Знаете ли как протича едно раждане със цезарово сечение?

Етапите на самата операция или следоперативния период те интересува?

И супер тема тамън и аз затова разпитвам,че такъв страх ме е хванал 

Интересуват ме етапите на самата операция и а следоперативния период също. Въобще всичко, което може да се каже по-конкретно ...

няма такива работи, ако беше толкова страшно, нямаше да се ражда толкова често напоследък със секцио.
Аз бях с планово секцио. Сутринта отидох в болницата, направиха ми клизма, нищо неприятно, после ме сложиха на система, и докато ми мереха тоновете, ми дадоха да чета и подписвам документи за упойката и здравната каса.
След около час ме качиха в операционната. Там анестезиологичната сестра ме подготви - разпитва ме разни неща, говори си с мен, за да стоя спокойна, качи ме на масата, намести ме, появиха се и другите от екипа.
Като дойде моментът за упойката, ме изправиха, помогнаха ми да се наведа напред и ми биха инжукцията - не боли, като леко ужилване от комар е.
после ми обезопасиха ръцете, т.е. вързаха ги, крката ми изтръпнаха, не усещах нищо надолу и операцията започна. Усещах само подръпване насам-натам. говорех си с анестезиоложката. Беше ми малко скучно.
сина ми извадиха след десетина минути, показаха ми го, честитиха ми, нацелувах си го и после ме шиха. беше досадно, понеже трябва да се лежи, още си в упойка, пък работата вече свършила и мен не ме свърташе там.
След 20-30 минути приключи и това. Закараха ме в реанимацията, там ми сложиха тежест на корема, а отвреме -навреме ме натискаха силно по корема, за да се събира матката. това боли. тогава почваш да излизаш и от упойката и може да трепериш - естествена реакция на организма. Аз го преодолях, бърборейки по телефона.
Стоях там около 6 часа. При излизане от упойката си боли, но така или ничае не се движиш.
после ме свалиха в стаята ми.
Вечерта вече отказах обезболяваща инжекция, болката не беше толкова голяма. Спах спокойно. Правиха ми тоалет, малко вода пих вечерта.
На другата сутрин ме изправиха лекарката ми и една акушерка. това си боли, имаш чувството, че не можеш да се изправиш. Може да ти прилошее. веднъж стигнеш ли до банята, няма проблем.
Второто ставане е по-лесно, третото - още по-лесно
На следващия ден вече ставах сама, акушерката само ме гледаше отдалеч.
Захраниха ме на втория ден с лека храна. Пишкането е по-неприятно от голямата работа, но само вденя след операцията е гадно. После става все по-лесно, а и ходиш да си гледаш бебето, моткаш се из коридорите....
Тежко не вдигах две седмици след операцията - освен бебето.
Конците ми махнаха на 8мия ден. Не боли.

Това за критични дни, бавно, трудно, болезнено - малко украсено е. Въпреки че си е до организъм, де.

Има много хубава тема за секциото в "Света София" на majceto.

Виж, тук е описано доста подробно
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=71169.0
Не е страшно, споко. Боли само първите 2-3 пъти като ставаш. Няма страшно

Момичетата са го описали няма да се повтарям Само искам да кажа, че аз се възстанових много бързо  Нито за миг до ден днешен не съжалих че съм родила секцио  На думи е по страшно 

За етапите прочети линка, който е дала Dona.
Мен повечко ме боля първите 2 часа, после минава, възстанових се по-бързо от жената на съседното легло, която беше родила нормално.

Етапите са ги казали и другите. И мен както си му е реда ме беше шубе и си ги отброявах наум: - мерене на тонове - нищо страшно, клизма - я-я-я и тя не била хич болезнена; поставяне на система- ееее все едно ми вземат кръв от вената; катетър - е тук признавам ми беше гадничко, но съм имала и по-гадни моменти в живота си
При мене беше кофти факта, че изникна спешен случай и изчаквах 2-3 часа със система и катетър, а до мен една мама раждаше и пищеше. Това зверски ме изнерви. И като легнах на масата бях толкова нервна, уплашена и мрънкаща че ще ме боли и че сигурно не ме е хванала упойката, та ми удариха 5 кубика диазепам. Като се събудих вече ме шиеха, а аз бях с розова гривничка.
От там нататък възстановяването беше песен. Следващият ми проблем дойде чак с идването на кърмата.

