Strah me e momi4eta Utre sme na sre6ta

Сигурна съм, че ще бъде най-щасливия!
Нормално е да си притеснена. НО опитай да се успокоиш - поне е нещо повече от чакането... аможе и да е най-важната ви среща!
Успех

От все сърце ти пожелавам утре да срещнеш дългоочакваното ти детенце и веднага да разберете за това, да се харесате взаимно и всичко да е наред. 
Успокой се и недей така негативно да се настройваш! Ако пък недай боже нещо не си паснете, то ще има и други срещи, вярвам ще намрите детенцето си. Чела съм тук, че всеки минал по пътя ти казва, че като го е видял и веднага е разбрал, че това е ТО.
Вярвам и при теб ще е така, горе главата, наслука и чакам утре позитивен резултат

Пожелавам ви успех утре.Надявам се утре да видите вашето детенце.
Притеснението остави настрана.
Успех още веднъж и утре ще чакаме да се похвалиш с хубави новини. 

Blue,каквото и да се случи утре-с теб сме!Успокой се.Ще имаш и едномесечен срок за размисъл по закон.Успех.Дано пък да се зарадваме на още едно бебче във форума през новата година!     

  А аз ти пожелавам с идването на астрономическата пролет в живота ни да дойде и светлият лъч на детската усмивка във вашият живот след утрешната среща!      Успокой се!Дано това е "вашето" детенце!

Blagodaria vi mili momi4eta za podkrepata i toplite dumi  Mnogo otdavna 4eta v tozi forum  o6te predi da se registriram O6te togava a i sega mi vduhvate mnogo nadejda Blagodarna sum 4e go ima tozi forum  Vie zapulvate bezsunnite mi no6ti Blagodaria vi ot surce 4e vi ima                         Izviniavaite 4e pi6a na latinica no neznam o6te kak da si pusna kirilicata Edna priatelka mi obe6ta skoro da mi opravi problema

Blue Fairy подкрепят  те много, защото знам какво е... Ужасно трудно е.. все едно отиваш на изпит и се чудиш дали си научил урока . Дали е първа или после друга ....всеки път отиваш хем със свито сърце.. хем с радост Но това ще го забравиш след като гушнеш и заведеш детето (децата) вкъщи:) Повярвай.. сещаш се за момента на притеснение, когато трябва да подкрепиш някого  

Zdraveite momi4eta Sega 6te vi razkaja vsi4ko  i za6to biah tolkova pritesnena  V dokumentite biahme pisali 4e iskame momi4ence bebe do 1god  ot bulgarski proizhod  Detenceto koeto ni predlojiha  kogato otidohme dnes na sre6tata be6e mom4ence na 2god i 3mes Popitahme za proizhoda i te kazaha romski  Biahme kato popareni NO  kogato mi pokazaha negova snimka  prosto mi se podkosiha krakata  Toi e KRASIV i ne prili4a na nikakuv rom  Dori mislia  4e prili4a na maja mi    Nie poiskahme vednaga da go vidim no dnes ne moje   6te ni go pokajat v 4etvurtak  Neznam kak 6te do4akam   Niama da si krivia du6ata i 6te kaja 4e me pritesniava romskiat proizhod  i to ne za6toto mrazia romite ili ne6to takova  a za6toto me e strah ot otno6enieto koeto biha imali drugite hora kum deteto mi   Majut mi e na su6toto mnenie  no kaza 4e iska da go vidim i togava da vzimame re6enie  Upla6ih se malko i ot vuzrastta  Popiah gi  ami ako to ne ni haresa nali vse pak ve4e razbira  a te se zasmiaha i kazaha 4e se pritesniavam izli6no Dano da e taka Dano da ni haresa Az ve4e se vliubih  dano i majut mi da se vliubi kato go vidim na jivo STISKAITE PALCI  pregru6tam vi vsi4ki

Браво!Ще чакаме още новини и стискам палци!

