Синдромът "Нямам нужда от мъж"

каси, тук въпроса е друг, или: дори и да мога да си позволя още едно разо4арование - не мога да си позволя да го при4иня на детето си или да го въвлека в отношения, които ще приклю4ат независими от неговото желание и вместо увереност и спокойствие да му донесат други 4уства, при това негативни.
не, няма човек на тая земя който да иска да е сам до края на живота си.
въпросът е какво може да си позволи да плати за 4астица време не-самота.
и не иде ре4, 4е жените тук търсят приемни бащи на децата си, те просто имат две барикади - децата едната и студените си стъпала от другата страна - каквото и да се слу4и, стъпалата все ще са студени, защото все ще прити4ват - от едната на другата. това са жени. не са мъже. мъжете са по-компилациите - 3ки, 4ки колкот дойдат - елате ми вси4ки. жената концентрира. дали може да раздели сърцето си?! не. дали може да разтвори сърцето си и да игнорира децата си за коли4ество време? дали може да балансира между мъжа, с който иска да сподели живота си в забележи времето, което не е отдадено на детето.
вси4кото това е най-малкото уморително. не казвам невъзможно.
искам да ви кажа на вси4ки, оба4е - не бързайте. излекувайте сърцето си, нау4ете се да милвате душата си и не препирайте любовната тръпка. новия мъж в живота ви няма да излекува раните. по вероятно да си тръгне или да го нараните вие.
ами, това е каси.
според мен. и мисля, 4е съм права.

милк - желае хубави дни на вси4ки

Не мисля че някоя от нас се чувства добре сама. Но другия вариант е да тръгнем да се оплакваме колко ни е зле и как сам не се живее. Ами живее се...
По-добре да гледаме от положителната страна на нещата. А и аз мисля, че човек има какво да даде на друг, само ако сам се чувства пълноценен и щастлив. Та не опира въпроса до това дали имаш нужда...

Каси, не знам какво конкретно те е  навело на тези мисли, но след N на брой години, след като преодолееш едно, но после идва второ, трето разочарование... наистина идва време в което разумът ти казва, че търсенето е приключило. Не, че не искам да си легна и да заспя до мъж, когото обичам, но знам, че това е вече ненаучна фантастика дори... имам две деца... няма как да баланасирам между техните интереси, тези на един нов човек в живота ми( говорим за съжителство, което мисля, че ти имаш предвид, а не за връзка, в която евенетуално бих моглда да го държа настрани)но тогава идва ред на това, което каза Милк- нали един човек, ако наистина е въвлечен в една връзка това ще го нарани и той ако не рано, късно- но ще си тръгне.... защото кой е съгласен да е втора ръка... след едното ми дете, след другото... след моите приоритети, в които той никога не може да заеме първо място???
 За това, когато аз поне съм казвала,че за мен нещата явно са вече в окончателния си вид- първо съм имала предвид,че съм на доста повече години и второ, че има неща, които няма как да поправя- т.е следва да живея с тях...За това и в други теми съм казвала на тези от вас, които са по-млади и най- малкото е по-реалистично да намерят мъж, с когото да споделят живота си- да го правят умно и много внимателно, защото, когато грешките се натрупат не можеш да се върнеш назад.
Така, че не  е въпроса според мен какво искам, а какво мога да имам  и ми  ВЯРВАЙ, ЧЕ НЕОСЪЗНАВАНЕТО НА  РЕАЛНОСТИТЕ  носи най-големи вреди.
За щастие малко от вас са в положение да нямат избор( както смятам съм аз) така, че нека това, което пиша да е просто една червена лампичка, която да ви свети по пътя на търсенето:)))

Jaly1 аз си мисля, че късмета и щастието - те не гледат ВЪЗРАСТТА
Има много верни неща в думите ти, но пък и това да срещнеш сродна душа - това е късмет, който не зависи от ума, предвидливостта и грешките на човека. За това няма готови "рецепти" за една добра връзка - щото повечето е късмет, /не че от нас не зависи дали ще се оплетем като крава в кълчища или ще се измъкнем относително сухи/
НО! Никога не спирай да се надяваш - което не значи да се мяташ на врата на всеки дето ти хареса, но и не значи да се затвориш и да не се срещаш с никого...