Ти най-вероятно ще оттървеп катетаризирането,В СЗ не лагат.Слагаха само на ВМИ пациентите.Аз бях без

ей шашнахте ме с таzи тежест на корема и скачане по него 
това ми го спестиха на мен а няколко часа след операzията се къпех сама  а пради това имаше голяма zакуска каквато получават и другите какво zахранване какви 5 лева 
на втория ден обикалях коридорите доста по бърzо се съвzех от някои нормално родили  само 2 седмици беше паzенето от тежко и всичко е ок
като zа операция очахвах повече да боли 

 Не е страшно и се възтановяваш бързо, това с бавното възтановяване ти го е казал някой който е раждал нормално - в общи линии така протича след операцията 24 часа  лежиш на 24 час се изправяш и започваш разходките по- малко на третия ден ти дават бебето, на 7 мия те изписват  и вече почти нямаш болки

И аз така 

Възтановяването при вички е различно аз почнах да си ходя на треия ден, но при мен имаше една майка която още 24часа след операцията си ходеше све едно нищо и нямаше

  При мен разликата беше, че бях с пълна упойка. Излизането от нея беше много неприятно и въобще периода няколко часа след операцията  ми беше много болезнен. Слагат обезболяващи, дори следобеда ги отказах.
 Не са ми натискали корема - проверяват го само на сутрешна визитация. Болеше при натиска само на първата сутрин.
Не са ми правили клизма, но и не беше желателно да се храня от предната вечер.
Само уточнихме документите, обръснаха ми корема, изпишках се и легнах на масата.
 Пробвах на другия ден с прохождането, трудно, но знаех, че колкото повече се движа, толкова по-бързо ще се възстановя и упорствах.
   На 3 ден сменяха превръзката и се учудих, че си мислех, че ме боли операцията, а то било от цитопласта. Явно за тези три дни се е събрала доста кожа, а цитопласта не е отлепян и като го сменихас  друг, направо бях нов човек  Махнаха конци на 5 ден.
   Захранване - първите дни вода и ябълков сок, на 3 ден мисля вече можех да се храня с обща храна. То въобще не изпитвах глад де.

  Слагането на абокат, системи и подобни не ми прави впечатление.
  Дълго стана, но дано да обогатя картинката 

  Имайте предвид, че процедурата във  всяка болница се различава в детайлите.

Нормално е притеснението ви,но спокойно,изобщо не е страшно.Всичко си минава по план.Болката поне при мен не беше кой знае каква,обезболяващи исках само първите часове след операцията.Не съм изпитвала никакви болки при ходенето до тоалетна.Най-неприятни бяха първите ставания.Като ставах си притисках корема с възглавница,което ме облекчаваше доста.На изписването/4 ден/ вече си се движих нормално и само от време на време имах придърпвания,от 10 ден забравих че съм оперирана.Конци не са ми махали,бях само с вътрешни.

На мен първо ми направиха записи на тоновете. Премериха ми кръвното. Направиха ми тест за поносимост. Сложиха ми абокат в ръката и ми пуснаха гликоза за да ми се вдигне кръвното, за да не колабирам в операционна (аз по принцип съм с много ниско кръвно). Една банка и половина преди операционна  и 3 и половина по време на операцията.
След това е клизмата (мен от нея ме бе най-страх). После се измих, оправих и хайде в операционна. Сложиха ми упойката - спинална. Не боли и е много страно усещането докато те хване. След като ме хвана, може би нямаше и 10 мин. и бебето изплака. Не съм разбрала даже кога са ме срязали.
Излязох от операция точно след 1 час. След 20 мин. почна да ме отпуска упойката. След това ми включиха епидурална за още 24 часа (това не го прилагат навсякаде)
Болките ми бяха много малки, като при болезнена М.. 4 часа след операцията ме вдигнаха за 4-5 мин. На следващия ден сутринта станах и си се разходих по коридорите, ходих при детето. На другие ден се изкъпах. На 5 ден ни исписаха, нямах никакви болки. На следващия ден вкъщи си изчистих сама, имаше само леко упъване, което според мен бе от превръзката, не толкова от конците. На 7 ден ми махнаха конците и това си беше всичко!

при мен беше секцио по спешност но нищо страшно аз също мислех че боли много но тъй като имах и родилни болки преди това контракций до полуда тези от секциото не усетих вобще след операцията не са ми слагали торби с нещо си там само обезболяващи целта е на другия ден да ходиш да се движиш колкото мижеш повече всичко минава така много по леко успех и безпроблемно раждане

Супер са го обяснили мамчетата, аз също избрах секцио  след месец ще мога да пиша от собствен опит.

