усещане за пола на детето

Като забременях вътрешно си мислех,че ще е момиче.Но на никой не казах,а само се надявах,защото винаги като кажа нещо,то става обратното.А аз исках момиче.
Иначе това как изглеждаш мисля,че няма значение.Нека отговорят майките с две и повече деца,защото те могат да сравняват между двете си бременности.

Не зная дали беше усещане-по-скоро желание да е момче.Да,ама не.

Аз също много исках момиченце първия път и вярвах че ще е момиче, сега обаче имам усещането че е момченце и затова питам дали е възможно майката да усеща предварително

Честно казано, когато разбрах че съм бременна веднага ми дойде да говоря за бебо с "той". После го видяха, като "той". Аз се чувствам и изглеждам добре /скромност/ както казват за мъжките мами, но май наистина мамите с по повече деца да кажат.

Винаги можеш да си втълпиш, че имаш усещане и после вероятността да познаеш е 50:50 . Не вярвам в тези неща.
Имах усещане, че ще бъде момче, всички бяха 1000% убедени, че ще е момче, защото нали се сещаш- корема, пък разхубавяването, пък какви ли не измишльотини, един ден сънувах, че раждам момче и си казах- е, няма начин да не е момиче

В крайна сметка се роди мома.

май ние майките прекено много се взираме и мислим в крайна сметка най важното е да са ни живи и здрави бебоците
и ние да им се радваме как растат нали дами

Нямах 

Полът не е имал особено значение за мен, но за протокола - знаех, че ще е момиче.

И аз нямах усещане

аз имах, но грешно. мислех, че сме изработили една красива софия, а то излезе рошав александър, но мислите ли, че го обичам по-малко. на родилната маса даже не питах какво е, а здраво ли ми е бебето, има ли си всичко:)

Аз до последно вярвах, че ще момче, въпреки, че 3д видеозон ни казаха, че ще е момиче. Имах си някакво вътрешно усещане, но съм се излъгала! 

Желанието ми да имам момиче ме караше да си мисля, че ще е такова, но док каза момче още в 4 месец.Е, все още не се знае, но...

Още от началото имах усещането, че ще е момиче. Аз много исках да е момченце, но още като разбрах, че съм бременна се хванах, че мисля за бебето в женски род. В 16 г.с. доктора ми каза, че мисли, че ще е момиче и след още няколко прегледа вече беше сигурен. Нямам идея дали това е интуиция. Не вярвам много в тези неща. Но е факт, че родих прекрасна дъщеричка.

Бех 100% сигурна, че ще е девойка. не знам защо, но винаги съм искала дъщери, когато забременях бях сигурна, че ще е момиче. На всички прегледи го потвърдиха, като я извадиха ми казаха "Момиче", аз викам "знам"  . Ами така де, сигурна бях.
И сега се настройвам да мисля, че когато имаме второ може и да е момче, но един вътрешен глас ми казва -  момиче!!!

Винаги съм знаела, че ще е момиче-още откакто разбрах, че съм бременна! Но harmony_broken чудесно го е казала!
В края на краищата-да са живи и здрави, пък каквото дойде 

Първия път предчувствието ме излъга - мислех, че ще бъде момче (а може би много ми се е искало), но не - беше момиче. Вторият път още от началото бременността ми беше по-различна. Бях се навила за още едно момиче, така че не се замислях за пола, за да не се чувствам отново разочарована. Но разликите бяха следните: с първата бременност първите три месеца ми се гадеше от кисело, при втората обратно - само кисели храни можех да понасям, дори любимите ми вафли "Боровец" не можех да ям. Коремът ми беше доста по-различен в сравнение с първия път - заострен и издаден много напред. С първата бременност лицето ми отече, особено в носа; с втората - лицето ми изобщо не се промени. И така - второто ми дете е момче. Но на тези неща не знам дали може да се вярва. Една приятелка с две момчета имаше съвсем различни бременности, била е сигурна, че второто ще е момиче, но не - пак момче.

