Публикувана: 9 апр. 2006, 21:53 ч.
Последно мнение: 11 апр. 2006, 16:01 ч.

Вашите близки и приятели какво мислят за живота ви в чужбина?

1 595
28
1

1
2
Всички

9 апр. 2006, 21:53 ч.

Мнения: 5 475

Тази вечер една близка приятелка от Бг, уж случайно ми подметна по телефона "Добре си живеете в Италия. По цял ден пеете и се веселите.Нямате грижи като тук"
Първо ми стана смешно, ама след това се замислих. Само да спомена че от години митарствам по света,дълго време бях сама-следвах и едновременно с това работех и детето си гледах,без разлика от делник или празник. И приятелката ми го знае прекрасно. Спомням си позната , чиято внучка беше в САЩ, все се притесняваше за нея, макар че момичето имаше добра кариера и отстрани погледнато, осигурен живот. Ама баба й все я мислеше, да не би й липсва нещо, не искаше с нищо да я притеснява макер че самата тя едва свързваше двата края.
И се чудя как е с другите - с вашите родители,приятели и близки ? Thinking

Дали си мислят че се къпете в шампанско и рози като сте имигрирали, или се притесняват за вас и ви мислят? Аз лично не знам кое е по-доброто. Случва ми се родителите ми да ми дават малко странни съвети , съобразени с обстановката в БГ.... но какво да правиш...родители...мои са си ...така че обяснавам че съвета им не е много удачен за тук и така ...
Случва ми се и много приятелки да реват,ама намери ми работа там,намери ми мъж?? newsm78

Като кажа,че е трудно,че никой не чака теб...че не съм нито фирма за наемане на работа, нито брачна агенция, се почва...ето надула си се...не ти пука за нас...и даже крайното "като ти си се уредила поне не пречи на другите да се устроят,не им убивай ентусиазма"
Получава се така,че ако казваш истината за положението ,никой не ти вярва,смятат че е тенденциозно!И обратно ,ако кажеш ,че си супер,забогатяваш...умират да се радват и ти вярват безусловно! #Crazy

# 1 9 апр. 2006, 22:42 ч.

Мнения: 7 091

Направо нямам какво да добавя. Включително и същите реплики са ми казвани. Аз престанах да обръщам внимание вече. Всеки себе си знае, а чуждата трева не винаги е по-зелена.
Много добре сте то описали и двете, за съжаление... Sad

# 2 9 апр. 2006, 22:52 ч.

Мнения: 1 366

Не, скъпа, никой не ме мисли. Тук при нас на палмите не растат фурми, а долари. Само ме питат как стигам до горе, че е малко високо.
Мда, аз се върнах в Бг след 11-годишно прекъсване. Беше странно и обидно изживяване. Нямаше с кой да изляза на кафе нито пък някой ме покани у дома си. А когато някой го направеше се започваше маратонско надбягване с въпроси от рода - каква заплата взимаш (за разходите не се интересуваха, а тогава бях разведена с дете) или каква кола караш - чийто отговор "мицубиши суперлансер" ги вкарваше в екстаза (а това е повече от средно-статистическа кола тук. По-късно я продадох на безценица).

Та така, за жалост установих, че отдавна нямам приятели в Бг, а и познатите оредяха. Ценностите са различни, съсем други неща ги вълнуват.

Но от друга страна едва ли някой би могъл да ги обвинява, по-скоро са за съжаление, защото с приятелките ми, с които имахме еднакви "стартови позиции" днес, след пробега на живота сме на много различни места и това не е защото те са по-лоши професионалисти или родители от мен. А това просто не е честно!

# 3 9 апр. 2006, 22:59 ч.

Мнения: 6 167

Ми, мама се притеснява, разбира се. как съм що съм, щастлива ли съм, чуди се дали ще си намеря работа, дали ще науча добре езика... такива работи. Майчини.
Други много ми се радват, че след като толкова години чаках либофффтаа тя дойде и то толкова ..категорично.
Трети ме питат как ' съм се уредила', защото нали, аз такова.. не съм няква мацка засукана.
много ми е смешно някой като ме попита каква е формулата, че по Кюто съм се запознала ' ама какво точно говориш, как го намери' винаги аз трябва да съм го намерила, никой не би и предположил, че той ме е намерил Simple Smile

