Къде спи новороденото?

Двамата ми сина спяха при нас в спалнята и когато големия навърши 5 години а малкия две, чак тогава ги отделих от мен в другата спалня.Според мен поне до 1 годинка би трябвало да е при вас.

При нас в спалнята.С носталгия си спомням

И аз мисля,че детето трябва да е при теб в стаята.може всичко да стане докато спи(повръщане,задавяне,вообще много лоши работи)не ме карай да ги изреждам.А някои деца в началото почти не плачат,само мрънкат едни такива.Ако спиш дълбоко може да не го чуеш.А и аз ставах почти през половин час да видя дали диша,завита ли е и такива работи.Не ми беше много спокойно.Освен това така детето привиква да спи на шум,привиква и на вишите бактерии,както ги наричаш.Ако има болен,той да спи отделно,не майката и бащата отделно от детето,а и няма нищо лошо да го гушкаш от време на време.То си е душичка мъничка и се успокоява,когато е при мама.А относно бацилите ,които се пренасят,има нещо вярно,обаче ще спазвате нормалната хигиена,няма нужда да го пазиш прекалено,че не хубаво,щото става като в епруветка стерилно и после всяко нещо го разболява.Говорим за нормална чистота.Ако някой има претенции за безсънието,което му причинява това дете,защо му е то тогава2Не се заяждам,ама не е правилно ти да го изкарваш от стаята,за да не събудиш другия човек.Или пък,нека човекът да отиде да спи другаде.Сори за дългия пост.Надявам се,че ти се изясни малко.

До нас..и до ден днешен е така...нейното креватче е до нашето.

Тя все още се буди по няколко пъти и не ми се мисли как ще ходя от стая в стая цяла нощ..за да и давам вода или нещо друго

Живеехме на квартира в гарсониера и ща не ща детското легло беше на ъгъл с нашето. Дияна я отделих в друга стая чак на 1.7г.
Но пък като се събуди бебето не е длъжна само мама да става Е, изкл. случаите на нощните хранения

  Аз пък чакам малкото братче след повече от три месеца, но вече съм взела решение. Ще спи в отделна  стая! Така направих и с баткото преди две години. Той си имаше неговата стая, а ние нашата. В началото спях при него за да мога да го храня през нощта, но когато спря да се събужда, аз се преместих в спалнята с бейбифона. Така всички успявахме да се наспим нормално. Никога не съм се притеснявала, че нещо може да му се случи, ако не спи при нас. Сега Тити продължава да си спи сам, не се страхува от тъмното, не изисква някой да му прави компания, а като се събуди ни вика Аз съм много доволна, че взех такова решение в началото.
  С второто ще е малко по-сложно, защото в момента имаме само 2 спални и ние ще трябва да спим известно време в хола, което не е чак такъв проблем. Но след няколко месеца мисля да ги сложа да спят в една спалня.
   По принцип подкрепям идеята, че всеки е добре да си има собствена стая и пространство, ако условията  го позволяват. Така вредните зависимости намаляват.

В креватче близо до спалнята от страната , на  която аз спя. Смятам след втората годинка да го отделям , но като е свикнал по часовник се буди в 1ч. посред нощ и иска да спи при нас. А аз съм със слабо сърце и не ми издържат нервите на плач повече от 1мин. И така до сутринта си спим тримата.

Леглото е при нас. Иска ми се да си има стая, но.....

за сега е при нас. по удобно ми е, не съм го изнасла от стаята като се събуди, но...тати отиде да спи в хола  да се наспивал...на пролет обаче ще се отделим в др стая. и с бебефона (то колкото от бебе толкова и от бебефон според мен ще се буди тати, но да видим).
но мн рядко спи при мен бебето, а се преобличаме и държим дрехите в др стая не при него.

А не е ли по- добре, бебето да има собствена стая (когато това го позволява) и майката да спи при него. Когато то поотрасне майката ще се върне в спалнята а детето няма да се мести, ще си бъде във вече познатат стая. Аз мисля, живот и здраве така да постъпя

Сега спи в спалнята при нас.Като порасне ще я приместя в детската стая при кака и.

