Много съм шашната бе хора направо ужас.Не смея да оставя детето само за две минути дори когато спи имам си бебефон ,но не му се доверявам изобщо.Например почна да чистя с прахосмукачка през две минути спирам и тичам в другата стая да видя какво става.Денем изобщо не оставям детето в легълцето му мъкна го с количката с мен от стая в стая.Отначало нощем почти не спях само я гледах какво прави сега спя ама ставам по сто пъти да я завия да я видя дали е добре дали диша , отделно за хранене .Като я чуя да се закашля скачам на един метър от леглото голяма съм паника.Отначало тя много повръщаше и се давеше дори на сън и мисля ,че от това дойде цялата тази паника вече сме на три месеца и не повръщаме ама аз продължавам да се шашкам.Абе луда работа кво да ви кажа.Имам още много такива луд0ости ,но сега да не прекалявам с изброяването.Има ли други такива като мен?Успокойте ме ,че не съм сама.
- Публикувана: 6 апр. 2006, 10:45 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2006, 03:53 ч.
Шашкате ли се?
и аз се шашках така до към ср. на 4-я месец. дано се поотпуснеш, че така според мен поизнервяш и детето.
а нашата кифла по едно време се научи да кашля и дави театрално. видя, че имаше ефект и веднага скачах да я вдигам или обръщам на една страна и започна едно давене едно кашляне, пръхтене... кашля, и гледа към мен да види какво ще направя и дали ще й обрърна внимание. вече не й се вързвам. много изтарикатя и то от малка...
а нашата кифла по едно време се научи да кашля и дави театрално. видя, че имаше ефект и веднага скачах да я вдигам или обръщам на една страна и започна едно давене едно кашляне, пръхтене... кашля, и гледа към мен да види какво ще направя и дали ще й обрърна внимание. вече не й се вързвам. много изтарикатя и то от малка...
Я не се шашкай толкова много,че не е хубаво и за теб и за детето от толкова внимание.Съвсем нормално е да имаш своите страхове,ама имай в предвид,че нищо че са малки усещат кога си несигурна.Не му предавай на детенце параноя.Утпусни се и ще видиш колко е приятно когато то си почива а с него и ти без да си вторачена постоянно в него.И аз си го гледам като спи ама то е,че ми е хубав и не мога да му се нарадвам.Пожелавам ти по-спокойни дни. 
Мила, успокой се. Мисля, че повечето от нас са минали през подобни моменти. Фактът, че все пак си се усетила, показва, че може би си на път да овладееш положението. Нужно е повече спокойствие, защото и бебо е по - спокойно, а е и източник на сили да го гледаш и да му се радваш ...
изобщо не си сама до към 10 -тия месец на бебето бях нещо подобно-не съм тичала нощем щото той като легне и н естава до сутринта де 
пу-пу-пу да е жив и издрав, но не давах на никой да го гледа или вози с количката освен моя мислост. Само да се изкъпя го оставях без да е пред погледа ми 
Като стана на 10 месеца тръгнах по 4 часа на работа, като се обаждах през 20 мин на майка ми да я питам какаво става ..... е после лека - полека ми мина....ще ти мине и на теб 
не ми е най-минало съвсем де щото до сега е спал само 2 нощи без мен
пу-пу-пу да е жив и издрав, но не давах на никой да го гледа или вози с количката освен моя мислост. Само да се изкъпя го оставях без да е пред погледа ми Като стана на 10 месеца тръгнах по 4 часа на работа, като се обаждах през 20 мин на майка ми да я питам какаво става ..... е после лека - полека ми мина....ще ти мине и на теб не ми е най-минало съвсем де щото до сега е спал само 2 нощи без мен
спокоооо ще се измориш някой ден и ще влезнеш в релси 
Не знаеш какво става като проходи и почне да ходи и пипа навсякъде....Пази си силите за тогова...
, заобикалях кофите за боклук поне на 5 метра ... като си спомня 
Аз също бях така. Не можех и да си помисля да оставя бебето само в стаята. Когато трябваше да свърша нещо , виках майка си или съпруга си да стоят при детето. А то като всяко новородено спи.Не си спомням кога престанах. Но и сега /вече ще стане на 6 годни /,като спи на обяд по 4-5 пъти влизам в стаята да я погледа. Нощем също продължавам да се будя поне по 3 пъти , за да видя дали не се е отвила..