Аз ще се включа с няколко съвета, неща които бих искала да знам преди операцията, но не знаех. Не че са ключови, но може да се чувстваш по-комфортно:

1. Можеш да избегнеш клизмата, не че е чак толкова неприятна, но все пак... Ако пиеш някакви хапчета и не ядеш известно време преди да влезеш в болницата, питай лекаря ти.
2. Бръсненето там също - аз не се бях справила добре и се наложи там да го правят отново, така че може да се постараеш в къщи на спокойствие.
3. Купи си лепенка за шева с които да можеш да се къпеш след това (не помня точно, ама май е 2-3 лева)
4. Купи си обезболяващите за първите дни, питай лекаря какви. Зависи къде раждаш, но аз не бих разчитала на акушерките да ми носят аналгин. Имаше едни свещички, страхотни бяха, ама не помня името...

За болката, не е толкова страшно, но не е и козметична процедура, все пак е корема операция. Първите няколко дни са тежки когато ставаш и ходиш, но възстановаването е бързо. Някога е било бавно, когато майките ни са раждали, сега операцията се прави по друг начин. Само след седмица ще щъкаш доволно Успех и леко раждане

същото

ох, мишка ме успокои наистина. И аз искам да разждам секцио. Мисля, че е по-безболезнено ) не, че няма да издържа на болката, но.. след като може секцио защо да не родя секцио )  за мишка

Здравей! Момичетата са ти обяснили етапите супер. Аз отидах в болницата в 2 следобед, в 4 ве4е имах бебче и лежах в реанимацията, а на другата сутрин станах(това беше гадно първия път) и после ме преместиха в стаята. Допнесоха ми бебка и така.
Странно е но не съм изпитвала болка от операцията(биеха ми обезболяващи инжекции през няколко часа.
Като родих казаха на мъжо да ми купи вода и сок от ябълка и Солпадеин. Това е хапче за болките в главата като почне да те пуска упойката - много помага
Аз още на операционната почнах здраво да треперя, ама ми казаха 4е това е нормално. Дадоха ми веднага тел и се скъсах да звъня да се хваля

Здравей! Няма да се спирам на етапите на секциото, защото майките преди мен са ти обяснили всичко с най-големи подробности. Мен ме боля доста като излязох от упойката, но затова си има обезболяващи. По гадна е болката след това при ставането. Но няма нищо страшно, всичко минава и заминава. Аз започнах да ставам още на следващия ден, първите два пъти с помощ, а после сама. Болеше ме много, но мисълта за моя прекрасен син ми даваше сили и така се справих.

Много боли, но аз съм инат и на четвъртия ден след операцията отидох на пазар в Била. Стана ми лошо, но.....
На 20-тия ден вече бях на работа
Сега спомена за секциото ми е като филм, който съм гледала преди време.
След раждането бях сигурна, че ще си останем с едно дете. Сега си мисля за второ

При мен етапите на протичане са по-различни-може би, защото раждах в частна клиника....клизма, после в операционната, приспаха ме за минутка-две за да не усетя слагането на катетъра и после ме приспаха за самата операция....като излязох от упойката малко болеше....до вечерта трябваше да изпия 1,5 л. вода и 1 л. нат. сок.....вечерта вечерях (не съм гладувала)...първото ставане беше на 6-я час-много болеше....на др. ден ми махнаха катетъра и превръзката на операцията и бях на кафето, после се къпах (вс. ден по веднъж) и на 3-я ден си бях у нас....не съм шита-лепена съм....
Бебка беше при мен на 12-я час след операцията...можеше и по-рано да ми я оставят, но аз така реших....

Напълно съм съгласна. Аз се възстанових много бързо - на третия ден ни изписаха, а на 4-ия бях навън на разходка. За операцията забравих още като ме изписаха- така се заплесваш с бебето, че за това въобще не се сещаш. Боли само първите няколко пъти докато ставаш. Ако сега трябва да решавам пак бих избрала секциото. Успех и не се притеснявай - няма нищо страшно.

След първото секцио се чуствах като парцал.Направо не ми се живееше.Толкова много ме болеше, че направо ми идеше да се гръмна.Много бавно се възстанових.А при второто, точно обратното.Още на другия ден си ставах нормално, нищо не ме болеше и исках даже да си ходя в къщи.

Мен доктора ме викна сутринта да ме види преди да е тръгнал по визитаций  Е видя ме и вика на мъж ми до час два и сме готови  . Взеха ми кръв, прегледаха ме и ме приеха в б-цата (Шейново), направиха ми клизма и ако не се бях обръснала те щяха и това да направят, после ми послушаха тоновете и ми пуснаха една система - подготвителна за упойката, после влязохме в операционната, където слушахме радиото и вицовете на докторите , трябваше да се наведа и да немърдам за да ми сложат спиналната упойка - нищо не усещах освен собствения си страх. Не вярвах че толкова бързо действа, защото като ми казаха да си мръдна пръстите - не можах, така те ми качиха краката на масата за да легна и ...........почнаха - дъра бъра дъра бъра усещаш едно като вълнение на корема - това е когато вадят бебето и се подърпва за да излезе  и..............го чух да плаче или по точно да измяука -толкова му беше силата на гласчето. Зялата операция трае около 30 мин. Анестезиолога ми го поднесе да го видя и цункам, а аз вместо него погалих доктора по ръката  ми толкоз бях шашнато щастлива и.........ревнах в едни крокодилски сълзи от щастие.