Децата... ми те понякога не са добре и при РОДНИЯ баща... или родната майка /горещ пример ВИолета от ВИП Брадъра/. Това не значи да не допускате никого до тях - не е възможно и да искате. Но и не значи да се влачи всеки срещнат в къщи... просто някакъв умерен баланс.

Мисля, че Каси призовава към умереност - т.е. да не се отрича истината, но и да не се пада на  нивото на0

ех, каси... всяко нещо с времето си, бих казала аз.


естествено, че след едно сериозно разочарование, човек има нужда да остане сам. да се пребори с въпроси, на които намира хиляди противоречиви отговори и нито един верен. и цялата "каша" в главата се свежда до едно - аз ли бъркам? или къде сбърках?
има нужда да се справи с яда си към живота, света, другия... себе си.
има нужда да остане сам, за да започне отново да гради себеувереността си и желанието да допусне отново някой друг в живота си, без да се пита "ами, ако пак..."
и когато бурята отмине и небето отново стане синьо, слънцето - топло и птичките запеят, когато животът отново изглежда хубав, защото ти си в мир със себе си, намерила баланса, тогава е дошло времето да се замислиш дали наистина предпочиташ да бъдеш сама (в което се съмнявам). тогава ще ти бъде по-лесно да прецениш какво би могла да очакваш от една връзка и докъде да оставиш да се развият нещата... но бавно и полека, без да бързаш. а дотогава - дръж си защитите в изправност, защото рискуваш отново да бъдеш наранена... 

Kатнадийн,
Аз от днешната си гледна точка не вярвам много, че всичко е въпрос на късмет... мисля, че има много решения и много избори в живота ни, които определят накъде и как вървим. Колкото сме успели да пораснем, такива са ни били и решенията...Имали сме подобни дискусии тука...тия приказки с "точния човек" ,"истинския човек" и бля бля на мен хич не  ми връзват с реалността. За най-голямо съжаление смятам, че много от пишещите тука- в това число и аз) страдат от синдрома на безкрайните компромиси...ето това например в голяма степен определя живота и отношенията с другия пол, изкривява китерия... и някъде по пътя се оказваш изгубен. И затова казах, че когато му е времето, човек трябва да се старае да взима "добри" решения.....
Не съм искала да звуча като обречена, не се чувствам зле от това... просто си плащам цената на собствените грешки, наивност и кво ли не още... и ако не го съзнавах, живота ми сигурно щеше да е пълен ад... Исках да кажа на Каси, че още не познава състоянието на духа след поредната дупка в сърцето и дано никога не й се наложи...... а като станат повече.. .ми то място не остава... това е... Поне за мен най-разрушително за душата ми е било, когато съм преодолявала съзнателно всичките си съмнения и страхове, доверила съм се и съм се оказала излъганото овчарче:)) И ако е тука Пантер сега, ще ми каже: " ми като са ти такива преценките"... и за мое съжаление ще е прав

Нали не става въпрос за това ,сама да отглеждаш детето си или да си разведена, да живееш без мъж до себе си, защото повярвайте още по-самотно и безпомощно се чувства човек, когато е семеен и никога не е бил подкрепян в нищо, не знае какво е мъжка опора, но иначе на хартия сте семейство и какво от това??? Така че абсолютно подкрепям тези, които предпочитат да бъдат сами "отколкото зле придружени" 

JAly1 аз знаеш съм съгласна с отговорностите, и съм съгласна в това отношение и с Пантер.
Исках да кажа, че живота е странно нещо и ако има закономерност - не винаги я виждаме.
За да ме разбереш ще дам пример - позната прави 3 пъти аборт и пак си родибез проблем /ем поне последния път си беше съзнателно забременяла/, друга позната много искаха бебе - забременя и пометна и сега вече почти година - нищо... Съгрешилия - няма проблеми, тоя дето не е сторил нищо нередно - няма късмет.
СЪзнавам, че това е повърхностно разсъждение, но въпреки всичко е начин да охарактеризирам това което исках да ти кажа - че въпреки сътворените грешки, може да се окаже, че по определни причини съдбата е решила нещата да свършат добре...
Май на това му се вика - надежда
И нали аз съм Надежда - винаги въпреки върлия си песимизъм - тая искирица надежда, че за всекиго ще има прошка и щастие!