Страшно много се радвам за теб. Дано всичко мине идеално, да се харесате, а възрастта не я мисли, то милото сигурно дава всичко да има мама и татко.Освен това има циганчета, които са толкова бели и хубави, че изобщо не може да се разбере произхода им.Щом казваш, че е красив явно е от тези дечица, а и мисля, че с времето едно дете като живее в дадена среда и получава добро възпитание, така заприличва на осиновителите си, че направо не можеш да допуснеш, че не им е биологично...........наистина е така, много случаи съм видяла такива 
Страшно се радвам, стискам палци където ги имам и искрено пожелвам УСПЕХ и да ни зарадваш в четвъртък, че вече сте трима

Възхищавам ти се - и държа да ти кажа, че ти си създадена за майка!
Вижте го и ако сърцето ти подскаже, че това е твоето дете - вземи го и не се страхувай.
МОя приятелка неин роднина /не знае/ е осиновен. От бебе. И това не помогна на родителите, които го разглезиха и сега се чудат какво да правят.
Имам познати осиновили дете на тази възрас - не можеше да говори - за половин година говореше ПЕРФЕКТНО руски  ибългарски /семейството беше смесено/.
ВЯрно, че няма да сменяш мръсни пелени, но повярвай това няма да те привърже по-малко към детето.
А за произхода - виждала съм невероятни роми и долни българи. А за цвета на кожата - брат ми е по-мургав от доста роми и въпреки това никога не е имал особени трудности - щото гледат децата семейството - т.е. ще гледат вас с мъжа ти. Виж проблем ще е вие ако сте мургави това е само шега - дано не се обидиш. Ние имаме калмътска кръв и ни личи - никога точно за това не са ми се подигравали... Затова аз мисля, е за произхода ще знаете само вие с мъжа ти - дори не е толкова наложително и на други да казвате.

Успех и дано е вашето дете! И моля те пиши - ще чакаме.
Но пък ако усетите, че нещо ви спира - не се притеснявайте и почакайте. Сигурна съм, че ще разберете в сърцата си!

Поздрави и стискам палци  ...Дано всичко мине както трябва. Ние също чакаме и най-голямото ми притеснение е, че не е ясно колко още ще продължи. Вие колко чакахте преди да ви се обадят?...И още нещо, четейки оставам с впечатлението, че май няма никакво значение какво си писал в документите...

След като при първото виждане ти е трепнало сърцето  чудесно!Ромският произход невинаги е гаранция за лош характер,а и щом на външен вид не прилича на стандартната представа за ромче/без да се обиждат ако има тук пишещи роми/!Това,че е по-големичко от вашите предпочитания,също не е проблем!То си е още едно малко детенце,дето нищо неразбира и тепърва ще се учи!Казваш,че даже има прилика,нашата осиновена дъщеря,когато я взехме всички си мислеха ,че е наша ,но  оставена в дома за отглеждане докато и двамата се разведем и съберем ,до такава степен им работеше фантазията на съседите заради голямата прилика между мен и Ваня!Черничка е малко,но пък и аз си имам няколко слънчеви бани по рождение,да неговорим,че баща ми пък е с доста по-вече бани по рождение
Как мина срещата днес?Ще следя за новини,че ме заболяха палците от стискане

