Защо всички ми дават акъл!?

Бъди търпелива с околните! Те сигурно го правят от добри чувства! Изслушвай ги пък си прави каквото знаеш и трябва! И накрая те сами ще спрат!

Докато си търпелива ще ти се качват на главата!
Не ги оставяй да обсъждат личните ти неща, щом не желаеш! Има доста начини - рязко сменяш темата; пресичаш доброжелателните съвети с "вече сме решили въпроса" или директно им казваш, че не желаеш да ти се бъркат или "когато имам нужда от съвет, точно теб ще попитам!'(а дотогава не се обаждай!) 

А ти защо не искаш бебче все още ? Не се чувстваш готова ли ?
Иначе, хората приемат че възрастта 30 е момент, в който ако не си родил едно две деца, вече си закъснял или пък трябва да се  втурнеш да ги правиш. Като специалист, на теб ти е ясно какво се случва с организма на жената в тази възраст, знаеш какво е фертилност и неща от този тип. Така че или се вслушай в себе си и игнорирай хората, или се вслушай в тях. Но решението е твое и в никакъв случай не трябва да го правиш насила. Успех ти пожелавам   

Иначе, хората могат да бъдат зли и рязки...рядко някои от тях разбират от добро, така че следващият път когато някой ти излезне насреща с подобна реплика, срежи го с две приказки, без да ти пука как ше реагира. Поне ще те остави намира и повече няма да отвори темата

Да мълчиш, но ако ако имаш дебели нерви. Аз мълчах, мълчах и накрая на една реплика на жената на вуйчо ми, която въобще не е в течение на моите планове за забременяване * Ами ти що не вземеш да се осемениш* избухнах и от тогава никой нищо не смее да ми каже. Който иска да се обижда. В края на краищата подобни доброжелателни роднини, обиждат и мен с репликите си, като ме изкарват едва ли не незаинтересувана, безразлична и дори неспособна да планирам в семейството си. Негативно се отнасям към подобно доброжелателство, дори то да е от страна на родителите ми. Никой няма право да ми се бърка и да ми държи сметка и това се опитвам да им го кажа по най-деликатен или по-малко деликатен начин, който, както си го заслужи.

не, на мен никой не ми е "давал акъл" по този начин, въпреки, че до 36 годишна възраст още не се бях натуткала да реша да забременявам.
родителите ми са се притеснявали от това ми поведение, но тихичко и отстрани.

Не позволявай да ти се месят. И аз късно взех решение за бебче и като не става всички забелязват. Но аз много открито говоря, че ако не стане ще осиновим. Питали са ме и много съм плакала преди година, две. Но не помня някой да е бил злонамерен. Даже вчера една приятелка ми казва без да съм подхванала темата ` Ти да не си се отказала, не бива`.
Мисля си, че по-скоро теб те тормози подсъзнателно въпроса за дете и поради тази причина си мислиш, че всички са злонамерени и сеирджии. Вярвай повече в доброто в хората, а тия които директно те обиждат, нека не съществуват за теб.  Успех в борбата с любопитсвото човешко.

Странно ми се вижда подобно вмешателство. Но така е с добрите намерения. Опитай се да обръщаш подобни разговори "на майтап". Това си е твоят живот. Не позволявай да ти се бъркат! 

 

Точно това направих аз. Сега никой не смее думичка да обели. Няма смисъл да мълчиш, дай им да разберат, че ти е неприятно да ти се бъркат.
В началото също като теб не смеех нищо да кажа, с течение на времето ми се "качиха" на главата. Един ден просто ми писна и вдигнах скандал. Остана само с майка ми да се преборя, всеки ден ме пита " аз кога ще стана баба". Вече спрях да и обръщам внимание, даже не споделих, че работя по въпроса

Защо не им обясниш, че ти е неприятно да се ровят в живота ти, без да избухваш, като им обясниш, че всеки трябва да гледа в "своето канче". Така няма да нараниш никого.
Другия вариант е, ако имаш нерви да ги изтраеш, да не им обръщаш внимание - след време те сами ще разберат, че трябва да спрат. Така беше с майка ми. Преди всеки ден засягаше темата за бебетата, а сега вече - не.
Пожелавам да успееш да се справиш с неприятните хорски нрави!