. Няма лошо.
Някои хора търсят под вола -теле , например ме питат как така аз от центъра на Софията тук съм дошла в тоз град 150 000 души. Колко ли е тъпо, липсват ли ми кафенетата.
Веднага ме надушиха някви хора, които не съм виждала от основното образование, мъжа ми да им дава гаранции, за да дойдат тук.
Въобще свят шарен.
Дори и във форума, като обясних, че като имаш 200 лв. заплата не правиш сватба за 5000, ме обвиниха почти че едва ли не в БГ нямат право да се женят хората и едва ли не съм забравила откъде съм тръгнала ( даже ми казаха, че се мисля, за чистокръвна италианка, което мен много ме нарани)... почнаха да обясняват какви са заплатите в Италия, стандарта и тн.. аз като казах, че и тук 2 бона са фактор спряха да ми говорят Joy

та, Гери мила. Хора разни.

# 4 9 апр. 2006, 23:50 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

същата история Sad

най-много ме нараниха хората, които ме познаваха истински и не можаха да преглътнат, че съм по-добре, но не съм се променила като личност. имаше момент, когато се питах дали наистина вината не е в мен.
сега вече не ме учудва нищо, но данък обществено мнение не плащам, нито негативни мнения ми развалят настроението. малкото приятели, които имам ми стигат. избягвам ситуации на конфликти.

# 5 10 апр. 2006, 00:27 ч.

Мнения: 1 216

Никой от приятелите ми и родителите ми няма големи илюзии за живота тук. Който е видял малко свят, знае, че навсякъде животът е борба.
Моите родители дори държат да ни помагат финансово с разни суми като подаръци -за бебето, за новата ни къща. Майка ми много изстрада, че не можа да ми помага за бебето и знам, че я пустосва Канада често, че така сме разделени. Баба ми и дядо ми абсолютно не можеш да ги убедиш, че е хубаво да живееш в чужбина и са прави в много отношения. От друга страна баща ми гостува за ден и остана впечатлен от уредеността на живота тук.

# 6 10 апр. 2006, 00:33 ч.

Мнения: 210

Май при всички е едно и сьщо с мнението на приятели и близки че тук "Живот си вивеем".Никой на те пита за разходите, само че се вземат много пари/според тях/или пьк как се изкарват-никой не те пита.Е за сьжалехие такьв е Бьлгарина.
Имаме две сем-ва приятели, които бяха много навити да идват в Канада, но за жалост като им казахме че тук наистина се работи и то здраво и че ще им бьде трудно в началото те се отказаха.Правете си сами изводите.

# 7 10 апр. 2006, 05:43 ч.

Canada
Мнения: 1 773

Явно само аз съм късметлийка - никой от приятелите ми не си е променил отношението към мен, никой не очаква подаръци, нито да му плащам сметките. Ясно им е, че с една заплата не сме цъфнали.

# 8 10 апр. 2006, 06:36 ч.

Мнения: 780

От най-близките не мога да се оплача. Знаят, че където и да си трябва да работиш, за да ти плащат. Но виж... приятелите... то не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли. Прибирам се в БГ за първи път откакто съм заминала преди 5 години и веднага на следващия тен тичам на работа изпълнена с нетърпение да се видя и побъбря по старому с приятелки и колежки. Влизам и що да видя!!! Crazy

Всички ме очакват и се накичили като коледни елхи и облекли в най-новите си дрехи, все едно на ревю ще ходят! То гримове, то чудесии!! А аз в някакви си обикновени ежедневни дрехи (както винаги съм си ходила!!) След 5 минути ахкане и охкане най-добрата ми приятелка мъдро въздъхна и заключи: Ами че ти хич не си се променила!
Да не си помислите обаче, че това просветление е подобрило положението от тогажа насам.. точно обратното! #Crazy

# 9 10 апр. 2006, 08:21 ч.

Мнения: 1 269

И при мен е така.Добре си си там в 4ужбина.Не работиш,мъжа ти си те глези само пазараиш по магазините.И като се по4нат с едни поръ4ки преди да се прибера свят ми се завива.Но наи ме е яд като се прибера и ми кажат: А ти на гости при баща си си дошла Mr. Green

Какво гости аз да не съм от луната.Отка4ам.