Нямах.
Още от начало бях убедена че е момче и се обръщах към бебо с "той",но то пък излезе момиченце.

Бях сигурна, че ще имам момиче още от самото начало на бременността. Просто имах някакво вътрешно усещане.

Още от самото начало знаех пола и на двете си деца.Имах вътрешно усещане,което беше много силно.Сега съм бремена за 3 път и пак знаех пола,когато ме гледаха на екограв казаха момиче,а аз им казах вече знам.Не мога да го обесня,но го чувствам.То е нещо по силно от мен.

Още щом разбрах, че съм бременна, знаех, че ще е момиченце.

Все още незная със сигурност пола на 100 % ,но вътрешно си знам,че ще е момче,дали съм права.... времето ще покаже 

Не бих казала, че съм имала усещане, а по-скоро силно желание да е момиче! По време на бременността ми всички твърдяха, че ще е момче, защото беше доста едричко и заради гореспоменатото разхубавяване. Дори вечерта преди раждането (приеха ме предния ден, за да ме подготвят, защото имаха съмнение, че може да се наложи секцио заради едрото бебе) дежурната гинеколожка ме гледа на видеозона и твърдеше, че е момче. А на следващия ден, в13.20 ч, когато родих (напънах се и минах без секцио, макар че съм 1,60 м, а бебето беше 3,650 кг!) си надигнах главата и попитах "Какво е?". Отговориха ми "Момиче", аз изкрещях "YES" и веднага ме пратиха с пълна упойка на едно безоблачно място... 

Убедена бях , че нося мъж в корема си, но ме беше страх да си призная .

От самото начало бях сигурна , че бебчето е момче ! Така го усещах . Отделно и аз си исках момченце . След това вече ми потвърдиха и на 3D, но дори и да не бяха , аз си знаех . 

Винаги съм знаела, че ще е момче! Още преди да ми кажат пола говорех за него в мъжки род А иначе не мисля, че полът има строга зависимост с това, как изглежда бъдещата майка - нещата там са твърде индивидуални.  

  Имах усещане , че ще е момче, а то излезе момиче.

Аз имах шесто чувство за пола на децата си, което се оказа вярно.

 Аз първия път имах 100%усещане,че ще е момиче и накрая се оказа,че съм била права.Сега до последно незнаех какво да мисля,обаче ще е момченце на видеозона се разбра.Иначе визуално ми се струва,че нямам разлика от първата си бременност.Единствено за разлика от първото това бебе ме скъсва от ритници,на моменти не издържам!  

А при мен беше точно обратното  

Ами аз нямам никакво усещане. Мъжът ми обаче от самото начало ми повтаря, че имал чувството че ще е момиче. Така и казаха на 3Д видеозона. Скоро ще разберем... 

Не съм имала никакво усещане;
знам, че ако бебчо е момче, майката се разхубавява, а ако е момиче, погрознява, защото бебето взмало от красотата на майката;
специално аз не вярвам на тези неща, но... има хора, които вярват

Нямам. И ми е странно как може пък да знае една жена? Интуиция? Или просто налучкване... Шанса да познае човек е 50:50

Имах усещане още като си направих теста,винаги съм си представ,яла момичен
це и точно такова се появи.Никога не съм се заглеждала по момчешки дрешки,по колички и тн.Освен това сънувах че съм бременна с момиче ,преди теста

Винаги съм мислила, че ще имам момиче, така и очаквах, а и свекитата отчаяно се надяваха на момиче, защото в родите ни се родиха все момчета. И тайничко всеки се надяваше, че ще е момиче, както и аз. Една нощ обаче сънувах, че съм родила момче и сънят ме беше толкова реален, че дори един ехограф, макар и триизмерен не беше в състояние да ме убеди, че ще родя момиче. От този момент категорично усещах, че нося момче.

Имах усещане за момиче, такова се и оказа. Не съм съдила по това как изглеждам, просто имах вътрешно убеждение, откакто разбрах, че съм бременна.