Благодаря ви , момичета за отговорите и мненията.
Въпросът ми е труден, защото хората са добронамерени и аз не искам никой да наранявам.  Със сигурност, ще огранича кръга на хората, които си позволяват вмешателство  ( тях направо ще отрежа) - най-интересното е, че майка ми не ми говори за това. Винаги съм имала подкрепата на родителите си, те никога не са се месили нахално в изборите ми...  
За мен е странно как хората си позволяват ей така просто да джапат в интимния ти свят с добронамереността си.
Оставам с впечатлението, че хората просто обичат  'чешенето на езици'.
И като че ли  ( понеже ме бяха отписали в графа ' стара мома' ) сега се роди един интерес към мен , който е много личен.
Буквално всеки втори ме пита ' Е, правите ли бебе?' и аз какво да отговоря - да, не. няма средно положение. като кажа Не и те почват, ако кажа Да те почват' а сега, трябва да направиш еди кво си' , ако кажа не сме решили следват други препоръки.... каквото и да отговоря всъщност предизвиква тази реакция!

Мила ми Лени,
Твоята история ми е до болка ама позната.
Запознах се с мъжа си на 31, дойдох в София, трябваше да намеря работа, да се поустановя, да мина на постоянен договор.....и куп други дреболии.
И като капак на всичко точно моята майка ми "пилеше", че не съм вече млада, че трудно ще забременея, че....тинтири-минтири един куп!!!! Което допълнително ме психираше и стресираше.
Е те тоя омазан подпис, дето го виждаш, е станал на "първо четене " от раз. Писала съм го това нееднократно. Нито съм следила Т, нито знаех тогава, че имало тестове даже за овулация. За капак един мастит лекар-специалист-само два месеца преди бебеправенето ме беше подплашил, че"нямало да успея да забременея", ама с подходящо лечение при него и пиене на лекарства щяло да се оправи всичко.
добре, че си послушах женския инстинкт и не изпих и едно хапче, защото....ние даже не се бяхме пробвали и веднъж за бебе дотогава. А му отпуснахме края на морето и си доведох бебе синеморче в коремче.
Успех ти желая-и не се влияй от другите!
П.С. За статистиката-в понеделник навършвам 35 и имам един-единствен изтребител на годинка. Ама вече спря да ми пука.....кой какво мислел за възрастта, която е "най-подходяща".

Твърдо, ясно и категорично казваш на всеки, че не желаеш да се обсъжда тази тема.
НАУЧИ СЕ ДА КАЗВАШ "НЕ" И ЖИВОТЪТ ТИ ЩЕ СТАНЕ ПО-ЛЕСЕН.

Няма подходяща възраст за това.Кой когато пожелае тогава, това са лични решения и чужди хора нямат място в тях.Просто ги отрежи и това е.Ако все пак искаш да си по-мила, то кажи това, което си описала в началото, че си в нова страна, току що омъжена и искаш малко време да мине, да свикнеш и с брака и със страната.Та това са важни неща, усещания, просто го кажи и им затвори устите.Кажи им, че ти е крайно неприятно да подхождат така, все едно трябва да си купите крава, защото имате голям двор.........
Успех!!!

Здравей, lenilaf
Напьлно те разбирам как се чувстваш!Не искам да сравнявам с Бьлгария и чужбина, нека никой не ми се сьрди, но като че ли в БГ хората дават повече зор за тези неща(брак,деца), отколкото в другите страни примерно от Зап.Европа.
Всеки пьт когато говоря с някой от БГ по телефона или на живо, неминуемо следват вьпроси дали правим бебе, не сьм ли бременна, колко трудно ставало особено в моята вьзраст и подобни.
Ние сьс сьпруга ми искаме да имаме бебе(и аз като теб искам повече от 1 ако е вьзможно), но засега не правим такова, защото непрекьснато се местим, имаме планове да купим кьща(дано да стане до края на годината), да сменим дьржава и тогава да си изкарам и бремеността като хората.Аз сьм на 30, за бг манталитет дори сьм престаряла за 1во дете, но тук, в Холандия никой не ме тормози с такива вьпроси.
На мен обаче вече не ми пука за "рьчкането" и "подканването" на околните.Живея си живота в харомния сьс себе си,усещам, че биологичния ми часовник цька и ме подканя, искам бебе, но от друга страна разума ме спира и казва, че бьдещото човече трябва да расте спокойно в корема на мама,да е сьздадено в момент в който сме спокойни и подготвили дом за отглеждането му...а не с корема насам натам, сред непознати болници и локации.
Наслади се на семейния живот пьрво, свикни с дьржавата, в която си, понаучи по-обстойно езика,почувствай се, както се казва в свои води и когато момента дойде - радостта на околните няма да намалее, а вие сьс сьпруга ти ще сте се порадвали по-пьлноценно на свободата си,защото едно бебе си е и ангажимент

