Отстоявате ли си предимството?

Винаги си ползвам предимството; дори съм вдигала хора, които не се сещат да отстъпят място

Ползвам много ясно, пенсиите цял ден се чудят пред кой кабинет да чакат и какво да прават.
Ползвай си го и ти

Ами скоро ми се случи да чакам в една лаборатория за изследвания. Имаше адски много хора, на мен чак лошо ми беше станало от чакане, ама никой не се сети да ми отстъпи място. Напротив - вървяха напред-назад поркай мен, бутаха ме, блъскаха ме...Повечето бяха пенсионери. Ей затова ги мразя - мнооооого са нахални!!!!

Моята бременност мина много леко и може би за това не съм си ползвала предимството (случвало се е няколко пъти да ми дадат ред ),а и все си мисля,че и аз един ден ще остарея и ще ме наболява тук-там и тогава и за мен сигурно ще казват,че съм много нахална Но сега като се замисля  ,май не е лошо да се възползва човек от дадените му превилегии.

Ми не, даже не ми е хрумвало. Освен това обикновено ходя с придружител и го пускам него да чака на опашките, докато аз си седя някъде и си почивам  

Когато ми се е случвало някъде да има повече хора и да ми се налага да чакам са ми давали предимство,но пак един-двама човека да се сетят.Иначе на никой не му пука,и аз понеже съм си кротка и все си мълчех и чаках някой да се сети та да отстъпи.Рядко ми е отказвано,но друг път ще знам,трябва да си нахална и да си отстояваш....

Ами май зависи от настроението и моментното състояние. Ако се чувствам добре и съм в добро настроение просто не ми се кара с хората, защото в повечето случай като се обадиш и се надига една вълна от недоволство. Ако не се чувствам добре или детето въобще не се съобразявам с никого.
Преди седмица дори стана такъв скандал в една клиника, отидох на преглед и бях доста зле, не съм искала да ми отстъпват просто седнах да чакам, излезе акушерката и помоли да ме пуснат, а те щяха да я набият. От там изкочи и лекарката и като се развика вие не сте ли жени, не сте ли били бременни, момичето е с кървене как може и ме вкара. Като излезах след прегледа жената която най-много врякаше си беше тръгнала възмутено.

Не, изобщо не ме забелязват, че съм бременна, чакам си на опашки и това е то. По улицата чакат ти да им направиш място да минат, някои така са се засилили, че ще минат върху теб още малко.

вчера за 1 път 1 жена се сети в магазина като бяхме и ми предложи да ми отстъпи ред, иначе никой не го е грижа, особено пенсиите, те винаги са били най-нахални

До сега само веднъж в ЦБА в Търново един мъж се развика,че съм бременна и да мина да не чакам на опашката.Стана ми малко неудобно,защото нищо,че той отиде напред да ги ръчка имаше хора на които не им беше приятно да си отстъпват реда пък било то и на бременна жена.

един съвет - когато чакате на опашка в клиника, лаборатория, магазин и др. подобни места, където някой обслужва - не чакайте опашката да се сети сама да ви пропусне напред! и да ви видят, че сте бременни, ще се направят, че не виждат. затова, просто минете най-отпред и кажете на човека, който обслужва, че сте бременна и трябва да ви обслужи с предимство.
по-вероятно е да има ефект - особено на местата, където изрично са написали, че обслужват бременни с предимство.

до края на бремеността ми пътувах права два пъти на ден в тролеити...и не защото не исках да седна!!!
нямам думи 

до края на бремеността ми пътувах права два пъти на ден в тролеите...и не защото не исках да седна!!!
нямам думи  

Случайте в които са ми давали предимство се броят на едната ми ръка.

Не си го отстоявам, защото ми става болно и обидно Знам че е тъпа позиция, но наглостта ме кара да се чувствам безпомощна

До сега не ми се е случвало да ми дават предимство, правят се ,че не те забелязват, а дори ми се е случвало да ме изпреварват   
( пенсионер разбира се ) Най редовно съм им отстъпвала мастото си в автобуса, но сега разбирам колко са нахални и нагли!

Да, когато става дума за лаборатории, поликлиники и т.н. Пред лекарския кабинет обикновено бях с час и ни викаше акушерката, а по-напористите жени ги караха да чакат поне час. Аз на това разчитах, иначе никоя не отстъпва място.
В автобусите, обаче беше ужасно. Решила съм вече да не правя място на пенсионери, особено на по-младите, защото те са най-нахални.

Тук предимство има, който е с уговорен час или е дошъл по-рано.
В магазина също се чака на опашка, ама касиерките са чевръсти.
В автобуса никoй не ти прави място, ама ми се е случвало да казвам,
че трябва да седна (буквално) и веднага стават няколко души.
В S-Bahn-а винаги има място.