Исках да е момче, казаха, че ще е момче. Момче е . Олелелеее...

Аз си имах осещането че ще е момиче но тайничко се надявах да греша.И аз нямах по лицето никаква пъпка или както казват бабите че при момиче погрозняваш а при момче се разхубавяваш.Аз имам  една приятелка дето чака момче така е пъпчасала и погрозняла но после ще се оправи.

Това за разхубавяването/погрозняването е пълна глупост. Според ФМ чакам бебелина, а всички ми казват, че ужасно съм се разхубавила, дори и огледалото.... по-чиста кожа, по-лъскава коса, по-здрави нокти, по-бавно растящи косми....
Иначе за усещането... не е било усещане, а силно желание. Исках момченце и така се бях настроила, но бързо-бързо свикнах с мисълта за малка принцеса с хубави рокли, прически и прочие глезотийки.

Аз бях уверена, че ще е момче, но много ми се искаше да е момиче. До последно лекарите не можаха да видят какво е бебето и аз си бях вътрешно убедена, че ще е момче. А то какво стана...

И двата пъти знаех че ще са момчета
Сигурна съм ,че и третото след време пак ще е момче

Още отначало имах усещане, че ще е момче и такова си беше

И аз нямах никакво усещане какво ще е. Даже и лекарката успя да го види чак в началото на осми месец.

От началото имах чувството,че ще е момиче,ама на видеозона казаха момче.Постоянно като сънувам бебето го сънувам момиче,а съм чувала,че каквото го сънуваш е противоположния пол.Още не съм родила ама се съмнявам,че ще е момче,пък ще видим.

Първия път имах чувството че е момче а излезе момиче ( на ехографа до последно не видяха)
А втория- обратното ( но като ми казаха че е момче се настроих)

С първата бременност ми беше все едно какво ще е бебето - единственият прблем, който имахме беше, че по никакъв начин не можехме да се спрем на името за момиче, а за момче и двамата с мъжо бяхме единодушни - Марти! И се роди Марти!  

Сега ме гледаха хиляда пъти, две докторки - и двете са на различно мнение за пола (то добре, че няма три пола, че сигурно и три мнения щеше да има ), аз си мисля, че ще е момиче (или поне мнооооого искам да е момиче), а пък и името, което имаме е за момиче, за момче не можем да се спрем на нито едно до момемнта! Каквото и да значи това! Като се роди ще си покаже  

Още като забременях знаех ,че ще бъде момче .И така вече когато можеше да се види пола но бебето се установи ,че наистина е момче и се роди момче.

Преди да забременея си имах чувство за момче.Странното е,че имам чувство,че и второто ще е момче....е,не сега де,малко по-нататък във времето 

Въпреки че и двамата искаме момиченце    , се оказа че ще бъде момченце  . От деня в който разбрах че съм бременна бях 99%  сигурна, че ще е момченце. Но каквото и да е - важното е да са живи и здрави дечицата.

За външни симптоми, дължащи се на хормони - ДА, има нещо вярно - разхубавих се от бременността , казват че с момче е така - момче и чакам. Винаги съм имала проблемна кожа, откакто съм бременна обаче лицето ми светна. (чук-чук!) 

А за вътрешно усещане..... тука вече много сюрреалистично ми се струва.

Аз бях 100% сигурна, че първото ми дете ще е момиченце , но сега с второто   мисля, че коремчето ми стърчи по-същия начин или просто желанието ми да е пак момиченце е голямо. На последния преглед не можаха да потвърдят пола, малко ни остава - нека да е живо и здраво.

