Трудна адаптация в ясла

Няма рецепта, не всички деца са приспособими към ясла в такава ранна възраст, наистина ли е такава крайна нуждата да си давате детето толкова малко? Щом можете да си позволите частна ясла защо не помислите дали не можете да го погледате още? Това време заедно никой не може да ви го върне и е безценно и за двете страни.

Според мен се държи напълно нормално,моята мома,вярно тръгна по-голяма,но нямаше две годинки,първите дни само си гушкаше една плюшена играчка и седеше на едно столче без да играе,яде и т.н. Един ден бяхме забравили плюшеното прасе и тя е седяла,докато я вземем с шапка на главата,явно това е било заместителя на играчката - нещо любимо и познато,което да и напомня за вкъщи.Ходи две седмици до обяд обаче и чак тогава започнахме да я оставяме да спи.Сега обича мнтого да ходи там,пее песни,макар и на бебешки,танцува и ми разказва някакви неща.Просто на детенцето му трябва време.

Нормално. И моето дете беше така първите два дни до обяд. Трети и четвърти трябваше да спи там, но в 14 ми звъняха да ходя да го вземам щото реве и вдигал групата във въздуха и другите деца не можели да спят. После бяха почивните дни и в понеделник всичко беше наред.
Бърза адаптация ви желая!

Аз си говорех с малкия. Всяка вечер му казвах как утре е при децата, че ще играят и ще пеят. Сутрин като ставахме пак му говорех, как сега ще идем при децата и т.н., но само с по две изречения, за да не му досадя. От друга страна ми направи впечатление, че мъниците госпожите ги държат до тях, като ги включват в колективните игри. Един вид покровителство пред другите, което ми се стори много добър подход. До обяд го водех поне две седмици, преди да се престраша с преспиването. Иначе той и до сега не обича някой да го гуши, гали, пипа по главата. Но и от опита на други мами забелязвам, че е важен подхода в началото, ако два месеца продължава да плачат при оставяне, не спират и след това. Стискам ви палци за бърза адаптация.
п.с. малкия го пуснах на година и шест месеца

Благодаря ви много за отговорите! Ще поизчакам поне месец, за да видя как ще продължат нещата...ще видя и реакцията й довечера след като е останала и за спане (ако изобщо е заспала). Иначе си носи едно мече с нея и го държи.
За съжаление ме притискат от работата да се връщам, нямаме тук баби и дядовци, а да я пратя при тях да я гледат ми е немислимо.

Не се оправдавай и не се притеснявай,няма нищо лошо,няма да е първото,нито последното дете тръгнало на ясла на тази възраст.И според мен е ужасно да я пратиш при баби,детето има нужда от теб и трябва да се възпитава от теб не от бабите си.В крайна сметка имате вечерите,съботите и неделите и празниците,отпуските,и на мен ми е гадно,че не съм си с децата по цял ден,защото това е прекрасно,но няма как и се опитвам в свободното време да компенсирам и наваксам,да не е същото,но е по-добре от нищо.Вярвай,че си страхотна майка и дори детето ти да е на ясла,то пак получава необходимото внимание от теб,все пак има и родители,които макар да си гледат децата вкъщи не им обръщат грам внимание,това вече е осъдително,не фактът,че ти се налага да работиш.
Успех с адаптацията,нужно е търпение и време,според мен ще свикне детенцето,само гледай ти да не го изживяваш и да не се притесняваш,макар и да е невъзможно.

Ще ви следя с интерес, че и на нас ще ни се наложи да прибегнем подобни заведения. Няма да е ясла, по скоро почасова занималня.

Никого не съдя и няма нужда наистина човек да се оправдава, просто исках да кажа, че това време е незаменимо и за самото дете и като изживяване за майката и бих направила всичко по силите си за да отгледам детето си до 3 г. (така и направих), да лишихме се от много неща, но не бих заменила това за нищо на света Не казвам че беше лесно сега започвам изцяло нова работа (намирането и при положение, че има определено дискриминация към хората с малки деца по интервюта беше също много трудно) , но не съжалявам изобщо.