Поздрави

Оф, аман от доброжелатели, които ти скъсяват живота, нервират те с тъпите си изявления, дават акъл и се бъркат в личен живот. ЕЕЕ, те пък не се разбират от дума! Писнало ми е.  Вече категорично отрязвам тъпите им въпроси. Ми да му се невиди,  На всички ли, които ме питат по милиони пъти   "Не ви ли е време за дете?", трябва да давам обяснение, че съм направила спонтанен??? Не им ли е ясно, че децата не стават като се махне с магическа пръчка??? Кумата ми ми взе здравето навремето  с такива въпроси....направо не издържах. Стисках зъби за да не избухвам в рев или да  й затворя устата с една приказка. Ние сме толерантни, а те го удрят през просото. Срамота!!!
   Просто отсичай с по една дума подобни нахалници или спирай да контактуваш с тях! Това е моята тактика и живея много, ама много по-спокойно! Не давам и дума да ми се обели...направо се увълчвам!  Иначе съм супер толерантен човек, който в името на добрия тон премълчава много, но специално за това вече не се давам!
   Разбирам те на 1000000% и ти съчувствам. Само ако можех да съм около теб и да отрязвам всички нахалитети, които те измъчват така, вярвай ми - ЩЕ ГО НАПРАВЯ!!!

 "На вас така ли ви се бъркаха при взимането на това решение? "
   Ех, аз не съм на 32, а на 26, а от 2-3 години ги слушам тия неща....... Ужас! Аз съм била стара вече, докога сме щели да чакаме..... То щяло да стане късно..... Ама то от един път става, не е толкова трудно....... Едно непрекъснато натякване, от което има само вреда - стресът!
"Споделете, как отбягвахте външния натиск и как планирахте момента."
   Аз съм склонна да вярвам, че това /сресът и натякването/ беше нашата причина да не се получава. Сложих си тапи на ушите, успокоих се и си казах, че няма повече да слушаме. Да си приказват, каквото мислят. Някой ден ще им обясня...
      Поздравчета и спокойно!

Ами да кажа и аз, на 24 съм и от година и половина от както се омъжих това слушам
Как годините минавали  как нямало да ставам по млада /ще рече съм на 44/ и търътъръ направо не мога да ги понасям.
Особено ако някой приятелка около нас забременее, а недай боже за втори път 
Тогава става ужас, нищо че тази приятелка и въобще всички около мен са родили за първи след като на навършли 26-27 да не говоря че има и повече а дори и самите те ми пилят на главата.
Вече започнах даси мисля,че се съм престаряла и не да не се чувствам на годините, които съм 
А бебе искам, не че не искам преди 4 месеца запохнахме да бебеправим, но сега ми се отвори една възможност за реализация в кариерата, която не мога да изпусна и сега поспряхме, защото така решихме. Но тия които ме тровят не спират!!!
Много е гадно!!!!

Значи момичета, чета , чета и направо се взривявам!
Ние, нови истории.
По принцип искаме да имаме куче ( не сега)  и вчера тук времето беше лошо и решихме да се разходим по кучешки магазини и се влюбихме в едно.
няма да го купуваме, а и е доста скъпо.
Най-голямата грешка беше, че казах за това на хора в българия.
Не можете да си представите какво ми се изля на главата...
че сега, след като Той иска куче и като имаме няма да иска бебе!
Айде първо бебето, после кучето и тн.
че куче и бебе не можели в една къща... и тн.
а ние специално си подбираме куче/порода, което да се разбира с деца...
но кой ме слуша! направиха ме на ЛУДА! 
и пак само майка ми каза - ми да, щом искате - вземете си
вече стигам до крайни мисли, че не бива нищо да споделям, защото ще ме побъркат.
 

