Вики е много променена

Защо не попиташ лелките и госпожите как се държи в детската и ако и там е така да ти кажат на какво се дължи. Ако говори достатъчно, говори и ти с нея по някакъв начин. Иначе аз не съм се сблъсквала с това. Сигурно й е мъчно за вас или просто още не е свикнала. Успех 

Как така "колкото по-късно тръгне , толкова по-трудно"
Това нещо не го разбрах.
Дъщеря ми тръгна направо на градина на 3г точно, преди това не сме се отделяли една от друга, без никакви сърцераздирателни сътресения.
В момента е към края на престоя си вкъщи поради болест и няма търпение да отиде на градина в понеделник , и през тия десетина дни вкъщи не е спряла да ме моли да се обаждаме на Х - учителките в детската да им кажела нещо....

Та това с "колкото по-късно, толкова по-трудно" нещо ама хич не го разбирам.....
Точно обратни са моите разбирания.

Нo пък аз съм твърдо против яслите, така, че оттам явно идва разминаването.

ами лелите ми казват, че понякога си играе, сеща се от време на време, проплаква, но се успокоява после, храни се там, като ги питам на какво се дължи ми отговарят, че все още не е свикнала, дори едната ми каза, че доста бързо се адаптира, защото се хранела сама, като цяло поведението й било добро

Бих потърсила диалог с персонала на ДГ, да си изясня защо детето е нещастно и бих си го прибрала у дома временно. Иначе рискувам детето ми да живее психически осакатено поради глупавите майчини въжделения и амбиции.
Не зная при теб как точно стоят нещата, обаче се надявам детенце да се успокои и всичко да си дойде на мястото. Аз опит с ясла или ДГ нямам.
Поздрави!

Ти на тези лелки имаш ли пълна вяра? Няма ли начин да се присъства няколко часа в градината, да видиш как стоят нещата лично?

ами племенницата ми ходи в тази група от около 4 месеца, и сестра ми е имала множество контакти с въпросните лели, все пак не мисля, че би ме излъгала или скрила нещо, може аз да съм много наивна, незнам
винаги ги разпитва за държанието й там, и ми отговарят много изчерпателно, пак повтарям, според тях нещастието й се дължи на това, че не е свикнала все още, та тя ходи от 6 дни

                   Миличка,всяко дете се адаптира по различен начин и за различно време.Само 6 дни та това си е нищо и половина.Е,можеш да поговориш с персонала да не я издърпват,да влезеш с нея докато посвикне поне месец,или да я водиш с братовчедка и по едно и също време.Има много начини за адаптация,но има и деца,които не се адаптират.Мойта дъщеря беше от тях.Аз работя в ДГ и всички сестри са ми приятелки и се разделяхме почти 2 години/дадох я на 1г 2м/с писъци и ревове.След това играеше,слава богу се хранеше,но щом дойде време за сън познай какво става-на ръце я държаха по три часа защото пищеше и събуждаше всички.Какво ли не опитахме и не става.Ходеше си защото нямаше на кого да я оставям и си я взимах когато си тръгвах.Така бяхме травмирани,че второто си дете го гледах до 3 години.И кой ти каза,че като е по-голямо е по-трудно.Не е вярно.Доста по-лесно му обясняваш защо се налага да ходи на ДГ без мама и татко.Моят съвет е поизчакай,но ако това продължи/ прецени след като говориш с персонала/  я спри.Потърсете причината-може пък да тъгува повече за теб и постепенно да свикне,че ти идваш в определено време.Казваш,че се храни ще започне да играе и всичко ще отмине.Практиката показва,че най-трудно се решава въпроса с храненето.Децата отказват,а шарените играчки по лесно привличат вниманието.Аз мисля,че щом се храни ще свикне и с другите неща.Изчакай малко,но непременно говори с персонала за всичко което те интересува.Успех.