После шият и си говорите - как ще се казва бебо и всякакви такива, хващат чаршафа от всички страни и те товарят на носилка с която те закарват до реанимацията, там пак с чаршафа те пренасят и те настаняват, включват назначените течности и лекарства и те оставят да звъниш на воля на родата и да почиваш, боцкат ти аналгин (попитай за по-силно обезболяващо и мъжа ти да купи на мен така ми боцнаха едно, но съм му забравила името  , но ме държа спокойна 12 часа) и ти мерят кръвното, гледат как кървиш отдолу, както и да е де аз силни болки не съм имала, по-скоро една притъпена като при мензис...е пак не еприятно, но нали затова са обезболяващите - с тях няма проблем.

Родих в 11.20ч и до вечерта вече се завъртах настрани в леглото и си чуствах напълно краката, опитвах даже гимнастика за раздвижване - колкото по-рано толкова по-добре, придремвах и си говорех по телефона и с момичетата-колежки на другите две легла (едната се оказа форумка  ) така неусетих как мина времето. На сутринта след операцията идва рехабилитатор (Шейново) тя ни помогна да станем и ни придружи една по една до чешмата за да си измием зъбите и лицата, после пак в леглото и дават нещо леко за хапване. На обяд пак се разхождаме - вече сме по стабилни и даже махнаха катетрите - правим разходка до тоалетните.
На втората сутрин ме преместиха от реанимацията в нормалната ми стая - чак ми беше мъчно че излизам от реанимацията - така добре се грижеха за нас. Във ВИПа където бях ми беше много скучно и хиляда пъти съжалих, че не съм в обща стая, но поне можех да имам посещение по всяко време и то в стаята, дори когато бебето беше при мен  . Стоях още 3 нощи - при секцио трябва да си в б-ца общо 5. Движех се лекичко и главата ми се замайваше от усилието, но с повечко инат и упражнения по ходене изправена на 4 ден вече ходех на кафе и обикалях местните магазини. Анестезиолога даже ме похвали пред едни нови клиентки  как джиткам с операция на 3 дни. Та така после с контрактубекс за белега и днес вече почти не е останало следа, пък и кръцкането е доста в ниското.

Успех и леко раждане на всички МАМИ   

Няма нищо страшно. За 2-ри път ми правят такава операция. Първата беше от извънматочна бременност. И двата пъти се възстанових за седмица. След 8-ия ден вече не изпитвах болка. Наистина първото ставане е най-неприятно. Мен ме вдигнаха на 6-ия час. Свалиха ми катетъра и ми помогнаха да стана. Отидох да се измия и освежа. Ния беше при мен през цялото време и последното нещо за което мислих, бе болката. Снимах я, вземах я при мен в леглото, гледах телевизия, четях списания Мама и Моето бебе. На следващия ден се изкъпах и се почувствах много по-добре. Престоя ни в Майчин дом беше 4 дни. Когато ни изписаха вече вървях съвсем изправена. Чувствах само леко придърпване.
Три, четири дни след като се прибрахме у дома, болката беше само спомен.

Благодаря на всички момичета за отзивчивите и успокоителни отговори! Вече имам представа за етапите на цезаровото сечение. Надявам се всичко да бъде о'к! 

Ще мине и ще замине. Успех и да разкажеш как е протелко раждането 

При мен не успяха с епидуралната упойка, за това ме приспаха. Усетих се едва когато ме сложиха от кушетката на леглото - заболяма много. Сложиха ми допълнително обезболяващо и всичко се оправи. Оперираха ме в 9ч. сутринта в 22,30ч. ме рездвижиха, а на другия ден вече можех сама да ходя, разбира се с болка и усилие, но все пак сама. просто ме насърчиха в Майчин дом, там родих Ния на 18.01.2006г. След 40 дни на контролния преглед имах само една чертичта долу, която подсказва, че съм секцио. Всичко ще е наред.

Разбира се, само всичко да бъде о'к !!!!! Човек винаги се плаши когато има по-сериозни изпитания в живота си! Но затова са и хората да го подкрепят!