Аз когато съм била сама съм се люшкала от пълното отриане на нуждата от мъж, до гонене на мъже... и открих, че квото ти е писано ще стане - трябва търпение, но и никога да не ГУБИШ НАДЕЖДА - защото тогава правиш същите глупости, като да вярваш, че всичко ще е ок ей така по презюнкция!

Мила, "както и да е", ми нали за да се стигне до раздяла и развод и ние сме били дълго време уж "с някой", ама всъщност сами. И аз още преди да се разделя с мъжа си бях писала и чела в този форум.. по понятни съображения.

@милк
Като цяло си права, но точно това отгоре е пълна глупост. Такива са мъжете които ти харесват на теб явно. А за такива жени дето смяташ че ги няма мога да ти дам реални примери.

Не виждам защо трябва да игнорираш децата си. А балансирането - милиони жени по света го правят. Е, при вас пътечката е малко по-тясна, но всеки си носи кръста.


@jaly1
Нали си ме знаеш - аз така си приказвам. Каквото ми е в главата това ми е на устата. Не ми се връзвай много. 

Ми аз от тоя синдром не мога да заболея, защото имам нужда от мъж - ако ще само за да ми удря по едно рамо чат-пат. Пък и съм влюбчива натура по принцип и кой знае какво ще ми дойде до главата  . А и още си вярвам в това, че наистина всичко е до късмет - един прост пример са родителите ми, които са се оженили напук на всички роднини след няма и два месеца връзка и имаха 30-годишен щастлив брак.

Винаги можеш да намериш баланса, трябват малко повече усилия и желание... Няма невъзможни неща според мен... А пък и аз съм от онези, които никога не губят надежда. Ако не бяха такава, до сега сигурно щях да съм се гръмнала.....

Аз също съм от тези дето не губят надежда и наистина съм щастлива сама! Точно сега! Чувствам се чудесно, радвам се на това, което имам и за нищо не съжалявам. Ако има нещо, което ми липсва съм готова да се боря за него и да си го извоювам!
Това обаче далеч не значи, че страдам от синдрома "нямам нужда от мъж", напротив. Много ми се иска да имам някой до себе си, но не кой да е мъж, а човек, който си заслужава.
Все още имам надежда, че и аз ще открия такъв човек, но не смятам, че това трябва да стане веднага и на всяка цена. И това ще стане, КОГАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО! 
 

абсолютно! за да бъдеш щастлив с някой друг, първо трябва да бъдеш щастлив със себе си... 

Аз съм абсолютно съгласна с всички ви, но незнам може би не забелязвате, тези за които беше предназначена темата ми не са отговаряли. .....

Мислих,мислих и нищо не можах да измисля какво по-различно да отговоря Съгласна съм с Милк.

Каси, темата ти не е предназначена и за мен, но имам неща за казване.

Първо ти си абсолютно права, че ако човек сам не признае пред себе си от какво има нужда- няма как да го постигне.
 Ами като разправяш, че можеш и сама- ще те чуе и Господ и ще ти повярва или пък ще реши да те остави сама докато ти заври супата.

Jaly , не се упреквай толкова много. Решенията, които взема човек са плод на много неща- възпитание, душевен опит... Много често вина за нашето поведение има и семейството ни, в които  сме израстнали. Да направиш правилен избор, означава да си научен как да се справяш с живота. Кой ако не родителите трябва да свърши тая работа. И още нещо, което съм ти казвала jaly- не знаеш, какво изненада ти е приготвил Господ за утрешния ден.