Първият път нямах особено усещане. Родих момиченце.
Вторият път още от самото начало сякаш си знаех, че е момче. (То и така искахме цялото семейство). Видеозонът само потвърди моята вътрешна убеденост. Родих момченце.
Двете бременности при мен бяха коренно различни. Когато бях бременна първия път не харесвах особено лицето си - появяваха ми се пъпки. Качих много килограми. Ядях много - сладко и не само. Вторият път лицето ми беше с много изчистена кожа и тен и всички казваха, че съм се разхубавила. Не ми се ядеше толкова много, с изключение на грепфрутите.
Не мисля обаче,че това има връзка с пола на бебето. Моя приятелка, също ядеше много грейпфрути, беше с чисто лице и хубава коса, с остър корем и висок. Всички й предричаха момче (и тя това искаше), нооо  уви, отново малка принцеса.  
Хормони, какво да правиш...

Аз бях убедена, че Василена ще е момче, въпреки уверенията на двама доктори, че нося госпожица. Всеки, който ме виждаше по време на бременността казваше, че ще имам момче. Акушерката, която ми правеше тоалета преди секциото каза, че е готова да се хване на бас с доктора, че ще родя момче.
Е, както вече стана ясно, момчето се казва Василена

Да колкото и наивно да ви звучи така беше! Имах си усештане мисля към 3 месец вече.По начало всички от роднините ми все момичета,майка ми има сестра,аз имам сестра братовчедките момичета и имат момичета и съм израстнала само в женска среда и никога не съм си представяла че може да имам нещо друго освен момиче.Таткото и тои за момиче си мислеше даже баща ми на съпруга ми му е казвал вие сигурно ще имате мимичета едни такива тихички мирни сме били  Да ама не!   Като наближи 3 месец и нещо взех да сънувам момченце,после се замислях все по често над това и си мечтаех колко ли ще е хубаво да си имам момченце,син...как ще стане голям мъж... Въобще не се сещах вече за момиченце  Преди видеозона почти бях сигурна че ще е момченце или може би много ми се искаше да е?  
Като ми казаха че ще е момче не повярвах   Аз да ставам мъжка майки... та аз на знам какво правят момчетата,как мислят...аз дори с баща ми не съм живчла,разведени са.

Та така имам си сега най сладкия син и съм много горда (макар цял живот да съм си мислила за момиченце,не че го предпочтам а такава ми е била нагласата)
Така че мисля че може някак да се предусеща не знам от хормони ли от какво.Поне аз така го преживях  

За външни белези не знам защото тук нямаше кои да ми каже а мама накрая на бременноста като доиде тук и каза че много съм се разхубавила и така било с момченца И наистина кожата ми беше чудесна,никакви пъпки по лицето (а сега много гадни) косата хубава... Така че не знам за това дали е вярно но за усещането определено имаше такова нещо при мен      
Леко,бързо и безпроблемно раждане на всички очакващи бебе!!!

Аз и за двамата ми сина си имах вътрешно усещане, че ще бъдат момчета. Може би са бабини дивитинини но старите хора казват че по корема на бременната жена можело да се познава кога бебо е момче или момиче. Моят корем и в двата случая беше един и същи...изключително прибран като футболна топка Но ако с баткото повръщах невероятно много то с малкия не съм повръщала нито веднъж...

Аз съм 100 % сигурна, 4е ще е мом4е .Незнам, защо, но до някой месец вси4ко ще излезе на яве .
Е, не си мислете, 4е ако е моми4е ще го върна, но такова ми е 4увството, нали такъв беше въпроса ?Така аз казвам мом4е .Ама това ще е интересно да се направи с бременни, все едно правим наддаване.

Бях убедена, че ще е момче, защото в рода на мъжа ми има предимно мъже.
Не се стигна до гадаене по външни признаци, защото в петия месец му се видяха топките на ехографа, а коремът ми едва започваше да расте

Преди а забременея винаги съм искала момче. Обаче след като забременях бях сигурна, че е момиче (не предчувствие, а убеденост!) и бях много щастлива от което...

Бях чувала, че "хубава майка-син ражда." Затова мислех, че ще е момиче-просто ми изпиваше енергията и бях вяла и повехнала.

Аз единствена от близките ми мислех, че ще е момче и досега видеозоните го потвърждават  Обаче да има връзка с моя външен вид  ... надали.

