Публикувана: 28 март 2006, 10:14 ч.
Последно мнение: 31 март 2006, 10:45 ч.

Криза при тригодишните - как се справяте?

2 323
32
1

1
2
3
Всички

28 март 2006, 10:14 ч.

Мнения: 798

Здравейте,
аз съм маминка на един голям, малък, 3-годишен мъж. От известно време при всеки отказ или "Не", се започва едно тръшкане, хвърляне и пр. друга форма на протест. Не знам как да реагирам на неговите протести. Дали да се опитам да обясня кротко и с добро, защо нещо му се забранява или да съм строга и да "тропна с крак". Не знам newsm78

. С добро нещо не се получава. Но пък и забележка с по-строг тон не върши работа. Баща е му е най-строг, но пък детето се разстройва. Започва да подсмърча, да бърчи брадичка и да гледа тъжно. И на мен ми дожалява Sad

. Предполагам че доста майчета са изживели подобни периоди . Как се справихте?Ако някой е по-запознат с проблема от психологическа гледна точка, ще е чудесно.

Последна редакция: вт, 28 мар 2006, 18:22 от Ellypr

# 1 28 март 2006, 10:43 ч.

Мнения: 7 395

Нашата госпожица също е на три години и проявява същата упоритост.При нас лично "лошото" не върви.Реагира много остро на всяка забележка .Лично аз се старая да и отвлека вниманието и след като се успокой да и обясня защо това не е така или защо не трябва да го прави.Само с добро и поощрение стигаме до положителен резултат.Ако и се забрани със строг тон тя нарочно продължава и даже измисля още щуротии.Този негативизъм в поведението е един етап,който отминава.При нас се получава с много търпение дори когато ти идва да я" скастриш "доста строго.Пробвай да приемеш"лошата"постъпка с много спокойствие,отклони вниманието му и след това поговори с него без да го наказвате и да повишавате тон.

# 2 28 март 2006, 13:13 ч.

Мнения: 3 591

Aз като ми се разтръшка го игнорирам тотално. Като види, че няма кой да му гледа цирка и спира да врещи.
Ама НЕ е НЕ и понеделник и вторник...и така до края на седмицата. Независимо колко сълзи ще пролее или колко ще ни се умилква.

А ако един от родителите се скара и детето се разстрои НАЙ-ГОЛЯМАТА грешка е да го успокои другия. Това объква детето и му показва, че като не държим на мнението един на друг, няма защо и то да държи на нашето.

# 3 28 март 2006, 13:27 ч.

Мнения: 798

Ами ние в последно време се опитваме да използваме метода "Time-out" .Водим го в някой ъгъл, като започне да се тръшка и да хвърля и му казваме че е наказан. Той веднага стихва, започва да гледа мнооого тъжно и се опитва да не плаче а само хлипа. Даже се опитва да хитрува като се прави че му се пишка, но ние му носим гърне и пак в ъгъла. След определено време 1-2 мин. аз го гушкам и се опитвам да му обясня че е бил лош и защо така не се прави. Но не знам доколко е правилен този метод, въпреки че има някакъв ефект. НО се чувствам като Twisted Evil

# 4 28 март 2006, 13:58 ч.

София
Мнения: 3 421

Моят малчуган е почти тригодишен. Много е спокоен, почти не се инати и разбира като му обясниш нещо - т.е. като му кажа "Не може да се направи това мамо, заради еди какво си" и той не мрънка, не реве,НО............
вечер като му се доспи, ако се ядоса за нещо или не е както той иска - какви ревове има, направо страшно, не можеш да го успокоиш. Ако продължаваш да настояваш да се направи нещо, което не иска е в състояние да изпадне в истерия. Много ми е странно понеже е много спокоен като цяло, усмихнат.

Така, че гледаме вечер най-скорострелно да го измием и облечем преди да му се е доспало много, че после като ревне сме го оставяли с дрехите и пантофите да спи, тъй като не дава да го съблечем.
Ако това е справяне - според мен просто заобикаляме проблема.
Чакаме да порастне още малко и си мисля, че тези "кризи" ще отшумят.

# 5 28 март 2006, 14:03 ч.

Мнения: 1 413

Ооо, ти описваш сина ни преди половин година - сега не прави така. Искам да кажа, ще отмине този период! Ако се тръшка - игнориране, излизаме и го оставяме докато той дойде, вече успокоен. Ако прави беля първо отклонявам вниманието с нещо от типа "дават любимото ти детско", "ела да видиш, минава трактор"-луд е по машините, "пийни вода, защото хълцаш"...и веднага след това обяснявам дълго, подробно защо не бива така, повтарям, предлагам друга дейност.

# 6 28 март 2006, 14:59 ч.

Мнения: 2 732

Повечето предложения се отнасят ако детето е в къщи , а ако е на улицата тръшкането какво правите newsm78

# 7 28 март 2006, 15:15 ч.

Мнения: 3 591

Цитат на: ala7 в вт, 28 мар 2006, 14:59

Повечето предложения се отнасят ако детето е в къщи , а ако е на улицата тръшкането какво правите newsm78

Ами същото правя - ако ми се затръшка в магазина просто изчаквам да спре да се тръшка и продължаваме в пазаруването(това е съпроводено естествено с любопитни погледи на околните) или си оставям покупките и го замъквам в колата. Там не му говоря - като се успокои го питам дали е готов да се върнем в магазина и се връщаме да донапазаруваме.
Но пък си и правя сметката- ако е много капризен като го вземам от градината не си и правя експерименти дали ще издържи пазаруването... все нещо ще се намери из нас да му дам за вечеря - и да не е каквото съм решила- децата са по-важни от вечерята...

# 8 28 март 2006, 16:01 ч.

Мнения: 1 113

И дъщеря ми беше така, докато тръгна на градина. Незнам как, но оттогава нещата са коренно различни. Когато кажа, за нещо НЕ!, без никакви сърдни тя се съгласява. В интерес на истината аз съм много мекушава и рядко забранявам, само когато става въпрос за опасни за самата нея неща. В повечето случаи преди да й откажа нещо започвам отдалече да обяснявам, например - "Мамо, искам и аз да режа хляб!" и аз започвам:"Знаеш ли, вчера ми казаха за едно детенце, което като взело ножа да реже и така си отрязало пръстчето, че после се наложило в да ходи в болницата да му го зашият и да му бият инжекция." При нас думичката болница, особенно в комбинация с инжекция, върши чудеса.

# 9 28 март 2006, 16:04 ч.

Мнения: 798

Е да на улицата е най-голямото изживяване. Аз се опитвам първо да му обясня, ако не стане и той продължи да се тръшка, ставам и тръгвам. Понякога се успокоява и тръгва. ПОнякога върви и реве, но поне се движим. А понякога иска да го вдигна и да го нося, което ми е трудно за повече от 10м. и го пускам на земята .Тогава пък той започва да реве защото не иска да върви. И така.... Лудница #Crazy

. Но с времето май все повече почва да се заслушва какво му се говори. Надявам се да има развитие.....

# 10 28 март 2006, 16:28 ч.

София
Мнения: 7 097

И на мен тръшкането на улицата ми е голям проблем - случва се всеки божи ден, а Калина е на 1 и 8 м. и ако това ще изчезне след година чак, по-добре да търся връзки за 4-ти километър /за себе си имам предвид/. Нищо не помага, доближим ли входа да се прибираме се ляга на земята и започва ринене с крака и писъци. Нарамвам я, но тя така буйства, че едвам я удържам. Е, поне осигуряваме зрелища на съседите...Само отвличането на внимание май дава някакви резултати. Подготвям й предварително сок /тя обожава да лочи сокове, ако може нонстоп/, тиквам й го и гледам да се приберем по най-бързия начин. При нас обясненията не дават резултат, защото тя изобщо не ме чува като започне със сцените. Вчера, обаче не издържах, шляпнах й памперса и й се ракрещях, но после се чувствах толкова кофти цяла вечер, защото винаги съм мразила такива методи, а самата аз прибегнах до тях.

# 11 28 март 2006, 22:01 ч.

Под гъбата
Мнения: 1 457

При нас е същото но като кажа Не означава не до момента в който не реша че е достатъчно. Проблемът ни е друг че когато започне да реве неизменно започва да повръща, обилно и на фонтани не зависимо кога е яла. Не се тръшка и не рине с крака но и да повръща не е по лесно #Crazy

Иначе ще отмине и този период и всичко ще е розово а аз ако имам все още нерви ще се наслаждавам на тишина и спокойствие

# 12 28 март 2006, 22:11 ч.

Мнения: 4 116

Да се включа и аз по темата, макар че в този форум май не съм писала досега...
Моя син е на 3 годинки, но ми се струва доста по- послушен от миналата година, когато бяха точно тези неконтрулируеми ревове, инатски изпълнения... не можех да го прибера вкъщи, особенно ако се е заиграл с децата пред блока. Та все го лъжех, че тати е вкъщи, донесъл е котенце, или айде да се къпем - така само тръгваше. Но много бързо се усети, че коте няма вкъщи и така се налагаше да измислям куп други неща, с които да го залъжа. Но наистина е въпрос на период, който децата изживяват. Сега дори се учудвам колко бързо тръгва като кажа- хайде, прибираме се, бебето е гладно, трябва да папка Mr. Green

А и тишина пази, докато малкия спи и на мен ми прави забележки, ако нещо шумя, да не съм събудила бебето - макар че то спи в другата стая през деня Laughing

Та идеята ми е - метода, който действа е отвличане на вниманието и по- късно да му се обясни, че не е трябвало да се държи така. Доколко ще разбере е отделен въпрос.. но затова е повторението. Аз съм станала вече като грамофонна плоча - от сутринта си дрънкам все същия репертоар #Crazy

# 13 28 март 2006, 22:25 ч.

Цитат

az sam maminka na edno 2 god. momi4enze,koeto me izkarva izvan relsi.mnogo e inata no tova e samo moe mnenie,zashoto vsi4ki rodnini kazvat obratnoto.no te sa s neq za okolo 1 4as na denonoshie a az?mnogo pla4e neznam na kakvo se dalgi tova ,no za nai -malkoto se nadava stra6en rev. smile3514

аз съм маминка на едно 2 год. момиченце,което ме изкарва извън релси.много е ината но това е само мое мнение,защото всички роднини казват обратното.но те са с нея за около 1 час на денонощие а аз?много плаче не знам на какво се дължи това ,но за най -малкото се надава страшен рев.

------
Моля, пишете на Кирилица!

Последна редакция: ср, 29 мар 2006, 09:11 от Ellypr

# 14 28 март 2006, 23:46 ч.

Моето момиченце е почти на 3. Прави направо страшни сцени, когато нещо не й се угоди - ляга на земята, на улицата, въргаля се, крещи, ужас. Със строгост нищо не мога да постигна, напротив - изпада в истерия. Залъгването вече също не помага. И така налага се да играя по нейната свирка, което усложнява нещата и я прави още по-капирзна. Направо е като тиранин вкъщи. Мисля че е "изпусната" още като по-малка, когато на всичко й угаждах. Или просто това си е естествен период в развитието, който отминава.
Прави впечатление обаче, че само с мен се държи така, иначе баба, леля и тати слуша.

# 15 28 март 2006, 23:54 ч.

Букурещ
Мнения: 7 836

И представа нямах, че има "криза на 3 годишните"
според мен по-труден период е между 1г и 1г и половина, най-много 2.
Но на 3 години - извинявайте Naughty

# 16 29 март 2006, 00:01 ч.

София
Мнения: 2 958

Цитат на: Liorena в вт, 28 мар 2006, 23:54

Права си.Кризите бяха на 2, на 4 /най- лудата възраст Crazy

/ и на 7...В момента започваме кризата на 11-12 годишните..... ooooh!

Поне при нас беше така...

Как се справях ли - с разбиране.Може изтъркано да звучи , но винаги с подходящ, добър тон съм се справяла...Не казвам ,че е лесно, но има решение- с търпение.

# 17 29 март 2006, 00:04 ч.

Букурещ
Мнения: 7 836

Цитат на: Françoise в ср, 29 мар 2006, 00:01

Цитат на: Liorena в вт, 28 мар 2006, 23:54

Права си.Кризите бяха на 2, на 4 /най- лудата възраст Crazy

/ и на 7...В момента започваме кризата на 11-12 годишните..... ooooh!

Ами точно и поради това пиша, че не съм чувала за такова нещо.
Сега за 4г - не знам, имам време още до септември..... Crazy

# 18 29 март 2006, 09:15 ч.

Мнения: 798

Тъй като моя син все още не говори, се консултирахме с логопед. По повод тръшкането при всеки отказ той каза че " детето навлиза в т.нар. 1-ва възрастова криза-около 3-тата година, когато детето осъзнава с пълна сила, че не всичко му е разрешено и че трябва да се съобразява с много норми"
Може би не при всички е на една и съща възраст, но явно има такава криза..... А и има ли значение има ли или няма, въпроса е как да се справяме с децата си без да ги изнервяме и ядосваме , но все пак и да успяваме да запазваме собственото си психическо здраве. Всяко дете и всяка майка си има собствен най-труден период. Да спорим има ли или няма такова нещо е излишно в случая. Peace

# 19 29 март 2006, 13:45 ч.

Мнения: 2 732

Цитат на: Liorena в вт, 28 мар 2006, 23:54

Е може при теб това е да е бил труден период ,но аз пък тогава съм нямала проблеми Rolling Eyes

.В момента са тръшканиците на 2.8 е не е на три но не е и на две години newsm78

# 20 29 март 2006, 16:33 ч.

София
Мнения: 7 097

Че има кризи има, това е важното в темата, а че при всяко дете варират и не са по едно и също време е напълно естествено според мен, все пак всяко си е индивидуална личност.

# 21 29 март 2006, 22:24 ч.

Букурещ
Мнения: 7 836

Абсолютно сте прави.
Peace Peace

# 22 30 март 2006, 11:24 ч.

Мнения: 798

Благодаря на всички за мненията. bouquet

Ако някой открие статия по въпроса за мнението на психолозоте по въпроса да свирне. Hug

# 23 30 март 2006, 14:05 ч.

Мнения: 369

http://www.biberonbg.com/info/tri_godini.htm

ето ти един линк за тригодишните деца ако вече не си го прочела разбира се newsm78

# 24 30 март 2006, 15:23 ч.

Мнения: 1 849

Интересна статия, но явно не важи за всички. Моят син е на 3 години и 4 месеца и нищо от тази статия не важи за него. Той си е абсолютен индивидуалист. Много рядко си дава играчките, играе с други деца само ако правят това което той казва. Ако реши, че иска нещо е способен дастои до теб и да ти го повтария постоянно докато не го направиш. независимо дали му обиясняваш дали може, неможе или да почака. Да не говорим ако му се откаже нещо какъв цирк става. Станала съм истеричка вече, с добро не става,не става с обияснения, не става със стоене до стената след малко го прави същото, стоенето в другата стая също не дава ефект. За сега се шляпаме с една пръчка и само от нея го е стах, но имам чувството, че ще свикне с боя и пак същото. Иначе не е лошо дете. Проявява съчувствие, но е много буен. А и ние рядко излизаме и може от това да се изнервя.

# 25 30 март 2006, 15:33 ч.

Мнения: 3 591

това с пръчката #Crazy

Защо не опиташ с игнориране? Като не слуша и се тръшка казваш. че си му обидена и отиваш в другата стая. И да дойде при теб не му обръщащ никакво внимание. нека говори - те не отговаряй. Остави го да се тръшка и блъска. Когато се успокои го попитай дали иска да започне вече да е послушен и да си говорите.
това дава МНОГО по-голям резултат от пръчката(макар и да отнема много повече време)

# 26 30 март 2006, 16:21 ч.

Мнения: 798

И за нас тази статия не важи. Явно ще трябва да почакам да навърши 3 след седмица. Rolling Eyes

И дали тогава ще стане по-спокойно - силно се съмнявам Grinning

. Но характери и индивидуалности колкото искаш. А за пръчката... не знам, а като стане на 15 какво ще го правите?Тогава ще трябва да се #2gunfire

. Не че всяка майка не е имала моменти на истерясване....Познато ми е. Но ми е жал. А и ако е по-чувствително детето...Абе така ще е .Дерзайте Mr. Green

# 27 30 март 2006, 16:31 ч.

Мнения: 458

ООО при нас уговорки не важът.Моята кълпазанка е на 3 и 8 месеца .И е ужасна от извесно време на сам .Пресен пример отиваме да купим обувки събу се по чорапи в магазина от стилажа награби каквито тя си хареса без да я интересува дали са и големи или малки .В резолтат на това немога да и примеря тези които съм харесъла а и не пуска другите пълен цирк с тръшкане и пищене .Вече незнам как да постъпвам опитвах с обяснения и с добро като грамофон зацикля на една и съща фраза и не чува какво и говориш"Искам и това е " с опити вече и да тропа с крак .Дано този период отмине скоро щото Crazy

# 28 30 март 2006, 17:12 ч.

Мнения: 3 591

Аз на твое място бих оставила всички обувки в магазина и излязла без да купя обувки. И на ревящото дете да обесня, че няма да има нови обувки, докато не се научи да се държи както трябва в магазина.

# 29 30 март 2006, 17:49 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: [desi] в чт, 30 мар 2006, 17:12

Точно това и се случи на Елина един ден.
Беше късна есен...ама докато се наканим да отидем пак до магазина, дойде зимата и минахме на ботуши.

Още помни обаче...само като се спомене, че ще ходим за обувки започва да обяснява, че няма да врещи Mr. Green

# 30 30 март 2006, 22:14 ч.

Мнения: 3 740

Като чета повечето постинги, косата ми настръхва. Как издържате? Едно тригодишно дете е достатъчно голямо, за да разбира от обяснения и да знае, че има правила. И тези правила важат за всички случаи и не се отменят с крясъци и тръшкане. Защо се оставяте да ви манипулират малките разбойници? Вие сте по-големи, по-опитни и по-умни от тях. Вярно, че личността на детето не бива да се пречупва, но да не мислите, че децата са щастливи като им угаждате на капризите и тръшкането? Напротив, това им размива границите, създава им несигурност и ги прави нервни. Дайте им да разберат ТОЧНО какво е позволено и какво не и ще си имате работа с много по-спокойни и щастливи деца.

# 31 30 март 2006, 23:46 ч.

Мнения: 269

И Александра /2,8 г./ се опитва да си проявява характера и да се инати, но явно аз съм по-инат от нея, защото в крайна сметка пак става моята Embarassed

И аз съм на принципа, че НЕ-то си е НЕ независимо от настроението, сезона и обстоятелствата...
Когато я прихванат бесовете или я игнорирам, или крещя /това не е най-доброто решение, но понякога си изтървам нервите!/ или започвам да я закачам и гъделичкам. Веднъж й нашарих дупето, защото реши да се търкаля от инат навън в калта... Sad

Оттогава не ми се тръшка на земята, но пищи и реве като не стане нейната и е в състояние и йога да докара до бяс. #Cussing out

По принцип винаги говоря и обяснявам, но това има ефект само когато вече се е успокоила иначе е глуха за обяснения.
Отскоро се е научила да пита "Може ли?" и ако отговоря само "Не!" се тръшка, но ако кажа"Не, не може, защото...........!" все по-често получавам в отговор "Добре, мамо!" Shocked

Много е смешно, защото аз като усетя, че назрява конфликт се наострям и заемам бойна позиция, а тя като се съгласи с мен от първия път се чувствам много странно. newsm78

Въобще колкото повече расте, толкова повече оценява това, че се държа с нея като с равна и държанието й става по-уравновесено. Пак има изблици, но с много говорене и обяснения намираме общ език.
И още нещо много важно за мен, винаги й казвам, че я обичам, дори когато й се карам Hug

Ето днес пак й се карах, че беше направила поразия, а тя си изслуша конското и тихичко каза "Ама ти пак ме обичаш!" love001

# 32 31 март 2006, 10:45 ч.

Мнения: 5 877

Ами когато нещо ми се репчи твърде неоправдано, я питам "да не те е хванала проклетийката?" Обикновено казва "Да" и я пращам да си поседи в стаята и като й мине, да дойде да я гушна. Тя идва след половин минута и казва "Мина ми".
Ако има някакви обстоятелства, които да оправдават поведението й - уморена, гладна, или както наскоро се беше случила мъкната по неволя в болница, защото нямаше на кого да я оставя - сядам до нея и й обяснявам, че има право да е изнервена, ама сега ще направим нещо приятно и няма повече да се караме.
Но тя общо взето е много сговорчива, де.

Препоръчани теми

Предложения за закуска

Бързи въпроси и отговори деца -6

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: