Аз съм на 28 г.,а че съм осиновена зная от около 25 год.( МАМА ми е каза когато съм била на около 3год.) Разбрах коя ми е кръвната майка преди 8 год. На всичко отгоре ТЯ се оказа наша роднина. Та от тогава не спирам да си мисля "Дали поне веднъж се е сетила за мен през тези години?" .ТАТЕ почина преди 17 г.,а Мама почина миналата година и аз събрах сили и помолих моя близка да Й се обади, като си мислех,че трябва да дойде на Погребението поне от благодарност към МАМА , че все пак Й е подсигурила спокойствие(друго си е да знаеш къде се намира изоставеното ти дете).......... Познахте, ТЯ не дойде! Пък и за какво ли трябваше да идва?! Сигурно и на НЕЯ не и е леко, но аз не искам нищо от нея.... Искам да знам ,че някой, някъде, от време- навреме се сеща за мен! Просто знак. Някакъв съвсем незабележим за ДРУГИТЕ знак!!!!! Аз също съм майка........
- Публикувана: 20 апр. 2006, 11:27 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2006, 08:04 ч.
Дали се сеща за мен поне на Рождения ми ден?
Мила Радмила,
Със сигурност биологичната ти майка се сеща за теб ПОНЕ на рождения ти ден и не само тогава... Не прави заключения от факта, че не е дошла на погребението на майка ти - за това се изисква много смелост, на която тя вероятно не е била готова. Да се покаже пред всички, да се изправи пред изпълнените с упрек и обвинение погледи, да отговаря на въпроси, на които едва ли знае отговора, да понесе стигмата, с която обществото заклеймява майките, изоставили децата си.
Ще ти пиша на лични съобщения.
Със сигурност биологичната ти майка се сеща за теб ПОНЕ на рождения ти ден и не само тогава... Не прави заключения от факта, че не е дошла на погребението на майка ти - за това се изисква много смелост, на която тя вероятно не е била готова. Да се покаже пред всички, да се изправи пред изпълнените с упрек и обвинение погледи, да отговаря на въпроси, на които едва ли знае отговора, да понесе стигмата, с която обществото заклеймява майките, изоставили децата си.
Ще ти пиша на лични съобщения.
щом се е погрижила да си при нейни роднини - надали е такава безотговорница като повечето дето мятат децата си без право на осиновяване. надил случайно си попаднала при нейни/твои/ роднини. не знам дали да я оправдавам, но поне за нещо се е погрижила.
а дали се сещо.. ми сеща се. но с какви чувства?
искам само да ти пожелая да си силна и смела и да не ти се налага да разичташ на НЕЯ, защото няма смисъл. а че се сеща - бъди сигурна, то икрава да си - сигурно се сещаш! виж за жалост това не е гарант, че би могла някой ден да е нещо повече от далечна роднина за теб.
Но пък и има надежда - сега след като твоите баща и майка са починали - може пък да се престраши да те види някой ден.
а дали се сещо.. ми сеща се. но с какви чувства?
искам само да ти пожелая да си силна и смела и да не ти се налага да разичташ на НЕЯ, защото няма смисъл. а че се сеща - бъди сигурна, то икрава да си - сигурно се сещаш! виж за жалост това не е гарант, че би могла някой ден да е нещо повече от далечна роднина за теб.
Но пък и има надежда - сега след като твоите баща и майка са починали - може пък да се престраши да те види някой ден.
Много тъжна история.
По начина по който пишеш за родитетелите си, мисля, че са се отнасяли с теб като с принцеса.Добре, че поне си попаднала на добри хора.А както казва и Catnadeel, щом родната ти майка се е погрижила да останеш при роднини или наистина и е било трудно да вземе това решение или пък приемните ти родители са истински Хора.
Пожелавам ти много щастие и късмет в живота!
По начина по който пишеш за родитетелите си, мисля, че са се отнасяли с теб като с принцеса.Добре, че поне си попаднала на добри хора.А както казва и Catnadeel, щом родната ти майка се е погрижила да останеш при роднини или наистина и е било трудно да вземе това решение или пък приемните ти родители са истински Хора.
Пожелавам ти много щастие и късмет в живота!