Относно външния вид - с първият ми син , нямах нито едно петънце по кожата , но имах огромна тъмна линия на корема . Сега пак чакам момче , обаче от 3 месец насам всяка сутрин се събуждам " украсена " от пъпки - ситнички , червенички ... и като цяло смятам , че изглеждам по-зле . От друга страна , обаче нямам линия на корема , а космите на краката ми изчезнаха все едно съм от мрамор , което ме подведе да мисля , че ще имам девойка , но ...
Както казва моя доктор : " Ти момиче не можеш да родиш !".

Знаех си ,че ще е момче,придчувствие.Предчувствам,че ще съм само мъжка майка,и ще имам още едно момче,незнам.....някакво шесто чувство

Аз все си мислех, че е момиче, пък и на ехографа все не можеше да се види добре. В деветия месец доктора каза, че е момче и на мен чак не ми се вярваше. До последно очаквах, че докторът се е объркал - ама си беше познал човека!

Аз почти бях сигурна,че ще е момче и наистина имам син още от самото начало
.А за външния вид си е относително.Майка ми е била много хубава като бременна пък сме две момичета

Още от самото начало бях на 1000 процента сигурна, че ще е момче, а след като ми казаха, че термина ми е на 23 октомври (във втория месец)бях сигурна, че няма да родя на 23, а на 28 (РД на мъжО).И за двете познах

Имам, но според видеозона не е вярно

Аз нямах никакво усещане за пола, а и го видяха доста рано, така че нямах голяма възможност да усещам

Предчувствие никога не съм имала. Но виж, това за окосмяването и при мен беше така - докато бях бременна, по-често се епилирах, а на корема вертикалната ивичка от мъх, стана по-черна. Не знам, сгъсти ли се или косъмчетата се удебелиха,  но се бях навила, като родя да ги махам.
Сега вече всичко е наред. Може би, като си бременна с момче, тестостерона се повишава  (ама това са си мои размишления)

аз си я усетих,че е мома!просто всеки път,когато влезех в банята да си измия зъбите,пред вратата сякаш"заставаше"едно малко момиченце/на около годинка/и ме наблюдаваше.дори съм му се усмихвала!!!луда работа!       но не казах на никой,какво чувствам,за това пък видеозончето ми показа вярно още в 5м.!важно е да са живи и здрави!

Още от началото знаех, че е момче и говорех за него с той. За външния вид само дето бях ужасно дебела иначе не съм имала пъпки и линията на корема ми беше бледа.

Първият път бях убедена, че нося момченце. Май е било по-скоро въпрос на желание. Оказа се момиченце-най-прекрасната принцеса на света!
Вторият път се опитвах да не мисля за пола, а за това всичко да си му е наред. Оказа се момченце. Може и да съм имала смътно предчувствие-бременността ми бе леко по-различна о предишната.

Въпреки че исках да е момиченце, още щом забременях бях почти сигурна, че нося мъж Лекарите после потвърдиха, а резултата - прекрасен малък мъж! На външен вид си бях абсолютно същата, както преди да забременея

Още от самото начало бях сигурна че ще е мъж:)И страшно се зарадвах като ми потвърдиха:)
Сега искам момиче:)

аз не очаквах да съм бременна и когато ми съобщиха новината се погледнах в първото огледало и бях категорична,че бебето е момиче и наистина е момиче, не знам но според мен мамите на момчета се разхубавяват много

От самото начало си знаех че е момче.