изглежда съм късметлийка, защото докато бях бременна почти винаги са ми отстъпвали без да трябва да моля - и в гр. транспорт и на опашки в магазина

Бях бременна в началота на 9 месец. Прибирах се от консултация - началото на януари студ,сняг и лед навсякъде особено по спирките. автобуса дойде но имаше толкова много лед точно пред вратите че хората се чудеха как да се качат - те успяха но на мен нямаше кой да помогне нямаше кой ръка да ми подаде.Шофьора затвори вратата и автобуса си замина а останах като някакво плашило сама на спирката. Почувствах се ужасно. Сега като си сетя пак ме стяга гърлото и ми се пълнят очите със сълзи.
а пенсионерите са наистина много нахални особенон някои - в кварталният магазина където си пазарувам момичетата ме знаят че като заспи малката и търча да напазарувам защото няма кой да ми я гледа. Независимо колко хора има винаги гледат да ме обслужат с предимство без да ги моля. единият път една пенсионерка такъв луд скандал вдигна че ме обслужват преди нея направо до небесатат вдигна олелия. Ужасни са мислят си че всички са им длъжни и не се съобразяват с никого и с нищо всякаш те са центъра на планетата

Спомням си, като бях бременна, ходех до последно на работа и пътувах с маршрутки. Имаше случаи, когато стоя права до мъж, седнал, но без никакво намерение да си отстъпи мястото и то не веднъж. В един момент, някои жени се развикваха, за да се сети някой да ми отстъпи място, в други случаи шофьорите директно казваха "Някой да стане, за да седне брлеменната жена!". Иначе на опашки само веднъж ми дадоха предимство и то човек от охраната на Пощенска банка. И понеже не съм от нахалните или по - точно от нахаканите, си стоях права и се лашках, и ми ставаше лошо... Сега вече знам, сама ще си търся предимството и не ме интересуват никакви пенсионери. Знам със сигурност, че са много нагли и злобни.

Винаги,когато сим ходила-бременна или с малката,самите лаборанти се оглеждат и привикват бременните и малките деца.

Не, неудобно ми е пък и хората не се сещат да ме пускат с предимство. Най-пресният пример е днес. Водих детето на консултация и чаках всичките преди мен да минат, за да влезна с детето. После отидох в лабораторията, за да му пуснат изследванията и никой не ме пусна да влезна с предимство, нищо че повечето бяха пенсионери. Детето не издържа и почна да мрънка и аз си тръгнах без да свърша работата. Само един мъж стана от стола си, за да седна с детето. Просто културата ни е такава.

Ох, тъкмо днес се чудих днес дали да се разправям или не. Първа спирка - Цибалаб. На самите служителки там изобщо не им хрумна да ме обслужват с предимство   След като седнах да ми взимат кръв дори се оказа, че съм прередила някаква жена, чието име били извикали преди моето... Втора спирка - в трамвая. Естествено, никой не отстъпва място. Не съм си "изисквала" предимството, защото ми беше добре и права. Но ми направи впечатление, че не се сещат хората - явно твърде рядко ползвам градски транспорт и съм забравила как е...

Поне съм се опитвала, но с хорската наглост не можеш да се бориш. Моя мъж като бременеех заяви "от сега нататък не отстъпвам място в трамвая на пенсионери".
Иначе ако сме много майки с деца... чакаме.
Последният път като водих Дияна на УНГ, имах записан час, но като видях колко дечица имаше... Добре, че д-ра излезе по едно време и каза "да влизат само децата". Чакахме час и нещо, ако трябваше да изчакваме и пенсионерите щяхме да си отвисим поне 3 часа.

Ползвам да и скандали вдигам

Точно пред една лаборатория за пръв път преди месец и нещо се възползвах от това, че съм бременна и ми личи.От тогава редовно го правя, може би с носталгия, че съвсем скоро няма да имам тази привилегия, поне не и като бременна.Смятам, живот и здраве, да процедирам по същият начин и когато съм с малко дете.

При първата ми бременност (тогава по-малко ми личеше) няколко пъти ми се е случвало други бременни да дойдат сутринта на опашката пред лабораторията и да пробват да се  пъхнат пред мен, понеже били с предимство. Е, нито една от тях не успя да мине в крайна сметка.

И най-интересното е, че обикновено пререждащите се са с придружители. Което според мен поставя въпроса дали пререждат, понеже са бременни и им е тежко да стоят или седят, или защото придружаващите ги бързат за някъде и не искат да си губят времето.

Особено ме е било яд на такива, дето се опитват да си ползват предимството пред няколко други бременни (без даже и да се огледат кого пререждат) - в лабораторията, където ходех, понякога един от кабинетите го ползваха само за бременни.

Така че, бъдещи мами, оглеждайте се кого пререждате!

Да, ползвам го, защото винаги са ми давали предимство, сигурно късмет съм имала в повечето случаи и не съм попадала на такива дето се правят на ударени като видят бременна или майка с малко дете. Но дори и да не ми дадат предимство - аз ще си го дам

естествено, че си го ползвах - кога друг път ще имам възможност
и джам е права, предимството трябва да се иска и подчертава, иначе се правят на ударени. Малки нахалство не вреди.

До сега на единствено място,където са ми правили предимство е в един хранителен магазин.