Не си писала от колко време ходи, но ако е от няколко дни със сигурност още не е привикнала с обстановката. От личен опит мога да ти кажа, че различните деца свикват за различно време, но при всички положения за около месец. Другото което е, че в яслата децата са различни.Не се държат както у дома .Малкият ми син плака близо мсец,на обед като го взимах още отдолу го чувах как се дере.В същото време на съседката ми детето ходеше вече няколко ммесеца/в същата група/ и със сигурност знаех че е доволна от отношението.А сега,година по-късно ела да видиш как тичаме към вратата.Дори след боледуване пак отива със желание.Така че - търпение.Щом си сигурна че персонала е добър/все пак ти го казва близък човек/ няма място за притеснение.

Няма такова нещо за късното тръгване. Дияна тръгна на ясла на 2.8г.
Най-верочтно още не може да свикне с новата обстановка. Дияна беше свикнала, но имаше моменти когато от яслата до нас реве да я нося, гушкам. Аз нося, нося, ама тя тежка. Пускам я и тя пак надува гайдата.

Говори с персонала. Нека за момента й обръщат малко повече внимание, макар, че това е малко трудно при толкова много деца в групата.

относно обръщането на повече внимание - когато не си играе с братовчедка си и винаги когато поиска я гушка лелята
благодаря на всички за съветите, днес не я пуснах, но от понеделник пак тръгва, да видим още колко ще издържим така и двете, и не я пускам заради разни мои въжделения и амбиции, а за да работя и да ни се вдигне малко финансовия статус, далеч съм от мисълта да спазвам някакви норми или да си тормозя детето, само заради мой каприз, от ясно по-ясно е, че ако не свикне или започне много да боледува ще я спра, пък каквото ще да става
 

Ако от скоро ходи на ясла - сигурно  просто още не е свикнала с голямата промяна. От личен опит също мога да ти кажа, че децата се адаптират и приемат промяната по различен начин. Малката ми дъщеря тръгна на ясла на 1 год. и въпреки, че беше в една група с батко си (мислех си че по-лесно ще свикне - но не би) бойкотираше всеки и всичко: отказвала е да се храни, отказвала е да яде, не е искала на спи, дори ми казаха, че е "напердашила" батко си, който отишъл да я гушка и гали, за да я успокои. Наложило се после да успокояват него, че сестра му го е ударила. Всичко това отмина за около 3-4 седмици и сега като се заиграе даже не ме вижда като отворя вратата да я взема. От друга страна Емил (по-големия) също тръгна на ясла рано - на 1 год. и 3 мес., нямаше чак такива драми, бойкоти и пр., но 1 год. и 6мес. плачеше на влизане и казваше, че иска при мама, не ще да ходи при децата. Оставала съм и съм се ослушвала колко дълго продължава плачът му и установих че след около 10 мин вече се е заиграл и успокоил. Дано по-скоро детенцето ти да преодолее стресът от промяната. Успех и говори със сестрите, които се грижат за децата - как се храни, играе ли с другите деца и пр.

бабалюга, и Иво беше така първите 5-6 дена на ясла (не че ходи отдавна-цели 12 дни, дори сега е болен вкъщи). Плачеше сърцераздирателно и само ме прегръщаше и целуваше като го взема! След първата седмица пак плаче, като го оставям, но поне си е нормален след това, надявам се да е период на адаптация.............другата седмица ще го оставим да спи там, дано не се разстрои отново и не реши, че сме го изпоставили

просто не разбирам защо сте толкова крайни в постовете си ?!задайте си въпроса на вас колко време ви е необходимо ,за да се адаптирате в една нова среда и колко ще е необходимо на детето ви (което познава кръг от няколко човека)да се включи в живота на един утвърден детски колектив(където няма преструвки ,няма лицемерие,всичко е очи в очи ,и децата понякога са доста жестоки)и да смени своите утвърдени навици ?!
колкото до лелите-адски се дразня на майки ,които нямат доверие в хората ,които се грижат за техните деца!тогава какво правят най-скъпите ви същества при такива хора?!?