все едно аз съм го писала 

Една от тях съм аз със сигурност, и сега ще ти отговоря. Първо не съм съгласна с това, че само и единствено съм разочарована от мъжете и от живота, затова искам да съм сама. НЕ, НЕ ТАКА. Искам да съм сама, защото така ми е добре, защото съм осъзнала, че мога да се справя с живота и децата си. Е да, чуства се липсата на мъж, но това не е проблем все пак. Ето доказвам си го и сега, започнах връзка с мъж, готин, отговорен и мил. /пък и съм потайна де, нищо не ви казах  /.
Казано накратко, осъзнах, че живота ми така, като е устроен в момента ме удовлетворява напълно, не смятам че това синдром, а осъзнаване на силата, която притежавам.

И аз съм като теб.Чуствам се най добре когато съм сама със сина ми.А мъжете само ме натоварват.Може и аз да не съм попаднала на добходящ,но незнам ве4е кой ще е подходящ.Мисля 4е проблема си е в мен ако така мога да го нарека.НЕ МИ ТРЯБВА МЪЖ И ТАКА СИ МИ Е ДОБРЕ.Даже се 4уствам по щастлива и доволна от живото ако няма някой  "налеп"около мен.Аз за мен самата ве4е знам няма да живея с мъж не ми трябва.На вън за 4ас два да се видим може.Но не и в къщата ми.Може и да съм поостаряла и да съм станала егоист но така ми е добре

Имам тук едни примери, не са типични, но показателни, че начина на мислене е определящ.
Един американски професор (почти два месеца се виждахме всеки ден), набор - него знам, ама щом беше участвал във Втората световна война  . Та човека от няколко години женен за една китайка, то не бяха мейли, то не бяха разговори...
Един друг пристигна миналата седмица, той 39 набор...имаме си обща тема на разговор...има син на почти две години
Та въпросът беше в мисленето...как тия хора на по 70-80 не се чувстват пенсионери и живеят пълноценно всеки миг дето им остава.
Ми децата като пораснат и поемат по своя път... и тогава има време да намериш "човека"....та този синдром е временно явление според мен.

Тази тема не е за мен ама и да изкажа мнение. Аз винаги съм твърдяла, че без мъж не мога е от време на време просто си почивам от мъжете и си пооправям вълната преди да се хвърля пак с рогата напред в следващата издънка. Отрано разбрах, че този синдром "Нямам нужда от мъж" е само моментно състояние преди да си повярвам отново след раздялата. Но пък и аз не съм критерии, че все целя кьоравото.

Ауууууууу - стегнете се, момичета.

Децата са си деца, НО и ние сме хора. Защо разглеждате мъжете така - или принца или никой? Ами то, за да го откриете този прин доста жаби трябва да нацелувате 

За мен също Дариа е на първо място, но никога не се пренебрегвам заради нея. Понякога дори се чувствам леко виновна, но не се отказвам от това да доставям радост лично на себе си, без детето ми да е замесено.

Хубаво ми е да имам мъж, но не за да се опирам на него, а за да ми доставя удоволствие. Да ме радва, да ми създава положителни емоции... Центъра на вселената ми винаги ще съм си аз, не детето, не мъжа, не работата...

Аз си имам цяла теория по въпроса-
замисляли ли сте се че на практика  се убеждаваме, че нямаме нужда от мъж. И при мен е така- когато ме прихванам кривите и ми е гадно че съм сама, се замислям, зе всичко което е положително в начина ми на живот- вие най- добре можете да разберете за какво говоря, все пак живеем по аналогичен начин- прибираме се в къщи и никой не те гледа на криво, не капризничи и не иска да го доизносваш, както беше казал някой в друга тема- съобразяваме се със себе си и с децата си- т.е. няма на кого да се сърдим.
Т.е. нагаждаме начина си на мислене, според обстоятелствата, в които сме поставени.
Аз не само че себе си убедих, но убедих и околните. Но в крайна сметка, понякога сутрин като стана ми се иска да се позаям с някого и да му мрънкам, че ми пречи да си изпия кафето на спкойствие- колкото и абсурдно да звучине съм луда фенка на съвместният живот с някого, само за да не си сама- напротив, аз сама си избрах този начин на живот и мога да кажа че за себе си не съжалявам. След развода разбрах, че около мен живота си е минавал, а аз съм си седяла при смотаният мъж- не че другите са бог знае какво но все пак.
ОБАЧЕ се и замислям, че практически погледнато на мен мъж не ми трябва, ако е за това заради което повечето жени живеят с мъжете си- имам си дом, където да се прибера, имам си работа която ми позволява да се развивам и да печеля достатъчно за мен и детето ми, има си кола, имам си и ДЕТЕ , което осмисля живота ми. Имам си независимостта си ,която май не ми се дава..
И за какво ми е тогава мъж?!?!?
т.е. това са според мен двете гледни точки- и аз самата се колебая между двете, в зависимост от настроенията си, мисля че при повечено от нас, разведените жени или отглеждащи сами децата си положението е аналогично.
Има и още един проблем, пред които смятам, че ние сме изправени- осъзнали сме, надрастнали сме първичният синдром, че за да съществуваме трябва някой мъж да се грижи за нас. От момента на това осъзнаване, ние ставаме ужасно взискателни и капризни , с много по-високи критерии, което пък от друга страна плаши мъжете до нас, защото сме вдигнали летвата високо, и им е трудно да скочат, което пък ни нараняма и ни връща там откъдето започнах- убеждаваме се сами, че нямаме нужда от мъж......

