Публикувана: 18 март 2006, 10:44 ч.
Последно мнение: 20 март 2006, 19:25 ч.

А защо не 2-ри (или последен) шанс...?

2 223
23
1

1
2
Всички

18 март 2006, 10:44 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Мили майки, готвещи се да поемат по пътя на самотните родители,
искам да се обърна към вас с един призив, апел или както искате го наречете.

Дайде си 2-ри шанс, дайте си време, бъдете търпеливи и се научете на компромиси!

Най-лесно е да се развали 2-ката...По-трудно е да останете заедно. Това си е ясно.

Аз, със своите близо 11г. брачен живот мога само това да ви кажа: имали сме и ние търкания, мислела съм да се разделим, но...
Премислих, научих се да поглеждам и през неговите очи и най-вече на компромиси и толерантност един към друг.
И сега, смея да твърдя, че имам стабилен брак. И като се върна назад във времето и се сетя за какво сме се карали, чак се чудя как съм могла...това аз ли съм била?!?!?! Rolling Eyes

Не позволявайте моментното състояние на обидени и огорчени да надделее над истинските Ви чувства. Над взимането на правилното и трудно решение да сте все пак заедно. Трябва любов, трябва уважение - да. Но все пак едно дете се нуждае от 2-ма родителя, които да се грижат за него заедно (не поотделно)!

Не знам Crazy

...малко объркано стана, но четейки колко от вас искат да станат самотни родители, направо ме зашемети... Confused

Дерзайте и дано и Бог да помага Praynig

# 1 18 март 2006, 13:27 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 670

Подкрепям мнението на Шани, от позицията на човек, който е от 10 години със съпруга си, от 2 сме семейство, но сме преминавали през доста караници и катаклизми. Е, щастлива съм, че съм прощавала, и ми е било прощавано.

# 2 18 март 2006, 14:44 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Съгласна съм и с двете ви. И аз за 16 години съм направила хиляди компромиси, простила съм много наглед непростими неща и въпреки (отстрани погледнато) абсурдната ни ситуация сме съумели някак да останем заедно и да се запазим като двойка.

Едно мога да кажа - от собствения си опит и от наблюдения на хора около мен - компромис е възможен единствено ако отсрещната страна го иска и е склонна да го приеме. Ако за човека отсреща вече си един вид 'прочетена книга' и той те е изключил от бъдещите си планове, никакъв компромис не може да оправи нещата, освен ако той не го поиска. Именно това е тъжното и страшното Sad

. Едва ли някой от пишещите тук е стигнал до това решение след първата трудност или конфликт. Предполагам, че повечето са опитали и невъзможното.

Въпреки това пожелавам на всички новописали през последните дни да успеят да намерят своето решение и да НЕ СЕ присъединят към клуба. Прегръщам ви Hug

и ви желая сили и късмет bouquet

# 3 18 март 2006, 15:55 ч.

Мнения: 35 967

офф: Шани, стресна ме! Реших, че и вие се делите Confused

# 4 18 март 2006, 16:40 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: bubanka в сб, 18 мар 2006, 15:55

офф: Шани, стресна ме! Реших, че и вие се делите Confused

Има време бре Twisted Evil

хехехехее

- шегата настрана. Чук, чук, да не чуе дявола.

# 5 18 март 2006, 17:44 ч.

Мнения: 3 634

Аз като разделила се искам да кажа, че поне в моя случай бившия беше направил решението си, и го беше направил ТВЪРДО такова решение.
Аз бях склонна на компромиси до преди малко повече от половин година. Да беше почукал на вратата, със сигурност бих си го прибрала обратно. Добре, че си намерих акъла и повече го не искам.
И дечицата ми са по- добре така, без да го гледат нехранимайкото. Без да ги навиква и без да ме обижда пред тях.
Щастливи сме в нещастието си.
Ще го намерим човека достоен да ни стане съпруг и татко... не спирам да вярвам в това дори и от време на време да ми се струва, че никога няма да го открия.

Казват, че едно дете е щастливо ако родителите му са щастливи. Ако мама или татко е нещастен в семейството и няма възможен начин за ощастливяването й/му отново, по добре е сами от колкото заедно, но нещастни.

# 6 18 март 2006, 18:14 ч.

Мнения: X

Цитат на: CTramell в сб, 18 мар 2006, 14:44

компромис е възможен единствено ако отсрещната страна го иска и е склонна да го приеме

# 7 18 март 2006, 19:16 ч.

Мнения: 1 425

Според мен при повечето описани тук случай проблема по-скоко е че някой хора са получили твърде много "втори шансове" без да ги заслужават, а други хора са били твърде търпеливи и са чакали чудо, ама чудеса стават рядко (да на кажа никак).