Ленилаф, ако е имало нещо, което да не мога да понасям от дете, това е някой да ми се бърка в живота. Просто спрях да информирам предварително за каквото и да е - не споделях намеренията си спрямо своя личен и професионален живот, а съобщавах нещата пост фактум. И така е още от ученическата ми възраст. Не знам как стана, но и почти никой нищо не ме питаше /а знам със сигурност, че са ме обсъждали постоянно/. Просто си избери някаква тактика - или спри да подаваш инфо поради някаква причина /казваш им, че си суеверна например, или че разговорът за това те натоварва - предпочиташ само да си ги обмисляш нещата/ или ги заливаш с тонове друга информация \не по темата бебе/, така че да има какво да обсъждат. Третият вариант също помага - спираш тотална комуникация за поне 2 седмици, докато близките ти осъзнаят какво става.
Но трябва да промениш нещата, за да не стане така, че още дълго време да отлагаш бебето, но поради опасенията, че си взела решение под давлението на околните.

Когато бях бременна много ме дразнеше и мен .
Сега обаче, две години след като родих, съм се превърнала в жена подобна на тези , които са ме дразнили . Давам съвети на всички около мен , които нямат още деца - за фолиевата к-на , за това да не се притесняват, ако бебето не става веднага ... На тези , които имат малки бебета  също споделям опит - ходете на ортопед , ако можеш не захранвай толкова рано , кърми ...
Никога обаче не коментирам това , че нямат още бебе , пък било то и на 35 годишна приятелка . Това вече са дълбоки води , може и да не могат да имат ... Не използвам изразите "Време ви е вече" , "Докога ще чакате" и т.н

не знам колко са ти близки тези хора, но бях в подобна ситуация и си реших проблема като спрях да споделям подробности от личния ми живот, пък били те и дали да си взема куче. за съжаление установих, че хората са недотам доброжелателни, а просто търсят материал за разнообразяване на клюкарския си репертоар. а и още нещо, пречи им когато другите са щастливи и сякаш с лупа търсят несъществуващи проблеми. пример: споменавам, че мъжа ми се прибира няколко вечери по ред по-късно, защото приключват финансовата година и имат много работа. реакция: той няма да възприеме никога бебето като свое, щом те оставя сама да го приспиваш и къпеш   съответно целия град бива осведомен и т.н. не се натоварвай излишно с подобни коментари, спести си ги.

Lenilaf, ти наистина си прекалено търпелива!
Имам чувството, че нищо не ме е мъчило през всичките години бебеправене (11), както навирането на любопитните носове в личния ми живот.
Хората били добронамерени. Може и да е така, но спрямо кого? Да, пътят към ада е изпълнен с добри намерения.
Не може да търпиш всичко това, ако искаш изобщо да се съхраниш. Ясен и решителен отпор. Другия вариант е- мазохистично и доброволно се оставяш тези вампири да смучат от най-деликатните трепети на душата ти.
А ако загубиш някой приятел от тези всезнайко- любопитковци, какво толкова ще загубиш?

Лени, те сега те тероризират, ами почакай да видиш като забременееш какво чудо ще е, ако пък преносиш.."айде, нема ли да раждаш вече" все едно бебетата излизат с едно натискане на копче, или.."айде, нема ли да му даваш вече твърда храна" "айде, кога ще проходи, свикне на гърне, проговори" и прочие такива неща.
Така че, споделяй само с такива, които те разбират и не стресират, останалите ги възприемай като радиото в колата, то си свири, но ти слушаш само тогава, когато на теб ти е интересно.

не се измачваи повече изобшто  да не ти пука какво говорят другите абе на кратко теглим по една маина и толкова   имен постояно ме претесняват макар чесме за икси никои не занае  изобшто неси го слагаи на сарцето.успех

за съжаление не мога да ти дам добър съвет, защото и аз като тебе мълчахи не отговарях. само, че слава богу не си го слагах на сърце. сега когато бебето е на път чувам реплики от типа на " добре че те накарах да забременееш". ама пак не обръщам внимение 

На мен пък за щастие никой не ми се е бъркал. Мисля, че фактът, че не сме официално бракувани с Пламен доста ги притеснява

lenilaf,

  за темата която си пуснала, понеже и на мен писнало  от подобни "доброжелатели" !

Наистина в последно време от българска страна направо ме бомбардирват с въпроси:ама правите ли бебе вече?" ," ааа малко напълняла ми се виждаш... да не си ?"

