Ще се промените ли преди да "бебеправите" пак?

Аз вече споделих моите мисли напоследък в миналата седмична темичка. Може да досадя, но ще ги пусна и тук.

Много мисля напоследък за живота си. Обърнах се назад и видях, че от 6 години насам се въртя само около една цел. Детето. Зарязах всичките си мои неща, образование, хоби. Спрях да се развивам. Влязох в дупка и няма излизане... толкова време мина. Толкова неща изтървах. Обезличих се. Вече имам тока мечтаното дете, най-голямото слънце за мен и какво? Плановете ми бяха за още едно дете. Тези дни се замислих :За къде бързам? Ами после? Какво ще правя? Децата ще пораснат и ще намерят своя път. Аз коя ще съм?
Реших: скоро ще продължа обучението си, ще доразвивам хобито си (астрология), ще се грижа повече за себе си, ще сложа пак високите токчета, ще стана пак жена. Не искам да съм само мама и съпруга. Детето вече не ми е цел. Ако е рекъл Господ ще имам още едно, ако не няма да съжалявам.
Никой, нищо не ми дължи. Трябва сама да си оправя живота.

Смисъла на това, което написах е, че доскоро мислех да имам още една детенце и то още догодина. Сега обаче реших първо да си оправя живота и тогава да действаме за една принцеса. Млада съм (на 28 ще стана ) има много време пред мен.
Със сина ми забременях след година и три месеца неуспешни опити. Толкова се бях вкопчила в тази цел, че преди всеки цикъл беше кошмар. Треперех от нерви... след това сълзи. Когато реших, че деца няма да имам, забременях. Още на другия месец. Много се пазих, но това не ме спаси от кръвоизлив. Как издържах 6 месеца на легло и аз не знам. Така, че Vesela- az спокойствие му е майката и вярата, че ще стане.

Когато направих спонтанния след това бях като луда не ходих на работа за да не видя хора които ще ме питат "Какво стана?" и др. И макар, че писах тук .... взех пример от други но изживях трудно .... все още когато гледам телевизия дават бебенце  аз се разревавам и веднага се сменя канала. Все още плача за него....за загубеното време.
После се запознах с Финети, която ме даде нова сила....
И мечтая за бебче и всичко свързано с него...
Макар, че ако отново забременея трябва да напусна работа, а имам толкова много клиенти които ако спра няма да са ни повече клиенти .... просто не ми се мисли...
Сега трябва да се погрижа за бъдещия бебчо. Да ходя на зъболекар да пия фолева и да се подготвя за него.
Смятам да не се отказвам вече съм на 31. Знам, че ако се откажа наистина няма да стана мама.

Въпросът е зададен в бъдеще време, но аз ще отговоря в минало. Когато забременях за първи път идеята ми беше как ще родя, ще хвърля детето на майка ми и ще се върна на работа да градя кариера. Смъртта на първата ми дъщеря преобърна на 180 градуса мирогледа ми. Сега, последното нещо, което ме интересува е работата и кариерата. Семейството и детето ми се превърнаха в моя единствена цел и смисъл на живота.

Благодаря ви, момичета. Виждам, че за някои от нас детето е цел №1, а други вече са надраснали болката си и са се оставили на течението. При всички обстоятелства обаче мисля, че сме на едно мнение - бихме направили много за да имаме мечтаното бебе. Струва ми се, че извода е комплексен - да дадем много от себе си, но то да не е за сметка на развитието ни като личности. Да направим всичко необходимо без да се обезличим. Звучи много разумно и това потвърждава колко силни и мъдри сме станали. Пожелавам на всички повече радости и да успеят да надживеят болката си, защото да я преживеят изисква много време - може би дори един живот. 

Промених си мисленето напълно! Опитвам се да избягам от идеята ФИКС за дете! РАзсъждавам по друг начин! Ако не ни е писано - добре! ако стане - значи така е трябвало! не смятам да тормозя себе си и мъж си непрекъснато и по команда да правим секс, защото съм в овулация!
И да ви призная - успокоих се неимоверно!!!

