Можем ли да се разделим приятелски?

Ми може поне спред мен, но аз не го постигнах и минах през доста тежки неща за да стигна до пълно безразличие и свеждане на всякакв род контакти и разговори само до абсолютният минимум.Иначе считам, че трябва да са нормални и приятелски взаимотношенията. Не се измъчвай ако виждаш че не се получава вината няма да е в теб.

Значи, зависи от него /щом ти искаш да може, значи си направила твойто/.
При нас нещата са на ръба. Бившият иска /на думи/ да е баща, на дела не е. Аз естествено ще му позволя... стига срещите с детето да се регулярни /не тип иди ми дойди ми/.
Това, което ти можеш да направиш, е да му търпиш /прощаваш или както там го наречи/ прегрешенията - да пропусне, да забрави нещо. А той ако иска, ще се докаже - ще идва, ще я вижда, ще я взима.
Според мен може, може би ще ми е много трудно но мисля, че с моичкия натам сме тръгнали. Но той излезе доста упорит. Ако мъжът иска да има дете, може.
Ако няма чувства и от двете страни, защо да не сте приятели?

може, isa, може! аз успях да направя точно това. да ти кажа, че всичко е минало по вода, значи да те излъжа. хич не беше лесно и много пъти бях на път да се откажа и да му тегля една...  но после се сещах защо си давам целия този труд  и отново стисках зъби. и трябва да ти кажа, че усилията си струват!!! 
така че, успех и не се отказвай току-така! невъзможни неща няма...   

Isa,

Моето мислене съвпада напълно с твоето. Много искам да сме в нормални отношения заради детето което имаме, но в момента това зависи единствено и само от него.... Изяснила съм собствените си позиции и желания и така.

И на мен някои от общите ни приятели не ми вярват, но истината е, че съм категорична в решението си. Дали ще остана в нормални отношения с него не зависи от мен в момента, само времето ще покаже. Надявам се да не се стига до гадости!

успех!

Иса, ще ме простиш, но Маргарита, съжалявам, че чета, че и ти имаш проблеми - не те познавам лично и много, но съм срещала твои постове и си ми допаднала много... Дано се справите.

Иса, как да ти кажа - нямам опит с мъж, от който да имам дете. Затова беглия ми друг опит сочи, че само от едната страна ако е желанието - не става. НО пък и при едно дете винаги можеш да поставиш ТАТКОТО /ако е такъв/ в позиция да МИСЛИ /не че резултата от това му деяние ще е положителен ама /. Та в този дух - нека не забравяме, че мъжете са като малките деца - винаги се цупят ако не стане на тяхното, и се тръшкат и реват, винаги е виновно "другарчето", винаги ходят при "моля другарката" да си изливат оплакванията /в случая са удари под кръста с родители, дори твоите собствени или пък общи приятели/, винаги друг е виновен за грешките им - че не им е казал или показал. Винаги са слабия пол и ако много ги притиснеш - "рухват" пред всички та да видят ква кучка си...
Все едни такива дето ме хвърлят в ужас откъм скъпия, и от към сина/щото той и на 1г3м си е мъж до мозъка на костите/.
Затова Иса бъди търпелива, а като почне той да прекалява - леко, но твърдо му покажи, че детето и ти можете без него- просто да му върнеш здравия разум на мястото... Щото поне знам,че е добър баща и си обича детето - та като му покажеш какво ще причини на малката - може да се освести.

И Иса - няма гордост в това да се прави на пук или да се фръцне човек в разгара на битката и да си иде... Гордостта е там където обикновено ние българите считаме, че има само поражение и остъпване и потъпкване на гордостта - в търпението и жертвоготовността ти като майка, в името на детето да потърпиш - ето това е твоята истинска гордост. И мъдрост!
Само, че е тежко и трудно, щото и ние сме хора... ама заради децата - ще станем и светици
Вярвам, че ти с твоята упоритост и разсъдливост, ще се справиш перфектно!

Isi, не ти вярват, защото тези случаи са много редки. И не, че е непостижимо, но е трудно. В повечето случаи болката и обидата надделява. За теб, доколкото те познавам от всичко, което съм чела, си мисля, че е напълно възможно да го постигнеш.

