Какво мислите за приказките на Х. К. Андерсен?

  • 2 925
  • 23
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 289
Попаднах на една статия за него, в която беше преброено, че от всичките му 156 авторски приказки 56 свършват със смъртта на главния герой! Аз много харесвам някои идеи от негови приказки, но не и приказките му като цяло. Едно от нещата, които не ми харесват, са прекалено многото и твърде дългите му лирични отклонения, при които моите деца заспиват. Тях ги пропускам при четене Embarassed . А смъртта като развръзка... трудно ми е да преценя как подобна развръзка може да повлияе на една детска душичка... Вие как мислите?

# 1
  • Мнения: 2 693
Аз лично ги харесвам, НО се "запознах" с тях във възрастта, когато вече сама избирах какво и кога да чета, съответно и осмислях прочетеното. Вече ходех на училище. Не помня да ми се е отразило кой знае как на психиката, просто осъзнаваш, че не всичко на този свят завършва с "Накрая всички се оженили и заживяли щастливо". В което според мен няма нищо лошо.

# 2
  • Мнения: 289
Ето две дискусии от руски форуми за смъртта в детските книжки:

http://www.bibliogid.ru/forum/viewtopic.php?t=16

http://forum.nanya.ru/index.php?showtopic=11652

# 3
  • София
  • Мнения: 39 783
по принцип на мен ми харесват приказките му, и аз също май ги четох на по-съзнателна възраст

# 4
  • Мнения: 289
Да си призная честно, аз смятам, че приказките на Андерсен, в оригиналния им вид, не са за деца, а за възрастни. И то за такива, които имат тенденция да изпадат в по-особени състояния на духа... За мен приказките му са по-скоро сюрреалистични стихотворения, отколкото приказки...

А от статията, която четох за него, изпаднах в много противоречиви чувства... Половината от хората, които са го познавали лично, твърдяли, че той много обичал децата, а другата половина - че не, напротив, никак не ги бил обичал и се страхувал от тях (???). Той самият казвал, че "Малката русалка" била единствената му приказка, която била в състояние да трогне и него самия... е, не е ли странно, да "убива" героите си и дори да не се трогва от това? Имал е доста комплекси, най-главният - че не се е родил като аристократ и е мразел фамилията си, понеже "така се казвали само простите хора". Изобщо, останах с впечатлението, че пристрастието му към трагичните финали е плод на личната му психическа фрустрация, само дето не виждам смисъла и едно дете да изпита това чувство посредством приказките му...

# 5
  • Мнения: 5 877
Обожавам ги. В тях има дълбочина, различни чувства. Децата знаят за смъртта, приказките им помагат да го смелят.
Вярно, че много от тях са тъжни, но все пак красива тъга.
Е, аз съм ги чела на 7-8 години.

# 6
  • Мнения: 7 821
Цитат на: lyra
Да си призная честно, аз смятам, че приказките на Андерсен, в оригиналния им вид, не са за деца, а за възрастни.


И за мисля, че са за възрастни или поне за тийнейджъри. Както и "Приказки от 1001 нощ" ги четох в по-осъзната възраст.

# 7
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Определено ги избягвам засега..
може би по-натам....незнaм кога...ще видим...
наистина са много тъжни....

# 8
  • Мнения: 645
Андерсен е определено тъжен автор.
Никога в реалния си живот не е бил щастлив, винаги е бил нещастно влюбен и всички тези си чувства по един или друг начин са намерили отражение в приказките му.
На мен мъжа ми е датчанин и е израслнал с неговите приказки, но според мен те са за малко по големи деца.
Какво да го правиш бил е просто по ранима душа човека , но неговото творчество аз уважавам безкрайно.

# 9
  • Мнения: 871
Харесват ми, никога няма да забравя как плаках когато за първи път прочетох малката кибритопродавачка  Sob

# 10
  • Мнения: 4 358
Цитат на: Ellypr
Цитат на: lyra
Да си призная честно, аз смятам, че приказките на Андерсен, в оригиналния им вид, не са за деца, а за възрастни.

И за мисля, че са за възрастни или поне за тийнейджъри. Както и "Приказки от 1001 нощ" ги четох в по-осъзната възраст.

На същото мнение съм

# 11
  • Мнения: 3 042
Аз ги харесвам, спомням си имах един сборник като дете и най-много исках да ми четат за " Дивите лебеди".  Sunglasses
Има и някои откровено доста тъжни, имаше една за нощната шапка на стария ерген..... май така беше... Rolling Eyes
А относно трагичния край - Дисни са му намерили цаката - хепи енд до дупка! Тяхна интерпретация съм гледала на "Малката русалка" - познайте дали накрая нямаше сватба на русалката и принца. Wink

# 12
  • Мнения: 1 277
Като бях дете моята баба ми четеше приказките на Андерсен. Спомням си, че много се натъжавах и винаги предлагах да променим края на приказката. Добре, че баба ми се съгласяваше и накрая Малката русалка не умираше, а се омъжваше на принца.

# 13
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Цитат на: Biju1
Андерсен е определено тъжен автор.
Никога в реалния си живот не е бил щастлив, винаги е бил нещастно влюбен и всички тези си чувства по един или друг начин са намерили отражение в приказките му.
На мен мъжа ми е датчанин и е израслнал с неговите приказки, но според мен те са за малко по големи деца.
Какво да го правиш бил е просто по ранима душа човека , но неговото творчество аз уважавам безкрайно.


  202uu   202uu   202uu
 Аз също ги четох , когато бях малко по-голяма , но със сигурност мога да кажа, че ми е любим!

# 14
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Цитат на: Biju1
Андерсен е определено тъжен автор.
Никога в реалния си живот не е бил щастлив, винаги е бил нещастно влюбен и всички тези си чувства по един или друг начин са намерили отражение в приказките му.
На мен мъжа ми е датчанин и е израслнал с неговите приказки, но според мен те са за малко по големи деца.
Какво да го правиш бил е просто по ранима душа човека , но неговото творчество аз уважавам безкрайно.


  202uu   202uu   202uu
 Аз също ги четох , когато бях малко по-голяма , но със сигурност мога да кажа, че ми е любим!

# 15
Харесвам ги!!!

Като си спомня как ми палеха фантазията, как си представях картини, пейзажи... Тъжно ми беше, но не разбирах всичко...  Или поне не в началото. Понякога карах майка да измисля хубав край на приказките.
Малко автори пишат толкова хубави приказки колкото Андерсен...

За много хора мненията са противоречиви. Казват, че Бенджамин Спок никога не е имал деца... Има и много други примери.

За мен приказките на Андерсен са много ценни, те са част от детството ми, от мечтите ми, от фантазията ми.

# 16
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Много са тъжни, винаги сам плакала на тях, но определено развиват чувствителността на децата, учат ги на съчувствие, жал и т.н. Красиви са, макар и мрачни...

# 17
  • Мнения: 35 985
според мен са изключително неподходящи за деца!

# 18
  • Мнения: 237
Много тъжни понякога приказки, но определено носят много богато светоусещане и много дълбок смисъл. Прекрасни са. Според мен обаче не стават за четене на дете преди сън например. То е същото като да му чета приказките на Улайд за лека нощ.

# 19
Да, тъжни са прказките на Андерсен, но както се вижда всички сме ги чели, а и не само ние ами и по целия свят. Явно имаме нужда от "Андерсеновата тъга". Тази година в градината на сина ми нямаше 8-мартенско тържество. Сега (средата на април) ще правят спектакъл по приказките на Андерсен. Обещавам да споделя впечатленията си, както и как са се чувствали децата.

# 20
  • Мнения: 3 926
И аз ги харесвам, но живот и здраве ще ги спестя на детето в началото. Малката кибритопродавачка се учеше в трети клас - що рев съм хвърлила... Добре, че майка ми се зае сериозно да ми поясни за света на фантазиите и измислиците и за смъртта... Още ми е тежко като прочета нещо такова, но сега вече е друго. Аз по принцип съм си била чувствително дете и нашите с доста труз са ми обяснили, че на филмите актьорите не умират наистина Wink Но всяка майка си знае как да подходи и кога детенцето е готово да приеме някаква житейска реалност.
Но за малки деца Перо и братя Грим са къде по-подходящи Grinning

# 21
Цитат на: Assinka
И аз ги харесвам, но живот и здраве ще ги спестя на детето в началото. Малката кибритопродавачка се учеше в трети клас - що рев съм хвърлила... Добре, че майка ми се зае сериозно да ми поясни за света на фантазиите и измислиците и за смъртта... Още ми е тежко като прочета нещо такова, но сега вече е друго. Аз по принцип съм си била чувствително дете и нашите с доста труз са ми обяснили, че на филмите актьорите не умират наистина Wink Но всяка майка си знае как да подходи и кога детенцето е готово да приеме някаква житейска реалност.
Но за малки деца Перо и братя Грим са къде по-подходящи Grinning


Точно така! newsm10
Съгласна съм напълно с твоето мнение.

# 22
И аз смятем, че приказките на Андерсен са чудесни, но са за малко по-големички деца.
Въпреки това...веднъж взех да чета на дъщеря си "Храбрият оловен войник". Хайде - казах си - не е ЧАК толкова тъжна...

Детето беше на 5 години....
На финала аз плачех и едва-едва с пресеклив глас четях..а тя си стоеше и ме гледаше любопитно..... Дали защото беше твърде малка за да схване символиката, дали защото все пак само едно оловно войниче загина там.... не и се стори чак толкова тъжна че да се разплаче....

А когато аз самата бях малка и майка ми четеше приказките на Андерсен....изпитвах смесени чувства към тях.... хем ме омайваха, хем ме разплакваха....

Като че ли в крайна сметка опира до темперамент и нагласа...
Дъщеря ми плака страшно много когато свършихме книжката за Моливко и Сръчко...защото историята свършила и вече нямало да се радва на любимите си герои Simple Smile

Това е - май зависи от детето....

# 23
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Аз имам едно старо издание на  "Дивите лебеди" с много красиви картнки, които дъщеря ми харесва. Когато и чета приказките, обаче почти винаги ги преиначавам малко.Тя много харесва "Грозното патенце"-май-една от малкото, която няма тъжен край. Иначе смятам, че трябва да е по-голяма за другите му приказки.

Общи условия

Активация на акаунт