Ох незнам момичета какво да ви кажа и от къде да започна Това дете така ми се загнезди в сърцето  Като се прибрахме днес след срещата  започнах да плача ,цял ден почти не съм спряла Снощи не спах изобщо  и тази вечер мисля да взема хапче за сън че иначе пак ще осъмна  Отидохме сутринта в 10 ч в дома Чакахме отвън да дойде соц.работник защото без него не ни пускаха да влезем И така стояхме с мъжа ми навън до оградата той с топка в ръце а аз с едно плюшено кученце Дойде накрая едно момиче от социалните и влязохме.Седнахме в коридора а момичето влезе при директорката .Зад затворените врати се чуваха децки гласчета и аз непрекъснато се озъртах откъде ли ще го доведат.Почакахме доста и аз по едно време бях се втренчила в кученцето което стисках в ръце и чух мъжът ми да казва -Ето го ,ето го Злато !Виж! Вдигам поглед и виждам в гръб една висока жена в бяла престилка как го води към една стая в края на коридора .Тя върви с широки крачки а той тичка с малките си крачета и даже един два пъти увисва във въздуха на ръката и защото тя много висока а той толкова мъничък.Прескачало ли ви е сърцето някога когато видите някой само в гръб?Моето почти спря. Много ми е трудно да напиша този пост  и предварително се извинявам че ще бъде дълъг но искам на някого да споделя всичко защото се оказа че родителите и приятелите ни няма да проявят разбиране. Та така сестрата го вкара в една стая и хлопна вратата.Поканиха ни при директорката.Тя се държа мило с нас и ни разказа за детенцето.Отнет е от майката на 1годишна възраст с полиция заради -цитирам:/Системно неполагане на грижи/ След постъпването му в дома са му направени пълни изследвания .Откриват му салмонела и хепатит В който вече е хроничен. Попитах защо не е лекуван а тя каза че можело да го лекуват само в София ,лечението било скъпо,здравната каса щяла да го поеме но чакали да им се обадят от Софииската болница кога ще го приемат че в момента нямали свободни легла : Иначе бил много общително и будно детенце и нямал никакво изоставане в развитието .Няма братя и сестри ,майката е била 18 годишна ,баща-неизвестен .Имате ли други въпроси или искате да го видите веднага?-Той чака. Искахме Да Веднага. Заведоха ни в онази стая .Вътре имаше 1дълга маса и много столове .Той стоеше до един стол и гледаше в пода.Приближихме се полека и се опитахме да му дадем играчките а той много внимателно но твърдо и категорично ги избута с малката си ръчичка.Посегнах да го погаля а той заотстъпва назад  не искаше да го докосвам.Мъжът ми сложи топката на земята пред него а той я изрита далеч от себеси.Реших да пробвам друго-Казах -Бравооо  Хайде ритни я пак Гоооол! Получи се Даже бях възнаградена с нещо като срамежлива усмивчица но така и не даде да го докоснем а аз толкова много исках да го гушна Поритахме малко тая топка Незнам трудно намирам думи да ви опиша това дете Толкова е мъничък и крехък и тези очи и как се хващаше за престилката на сестрата когато посягахме да го докоснем и как ни поглеждаше само крадежком и как исках да имам очи на гърба си за да видя погледа на мъжа си докато го гледа за да разбера дали и той изпитва същото като мен.За себеси знам че обичам това дете и искам да е мое дори и това да ви се струва  твърде пресилено изказване но аз го чувствам така.Искам да го гушна да го отведа в къщи  да го завивам нощем да го пазя от всичко и от всички да му покажа че има и друг живот ,че има право на щастие и обич и дом и веселие и радост и майка която е винаги там и баща който се грижи и, че ако падне има кой да го вдигне ,ако плаче има кой да го прегърне  Ох не мога да пиша повече Много дълго стана и пак се разревах Утре можеби ще пиша пак ако намеря сили Лека нощ момичета

Миличка,то е уплашено ,много е малко,а и е недоверчиво!Спокойно!Всички ще си дойде на място!Пак ще ти пиша по-късно към обяд,че сега имам излизане! 

ще се отпусне,дай му време

 

Бравооооо! Миличка, мисля че си на прага на нов живот, не пропускай да го изживееш!Стискам ти палци!  

Пдздрави миличка,
Като ти четох постинга все едно нещо ме беше хванало за гърлото. Сълзите напираха в очите ми. Ще стане...Щом си го усетила със сърцето си ще имаш сили да се бориш за това дете.
Благодаря ти, че така подробно си го описала. На мен това тепърва ми предстои и ми даде поне бегла представа за какво да се подготвя. Не ми е много ясно как точно протичат тези срещи.

Ох, милата, напълно те разбирам. Просто не зная какво да ти кажа, освен да ти пожелая късмет и ако сте твърдо решили със съпруга ти това да е вашето момченце, то дано имате успех и късмет да се финализират нещата по-бързо. Иначе е мъчително и за вас двамата и за малката объркана душичка. Няма да ви е лесно да го приобщите, да спечелите доверието му, но с много любов, търпение и постоянство всичко ще е наред. За пореден път се убеждавам, че изоставените дечица явно хич не ги гледат подобаващо по тия домове, иначе няма да са така мнителни и неконтактни, та това е малко детенце, не е присъщо за възрастта му това поведение. Дано има късмета скоро да стане ваш син, убедена съм че ще го залеете с топлина и разбиране и най-после ще се отпусне душичката му и ще заживее като всяко дете с детските си проблеми...................
Прегръщам те силно, успех и не се притеснявай да пишеш и да излееш чувствата си, ние за това сме тук. 

Миличка направо се разплаках. Дано всичко мине по най добрия начин. И аз искам да ти благодаря за подробното обяснение, така усетих емоциите които си усетила ти. Дано скоро станеш майка и всичко мине по най добрия начин.