спокойно - всички минават през тази фаза, в една или друга степен. С времето ще улегнеш 
Аз и сега се шашкам, но по-рядко 
Аз и сега се шашкам, но по-рядко 
Аз също бях така. Не можех и да си помисля да оставя бебето само в стаята. Когато трябваше да свърша нещо , виках майка си или съпруга си да стоят при детето. А то като всяко новородено спи.Не си спомням кога престанах. Но и сега /вече ще стане на 6 годни /,като спи на обяд по 4-5 пъти влизам в стаята да я погледа. Нощем също продължавам да се будя поне по 3 пъти , за да видя дали не се е отвила..
Гери е на 1 г и 5 месеца, но положението е абсолютно същото. В родилният дом за седмица да ми се събраха не повече от 10 часа сън - вярно, че трябваше да се цедя 24 часа в денонощието, защото бе кошмар, но дори когато успявах да си открадна 15 мин сън бях неспокойна. Това отдавна премина, но и сега ходя да я наглеждам /без да ме види/ като е в другата стая и се будя по 2-3 пъти на нощ.
А при мен тази фаза не е отминала. Все още се шашкам, а да не говорим ако я оставя на баба и да я гледа. Когато ни изписаха от страх да не се задуши или нещо друго бебето започна да спи на спалнята. Та така сме и до днес. Спи или с мен или с беща си. Това си е направо кошмар. Аз даже вкарвах до колкото можех количката в тоалетната за да си свърша работата.
Надявам се с второто да не съм толкова зле.
Успех и на теб опитай се да превъзмогнеш този етап, колкото може по-рано.
Надявам се с второто да не съм толкова зле.
Успех и на теб опитай се да превъзмогнеш този етап, колкото може по-рано.
О, всички сме в отбора на лудите 
и аз бях така. От както се е родил 1 нощ не съм спала като хората и да ти кажа, хич не се събуждам вече (толкова съм каталясала), той ме буди бъркайки ми в очите рано сутрин. 
Сега го оставям само докато спи, но като се събуди той вече си идва сам. Иначе и аз като теб, като беше по малък, много повръщаше, и имаше колики и сам не се оставаше в стаята (но и да не повръщаше и колики ако нямаше пак нямаше да го оставям). Дори като ходих до тоалет бягах. То не че сега не е така, но сега той идва след мен в тоалетната. 
и аз бях така. От както се е родил 1 нощ не съм спала като хората и да ти кажа, хич не се събуждам вече (толкова съм каталясала), той ме буди бъркайки ми в очите рано сутрин. Сега го оставям само докато спи, но като се събуди той вече си идва сам. Иначе и аз като теб, като беше по малък, много повръщаше, и имаше колики и сам не се оставаше в стаята (но и да не повръщаше и колики ако нямаше пак нямаше да го оставям). Дори като ходих до тоалет бягах. То не че сега не е така, но сега той идва след мен в тоалетната. 
..и аз бях/съм ( на моменти) така 
. Все още като шукне нощем и подскачам. Мъжът ми вече ме дърпа обратно. Все го оттавам на хормоните ( нали още кърмя) и се наявам да ми мине.
Какъв бебефон брате аз не излизам от стаята с или без бебефон. Е, вече се научих като спи да излизам от стаята , като наминавам от там. Гордея се с постижението. Така полека лека се надявам да свикна..
. Все още като шукне нощем и подскачам. Мъжът ми вече ме дърпа обратно. Все го оттавам на хормоните ( нали още кърмя) и се наявам да ми мине.Какъв бебефон брате аз не излизам от стаята с или без бебефон. Е, вече се научих като спи да излизам от стаята , като наминавам от там. Гордея се с постижението
. Така полека лека се надявам да свикна..
Луси като чета все едно говориш за мен. Докато Светли стана на годинка бях така а до към 2-рия месец не го давах на никой нито на маика ми нито на баба на никой! Въпреки че родих с секцио и ме болеше, когато се навеждах от първия ден го къпя сама (да не би мама да го удави)много бях мнителна. Сега като се връщам назад и като се сещам какви съм ги правила направо ми е смешно но тогава всички бяха врагове. Ще мине този период и после ще се смееш като се сетиш, но искам да ти кажа, че не откачаш просто това е нещо през, което минаваш.
Хич не си сама, в отбора сме.
Когато Дияна стана към 7-8м, влизам да се къпя на отворена врата, а тя в количката пред банята
Да я гледам, да не се размрънка и т.н. 
Когато Дияна стана към 7-8м, влизам да се къпя на отворена врата, а тя в количката пред банята
Да я гледам, да не се размрънка и т.н. И това го правех редовно.
Аз даже вкарвах до колкото можех количката в тоалетната за да си свърша работата.
В началото и аз много се шашках, но с времето се поотпуснах.
Дано скоро настъпи и при теб този мимент.
Дано скоро настъпи и при теб този мимент.
Стискам ти палци да се успокоиш и ти,че всичко е на твоята сметка...а така няма да устискаш много ,че и бебче ще изнервиш. 
по 5- 10 мин "МАМИИИИИИИИ " , а на мами хич не и се става ама след няколко психо атаки ставам няма как.
Макар, че ми бе първо дете, никога до сега не съм се шашкала 
е, имаше само един случай, когато се задави с коричка хляб 
Дано няма никога поводи 
Мога да ти кажа, че за него е по-добре - и за мен също той чувства, че някак съм сигурна в себе си и не се панирам.
Успокой се - ще видиш, че е много по-лесно да се гледа детенце без паника и шашкане
е, имаше само един случай, когато се задави с коричка хляб Дано няма никога поводи Мога да ти кажа, че за него е по-добре - и за мен също
той чувства, че някак съм сигурна в себе си и не се панирам.Успокой се - ще видиш, че е много по-лесно да се гледа детенце без паника и шашкане
и аз се шашках така до към ср. на 4-я месец. дано се поотпуснеш, че така според мен поизнервяш и детето.
а нашата кифла по едно време се научи да кашля и дави театрално. видя, че имаше ефект и веднага скачах да я вдигам или обръщам на една страна и започна едно давене едно кашляне, пръхтене... кашля, и гледа към мен да види какво ще направя и дали ще й обрърна внимание. вече не й се вързвам. много изтарикатя и то от малка...
а нашата кифла по едно време се научи да кашля и дави театрално. видя, че имаше ефект и веднага скачах да я вдигам или обръщам на една страна и започна едно давене едно кашляне, пръхтене... кашля, и гледа към мен да види какво ще направя и дали ще й обрърна внимание. вече не й се вързвам. много изтарикатя и то от малка...
Първата ми щерка се давеше много като бебе докъм 7-8м. Тогава явно е разбрала как да ми привлече вниманието моментално, та и до сега-3г. се опитва понякога. Не съм я оставяла за повече от 2мин. сама и без надзор до 1-та и г.(знам, че звучи мазохистично). След рождения и ден въздъхнах облекчено, че опасността от SIDS отминава.Тогава дойде следващото приключение-непрекъснато се удря, защото е много палава и пак съм и все по петите.
И бебето не го оставям без надзор. То е на 3м., но от 2 дена вече се обръща от гръб на корем и съм постоянно нащрек да не заоре по нос в матрака.
Обърнала съм се на пъдар.
Като те четох и се върнах назад във времето, когато синът ми беше малък. Притеснявах се за всичко, да не би да му се случи нещо. По сто пъти съм ставала вечер да видя дали диша. Той имаше навик да сумти като спи и недай си боже да спре да издава тези звуци- случвало ми се е да го раздрусвам да се събуди, за да мръдне и да се уверя, че всичко е наред. Когато го взимахме да спи при нас на спалнята , винаги когато аз или съпругът ми се завъртахме от една страна на друга, се стрясках и скачах, да не би аз или той да затиснем бебето и да му направим нещо. Такива ми ти глупости. Ама никога не съм се питала дали е нормално или не. 
Отделихме го да спи в друга стая чак като стана на 4 години и то пак съм ходила да го проверявам през вечерта какво прави. Пък чак на 8 години съм го пускала да спи при бабите си без нас.
Така че за мен твоето "шашкане" си е напълно нормално.
Отделихме го да спи в друга стая чак като стана на 4 години и то пак съм ходила да го проверявам през вечерта какво прави. Пък чак на 8 години съм го пускала да спи при бабите си без нас.
Така че за мен твоето "шашкане" си е напълно нормално.