На мен винаги са ми правели предимство и на опашка в магазин и когато съм правела иследвания за бременността. Е имало и случаи, когато хората не са се сещали, но са единични случаи

Ааа, сетих се имаше и един случай в хранителен магазин, където една жена се опита да ме пререди на касата, но охраната така я скастри, че жената се чудеше къде да се завре от срам  , бях в 8-ми месец бременна с огромен корем 

На мен нещо друго ми беше направило впечатление - в центъра (където работех) шофьорите винаги спираха, за да пресека. В квартала (където живея) - нито веднъж

Не. Ако някой се сети да ми отстъпи място или ред, но това се е случвало рядко. Никога не съм настоявала- нито като бременна, нито като сме с малката.  Не се знае, човекът пред теб на опашката може да е много по-болен или седналият на стола- много по-уморен. Като пътувам в автобус си поемам риска, че може да се наложи да попътувам права, като отивам на лекар или някъде другаде поемам риска, че може да се наложи да поседя или почакам. А, всъщност сега се сетих- един единствен път се прередих на опашката за една тоалетна като бях бременна в 6 месец, защото пусках вече.  И то прередих не е точно- помолих сервитьорката в Хепи и тя ме пусна в мъжката и пазеше на вратата.  Та това е, просто за себе си разсъждавам така, а странното е, че иначе отстъпвам място и ред на бременни, освен ако не съм с детето.

АЗ го ползам с цената на сканадал.Няма да забравя лятото влизам в една аптека,а бях 9 месец бременна и с дете на година и нещо в една аптека.И един мъж на около 50 ме предрежда  И аз обезумях(хем беше топло и ми беше лошо)и го попитах не му ли е неудобно да предрежда бременна с малко дете, а той казва аз съм само за 1 нещо  ми и аз чакам за 1 нещо.Бях готова да го.... Егати нахалството и лошо възспитание.Напоследък ми прави впечатление,че никой не дава предимство 

Ами не, нито когато бях бременна нито сега. Ако някой от опашката предложи  да мина и няма много възмутени, минавам, предимно се случва в магазини (в болница и лаборатория на бой скачат ).
 Сутринта ходихме да плащаме сметки и ни пуснаха да минем пред поне 25-30 човека, инициатори пак бяха по-младичките. Бабите ме гледаха грозно ходи обяснявай, че няма на кого да си оставя детето, а не го влача нарочно за да ползвам предимство.

Докато бях бременна никога не съм си правила устата да минавам напред, но сега с детето като ходим на консултация винаги ги пререждам без даже да питам, защото отвън всички кашлят кихат и не ми се нрави да стоя заедно със " заразата" и затова се възползвам от бележката на вратата "бременни и  деца до 6 год. с предимство". Имала съм случаи в които се пънат някои други пациенти , но само им соча бележката  и толкова

виж, масово вече е практика жените да излизат болничен, в момента, в който разберат, че са бременни. Или поне така се смята в обществото.
По тази логека и тези жени лежат по цял ден вкъщи и не пречи да си уплатнят времето.
Не се заяждам, ама малко грубичкоа ти е изказването, ако твоя баба или майка чака пред кабинет за изписване на 105 медикамента за диабет, кръвно и язва,  може би няма да реагираш така, а по горния начин.
Всичко е до хора, никой не е длъжен на никого, просто е въпрос на човечност и възпитание.

Почти винаги го отстоявам,не само в болниците 

Докато бях бременна,един единствен човек ми отстъпи своето място в един магазин...но той беше грък.Народа се е озлобил  и овълчил.Добре,че не се возих в гр.транспорт щото щях да ги 
Сега с детето ще е по-различно.Ще си отстоявам правото на предимство.

Не не съм си отстоявала предимството понеже не искам да си
дигам нервите и да споря със по възрастните хора ,понеже с тях на глава не се излиза 
Предпочитам да си чакам реда.

Аз преди няколко дни ходих да взимат кръв на Ани. Профилактично нали, не че за нещо специално. Имаше поне 30 човека пред лабораторията, аз директно влязох и казах "С бебе съм, може ли да вляза", а лаборантката най-нахално ми рече, че трябва да изчакам опашката. Аз  , казвам "Ама с бебе съм", "Нищо - казва - тя опашката бързо върви". 
Е, после овиках джипито, че като й обясних защо не сме дали кръв и тя рече "Че ти какво искаш, да дойдеш и веднага да влезеш ли", грабнах си Ането и си тръгнах... да им се не види и предимствата...
Значи чаках 2 часа ред да вляза при джипито, после трябваше да изчакам още 1 час да вляза за кръв и после още 2 часа да изчакам пак да вляза при джипито, че там пак ще са се събрали нови хора. Че то ще ми иде целият ден в поликлиниката бе!

Бременните  жени са с премство навсякъде!
Който ти каже друго според БГ/евро/психо-тестовете е нередовен...съжелявам, ама е така!

Пресен случай от сутринта, отидох на обичайния месечен кръвно-захарен профил, за първи път в 25 поликлиника. Изчаках си огромната опашка на регистратурата, не ми натежа, видях, че сравнително бързо минава. когато стигнах до гишето, видях надпис, че има отделен кабинет за бременни и хора с високо кръвно. Естествено възползвах се, тъй като опашката беше огромна, а имаше и донаборници... Не че коремчето ми е голямо, но определено си личи, не мога да кажа, че не са го видяли. Случи ми се следното, опитвайки се да си прибера рестото, да задържа бутилката с вода, ръкавиците, чантата и себе си в нормално положение се запътих към кабинета, който беше на 2 метра от регистратурата, през това време стотинките започнаха да се изсипват на пода, бутилката се наклони заплашително, чантата ми падна върху китката, така че  изпуснах ръкавиците, портфейла, бутилката, а стотинките зазвъняха по пода. Помощ? НИКАКВА! От опашката на гишето ме гледаха тъпо, един седнал на пейката мъж, на около 50см от мен, млад, ме наблюдаваше как клекнала събирам стотинки и гоня бутилката. Отгоре на всичко една баба от опашката мина покрай мен, видя някаква стотинка и си я прибра. Нямам думи. Без коментар или каквото си пожелаете... Доплака ми се от безсилие.