Ох, накара ме да се размисля Vesela- az ! Истината при мен е, че колкото повече време минава толковоа повече искам да си направим друго бебече. Но има и друта истина: толкова повече ме обхващат страхове. Като че ли непосредствено след раждането не ми изглеждаше така страшна една следваща бременност. А сега....? Какво ми става? Нали много искам бебе?
  В тази връзка все се сещам за думите на Деси, че преди да се решиш трябва да си зададеш въпроса:"готов ли съм да премина през всичко това?" и тоговорът да е: Да!
 Така или иначе преди да забременея трябва да променя отношението си към две неща: глупавото желание да градя кариера. Казнвам "глупаво", защото по време на бременността си тичах като кон по задачи. Че на всичкото отгоре се и гордеех с това, че хем съм бременна, хем яко бачкам. Глупава суета... И какво стана накрая?
 Другото, което трябва да променя е нагласата си към лекарите. Досега никога не смеех да си търся правата. Все ме е било страх да се разправям с лекари от ужас пред мисълта, че ще взема да ги ядосам и те нарочно няма да ми обърнат нужното внимание. И като си мълчах толкова какво спечелих?
 Така че има две неща, които трябва да променя!
Благодаря ти, мила, че ме накара да се замисля!

svetlana_78, поне половината от писанията ти са все едно мои - с думите на Деси лягам и ставам и колкото повече време минава толкова повече ме е страх. Обаче си мисля, че е нормално да ни е страх, защото момента все повече приближава - в началото/т.е. веднага след аборта/ имаше срашно много време. А сега то полека изтича. Но трябва да ти кажа, че на въпроса "Готова ли съм да мина отново през всичко това, независимо от крайния резултат" си отговорих много конкретно "Да, стига ако ще се случва най-лошото да не е по-късно от предния път". Може да прозвучи глупаво, но мисля, че това е напредък.
И също така с две ръце подкрепям Ламята Спаска за секса по команда - дано всичко следващия път да завърши добре, но дори и да не стане - секс по команда няма да има. В крайна сметка създаването на живот не е състезание, което да ни отврати, а акт, който да ни кара да сме щастливи.
Казвала съм го и преди - едно дете не трябва да е самоцел - тогава човек изперква и не може дори да му се радва.

какво да ви кажа,аз като че ли нега да направя нищо повече от това ,което правех преди да забременея първия път.Не пазех диети,за да не ми спре овулацията(и без това почти никаква я нямаше);не ходех да спортувам втората половина от цикъла,за да не възпрепятствам закрепянето на плода;не пиех лекарства,за да не увредя евентуално ако е станало бебе......Като забременях си купих една книжка,в която пишеше кои храни не трябва да се ядът по време на бременност и спазвах всичко;на Нова Година не танцувах,не близнах алкохол..........Инакрая какво-останах си дебела и на всичкото отгоре без бебе!
 Ами писна ми вече-честно ви казвам!За това сега ще спортувам,ще пия хапчета за отслабване,ще ям каквото си искам-поне докато не започнем отново бебеправене,но дори и тогава няма да се взирам във всичко както преди.Бебето ще стане когато трябва и независимо тичам ли,скачам ли,луканки ли ям...

Леле , а аз не знаех, че диетите оказват влияние на овулацията. Сигурно ще ви се стори много непросветено, ама като не съм имала проблем със забременяването.
 angels_zg , миличка, благодаря ти, че научих това от теб. И аз съм така - хем дебела, хем без бебе. Още изглеждам като бременна. 

не съм имала лош завършек на първата берменост, но позволете ми да подкрепя Ламята с ръце 8и крака/... Много е права. Първото бебе стана случайно - исках го дълго, но не ставаше. Сакарах се с мъжа ми и реших, че не искам да го виждам... и бебето беше факт. ТАка е в живота не бива да се прекалява с натиска върху събитията защото те просто не подлежат на манипулиране, а и така човек се травмира!
Успех на всички!

Мисля да си сменя работата, да отслабна поне 10 килограма, да се радвам повеме на живота и на двамата мъже до мен.

И аз, мила, ще сменям работата и много исках да отслабна, но уви - не става. Бях качила 6 кг, а сега си мисля, че съм качила още и май продължавам да качвам. Явно с глад и упражнения няма да стане - струва ми се на психическа основа. Но така или иначе никога не е излишно / дори напротив/ да се радваме на живота и на хората около себе си.