И ние подобно на вас чакаме да сменим къща, пък и лекувах до скоро яйчници и тн...
  и lenilaf, и ние по добно на вас искахме куче... ама вече си вземахме ( и то 2 -  да не стои като сме на работа самичко  първото )  и съм безкрайно щастлива, защото тези животинки носят толкова радост в къщи! Ама разбира се че пак чух... "то кучетата щом ви радвааат... представи си колко ще ви е добре с    "
 Ама да ти кажа честно аз отдавна сложих маската 

Дано тази тема да се прочете от такива " заинтересувани доброжелатели" и да разберат колко ни товарят с тяхното вмешателство!!!!

Прави сте))
Тия дни нещо ме позабравиха... 
аз щом отдалеч им се дразня, ако бях в София... не знам какво щеше да е....
Имаше хора, които внасят смут в душата ми , ако мога така да се изразя. Все ми вменяват чуството,че нещо ми има и трябва да започна изследвания. Без да сме направили още нито един опит. 
А пък ние в момента сме толкова влюбени.. мъжа ми  само си представя как отиваме на почивка , изиграваме нещо като брачен танц и Хоп! Бебе.
Да, може би е наивно и романтично в тоя свят изпъленен с хормонални изследвания, инсеминации, миоми, поликистозни яйчници и кво ли не...
Аз вече взех решение да ги режа директно.
И куче ще имаме и бебе))
И ще се научим как да пазим семейстовот си от нахалници

Само така  lenilaf 

Точно така.И аз много съм се дразнела на подобни изказвания.Някои като са родили по едно дете вече се мислят за големи експерти и половин лекари.

При мен май е така.
Но наистина ми е писнало от акъли-време ти е,какво чакаш и т.н.Вече се чудя какво да им отговарям.Не мога да тръгна да обяснявам на всеки,че от две години правим опити за бебе,но не става.


И ние още не сме сключили брак,но това не ги притеснява.

И мен всички ме питат /оженихме се преди половин година/, но някакси не се впечатлявам и ми е по-скоро забавно. Мисля, че това е нещо, което трябва да искаш, да се чувстваш готов, не трябва да правиш нещата, защото "вече е време" и т.н. Оженихме се, защото искахме да се оженим, защото искахме да сме заедно, просто решението си дойде от самосебе си. Така трябва да се появи и желанието и решението за дете.

Леня и аз като теб си мълчах, обаче като бях бременна беше по-зле: която жена ме видеше с тумбака ми разказваше надълго и нашироко колко е страшно раждането и каква героиня е била, какви мъки е изтърпяла Наслушах се на глупости и бях стресирана до полуда!
Колкото по-рано се научиш да режеш подобни "доброжелатели" толкова по-добре!
Аз не смея да се обадя - само на една приятелка дадох съвет, че бебетата са хубаво нещо и тя като роди ни се влошиха страшно отношенията. Оттогава мълча като пукъл по въпроса

И не само родили,ами и бременни още,страшно самочувствие придобиват,като че ли са направили някакво геройство.И почват да дават акъли от пиедестала си,вече всичко им е ясно!Все едно са го не само родили,ами и отгледали и изучили!
Ти ще видиш по-нататък,живот и здраве,всяка ,която е родила и е излезла от болницата жива и здрава с дете на ръце,държи да отидеш точно при нейния  доктор,при нейната акушерка и т.н. ...

Лени, напълно те разбирам. Омъжих се на 30 и веднага се почна с въпросите. На всичкото отгоре първите два месеца покрай спиране на работа и подготвяне на смяна на държавата напълнях 15-20 кг (в това съм много добра, в моменти на стрес с хладилника сме едно цяло   ) та по-едно време ми се струваше нормална репликата - Не съм бременна, просто дебела   Докато не полудях един ден и не раздадох справедливост   Просто за повечето хора е нормално да се бъркат в интимни неща, особено роднини   Е вече и майка ми и свекърва ми не си позволяват са питат какво става, жалват се по между си  