Дори не знаех, че имам предимство  Вече ще се опитам да се възползвам!

За съжаление в САЩ такова предимство нямам. Чакаме си чинно по опашките с две малки дечурлига-едното реве, другото тича напред-назад без цел и посока

Когато бях бременна първия път всеки път като се качах в автобус, контролата ми осигуряваше място да седна. Имаше и единн магазин, в който работи младо момиче, и винаги казваше: Бременни и майки с малки деца обслужвам с предимство и коментари не приемам. Да си призная ми ставаше приятно. Нашата педиатърка също приема бебетата под 1 г. с предимство. Което е хубаво, защото пред кабинета й винаги има болни, който могат да зараят бебето. Дори аз като видя майки с по-малки бебета ги пускам пред мен.
Много ми беше любопитно като пуснах темата, защото до сега в много редки случай ми се е случвало някоя бременна или майче с малко детенце да си ползва това право. До колкото съм забелязала, почти навсякъде в болниците и поликлиниките има надпис: Бременни и майки с малки деца са с предимство,  а за съжаление на много малко места ни го дават.
А да не говорим за случайте в който сме с количките..... Направо книга мога да напиша за нахалните шофьори.

подкрепям думите на PolarFox. който има възрастни баба и дядо или пък родители, знае за какво става дума.  и тях ги правят на маймуни, като всеки месец обикалят по принуда кабинетите, за да им напишат рецептите за лекарствата и ако си изтърват деня - няма лекарства с намаление... свекърва ми е с диабет и обикаля като алтава по кабинети и комисии, за да й отпуснат полагащите й се лекарства и консумативи. и добре, че може да го прави сама!
та и на пенсионерите работата не е лесна, едва ли висят само от скука отпред...

ти да не мислиш, че в Европа някой щеше да ти отстъпи място? няма такова нещо...

Явно моята бременно е била доста лека- защото никога не съм си и помисляла и да очаквам някой да ми отстъпи място. Бременността не е болест Друг е въпросът колко безопасно е една бременна да пътува права в автобус

Да се обадя и аз...

Жалко, но факт...

За мое огромно съжаление се оказа следното...
Циганите са по-толерантни от българите!!!
От българите - мъжете пред жените, а от жените - само младите дами... - останалите, нямам предвид пенсионерите, а от 40 нагоре... се правят на разсеяни да не би да ги вдигнеш...

от както излезнах в майчинство ми се налагаше да ходя на консултация с трамвай... 1 и 20/22...
Първия път като се качих в трамвая... /докато работех сутрин също се налагаше да пътувам с автобус, но слава Богу се качвах от 2 спирка и нямах проблеми с местото, защото както не ми личеше, а и с тези дебели дрехи едва от 7 мес. започна да се вижда.../ веднага се намери кавалер, но след това не само, че не ти правят место, но и се опитват да те вдигнат - ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ!!!

 Давам само примери - 2 достатъчно красноречиви...

Качвайки се в трамвая, бабичка, която през цялото време на спирката ме оглеждаше, ме тресна с лакът в корема /8мес!!!/, само и само да се качи преди мен и да седне...

Седнала в трамвая, ме дига възрастна жена, защото съм по-млада. Обясних и любезно, че с удоволствие бих направила място, но съм бременна в 9 мес... и просто не мога... помолих я да пита друг - имаше доста по-млади хора, мъже и т.н. Реакцията: като си 9 мес, къде си тръгнала ма!?!? Да, принципно е права, ама като не можеше никой да ме закара, а не разполагам със средства, за да щъкам напред-назад с такси и най-важното - страх ме е - плашили са ме като малка... но както и да е - аз това обяснение на никой не го дължа...

Знам, че е досадно, ако не си бременна да правиш предимство, но съгласете се - в градски транспорт е опасно да се пътува! Едни по-резки спирачки и ... да не дава Господ да става беля...

Не знам -аз винаги съм правила и сега след като родя ще правя място - въпрос на човечност...
Още повече, че знам колко е опасно и какво е... а мойта бременност е сравнително лека!

Аз никога не съм си го ползвала ако никой не се сети да ми го преотстъпи...

тука няма такова предимство...но има определени места в автобуси, влакове и всякакви други превоzни средсвта, кото са само zа майки с деца и бременни и никой не си поzволява да седне там....а когато видят детска количка хората сами предлагат помощ....това zа транспорта, но в магаzина си чакаш ред и никой не отстъпва място само zаради това че си бременна или си с детенце....при лекар е същото, както в магаzина....