Четох обаче и темата ти в дира. И на фона на всичките компромиси, които разбирам, че правиш - това:от страна на бившия ти мъж ми се струва мааалко нахалничко . Колкото и да искам да съм толерантна, аз лично доста бих се вбесила при това положение. То аз съм си кибритлийка по принцип , но все пак - не му позволявай в името на цивилизованата раздяла да ти се качи на главата.

мисля, че ако двама души се разделят преди да са стигнали "крайната точка на поносимост" може да разчитат един на друг в бъдеще. Доколко, обаче, зависи от самите тях...

И аз съм в такава ситуация в момента, защото разсъждавам точно като теб. А ми идва понякога такива неща да направя... Ти казваш, че са бели кахъри, но човек наистина се изморява. Лошото е, че много често доброто отношение и добрия тон провокират отсрещната страна да бъде по-нахална и настъпателна и тогава можеш да се почустваш съвсем изтощена... Аз съм на мнение, че всичко си има граници и човек може да направи доста компромиси, но трябва да дойде момента, в който да спре, да се огледа и да прецени дали си струва наистина... Аз правя всичко, изхождайки от това, че аз трябва да съм здрава и стабилна във всяко отношение, за да е добре детето ми и така решавам как да постъпя.

Аууууууууу, колко отговори съм получила ))))))

Много благодаря за подкрепата.

casiopea Не става дума за това дали иска да е баща, а за нашите отношения м/у него и мен - те да добри. По отношение на детето за сега всичко е в...приемливи граници

Margarita и нашите приятели са така... Нещо като в една съседна тема като ще съм 'самотна майка' и трябва да страдам явно - иначе нещо не го възприемат хората.

catnadeen Ако знаеш колко много си права, макар и с малък опит... поне що се отнася до моя мъж. Прилича на детенце легнало на пода и удря с юмруци и се тръшка. Ама ако го питаш - за какво? - не знае.

CTramell Хихи - хващаш ме ти навсякъде Ааааааааа - обвиненията ги пускам покрай ушите си като ...пролетен вятър вече. Просто се съгласих, че съм кариеристка и лоша майка. Вбесявах се до време, ама после...кой му е крив, че си е взел жена кариериста, че и лоша майка? - То аз си работех до 8 вечерта като ме срешна...сега най-късно до 6 съм приключила.

Kisha - Хабсолютно си права. Колкото съм аз по-толерантна - толкова той се самозабравя. Не ми пречи особено, защото осъзнах, че съм спряла да го обичам и глупостите, който върши и казва вече ... ми не ме нараняват толкова. А още не съм стигнала до фазата да си удрям главата в стената и да се самообвинявам с кой акъл съм го избрала за баща на детето си.

Това е най-доброто решение.
Развод хубаво, но да не се изпозастреляте след това.

Ето моята мама не са разделили приятелски. Баща ми не съм виждала от 25г, не познавам по-малкия си братовчед (виждала съм го 2годишен), с големия братовчед се заварихме в ТУ... но не сме говорили, все едно сме "напълно" непознати.

Иса,
аз също съм на твоето мнение и съм заела твърдо такава позиция, решила съм, че каквото и да прави бившия ми мъж няма да му позволя да ме изкарва от равновесие, няма да му преча да вижда детето и няма да се ядосвам с него. Друг е въпроса доколко успявам... Наистина полагам големи усилия, обаче човека отсреща явно не е на моето мнение и ми се вижда невъзможно да поддържам нормални отношения с него. Затова реших да сведа контактите ни до минимум!
А за теб, мисля, че при всички положения си заслужава да опиташ заради детенцето, то има право да има и майка и баща, въпреки че са разделени. Надявам се да си заслужава усилията!
Желая ти успех и много търпение! 

Иса, той може да страда от майка кариеристка и затова така остро да реагтова не ти дава отговори,но поне те примирява с мъжките недостатъци
Радвам се на ведрия ти тон - със сигурност не ти е до смях, но точно така ще пребориш трудностите!
Успех!

Иса,
точно това поведение ти "отива". Ти си прекалено тактичен и търпелив човек, а най-вече начетен.
Потърпи в името на детето, пък чакай слънцето да те огрее и теб някой ден!
Успех 

Шани, мерси за милите думи... Наскоро казвах, че няма значение умен ли си глупав ли си - в някои ситуации всички реагираме еднакво 

А Слънцето...ми то Слънцето, как да кажа, започна и моята улица да огрява и дано този път по-дълго ме топли. 