Вярвам, че ще стане. Кога точно и как - нямам идея. Но знам, че ще стане. Подготвям се за детето си, но за онова, което вече ще държа в ръцете си. Целунах за сбогом двечките загубени и гледам напред. Усмихвам се повече, виждам слънцето, чувам птиците....Познах кошмарното, сега се готвя да позная и вълшебното. Обичам хората около мен и себе си. Пия си фолиевата киселина. Пътувам. Купонясвам. Не мисля само за това. Боря се със страховете си, но те вече не ме задушават. По-добре ми е.

Възхищавам ти се! Толкова е хубаво да видиш как някой намира сили да се зареди изцяло с оптимизъм!

Момичета, ще сподяля какво направих аз преди 4 години. Бях във вашата позиция... Да не говорим, че бях с 30 килца отгоре. Първо се заех да отслабна, може би беше крайничко с гладуването на Емилова, ама даде резултат, а и аз се чувствах добре, после си направих изследвания каквито трябваше, и така, работих, работих, и времето минаваше, спрях си противозачатъчните и следващия месец бях бременна...
Всеки иска да промени нещо в себе си след като му се е случило нещо лошо, сякаш да изтрие ... Я, прическа, я тегло... Но помага, вярвайте за самочувствието! И мацки, главите горе! И СПОКОЙСТВИЕТО Е НАЙ-ВАЖНО!!! 

Мисля си, че въпреки страховете ми напредвам - смених работата, свалих няколко килца / и малко гръдна обиколка естествено /, оправих някой и друг зъб, един извадих, пия си фолиевата киселина и с нетърпение чакам да минат още няколко дни за пореден - и надявам се последен - преглед преди старта. Безкрайно много ме е страх и ми е много тъжно за загубеното бебче, което трябваше вече да е на път, НО все пак в мен тлее надеждата, че следващия път всичко ще е наред и вече ме е обхванало едно предстартово вълнение. А в крайна сметка дори пак всичко да отиде подяволите - Не дай Боже - поне ще знам какво ме чака и как да го преборя. Промених много и мисля, че сега вече съм готова да опитам отново. Дано всичко бъде наред и с мен, и с всички, който вървят по този път. УСПЕХ, момичета.

Много интересна темичка, Веси, толкова противоречиви отговори може да даде човек и всички ще са толкова верни, колкото и грешни. Споделям част от моя опит.

Първият път забременях непланувано и това промени живота ми. Чак когато се случи, осъзнах, колко много съм искала бебче. Факт, който увлечена в работа, амбиции, стремежи съм пренебрегвала.

Когато изгубих бебчето светът се срина, разпръсна се на хиляди миниатюрни парченца и изчезна и тогава разбрах, че трябва да го изградя отново. В началото не знаех как, само една мисъл се въртеше из главата ми - "ще посветя времето и силите си на една единствена цел - да имам дете". Получихме зелена светлина за ново бебеправене още след първия цикъл. Съзнанието ми беше претоварено с въпроси за овулация и сексене по команда, но бебето така и не ставаше месеци наред. През този период без да забележа изпаднах в депресия, тя беше заела мястото на голямата мъка след аборта, но беше още по-коварна от нея. В следствие на което надебелях . Опитвах се да се откажа напълно от алкохола и цигарите, докато не получавах от време на време криза и не прекалявах с тях. Зарязах хиляди други задължения, станах апатична.

Когато забелязах какво се случва с мен бавно започнах да търся промяната - да отслабна с правилно хранене и спорт, да се наслаждавам на чаша вино, да върша неща, които ме изграждат като личност, да се интересувам от другите и техните проблеми, да опитвам да помогна. С цигарите се разделих напълно и не съжалявам за това. Не мина много време и бях отново бременна. Бебчето ме свари малко поослабнала и много позитивно настроена, но не забременяването беше причина за това, както си мислех в началото ("веднъж да забременея отново и всичко ще се оправи"), а аз самата бях постигнала всичко това.

За страха през първите три месеца няма да говоря много. Той идваше предимно нощем под формата на сънища. Прокървявала съм безброй пъти насън, плакала съм, но винаги съм си казвала, че ще се боря и ще опитвам, докато успея. Страхът го има и днес, но аз съм по-силна от него и няма да му позволя да се съюзи с отчаянието. Този уикенд боядисвахме спалнята, за да се чувства добре бебчо, когато дойде на бял свят. Помагах на мъжа ми и не се щадих. Аз съм една борбена мама и знам, че и бебчо ще е един малък юнак.