Миличката малка душичка!

Ами, мисля си че то си е вашето това съкровищел Щом сте се харесали и ви трепка душата .... Вие ще му помогнете и с ваша помощ то ще разцъфне като цвете. 
Да сте живи и здрави всички!!!

Целият свят на твоето момченце се върти около лелките в градината,познава ги и им има доверие!Вие сте непознати и е нормално да е плашливо  а и не на последно място срамежливо!Щом се е заиграло-чудесно!Първата крачка е направена!Заредете се с много търпение!!!На следващата среща занесете количка,но не се хвърляйте на скъпа играчка!И пак в игрова форма се опитайте на намерите допирни точки,занесете малко шоколадче или бони-бон/я да видим какво има в тази тракаща кутийка и...../Колкото до болестите - всичко е поправимо,особено когато детето започне да се храни здравословно и бъде лекувано.Нашата Ваня отначало всяка храна я преценяваше,опознаваше и после     ядеше домати като за последен път,кисело мляко,плодове-чудо хапване падна и изчезнаха всички проблеми,организма и се възстанови ...и сега е вече тинейджърка с бушуващи хормони и нещастна ,че си няма гадже
И пак ти казвам,детето ще се усети предпочитано,харесано ,обичано и ще ви отвърне ...търпение  Много се радваме с мъжът ми за вас

Злати, просто серазплаках от умиление. Дано и мъжа ти почувства същото. Сина ми е същия - не обича да го докосват - дори и да познава човека след като не го е виждал известно време му трябват поне 10-тина минути да се осефери. Иначе ако посегнеш да го погалиш - бута ти ръката и ако му подадеш нещо - и него бута/рита.
Имай търпение.
Защо пишеш, че от роднини и приятели нямате подкрепа? Но не се учудвам - когато забременях със сина ми - защото не исках да живея с баща му - нашите бяха твърдо против да задържа детето... и роднините също /без бабите ми/.... Но не се отчайвай - след първия отпор - сега бабата и дядото /особено дядото който беше за аборт/ го обожават и биха умряли за него. Е трябва време да се загърбят от МОЯ страна предубежденията - не е лесно, когато в най-трудния момент най-близките ти не те подкрепят - но с времето нещата ще се оправят.
ДАно само и мъжа ти чувства същото!
Целувки и непременно пиши какво става с вас и вашето решение!

Миличка, това е толкова прекрасно преживяване. Пожелавам ви да вземете най-правилното решение. А до това, че малкият не ви е допускал до себе си, не се притеснявай. До колкото знам (при по-големичките деца), те не са подготвени за тази среща. Възпитателките им не могат да кажат на малката душица какви сте вие и за какво сте дошли. Виждаш колко хора не харесват детето и се отказват (всеки има своята причина). Колкото и лошо да ги гледат по домовете, нямат право да им причиняват такова нещо. За това следващия път, когато вече отивате с ясно решение,  леда ще се разчупи, може би не от първия път, но с търпение и любов всичко става. Децата са проницателни и много бързо се ориентират кой ги обича и кой не. Ще бъдете щастливо завършено семейство. Успех!

Ами какво да ви кажа момичета  аз си го искам това дете но мъжът ми като го гледам хич не е сигурен като мен Когато си говорим той все повтаря -Ох незнам Злато незнам  детенцето наистина е много сладко но му личи че е ромче а нали видя как реагираха майка ти и баща ти  а и всички на които се похвалихме,че ще ходим да гледаме детенце без дори да сме им споменали ,че е ромче .А те наистина как реагираха Първо баща ми -Браво татенце!Само внимавайте да не ви излъжат с някое циганче,че то по тия домове повечето са такива  И това ми го казва моя баща дето той ме е възпитавал да бъда толерантна към различните и дето ми е разправял,че сигурно Куба е най доброто място за живеене защото там  нямало расова дискриминация и никой не се интересува дали си черен или бял!Еми точно това възпитание ме спря да не го пратя ...... Майка ми и тя грабва слушалката и почва -Внимавайте МНОГОвнимавайте да не ви ПРОБУТАТ циганче ! Приятелите ни и те  всичките в един глас същото      Абе много ми е криво че родителите ми мислят така ,но ако вземем детето можеби ще го видят както го виждам аз и ще го обикнат или поне ще трябва да се примирят. Ако ли пък не тогава -Взимам си мъжа,грабвам си моето циганче за ръка и си отиваме в къщи ,където ще си заформим една наша си суверенна Куба. Само дано той да се реши Още имам надежда защото когато ни питаха в дома дали   ще посетим пак детето той каза ДА такаче пак ще ходим във вторник и се моля дано нещо му трепне и да се пречупи.Една приятелка ми каза да не го притискам и да го оставя сам да вземе решение защото ако  го насилвам прекалено после мога много да съжалявам.Та затова както казва Дарена "Господи да бъде волята ти" а аз ще чакам и ще се надявам. П.П. А това ЗЛАТО  е само обръщение Ние си викаме така един на друг ,иначе не се казвам така.