Аз пък не смятам че е необходимо. Достатъчно е да се запазят добрия тон и коректни отношения и детето да може да вижда баща си и да може да разчита на него. Но това да се оставиш да те правят на маймуна и те тормозят психически в името на някакво "химерно" приятелство - не одобрявам.
Всъщност ти знаеш мнението ми по въпроса. Аз съм малко по-крайна от тебе.
Въпреки всичко ви желая да запазите уважението си един към друг.

Е, то точно това се опитвам да запазя де... Поне така си мисля.

Аз да си кажа - при мен явно няма да се получи запазването на добри отношения изобщо. Каквото и да правя все аз съм виновна за всичко.... Уф, направо нямам думи! 

И при нас е така...ако това ти носи успокоение де. Моята рецепта е да си затворя емоциите и само повърхността на мозъка ми да работи. Защото отпуснеш ли се...лошо става 

От друга страна - винаги сме виновни и двамата - нали знаеш? Ако не за друго, то че си го търпяла да си разиграва коня толкоз време.  Мисли си за едно - той е баща на детето ти. За добро или лошо сте свързани до живот и колкото повече можете да се търпите - толкова по-добре за всички.

момичета мислете за мъжете като за глезени и лигави деца - големи, но деца...
е вярно, че ще ви се прииска да ступате или накажете... но пък от вашата зряла гледна точка, техните домогвания и претенции - ще ви се сторят направо смешни
мен в много тежки моменти това ми помага поне да не изпадна в дива ярост от тъпоумието и глупостта на мъжете  в дадени ситуации... и да запазя относително добрия тон /друг е въпроса какво ми е вече мнението за дадения мъж/

ВИНАГИ си струва усилието заради детето - писле става дума само за добри отношения - т.е.
за временно търпене... е все ще утрая толкова

Е то това е де, дали бащата има желание. Ето, ти се държиш човешки. Той ако иска да има дете, ще се държи и той човешки не само с детето/!!!/ а и с тебе, за да ти осигури нормално спокоен живот за да можеш да гледаш детето /което е и неговото нали???/, без напрежение, обвинения и другите подобни, т.е. ще направи каквото зависи и от него всякакъв вид срещи да минават гладко. Т.е. не би рискувал с поведението си да направи така, че контактите му с детето да бъдат ограничени.
надявам се ме разбрахте

casiopea, мила това дето си го написала е хубаво... като пожелание, щото ако нещата бяха таквиз идеални ние нямаше да се разделяме - нали се сещаш

catnadeen, абсолютно си права. Точно това си мисля като се затръшка моят мил бивш. Даже взех да го питам вече: "Кажи какво искаш да ти кажа, да ти го кажа и да си доволен." 

Isa, това за приятелството зависи и от двама ви. Аз имах примера на моите родители, развели се след доста години брак, нетърпимост и какво ли не. Те в крайна сметка запазиха, а по-скоро възвърнаха добрия тон на отношенията си и така. За мен беше адски трудно да достигна до това ниво, коства ми нерви, натрупани килограми (като се вбеся сядам да папам и забравям да спра ) и какво ли още не. Мислела съм и гадни номера да правя..ма не си струва усилието....Та сега след близо 3 години на еволюция съм успяла да достигна до някакви горе-долу приятелски отношения. Зависи много и от другата страна - дали иска такива отношения. Мила, пожелавам да намерите наистина оптималните отношения с бившия - така че да не се чувстваш унизена, а контактите с бившия да са наистина поносими и приятелски....А ако не стана..махни с ръка и продължи напред! Желая ти много пролетно слънце и усмивки! 

Не мога да не се похваля, че след 6 дневен размисъл /без да се виждаме или чуваме по тел./ бившия се прибра различен човек.
Не, не иска да се събираме  просто е проумял, че да останем приятели е най-доброто за всички.

Та поговорихме си съвесем разбрано в коя градина ще пуснем Дариа, колко пари може да дава той...разни битовизми.