Всяко дете си е индивидуално. Стефи тръгна на ясла на 2 години и 3 месеца. В началото за по час, после два, после до обяд.... но ходи една седмица-две не ходи, после ходи 2седмици-3 месеца не ходи. След това една ходи- 2 не ходи и тази седмица е отново на ясла. Едва днес ще пробваме да спи там. По принцип тя не спи на обяд от както е на годинка и половина. Моля се да стане чудо и да спи на яслата  . Та относно адаптацията...сравнително бързо свикна . Със събуждането си започваше с уговорките, че не иска да ходи. Аз и обяснявах колко е хубаво, разпитвах я всеки ден какво са правили. Казах й, че е кака , а каките са силни и не трябва да плаче. Сутрин понякога като я оставям мрънка и нарежда "каките силни..аз няма плачам"  . Плаче и като я взимам , но за минута-две  . След това все едно нищо не е станало. Но аз постоянно и говоря и обяснявам колко и хубаво и как мама трябва да ходи на работа. И че винаги идвам и я взимам . И така... дано свикнете по-бързо. Много е трудно да знаеш, че детенцето ти е изплашено, самотно и тъжно , а ти не си до него. Първите дни плаках, когато я оставях. Но те трябва да знаят, че имат отговорности -ходене на градина, след време на училище. Няма мърдане 

Така е момичета, и за родителите е не по-малък стрес. Вчера беше до 16ч. сладурката, похвалиха я, че малко си е поиграла, хубаво хапнала, че даже и спала час и половина  Определено малко ми поолекна. Дано е здравичка, че да не прави паузи и да свикне по-бързо.

Йеее на обяд звъннах...заспала е без проблем....повече не съм звъняла ...страх ме е да не кажат, че се е събудила  Сега трябва да я взема в 16 ч. Помолиха ме по-рано, че да не й се стори денят дълъг. Ама те тея в яслата са истински герои....признавам ги. Щом е заспала без проблем 

Адаптацията не е само за детето, даже с по-голяма сила се отнася за родителите. Ще ти трябва време  да свикнеш, че някой друг се грижи за нея. Не  се шашкай, че е стояла сама, естествена реакция, за нея е непозната среда без мама наоколо. Даже може да започне да ти се сърди, но ако си вменяваш вина, трудно ще го преодолееш.

Браво!!!  И аз им се чудя как успяват да преспят толкова дечица.

Много е рано още за да кажеш, че адаптацията е трудно. Моят син 3 месеца не можа да свикне с яслата и накрая го отписахме. Децата, които от първия ден се чувстват добре на яслата са единици, така че реакцията на детенцето ти е съвсем нормална. За съжаление персонала в яслите, дори и частните не мисли какво е най-добре за детето в такива случаи (в Германия майката задължително присъства в началото, докато свикне детето), а мисли за собственото си благо. След два месеца ни предстои отново да почнем, този път градина и съм в сериозна дилема как да процедирам този пък в началото.

Темата ме вълнува, мисля, че ще ми е много трудно, ако се наложи да тръгне детето ми на ясла. Дилемата е, дали наистина в частната ясла нещата са под контрол, защото се сещам за случаи доста съмнителни.Имаше някаква сектантска в Пловдив май беше и се оказа, че не са наред нещата с документите. Та такива са ми ми страховете.

Ако детето е много привързано към вас, със сигурност в частната ясла, с по-малко деца ще му се обръща повече внимание. Естествено говоря за проверена такава, достатъчно инфо има из нета, може да разпитате и съседи с дечица и прочие. В държавната ясла 3 месеца ми повтаряха, че децата са много (хем другите бяха над 2г. и половина. и свикнали, защото пуснах детето април месец).

Да, държавната не е опция, няма и да ни приемат като гледам. Та ще трябва да търсим частна.

Казах им, че са герои.. хахахах . Та тя от една година не спи на обяд

Ами в нашата ясла където ходи 2 месеца, лелите им казваха, че ако не мълчат и спят ще дойде една лоша леля да ги набоде с игла по езичетата.....та такива геройства при нас, как няма да кротуват, те приемат всичко за чиста монета. Дълго време ми трябваше да убедя детето ми че лелките се "шегуват".

Ееееееее това наистина е ужасен и срамен подход.

И аз се вълнувам от темата. На 23-ти март и моят дребосък тръгна на ясла на година и пет месеца. Записах го на частна ясла, понеже не го приеха в общинска. Ходи четири дни, като още от първия ден обядва и спа там, следващите три дни също се храни и спа в яслата. Казаха ми, че плаче в началото като го оставя, но после се успокоява, проявява интерес към игрите с децата и общо взето добре му понася. Когато го взимах беше весел и игрив, но трудно се отлепяше от мен. Доспиваше му се по-рано вечер, понеже там спят по-малко отколкото той е свикнал.