# 10 10 апр. 2006, 08:41 ч.

Мнения: 1 017

А моите най близки хора (които ми и останаха след като заживях в "чужбината") все си мислят, че ми е трудно...ЗаЩото съм сама, може би, с дете тук... Та аз се опитвам да им обяснявам непрекъснато колко ми е спокойно и добре, как мога аз да им помагам, а не те да ми изпраЩат колетчета Grinning

, че всъЩност наистина "живот си живеем" тук. Няма нужда да знаят обикновеното "правене на сметка", за да се справяШ финансово...това всъЩност всеки го прави, не само аз...
За липсата на близки, навици и малки неЩица, които ни правят истински Щастливи не говоря, това и да искат не могат да ми осигурят...
МАйка ми дойде на гости миналата есен, видя ми апартамента и се разплака как съм се била справила...ами майчица Simple Smile

Но не и попречи след 1 месец да ме пита пак, "ама имаШ ли си парички, ама как се справяШ..." и т.н. СъЩото и с останалите ми мили близки хора.
Имам "приятели", които ме гледат обвинително, че съм си поела живота в ръце, и съм ги "изоставила" да се бъхтат в неуредиците у дома. Ами на тях им нося бонбони (та да им покажа, че не всичко ни е наред...финските Шоколади не струват Laughing

)...В крайна сметка знаят, че неприятните подмятания обръЩам на Шега, ако искат да ме "тормозят", скоро им омръзва...и те не го правят повече.
Хм, да ги женя не са ме карали... newsm78

# 11 10 апр. 2006, 09:03 ч.

Мнения: 7 914

Единствения човек, който знае всичко от "а до я" е моята майка!Човекът който винаги казва..."важното е ти да си добре, ако нещо липсва и ако можем да помогнем ...само кажи Heart Eyes

"

На най- близките ми приятели съм обяснила че Запад не е равно на плуване в басейн от пари.... и че всяко щастие си има цена и всеки сам си преценява дали да го заплати! Това че "плуваш в пари" не означава че не ти липсват семейството, приятелите, познатата ти от раждането обстановка, тн. Както също и колко е тежко да започваш от НУЛА на 20-30 години !

За другите дори не се хабя да обяснявам, понеже когато видиш как те гледат с недоверие... трябва да ти е ясно, че доникаде няма да стигне твоето обяснение smile3506

# 12 10 апр. 2006, 09:15 ч.

в шоки-land
Мнения: 3 765

наистина е тежко да се zапочне всичко от начало на 30 години....много мии се чудят как съм оставила хубава работа и приятели, zа да дойда в страна, на която тепърва ще уча еzика, в която поzнавам само съпруга си ( преди) ии беz иzгледи zа всякаква реалиzация....ама либоФ, какво да правя....дойдоха, видяха....каzала съм, че когато мога ще помагам, когато не мога_не мога....все пак само половинката работи zа сега Rolling Eyes

# 13 10 апр. 2006, 09:58 ч.

Мнения: 664

Приятелите ми са млади, интелигентни хора, повечето печелят добре и са излизали много в чужбина и не смятат, че парите ги берем по дърветата. За семейството да не говорим - случвало се е дори те да ни помагат в тежки ситуации. Дори далечни познати не са реагирали по този смешен начин, не знам...за мен сънародниците ни не са далеч толкова изостанали и повечето от тях са се отърсили отдавна от илюзиите от комунистическо време за живота на Запад, явно е въпрос на среда.

# 14 10 апр. 2006, 11:14 ч.

Мнения: 7 605

Като ви 4ета имам 4увството, 4е имам късмет с приятелите си. Те са достатъ4но реалисти4ни да zнаят, 4е и тук има ежедневие, проблеми, работа, грижи, правене на сметки. Вярно, 4е тук животът е по уреден и по спокоен, но тук пък няма такова ихо ахо както в БГ, и това го zнаят съЩо, така 4е не вси4ки ми zавиждат Wink

# 15 10 апр. 2006, 11:47 ч.

Мнения: 2 825

Родителите ми се притесняват, смятам го за нормално... никога не са ми искали пари, веднъж им пратих, за да си платят сметката за парното (разбрах че имат задължения от друго място) и те ми ги прибраха, за да си имам когато си отида на почивка Joy

от тогава нищо не съм им пращала. Всеки път като се чуем ме питат как съм, работата върви ли, пари имаме ли и тн. Е бяха тука, видяха как живеем и май сега са доста по спокойни Wink

За приятелите които останаха в Бг... ами те определено си мислят, че парите ги събираме от палмите. Най добрия приятел на мъжо мрънкаше колко сме добре тука и как си живеем и тн... намерихме му работа, пратихме му пари за да дойде, спа в нас 4 месеца и накрая не издържа и след една година си се прибра обратно. Разбра че не е толкова лесен живота в чужбина, че парите не се берат от палмите и че ако искаш да постигнеш нещо, то трябва труд и упоритост. Сега вече гледа, държи се и говори с нас по друг начин.... но не мога всичките ни приятели да ги доведа тука, за да ги убедя Wink

, а и не виждам смисъла на това....
А за комшиите, според които вече имаме спестено цяло състояние Laughing

, не ми се говори ...