спокоооо ще се измориш някой ден и ще влезнеш в релси
И аз мисля така, само където се изтощаваш излишно а и предаваш настроението си на детенце.По-спокойно го давай
Постой един -два дни в стаята на бебо, остави домакинската работа, дори докато бебка спи, чети си нещо покрай нея. Така ще се убедиш, че тя е спокойна, докато спи и няма да се шашкаш толкова и ще използваш това време за себе си... или за каквото там решиш... Разбира се, че ако се дави ще идеш да я видиш. Ако бейбифона ти работи добре,можеш даму се довериш. Аз се родих след като си купихме /много скоро след раждането/. Преди това и аз през 15 мин. надничах в стаята и да я видя.
Е то и аз така се шашкам амо на бебефона- вяра имам и се чува добре та я оставям сама да заспива и само я проверявам как е докато заспи,ама пуста мисъл все е при нея. Даже на кафе не съм ходила без нея и не съм я оставяла на баби за повече от час-два. А майка ми е лекар 
. Но това ще отмине- сигурна съм.
. Но това ще отмине- сигурна съм.
Недей така,защото ще изнервиш и детето.Те много ги усещат тези неща.
Иначе и на мен ми се е случвало да изпадам в периоди на паника и неоснователно шашкане,но бързо се взимам в ръце.
За оставянето на някой друг-май всички майки,които гледат децата си сами,са така.Аз съвсем наскоро преодолях гадното усещане,когато оставях Калоян на някой да го гледа.А то се е случвало за не повече от час-два.
Иначе и на мен ми се е случвало да изпадам в периоди на паника и неоснователно шашкане,но бързо се взимам в ръце.
За оставянето на някой друг-май всички майки,които гледат децата си сами,са така.Аз съвсем наскоро преодолях гадното усещане,когато оставях Калоян на някой да го гледа.А то се е случвало за не повече от час-два.
И аз бях така в началото и мъжът ми не издържа и купи една камерка от тези малките, които ги има и в Метро. Сложихме я над леглото му, свързахме я с телевизора в кухнята и когато не беше при мен в стаята обръщах на Аудио видео канала и го наблюдавах какво прави и така си шетах спокойно. И досега я ползвам много, но вече е доста по-далече от кошарата и ми трябва предимно за звук и по-рядко за картина. Иначе не знам как бих се справила, щото и аз паника си падам
Да шашках се 
Като се прибрахме от родилния дом карах тежка постродилна депресия, гледах я непрекъснато, мъжа ми се бъзикаше, че съм я наблюдавала като снайперист, 10 дни ми спа на корема, леглото й е залепено до нашето, но тя си спинка при нас 
Според мен си е до натура на майката, сестра ми например, много разчита и до днес на майка ми за племенничката ми, но аз държа, аз да си я гледам То си е до човек, с времето свикваш, може би, би ни било по- лесно, ако около нас не е пълно с "митове" и "митоносци", че бебето трябва да е в свое легло, да поплачело да си развие дроба, за съжаление в такъв момент "лабилен" за всяка жена, която е родила има нужда от по- малко "съветаджии" и по- толерантни хора наоколо, които да слушат майчиния ни инстинк, а не да се напъват с идеи и предложения 
Ти си най- добрата майка на своето бебе и каквито и вълнения да имаш, те са нормални за всяка майка
Като се прибрахме от родилния дом карах тежка постродилна депресия, гледах я непрекъснато, мъжа ми се бъзикаше, че съм я наблюдавала като снайперист, 10 дни ми спа на корема, леглото й е залепено до нашето, но тя си спинка при нас Според мен си е до натура на майката, сестра ми например, много разчита и до днес на майка ми за племенничката ми, но аз държа, аз да си я гледам То си е до човек, с времето свикваш, може би, би ни било по- лесно, ако около нас не е пълно с "митове" и "митоносци", че бебето трябва да е в свое легло, да поплачело да си развие дроба, за съжаление в такъв момент "лабилен" за всяка жена, която е родила има нужда от по- малко "съветаджии" и по- толерантни хора наоколо, които да слушат майчиния ни инстинк, а не да се напъват с идеи и предложения Ти си най- добрата майка на своето бебе и каквито и вълнения да имаш, те са нормални за всяка майка
Карай го по спокойно така ще сте по-добре и ти и детето....
Препоръчани теми