# 8 18 март 2006, 20:08 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Panther в сб, 18 мар 2006, 19:16

С теб съм! 202uu

# 9 18 март 2006, 20:34 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Panther в сб, 18 мар 2006, 19:16

Всеки от своята камбанария... Whistling

Не знаеш аз какво съм преживяла и какви компромиси съм направила... Confused

Не ти е съвсем точно изказването!

# 10 18 март 2006, 21:07 ч.

Мнения: 357

Цитат на: Мама от Финландия в сб, 18 мар 2006, 20:08

Цитат на: Panther в сб, 18 мар 2006, 19:16

С теб съм! 202uu

Така е наистина! Понякога е безсмислено да се дават шансове отново и отново и все за последно, да се вярва на обещания и да си губим времето с хора, които никога няма да се променят просто защото не искат да се променят!
Е, има и други случаи разбира се, когато си заслужава да се прости, но аз бих казала НЕ НА БЕЗКРАЙНИТЕ ПРОШКИ!
bouquet

# 11 19 март 2006, 14:41 ч.

София
Мнения: 6 999

Aз съм твърдо за "втория, третия н-тия шанс", НО... има граница, която веднъж премината - няма връщане назад. На-важното пък е и двете страни да ги искат компромисите, защото е казано "Не прави не поискано добро..."

# 12 19 март 2006, 23:00 ч.

Мнения: 2 792

Шани съгласна съм с теб, донякъде само. Сблъсъци и компромиси има във всяка една връзка, но когато въпреки всичко отсрещната страна не реагира адекватно, дори не желае да разбере, се рискува да се превърнеш в роб и машина в името на запазването на семейството.
Това не го приемам, за стабилна връзка има нужда от двама души, ако единия липсва, нещата не опират до компромиси, така че всяка ситуация е независима сама по себе си и за съжаление, рецепта няма.

# 13 20 март 2006, 09:30 ч.

Мнения: 6 315

Зная аз от какво си провокирана, Шани Laughing

. Но при мен компромисите станаха твърде много и няма връщане назад. Особено след последните ни разговори, които просто ме карат да съжалявам, че изобщо познавам този човек... Повярвай ми, от търпеливите хора съм и доста здраво ми играеше по нервите, а сега.... Сега съм виновна за всичко Laughing

.

Втори, трети шанс - ОК, но шансовете не могат да бъдат давани непрекъснато, когато отсрещната страна не проявява и грам усилие Simple Smile

# 14 20 март 2006, 10:32 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Ок, Ок - Вие си знаете...
Аз само да напомня и тази опция ПАК Wink

# 15 20 март 2006, 13:37 ч.

София
Мнения: 2 958

Точно това направих и аз преди около седмица. Дадох пореден шанс при условие, че бях решила да не го правя. И да ви кажа чесно след малко подобрение и разбиране от другата страна съм изпаднала в едно положение, което не мога да си обясня. Хем до сега не успях да се преборя с проблема, хем си поставих други граници на исканията. Гледайки от страни е трябвало да започна да приемам нещата такива каквито са и да искам реален резултат, а не да се впускам в илюзорни представи, какво би станало, ако той беше друг.
Та искам да ви кажа мили мами, че не е нужно да се дават безброй шансове, а да се превъзмогне непреклонната гордост. В никакъв случай не казвам, че трябва да се свиеш в черупка и да мълчиш и да страдаш, а пречупиш онзи връх на гордостта, който ви пречи да се разбирате. За сега го правя аз. Не знам дали ще даде резултат, но ще опитам. След като съм опитвала всичко друго, значи това е последното което мога да направя, за да не се чувствам все онеправданата и горката аз. И трябва да ви кажа, че въпреки, че е минала само седмица, аз отново виждам мъжът в който се влюбих, който ме караше да хвърча. Просто започнах да се чувствам пълноценен участник във връзката, а не майката, което да го озаптява и поучава.
Дълго стана и дори не знам какво точно исках да ви напиша, но това чувствам аз след многобройни огорчения и наранено самоуважение! bouquet

# 16 20 март 2006, 14:16 ч.

Plovdiv
Мнения: 612

Момичета, защо не престанете с поучаванията, едва ли нещо ново ще ни кажете. Всяка от нас знае себе си, и за да сме на този хал, едва ли сме го направили с лека ръка. Да неприятно е, че имаме толкова много нови "попълнения", но такъв е живота - труден.
Не искам никой да обиждам, но едва ли не от думите ви излиза, че ние не сме мислили, и не сме се справили с нещо, с което е могло да се оправим, и затова децата ни нямат двама родители.