Направо си отдъхнах, че макар и за ден е поумнял  Дано продължим в същия дух 

Искрено се радвам 

Изичка, що ли ми се струва, че човека май не иска да се разделяте. Що ми се струва, че ти се дърпаш повече за това.
Или просто на мен това ми се иска да чуя . Все ми се струва, че искрица има тук останала някъде.

Като цяло, искам да ти кажа, че много съжалявам, за нещата, които са ти се струпали на главата и че много съжалявам да чета за това .
Не исках да ти го казвам до сега, но ги изживявах много лично тези неща. Още повече, като човек, който лично те познава и те чувства близка.

Здравей,сигурно в на4алото,Ще ви е трудно да сте приятели и да се дьржите дружелУбно един кьм друг,но след време мже и да се полу4и.
Ето го моя "красавец" изведньж му стана неЩо и стна грижовен баЩа,по4на да ми  помага пове4е и направо не е сьЩият.(новата му прияелка му е подействала добре ).Но докато се стигне до тва положение колко .......сьм му теглила

Иса, много се радвам - дано и за напред е така. Но ти си зряла жена и знаеш, че тепърва ще има и тежки /и то много тежки/ моменти - радвам се, че сега го виждаш и в добра светлина! Запомни го и такъв - и ако пак се вкисне - просто почакай бурята да мине...
Целувки и успех!

kopche, няма нищо останало вече... за съжаление, за радост и аз не знам за какво. Във всеки случай аз продължавам напред 

Val, аз си мисля, че след като не се обичаме и всеки е доволен от раздялата трябва да ни е лесно. Няма какво да делим, няма за какво да се обвиняваме.

catnadeen, Аз пък си мислех, че тежкото мина без майтап.

Иса, ти имаш семеен живот зад гърба си/ние и една година няма откакто сме заедно с мъжа ми - ма дълга история/, та знаеш как е - като времето - има слънче, после облаци, после вятър, после дъжд...
Ясно е, че дори и разделени ще имате както хубави така и понякога трудни и даже тежки моменти. Въпроса е да не се отчайваш в трудните моменти и да вярваш, че след всяка буря изгрява слънце!
Аз не казвам ,че утре пак ще е ззле... а че просот със сигурност ще имате и по-остри моменти - е тогава си припомняй какъв е бащата на детето ти иначе - че е добър и разбран, че някога сте се обичали, че винаги ще е баща на малката... и ще видиш, че тогава ще ти е по-лесно да изчакаш трудното да отмине.
Пък знам ли - може и за винаги да се разбирате така добре....
Каквото и стане  - аз съм сигурна, че ти ще се справиш - твърде силна си и смела, за да се предадеш!

Taka или иначе, само това се очаква от теб!
Желая ти късмет!

Мерси много за милите думи. Иначе както бях чела някъде преди време - "Аз се предавам, ама няма кой да ме превземе." 

От 3г. сме разделени със съпруга ми. Не сме имали никакви лоши отношения след това, взема малката веднъж седмично, винаги пита, кога да я върне. Аз с готовност я пускам при неговите родители, при него, когато може, защото той е отдаден като всеки мъж на работата си и през седмицата не я търси. Но особено, когато порастна му става все по-интересно да е с нея и аз приемам това за нормално, защото тя е щастлива, когато го вижда. Последният път ми каза, че има две къщи и , когато човек поставя любовта си към детето на първо място, може в името на това да поддържа цивилизовани отношения с бившия, стига това да е намарение и на двете страни. Днес имаше концерт в детската, всеки от нас отиде поотделно, накрая тя беше толкова щастлива да ни види заедно, че баща и ни покани на пица и тя беше най-гордото дете. Говорихме си замо за нея, колко е прекрасна, не бих казала, че сме приятели, просто двама възрасни, сближени от общата си любов към детето. Е, отговорността по отглеждането си е моя, кой както си я разбира.За него отговорност е седмично посещение, малко глезотийки, и скромна материална поддръжка. Но това за мен е приемливо стига да се спазват правилата. Милата!!!Само искам да е щастлива. Дай боже, пожелавам на всеки коректни и цивилизовани отношения от все сърце, защото всички искаме децата ни да са добре, доколкото можем да им осигурим спокойствие.

hubavden, чудесно е, че се разбирате така.  Дано и ние да успеем да постигнем това заради детето.