Каси, ето аз съм една от тези, за които според теб е тази тема. Да, аз съм станала вече пълен и абсолютен чук и не искам никъв мъж да ми се мота в къщи! Никога повече! Имала съм две дълги връзки с мъже в къщи и после някак с облекчение оставах сама! Сигурно моят характер е доволно отвратен и несъвместим, но не искам повече никакви компромиси и някой да ми размества удобните навици...все пак на години съм вече! Не виждам реалната причина да искам мъж в къщи! Дълги години съм си живяла живота сама, чат пат някое гадже - дори не знам последния как точно се намърда в къщата миу че и дете завъдих! Но сега си давам сметка, че рано или късно аз щях да го начибя, ако той не беше се освинил по-рано. Така, че ето на - жив пример за човек, за който мъжете са затворена глава, понеже не ме кефи идеята! Имам дом, дете, грижи до тавана за какво ли не, приятели, с които се кефя максимално....какво друго да искам? Емоционално спокойствие и установен живот - е, това ми е мечтата!...и съм си я постигнала! Колкото и невероятно да ви звучи...но както каза, Джали, вие сте още младежки и затова дерзайте!

Hihihi.....................Isa мила ама от тия жаби замерисах на жаборняк

Иса, БРАВО!
Това е страхотна нагласа, като те четях си помислих,че може да звуча като пожертвана за децата си- не е така в никой случай, но просто понякога обстоятелствата те ограничават... НО винаги съм знаела, че хора с подобна нагласа успяват да имат много пълноценен живот  
А и е много важно да не забравяме,че децата искат да имат родители, с които да се гордеят- така,че една реализирана и пълноценна майка, дори и да отделя по-малко време понякога, е хиляди пъти за предпочитане, пред една постоянно в къщи, но изнервена и мрънкаща....
Моргана, те затуй хората са казали "не питай старило, питай патило:))" като се навъртят годините и се умориш да ти правят сърцето на дроб сърма... и леко полеко идваш до посочения синдром:))

Jaly1 не си такъв песимист какъвто се показваш сега!
Мисля си, че тази зима беше дълга и много уморителна за теб. Когато влезе в този форум имаше повече позитивизъм от всички ни на къп, въпреки опита си. Сега... сега ти е трудно, но съм убедена, че и при теб всичко пак ще се нареди... просто ще вдигна тая тема след 2-3 месеца и ще те накарам пак да пишеш - да видиш какви хубави неща ще пишеш и ти!
А ти си като иса! Поне от това, което съм чела от теб - затова съм убедена, че просто си се подтиснала.

Морганче, ти си мноого войнствена, но все си мисля, че под цялата тази борбеност се крие едно самотно сърце. Но наистина с рогите напред не става.... поне Гсопод се е погрежел да си силна жена-воин, за да не се прекършваш лесно. Ма все си мисля, че ако си намериш "майстора" /но в добрия смисъл на дучата/ - ще ти олекне.
Аз стигнах до извода, че като се правя на скала - ми що се чудя, че другите искат да стъпват върху мен???

Наде, то верно не питай старило, а патило..ма аз май съм и двете Та аз майстора си го бях намерила, ама преди 10 години.....историята завърши с трагичен край, за да не се превърне в трагедия без край.....Та повече майстори няма ни да търся, ни да намирам. Бащата на дребната беше само един ерзац на моя "майстор", точно там сбърках като го сравнявах все с "онзи".
Иначе аз съм си от хората, които някак не са създадени да живеят по двойки, голяма част от живота си съм го прекарала по сама и като преосмислям живота си виждам, че така ми е по-добре. За мен живота по двойки е непривичен, труден и не мога да си избягам в моето си леговище да се усамотя! Прекалено тежък характер съм, вече с яка характеропатия (нали знаеш, характера на човек можел да се поочупи до към 16-тата година, после се вкостява с времето ) и не искам да ми се нарушава спокойствието на душата по никакъв начин. Така че на мен сега си ми е адски леко на душата, никога не съм се чувствала така свободна и спокойна както сега - постигнала съм това, което е трябвало според мен да постигна и сега мога самодоволно да се кефя с биричка в ръка!

офф:
самодоволната, к'во стана бе? за 20ти в зимния опция имаш ли?

милк - чака, чака, ма отг. на кюто нема

Мислиме доброто на децата, ок, съгласна съм. Но за да са добре децата, трябва и майките им да са добре, ок? Т.е. ако на майката й е добре да си има мъж, приятел или както там точно дойде... тя ще е по-щастлива, лъчезарна, сияйна и това ще се отразява добре на детето. И обратно. Ако е самотна /или връзката й я прави нещастна/ ще е изнервена и това ще се отразява отрицателно на отношенията към малкото. Та затова смятам, че децата трябва леко да се делят от личния живот на жената, ако за нея това е необходимост. Да жертваш личния си живот в името на това "да не запознавам детето с еди кой си щото след еди си колко години ще стане еди що си и Кристиян ще получи емоционален срив.. " и т.н. - ако това те прави нещастен, не съм съгласна. Ако пък това е твоята истина - ОК.

Много благодаря за милите думи Защото знаете каква е нагласата у хората в БГ - жената като има дете/ца и трябва да живее само чрез тях и да се чувства реализирана само благодарение на тях. Ми аз не мисля така и поради тази причина в последно време получавам критики и бележки дори от моята собствена майка  Точно за това написах, че понякога се чувствам виновна. Това обаче не ме кара да спра да търся личното си удоволствие /а може и щастие/ 

Иса, Каси аз съм напълно съгласна с вас и постъпвам по подобен на Иса начин, доколкото ми е възможно. И "Хасан е човек" и има нужда от удоволствия, приятели, забавления и от себе си. Така де, детето ще е по-щастливо с една усмихната и доволна от живота си майка .

критики ще получаваш и занапред, не бой се... аз отдавна спрях да им обръщам внимание, поради простата причина, че няма за какво да се чувствам виновна. в крайна сметка, животът продължава, нали? 

Иса, аз, ти и всички мислещи като нас ттрябва да променим тона така наречено обществено мнение
прока като не му плащаме данъка
аз не го правя, не го дължа, които иска да го плаща , все ак с това "какво ще си кажат хората", не се живее, реалността е доста по--различна

Baba Yaga и аз не им обръщам внимание, ама ми е едно такова... ми криво ми е понякога - човек трудно си променя същността. А моята майка винаги нас е слагала на първо място и се е пренебрегвала жертвоготовно и е страдала... Ей сега Дариа тръгна на градина и майка ми изля реки от сълзи по детето, аз не

mirka mam хихи - не плащам, не плащам. Точно сега 'общественото мнение' е изключително срещу мен, но пък на мен ми е едно хубаво и леко на сърцето 

Tonkata, има една приказка за момиче, което миришело на риба... толкова противно, че никой не го доближавал. Влюбил се в него един предрешен принц и от момичето в този момент започнала да се носи най-приятната миризма... направи си изводите и целувай, мила, целувай... После принца ще ти купи парфУм да се отмиришеш.