Как да им имат доверие  : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=82807.0

Лелите са неквалифициран, помощен персонал. Те са с едва завършено средно образование, неграмотни и ниско интелигентни. Работят тази работа не от любов към децата или заради "високата" заплата , а защото просто няма какво друго да работят. Помислете, кой би отишъл да чисти, мие, бърше наакани дупета 8ч. на ден за 150 лв. месечно. Как очаквате от тези хора да имат познания по детска психология, педагогика ит.н . и да ви консултират. 

 За съжаление системата е такава, че именно лелите прекарват най-много време с децата и общуват най-много с тях. Така се шири порочна практика, уж основана на професионализма на персонала, а напълно противоречаща на съвременната наука и дори на здравия разум.
За да не става дълго казвам само : дърпането на детето от ръцете на майката, майката бързо да се обърне и да си тръгне , оставяйки ревящото дете . Допълвайте.....   

А по темата, аз бих спряла детето на секундата. Явно страда малката му  душица.     Когато стане поне на 2,6 -3 г. ще можеш да му обясниш защо го оставяш там и как всеки ден ще го взимаш след като си поиграе, рисува, пее и т.н.

 

мерси вето!не знаех ,че съм ниско квалифициран персонал !евала! с 2 магистърски степени не съм достойна аз или медицинските сестри в яслите да контактуват с хора като теб или с децата им! не аз или хората в тази сфера определят начина и величината на заплащане!!!!!
изказването ти е върха! всичко под ножа,няма значение кой какъв е,щом взема под жизнения минимум на държавата-той не е човек нали?!дори дупето на детето ти не заслужава да бърше............
ето затова не ми се пише в този форум-никой не мисли какво пише,просто си изсипва мнението!

Моето диване пък се е разглезило страшно много-при всяка по-строга реплика от наша страна започва да реве.Чудя се аз-много им се карат ли,какво ли?Или в яслата номерата и не минават и като се приберем вкъщи си позволява повече...

Моето дете също много се промени след като тръгна на ясла-стана по някак си тъжен,мълчалив. Затвори се в себе си, и не иска да говори за яслата,как му минава деня.
Тези разговори с персонала ги забрави`-за тях всичко е наред ,няма проблеми,детето е добре и т.н.
Затова още на третият ден,след като тръгна на ясла,са му дръпнали ухото затова веднъж го взех с температура и никой не беше забелязал,затова веднъж пантофките му бяха обути наобратно и така е седял няколко часа и т.н.
Ако детето ти страда,спри го за известно време.
А за персонала съм на мнение ,че след като не могат да наблюдават толкова много деца,не им е там мястото.
Ако имаш възможност,спри я.

/

Абсолютно съм съгласна с Vali.Децата едва след три годишна възраст започват да играят "нормално"с други деца.До тогава те имат нужда най-вече от майката,която да изгради у тях чувство за сигурност  и доверие.Не че не трябва да общуват с други деца,но до три години това все още не е потребност(както е общуването с майката).Цигулката се настройва по пианото ,а не по други цигулки.

Както всяка тема за яслите и тази тръгна ЗА и ПРОТИВ.
Недейте така. Излиза, че ние, работещите мами, сме с класи над тези, които ни гледат децата.

По темата:
Щом детенце ходи от 6 дни, то все още се адаптира. Ако не се съпротивлява сутрин, значи не е нещо конкретно против яслата. На мен ми е лесно, и двете ми деца се адаптираха от 1я ден, но гледам и по другите дечица в групите. От понеделник в групата на Васи има две нови дечица. Съвсем по друг начин плачеха в петък - явно се предават вече.

Valari, не го приемай лично, явно не си
  
 след като си с 

 

Останалите ти изводи не ги коментирам, не съм казала подобни неща.

Ниското заплащане и липсата на изисквания за ценз (за съжаление) определя контингента от кандидати за работа като "лелки" да бъде такъв.. .........Не говоря за учителките и мед. сестри!
Разбира се, че има изключения, но повярвай ми, виждала съм десетки "лели" и между тях нито една свястна.
 Не казвам, че са лоши хора (е поне не всички), но липсата на познания и образование ги прави лоши педагози.  Те не си дават сметка (може би не им пука) какви вреди нанасят на децата с грешните си прийоми.

