглася - аз съм от тези дето имат нужда от приятели, колеги и още нещо. Работя понякога до доста късно, ходя и командировки. Жената никога не е писнала - ама не си отделил време за детето и за мен. Тя знае аз какво правя и очевидно е на моето мнение за това всеки как може да си прекарва времето и как да си носи кръста. Тя работи много по-малко и има много повече време за дома и детето. Но не й липсва нищо, нищичко, откакто сме заедно у нас не е имало проблем - да отидем ли на почивка или да си пратим данъците. А у много приятели го има тоя момент. Затова си мисля че всеки си преценява времето и амбициите. Ако хората трудно се справят то е ясно че мъжа просто трябва да бачка повече. Ако жената иска дом и определен стандарт то не може да мрънка ама що мъжа ми работи толкоз. А и това е до време, само докато човек придобие почва.
Ти например кое би определила като малко време с детето? Демек как в твоите представи бащата трябва да съчетава нещата?
Ти например кое би определила като малко време с детето? Демек как в твоите представи бащата трябва да съчетава нещата?
Няколко ключови думи - "искам най-доброто за детето си". Защо не изясним какво значи това? Дали рождени дни в Макдоналдс или в детски клубове при цялата им скука и еднообразие с досадните фрази"сега ти си специална" и т.под. за по 400 лв.? Дали количка за по 1000 лв. и всичката бебешка козметика, полезна единствено за козметичните концерни, но струваща на семействата стотици лв.?
Най-доброто не е да следваш модните тенденции за гледане на дете, отрупано с ненужни скъпи вещи - според мен. По ред причини стоях в къщи и гледах децата си - с доста материални лишения, далеч от изброените "екстри", които за нашето семейство никога не са били ценни, но с внимание и от мен, и от таткото, и пак ми се струва, че не им се порадвахме достатъчно - толкова бързо пораснаха...
Най-доброто не е да следваш модните тенденции за гледане на дете, отрупано с ненужни скъпи вещи - според мен. По ред причини стоях в къщи и гледах децата си - с доста материални лишения, далеч от изброените "екстри", които за нашето семейство никога не са били ценни, но с внимание и от мен, и от таткото, и пак ми се струва, че не им се порадвахме достатъчно - толкова бързо пораснаха...