Мила Лени, проблемът ти ми е до болка познат и ти съчувствам от сърце, защото знам, че е отвратително. В момента съм на 29, миналата година се омъжих и правим опити за бебе от 7 месеца. През цялото това време майка ми никога не ми е натяквала, защото знае, че нещата ще си станат от самосебе си и няма нужда допълнително да изнервя обстановката. Каква е приликата ми с твоя случай? Роднините на моя иначе много сладък мъж Няма спиране на потока от глупави въпроси и предложения, с които ме засипват. До декември работех на едно изтормозващо място, което напуснах, за да се успокоя малко и отърся от стреса, който търпях ежедневно година и половина. Сега те се заеха, без никой да ги е карал да ми търсят работа. Говорят на мъжа ми разни глупости, че времето за бебе си минава и така просто можеш да полудееш. Той е но моя страна, но понеже са му родители, не може да преустанови всички контакти и сега сме в тази ситуация. Наскоро избухнах и си тръгнах като им бяхме на гости, но ето идват празници, гледам го, че е нещастен и пак ще трябва да търпя. Дълго мислих какво да направя, защото той ми казва да не им обръщам внимание, но на мен всеки път ми е кофти. За това моя съвет към теб няма да е да не им обръщаш внимание, нито да им отговориш рязко, защото в този случай пак даваш повод за глупави коментари. Може би най-доброто е да кажеш, че вие с мъжа ти ще си оправите сами, че животът си е ваш и ще го живеете както предцените за правилно. Тези доброжелатели те карат да се чувстваш виновен за решения, които сам си избрал и съм убедена, че ще се откажат, ако им покажеш, че даването на такива глупави акъли вреди повече отколкото помага. Мисля, че е абсолютно вярно, че това е типично най-вече за България и съседните балкански държави. Успех

Много ти благодаря , Нели , а и на всички за хубавите думи!

Почнах да чета за разни такива неща-имаме ли достатъчно сили да говорим директно на хората или не. Умението да кажеш Не.

Разбира се, има и много народопсихология в  цялата тая олелия.

като си анализирах контактите , установих, че  за хората, които най-много ме подпитват, коментират живота ми, критикуват решенията ми -  за тях и техния живот аз най-малко знам!!!! koeto  ме кара да подозирам злонамереност. Не можеш да говориш всеки ден с един човек, и информацията да тече само в една посока. майната им, не съм такава мазохистка.



 

Lenilaf, споделям раздразнението ти! Аз се чувствам по същия начин. Атаката при мен идва от роднинската страна на мъжа ми и въпреки, че са само те, страшно се изнервям. Хората са ужасно нетактични и много обичат да се бъркат в чужди работи. До там се стига, че аз едва ли не напук искам да нямам още известно време дете, само и само да ги подразня аз тях на свой ред /което разбира се е глупаво/.
Моят съвет- кажи им учтиво и ясно, че разговорите по темата не са ти интересни, приятни, и най-вече са лични. Аз така правя, а на който не му харесва си е негова работа 

защото е много лесно да се дава акъл
затова........

 И при мен имаше такива индивиди и съм ги игнорирала веднага!
 Гледай си живота,спокойно и ще видиш,че нещата сами ще си дойдат на мястото.Дето се казва не си изнасилвай съдбата.
 И на мен свеки ми пили..за дете..варианта е малко по-различен,защото аз имам голяма дъщеря и е ясно,че съм наред!(което също е пълна глупост,защото може и да съм се "повредила"за 16 години,ама блаженни са невежите!!) 
  Обаче беше подгонила мъжа ми..да си правел изследвания за стерелитет!!
  Побеснях направо!Скъсахме направленията за доктори и  се наложи да й кажа..да не се бърка в тези неща!Ние не сме и опитвали още...и аз имам куп работи-местим се в нов апартамент,трябва да намеря постоянна работа..така,че изследвания са абсолютно безполезни сега!Няма никакво основание да ги правим!
  Егати и нахалницата!