# 16 10 апр. 2006, 12:48 ч.

Мнения: 780

Цитат на: clara в пн, 10 апр 2006, 11:47

А за комшиите, според които вече имаме спестено цяло състояние Laughing

, не ми се говори ...

# 17 10 апр. 2006, 12:51 ч.

пак на Рив Гош
Мнения: 2 664

Както каза Lenialf "Свят шарен" Simple Smile

Родителите ми се притесняват и ме мислят, все подпитват "стигат ли ви парите", "разбирате ли се вкъщи", загрижени са дали сме добре... както повечето родители, предполагам.
Най-близките ми приятели са или хора, живеещи в чужбина, или такива, които са живяли в чужбина и им е ясно, че и тук, както и в България не всичко ни е наред и не се капем в шампанско. Никога не са ме молили за услуги от типа "намери ми работа", "намери ми мъж", а за дребни неща, които винаги съм вършила с удоволствие и съм помагала, с каквото мога. Както и те ми помагаха, когато си бяхме в България с малката (тъй като нямахме кола, приятелите ми бяха винаги на разположение да ни вземат от нас, за да не разхождаме количката по автобусите).
Иначе коментарите "живот си живеете във Францията", "урЕди се ти с чужденец" съм ги чувала от хора, които не са ми близки и чието мнение никак не е меродавно...

# 18 10 апр. 2006, 15:54 ч.

Мнения: 1 072

Майка ми както всяка майка и свекьрвата сьЩо се притесняват, по телефона питат и се интересуват от битието ни, здравето, вну4ето, отношенията...И двете са били тука знаят как живееме. леля ми, която сьЩо е в Италия е единствения 4овек, дето си мисли и пресмята колко изкарваме, тьрпя критика по всякакви вьпроси. За туй я избягвам , само по телефона се 4уваме, добре, 4е живее на майната си... Crazy

От приятелите нямам никакви оплаквания, и те са походили и поживяли в 4ужбина, наясно са как стоят неЩАта.

# 19 10 апр. 2006, 18:28 ч.

Мнения: 1 370

За мое щастие, никой от роднините ми и приятелите ми не са ме посрещали с подобен тип мислене. Родителите ми, много добре знаят как живеем. Повечето от приятелите ми са на моето дередже(живеят в странство), така че им е ясно как се изкарват парите в чужбина. Злоба и завист винаги ще има, но за радост не се проявява от близките ми

# 20 10 апр. 2006, 18:49 ч.

Мнения: 1 363

Аз немога да се похваля с нещо по - различно. Единствено майка ми е по - наясно с цялата ситуация и то след като дойде на място да види как тече живота тук и нашето ежедневие.

Иначе колкото и да разправям - години наред вече бая едно и също и все същите въпроси ми се задават всеки път от приятели, познати и непознати. Толкова тесногърд народ, като нашия не съм срещала до сега. (сигурно има де) Не могат да възприемат, че има друг свят и различна култура , независимо, че са обиколили европата някои от тях, акъла им неможе да го побере как може да не излизаме на пицарии, на клуб, на ресторант всяка вечер и не сме пътуваме из Европа всеки уикенд на разходки (нищо, че имаме малко дете, че бях бременна, че приоритетите са различни вече когато се появи малко човече в семейството)
Недай си боже на някой да му проблесне нещо почват да ме съжаляват и да ми дават съвети да се развеждам и връщам в Родината зада мога да седна да пия ракия със салатка с познати и непознати. Rolling Eyes

Абе жалка картинка общо взето.
(Но си ценя малкото приятели които са ми останали и им прощавам неразбирането.

# 21 10 апр. 2006, 18:52 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

Моите приятели също или живеят в чужбина, или са били на много места, включително и на мен на гости и знаят много добре как живеем. Родителите ни много ни "мислят", ама не от гледна точка как се справяме, а все че много работим, здрави ли сме и подобни. Ясно им е, че не е лесно.