Мила, приятелката ти е дала прекрасен съвет! В НИКАКЪВ случай не го притискай - за добро или за лошо - трябва да сте единни. Изчакай го да видиш какво ще е крайното му решение и чак тогава ако той не иска - кажи му всичко което ти е на душата...
Не мога да те съветвам в това тежко решение - аз не съм с предубеждения, но е лесно да си от страни. ПАк ще кажа /не знам тук ли писах/ че дядо ми е калмък - монголска раса и на майка ми и вуйчо ми много им личи - те като са били малки са имали проблеми - но те са били и деца на разведени родители, но на брат ми също му личи /по-малко, но все пак/ и никога не е имал проблеми ЗАРАДИ ТОВА. Аз мисля, че обществото ни се променя... вчера в двора на близкото училище баба водеше черничко сладко негърче - не знам лесно ли е, трудно ли е - аз ги приемам и мисля, че и вие като сте българи - на малкото ще гледат като на мургаво българче...

НО кавото и да решите - НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! БОли и е трудно да вземеш решение, но пък ако не усетите и ДВАМАТА с мъжа ти искрата не бива да се насилвате, защото така ще бъдете трима нещастни хора....
ДАно вземете НАЙІПРАВИЛНОТО решение!
С теб сме в това трудно време!

Здравей, наистина не бива да притискаш съпруга си, но тъй като мъжете са по-нерешителни и дори да го иска ще му е по-трудно дори да го разбере, та затова аз ще те посъветвам да използваш онази дарба женска, без да го притискаш най-малко, просто хитро и умно да оформиш мнението му.Може да звучи гадно на пръв прочит, но наистина мъжете ако ги оставиш сами, до никакво решение няма да стигнат, а умната жена може да им помогне много в тази насока, като накрая ги убеди дори че е изцяло тяхно мнение и решение и ги накара да са горди от налагането на мъжката си воля.
Не се правете сега на жени, противници- това е движещата сила на света, а и това е съвета ми към синята фея, така че тези кито не са съгласни нека пуснат друга тема.Да не размиваме темата на жената, и без това е много притеснена.
А колкото до това всеобщо мнение на тема циганче.... нормално е, но не се притеснявай, тъй като с времето ще го заобичат и няма да им прави впечатление.Всеки се страхува поначало от такава възможност, вие също не сте имали предвид дори циганче да искате, но ето че ви е влязло в сърцата.Така ще окупира сърцата и на родителите ти, просто време е нужно да се поотърсят от предразсъдъците, да го опознаят, да свикнат, да видят колко невинно и беззащитно е милото. Ще разберат, че от детето ще стане това, което вие заедно оформите като характер...... Просто стани и им кажи че това е вашият избор, като не се поддавай изобщо на критики, колкото и да е трудно, не допускай коментар дори и ще уважат решението ти и ще погледнат с други очи така и на дечко...Успех от все сърце 

Присъединявам се към тези, които те подкрепят и си мисля, че след като не прилича на ромче, защо трябва някой друг освен вас двамата с мъжа ви да знае за това? Според мен това си е ваша работа и не засяга никого.  Вие ще решите, просто давам една идея. Не носите отговорност пред никого. Още повече, че много жени, които остават децата си се самоопределят като българки без да са такива. Казали са ви, че майката е българка, а баща неизвестен и толкоз. Не се притеснявай толкова много.Това са предразсъдъци. Най-сложните проблеми се разрешават по най-простия начин.

Това е ва6ето дете. 