е ние сме така, но все пак стаята пак си е обща - все пак половината е заета от нашата спалня
а колкото до познатата обстановка - той не си седи само в спалнята, обикаля всички помещения от къщата с мен, та всичко му е познато...

абсолютно съгласна съм! точно така ще направя... не е хубаво да се мести насам-натам - да го замотваме само...

а и ти като си уморена - дали ще го чуеш по бейбифона или ще те събуди като е при теб... май все едно - дай Боже да няма само проблеми...

успех

Ние спим при него, т.е. всички спим в спалнята, която по-нататък ще направим на детска, а ние ще се изнесем в хола. Спи си в креватче, до мойта страна на спалнята.

И аз мисля в началото да спи при нас,като порасне ще го преместим 

1 мес. спахме в хола само двете, после в спалнята при нас и на 1 г. отделно в собствена стая.

Четиримата спим заедно от самото начало. Поставихме леглата на бебчовците на ъгъл срещу нашето легло. Този ъгъл е най-отдалечен от прозореца. Все още много се будят през нощта, ту единият, ту другият и ми е немислимо да са в отделна стая. Когато единият се размрънка през нощта ако не съм възможно най-бързо при него, за да го успокоя, след това се събужда и другият, започват да реват, събужда се и таткото, аз се разсънвам окончателно и следващото ни заспиване става след дълго време. Новото събуждане обаче може да е след 15-20 минути. Затова гледам да потуша "огъня" възможно най-бързо и затова децата са при нас. Ако някое от момчета упорито не иска да заспи отново, го намушвам между нас с баща им. Знам, че не е препоръчително, но мрънкащият до 10 минути максимум е заспал при това дълбоко. Невероятно е колко успокояващо им действа присъствието на родителите. В края на краищата целта е да спим всички. Иска ми се да ги отделя, но не знам кока ще се реализира този вариант.

Здравейте мами!
Детската стая е приготвена и всичко е наредено, гардеробче,скрин ракла и шкфче,а кошарката е на мястото на бъдещото нормално легло.
Вратата на детската е с/у тази на спалнята ни и ми се иска да си е отделно в тази си сладка стая от самото начало бебо.
Отделно че като ще се къпим по-бързо и лесно ще я затопляме защото е по мъничка.
Таткото се натиска да е при нас ама за сега ще опитаме така отделно пък ще видим.
А и не е казано че само там ще стои младежа ако бях на негово място там щях да си избера
Целувки...

Здравейте!
В началото Даниела спеше с нас(тогава спяхме в детската),но към 5-я месец започнах да я оставям да спи сама и так си свикна,а дори и на тъмно си стои(като беше по-малка лампата я дразнеше и започваше да реве,като я огасях -малъкваше).
И така всеки си има своята стая и всички сме доволни!:hug:

И при нас е така.Мисля догодина след като направим ремонта на детската да го преместя директно на голямо легло.

Мисля, че докато бебчето е съвсем мъничко е добре да спи в спалнята при родителите си - не се притеснявай от бацили (ако някой е болен ще спи в отделна стая, ако някой е напр. строителен работник или миньор - от входа директно в банята и чак тогава при бебето - но нормалните дрехи, които ползваме в ежедневието не трябва да се крият от детето, защото иначе ще го изнежиш и като порасне ще си имате много проблем с разни алергии и екземи. (малко офф, но една лекарка ми каза, че от прекалено стерилна средадецата само страдат - каза ми "ти циганче с обрив виждала ли си...Е няма и да видиш, защото децата ни с патят от престараванто на майките)
Та освен, че не е нужно да се тревожиш прекалено да не изцапате или разболеете бебето (за да не се зарази от вируси и бактерии просто го кърми колкото може по-дълго, а не дей да дезинфекцираш всичко наоколо ) Мисля, че не е добра идея майката да се отдели с детето в детската стая, а не в общата спалня с бащата - така бащата се изолира от бебето и между тях н се създава достатъчно силна връзка в ранна възраст - представи си таткото по цял ден е на работа, вижда бебето и майката привечер за половин час и после го оставят сам, а те се затварят в друга стая - че защо?! той да не прокажен - няма ли и той правото като се събуди нощем да се порадва на малката пухена главица, нищо че се дере с пълен глас или да прегръща жена си в общото легло докато тя кърми мъничето - това са много мили моменти, които си струва да споделите. Да не говорим, че почти всички майки изпадат в средродилна депресия и най-хубавото е нощем да прегърнеш любимия, а не той да е затворен през девет стаи в десета - така се получава отчуждение
Ставам малко многословна, но да кажаоще чеза малките бебета е много опасен синдрома на внезапната детска смърт, когато те просто спират да дишат и умират в съня си, или често беетата повръщат и може да се задавят и въобще не препоръчвам през първите 3мес. отделяне на бебето в самостоятелна спалня. Аз лично отделих сина си в детската стая на 11мес. - така реших и наистина за по-голямо бебе самстоятелното спане се отразява добре - започва да се буди по-рядко нощем, има по-здрав сън. От личен опит го препоръчвам, но не при новородено, което трябва да е под наблюдение.
Така, че моята рецепта е в спалнята при мама и тате през първите месеци (но не залепено бебешко креватче за леглото на родителите - дай на мъничето пространство да диша) и когато прецениш отделяне в самостоятелна спалня.

При нас в спалнята! Макар, че Луси никога не е хранена нощем, а и се буди изключително рядко, ми е по-спокойно като си е при нас!

И при нас положението е същото.

Голямата спеше до 1,5 г при нас. Малкото спеше при нас до 3 м., после си отиде в детската стая. В началото докато се будеше ми беше по- удобно а е при мен. Като ревне не съм я носила по другите стаи да  я приспивам. Избрах да я преместя на 3 м да спи отделно, защото тогава престана да се буди нощем и защото каката се страхуваше в началото и се надявам сега този момента да го избегна.

Мисля въвъ вашата спалня е най-добре. В началото е невъзможно да тичаш по 10 пъти на нощ за да видиш как е и да го храниш когато трябва. До една годинка не е зле да е при теб. То самото има нужда от компания .

Все едно аз съм го писала. Пък то сме май от чакащите бебчета през юли.

от самото начало спи в отделна стая самичък  оставяме вратата отворена хем за да го чуваме, хем се научи да спи на шумничко    даже аз съм си го кърмила, то така или иначе си буден- отивам си в неговата стая и на спокойствие си го кърмех. ако се събуди- отиваме при него и го успокояваме... той спи в чувалче и не го мисля дали се е отвил или не или да ходя да го проверявам, не съм се притеснявала, че ще му се случи нещо! така си мисля, че децата ще се научат да си спят самостоятелно от рано, виждала съм дечица, които до 6-7 год. спят с мама и тати 

Спи си в креватчето в детската,но и мама спи там на дивана.

Бебето е при нас в спалнята в неговото си креватче. Даже го залепих за спалнята за да не ставам - ако мрънка само - подавам бибата без да ставам. Взимам го само веднъж за хранене. Ти сама ще прецениш как ще ти бъде най-удобно

При нас в спалнята, а от 1 месец и на самата спалня между нас ... 

а който живее в гарсониера, няма особен избор 
затова малкият си спи до спалнята, таткото хич и не чува, а при събуждане го взимам в леглото и го кърмя. После го връщам в бейбипорта, където всъщност спи още.
Хигиената си е най-нормална, да се прекалява няма нужда.

Две нощи го оставях в креватчето му, но да ставам, да прекосявам цялата стая, после да го храня седнала, ми то ми отива съня отвсякъде, а първия месец има нужда от сън.

Ния спи в нашата спалня. Така ми е по-удобно. Правя една крачка и съм до креватчето й. Буди се няколко пъти през нощта. Усещам я веднага, вземам я и я кърмя без дори да се разбуди. Ако беше в друга стая, нямаше да съм толкова бързо до нея, и щеше да се разсънва при всяко нощно хранене.
Другия вариант е да спиш с бебето в друга стая, но не мисля, че е удачен. Мъжа ти няма да чува мрънкането и плача на бебето само след няколко нощи. Така, че за спокойствието му не се притеснявай толкова.
А за това, че може да носите зарази с дрехите си... моля те, това не е точно така. А и не вярвам, че ще се търкате в някакви мръсотии и така ще се прибирате вкъщи. А и никой не влиза с връхни дрехи и с обувки в спалнята си.
Дори и детето да е отделно, какво например ще направиш след разходка... Ще го оставиш в коридора с количката докато се преоблечеш и измиеш... не мисля..
Гледай да си улесниш живота. Не го усложнявай.

Малкия спи при нас , от моята страна на леглото . Мисля , че до 1 годинка е редно да е така . Няма как да го чуеш по бейбифона , ако повърне или се обърне , може да се задуши , а като е до теб просто го усещаш какво прави и се будиш инстинктивно . А и повярвай , по - добре е просто да се надигнеш от леглото , отколкото да станеш и да отидеш в другата стая в 2 часа през нощта . Не мисля , че ще имам проблем с отделянето в детска стая , защото винаги е заспивал сам и на тъмно !

И аз така правя. Просто не мога да си представя да оставя това мъничко, сладко човче самичко в стая, аз със сигурност няма да мога да заспя.

 Така е и с моя син.

Дъщеря ми, когато беше бебе също беше при нас в спалнята, на собствено креватче, но на по-голямо разстояние и ми беше много неудобно. Трябваше постоянно да ставам, дори и за най-дребни неща.  Издържах така до към 6м и й долепих креватчето до спалнята.

В началото бяхме сложили креватчето в спалнята,но Виктория беше кротка и си я преместихме в детската стая,защото е по-слънчева и да свиква с обстановката.За всеки случай сложихме и легло за мама ако има някоя по-бурна нощ,но досега не е използвано.

Наде, докато бях бременна и аз мислех като теб и поради тази причина обзаведохме специална детска стая поставихме и бебефон. Но като се роди Дана, се оказа че детенце не обича самотата и взех Дана да спи с мен на спалнята/ така е и досега/, а татито понеже ходи  на работа, за да не ни пречи когато става за работа се изнесе в др. спалня. Така че избора си е ваш.

Определено предпочитам бебето в спалнята,даже заедно спим 

и 2та спят сами ,всеки в неговата си стая от ден 1,като мрънка бебето се редуваме да ставаме.Мисля 1е добрия сън на дъшеря ни е резултат от това 1е никога не е спала другаде,с някого  и пр..
откакто имаме деца аз тъй и туи не спя като света,и като дишат ги 1увам,камо ли да се задави и аз да пропусна..колкото хора-толкова мнения,но това работи за нас засега..

С беб си спинкаме заедно на спалнята и си се гушкаме цяла нощ Таткото също споделя спалнята с нас - освен ако не трябва да става много рано сутринта. Страхотна семейна идилия сме

Само през първият месец бебо спа при нас,после отказа нощното хранене и го приместих в неговата стая.
При нас в спалнята спеше в количката си,и беше точно до мен,от моята страна.
Чуех ли че започва да мрънка,побутвах леко количката и Дани отново заспиваше,ако изпуснеше бибата му я давах.

Спяхме в хола заедно с бебето,щото е най-топлата стая.Отделехме го на 8 месеца ,той остана да си спи в хола ,а ние си се преместихме в спалнята

И според мен така. Да не говорим, че е много по-удобно докато кърмиш.

 Като се роди бебето ще си прецениш , според мен още на втората вечер креватчето му ще бъде до твоето...винаги можеш да разместиш, не се притеснявай толкова......Най-важното е да си спокойна....А по въпроса за мръсните дрехи ще кажа, че до преди 70 години  бабите са раждали на нивата, и дядо е роден там.........бебето не е толкова нежно, природата се е погрижила да оцелее и при сурови условия и ти по- добре да не го изнежваш.......

На мен ми се искаше да си има отделна стая, но нямаме такава възможност - не мисля, че е голям проблем до 1 год (напр.), но после е хубаво да си има стая - децата са по-самостоятелни, не са зависими от родителите, не се страхуват от тъмното... Когато станат 2 е още по-сложно, особено когато си на квартира, но на всичко се намира решение. Моят съвет е да спи близо до теб през първите 6 мес. После ще може да го отделиш и няма да се притесняваш много, защото вече ще сте големи  Успех!

В спалнята, на свое креватче. И през ум не ми е минало за някое от децата ми да спят в друга стая преди навършване на поне 6-7 месеца.

Бебо спи при нас за сега. То не че имаме отделна стая за него в момента. Знам че е добре да сте заедно до към 6-тия месец. Той сега проплаква, буди се и аз трябва да ставам. По някога го взимам при мен, но това е обикновено сутрин. Кърмим се и си доспиваме. Сега сме си купили ново жилище и го доправяме. Живот и здраве лятото ще се преместим. Там има отделна стая за дечко. Ще сложим обаче разпъваема двойка, за да мога ако се наложи да преспивам при него.

от самото начало бебчо е при нас; в началото спеше в нашето легло дори, защото имаше зверски колики, които бяха и продължителни.
Това е вариантът, който ме устройва - и то спи, и ние спим

от самото начало в собствена стая, сам. когато имаше колики, тати стоеше при него, да мога аз да се наспя

В отделна стая от първия ден в къщи. Нямала съм никакви проблеми, научи се да си заспива самичка, няма нужда някои да я приспива или да стои при нея. Аз съм категорично за отделната стая ако разбира се има възможност - детето става самостоятелно, както то така и вие с таткото си имате лично пространство. По бейбифона се чува и най малкото движение така че не съм имала никакви проблеми.

от както се е родил спи в собствена стая....само 2 седмици спа при нас, zащото моя татко ни беше на гости и спеше на дивана zа кърмене в неговата стая....та нямаше как

Спи в спалнята, при нас, но в своето креватче. Бих я отделила в собствена стая на 6-7 месеца, но в момента нямам такава възможност.

При нас в спалнята   Леглото му е до нашето, вече направи 7 месеца, но все още ставам по 15 пъти през нощта да го успокоявам - ако беше в друга стая просто щях да обикалям апартамента денонощно Мечтая да мога да го преместя след време в детска стая за да има самостоятелността и личното пространство от което се нуждае, но такава просто няма Иначе съм на мнение, че новороденото е редно да стои до майката (поне първите 3 месеца), после вече може и отделно. Пиша това от личен опит, зависи все пак и от детето - моето ревеше денонощно (да ми е жив и здрав)

В началото никой бебефон не може да замести живото присъствие на мамата. Опасности от сорта назадавяне при полръщане, задушаване с одеалцето или пък нещо друго поставено в креватчето, и всякакви други.....ме карат бебко да си спи при мен, пък ако пречи наостаналите те да се преместят  . Освен това в началото ще си толкова изморена , че ще заспиваш за секунди както и ще се будиш така и при най-малкия шум от страна на бебо, защото майчинските сетива се изострят до краен предел - поне така беше при мен. Аз мисля да отделя беб в детската стая след 10 месец 

В началото си спеше в самостоятелно креватче, а след това и в самостоятелна стая. Не може да спи при нас, върти се, тясно й е, мрънка, не може да заспи, а и ние будуваме, не виждам смисъл ...

. Винаги си до него и го наблюдаваш, можеш да реагираш по-бързо.....
[/quote]  Ето за това трябва да мислиш!

Ние до 6-я месец бяхме се настанили в неговата стая,просто сложихме спалнята в неговата стая.След 6-я месец се преместихме в нашата си стая а той остана в неговата.До ден днешен си спи в леглото.(ние се обличахме в спалнята,така че прахове нямаше)

Спи си и до ден днешен в спалнята на собственото си легло. Когато се наложи го вземам при нас на спалнята.

Баткото спеше отделно в детската,но след като се роди мъничето,дойде при нас и сега всички спим в спалнята.Мисля,че в това няма нищо лошо,а пък и ми е по-спокойно,нищо че имаме достатъчно свободни стаи.Единственото правило е всеки да е на собственото си легло.Бебо не се събужда през нощта-почти насън яде в 12 часа и след това чак в 8 сутринта,така че не си пречим.А за бактериите-мисля,че колкото по-пазено е едно дете,толкова повече боледува.Лично мое мнение е/не искам да кажа,че задължително е и най-вярното/,че децата трябва постепенно да свикват и с тях-все пак няма да живеят в стерилни условия винаги.

В спалнята при нас му е креватчето!
Това, че може да събудиш бащата не е болка за умиране, пак ще си заспи.
Най-вече трябва да ти е удобно на теб. Трябва да си близо до детето, за да може да го чуваш добре и да го усещаш. Представи си, че през нощта спре тока. Бейбифона спира да работи (поне моя е такъв) всичко може да се случи...
Мръсните дрехи не си преобличам в стаята при бебето. Влизам с домашни дрехи и пантофи и с измити ръце.
Ако някой се разболее, той лесно може да се пренесе в друга стая или в хола да спи за 2-3 дни, за да не зарази бебето.

Ние със съпруга ми още разсъждаваме хиотетично по в-са, но вчера точно си приказвахме за това и двамата смятаме ( видели сме и от приятели), че бебче трябва да има своя стая, където да има допълнително легло за възрастен.
като знам, че съпруга ми работи през деня , а и е не е първа младост ( това има значение), направо незнам, ако трябва и едно бебе да плаче и да го буди  .... специално моя мъж ще бъде един ходещ парцал.
а той е полезен да носи пари, да прави каквото му кажа и тн..
 затова моето мнение е, ако има възможност - в друга стая.

Ако имаш възможност,отдели го от самото начало.Ние сме в гарсониера и нямам избор-спи при нас.

На Криси легълцето е прилепено до нашето.Никога не бих я сложила в друга стая.Понякога повръща или се задавя насън Трябва да си луд да си оставиш новороденото бебе далеч от теб.Често си и спинкаме заедно Тогава тя спи наи-хубаво,защото усеща мама,ама ако свикне ще се видя в чудо

Спи при нас в спалнята, но в собственото си креватче 

Засега спи в спалнята при нас, в неговото си легълце естествено
Като порастне достатъчно ще го преместя в детската стая.

Все още се чудя дали да не го отделя самичко в стая, но като че ли в началото, поне няколко месеца ще съм с него, а после ще го правим самостоятелен

Много добре казано Джиджи

Спи при нас в спалнята, но в нейното си легло.

Напълно подкрепям!!!  Ние имаме възможност да го отделим, но по безброй причини посочени по горе още дълго ще спи при нас!

До 6 месеца при нас, след това в отделна стая.

При нас в спалнята.Така аз съм по -  спокойна и тя също като чувства, че не е сама.

подкрепям с 2 ръце

има и още една много важна причина, поради която бебо да е в спалнята при мама и тати (която докато се роди не можеш да определиш, уви) и тя е повръщането на храна. моята адриана-калпазана много драйфуцкаше - отначалото дири и насън. на няколко пъти се задави много, а беше мъничка и нямаше сили да се изкашля, естествено действието се развиваше само нощем (закона за всеобщата гадост). но поне можех бързо да скоча и да я вдигна и потупам по гръбчето.

има неща които посмъртно не можеш да знаеш докато бебето не се роди. а това с рева е толкова индивидуално - за всяко бебе е различно.  моята дъщеря имаше един период от 3 седмици, в които ревеше по цяла нощ без а млъква (по незнайни причини) и после изведнъж престана. в този период я гушках в хола пред телевизора, иначе заспивах и падах на кревата с нея в ръце и ме беше страх да не я смачкам.  не детето израстна този момент и сега си спи много хубаво - между 9 и 11 часа на нощ без да се буди.

моя съвет е да подготвиш кът на бебо при теб, за да ти е под ръка, а после местенето лесно става.

Засега при нас ,но смятам до лятото да я отделя в детската.

Подкрепям това мнение. И ние мислим да сложим бебо в самостоятелна стая с легло за възрастен и аз да спя първоначално там, докато го кърмя. После с бейбифона. Не виждам смисъл таткото да се буди при положение, че не може да го накърми.   

Темата е супер С на6ите битовизми е още по-неповторима... спорд мен е добре детето да се отдели в отделно помещение след 2 год. ( ако е възможнооо) и според всякакви индивидуални разли4ия... Сина ми е на 11 г и по онова време живеехме с баба ми... но направих вси4ко по силите си да стане самостоятелен след 2 г. възраст Сега имам щерка на 7м. и се 4удя как да ги съвместя двамата - та той е по4ти тинейджър... доста е сложно

И ние бяхме така до 6м,после отиде в неговата стая.Все още го кърмех и ставах през ноща,имахме едно диванче в стаята и полягвах да кърмя там.Ако много ми се спеше се връщахме в нашата стая .Но така свикна да заспива и спи сам през деня.А като поотрасна и през ноща.

Първия месец аз и бебока спяхме в детската стая ,а големия син с баща си на спалнята.После креватчето дойде в спалнята и така до днес.Предстои преместване на малкия при брат му.

От раждането си спи в нейно креватче в спалнята при нас. Все още си е при нас. Много ми е удобно така и тя е свикнала.Тепърва ще и правим детска стая и ще я отделяме самостоятелно.

При нас в спалнята спи, да ми е под око. Имаме бебефон, но въпреки това съм по-спокойна като го виждам. Дори кошарата е на колелца и през нощта е на една ръка разстояние. Вече на няколко пъти се случва да се задави нощем и така успявам да реагирам бързо.

nadiaD мисля, че всичко е въпрос на нагласа от страна на родителите. Аз вече съм се изказала по въпроса в твоята тема. Искам само да добавя, че когато оставихме бебето да спи само в собствената му стая (на 2 месеца) всички около мен взеха да ме убеждават, че не трябвало, че нямало смисъл и т.н. Даваха ми се какви ли не доводи и така и не разбрах какво толкова им пречи на другите къде спи детето ми. Излишно е да споменавам, че абсолютно всички аргументи, които ми се дадоха против спането на бебето в отделна стая се оказаха напълно неоправдани. Практиката ми показа, че този вариант се оказа много удачен за семейството ми от гледна точка на спокойствието и здравият сън на всички негови членове.
Но в България спането на бебето в друга стая просто не е прието. Така че няма смисъл да се впускаш в безмислени спорове. Ще ти кажа само, че мъжът ми е чужденец и в неговата култура пък е абсурдно бебето да спи в една стая с родителите си. Особено пък деца на 1,2,3 или повече години. А събуждането например на едно 6-месечно бебе по няколко пъти на нощ придружено с плач докато не дойде някой родител да го успокои и приспи се смята за реален проблем в поведението и детето се води на лекар Тук това си е напълно в реда на нещата.

В заключение ще те посъветвам да направиш както ти го чувстваш и не обръщай внимание на забележките, защото няма да убедиш никого. Аз се "консултирах" със Спок и Лоранс Перну и те заедно с мъжа ми бяха единствените съгласни с мен по отношение на спането на бебето. Затова си говорех само с тях затова. 

Това ми се вижда ужасно. Мъжът ти как ще се чувства, защо е нужно това разделение или пък другия вариант, мъжът да отива да спи някъде другаде.
Според мен в началото не може да се остави едно толкова малко бебе само в стая, в началото задължително трябва да има човек до него.
Синът ми го отделихме в друга стая, като стана на 4-5 месеца.