Как да помогна на мъжът си ?

Не съм мъж, но подобни интервенции си плачат за помощ от психолог. Т.е. тя би трябвало да започне още отначало, още преди да е извършена.
Ако той отказва, може ти да отидеш сама при такъв и да се допиташ какво да направиш. Срещни се с хирурзите, помоли за подходящи контакти.

Баща ми претърпя същото - ампутация поради рак на пениса много рядък вид рак, междудругото. Но той е възрастен, на 71 години е и подходи духовито. Шегуваше се, че го дава изцяло на водопроводни функции, отговаряше с хъс на всички съседи, дето нетактично подпитваха какво - що: "А, скоро ще изляза с официално съобщение, в кварталната градинка   Може и да ви покажа, да няма недоразбрали   " И той си има своите моменти на страх и черногледство заради диагнозата - самата дума карцином влияе страшно на психиката  
Не знам какво да те посъветвам. Ти си единствената, която може да намери път в такива сложни преживявания...

И аз не съм мъж, но ....от това, което съм разбрала за мъжете:
Те много силно се асоциират с пениса си.Малко или много, той е тяхното второ АЗ.И мисля, че повече го притеснява загубата на мъжествеността му, отколкото риска от връщането на рака, по един или друг начин.
За съжаление, смятам, че само психолог би помогнал.
И много, много търпение, деликатност и внимание.
Дано се справите и преминете успешно през това.   

Задължително психолог..
За мен - дори преди операцията е трябвало още.

Правилно са ти казали горе - посети ти самата психолог и говори с него. Мисля, че това е първата крачка. Иначе - от мен аплодисменти за силата и куража, които проявяваш, че не си се отказала и въпреки всичко смяташ да се бориш. Жалко, че мъжът ти не осъзнава сега каква жена има.

За психолог преди опрерацията никой не спомена. Даже в болницата повече го натовариха психически.

Представете си.

Отивам да го видя ден преди операцията и заварвам цялата стая пълна с млади момчета и момичета студенти, мъжът ми с изути гащи на леглото, а един лекар му държи члена и им показва тумора. Лошо ми стана. На него какво му е било пък изобщо не мога да си представя.

Поне да беше в кабинет някакъв а то в стаята където всеки може да влезе.

После пък на маймуни ни направиха.

Значи като отидохме да вземем епикризата и гледаме пише за наблюдаващ лекар някакъв дето мъжът ми
не го е чувал. Търсим го за контролен , а той казва. Аз не съм запознат със случая ви. Търсете опериращия. А защо сте писан ? Не знаел. Да сме питали секретарката. Безумие някакво.

Три седмици го търсехме хирурга. В отпуски бил. На семинар бил. По спешност бил някъде.
Като го намерихме ни вика - аз съм си свършил работата. Отидете с епикризата в онкото и там ще ви следят.   

Направо нямам думи. Нямам думи. Да не бях видяла не бях повярвала.

Откриха му досие в онко диспансера. Сега на 3 месеца ходи на някакви комисии.
От там пък се връща много изнврвен. Не казва защо като го питам, но то се вижда, че не му е добре като ходи.

Иначе в началото и аз бях решила да търся психолог. Издирила бях контакти на двама психолози, но като му казах че искам да отидем отказа категорично. Не можело да знаят какво му е. 

Те са професионалисти казвам му. Ще те разберат.

Като намериш вика някой с отрязан при него ще ида.

Мъжът ми е на половината на баща ти Мариша.

В началото и той се опитваше да се майтапи.

Сега вика поне ще спреш да ме ревнуваш.

Аз по начало много го ревнувах, но ако можех да избирам бих избрала да го ревнувам пред това сега.

И му го казвах и се майтапехме в началото ама този период отмина много бързо.
 
Пътя вече не знам къде да го търся. Отчаяна съм много.

Че ще минем ще минем. Къде ще ходим. Има и по-лошо. Аз поне се мъча да мисля положително, но на него не знам как да повлияя.
Мъча се и аз покрай него. Не мога да не преживявам 17 години живеем все пак.
Борили сме какво ли не и ми е трудно като гледам мъжът ми да се топи и нищо да не мога да сторя.

Страх ме е да не си докара нещо така.

 Защо не пишат мъже ? Нали тук е мъжката част на сайта ?

KZ78, а има ли някакви шансове да помогне пластичната хирургия? не може ли да се направи някаква реконструкция? дори и да не е сега, но след известно време...
имам близка опериарана от рак на двете гърди, изрязани са “до кокал“, та горе-долу мога да си представя как се чувства съпругът ти. тя също много се промени, затвори се вкъщи, промени си и отношението към най-близките. уж пребори най-коварната болест, но е друг човек, отне ѝ нещо от душичката тази гад.
нямам думи как са се отнесли с него, силни хора сте и двамата, вярвам, че ще минете и през това.

Ами то и да не сме силни какъв друг изход имаме. Да седна да плача ли? Той пък още по малко ще седне да се жали. През какво сме минали не ви е работа да знаете. Той беше опората в семейството в най-трудния момент. За това все още не съм се отказала.

Нямам представа от пластични операции но от това , което видях че е останало от пениса не знам как може да се възстанови. 

може би е добре да се консултирате със специалисти, дори и да не е в българия. видях, че в българия има специална клинична пътека за реконструкция, т.е. покрива се и от здравната каса. взимали се тъкани от други части на тялото на пациентите и се изграждала специална протеза (не съм сигурна, че точно възпроизвеждам написаното в описанието на интервенцията), която позволявала на хората да възстановят и сексуалния си живот. мисля, че си струва да помислите в тази посока. 

Не се бях замисляла за това. Ама пак доктори, операции. Даже и да има начин пък не знам как ще го придумам.

А секса ни е още една болна тема. Като взема да го гушкам и той ми вика - преди като бях на ред все ти се спеше.

Истина е за мой срам ама нищо не мога да променя .

KZ78,

Каквото и да пиша, ще е ..

Щом той отказва да потърси помощ - опитай ти.
Не за да го правиш зад гърба му - а защото ти самата имаш нужда от помощ.
За да помогнеш адекватно на друг - първо трябва да се погрижиш за себе си.

Съвсем сериозно го казвам.

Достатъчно си стресирана и изтощена и ти.
Най-вероятно и съпругът ти го вижда и усеща и това допълнително го товари.
 

Ами все си мисля, че не съм за помощ. А и какво да му кажа като тръгна на психолози ?

Тръгна ли, ще си помисли, че той е причината. И ще е прав. И още ще го натоваря все едно му е малко.

Направо не знам.  Осъзнавам, че е почти безизходна ситуацията. Ако не спечеля доверието му все ще съм в омагьосан кръг.

Оценявам съпричастността на всички ви. Дано никога да не стигате до подобни дилеми.

А бе как един мъж не каза поне една дума бе ?

Не е нужно да му казваш, че търсиш помощ.

Точно, защото се чувстваш в безизходица - е добре да го направиш.

Кой мъж би ти дал съвет?

Едва ли някой точно през това е преминал.

Ясно е - това е огромен удар по самочувствието, сриване на егото, личността и тн.
Трябва да намери сили да се концентрира върху това, което има (теб, вас и добрата работа).
Никак не е малко. 

Ще помисля за това. Обещавам.

А съвет не точно чакам от мъжете, но поне да кажат как виждат те през тяхния поглед неговите постъпки.

Всичко може да мога, но да съм мъж не мога. Не мога да знам как мисли мъжът в подобна ситуация.

Чувам, че колата спира пред гаража. Утре ще дойда пак.

Благодаря ви. От много време ми тежи, че няма с кой да обсъдя това.

Благодаря. 

Да, пиши когато можеш.
 

Здравейте.

Днес мислих и премислих всичко , което ме посъветвахте. 

Потърсих доколкото мога информация и ето казвам до какви изводи стигнах.

Относно реконструкция на пенис.

Намерих един сайт за пластична хирургия където цената за удължаване беше 2600 евро. Не вярвам да има възможност по здравна каса, а и мисля без да съм сигурна, че става дума за здрав орган. За вече ампутиран сигурно е двойно и тройно. Не ни е във възможностите.

Резултатите от интернет за трансплантация на пенис са още по обезнадеждаващи. Споменава се че първата е направена съвсем скоро от 12 хирурзи и са я подготвяли 3 години. След това , което преживахме в нашите болници не мисля, че някой изобщо прави нещо подобно.

Относно среща с психолог.

Най-трудно ще е да му кажа, че отивам при такъв. Да не говорим , че и да скрия рано или късно ще научи защото нали и там ще има някакво заплащане, а ползваме една банкова сметка. Като време също ще ми е трудно да намеря.

Мисля обаче, че ще се справя и сама.

Вчера вечерта например спах като никога спокойно цяла нощ. Не ми се беше случвало от времето , когато съпругът ми беше здрав. Явно като споделих и намерих разбиране ми е олекнало макар че не съм си давала сметка за това.

Вече благодарих но пак ще ги кажа.

Благодаря на всички за разбирането.

Няма да спра до тук. Мисля да поговоря с мъжът си по някои въпроси. Знам, че ще е труден разговор но ще го направя.

Явно друг начин няма да разбера мислите му. Дано да не стане по- лошо.

Ако имате някакви други идеи бих се радвала да ги прочета.

Сама виждаш - споделянето помага.
Представи си ако го правиш с добър специалист.
Струва си, повярвай.  

Колкото до хирургията - консултация трябва, не интернет мнения. Има варианти за плащане на части и тн.

Помага. Много помага.

След малко ни идват гости. Утре ще съм тук.

Приятна вечер. 

Не се обиждай, но това са оправдания. Заложено е съвместното ви бъдеще заедно, а ти се притесняваш, че той щял да научи. И какво? По-зле ли ще стане от сега? Можеш да скриеш, ако решиш, а относно плащането - винаги можеш да отделиш сума от домакинските разходи или от твои лични и да я заплатиш. Колко струва една консултация с психолог? Едва ли е стотици лева. След първата, ако прецениш, че ще има полза и искаш да продължиш, тогава го поставяш пред свършен факт, защото наистина последващите разходи за специалист вече няма как да се скрият.

И не, сама едва ли ще се справиш. Но ти си знаеш. Това дотук беше лично мое мнение.

В "белите" държави има консултации с психолог за близки на болните.Без значение от заболяването.
Да ги "научат" как да приемат болестта на другия, как да му говорят, как да се справят с "капризите" и психиката на болния.
На теб ти трябва точно това-някой да ти каже как да подхождаш към мъжа си, да ти обясни защо той се държи "така или иначе", да ти даде съвет/мнение по въпроси, които те вълнуват и не можеш да обсъдиш на този етап с мъжа си.
Ако ти си адекватна на ситуацията, много по-лесно ще намериш път към съпруга си.

Не търся опрвадание.

Реших го вече за психолога. Ще го направя, но само след като му кажа.

Не е само до парите.

Трябва да знае мъжът ми защото до освен това, че попитах тук нищо друго не съм правила зад гърба му през целия ни съвместен живот.

Мъж ми е. Ще намеря удобен момент и начин да му го кажа.

Не знам как е в другите държави.

Предполагам че освен консултация с психолози лекарите следят и за възстановяването на собствените си пациенти.
Също така не ги подлагат на прегледи пред другите болни и посетителите, уважават ги и пазят достойнството им.

Само предполагам. Не знам със сигурност. За тук обаче нищо от горното не важи. Тук си никой. Предмет.
 
Здравно осигурен си, влизаш в държавна болница и ти казват, че освен направление трябва да платиш 300 лева за екип, 100 лева за стая, и да си носиш даже тоалетна хартия.

Жалко, но е така.

KZ78, реконструкцията на пенис е възможна и се извършва по клинична пътека 82, т.е. заплаща се от здравната каса. Не знам защо не сте уведомени за тази възможност.
Не съм мъж, жена съм, също както и ти. Само си представи за момент, че тази диагноза ти я бяха поставили на теб, в резултат на което се разделяш с двете си гърди и матката. Имаш вече деца, но би ли отишла на плаж, на басейн? Как би се чувствала, когато той посегне да те погали?
Точно заради психическата травма вече не само се препоръчва реконструкция на гърдите, но го правят по време на самата ампутация или скоро след това / поне навън/.
Затрупването с работа е неговият начин да не мисли за това, което го е сполетяло. Гледа си семейството, но сигурно му се иска, ако може да избяга някъде, далеч от всичко.

Обезателно проучи въпроса с реконструкцията. Само това ще му помогне да се възстанови психически и да си върне самочувствието и достойнството. За психолога добре са те посъветвали, намери начин да го убедиш, но и той е прав, че не става при всеки. Трябва да има опит с такива пациенти, напр. болничен психолог. Не знам откъде сте, но от това, което споменаваш за болницата май сте го оперирали в глухата провинция. Вървете в София.

В София се оперира. 

Иначе живем в провинцията да.

Май трябваше да отидем в Пловдив, но станалото станало.

Снощи проведохме един дълъг, тежък, но много полезен за мен разговор.

Почти на всички въпроси се намери отговор и почти същото което казваш ти.

На психолог пак отказа да отиде, но аз ще отида.

Мислила съм и за това. В смисъл на мен да ми се беше случио. Честно мисля, че нямаше да се справя.
Притъмнява ми само като си помисля.

Инче не знам дали си попадала в състояние да имаш нужда от операция. Дано никога не попадаш но
където и да отидохме никой не казва повече от това, което е негова работа. В смисъл казват "ампутация" и нищо повече.

Това психолог, това реконструкция го научих от тук. Ще проуча доколкото е възможно.

Два пъти съм раждала. Слава на бога при мен нямаше проблеми, но и там беше така.

Никой нищо не казва кое и как. Само ако трябва да се носи нещо или да се плаща вече си казват.
Трябва човек да е грамотен медицински за да знае кое и как може.

Иначе май не става. Не съм чувала и за консултанти по подобни въпроси. Може и да има, но не знам.

Като отида при психолога ще видя какво ще стане.

Дай боже да всички и семействата ви да сте живи и здрави.

Браво на теб за силата на духа ти. Започни от психолога, нататък нещата вярвам сами ще се наредят. Успех!

Благодаря ти.

Станах силна. То накъде иначе. Ако лудна кой ще гледа децата ми.

Ако знаеш за колко неща съм преосмислила през това време изобщо няма да мислиш, че съм силна.

Само като си помисля какви гевезлъци съм правила.

Kато е искал да излиза с приятели или колеги никога не го пусках сам.

Ама ревнива бях. Страх ме беше защото си ми е симпатяга. Глупачка съм била.

Боже, дано никога да не причинявате на мъжете си това, което аз съм правила.

Все ми се иска да стане като преди, но като си помисля пък аз за какви никакви неща съм се ядосвала и за какви неща съм му правила проблеми вече не знам дали преди е било по-добре за мен или за него.

Ама назад няма връщане.

Ще се наредят нещата по един или друг начин. Няма накъде. Само да ми е жив и здрав. 

Друго не искам.

 

Не се обвинявай,аз мисля,че си прекрасна съпруга. 

Благодаря. Дано е така.

А разбрах, че мъжът ми мисли много за мен.

Знаеш ли какво ми каза по време на онзи разговор.

Знам , че ти е трудно вика. Ако искаш намери си някой за секс. Само децата и клюкарките да не разбират.
От мен проблем няма да имаш.

Още не мога да повярвам , че съм го чула.

Нямам никакво намерение да търся. Секса не ми е залипсвал.

Ама това, че го каза мъжът ми не мога да не го оценя колко мисли за мен.

Кой мъж ще го каже това ?

Ох защо човек не цени нещата като ги има, а чак като ги загуби ?

Съжалявам ако ви товаря с безумни мисли, но няма с кой да споделя.

Извинете ме. 

Аз просто не знам какво да ти кажа,иначе те чета от началото,това е форум - няма кой да натовариш - най много наистина на теб да ти олекне.

Направо не искам да си представям на него какво му е,но и на теб никак не ти е лесно. Ама наистина нямам думи. 

То и аз нямам вече.

Какво му е пък и аз не мога да кажа. След онзи разговор взе мелко по малко да се отпуска. Да споделя. Не че  ми е по-добре, нопоне малко открехна какво му е на душата.

Никой не заслужава подобно нещо. Защо господ му прати това не знам. 

Да,със сигурност и на него ще му олекне като споделя,ще му тежи с една идея по-малко. Много си силна,възхищавам ти се,аз не знам дали щях да се справя в подобна ситуация.  Надвам се малко по-малко да успеете да се съвземете от това,което ви се е случило.

Защо не потърсиш във форума мъже или жени преживели подобна операция? Те най-добре ще го разберат и пред такива хора по-лесно ще споделя, защото те от собствен опит знаят какво преживява. Техните половинки пък ще разберат теб. Групите за взаимопомощ са полезни именно с това, че се споделят проблеми, които са общи и специфични за групата. Споделянето има психотерапевтичен ефект.

Госпожо, съжалявам за случилото се. Това, с което мога да помогна е да се посъветвате с уролог за реконструкция. Работих в урология известно време. Веднъж дойде един пациент, който преди време си беше слагал сам парафин в пениса. След редица усложнения се наложи да му го ампутират. В резултат нямаше никакъв пенис, но имаше запазен скротум. Използвайки тъканта от скротума, колегите бяха започнали процедура по реконструкция. Тя, естествено, не се извършва с една операция, а е многоетапна и изисква много време и търпение. НО ефект си заслужава усилията. Естествено пенисът му никога няма да изглежда като преди, но фактът, че "там долу" все пак има "нещо" е достатъчно удовлетворяващ.
Не знам от кой град сте, но Ви съветвам да избягвате университетски и държавни болници (освен ако урологът,който работи там, не е светило!). Успех!!!
P.S. Щом имате възможност да дойдете в Пловдив, направете една консултация с д-р Валерий Дойчев. Изключително ерудиран и компетентен лекар. Дано не се сметне за реклама, но имах късмет да работя с него и имам лични впечатления...

Благодаря Сия.

Сигурно у всеки има сила някаква , която се изявява в определени моменти за да се съхрани.

Вчера го придумах да отидем някъде заедно за почивните дни. За моя изненада се съгласи. Ще разтушим малко, че и на него му идва нанагорно и на мен. Слава на бога вече е по-лесно да си говорим.


Мамару.

Да потърся не знам как. Преди да стана член разгледах раздела за здраве. Трагедии човешки, пази боже, но не мога да съм полезна.

Едно ,че не съм потърпевша и друго, че не ми е удобно да питам има ли жени на които мъжът е с подобна операция.

Трудно се споделя подобен проблем. Знам го от личен опит.

То за диагнозата няма какво да се говори. На мен ми трябваше да погледна през мъжки очи.

 
ФБИД.

Благодаря за съпричастността.

Мога в подходящ момент да упомена на мъжът си за въпросния лекар.

Разбирате, че аз няма как да проведа въпросната консултация.

Бих била изключително благодарна да споделите и името на психолога, който консултира пациентите  на др. Дойчев преди и след подобна интервенция.

Г-жо,сама споделихте,че назад във времето мъжът ви е бил опората в семейството.Бог така подбира двама души,мисля,че да са си лика-прилика.Сега е ваш ред да се окажете силната...Честно да ви призная,ако бях на мястото на съпруга ви,сигурно бих рухнал.Но пък от опит знам,че на човек като му дойде на главата,се оказва много,много по-силен,отколкото е предполагал.И така-факт е,че съвети не бихме могли да даваме.Само вие знаете какво ви е.И все пак-струва ми се,че единственият начин да излезете от положението е на първо време да намерите решение на проблема.След това да споделите със съпруга си решението и да изчакате.То трябва да узрее в него.Едва когато  стане готов,чисто практически да реализирате предложеното от вас решение.
***
Преди 3 годин мой близък имаше тумор на простатата.Спаси го проф.Чакъров от Св.Анна в София.Направи му нова простата,изрязвайки част от дебелото черво.Революционен метод,спасил десетки животи.Едва ли проф.Чакъров все още практикува,но при повече упоритост бихте могли да го откриете.Може би той ще ви ориентира за качествен пластичен хирург,който да свърши работа.А че такива манипулации вече съществуват,нямам съмнение.Преди 2 дни гледах документален филм,че в Самоа били...5 пола.Представяте ли си?И там пластичните операции на гениталиите са масовост...Даваха как тестисите хирургът превръща в срамни устни.Стана ми гадно и превключих тв-то.Така или иначе медицината е напреднала.Дано намерите решение в тази посока.След това просто го съобщете на съпруга си и го чакайте колкото е необходимо.Когато стане готов,дерзайте.Желая ви успех.Дано не съм прекалил със съветите,нарушавайки личното ви пространство.Но толкова много искам да помогна.Извинете ме,ако има нещо.

Никак не прекалявате Един татко. Вие сте първия мъж престрашил да каже нещо. Ценя това.

Именно това, че трябва да съм силна , а се чувствам повече от безсилна ме накара да потърся помощ.
 
Господ малко ме е надценил, но пък уроците му са безценни за мен. Така направи, че ми изпълни всички мечти и с това ме наказа за всичките ми грехове. Аз имам много грехове да изкупвам.

Мъжът ми също премина през голам катарзис. Казвала съм го, че беше съвсем друг човек.

Слава богу добре стана, че отидохме да починем. Много време си говорихме. Започнах да го разбирам малко по малко.

Да съм честна само съм мислила, че знам какво му е.  Научих неща, които никога не бих се досетила.
Научих, че всичко със сексуален подтекст му действа подтискащо. Като се загледах и замислих ами то почти във всичко е заложен сексуален подтекст. Филми, реклами, клипове, шеги. Чак сега разбрах защо не иска да се вижда с други хора. Ами те като не знаят и току изтърсят нещо такова. Ами няма да му е хубаво на мъжът ми.

Мисля, че добре му се отрази да сподели всичко с мен. Даже накрая си направи и шега със състоянието си.
Дано да се попроменят нещата в положителна посока.

Прав сте и за това, че трябва да е готов. Поне за сега мисля, че не е защото както ми призна като се сети за лекари и му призлява. Този месец трябва да ходи на онкото ама изобщо не иска.
 
Като се съберат вика пациентите пред кабинета и като вземат да се разпитват кой от какво е опериран, кой какви процедури минал, после пък вземат да разправят кой колко години бил живял и как е умрял направо не ми се стои казва мъжът ми.

Това за световната медицина е вярно, но за тукашната не важи. Веднъж една лекарка по съвсем по друг повод каза нещо, което напълно обясни всичко, което му се е случило. Звучи страшно, но по опита на мъжът ми е истина.

Радостна съм за вашия познат, че е попаднал на свестен лекар.
 
Иначе документални филми и за животни съм гледала, които ги третират по-добре от хората тук.

А пък тия игралните дето показват едни лъскави болници, едни всеотдайни лекари по цял ден със слушалки на врата, едни уютни стаи с по едно легло, седи доктора до пациента, държи му ръката и водят задушевни разговори. Смях.

Още веднъж благодаря за отношението.  Пожелавам ви и на вас и на близките ви никога да не достигате до лекари.

Тия дни по моя молба пообиколихме да се видим с наши приятели с които не се бяхме виждали скоро.

Минахме през Дряновския манастир. Там в двора се заговорих с една жена.

Споделихме това онова. Тя идвала да се моли за сестра си, че прекарала инфаркт.

Аз пък и казах, че идвам да поискам прошка за греховете си.

И тогава тя ми каза едни думи, които ме накараха много да се замисля.

Господ ще ти прости каза ми тя. Ти на него нищо не си сторила. Прошка за греховете трябва да се иска от хората които си наранила.Те ако ти простят тогава ще са ти опростени греховте и ще ти е успокоена душата.

А дали ще простят питах аз.

Ами от теб зависи. Гледай повече добро да им правиш и ще простят.

Оттогава тези и думи ми кънтят в главата.

Човекът, който най-много искам да ми прости е мъжът ми. Много искам да ми прости за времето когато
бях егоистка и мислех само какво аз искам. Тогава го смятах за редно щом се е оженил за мен.
Ако не беше станало това още щях да смятам така. Господ ми показа ,че съм грешала.
Сега искам да ми прости ама и да ми прости как ще изкупя греховете си.
Как да му кажа , че вече ще става каквото той иска ?
Той вече нищо не иска от мен. Нищо.

Знам, че жената е била добронамерена. Знам, че не е имала това като го е казвала, но думите и ме изкараха от равновесие.
 
Сигурно Господ ми е прати за да го проумея и да спра да Му се моля и да се обърна към този, от който трябва да искам прошка.


Прощавайте пак, че ви споделям. Няма на кого да кажа. Искам да споделя че дано да ми олекне.
 

 KZ78,
 

Мисля, че прекалено много се самоизмъчваш.
Ти нямаш вина за станалото.

И не си виновна, че преди си била еди-каква си.
Важното е сега каква си.

Защото Господ вижда само това - развитието ни.
Ако го има - значи си постигнал мисията в живота си.
А изпитанията - те са само за да ни "помогнат" в това.

Прости на себе си - за това, че си била "някаква" някога. Ако не беше такава - сега няма да си това, което Си. Поискай прошка и от мъжа си и му благодари - че заради него си се променила.
Той също се променя. И също благодарение на теб.

Благодаря ти за това, че пишеш това.
Поне да знам, че някой го е прочел.
 
Приемам, че не съм виновна за случилото се с мъжът ми.
Приемам, че не съм виновна и за това което му се наложи да преживее.
Приемам, че Божия промисъл не може да ми е ясен.
Приемам, че не мога да поправя миналото и трябва да живея със спомена за това.

Не мога да приема обаче, че съм била толкова години сляпа за проблемите на собствената си личност.
Не мога да приема, че не съм виждала знаците, които ми е давал.

Не мога да приема и това, че не успях да стигна до Него по-рано.

То е казано - Той ни праща изпитания за да се обърнем към Него. Той наказва тия, които обича за да го намерят.

На мъжът ми не знам как да му поискам прошка. Търся думи, търся начин, но още не съм го намерила.

Вече слава богу си говорим преди да заспим. Споделя това онова. Изслушвам го. Споделям и аз нещо от деня.

После ми казва лека нощ и заспива.

Спи до мен. Не ме пергръща, но е до мен.

Чувам го как диша, понякога се събуждам и го гледам, протягам ръка към него без да го докосвам
и ми се струва, че от него струи топлина, която не мога да обясня.

Още не мога да си взема отпуск за да отида на психолог. За добро или лошо две колежки са в болнични
и няма кой да работи. Шефа ми обеща другия месец да ми даде 3 дни.

Това е от мен. 

И аз те чета отначалото.
Досега не намирах думи, с които да те успокоя, да ти дам сила...
В последните си редове пишеш , че нощем протягаш ръка, но не го докосваш. Докосни го, прегърни го - ей, така в съня си. Може и да не се отдръпне и той в съня си. А ако се отдръпне - сигурна съм, че ще съжали.
Прочетох, че всичко със сексуален намек го потиска, но ние хората, имаме нужда от прегръдки. Много искам да се намали болката и на двама ви!
След разговорите пак ставате близки! Говорете и му споделяй.
 

Благодаря ти за добрите думи.

И аз имам нужда да ме прегърне. Въздържам се защото знам, че не му е приятно.

Иначе наистина започва да се отпуска. Преди си мълчеше и не знаех какво му е.
Сега като ми каже и вече му е по-спокойно. Знам, че е така защото вече не става да ходи някъде както беше преди. Искам още малко да му поолекне и някоя нощ ще опитам да го прегърна.

 Дано да ме приеме. За сега съм доволна, че си говорим.

Въздържам се да му казвам неща, които имат нещо общо със секса, но това е защото знам.

Хората няма как да го знаят, а телевизията направо гъмжи от сексуални намеци.

То филми ли не са, то реклами ли, онази на простамол е направо отвратителна в това отношение.

Преди не обръщах внимание , но сега ми вядят очите такива неща.

Знам, че нещата няма как да се променят само защото на мен не ми харесват, но ми е болно, че колкото на мен ми са отвратителни два пъти повече са непоносими за съпругът ми.

Купих си една бабешка нощница и съм прибрала всичкото еротично бельо на тавана.

Жал ми е да го хвърля защото той ми го е подарявал, но един ден и това ще стане.

Ох, дано на никоя от вас не ви се случва да минете през това да виждате мъжът си когото обичате как не може да е вече предишния човек.

Живи и здрави да сте и Бог да е с вас и да ви пази !
   

Ще спестя няколко клишета, излишни са на фона на вашата сила - твоята и неговата! Ще се справите, ако има някой, който може да го направи, това си ти. Защото имаш и си имала не галош, мазньо, петльо или путьо, а скала до тебе, такъв мъж няма да срещнеш, аз също, предполагам. Две деца и 17г. връзка, страхотно, започваме от тук.
Той живее и е живял заради теб и вас, затова и бачка сега по 12 часа, това е да си мъж в този момент, какво да прави по-мъжко! Това е добре. Кажи му истината в очите още днес, че няма толкова силен мъж като него, не го повтаряй по няколко пъти. Утре му кажи пак истината - че той те е направил майка и щастлива съпруга и искаш да те направи и баба и бабичка, не забравяй последното. Пиши му смс, но не прекалявай с разговори и обяснения, пускай по една истина всеки ден - как се е грижил за какво ли не, спомни си, как се грижи и те защитава, какво е изградил и как всичко това е също твоя живот и съдба, тук пак повтори, че искаш да остареете заедно, знам че го искаш. И той би направил същото за теб. Абсолютно същото.
Лека - полека му покажи, че ще минете през това, прегръщай го повече, ако те отблъсква или отблъсквал както писа, ще ти кажа защо е - защото е скала, за да те предпази и да поеме сам колкото се може повече, разбираш ли, ти знаеш сама колко голям мъж имаш. Кажи му какъв баща е.
Ще те прегръща много повече от теб - него, един ден ще дойде, намеси се и тогава и спрете времето, все едно медитирате, спирайте времето и под завивките, например, покажи му къде и как да те докосне и докосва и колко, само двамата сте, без да мислите в този момент.
Не знам колко е удобно да пиша, но приятни нервни окончания има и отпред и отзад, говорим научно тука и за двата пола.