Още какво те чака покрай реакциите на близки и познати!Това в началото е нищо!Ще ти е много гадно от всички приказки на ,които ще се наслушаш,ах как боли от най-близките само!Моят брат така и не прие ВАНЯ,като се видехме гледа през нея и сега вече не се имаме.Лека-полека всички си промениха мнението за нашата "чернилка","това мелезче"...Когато питахме на времето за произхода и ни казаха -майка българка,баща неизвестен-ама се прокрадват някои черти външни и в характера дето ме карат да се съмнявам във верността на казаното,но пък на кой му пука!Тя си е нашето момиче!Колко натурални българи са си чернички,грознички и гаднички по природа!Хора разни,важното е вие да си го харесвате детенцето!То сега ще има огромна нужда да чуства вашата и особенно твоята майчина закрила на всяка крачка!Слушай сърцето си!То няма да те подведе!

В една тема Дино май беше казала- Ако го бях родила, нямаше да мога да избирам по красота, и ако е грозно не мога да го върна- нещо такова беше. Щом ти го приемаш със сърцето си и знаеш, че това е твоето дете - нещата ще се наредят. А децата по принцип са много красиви, независимо от цвета на кожата си. Ходих в един дом за малки дечица и там повечето бяха мургавки-другите явно са ги осиновили. Бяха толкова готини всички- така ме накачулиха и всяко се опитваше да си покаже маймунджилъците, а едно се тръшна на земята точно както се тръшка дъщеря ми и ми стана хем мъчно хем смешно- просто са си деца. Искаше ми се да взема всички, но не става така. Не се притеснявай- като ходите пак при детето с мъжа ти занеси на детето нещо специално, което да подскаже на мъжа ти, че ти харесваш това дете и че искаш то да е твоето. Говори за него колко си го харесала. Ако трябва притеглете плюсовете и минусите с мъжа ти и го остави да мисли-плюсовете за вас винаги ще са повече. Подскажи му, че ще извършите нещо благородно като дадете шанс на едно дете да има нормална среда, и че ако не го направите вие, едва ли ще го направи някой. То е вашият шанс и вие неговия.

Ох миличка, никак няма да ти е лесно. Но е най добре да не притискаш мъжа ти, ако откаже, може пък така да е по добре. Кой знае Божията воля!? А пък ако се реши, добре дошло, ще си имате син. Мен лично би ми притеснило произхода му. 

Здравейте !мнението ми по този въпрос е като на всяка една от вас.Щом сърцето на една жена трепне привида на едно малко беззащитно дете тя е родена за МАМА.Недей да слушаш всички тези "доброжелатели"около теб.Послушай сърцето си и преценете само вие със съпруга ти.Аз лично познавам ромчета по чисти.по възпитани и изобщо по по по от някои българчета,така че гледай напред с високо вдигната глава.УСПЕХ и с пожелание следващия път да сте трима.

Изглежда не ми е писано да стана майка. Поне този път.   Мъжът ми отказа.Явно не може да превъзмогне произхода на детето.Днес бяхме на втора среща.Малкият се отпусна доста повече от предния път.Доста си поиграха двамата с мъжът ми и докато ги гледах отстрани съзнанието ми взе да си рисува разни картини  После когато се прибрахме той много внимателно ми обясни че иска да откажем детенцето.Много ми тежи това мили момичета.Много исках тази малка клета душичка .След толкова години на неистова нужда  мислех че съм открила детето си и сега се чувствам така сякаш някой ми го отнема.Колко е гаден този свят.

Ох, мила феичке, не зная какво да ти кажа. Лошото е, че не може да го накараш насила да стане баща на точно това детенце, не стават тези работи така. Просто той не е могъл да се отърси от произхода и да се почувства родител на момченцето.....
Недей да страдаш, може пък така да е за добро, да ви е писано друго детенце да си имате, може да не е било това точното, не се измъчвай. Все пак му обясни как се чувстваш, кажи му това, което си написала, няма да сбъркаш, нека го разбере и почувства.Може пък като разбере чувствата ти и болката ти да се отърси от предразсъдъците, ако е въпрос само на тях, а не на общо състояние... моля се за вас

 
не се обвинявай
Ще намерите вашето слънчице

marypopins мисля, че в силното си желание си идеализирала нещата. Може би така ще е по добре за вас, не се отчайвай скоро ще се появи и вашето дете.