Кажи, честно, ти използваш ли   заплахи за да накараш  децата да направят нещо. Например  : " Сега ще дойде Торбалан и ще вземе детето което още не е заспало (или  нахранило, облякло, измило, подредило играчките)", 
 " Ще извикам сестрата да бие инжекция на тези които не искат да си изядат месото (супата, крема ...)"  или
 " Ако ревеш ще се обадя на майка ти да не идва да те взима".

Случвало ли се е да караш насила дете да яде, да сяда на гърне и т.н. Ако такава е практиката във вашата ясла, знаеш ли, че тези подходи нанасят травми и вреди върху психиката на толкова малки деца.
Ако при вас не се прилагат такива методи на "възпитание" , ще дойда да си запиша детето , където и да се намирате. 

А за сега мисля да му спестя изброените по-горе емоции и 'дръпването на уши", завъртане за раменцата за да му се завие свят, натискане върху гърнето и други споделяни във форума яслени преживявания. Съветвам същото майките, които могат....

я не ме карай да се смея!аз не съм на това място ,за да заплашвам децата или да ги травмирам!цитираните от теб прийоми са от времето на баба ми !аз дори своите синове не съм плашила с подобни неща нито съм насилвала с храна!
заповядай при мен ,в моята група ,поговори с родителите и тогава коментирай!аз съм съвременен човек и за мен е изключително ВАЖНО родителя да е достатъчно спокоен да сподели проблеми възникнали и у дома,за да мога да му помогна!
магията не е в това да  използваш принуда,за да постигнеш нещо!за всеки навик се изисква постоянство и постепенност!
съжалявам искрено,че повечето мами тук споделят и дават съвет ,изхождайки от своя опит и не се замислят,че ако не е не обходима специална подготовка-учителите като мен няма да учат в университет,а просто ще ги събират от пътя!
благодаря ти за доборнамерините съвети как да работя с деца,но повече от 10г. се справям успешно без твоите препоръки!
апелирам отново-мили майки ,моля ви ,давайте  компетентен съвет само в областите където вие сте най-добри специалисти и сте уверени в истинността на казаните от вас думи!!
за мен всичко казано до тук ми звучи несериозно,защото за 6 дни дори възрастен човек не би се адаптирал в нова среда....не очаквайте от детето си повече отколко от себе си,имайте търпение и му покажете колко много го обичате!

Трябва й повече време, за да се адаптира. Все още малко е стояла.

Бабалюга, днес май видях твоето Вики с баба си на обяд на люлките в яслата. Надявам се, че не бъркам, вие сте в 31-ва в Хиподрума, нали? И аз ходя да взимам моето мишле на обяд, т.к. и ние сме нови, но сме в друга група. Не се притеснявай, твоята красавица днес се люшкаше и беше една умислена в началото, но после ми се усмихна и даже май ни каза чао. Може би просто приема нещата по-емоционално. И аз се пържа на същия огън сега, но при нас, поне за сега, аз се старая като я водя да показвам колко ще е хубаво, как ще си играе с децата и по никакъв начин не позволявам да усети, че се притеснявам. Дори и само да си помисля "дали днес ще сме добре?" и сякаш веднага ме разбира какво мисля и почва лекичко да мрънка, все едно "абе аз сега малко да помрънкам, защото много не ми се иска да ме оставяш, а и ти май не си много сигурна". Покажете й увереност и подкрепа и ще свикне. А ти давай смело напред (четох и другите ти теми за работата), тук толкова много майки искат да са на твоето положение - добра работа, подкрепа от цялото семейство, здраво детенце. Стискам ви палци и успех

да, свеки ми каза, че сте си говорили, днес е била спокойна и весела след яслата, в понеделник пак ще е до обед, и във вторник вече ще я оставим да спи там, пък да видим дали ще се спарвят
Вики по принцип заспива с едно долнище от пижамка, което си го гуши и мачка, но там не дават, и не разбирам защо , във вторник ще й го занеса, пък дано не й го вземат