И още нещо странно ми се случи, което ми даде сили и увереност, че мога да продължа напред. 3-4 дни след вероятната овулация, при която съм забременяла се събудих плачейки. Беше ужасно странно, не бях тъжна, но сълзите се стичаха от очите ми. Събудих се с мисълта за първото си бебче и мислено му благодарих, че ме е закриляло и ми е помогнало да продължа напред. Усещах присъствието му като една струяща светлина, знаех, че то винаги ще закриля и бъдещите си братчета и сестричета и се почувствах някак си спокойна. Казах му, че много го обичам, но знаех, че то принадлежи на един друг свят и знаех, че там се чувства добре.

Ние почнахме да бебеправим,а промяната в мен мога да кажа,че е минимална.
Този път в мен определено има много страх,и знам че ако Господ ме дари с едно
прекрасно здраво бебе,че бъда колкото щастлива,толкова и притеснена,
поради факта,че не няма да знам какво ще се случи.Ни в този ред на мисли
смятам че бих се борила с всички сили,колкото и тежка да е бременноста ми.
Няма по-страшно нещо,от това да мислиш постоянно бие ли сърцето му,а как ли ми е
плацентата,дали се развива правилно и т.н.,неминуемо ще се питам постоянно за тези
неща,и със сигурност ще побъркам лекарката си.Но всичко ще се нареди както трябва.
Успех милички,и не спираите да се борите за щастието си. 

Темата наистина е интересна. мислила съм по въпроса, но това, което е написала Марлийс ме трогна. Ти си много силна жена, това което си почувствала е нещо неповторимо и вълшебно. Пожелавам ти живо, здраво и щастливо бебче! Вярвам, че така ще бъде! ти го заслужаваш!
Аз отслабнах, върнах си старите килограми, направих си всички изследвания, които ми препоръчаха,пия витамини, фолиева киселина, спортувам. Но определено не съм същия човек. Обаче се съвзех и изцяло промених мирогледа си! В началото не исках да повярвам, че живота продължава, сега знам, че не зависи от мен и той наистина тече. Тревожех близките си до полуда, сега се държа "мъжки",те достатъчно преживяха... Побърквах мъжа си с истериите и сълзите си, сега се старая да не забравям, че той също загуби дете. Бях се затворила в болката си, сега казвам на близките ми колко ги обичам. Бях ограничила контактите си, сега се обаждам по-често на приятелите, които ми бършеха сълзите... Разплаквах се и от най-незначителни изказвания на "загрижени" познати, сега ги игнорирам и не позволявам на да ми обясняват, че живота продължава, и всички останали познати ви клишета. Разбрах, че само който е минал по тоя път, може да си представи наистина какво ми е... не занимавам случайни хора с проблема си. Притеснявах се да се върна на работа, но събрах сили и го направих... Научих се да се усмихвам, дори когато сълзите ми напират ... Оценявам много повече това, което имам и съм благодарна. Страхувам се ужасно много, но все пак намерих смелостта да поискам друго бебе, защото осъзнах, че всичко друго няма да ме направи щастлива и чакането само усилва страховете ми... Но най-същественото е, че си простих и спрях да търся вина в себе си. Благодаря на Господ че съм жива, в моя случай вероятност да ме няма съществуваше...

При мен беше трудно защото първо имах да сваля много килограми от бременноста,пих фолиева киселина шест и даже повече месеца.Направих си календар и следях дните.......Минаха месеци и всеки път се криех и тайно си поплаквах,когато разбирах че и този път няма да е.
Върнахме се в България уж за отпуска, но аз вече мислех за клиники за инвитро и какво ли не.Започнах да купувам тестове за овулация и тестове за бременост постоянно, в къщи станах като лаборант.
Бяхме решили вече да си останем тук, взехме си и бебе куче и може би грижите и заниманията около кучето ми помогнаха да не мисля и то 
Остава болката когато ме питат първо дете ви е нали? Всеки път се натъжавам и казвам че сме имали и друго дете, но често пъти така става още по любопитно и се започва ама как така, при раждането ли ,въпросите летят докато не се разплача или просто избягам.Хората понякога наистина са ужасно нетактични.

Сега чакам бебка и се моля всичко да е наред!

juliana, дано всичко да е наред!!! Пожелавам ти го от все сърце. Както и на всички чакащи и желаещи своите бебешоци.