Може би това е за добро и скоро ще имате ново обаждане за вашето дете. В документите които със съпруга ми бяхме поддали писахме дете от български произход. Не са ни викали деца от ромски произход. След като започнахме да посещаваме нашата Димана видяхме и бебчета от ромски произход . Те бяха толкова сладки че ни се искаше и тях да си вземем. Приеми това като за добро на детето. Ако още две семейства дадат отказ от това дете то ще има шанса да бъде осиновено в чужбина където никой няма да забележи че е от ромски произход и може би ще има по-голям шанс да израстне и бъде щастливо отколкото тук в България. Може би не е драснала съдбата това да е твоето дете.  При нас съдбата изигра голяма роля. ние със съпруга ми  и моите близки сме родени през месец октомври и Димана е родена октомври. Далеч съм от мисълта че се прави подбор децата да приличат на родителите но нашата Димана сякаш ми е одрала кожата.  Кажи че това не е съдба.

Мира,много ви се радвам и сам искренна Страхотно е,че успяхте и всичко е наред 
Кажи как сте

Съжалявам, че ти е тежко, но наистина дано това е за добро....
Дано така се случва и за добро на това детенце...
СЪжалявам, наистина не знам какво да кажа и напиша, освен, че съм убедена, че скоро ще срещнете своето дете.

Момичета знаете ли какво се прави като ти изтече срока?Нов доклад ли ще правим или какво?Направо съм депресирана -и детенцето не си взехме и срока ни изтича

Май се вадят само нови документи и изследвания поради давност ..... 

Днес ходихме да дадем официално отказ.Доста тежко ми беше да го направя.Все отлагах като се надявах мъжът ми да си промени решението ,но не стана така,че занесохме заявление че отказваме детето От утре започваме отново да подготвяме наново всички документи.Оказа се ,че като ти изтече срока всичко почва пак отначало но щом трябва..  Пропуснах само да питам дали препоръките може да са пак от същите хора или трябва да търсим нови.Някой от вас знае ли?

Знам кка се чувстваш.Съвсем скоро и на мен ми се наложи да изпитам същото.Въпреки това обаче, не съм загубила надежда,че някъде там ни чака малката ни дъщеричка.
За препоръките не съм сигурна но мисля,че не би имало някакъв проблем ако отново ви ги напишат същите хора.
Поздрави.

Така е-всяко чудо за три дни!И при нас имаше много коментари,но с течение на времето нещата затихнаха.Тогава когато си осиновихме момичето живеехме в гр.Белослав,бяхме си купили къща там,много малко градче и бяхме атракцията...а и Ваня една черничка
На всички несполучливи виждания-следващите да са последните и съдбовните!

didka ne iskam da se mesia no ne se li strahuvas,vse pak malkata moje da pro4ete napisanoto ot tebe vav foruma.....................

Защо - какво толкова е казала- при едни открити отношения между родител и дете, това не би трябвало да е проблем- но Дидка да каже де. Имам и пълно доверие- с четири броя трябва да знае какво прави Пък колкото да са деликатни децата, все пак не са стъклени- доста устойчиви са. А и детето е ставало свидетел на описаното по- горе и по- важно на реакцията на майка си. Само може да се гордее с майка като Дидка.  Ама аз пък съм пристрастна де

imah napredvid proishoda-a vse pak tova e dosta.....................
a snaeli se koi 4ete i s kakvi namerenia.
vse pak momi4eto navlisa v pubertet i ne viarvam 4e ste i bade priatno ako niakoi ia SAGOVORI na tasi tema.
vsasnust imam dobri namerenia i ne iskam da se saiajdam.
tova didka ne kritika

И аз не виждам нищо притеснително

Много обичам открити хора, които казват истината без притеснения, децата усещат кога е казано със подтекст. А дъщерята на Дидка си е дете...нищо, че е в пубертет. Аз пък много им се кефя

И моето мнение е, че точно това е възможно най-доброто поведение. Когато майката е позитивно настроена, когато отношенията в семейството са откровени, без тайни, срам и съмнения, когато майката е  приела  и обича детето си такова, каквото е - безусловно и безрезервно, каквато може да бъде само майчината обич, тогава детето приема от нейната сила и позитивизъм. Когато майката е силна и смела, тя учи на същото детето си...