А че комшиите мислят, че плуваме в долари, това е ясно, ама мен не ме засяга.

Ама и аз, от друга страна, съм будала, защото не съм се "уредила" с чужденец, а съм си взела българче. Laughing

# 22 10 апр. 2006, 18:56 ч.

Мнения: 2 825

Цитат на: burka в пн, 10 апр 2006, 18:52

Ама и аз, от друга страна, съм будала, защото не съм се "уредила" с чужденец, а съм си взела българче. Laughing

то и аз така hahaha

# 23 10 апр. 2006, 19:38 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Близките ми са били тук и са видяли как живеем. Майка ми,сестра ми,баба и дядо все ме мислят и съжаляват,4е няма как да ми помагат ( не материално, разбира се ),заЩото тук съм сама и трябва с вси4ко да се оправям без 4ужда помоЩ.
Малкото ми останали приятели не са се променили и никога не са 4акали подаръци от мен или пък да им плаЩам сметките. Hug

В този смисъл не мога да се опла4а Grinning

# 24 10 апр. 2006, 22:15 ч.

Мнения: 1 465

Цитат на: cho4o в пн, 10 апр 2006, 18:28

Това важи и за моите родители и приятели, за мое най-голямо щастие. Stuck Out Tongue

# 25 10 апр. 2006, 23:55 ч.

Мнения: 3 491

Срещала съм понякога намеци, за съжаление. И внимавам какви ги приказвам с някои български приятели. Но те не са виновни. Промиването на мозъци е глобално явление, на което и начетени хора не могат 100% да се противопoставят.

# 26 11 апр. 2006, 01:05 ч.

Мнения: 3 880

Цитат на: Sneji в пн, 10 апр 2006, 05:43

И при мен е така. Никой от роднините/приятелите не очаква нещо от мен, даже напротив- чудят се как да не поглезят, какви подаръци да ни подаряват, как да платят тайно сметката и т.н., та чак неудобно ми става понякога, тъй като не произхождам от някоя заможна среда и просто знам, че повечето са с ограничени средства. Майка ми като пратя някоя дребна сума между снимките ги заделя някъде, че като отидем за нас да ги похарчи. Не мога да си представя някой от приятелите ми да гледа на мен като на "златна кокошка" (щото аз и не съм) и да продължава да ми бъде приятел. 2-3 пъти са ми давали дребени поръчки и като отида бързат да си ги платят още преди да са видяли стоката.
За някакви такива случайно срещнати познати и непознати не коментирам, защото съм ги чувала всякакви в случайни разговори ooooh!

Има и друга ситуация, незнам дали ви се е случвало- споменеш пред някой такъв, който си мисли че си береш парите от дървото, че не си могъл да си позволиш определено нещо и в един момент този някой му се сриват тотално представите и започва да те гледа едвали не със съжаление- въх горката, ама то много било зле положението Joy

# 27 11 апр. 2006, 10:34 ч.

Мнения: 945

ВчЕра си говорих по телефона с един приятел и не zнам какво стана дума zа zастраховки zа коли, ама аz му раzправях, че сега като си иzкарам книжка и почна да карам кола, първата година zастраховката ми ще е около 2000 евро. И той ми вика "Е, ми ти с твойта zаплата можеш да си го поzволиш". Ами мога да си го поzволя, ама това си е голяма сума. И ми стана гадно, че каквото и да му кажа zа пари, той не ме раzбира. Очичките му стават на калкулаторчета и почва да пресмята колко получавам и колко къде давам и дали мога да си поzволя нещо си. А каzвайки му zа двете хиляди евро, аz очаквах едно "Баси обира..." или нещо от тоzи род, не аналиz на финансовото ми положение.

# 28 11 апр. 2006, 16:01 ч.

Мнения: 714

Отношението на моите близки и приятели не се е променило кой знае колко но това, което ме "впечатли" беше че откакто заминах, адвокатката, която продължи да ми движи разни имуществени делби и други такива с бившия ми съпруг, хонорарите си ги иска в евро. В смисъл не само левове обърнати в евро по курса, ами направо в евро. Ако преди е взимала 200 лева за нещо си, сега взима 200 евро. Как да не ... #2gunfire

Препоръчани теми

Прибиране или не?

Преместване в Шотландия

Детето ми не иска да говори български!

Живот и учене на език в Нидерландия

Причина:

Причина: