Седях си пред компютъра и си четях темата "Кои са самотните майки" и ми направи впечатление, че има доста мами, които са деца на самотни мами. И аз съм така. Но се питам дали има някаква връзка ?
- Публикувана: 19 апр. 2006, 10:05 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2006, 17:02 ч.
Въпросче
?
Не мисля че се предава по наследство 
. Моите родители имаха прекрасен 30-годишен брак и винаги много съм искала да имам подобно семейство. Просто сбърках в избора на човека.
Вярно е, че моделът на поведение и на това какво е семейство се изгражда в съзнанието ни още от деца, но според мен липсата на нещо в детството, може да те накара да го търсиш или да го даваш или шък просто да имаш изградена реална представа какво точно искаш. Едно дете, което не е достатъчно прегръщано и целувано може да стане родител, който да раздава прегръдки и целувки безрезервно на децата си, например. Така че според мен всичко зависи от човека и от ситуациите, в които попада, както и от това дали достатъчно добре си е научил уроците
.
. Моите родители имаха прекрасен 30-годишен брак и винаги много съм искала да имам подобно семейство. Просто сбърках в избора на човека. Вярно е, че моделът на поведение и на това какво е семейство се изгражда в съзнанието ни още от деца, но според мен липсата на нещо в детството, може да те накара да го търсиш или да го даваш или шък просто да имаш изградена реална представа какво точно искаш. Едно дете, което не е достатъчно прегръщано и целувано може да стане родител, който да раздава прегръдки и целувки безрезервно на децата си, например. Така че според мен всичко зависи от човека и от ситуациите, в които попада, както и от това дали достатъчно добре си е научил уроците
. А може би се предава "по наследство" това 4е харесваме неподходящи мъже????
така че чакай, а дотогава няма основателна причина да смяташ че е така А може би се предава "по наследство" това 4е харесваме неподходящи мъже????
Виж сега, не се занимавай с тези дълбокомислени разсъждения, щото току виж си намерила някой отговор, дето съвсем ще ти развали деня:)... просто се нагласи според нещата, каквито са в твоя си живот, старай се да ти е добре на теб и на детенце и си гледай живота 
А ако все пак трябва да отговоря конкретно... ами целия ни живот е съчетание от ген и възпитание, от ген и влияние на средата, в която сме живели... и все в този порядък... много пластове би имал един такъв отговор, а и хората психолози са изписали един тон книги по въпроса.... може да си живял в разделено или в "половин" смейство и пак да имаш хубаво такова, може да си имал прекрасни родители останали заедно до старини, а ти да нямаш нищо такова. Няма една причина за това, а са най-малко хиляда. Имам познат, майка му и баща му на 80 години се държаха за ръцете още, а той не спря да ходи по жени, при наличие на съпруга и деца...има неща, които не ни е съдено да знаем, нито да разберем на 100% и слава Богу, че е така:))
Но в най-общ план- да, има влияние модела, с който си изразсъл, но той не е по-силен от твоите качества или интелект... така, че е по силите ти да разбереш грешките на родителите си и да преработиш модела.
А ако все пак трябва да отговоря конкретно... ами целия ни живот е съчетание от ген и възпитание, от ген и влияние на средата, в която сме живели... и все в този порядък... много пластове би имал един такъв отговор, а и хората психолози са изписали един тон книги по въпроса.... може да си живял в разделено или в "половин" смейство и пак да имаш хубаво такова, може да си имал прекрасни родители останали заедно до старини, а ти да нямаш нищо такова. Няма една причина за това, а са най-малко хиляда. Имам познат, майка му и баща му на 80 години се държаха за ръцете още, а той не спря да ходи по жени, при наличие на съпруга и деца...има неща, които не ни е съдено да знаем, нито да разберем на 100% и слава Богу, че е така:))
Но в най-общ план- да, има влияние модела, с който си изразсъл, но той не е по-силен от твоите качества или интелект... така, че е по силите ти да разбереш грешките на родителите си и да преработиш модела.
Ох, ами аз докато отговоря, сте изписали една страница:)
Това с неподходящите мъже, не е нито ген, нито наследство... това е именно нещо, на което никой не е научил майка ти и тя не е могла да научи теб( само импровизирамн, не знам нищо за вас).... при всички случаи "ключа към бараката " е в самооценката на човека- едно дете расло без родител или с отсъстващ такъв лесно може да се окаже дете с ниска самооценка и бидейки такова, то лесно става зависимо от мнението на околните, а в по-късна възраст е готово на чудеса( компромиси) за да спечели вниманието им... то не успява да се научи да преценява хората, защото бидейки с ниска самооценка, то не само не си задава въпроси за човека отсреща, но и по всякакъв начин пренебрегва, всяко нещо, което може да бъде причина да напусне тези отношения.