Напълно подкрепям Дидка и съм съгласна с казаното от Април и Теа.
 Както те възприема майка ти-  така ще те възприеме и целия свят. Ако твоето семейство не може да те приеме такъв какъвто си, какво остава за останалите!
Дидка е духовно порастнала да бъде Майка и аз й се възхищавам! 

Ех,момичета благодаря за милите думи!Ние в къщи съвсем спокойно си говорим на темата ,че е осиновена.Сега например толкова много я мързи да учи,че просто нямам думи.Преди се карах,наказвахме се,вдигах си нервите ,но сега и заявих,че каквото постигне -това ще е!Ако има даже и една тройка в бележника за края на годината,няма да я взема през лятото във Варна при баба и дядо  и на плаж!Един ден ми вика -ами аз съм толкова лоша и само ви ядосвам,ако искате ме върнете.... та пак си обяснихме някои работи,запитах я къде мога да върна малкият понеже е спокоен и кротък само като спи-няма къде да го върна,къде да върна батковците и  ако ме ядосват или съм им нещо сърдита-пак няма къде Децата не се връщат,те се обичат даже и като ни ядосват и ни карат да гълтаме хапчета за нерви и главоболие.Че след като жената,която я е родила и изоставила го е направила,незначи че и аз трябва да го правя-тя да не е стока от магазина дето като не е качествена и да се връща Относно произхода и-понеже много често в училище и викат мангалка,циганка пък няма чак толкова защо-просто е по-черничка-съм и обяснила,че не зная тази дето я е родила каква е,може и да е циганка-Ваня много обича да сяда с кръстосани под себе си крака,няма усет за съчетаване на дрехите,за ред ...и е много възможно да има такава жилка но това никак не е важно за нас-тя е нашата дъщеря и толкова Не се притеснявам кой чете,защото ми иде да удуша тази дето я е зарязала-веднъж са я осиновили след отказа на биологичната майка,бабата дето е помагала и основно е гледала Ваня умира,тогавашният татко си хваща багажа и се маха,така наречената и майка  прави същото като оставя детето на 5 години само в къщата...вече на 6-7-ия ден съседите се усъмняват и викат полиция да разбият вратат-вътре Ваня обезводнена и стресирана ..трябвали са и още около 24ч за да умре-и никакъв съд за родителката,след лечение в болницата я връщат в дома и разсиновяват-после се появихме ние.tara 1 ,разбрах притесненията ти,но аз ги нямам,защото дъщеря ми може да заговори на тази тема спокойно и за капак да каже на любопитните,че ще и потърсим даже сестричка За произхода ...като и кажат че е черничка казва -ами нали съм варненка  имам си боята по рождение
     

Браво, Дидка!!! Възхищавам ти се!

Дидко, два пъти четох написаното. Ей това е учебник за родители:) Обичам ви, знаеш.  Ваня е страхотно дете.

yosarian - същото си мислех- христоматия за майки.
Шапка ти свалям Дидка за наглед простичката, но всъшност много мъдра философия, която имаш .  Някой беше казал-най-сложните неща се разрешават по най-прост начин. Да бъдеш добра майка никак не е лесно! Ти  си намерила пътя и затова Бог праща светлина по него! 

Дидка, пълниш ми душата всеки път! Знам аз защо мъжа ти те е избрал - сигурна съм, че в тежки моментии той черпи от твоята енергия и доброта! Господ да ви пази, защото вие за мен сте пример за християнските добродетели!
И аз ви обичам!

Тара, мила, всички те разбрахме... Поппрочети постове на Дидка и мисля, че и ти ще намериш решение за своите огромни страхове. Ти просто си твърде фин човек и затова си невероятно притеснителна. НО трабва да се успокоиш и да повярваш както в себе си - така и в любовта ви към детето и на неговата обич към вас! Като и да повярмаш, че силата е на страната на откритото и честно споделяне във всяко едно семейство!

Didka,
  
Ако всички хора бяха като теб по света нямаше да има войни,насилие и изоставени деца!
Бъдете здрави и много щастливи!

Едно време четях в дир.бг ивка 10 и и се възхищавах...ето,че имало и още и още...
Страхотни сте момичета!

По един букет за всички  

Дидка, огромен поклон от мен Да ти е щастливо семействто, да са живи, здрави и ви желая безоблачно бъдеще Дай боже възможности и за още дечиц!