Хихихи............... добре mirka ама да не си остана само с "вунята на риба"

ми да, що да не реве - всички сте пораснали, а тя се е усетила поостаряла. няма страшно, ще й мине - малко си е пообъркала понятията просто...

и защо?!?!
защото ни е стискало да се оправяме сами ли?
и не продънваме целият свят от рев??
а ония кокошки дето си мълчат вкъщи и после се оплакват от мързеливите си мъже, докато си говорят за манджи и "ризата на мъжа ми"- те ли са образец за подражание-
вече не гледам телевизия- според рекламите и т.н. ние т.е. жените мислим само за готвене, чистене , пране а като се съберем с приятелки си говорим за белина!!!
айде моля
на това така оформено обществено мнение ли ща плащам данък!?!?
и да си възпитавам така детето, аааа не
 да си зеленият в дупките пред тв-тата

човек винаги може да си кеси пред ТВ-то и без статуса му да е "разведен" или самотен родител
ей много жлъч към другите жени бе! ми смотани са ма пък такава чак омраза ми се вижда пресилено!

а за общественото мнение - бях малка - може би 6-7 клас като баща ми все ми правеше забележка, че по-разсъблечена съм се мотаела на отворен прозорец - още тогава му казах, че не плащам данък обществено мнение. Че като никой не би ми помогнал ако съм в беда - все ми е тая какво ще каже за мен такъв човек. И от тогава до сега не съм си променила мнението с една единствена промяна - да не съм бунтар, а просто да си живея живота.

Иса, наистина е неприятно да не те разбират най-близките, но пък и всички сме различни и особено жените сме склонни да сме по-остри дори към дъщерите си и особено към своя пол /"Птиците умират сами" за мен е  една чудесна книга за взаимоотношенията майка-дъщеря, е има и противоположността - върлото глезене/. Но пък родителите са май единствените, които истински могат след време да се примирят и да те приемат такава какавато си!

Мила, mirka mam, наистина успокой се малко

А и "общественото мнение" не е срещу мен поради причина раздяла... а по друга, която нямам намерение да споделям тук, че току виж и вие ме овикате едно хубаво... напълно заслужено при това. 

Абсолютен офф стана тази тема... ама не се сдържам - то според рекламите и мъжете са "мултифункционални"...ама не са пусто, не са 

хи хи как се палите- има и свестни женички, ама има и такива дето само за манджи и за времето могат да говорят- аз тях визирам а пък ме взехте на мушка

Jaly1 , извинявай за нетактичността ми, но на колко години си, та смяташ "търсенето" за приключено? Аз останах вдовица на 35 години с две деца на 14 и 12 години. Това беше през 1994 година. Струваше ми се, че никога вече няма да имаме истинско семейство .  Много грешах. Още същата година се запознах с един мъж, който прие децата ми, като свои и ми помогна да ги отгледам. Вярвай ми, понякога съм му се чудела, от къде намира нужното спокойствие и такт, за да преодолее пуберитетските им номера , а в началото бяха много. След 2-3 години, дори споделяха с него някои неща, които им беше неудобно да кажат на мен.
Момичета не трябва да се отчайвате ! Господ си знае работата, когато реши, ще ви срещне с нужния човек !

Ефросина да ти е жив и здрав мъжа и семейството!

Jaly1 виждаш ли! И това не е единствен случай! Сигурна съм, че с твоя опит, предпазливост и широко сърце и най-вече с повече желание - нещата ще се наредят!
КАкто вярвам и за всички други момичета!

абсолютно съм съгласна! затова също се казва, че ако ти е съдено да се удавиш няма да се обесиш!

Ами всъщност досега май разчитах на Господ и ето до къде ме доведе това. Ми знаеш ли - оттук натам започвам да разчитам на себе си! Оня господ .. дето... айде да се поразровим из съседните форуми да понаучим туй онуй от това, което той предлага. А мерси....

Господ помага, но в кошара не вкарва ! 
Освен това обича и смелите , така, че смело напред ! 
Утрото е по-мъдро от вечерта. 
И на нашата улица ще изгрее слънце !
Почукай и ще ти се отвори !