Пример: децата могат да му се подиграват и да се държат зле с него, но то отново и отново се връща при тях, защото дълбоко в себе си не вярва, че може да си намери други приятели. По-късно това се пренася и във връзките. Ако една жена има самочувствие и цени себе си... тя не би позволила лошо отношение или поне не задълго... но дълбоко неуверената в себе си жена, ще стои, ще прави компромиси, докато не схване написаното погоре или пък, докато другия не вземе решението и е факт, че много от жените, кото са сами, биха продължили да правят компромиси, ако другия им даде тази възможност. ... ох дълго стана,
Това с неподходящите мъже, не е нито ген, нито наследство... това е именно нещо, на което никой не е научил майка ти и тя не е могла да научи теб( само импровизирамн, не знам нищо за вас).... при всички случаи "ключа към бараката " е в самооценката на човека- едно дете расло без родител или с отсъстващ такъв лесно може да се окаже дете с ниска самооценка и бидейки такова, то лесно става зависимо от мнението на околните, а в по-късна възраст е готово на чудеса( компромиси) за да спечели вниманието им... то не успява да се научи да преценява хората, защото бидейки с ниска самооценка, то не само не си задава въпроси за човека отсреща, но и по всякакъв начин пренебрегва, всяко нещо, което може да бъде причина да напусне тези отношения.
Пример: децата могат да му се подиграват и да се държат зле с него, но то отново и отново се връща при тях, защото дълбоко в себе си не вярва, че може да си намери други приятели. По-късно това се пренася и във връзките. Ако една жена има самочувствие и цени себе си... тя не би позволила лошо отношение или поне не задълго... но дълбоко неуверената в себе си жена, ще стои, ще прави компромиси, докато не схване написаното погоре или пък, докато другия не вземе решението и е факт, че много от жените, кото са сами, биха продължили да правят компромиси, ако другия им даде тази възможност. ... ох дълго стана,
Моят отговор е малко по-различен. Аз също съм израстнала без баща, при положение, че нашите се водиха женени, но само на хартия. Това просто ме направи много силна от малка, нямаше го татито, който да ме закриля, който да ми подложи рамо, и да ми помогне, когато имам нужда. Всичко зависеше само и единствено от мен.......... и много ясно, когато се ожених и открих, че имам мъж, който не ми предлага това, което смятах като нормално за мъж, се усетих че мога да се справя и сама с живота, и така много бързо взех решението....... пък и бях много млада тогава, много напориста, и нразеща спънките, които ми предлагаше съвместния живот с бившия ми възлюблен. За следващата ми връзка е доста по-сложно, но това е истината-децата на самотни родители са много по-самостоятелни, и по-борбени с живота. Между другото сега го наблюдавам и в голямата ми дъщеря.
За хубаво или за лошо, това е живота. Живи и здрави да сме, всичко е божие дело и дано да имаме късмет
За хубаво или за лошо, това е живота. Живи и здрави да сме, всичко е божие дело и дано да имаме късмет
Не мисля, че се предава по наследство.
Мама е разведена. Аз бях 1ви клас. Бащата на мъж ми е починал, когато Джони е бил на 9месечна възраст.
Много зависи от личния пример и възпитанието. Аз като растях все казвах, че нужда от мъж нямам, че защо аджаба да се омъжвам, след като ще се разведа. Мама беше много огорчена в началото и изглежда ми беше повлияла. След някакъв наш разговор много се стресира и започна всячески да се стреми да ми показва всичко положително и да ми казва "моля те, не гледай мен".
Мама е разведена. Аз бях 1ви клас. Бащата на мъж ми е починал, когато Джони е бил на 9месечна възраст.
Много зависи от личния пример и възпитанието. Аз като растях все казвах, че нужда от мъж нямам, че защо аджаба да се омъжвам, след като ще се разведа. Мама беше много огорчена в началото и изглежда ми беше повлияла. След някакъв наш разговор много се стресира и започна всячески да се стреми да ми показва всичко положително и да ми казва "моля те, не гледай мен".
Не мисля че се предава по наследство . Моите родители имаха прекрасен 30-годишен брак и винаги много съм искала да имам подобно семейство. Просто сбърках в избора на човека.
. Моите родители имаха прекрасен 30-годишен брак и винаги много съм искала да имам подобно семейство. Просто сбърках в избора на човека. 
"А бе не 4е ми тежи на ду6ата това 4е си нямаме татковци. Ама все пак може би има някакво влияние. Нито аз, нито майка ми сме искали да сме самотни мами. А може би се предава "по наследство" това 4е харесваме неподходящи мъже????"
Това е едната страна на нещата.
Другата е че при подобно "наследство" много по лесно се вземат решения от типа " Майната ти, аз и сама мога да си го гледам"
Не съм съгласен, че половината мъже са неподходящи за семеен живот. Просто много от вас искат да си превъзпитът мъжа такъв какъвто са си го представяли и се стига до
Това е едната страна на нещата.
Другата е че при подобно "наследство" много по лесно се вземат решения от типа " Майната ти, аз и сама мога да си го гледам"
Не съм съгласен, че половината мъже са неподходящи за семеен живот. Просто много от вас искат да си превъзпитът мъжа такъв какъвто са си го представяли и се стига до