Лени, ако знаеш колко добре те разбирам!
Ние с мъжа ми бяхме женени 4 години преди да опитаме за дете ( той беше в чужбина и непрекъснато бяхме разделени, искахме да си направим и жилище преди да опитаме), ей изядоха ме неговите роднини!! Стигнахме до положение, че баба му ми каза, че съм била " ялова" както тя се изрази. Аз прекъснах всякакви контакти с тях, защото просто не можах да ги издържа, а не исках да се карам с тях заради мъжа ми, на него и без това му беше достатъчно тежко в този момент за да го тормозя с тея глупости. И какво мислиш стана?? В момента, в който решихме да имаме дете- познай! Започнаха се едни приказки, как сега не ни било време, как било прибързано и какво ли още не . В следсвтвие на което не си говорихме със свекърва ми 1 година. Сама направих ремонт на апартамента ни, обзаведох , наредих за да може бебчето да дойде на всичко ново. ПОсле изчислявах като луда овулации и какво ли не, защото исках да планирам кога да се прибере мъжа ми за да имаме възможно най-много време ( той не можеше да остане много) за да правим бебе. Слава Богу стана както искахме, буквално от първия път. Никой не ми се обади да ме поздрави, не се обадиха да ми честитят, да ме питат как съм ( даже чух приказки дали бебето било от него ). Всичко го премълчах, заради мъжа ми казвам. Родих предизвикано ( нормално раждане) по показания в следствие на което свекърва ми се " обиди", че сме били избързали с раждането  и тя не можала да се "подготви" . При положение, че от А до Я направих всичко самичка за бебето, всичко до клечките за уши беше купено, защото нямаше на кой да разчитам докато се прибере таткото. Проговорихме си с нея, само защото не ми се искаше да лишавам детето от баба му ( аз съм минала самата през това). И се почна- на сядане и ставане- кога ще имаме второ. По стечение на обстоятелствата и по друг повод заради който вече ми беше писнало да мълча и си наприказвахме много неща, казах на свекърва ми, че си прекратявам с нея отношенията и не си говорим от тогава въобще. И  ми е супер по-спокойно. Решихме си кога ни е време за второ, планирахме си го, пак забременях от първия път. И пак никой не ми честити.
Разказвам ти го това само за да ти покажа на какво се основава опита ми- пресечи всички опити да ти говорят така и да те дразнят! Такива хора не са добронамерни както смяташ! Един добронамерен човек трябва да има достатъчно такт за да усети кога добронамереността му е излишна!
Не се оставяй да те нервират и да ти се качват на главата- няма да има оправяне докато не скръцнеш със зъби!
Успех! 

и при нас беше така.аз в началото се ядосвах много,но в един момент просто спрях да ги слушам и когато ми говореха си мислих за нещо друго и само кимах с глава 

Дааа,хората не се усещат понякога.Аз  дълго не можех да забременея и направо ми пръскаха главата.На всеки обяснявах,че имам проблем и не става,но пончкога се изнервях много.просто ги помоли да са по-тактични.

Остви ги да си приказват, слагай маската " Не  ми пука за твоето мнение " и толкова ..
но аз съм и доста емоционална и рядко си оставям магарето в калта
като съм се сблъсквала с такива доброжелатели, първия път дори бях на 18, с мъжо луди гажета.. брат му по-голям и женен ама на никъде,  жена му студентка и те по квартири,та изчакват поне да завърши и тогава да работят,
 ... и веднъж отиваме с една приятелка на кафе, а тя с нейната съседка, която е колежка на итърва ми ..
И се започва една ...
- Ох те горките имат много сериозен проблем, ето 5 години не могат да имат деца... ама не се и лекуват...
Търпях, търпях, но накрая не се стърпях и я сложих на място... май от тогава още ми е сърдита

Ние също ударихме дълъг стаж в гаджилъка и преди 2.5 год взехме та се зехме. И ние отлагахме пак по сродни причини и никой от близките ни не ни е натяквал. Само веднъж ходихме със свеки, мъжо, аз и племенника на плажа и на бутката за сладолед той нещо се сърди .. пък продавачката му вика  "Tи защо не слушаш майка си и баща си , виж колко са добри и сладолед ти купуват"
А малкия я поглежда и казва  "Това са чичо и КАКА, мама и тати са на работа"
Голям смях падна  само тогава свекито се изтърва да каже "Ми ходи ви едно детенце"

много бързо са те емнали на рогите, щом 2 м след брака и 4акат да им покажеш + тест. ако си знаеш, 4е и двамата сте здрави и нямате проблеми или, ако имате то заедно ще вземете мерки да си ги решите (ние така направихме ), нищо не трябва да те притеснява, просто не позволяваш на злонамерени усти да ти бъркат психи4ното здраве. аз оба4е съм от хората, които искат да са подготвени в слу4ай на проблем и бях предупредила около мен хората.ако не става бебе, отиваме на други методи , ако не- на осиновяване.така, 4е бях затапила устите на вси4ки. особено на злонамерените!и казах , ако ме впрегнат и три ще имам!
 моми4ета, не им се впрягайте, защото те са решили ,4е ве4е ви е комплекс и страдате,а намерете фразата, която да ги накара са престанат!или игнор, според зависи. спокойни трябва да си се оби4ате, другото си идва полека с малко късмет!и търпение!