Мила Радмила,
моето мнение е по-различно. Можеше да ти даде този знак, от който имаш нужда, особено след като родителите ти са починали. Можеше да намери начин, след като ти си я поканила на погребението, ако не дойде, поне да ти се обади. Вероятно се сеща за теб и то не само на рожденния ти ден. Но има хора, които причиняват болка с бездействието си, с мълчанието си, зад което се прикриват. Тези хора са много "интересни", дори "мистични" и затова им помага мълчанието им. И ние останалите непрекъснато търсим оправдание за техните постъпки, за тяхното бездействие, когато според нас е съвсем логично да направят нещо, или за тяхното мълчание. Но мълчанието не винаги е злато.
Бъди здрава, радвай се на детенцето си и не я съди.
моето мнение е по-различно. Можеше да ти даде този знак, от който имаш нужда, особено след като родителите ти са починали. Можеше да намери начин, след като ти си я поканила на погребението, ако не дойде, поне да ти се обади. Вероятно се сеща за теб и то не само на рожденния ти ден. Но има хора, които причиняват болка с бездействието си, с мълчанието си, зад което се прикриват. Тези хора са много "интересни", дори "мистични" и затова им помага мълчанието им. И ние останалите непрекъснато търсим оправдание за техните постъпки, за тяхното бездействие, когато според нас е съвсем логично да направят нещо, или за тяхното мълчание. Но мълчанието не винаги е злато.
Бъди здрава, радвай се на детенцето си и не я съди.
Това да дадеш детето при близки роднини е хем благородно,хем много трудно.Аз пък веднага се сещам за осиновителите-лека им пръст.И на тях не им е било лесно...БМ близо до теб ,а ти гледаш нейното дете и не се знае дали няма да си го поиска и да обърка живота им.Ти как разбра?Питам,защото не е изключено БМ да е дала обещание да не се доближава до теб,и сега да продължава да го спазва.Ако е така, ще и трябва време.Дай и го.Лошо няма да подържате връзка.Най-великото на този свят е да простиш.
Сигурно се сеща,няма начин да го забравя този хем хубав хем тъжен за нея ден-денят на твоето раждане!Ти си направила първата крачка към биологичната си майка,щом не се е отзовала значи си има своите причини!Не и е леко!Опитай пак,покани я на гости 
но недойде ли неправи по-вече опити за близост!Хубаво е,че те е дала на близки хора,но...какъв живот е бил нейният...ужас..да си виждаш детето и да не можеш да го гушнеш..да го докоснеш..да му избършиш сълзите като плаче.. избора си е бил нейният някога!Ако дойде да се видите-ПРОСТИ и!
но недойде ли неправи по-вече опити за близост!Хубаво е,че те е дала на близки хора,но...какъв живот е бил нейният...ужас..да си виждаш детето и да не можеш да го гушнеш..да го докоснеш..да му избършиш сълзите като плаче.. избора си е бил нейният някога!Ако дойде да се видите-ПРОСТИ и! 
Някога в един друг живот,едно момиче роди дете.И го изостави. Никога не забрави.Днес това дете стана на 17.Честит рожден ден,моя болка.Желая ти ,цялото щастие във вселената. 
Гери...не знам какво да ти кажа, не знам какво изпитваш, просто четейки постинга ти ми се прииска да те прегърна
да сеща се за теб
в твоето писмо прозира желанието ти тя да те обича
ти сякаш я молиш да ти каже че те обича и да ти обърне внимание - онова внимание което ти е било отказано от нея от самото начало
незнам може би просто трябва да я оставиш на мира и тя е преживала драма с това че те е оставила
в твоето писмо прозира желанието ти тя да те обича
ти сякаш я молиш да ти каже че те обича и да ти обърне внимание - онова внимание което ти е било отказано от нея от самото начало
незнам може би просто трябва да я оставиш на мира и тя е преживала драма с това че те е оставила
Дано се сеща!
Аз съм израстнала само с майка си, баба и дядо! Стотици пъти съм се чудила дали баща ми се сеща, че има дете някъде, на 27 години съм, до ден днешен не съм си отговорила на този въпрос? Но гледам напред, негова си работа, ако се сеща, сеща се, ако ли не - нищо ново под слънцето!
