Мили мами... давайте съвети, споделете опити, кажете какво да правя... успокоете ме...
Вчера бях да ни гледат с беби на ултра... и изведнъж лекарката ме попита в коя седмица съм. Казах й 23та... тя продължи да гледа...
Престраших се (тя беше направо страшна тази лекарка) да я попитам всичко както трябва ли е и тя каза: Да... НО... малки сте за седмиците!
Та значи, симетрично е тялото на бебо, но вместо с големината на зародиш в 23та седмица сме с големината за 22ра. След 2 седмици ни викат обратно на контролен преглед. Взеха да изследват урина и кръв и резултатите бяха добри... тоест, няма възпаления и подобни.
Сега не знам какво да мисля и къде да се дяна. Опитвам се да се успокоя казвайки си, че беби е мъничко крехко момиченце и няма да се роди дебело 4510 грамово бебе като брат си преди 4 години... и все пак, нещо ме яде от вътре и бих искала да знам, че всичко е на ред... Предните 2 УЗ бяха без такива коментари от докторите.
Вчера бях да ни гледат с беби на ултра... и изведнъж лекарката ме попита в коя седмица съм. Казах й 23та... тя продължи да гледа...
Престраших се (тя беше направо страшна тази лекарка) да я попитам всичко както трябва ли е и тя каза: Да... НО... малки сте за седмиците!
Та значи, симетрично е тялото на бебо, но вместо с големината на зародиш в 23та седмица сме с големината за 22ра. След 2 седмици ни викат обратно на контролен преглед. Взеха да изследват урина и кръв и резултатите бяха добри... тоест, няма възпаления и подобни.
Сега не знам какво да мисля и къде да се дяна. Опитвам се да се успокоя казвайки си, че беби е мъничко крехко момиченце и няма да се роди дебело 4510 грамово бебе като брат си преди 4 години... и все пак, нещо ме яде от вътре и бих искала да знам, че всичко е на ред... Предните 2 УЗ бяха без такива коментари от докторите.
Съвсем нормално е да има отклонения до 2, дори до 3 седмици - било то напред или назад.. тия мерки са относителни и ориентировъчни.. естествено, че всяко бебче си се развива индивидуално и не може да се очаква всички да вървят съвсем еднакви.. иначе всички щяха да се раждат с едни и същи кг и см.. 
Разлика от 1-2 седмици е нормална, а и колкото повече наближаваш термина, толкова по-голяма става разликата. Я не се тормози 
и бяха цяла седмица в кувьози. Сега още са мъничета (вече са почти на 3 месеца, а нямат още 5 кг.). 
. Момичетата са го казали вече - всеки човек е различен. Ако не беше така - моите куклички трябваше да са еднакви на кг. и на ръст, да ядат еднакво и да наддават еднакво, да спят по едно и също време и т.н., ама нейсе - всеки човек си е различен (толкова си приличат на външност, а са толкова различни - едната е по-лакома и по-поспалива, а другата е по-жизнена и по-самостоятелна, а на всичко отгоре едната е по-едричка и изглежда едва ли не с цял месец по-голяма 
).
Важното е ти да усещаш, че бебо е добре, а другото е без значение 
. 
/, постояно ме хокаха, че ще родя врабче. До края качих само 9 кг, а бебето се роди 2.777 кг. През цялото време беше малко за възрастта си и ми промениха термена на 2 пъти, само че 
Момиченцата са нежни и финни същества, затова е така. 1 седмица не ми се вижда никакъв проблем. 
Първо, когато бях бременна с баткто направо събрах очите на лекарите - никой от тях не можеше да каже кога точно е терминът ми, по посл-та менстр-я беше за 10 ноември - бебо се роди на 26 ноември без никакви признаци за преносване! СЕга си спомням, че чувах някви мерки - глава - 36 т.с., бедро 37 г.с. (добре че тогава нищо не разбирах!!!) - т.е. абсолютно несъразмерен -да не говорим за изоставането в седмиците..Ами той човекът просто има дълги крайници като татко си! Това е!
....понеже и сега ходя 2 пъти в седмицата по лекари.Защо...и аз не знам, след като вече е 2200гр?!