На петия ден сутринта обаче се събуди с температура, оказа се херпангина, последваха хрема, кашлица, вече е по-добре, но още покашля. Освен това успя да лепне вируса на мен и двете си баби. Междувременно разви голям страх от изоставяне и само като види бабите почва да реве да не го оставя на тях.

След празниците тръгва наново на ясла след дългата пауза и ще видим дали ще е толкова адаптивен като преди и колко ще изкара здрав.

Аз по отношение на адаптацията се имам за помилвана от съдбата. Пуснах го на 2г, два дни след рождения му ден. ходи 3 дни и на 4-тия вирус. Викам си, край, отиде ни адаптацията. Иначе за тези 3 дни се разтревожваше като се хлопне вратата зад него и само го чувах да вика с треперещо гласче "мама, мама, мама...", след това ми казваха, че си поплаквал 15-20 мин. Вируса беше една седмица и айде пак наново два дни за по 2 часа (този път нямаше рев, даже докато беше болен ги споменаваше лелите и децата), после остана да обядва още два дни и на петия ден остана да спи. Много се притеснявах, защото той отдавна не спи в кошарката и иска някой да лежи с него докато заспива, та не го виждах как ще го сложат в едно легло с решетка и ще заспи. Да не говорим, че от двумесечен спи с чувал и съвсем не ми се вързваше. Седях на тръни дали ще ми се обадят, че пречи на останалите, но като го взимах ми казаха, че е спал час и половина. На следващия ден пак вирус - айде още една седмица у дома. Като мина и това вече от първия ден със спане, радва се като ходи, всичко идеално. Три седмици ходи и пак вирус. Общо, откак е тръгнал на 15/01, четири вируса изкара по една седмица, но винаги ми говори как ще ходи при децата, ще играят с камиони, ще ядат супа и тн...От известно време, като звъннем на звънеца и чак подскача докато отвори госпожата, а като я види казва на висок глас "Хаааааааайде" (все едно "Защо се забави толкова!  ). Доволна съм от яслата, много са приятни целия персонал (включая и директорката), само суперлативи съм чувала за нашата група от различни източници и съм спокойна. Единствения минус, който вярвам съществува във всяка една ясла, е че все съм на тръни да не ми го върнат с хрема или температура...

Натъжавам се като чета за преживяванията на децата и от сега се хващам за главата какво ще правя.  Maybelline коя е яслата ако не е тайна?

Зайо Байо във Варна

Зайо Байо ни е второ желание и сега се чудя дали да не я сложа първа, след толкова хвалби    Ох...

Аз вече се поуспокоих съвсем. Вчера малката за втори път спа в яслата и след сън се е заиграла наѝ-накрая, а на прибиране си мъкнеше освен мечо и още една плюшка, която си е харесала от там. Тази сутрин мрънкането беше по-малко
Единствено се притеснявам и аз от вирусите, невъзможно ми е да й пръскам морски разтвор в нослето, не дава, и сутрин все е запушено. За сега тактиката ми е инхалация преди да заспи и веднъж на ден капки ехинацея. Пък ще видим докога ще се опазим с туй променливо време.

Свикването май е до характер на детето. Ние пуснахме детето на 1 година. Първия ден плака и хлипаше, докато го вземем в 12. Втория плака само като го оставяхме и като го взимахме. Това продължи седмица. След това нито плаче, нито нищо. Но той е контактен по принцип. Сега като спрем колата пред яслата и започва да пляска Чака с нетърпение да му отворят вратата. С разболяването е неизбежно за съжаление. Беше се закрепил, но сега започнаха нови зъбчета да излизат и пак му падна имунитета.

Здравейте, моето дете ходи от 3седмици на яслата. Играе си с децата и не плаче, но много трудно заспива там. Първата седмица я вземах наобяд - ревала и е пречела,  после беше болна за няколко дни, после с 300 зора са я приспали на бебешки шезлонг, защото не иска да ляга в легълцето за нея. У нас заспива до мен, докато четем книжки. Замислям се за консултант и обучение по самостоятелно заспиване, дали според вас би помогнало за случая? На 2г1м е