Аз съм израстнала само с майка си, баба и дядо! Стотици пъти съм се чудила дали баща ми се сеща, че има дете някъде, на 27 години съм, до ден днешен не съм си отговорила на този въпрос? Но гледам напред, негова си работа, ако се сеща, сеща се, ако ли не - нищо ново под слънцето!
Дано се сеща!
Аз съм израстнала само с майка си, баба и дядо! Стотици пъти съм се чудила дали баща ми се сеща, че има дете някъде, на 27 години съм, до ден днешен не съм си отговорила на този въпрос? Но гледам напред, негова си работа, ако се сеща, сеща се, ако ли не - нищо ново под слънцето!
Аз съм израстнала само с майка си, баба и дядо! Стотици пъти съм се чудила дали баща ми се сеща, че има дете някъде, на 27 години съм, до ден днешен не съм си отговорила на този въпрос? Но гледам напред, негова си работа, ако се сеща, сеща се, ако ли не - нищо ново под слънцето!
Ама бащите са друго нещо - не са майки, не ги е боляло за децата.
Аз и двата пъти като раждах имаше майки, които родиха и си оставиха децата за осиновяване и всичките те плачеха и не искаха това, но им се налагаше, а ние плачехме с тях.
И аз все си задавам този въпрос. Отговора ми е доста черноглед, аз съм третото от пет деца и единственото захвърлено в дом.Мисля, че ме е изхвърлила от съзнанието си, че с грижата за другите 4 си е измила съвестта и надали помни кога ми е рожденната дата.В противен случай щеше да опита да ме намери или да каже на братята и сестрите ми и те да ме намерят, но никой не е почукал досега на вратата ми и надали ще го направи след 37 години.
При теб е по-различно, оставила те е на познато семейство, което ме навежда на мисълта, че не и е било все едно, а напротив.Сигурно мисли доста често за теб, но има причина да не дойде, може да се страхува от укора ти.
При теб е по-различно, оставила те е на познато семейство, което ме навежда на мисълта, че не и е било все едно, а напротив.Сигурно мисли доста често за теб, но има причина да не дойде, може да се страхува от укора ти.
И аз все си задавам този въпрос. Отговора ми е доста черноглед, аз съм третото от пет деца и единственото захвърлено в дом.Мисля, че ме е изхвърлила от съзнанието си, че с грижата за другите 4 си е измила съвестта и надали помни кога ми е рожденната дата.В противен случай щеше да опита да ме намери или да каже на братята и сестрите ми и те да ме намерят, но никой не е почукал досега на вратата ми и надали ще го направи след 37 години.
При теб е по-различно, оставила те е на познато семейство, което ме навежда на мисълта, че не и е било все едно, а напротив.Сигурно мисли доста често за теб, но има причина да не дойде, може да се страхува от укора ти.
При теб е по-различно, оставила те е на познато семейство, което ме навежда на мисълта, че не и е било все едно, а напротив.Сигурно мисли доста често за теб, но има причина да не дойде, може да се страхува от укора ти.
Аз до колкото знам законът позволява само децата да търсят майките, а не обратно. Мисля че на тях официално не им дават справки и информация.
, прегръщам те 
Това, което ще разкажа по-долу ще отговори само до някъде на въпроса ти.
И така имам приятелка близка, която в момента има две прекрасни деца с една година разлика по между им. В момента живее без брак с бащата на децата си и са много щастливи. Преди години обаче тя е имала връзка с същия човек. Тя забременява но разбира прекалено късно, казва му...
Тъй като тогава са имали доста свободна връзка (всеки е спал който си иска) той и казал, че детето не е негово и я напуснал. Един месец по-късно той се жени за друга. В последствие се разведе и сега са щастливи заедно.
След като той я е напуснал тя не е имала друг избор освен да роди детето. Гинеколожката, която и е водила консултациите и предложила да и намери свестни хора да осиновят детето. Така и станало. Родила и прекарала 3 дни в родилното с малкото си бебе. Изписали я и се прибрала вкъщи празна отвътре и с празни ръце.
Разказвала ми е че решението да остави детето си е било най-трудното решение в живота и. Тя не е имала кой да и помогне и да я подкрепи. Момента , в който е дала детето си на новите му родители е бил много тежък за нея. Доста време след това е била в тежка депресия, от която много трудно се е съвзела.