# 17 20 март 2006, 15:48 ч.

In transit
Мнения: 11 823

Цитат на: Mariely в пн, 20 мар 2006, 14:16

Подкрепям напълно! Всеки е дал или е получил шанс. Важното е да гледаме напред. И аз се учудвам, че всеки ден има нови и нови попълнения.. но все пак трябва воля и сила за да го направиш, по лесно е с компромис, но не винаги е добрия вариант. Успех на всички които са поели по този път! Не се предавайте момичета! Живота продължава! Hug

# 18 20 март 2006, 16:07 ч.

София
Мнения: 1 444

Бих искала да кажа само няколко неща.Да на компромисите, но с мярка.За 15 години брак съм правила не хиляди, милиони компромиси. Сега, обръщайки се назад се чудя защо съм си губила времето и пропилявала младините, дори за много от тях съжалявам искрено. Не съм съгласна с изказването на Шани, че е преживяла и простила явно много гадни неща, но ето запазила е брака си.
Та да не би да съм създадена да съм госпожа компромис и да плюя тотално на себе си и то за какво-един ненужен, натоварващ, унизителен, измъчен и какъв ли още не брак.Това ми звучи малко като трай булка, че хората какво ще кажат. #Cussing out

Е много съжалявам ако не хареса на някого, но при мен специално развода ми донесе щастие и себеуважение.Аман от 15 годишни компромиси, заключението от всички тези години е, че много съм чакала и много пропиляла в името на едно недостижимо равновесие.Или го има или го няма, човек, който те кара да правиш компромиси от неща, които те унизяват, носят ти болка и те обезличават като личност та дори и пред децата ти- е такъв човек не заслужава друго освен да му отвориш вратата, за д може да я затвори от външната страна и да се почувстваш наистина жена, желана и живееща в мир със себе си и потребностите си. bouquet

# 19 20 март 2006, 17:55 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 670

Аз имах предвид компромисите в рамките на здравия разум.
Защото има случаи, в които обидата наистина е много голяма,
и през нейната призма всичко изглежда много черно и безнадеждно.
Често пъти хората вземат решението тогава, и после връщането назад
е доста трудно, дори не става, въпреки, че и двамата в сърцето си го искат.
Нямам желание да поучавам никого, не се смятам за капацитет,
просто мнението ми беше под формата на пожелание и надежда, че
все пак нещата могат и да са поправими.

# 20 20 март 2006, 18:08 ч.

Мнения: 910

Цитат на: Mariely в пн, 20 мар 2006, 14:16

Подкрепям.

# 21 20 март 2006, 18:22 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: marypopins в пн, 20 мар 2006, 16:07

...Не съм съгласна с изказването на Шани, че е преживяла и простила явно много гадни неща, но ето запазила е брака си.

Да чукна на дърво - не съм преживяла кой знае какво, но все пак...

Имах умисъл да "помогна"..., а не срещнах човек, който да ми е разбрал добрите помисли.

МОФ или който модерира тук - моля, ЗАКЛЮЧЕТЕ Темата!

Последна редакция: пн, 20 мар 2006, 18:43 от Шани

# 22 20 март 2006, 18:34 ч.

Мнения: 312

е, не можах да се сдържа!
не знам защо, но имам усещането, че проповядващите н-ти шанс, са нещо на мнение, че тук следваме последните модни тенденции и хич не ни е грижа за брака, дома, семейството и не на последно място отглеждането и възпитанието на едно дете от оригиналните му майка и баща. "компромиси в рамките на здравия разум" са правени предостатъчно, ако я има обидата и тя е толкова голяма, че всичко да изглежда черно - нещата са здраво в кереча.

marypopins го е казала много точно:

Цитат на: marypopins в пн, 20 мар 2006, 16:07

... Да на компромисите, но с мярка... Та да не би да съм създадена да съм госпожа компромис и да плюя тотално на себе си и то за какво-един ненужен, натоварващ, унизителен, измъчен и какъв ли още не брак.Това ми звучи малко като трай булка, че хората какво ще кажат. #Cussing out

... човек, който те кара да правиш компромиси от неща, които те унизяват, носят ти болка и те обезличават като личност та дори и пред децата ти- е такъв човек не заслужава друго освен да му отвориш вратата, за да може да я затвори от външната страна и да се почувстваш наистина жена, желана и живееща в мир със себе си и потребностите си. bouquet

това е и моето мнение.
и наистина престанете с поуките, моля! няма нужда да бъркате отново в раната!... Peace

# 23 20 март 2006, 19:25 ч.

Мнения: 3 634

Заключ

Много почнаха да се вихрят страстите из този форум Wink

Препоръчани теми

Издръжка със задна дата

Нормален размер за издръжка

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: