Започвам с призива, а после с историята за подкрепа на думите ми:
В неделя пътувахме с колата и на два светофара забелязвах 2 съседни коли, в които майки пътуваха на предните седалки до шофьора, гушнали малките си БЕБЕТА! Скъпи майчета и всички, които предлагате, без да се замисляте, на майка с дете да седне до вас, за да й е по-удобно, не правете така! Това, което може да ви се случи понякога е съвсем непредвидимо! И не си мислете, че гушнали бебето, вие можете да го предпазите в ситуация!
Имаме кола от 2 седмици. Още на първия ден купихме и столчето за детето, тогава и залепихме лепенките "Бебе в колата" и удивителните за млад шофьор. тези знаци не предотвратиха случката ни в тази неделя, а това можеше да стане и докато търсехме столче по магазините, придвижвайки се с колата. Накратко: Пътувахме всички с колани - съпругът ми на предната седалка, аз на задната, а детето в столчето. Подготвяхме се за пристрояване от локалното след Метро към колите, идващи с огромна скорост от Цариградско, по пътя към Горубляне. Спряхме на знак Стоп, за да изчакаме възможност да се включим. И отзад един микробус ни нацели, защото (както се изказа упрашеното момче-шофьор) "не ни видял", гледайки другите коли. В 15:00 часа. Само с 10 км/ч. Това че се уплашихме е едно на ръка, че колата е на сервиз - друго на ръка. Главата ми как се размята първо напред, а после при камшичния удар, заради адекватната реакция на колана ми, е показателното! Сега мъжът ми се изчервява за това, че ми се присмиваше всеки път щом на задната седалка съм си слагала колан! От неделя вечерта до днес вратът ме боли все повече и повече от разтегнатите мускули, но от това не ме е страх. Страх ме е за всички други ситуации, които не бихме могли да предвидим, дори пътувайки в чужда кола, в такси. Страх ме е да си помисля, какво щеше да се случи при този дори не толкова силен удар с някоя от тези майки с бебета, които бях видяла по-рано през деня.
Темата не е за да събирам успокоителни думи за себе си, за мен ще е успокоително, ако достатъчен брой майки я прочетат и при подходящ повод, я разкажат, на когото ще бъде полезна, защото аз същия ден сутринта четох едно списание отпреди 1 година за една жена, която вече си била откопчала колана, защото били близко до целта, та след това 8 години пластични операции си прави, защото се е потрошила в предното табло, заради идващ насреща пиян шофьор със 100 км/ч.
Не подценявайте опасността. Купете си кошче (има ги и по 60 лева) или седалка (има ги и по 80 лева, нашето е от 95 и силно се съмнявах дали правилно сме го поставили, при условие, че стоеше хлабаво, разчитайки само на колана на колата - оказа се, че блокирането на колана действа и при него, слава богу) или поне седнете на задната седалка (не се знае, кой "няма да ви види" идвайки с по-висока скорост срещу вас) и със здраве и безаварийно возене!
След случая, съм се зарекла да правя знаци от нашата кола или ако съм пешеходка, да направя всичко възможно да вразумя всяка майка, която видя да понечва да се качи с малкото дете отпред при шофьора! Съветвам ви да го правите и вие! Със здраве!
В неделя пътувахме с колата и на два светофара забелязвах 2 съседни коли, в които майки пътуваха на предните седалки до шофьора, гушнали малките си БЕБЕТА! Скъпи майчета и всички, които предлагате, без да се замисляте, на майка с дете да седне до вас, за да й е по-удобно, не правете така! Това, което може да ви се случи понякога е съвсем непредвидимо! И не си мислете, че гушнали бебето, вие можете да го предпазите в ситуация!
Имаме кола от 2 седмици. Още на първия ден купихме и столчето за детето, тогава и залепихме лепенките "Бебе в колата" и удивителните за млад шофьор. тези знаци не предотвратиха случката ни в тази неделя, а това можеше да стане и докато търсехме столче по магазините, придвижвайки се с колата. Накратко: Пътувахме всички с колани - съпругът ми на предната седалка, аз на задната, а детето в столчето. Подготвяхме се за пристрояване от локалното след Метро към колите, идващи с огромна скорост от Цариградско, по пътя към Горубляне. Спряхме на знак Стоп, за да изчакаме възможност да се включим. И отзад един микробус ни нацели, защото (както се изказа упрашеното момче-шофьор) "не ни видял", гледайки другите коли. В 15:00 часа. Само с 10 км/ч. Това че се уплашихме е едно на ръка, че колата е на сервиз - друго на ръка. Главата ми как се размята първо напред, а после при камшичния удар, заради адекватната реакция на колана ми, е показателното! Сега мъжът ми се изчервява за това, че ми се присмиваше всеки път щом на задната седалка съм си слагала колан! От неделя вечерта до днес вратът ме боли все повече и повече от разтегнатите мускули, но от това не ме е страх. Страх ме е за всички други ситуации, които не бихме могли да предвидим, дори пътувайки в чужда кола, в такси. Страх ме е да си помисля, какво щеше да се случи при този дори не толкова силен удар с някоя от тези майки с бебета, които бях видяла по-рано през деня.
Темата не е за да събирам успокоителни думи за себе си, за мен ще е успокоително, ако достатъчен брой майки я прочетат и при подходящ повод, я разкажат, на когото ще бъде полезна, защото аз същия ден сутринта четох едно списание отпреди 1 година за една жена, която вече си била откопчала колана, защото били близко до целта, та след това 8 години пластични операции си прави, защото се е потрошила в предното табло, заради идващ насреща пиян шофьор със 100 км/ч.
Не подценявайте опасността. Купете си кошче (има ги и по 60 лева) или седалка (има ги и по 80 лева, нашето е от 95 и силно се съмнявах дали правилно сме го поставили, при условие, че стоеше хлабаво, разчитайки само на колана на колата - оказа се, че блокирането на колана действа и при него, слава богу) или поне седнете на задната седалка (не се знае, кой "няма да ви види" идвайки с по-висока скорост срещу вас) и със здраве и безаварийно возене!
След случая, съм се зарекла да правя знаци от нашата кола или ако съм пешеходка, да направя всичко възможно да вразумя всяка майка, която видя да понечва да се качи с малкото дете отпред при шофьора! Съветвам ви да го правите и вие! Със здраве!
Винаги с Дияна се возим отзад. Даже и сама да се кчвам на такси, по навик се мятам отзад. 
, дори повечето имат монтирано столче, а придружителят на майката-шофьорка държи детето на ръце 
. Дъщеря ми винаги е била в кошница, после в столче, а напоследък в колата на мъжа ми понеже ни мързи да мъкнем стола е закопчана с колана на задната седалка... Тя знае от малка и няма своеволия!
. Сега чакам всеки момент да пристигне столчето за кола, което поръчахме 
Разбира се веднага си поправих грешката и втория път, когато тръгвахме да обикаляме страната тя вече беше снабдена с кошница. имаме късмет, че кошницата се закрепя в малката количка, която купихме за пътуване (изобщо не са от една марка, но кошницата влиза стабилно) и дори и да съм с такси винаги я взимам с кошницата. Много ме е страх точно от инцидентите в градски условия 