Скоро си говорихме и тя ми каза, че няма ден през живота и без да помисли за оставеното дете. Каза, че с отварянето на очите си сутрин първо за нея си мисли. Много я боли. Казвала ми е как иска ей така за миг само да я прегърне или поне от далеч да я види.
Сигурна съм, че твоята майка всеки ден си мисли за теб! Не се знае колко и е тежко и колко трудно и е било да те остави. Ако не и пукаше за теб нямаше да те остави при роднини. Просто дай и малко време.
И така имам приятелка близка, която в момента има две прекрасни деца с една година разлика по между им. В момента живее без брак с бащата на децата си и са много щастливи. Преди години обаче тя е имала връзка с същия човек. Тя забременява но разбира прекалено късно, казва му...
Тъй като тогава са имали доста свободна връзка (всеки е спал който си иска) той и казал, че детето не е негово и я напуснал. Един месец по-късно той се жени за друга. В последствие се разведе и сега са щастливи заедно.
След като той я е напуснал тя не е имала друг избор освен да роди детето. Гинеколожката, която и е водила консултациите и предложила да и намери свестни хора да осиновят детето. Така и станало. Родила и прекарала 3 дни в родилното с малкото си бебе. Изписали я и се прибрала вкъщи празна отвътре и с празни ръце.
Разказвала ми е че решението да остави детето си е било най-трудното решение в живота и. Тя не е имала кой да и помогне и да я подкрепи. Момента , в който е дала детето си на новите му родители е бил много тежък за нея. Доста време след това е била в тежка депресия, от която много трудно се е съвзела.
Скоро си говорихме и тя ми каза, че няма ден през живота и без да помисли за оставеното дете. Каза, че с отварянето на очите си сутрин първо за нея си мисли. Много я боли. Казвала ми е как иска ей така за миг само да я прегърне или поне от далеч да я види.
Сигурна съм, че твоята майка всеки ден си мисли за теб! Не се знае колко и е тежко и колко трудно и е било да те остави. Ако не и пукаше за теб нямаше да те остави при роднини. Просто дай и малко време.
Милички,
Ужасно ми се иска да сте прави, но защо не ми се обажда. Аз имам нужда от нея, поне така си мисля. Аз съм сираче (мама и тате починаха)и така бих искала да зная, че тя се мисли за мен. може би, давайки си ясната сметка, че мама и тате няма да се върнат...... Ловя се като удавник за сламка..... Така ми се иска някой да ме прегърне и да ми каже, че ме обича, безкрайно ме обича......
Няколко пъти посягам към телефона за да и се обадя, но мама все казваше, че когато тя е готова сама ще ме потърси и че не бива да я притеснявам. А аз просто искам да и кажа, че не я мразя, че не я съдя, дори напротив.....
Искам да дам спокойствие на душата и..... И че в мое лице, тя има добър и верен приятел..... Аз имам собствено жилище, семейство, живот, детенце, финансово съм добре обезпечена, образована съм (с две магистратури съм)...... Не искам нищо от нея..... Искам да бъде моя приятелка. Боже, аз си я обичам по мой си странен начин, колкото и това да ви звучи странно. Пиша всичко това, криейки в себе си огромното надежда, някой ден случайно да попадне във форума и да прочете това..... Аз ще бъда търпелива и ще чакам. Плаша се само, че времето минава..... А аз наистина искам да се срещна с нея в този живот.....
Ще чакам, какво друго ми остава....?!
И за да не оставя у вас грешно впечатление, ще ви кажа, че аз имам една майка и един татко и те починаха. Аз ги обичам безкрайно, не боготворя ги и те ужасно много ми липсват.....
Благодаря ви!
Ужасно ми се иска да сте прави, но защо не ми се обажда. Аз имам нужда от нея, поне така си мисля. Аз съм сираче (мама и тате починаха)и така бих искала да зная, че тя се мисли за мен. може би, давайки си ясната сметка, че мама и тате няма да се върнат...... Ловя се като удавник за сламка..... Така ми се иска някой да ме прегърне и да ми каже, че ме обича, безкрайно ме обича......
Няколко пъти посягам към телефона за да и се обадя, но мама все казваше, че когато тя е готова сама ще ме потърси и че не бива да я притеснявам. А аз просто искам да и кажа, че не я мразя, че не я съдя, дори напротив.....
Искам да дам спокойствие на душата и..... И че в мое лице, тя има добър и верен приятел..... Аз имам собствено жилище, семейство, живот, детенце, финансово съм добре обезпечена, образована съм (с две магистратури съм)...... Не искам нищо от нея..... Искам да бъде моя приятелка. Боже, аз си я обичам по мой си странен начин, колкото и това да ви звучи странно. Пиша всичко това, криейки в себе си огромното надежда, някой ден случайно да попадне във форума и да прочете това..... Аз ще бъда търпелива и ще чакам. Плаша се само, че времето минава..... А аз наистина искам да се срещна с нея в този живот.....
Ще чакам, какво друго ми остава....?!
И за да не оставя у вас грешно впечатление, ще ви кажа, че аз имам една майка и един татко и те починаха. Аз ги обичам безкрайно, не боготворя ги и те ужасно много ми липсват.....
Благодаря ви!
Защо не и напишеш писмо? По телефона е трудно да се изразят чувства. Седни и напиши едно писмо - излей си душата и всички чувства и и го прати. Надявам, се че след като прочете всичко ще те потърси. Не знам дали съвета ми е адекватен но все си мисля, че така ще е ок.
Ти няма да се чудиш какво по-напред да кажеш в телефонната слушалка и ще можеш да изложиш всичките си мисли и чувства в едно писмо а не рискуваш (от страх или вълнение) да ти затвори телефона. Някой може да каже "ами тя може да изхвърли писмото" сигурна съм, че няма да го направи защото писмо трудно се изхвърля непрочетено...
С теб сме пише какво мислиш да правиш.
Ти няма да се чудиш какво по-напред да кажеш в телефонната слушалка и ще можеш да изложиш всичките си мисли и чувства в едно писмо а не рискуваш (от страх или вълнение) да ти затвори телефона. Някой може да каже "ами тя може да изхвърли писмото" сигурна съм, че няма да го направи защото писмо трудно се изхвърля непрочетено...
С теб сме пише какво мислиш да правиш.
Добро утро!Сега ще дам и моя скромен принос към темата.Честно да си кажа изобщо не ме интересува дали се сеща за мен или кога точно го прави.Не знам да ли тя се сеща,но аз изобщо не се сещам.Имам чудесна дъщеря,не чак толкова чудесен съпруг/това за съпруга е шегичка/,хубав баща и най-красивата котка.Нямам нито времето,нито желанието да мисля по подобни теми.За едно единствено нещо съм и благодарна на тази жена,че ме е оставила,а не спирам да благодаря на Бог,че точно при такива невероятни хора съм попаднала.АЗ,може и да съм писала,но пусти мозък изтича с кърмата и не помня.Показали три бебета момичета на родителите ми /лека и пръст на мама/,аз съм била първата по легло и като съм опулила едни очи/била съм на 40 дни/и татко казал това ще е.Те му казали да види и другите,но те били категорични.Аз,с моята прословута астма,която отшумя в пубертета колко безсънни нощи и тревоги и притеснения са преживели моите родители.Колко обич са ми дали,абе с две думи не мога да мисля да тръгна да я търся-Нямам Желание.
Във подфорума влизам по една единствена причина-заради тези,които осиновяват.Прекланям се пред тях!А в на Ивка съпруга направо съм улюбена дет викаше баба ми.Ама то такваз каризма таквоз чудо.На други мъжете не съм виждала!
Така,че Радмила я си гледай семейството и си живей живота!
Ще ме простите,ако съм била крайна за някой,но това е моето мнение.Така чувствам нещата аз!
Във подфорума влизам по една единствена причина-заради тези,които осиновяват.Прекланям се пред тях!А в на Ивка съпруга направо съм улюбена дет викаше баба ми.Ама то такваз каризма таквоз чудо.На други мъжете не съм виждала!
Така,че Радмила я си гледай семейството и си живей живота!
Ще ме простите,ако съм била крайна за някой,но това е моето мнение.Така чувствам нещата аз!
Препоръчани теми