Аз пук съм съгласна защото съм го изпитала. Когато разбрах 4е ще ставам майка, веднага разбрах и 4е ще имам  мом4е, въпреки огромното ми йелание за дъщеря. 
Дано втория път ме излъже усещането, защото пак нещо ми подсказва 4е ще е мом4е. Но да му доиде времето за втори път тък ще говорим тогава

Когато забременях с дъщеря ми, след като ми казаха, че съм бременна, аз отговорих - момиче ще е.Лекарката ме погледна, изсмя ми се и ме попита от къде съм толкова сигурна.Казах й, че така го чуствам.Напълнях много и се чуствах като лоена топка.Всички ми казваха, колко съм била красива, пък на мен ми идеше да изпотроша всички огледала.Грознааа, ужас.Баба Яга изглеждаше като мис Свят пред мен .
При втората бременност - в началото не усещах нищо, после започнах да си мисля, че може би ще е момче, но не бях много сигурна.Всички ултразвуци показваха пишка .Този път качих половината от килцата, които бях качила с първата бременност.Чуствах се красива, обожавах да стоя пред огледалото.

А, анджък.И при мен беше същото. 

Много исках да имам пак момиченце, такова ми беше усещането и сега се радвам, че е така!

Аз исках да е момче,но когато започнах да се спирам на имена се оказа че търся все женски ,и в крайна сметка бях избрала 10 за момиче и едва три за момче.Ако  в това има някакво предчувствие ,значи вътрешно съм го усещала

Да, през цялото време го знаех пола. Не бях изненадана.

От самото начало знаех, че ще е момиче

През цялата бременност бях сигурна , че ще е момче. В шестия месец при поредния преглед на генеколога новината беше момиче , но аз пак бях сигерна , че е момче.

Никакво усещане нямах, допреди 5 дни, само силно желание и надежда да е момиченце - мноооогооо искаме с мъжа ми!!!
Но преди 5 дни, една сутрин се събудих с твърдото усещане, че знам, че ще е момче, почти съм сигурна.. Надявам се след 5 дни и лекаря да потвърди нещо по въпроса  Естествено, няма съществено значение какво е - да е живо и здраво, това е най - важното!!

Много искаме да е момиче но истината е че от първия месец имам усещането , че ще е момче. Е ще видим накрая ама вече имам потвърдени 100%  момче от доктора

надявах се на девойка, но бях с усещането, чеще е момче. е, не беше.

Сякаш от самото начало си знаех, че е момче, 3d - то го потвърди, но все пак винаги има изненади на самото раждане, ще видим дали сме "познали", или ще имаме мома с много сини дрешки... 

При първата ми бременност бях убедена ,че ще е момченце и познах .Сега клоня за момиче ,ама всички доктори казват момче ,пък да видим какво ше излезе .Никога не съм имала предпочитение за пола ,само да ми е живо и здраво и с късмет в живота .

първото си знаех 100% че е момче без видеозон.2 сина и мъж  казаха че 30000% е момиче аз не вярвах  не се виждаше и до последно на видеозона .сина каза момиче ше е и ще се казва ДИАНА.така и стана .децата имат мн по силен усет 

Аз не съм имала специални предпочитания към пола, така че не мога да кажа, че по някакъв начин съм се влияла подсъзнателно от желанията си, но просто си бях абсолютно и стопроцентово сигурна още от началото, че е МОМЧЕ.
Така и се получи

според мен не е вярно че каквото искаш такова се пръква,аз исках много момиченце и до ден днешен искам,ако знам че ще родя момиче още утре бих родила.Но си имам момченце(да ми е живо и здраво) пък тя природата си знае.

Абсолютно същото и при мен.Още от самото начало знаех с абсолютна сигурност и за двете ми деца какви са (знаех и пола на бебето, което изгубих, но нямаше никакъв начин да се разбере). Съмнения съм имала не за пола им, а само дали е разумно да се доверявам чак толкова на вътрешното си усещане И винаги съм казвала открито какво е бебето - сина ми беше много смешен когато докторката ми го попита (на консултацията, когато щяхме да видим какво е бебето) - ти какво искаш? - той заяви леко разочаровано, но примирено - искам братче, но мама каза, че е момиче.

абе незнам дали е вярно но казват че има значение преди или след мензисса.мисля че е вярно

Не.

Много искам момиченце , но от известно време се усещам, че казвам "той"! Да видим !