Ако трябва и можете - продайте нещо, свийте жилището, свийте бюджета или го променете и намерете най-добрия вариант за реконструкция, първо, нек да е приоритет. После се глезете повече, храна, екстри, почивка, винце, снимайте се и прави албумчета. Радвайте се на децата, излизайте на разходки и гледайте филми и подобни занимания. Нови хобита може би, нова кола за него?
Ще спирам и няма да проверя как нахвърлих нещата, но пак да повторя, ти имаш най-силния мъж от всички тука, а и ти си з момента най-силната жена, която съм срещнал виртуално в този сайт. Ще се справиш. Остана малко спокойствие да хармонизирате ежедневието и лека - полека ще се наредят нещата. Реконструкцията ще мине също. Не бързай, но търси най-добрите.
Ах, колко много остава! Покажи му го!!!
Внуци, работа, разходки, вкусна храничка, хобита, това всичко ще е ваше и е ваше!

Не мога да не се съглася с мъжкото мнение по-горе..

Извинете за закъснелия отговор . Не смятах, че някой ще пише вече тук.

Благодаря !

Много мили думи, но не ми харесва, че казвате за мъжът ми , че е най-силния от мъжете на всички тук. Силен е да. Осъзнавам го всеки ден. Мъжете на жените тук обаче не са по-слаби.
Не вярвам жена да се омъжи за мъж , който и е дал повод да мисли, че е слаб. Сигурно обаче те са ги оценили без да минават през подобни премеждия, а не като мен.
Иначе за другото, което казвате сте прав. Много ни предстои и съм решена това, което зависи от мен да го напарвя каквото и да ми струва.
За операция още не смея да отворя дума. Още не съм посетила психолог защото нямам отпуска.
Като го посетя се надявам да получа някакви насоки как да подходя за да имам успех в убеждаването му. Парите после ще ги мислим.

Доколкото за интимната близост. И там съм много внимателна. Преди 10-тина дни една нощ се събудих и леко сложих ръката си в неговата. Не знам в просъница ли или по инстинкт той я притисна до него си и продължи да спи. Почтти се разплаках. Толкова не съм се вълнувала и на сватбата ми. Цяла нощ не спах. Не съм пробвала пак но мисля, че нещата се пропукват откъм физическа близост. Дано да не съм в грешка.

Още веднъж благодаря.

Благодаря и на жената , която ми писа съобщение. За момента няма да предприемам нищо защото както казах не аз съм потърпевшата а мъжът ми не знае за това, че търся помощ тук.

Ще минавам да гледам тук за да не ви карам да се чувствате все едно говорите на никой.

Пожелавам на всички тук здраве и нека Бог да ви помага.

КЗ78, бъдете активни и се радвайте на всички мигове, постепенно едно по едно ще се променят нещата, ти си много важна, ще износиш този стрес, но Господ го вижда и няма да ви остави. 

Накарай го да те чука с подръчни материали и средства - пръсти, език .. да не изброявам. Щом разбере, че все още може да те доведе до оргазъм, със сигурност ще има подобрение.

Включи се и втори мъж, но по-добре да не беше. Как му го побра ума горното, да се чудиш.
Аз също чета Вашата история, не съм писала, защото не намирам думите за да кажа нещо успокоително или да помогна, но след този не можах да се въздържа.

Опитах се да се поставя на мястото на горкия човек и това според мен много би помогнало. Съжалявам ако не съм достатъчно женствен и душевно извисен за този форум, но искате мъжко мнение - ето ви го.

Аз те разбирам какво имаш предид - и съм съгласна с теб.
Но..човекът още въобще отказва да мисли за секс и всичко със сексуален подтекс го дразни.
Как си мислиш, че ще се опита да прави секс въобще?

Ако човекът е такъв типаж, като  streetz, сам щеше да предложи, без да се налага да го "карат".

Стреез.

Бих била много щастлива мъжът ми да ми направи подобно предложение, но за момента той не проявява интерес към това.

На всички останали благодаря за хубавите думи. Дано никога не разберете какво е един мъж да не гледа на вас като на жена. Няма по-лошо нещо.

Бъдете живи и здрави.

Бог да е с вас и с вашите близки.

 KZ78, писах, писах и когато реших да го публикувам, то взе, че системата ме изхвърли. Отново влязох в профила си, но написаното се изгуби
Приемам това като знак, че не трябва да давам мнението си в тази тежка ситуация.
И все пак знай, че Господ ни дава само изпитания с които може да се справим. А това е велико изпитание за теб като съпруга!
Още сега ще запаля една свещичка да мине по- бързо този тежък момент и от него да излезете още по- силни и сплотени  

Благодаря ти.
Не са  нужни много думи за да се изрази подкрепа. Нека всичко, което си направила да ти се връща като благодат.

Искам да се извиня на тези жени, които случайно съм засегнала с думите си. Написах отговори но не знам дали съм успяла.

Извинете пак ако не сте получили отговори.

А мъжете, които са здрави и не обръщат внимание на жените си им трябва един здрав тупаник. Съжалявам ако съм крайна.
Излиза, че мъжът ми е по-мъж от всички тях. Дано един ден да научат какво са направили.
Дано Господ им даде такъв урок, че да разберат колко мъка са причинили на жените си.

Лека вечер на всички.

Пак ме извинете ако съм обидила някоя жена незаслужено.

Разбира се, че е по-мъж от много от нас, ти му се радвай и го цени, защото наоколо е пълно с мишоци, които освен стойки и разсъждения, друго нямат. Вие имате семейството си и децата си, а тепърва ще остарявате и тогава ще ни се живее още повече. Живи и здрави.

Има един вид пластична операция, която, надявам се, може да помогне - Фалопластика. Най-често се използва при импотентни мъже, както и за увеличаване на дължина и широчина. Не съм запозната дали е възможност във вашия случай, но не пречи да питате. Като цена мисля, че е около 2-3 хиляди, да много пари, но здравето цена няма.

Здравейте.

Благодаря за последните изказани мнения.

Извинете ме че отдавна не съм посещавала тук, но доста ми се събра и за капак малките се разболяха един след друг.

С две думи. Ходих на психолог. Човека ме изслуша. Съвета му е да не се мъча да помагам на съпругът си защото така го карам да се чувства слаб. За операцията също трябва мъжът ми да узрее и реши сам. Всичко натрапено ще го отдалечи от идеята за операциата.

Почти същото ми казахте и тук.

Това, което по ме притесни е, че той сподели, че никой хирург не го е търсил него или доколкото знае негови колеги за подобен на мъжът ми проблем. Това искрено ме кара да съчувствам на мъжете преживяли по една или друга причина операции, които са ги направили инвалиди откъм полов живот.

Това е доста отчайващо.

Добрата новина е че мъжът ми вече се държи почти нормално изключая физическата близост с мен. Не намирам обаче причина да му се сърдя. Вече и не страдам толкова.

Тъй като не се очертава да ми намалее работата до нова година пожелавам на всички тук и на семействата им много, много здраве. Като сте здрави щастието ще ви е спътник.

Весело посрещане и на новата година. Бог да е с вас и с вашите близки.

Здравейте, с голямо закъснение, повече от година след като е публикувана, попаднах на тази тема. Не знам дали отново ще влезете да четете, но все пак ще напиша и своето мнение като допълнение към двете смислени мъжки мнения, които видях по темата.

Искрено се надявам да сте по-добре и двамата към днешна дата, да се справяте с гигантската промяна в живота Ви. Съчувствам Ви от сърце за всичко, през което сте преминали с нечовешката ни здравна система!

Дано сте здрави в момента - това е най-важното!

По темата си мисля следните неща:

Първо - не мисля, че мъж, който не е преминал през подобна операция, е напълно способен да си представи какво му е на съпруга Ви. Аз поне не знам как бих се чувствал - знам, че би било ужасно, естествено, но би било крайно лицемерно да кажа, че мога да се поставя на негово място. Вие самата сте забелязали колко експлицитно-сексуално е всичко около нас - телевизия, шегички, разговори и т.н. Освен бликащата отвсякъде сексуалност, нашето общество обича да се бъзика с подобни проблеми. Толерантност трудно ще срещнете - "толераст" е обида у нас. Със сигурност това допринася към проблема, ако не е и основната част към настоящия момент.

Второ - мисля, че колкото и да е парадоксално, мъжете сме по-крехки от жените при подобни проблеми - по-трудно продължаваме напред, по-дълбоко приемаме нещата. Ако лицето на една красива жена бъде обезобразено, тя ще страда, ще се депресира, но си мисля, че някак ще продължи напред, ще превъзмогне поне частично проблема, особено ако има любящ мъж до себе си. Мисля, че за мъж загубата на пениса би била по-трудна за приемане. Въпреки че обективната реалност е, че пенисът всъщност не е толкова важен! Щом дори деца имате, щом сте заедно, щом се обичате, щом хората не се обръщат след него по улиците, както правят при хора, страдащи от заболявания, които обезобразяват лицето - реално проблемът в главата е този, който трябва да бъде преодолян. Но това е вероятно по-трудно за мъж. Виждам, че и двамата сте изключително борбени и силни, но след като искате мъжко мнение - може би той в по-слаб от Вас в това отношение. И ще трябва да сте безкрайно търпелива.

Трето - за съветите да поправи положението - не съм проучвал въпроса за реконструкция, но съм силно скептичен, че е възможна такава, особено пък такава, която да позволява нормални еректилни функции, което в крайна сметка е целта - не казвате да има здравословни проблеми, трудности с уринирането или нещо подобно. На Ваше място бих бил внимателен преди да давам напразни надежди. Най-добрият вариант ми се струва, че би бил той да приеме ситуацията такава каквато е. Добър психолог вероятно би помогнал, но не съм сигурен у нас какви са алтернативите - това, което Ви е казал Вашият психолог ми звучи като нормална човекша логика, която би могъл всеки човек да Ви каже. По-скоро, ако смятате, че нещата се влошават, ако Ви се струва, че има мисли свързани със самоубийство, ако е дълбоко нещастен, отчаян, ако все още продължава да не може да спи и т.н. - може да се обърнете към психиатър, който да предпише лекарства от семейството на антидепресантите примерно. Депресията е болест като всяка друга, свързана е с химичния баланс в мозъка и се влияе много добре от антидепресанти, в приемането на които няма нищо срамно! За съжаление е минало много време след операциите - ако са ми верни сметките близо 2 години. На този етап дори да е имало депресия, тя или е преминала или е станала хронична и не съм сигурен доколко би се повлияла от единствено медикаментозно лечение, но ако смятате, че има риск да посегне на живота си или да се влошат нещата като всекидневно функциониране (ходене на работа, сън, хранене и т.н.) - потърсете подходящ психиатър, специализиращ в подобни проблеми.  

Четвърто и последно. Мисля, че най-трудното, но и най-смисленото нещо в случая е човек да приеме огромната промяна в живота си и в начина по който се възприема и да продължи напред. За да стане това, говоренето за проблема помага много. Не е хубаво, че се е затворил в себе си по такъв начин, но щом поне с Вас говори - насърчавайте го да говори колкото се може повече. Това няма как да стане с питане или подбутване от Ваша страна, по-скоро трябва с търпение и изключително много внимание да не го засегнете. Идеален вариант би бил ако може да обмени опит с пациенти преминали през същата операция - тогава би се почувствал доста по-нормален. Виждал съм по филмите на запад такива групи за взаимопомощ, но тук такова нещо май няма. Пък и би било добре да са хора със същия тип операция. Ако знаете английски - потърсете в някой англоговорящ форум за онкоболни или възстановяващи се за хора с подобни проблеми. Струва ми се, че колкото повече се отпусне да говори за това, толкова по-лесно ще го приеме. А приеме ли го - това е просто един пенис! Много мъже напр. се раждат с твърде малки пениси, вероятно имат проблеми в сексуалните си отношения, има всякакви проблеми, свързани с това. Не пенисът прави мъжа "истински мъж", дори и в леглото. Присъединявам се към мнението, че Вашият съпруг е безкрайно повече мъж от много други мъже! Имате деца, семейство, можете да имате близост и без секс и в крайна сметка при всички двойки рано или късно с напредването на възрастта идва моментът, когато секс вече няма, но това по никакъв начин не значи, че нямат близост. А дори секс не е невъзможен, може би дори и той би могъл да извлече физическо удоволствие от него, ако се е запазила някаква чувствителност, а дори да няма чувствителност - мозъкът често компенсира липсата на основен ерогенен център,какъвто е пенисът при мъжа и е възможно да намерите други начини да му доставяте удоволствие - например с галене, откриване на ерогненни зони и т.н. Той на Вас няма да има никакви трудности да Ви достави сексуално удоволствие, което вероятно би му помогнало да си възвърне част от изгубеното самочувствие. Но преди изобщо дори да мислите за подобни неща - трябва да му помогнете да приеме себе си, да преодолее травмата - не знам колко време ще Ви е необходимо, но Вие сте му единствената опора поне от описаното в темата и от Вас зависи да бъдете още по-силна и да му помогнете и на него. Не избързвайте със секса, близост от типа на държане за ръце, прегръщане, целувки е напълно достатъчна, не правете Вие първата крачка или много много внимателно както сте се хванали за ръце по време на сън. Но и бъдете готова, ако той е склонен да Ви прегърне например, да му отвърнете, без да ескалирате или да го притискате да прави нещо повече от това. Много е важно според мен да правите нещата в правилния ред, а той е, че първата стъпка е той да приеме себе си, да се пребори със срама, да започне да вижда реалистично ситуацията - не твърде драматично, както вероятно в момента (или към момента на темата) гледа на нея. Едва след това започвате да търсите физическата интимност помежду си, без задръжки и притеснения, но и без да бързате и без да робувате на предразсъдъци.

Надявам се, ако в труден момент влезете отново във форума, да попаднете на това мнение и да Ви е поне малко от полза. Ще се опитам да влизам периодично и да проверявам за отговори от Вас по темата и да Ви отговоря, ако се появят други въпроси или искате да споделите нещо.

Успех Ви желая от сърце!

Със сигурност това през, което минава мъжът ти е нещо ужасяващо за всеки мъж. Аз например ако мина през нещо такова сигурно бих посегнал на живота си. От голямо значение е да си до него в тези тежко моменти. Това, че вече имате деца е много много хубаво и важно чисто псохологически за него, понеже поне има поколение. Наистина не го насилвай и го уверявай непрекъснато, че за теб той е все още същия човек и единия пенис или липсата му не е от съществено значение за теб. Поради тази причина не го и натискай за операции и прочие за да не го приеме като пришпорване един вид, че искаш обратния му вид за собстевените си нужди - това би сринало и без това разклатената му психика в момента защото ще се почувства непълноценен за теб. Накратко - много много сериозно търпение е необходимо в ситуацията. За психолог - нека той самия го пожелае, и се почувства готов за това. Мъжете сме изключително крехки стане ли въпрос за мъжеството ни и липсата на пенис определно е огромно посегателство над мъжката ни психика. Неслучайно се е ползвало като наказание преди време. Също с риск да отворя стари рани - каква точно е била първоначалната причина за преглед и съответно диагностициране?

Здравейте! Аз съм мъж на 39 години и бих искал искрено и детайлно да споделя проблема си с надеждата, че ще получа адекватни и добронамерени съвети. Ако не съм избрал точната тема, насочете ме.

Да, става дума за секс. Преди около половин година се оперирах от фимоза. Преди това нямах качествен полов живот. Възстановяването мина добре, доволен съм от резултата естетично, а и дискомфортът от допира до бельо бързо отмина. С приятелката ми (влязох във връзка малко преди операцията) бяхме търпеливи, докато приключи периодът на заздравяване. Когато започнахме да правим секс, нещата не се получаваха гладко. Има желание, има привличане, но често ерекцията ми е нестабилна. В началото го отдавах на обрязването - адаптиране към новата ситуация, лек дискомфорт в зоната на белега, понижена чувствителност на главичката. При френска любов не изпитвам никакво удоволствие, дори е по-скоро неприятно. Стимуацията с ръка понякога има ефект, но пак не е нещо, което носи наслада, защото все пак липсва кожата и онова приятно триене. Към днешна дата нямам никакви неприятни усещания в ежедневието в резултат на операцията, но проблемът с ерекцията остава. Изследвах си тестостерона, в норма е. Често имам сутрешната ерекция, макар и не всеки ден. С приятелката ми се възбуждам дори от допир или целувка, понякога само от прегръдка. Но членът ми бързо спада, почти винаги точно преди проникване. Постепенно изключих да имам физически проблем и явно е въпрос на психика. От друга страна, все си мисля, че ако главичката беше чувствителна като преди операцията, елементарно стимулиране щеше да помогне. А сега не е така. Приятелката ми е изключително толерантна и се старае да ми помогне. Аз съм напълно откровен с нея, не крия и не премълчавам нищо.  Връзката ни ще е съвършена, ако решим този проблем. Той ми влияе много и почти денонощно мисля за това. Което сигурно го задълбочава. Сякаш сексът е изпит, а не удоволствие. Когато си легнем, с лекота се възбуждам, но реша ли да премина към проникване, пада за секунда.

Моля за мнения на хора, които са минали през нещо подобно или са компетентни по темата. В допълнение, не пия, не пуша и се старая да спортувам, макар че не съм в перфектна форма.

Дали някакви добавки и билки от типа на "бабини зъби" биха дали резултат или нямам нужда от такива? Със сигурност не искам да прибягвам до химия, а и не мисля, че състоянието ми го налага. Но нещо на природна основа бих опитал, а и може би ще подейства дори с това да донесе спокойствие и увереност. Но за целта се нуждая от поредица успешни опити, които да разсеят негативните мисли.