Много ми е интересно като започнете да правите такива изказвания.
Еми и на мен ще ми проличи с това яке чак другия месец сигурно, обаче с кво да ходя на работа, бе? А абсолютно всеки път е такава блъсканица и на отиване и на връщане, обаче аз си стоя права в тролея и това е. Не бих си и помислила и да стоя в къщи, дори и да имах тази възможност и да не работя. Обаче има бременни жени, които са принудени да ходят на работа, поради една или друга причина, въпреки че не се чувстват добре. Но няма толерантност и това е.
Не знам дали само в България е така, обаче аз не мога да си представя що за нация сме, когато като се качиш в гр. транспорт, ти, който си дупчиш билет и да седнеш ще те вдигнат още на следващата спирка за да седне някоя дърта крава която се чуди къде да ходи по цял ден, обаче и избира пиковите часове също, когато хората ходят на работа.
А Джам на теб ще ти кажа че вярное и възрастните хора не са виновни, че ги размотават, но могат да си запишат час, нали, щом им се изписват лекарствата всеки месец? Аз малкото пъти когато ми се налагало да отида по спешност до джипи-то не мога просто да се докопам от пенсии, които просто не им хрумва да се обадят за час, ами и те идват да висят да им минава времето.

Не,неудобно ми е. 

И при мен беше същата ситуация,когато ходих на последните изследвания,даже някаква нахална бабака се опита да ме пререди,защото бързала за реиса за село. А бе много нагли хора има!

Не не съм го ползвала, но и не е имало нужда. От момента когато започна да ми личи бременността и до сега включително (вече поне 2 години) имам само няколко случая да не мина с предимство в поликлиниката, да не ми отстъпят място в гр. транспорт (като най-фрапиращия ми случай беше когато един дядка се опита да ме вдигне от мястото ми в трамвая, а аз бременна в 8м с огромен корем, но едни хора се възмутиха и го сиктирдосаха) и тн.  
 Винаги отстъпвам масто на пенсионери, бременни и тн. Правех го дори като бременна защото се чувствах добре и не смятах за редно аз да седя, а някоя баба с бастун да стои права.
 

наистина пенсионерите са доста безчуствени и нахални.На мен ми се случи за първите изследвания гадеше ми се бях и на работа и,помолих да вляза първа,но се направиха че не чуват стана ми лошо -повърнах и направо си влязох след като първия пенсионер излезе.Ако някой ми беше направил забележка щях да избухна

Винаги,когато мога.Когато бях бременна винаги сядах във градския транспорт,в лабораториите минавах първа.Просто не ми пукаше за пенсионерите.Мърмореха,и още как,ама кой ще ги слуша.Аз бях с кървенета и контракции през цялата бременност и бебето ми беше по-важно от някакви безделници.
Но имах случай с моята приятелка,в който висяхме 3 часа пред един лекарски кабинет ПРАВИ.И двете бременни в 8-ми месец с големите кореми.Тя чакаше да си вземе само резултатите от изследванията.Беше пълно с чакащи хора,може би 30 човека,всички влязоха преди нас.Най-гадното е,че лекарката 100 пъти ни каза,изчакайте и този човек,изчакайте още малко.И накрая останахме само ние.Как не ги беше срам не знам

Когато ходех на изследвания, доктора ми ме придружаваше до кабинета и пререждаше всички, независимо, дали са пенсионери. В магазина също са ми давали предимство, но когато е имало малко хора търпеливо съм си изчаквала, беше ми неудобно да ги пререждам

Случка първа - в общината. Сменям постоянен адрес, ще вадя нова лична карта след сключването на брака. Бременна четвърти месец, с опасност от спонтанен аборт, гадене, болки. Направо-не знам на кой свят. Вися на края на дълга опашка. Чакам само за 1 листче - молбата, която да попълня, седнала встрани. Да, ама ще си чакам - никой не ме пуска. И така - около час. Вземем заветния лист. Местата за сядане, естествено, вече заети. Пиша права, наведена над дамската чанта, която ползвам за подложка на листа. После чакам още час. После - три часа права пред паспортен отдел, навън - 13 декември, минус не знам си колко градуса. Зле ми е, плача от безсилие. Опашка от екскурзианти за Турция за новогодишните празници. Какво им дреме - за тях жената не е човек.
Случка втора - 31 декември. Чакам в магазина, мъжът ми е на работа, няма кой да купи хляб. Чакам с 1 хляб в ръката, на опашката - хора с огромни кошници, 50 човека пред мен. Прилошава ми от топлото. Една жена казва да ме пуснат, че съм само за 1 хляб. Пенсионер се изказва - "Ами да си го е купила вчера, бе, как пък точно днес." Ами "вчера", за разлика от него, съм работила цял ден - много важно.
Случка трета - почти всеки ден. Ходя на работа с автобус. Навалицата ме прегазва, бързат да седнат. Оставам права, едва стоя на завоите, блъскат ме с лакти в корема - адска болка понякога. Понякога моля да седна на седалката за майки. И най-грозното, което чух, беше - "Ами къде си се помъкнала с тоя корем, ма, до последно ще работи, ей, не се напечелиха. Ами вземи такси." А аз работя, наистина до последно, вече съм осми месец, защото ако съм болнични, ще ми плащат по-малко, а парите не стигат, защото плащаме наем и всичко за бебето сами купуваме, а пари за такси няма, ама върви обяснявай. И не, че има много бременни в автобусите, та да трябва непрекъснато място да се прави, ама манталитет български............. И не, че бременността е болест, ама коремът тежи, и бебето рита, и те блъскат с лакти...........

В градския транспорт е ужасно положението. В метрото ако се наложи с лакти си отстоявам личното пространство. Аз се качвам на предпоследна спирка за една, сутрин винаги е пълно и от време на време се намира никой, който да сметне, че облегнат върху мен ще му е по-удобно!  Е, тогава не си трая! Какви са тия хора без капка уважение към състоянието ми, не към мен! /не е като да не ми личи/ А най-потресаващото е, че най-редовно са жени, минали по тоя път някога във времето...

До края пътувах с градски транспорт. Затова споменах, че пътуването не е от най- приятните. Но никога ен съм молила някой да стане, защото съм бременна. По-скоро вървях пеша няколко спирки назад- откъдето можех да се кача без проблеми.
Иначе 1 едиинствен път  не съм чакал на опашка  и даже в първия момент отказах- бяхме в КАТ с мъжа ми и опашката беше огрооооооооооомна- сигурно щяхме да чакаме 2-3 часа. Затова аз си обикалях и се разхождах. Тогава една от служителкие ме хвана и ми посочи на кое гише да отида, за да не чакане повече. Единственото, заради което се съгласих е, че мъжът ми беше след нощна смяна и едва гледаше- иначе аз нужда от такова предимство нямах.

Синеочке, и ти ще остарееш, не се пъни толкова. Колкото за другото- никой не ти е длъжен и ти не си длъжна на никого. Това, че аз отстъпвам , но никога не съм настоявала да ми отстъпват- ми е в характера. А това, че не си позволявам определения като "дърта крава"-ми е от възпитанието.

хей, хей
стига любезности!
всеки споделя
аз смея да твърдя, че съм достатъчно любезна и много възпитана, но понякога пенсионерите прекаляват и това е безспорен факт... знаете ли - тези, които наистина имат нужда да седнат никога не питат!! а на тях им личи! винаги ставам, но на разни фръцли, намазали се до уши в червило и стар парфюм, не мога да им простя наглостта и безочието!!!

за всяка майка детето е по-важно от всичко останало!

Качвам се в трамвай 1 - хора седят и тук - там стоят. Лято е, доста ми личи, че съм бременна /6 месец/ и водя дете на 3,5г. за ръка. Отивам до общината да плащам. Място ми направи една жена с патерици, която си седеше на място за инвалиди  ...не и позволих и стояхме прави. Върнахме се пеша....
Отивам до социалните за бележка - бебето спи в количката. Моля хората да ме пуснат, отговарят троснато "МЕН ПРЕДИ 20 ГОДИНИ НИКОЙ НЕ МИ Е ДАВАЛ ПРЕДИМСТВО!!!!" Изчаках си.....а такъв спор се завихри мужди 15-те чакащи по този въпрос....явно преди това им беше скучно 
Абе мнооого съм смотана понякога 

Не мисля, че трябва да говорим за предимство. Според мен става въпрос за едно човешко отношение и нищо повече. Но такова при нас няма.
Когато бях бременна със сина си, един единстветн път ми направиха място - също циганин.
Сега почти не ползвам градски транспорт. За 8 мес. два пъти ми се налага, но за мен големия проблем е, не че не ми отстъпват място, а това че ме гледат така, че се чувствам виновна, за това, че искам да имам бебе. Гледат ме като престъпник - и в автобус, и в магазин, и в поликлиника. И още нещо - не само пенсионери, а и млади дами и господа, на които това им предстои.
И това, което също е обидно, че повечето считат, че щом си бременна - лежиш и си почиваш, а никой не сеща, че и ние сме хора, и ние работим.
В тези моменти, все се заричам, че и аз ще се правя, че не забелязвам бременни жени, но не мога. Това явно е до характер и възпитание.

Да не сме били пред една и съща лаборатория?! Щото отивам онзи ден за кръвни изследвания и една опашка се извила пред лабораторията - баби, дядовци, но и няколко млади момичета. Никой не си направи труда да ми предложи да мина напред (както и да е), но и не се съгласиха да седна, докато ми дойде реда, всеки си стои в опашката (прав!) и си пази така реда. Много мило! Когато доближих вратата, чак тогава видях надписа, че бременните и майкисте с деца до 3 г. са с предимство, но останалите се направиха, че го няма/не го виждат без очила/не им пука и т.н. Просто вече така и така бях чакала цял час реших да си дочакам реда. Не исках да се натоварваме и аз, и бебка с глупави разправии.
Но в автобусите, ако се претъпкани, отивам до местата за бременни (има стикери) и директно си искам да седна. Няма да ме ръчкат с лакти в корема, я! Е, някои стават с явно недоволство, но не ми дреме. За тяхно щастие татито рядко допуска да ползвам градски транспорт.
Иначе има и такива, и онакива хора. Една жена един ден мина през най-голямата кал, за да ме заобиколи с дистанция поне 2 метра, че била с цигара. А бяхме на тротоар, на открито, едва ли щеше да ме отрови. Въпрос на възпитание и човещина.

На мен чак неудобно ми става от тия нахални пенсии да ги вдигна или да мина пред тях и не само те всички в чакалнята гледат на кръв като ме извика Лекарката ми с предимство да влезна.. неудобно ми става от тяхното нахалство.. и несъобразителност

Ползвам си го винаги когато е необходимо,но е имало случай когато ми възразяват и тогава настава ад .Естествено не прекалявам с тези неща,но ние с големите кореми и малките деца сме си с предимство!

Винаги си ползвам предимството и докато бях бременна също. Сега вършея из цяла София с количката, която хич не е малка. Странно ми е, че останалите майки в квартала са едва ли не вързани да обикалят тук и не си представят да ползват транспорт сами или да си вършат работата докато излизат с количката. Аз имам чувството, че по принцип си гледам лошо или пък попадам все на свестни гора, но почти не се налага да подканям някой да ми помогне или да ми отстъпи място или ред.

Не съм се възползвала от състоянието си,ама да седя и да търпя да ме ръгат с лакти в корема няма как да стане.

Случка номер 1 (трамвай София) - Ставам като бременна в 8 месец, на една друга млада дама бременна в 9 месец, че да не роди милата в трамвая. Всички други граждани бяха много заинтригувани от гледката.

Случка номер 2 (трамвай София) - Влизам в трамвая и тръгвам към едно свободно място (бременна 8 месец). Точно сядам и един дядка търчейки от другата страна ме удря с лакът в корема и ме изхвърля буквално от седалката чрез удара си Слезнах плачейки от болка и обида и от страх да не би на бебето да му се е случило нещо.

Случка номер 3 (личен лекар София) - Отивам в 6 месец с 40 градуса температура, 3 дни повръщане и разстройство и тотално обезводняване при личната ми лекарка. 10 пенсионери отказват да  ме пуснат в кабинета защото имали записан час отпреди 2 седмици, и защо видиш ли не съм си била записала час. Добре че личната лекарка ме видя, вдигна един скандал на всички пред кабинета и ме вкара вътре (но това стана след час чакане).

Случки в Мелбърн (бременна в 6 месец) - Заговорихме си за другият свят. Вярно никой не ми е ставал в градския транспорт в 6 месец, но просто нямаше нужда хората да стават. Винаги има места, има места и за бременни и деца на които никой друг не сяда. Ако случайно няма място, както веднъж се случи, направих една физиономия от присвиване на коремаи вкупом 10 човека станаха и ми направиха място. По улиците и автобусите хората ми се усмихваха, радваха и ме разпитваха какво ще е бебето, как се чувствам и ми пожелаваха живо и здраво бебе и леко раждане (абсолютно непознати хора). В магазина не се налага да чакаш защото ако има 2-ма човека опашка се отварят допълнителни каси.

Това мога да разкажа аз 

Извод: При възможност не искам повече да бременея в БГ !

никакви такива ги няма при мен,аз викам и се карам със всички.Ако ти не си отстояваш правата няма кой да ти отстъпи.

Беше ме срам да го ползвам, но към 5-ти месец отидох на театър и в антракта исках да отида до тоалетна. Пред мен 6 жени - една по една ги питах мога ли да мина пред тях 4 ме пуснаха, а две ми казаха, че щом те могат да чакат аз защо да не мога, а бяха жени на години. От тогава с корема напред и се карам с всички.

да се похваля - днес ходих да плащам данъци, взех малкия в кенгуруто. Пред стаята с касите - поне 50 пенсионери. Не вярвах да успея, пък и ми беше кофти да се моля да ме пуснат, но застанах най-отпред и попитах един дядо дали касите са в почивка. В този момент вратата се отвори, дядото и две баби с жестове ме поканиха да вляза преди всички, а бодигардът отвътре също ме привика. Влязохме, платих, бодигардът се радваше на малкия, малкия се хилеше и правеше театър, изобщо да ти е кеф да идеш в общината
Та, до хора си е, не до пенсионери...

аз вчера в общината само се приближавам към един кабинет за справка и една жена от чакащите 4 души ми вика: всички сме за тука!! 

точно заради бабичките го водя със себе си детето да виси по опашките. ако никой не сети да викне да пуснат майката с количката, аз ставам нахална и вземам играчката на дребния, той вдига врява и тогава вече ни пускат.

hehehe

Не съм имала много възможности да "тествам" възпитанието на хората, защото цяла бременност не съм се качвала в градски транспорт - мъжът ми ме караше, рядко си карах сама. А пред кабинета да е имало 1-2 жени, в магазина не ми е било проблем да си стоя на опашката.
Но пък има 1-2 случая, чак в 8-ми месец, тогава ми и пролича, и то защото улучих топли дни и ходех разкопчана: 1-я път в супера един възрастен мъж ме пусна пред него, защото си бях взела само пакет кроасани, а неговата количка беше пълна до горе - сам ми предложи, изобщо не ми е пречело да си почакам. Каза усмихнат "Само с това ли сте? Минете пред мен" и така. Стана ми приятно.
Друг път тръгнах да пресичам и направо спрях движението в двете ленти...
А пък на пазара веднъж с мъжа ми купувахме картофи и аз реших да си избера ябълки. Избрах си 4 ябълки, сложих ги в металния съд, който държеше жената - едно кило само бяха, но тя ги изсипа в торбата, не ми ги подаде в протегнатата ръка, заобиколи всички щайги, излезе отпред и ги подаде на мъжа ми. Е нямаше да ми се откъсне ръката от 1 кг, но... Смаях се!  
Явно съм извадила късмет.
Случвало ми се е да ми отварят или задържат вратата разни мъже, когато излизам от някъде. Е, случвало се е и да не ми обръщат внимание, но не се засягам, едно е сигурно - някой докосне ли ме дори без да иска да ме побутне лекично - жив ще го одера!

Ами до хора си е, наистина, и до възпитание!

Онзи ден бях тръгнала към лабораторията за изследвания. Аз си мисля, че може би още много не ми личи, особено като съм с по-широки дрехи, но в трамвая един възрастен мъж ми отстъпи място. Тамън се смаях и си казах "Толкова ли зле изглеждам отстрани?", същият мъж на следващата спирка помогна на една баба с бастун да се качи и изгледа мръсно човека пред мен, докато той стана и отстъпи на бабата. Всички по околните седалки бяха тийнейджъри с уокмени по ушите.

Стигнах лабораторията. Имаше две опашки - едната на регистрацията за плащане на 2-та лева и другата пред самата лаборатория. Чинно си изчаках и двете опашки, тамън дойде моят ред, когато една пенсионерка се примъкна отнякъде, изгледа мръсно и злобно опашката, заяви, че има час за 10 (часът беше 10:15, а всички на опашката чакахме там от 9:30; да не говорим, че тази лаборатория изобщо не е със запазени часове) и се опита да влезе преди мене в току що отворената врата. При други обстоятелства щях да я пусна и даже да се усмихна великодушно, но тъй като малко ми беше прилошало, нещо кипнах и като никога взех, че си потърсих правата /на човек, не на бременна/.
На излизане минах през вратата умишлено по такъв начин, че да пропусна жената, която чакаше след мене на опашката, а на въпросната пенсионерка да й препреча пътя. Незнам как точно беше станала ротацията, но когато излизах от тоалетната (две врати по-встрани) и погледнах нататък, видях, че пенсионерката я нямаше (явно успяла да влезе), а жената, която пуснах да влезе веднага след мен, още стоеше пред вратата с тъжен поглед в пространството.
Някои просто са си нахални.

Затова и аз в трамваите правя място на тези, на които им личи, че имат нужда (те по правило никога не си искат), а за натоканите и начервените си слагам тъмни очила (дори през януарските вечери) и се правя, че разглеждам забележителностите на София.
Каквото повикало, такова се обадило

Тука не съм видяла да има никъде такива предимства или обяви. Всички са равни, всеки си чака реда, независимо къде си, никой не се сърди. В един единствен магазин има парко място за бременни или майки с деца близо до вратата, това е е динственото, което съм видяла и от което се възползвам. Ако имаше и по други места - ами да щях да се възползвам защо не? В твоя случай определено щях да вляза преди всички други щом е било изрично казано, че може.

Трябваше да отида до личната лекарка да си взема талона, а там беше пълно с бабки, който са абонати там. Едната  жена ми каза да мина и лелеееееееее, щяха да ме изядат, те всички били пред умирачка

Друг случай:Отивам в полеклиниката на Майчин дом, за преглед , защото кашлях/а бях постъпила в болницата с бъбречна криза/ , идва и още едно момиче,което, щяха да го шият за задържане. Аз съм в осмия месец, тя май в 5-тия, но има корем и двете сме по пижами и чехли и се вижда че сме от болницата, т.е не сме добре. И си стоим ние прави и двете едвам се държим на краката си, а на пейката си стоят двама дядковци и една жена............и двадесет минути никой не ни направи място , добре че лекарката не прие!

Та да ви кажа аз вече на тези злобни дъртаци място НЕ ПРАВЯ

в интерес на истината почти не се е налагало, хората винаги са били много мили, но ако се случи да не ми отстъпят място или ред, изобщо нищо не казвам или правя... не знам защо.. просто не мога да ида и да вдигна някой да седна аз или нещо от този род... даже и да ми е зле си трая 

Отстъпвали са ми почти винаги и то без аз да искам. Имах лека беменност и не чувствах нужда да се ползвам от предимствата си, ама също имах и внушителен корем и това явно вършеше работа

Докато бях бременна,не се възползвах често защото се чувствах добре и не ми пречеше да чакам.Сега обаче,заради бебето не само ,че се възползвам,ами и въобще не питам дали някой има нещо против.Особено в поликлиниката-гледам максимално бързо да минавам,та да не диша бебо бацилите.

Бременността си я проследих на частно, а за изследвания-ходех в ЦИБАЛАБ с талонче. Никога не съм се церемонила и страдала от излишни задръжки-морални-защото карах тежка бременност и с всичкото пазене и болнични пак 23 дни предсрочно родих. В ЦИБАЛАБ е ясно, че забележки не може да има, а в поликлиника, за щастие, съм ходила 2 3 пъти за талончета по Здравната каса.
Иначе искам един друг факт да отбележа-защо и като бременна, и сега с количката, САМО И ЕДИНСТВЕНО мъже ми правят път на уличното платно? Е, на този фаКТ немам обяснение.