Мили мами, вече нямам сили. Винаги съм мразела разглезените деца, а май моето е на път да се прревърне в такова. Виктория е невероятно палаво и щуро дете. В момента в който си отвори очити докато ги затвори прави само бели и щуротии. Винаги съм и показвала колко много я обичам, но не съм я глезела. Карам и се когато трябва, дори напоследък имам чувството,че съм се превърнала в истеричка, която само крещи. Но от извесно верме ако не стане на нейната се тръшка, пищи и др. такива екстри. От детски площадки, пясъчници и пр. си тръгваме кошмарно. След всяко мое НЕ само ме поглежда из под вежди и продължава с това, което си е наумила. Къде ли бъркам 
Аз не виждам НИЩО, ама НИЩО лошо в това детето да е разглезено. И въобще не ми пука какво ще кажат другите мами по площадки, или другаде. Не приемам съвети от рода" много си го разглезила" и "това е така, защото не го биеш..." 
Нямам идея как ще изкараме лятото на площадката в парка. Вчера едва съм я прибрала, рита, блъска, реве, крещи...всички ме гледат. И аз се чувствам ужасно като ме погледнат лошо майките на "послушните" деца. 
И аз уж не я глезя, но и гледам да не забранявам непрекъснато. Аз съм била много кротко дете, а баща и е бил такъв като нея. Но аз не съм виждала друго такова дете, на такава малка възраст да не мога да и се наложа. Отчайвам се вече. 
и аз пак седя и я гледам. Хората ни заобикалят, но аз се правя, че изобщо не ми пука. Накрая аз победих 
и не смятам, че е разглезена изобщо. Това е нейния начин да покаже, че не е съгласна с мен. 
ако някой ме е гледал от страни сигурно си е казал, гледай я тая как го е разглезила, но тя не винаги е такава, само понякога нещо й прещраква 
сега казвам със сериозен вид каквото трябва и продължавам, без да й обръщам внимание. Е, понякога се тръшка, плаче, но определено това най-има резултат.
Отстрани стоим родителите и се гледаме разбиращо 
!
. И изобщо не се впечатлявам кой и как ме гледа когато пищи- после няма "зрителите" да се оправят с детето ми. 
Крайната мярка съм я споделяла и преди-хващам я за ръка и я повеждам към вратата, ако сме в къщи. Хич не и допада идеята за излизане сама навън и се укротява веднага.
някак си изведнъж много порасна.Но мога само да се хваля със сина си който много ни слуша,поне за сега.Аз мисля че за децата е важно да има правила,които да спазват ,да им се казват възможно по малко НЕ-та,и много пъти обичам те.Аз искам моят син да е палав,да е игриво и живо дете но да слуша и уважава своите родители.