Публикувана: 12 ноем. 2004, 18:51 ч.
Последно мнение: 13 ноем. 2004, 18:38 ч.

за разбирането и вманиачването

2 415
18
1

1
2
Всички

12 ноем. 2004, 18:51 ч.

Враца
Мнения: 5 208

Днес си говорих с един близък за мен човек за проблемите и чувствата, които са ме затресли и остнаах изненадана как не може да ме разбере.
Според този човек най-добре било сега да се откажа за 6 месеца, защото съм се убедила, че не става. Както и да спра да мисля за това.
Добре де, как става този номер със спирането? Не става. И да си дам почивка 6 месеца пак ще мисля. На което ми казаха, че съм се вманиачила, че искам това бебе сега и веднага.
признавам си стана ми много болно и без това тия дни съм нагоре-надолу.
Та искам да ви питам вас дали ви разбират или грешката е при мен?
Според мен никой, който не е изжживял всичкото това очакване, разочарование неможе да се постави на моето място, колкото и да ми казва обратното

# 1 12 ноем. 2004, 18:54 ч.

Мнения: 4 068

Ва много зависи.
При мен има хора, които ме разбират и такива, които не ме разбират въобще.
Права си, че които не го е преживял просто няма как да разбере какво чувстваш и мислиш и колко много боли.
Проблема не е в теб да знаеш. Просто другите не могат да се поставят на твое място и това е.

# 2 12 ноем. 2004, 19:02 ч.

Мнения: 508

А3 3а мене си реших повече с никой да не говоря на тая тема Neutral Face

Не може човек който няма тоя сьщия проблем да те ра3бере Imp

3атова споделянето тук вьв форума е друго нещо Simple Smile

Всеки може да помогне и сьс сьвет и с ра3биране.3аради точно това (споделена мька с колежка)ме освободиха от работа 3 мес.след 3апочването Imp

Желание 3а дете и болничен 3а лапаро Imp

На тая тема вече само с мьжа ми Simple Smile

Той ме ра3бира(И С ВАС ДЕ) Wink

# 3 12 ноем. 2004, 19:17 ч.

Враца
Мнения: 5 208

Е и аз така се чувствам, защото обеснявам ли обеснявам и само ми казват, че така ми е криво, че така си преча, да спра да мисля.
Ни никой не ми предлага начин, по който това да стане. Лошото е, че това е човек от семейството ми, което ме накара да се чувствам още по-зле.

# 4 12 ноем. 2004, 19:18 ч.

Мнения: 1 497

Да, няма никакъв сми. особено като ти кажат "не се притеснявай". Ама те и хората как да реагират като не са в час с проблемите ни.

# 5 12 ноем. 2004, 19:31 ч.

Враца
Мнения: 5 208

Лошото е, когато този човек уж е в течение на всичко и започва с някакъв твърде настъпателен и назидателен тон да ти дава съвети, като елементарно не е запознат с нещата, както аз съм запозната.
Не обичам и да ми казват как се чувствам и как трябва да се чувствам и как според всички не било правилно така да искам бебе

# 6 12 ноем. 2004, 20:46 ч.

Мнения: 4 399

Грешката не е в твоя телевизор, Ва_ва. Май повеЧето сме неразбрани. Аз веЧе стигнах до извода Че Човек който не е минал през това не може да те разбере. Лошото е Че не може дори и да ти съЧувства... Писах в един постинг Че майка ми не ме разбира, а ти се Чудиш Че приятелите те не те разбират. След като майка ми не е в състояние да ме разбере, не виждам кой...

Аз съм казала на много малко хора: на 2 приятелки и на майка ми. И така се разоЧаровах, Че спрях да говоря с хората за проблемите си. Няма шанс да ми помогнат дори и с добра дума, а има риск само да се разоЧаровам. А и не гарантирам Че няма да ударя някой през устата следвщия път когато Чуя Че много се впрягам и затова не става и да взема да се успокоя. Освен това установих Че хората приемат много добре мълЧанието ми. Не им се налага да се преструват и да се Чудят какво да ми кажат.

Перла, ти нали живееш в Германия? Там такива неща не се споменават в службата преди да ти е минал изпитателния срок (6 месеца), Че поемаш веднага риска да те уволнят. Аз и до ден днешен много се пазя в службата да не се изпусна или да не ме Чуе някой Че си взимам Час за лекар (добре Че съм сама в стая!). Дори лекари ме посъветваха за снимката да си взема 1 ден отпуска въпреки Че ми се полага болниЧен. Така и ще направя защото при нас положението е много деликатно и ако ме усетят какви ги вьрша може и да се разделя с работата.

# 7 12 ноем. 2004, 20:52 ч.

Мнения: 4 399

О, Ва_ва, сега виждам Че и при теб е в семейството, а не е приятел този който толкова ги разбира нещата. Сьжалявам! Знам какво е. Ами единственото което можеш да направиш е да спреш да говориш с тоя Човек по въпроса. Знам Че всеки има нужда да сподели, но като споделиме и не ни разберат, не ни става по-хубажо. Ето, споделяй си с нас, ние те разбираме, можеш да си сигурна. Simple Smile

# 8 12 ноем. 2004, 21:52 ч.

Мнения: 506

И аз избягвам да споделям такива неща.Мога да говоря само с майка ми и баща ми и сестрите ми,защото знам че искрено ще се зарадват или ми съчувстват.Като забременях предния път бях казала на една 'приятелка',която уж толкова се радваше,а в очите и виждах голяма злоба.След това като загубих бебето разбрах от общи познати как е злорадствала като е разказвала мойта история.Мразя такива хора!
И аз съм на мнение че само който го изпита може да го разбере истински.За това съм доволна че мога да пиша в този форум.

# 9 12 ноем. 2004, 21:55 ч.

Мнения: 506

И най-много от всичко мразя някой да ми казва да се успокоя и да не мисля и да ме гледа съжалително,а да знам със сигурност че въобще не му пука за нищо освен за собствените му проблеми.

# 10 12 ноем. 2004, 22:24 ч.

Мнения: 948

Не е при теб Cry

И при мен е така. Никой не можеше да разбере или да слуша...само една приятелка. Нито майка ми, нито баща ми, нито приятелите ми нииикоооой! Смея да кажа, че родителите ми пък най- малко ми помагаха! Напротив...изнервяха ме с глупавите си съвети и вайкания. Толкова ме обичат, че прото отказваха да разберат, че имаме проблем. Да не казвам, че за аборта изобщо не се говори! Все едно не е било. Темата се сменя и все едно нищо не е казано...ужасно!
А пък сега е другото- никой не схваща защо съм в болничен, защо се пазя толкова безумно строго...защо се шашкам и притеснявам за неща, които могат да ми се случат...За тях това е глезотия! Не ми го казват, а го усещам по погледа им..по реакциите...
Дааа...миналото си оставя следите и след забременяването, вече сме други хора. По- внимателни, по- предпазливи, а за образовани да не говоря...И тогава трудно се намират хора, които да те разберат. Говорите на различни езици.
Просто майката му е примирие с околните...като приемеш, че няма кой да те разбере и свикваш да си говориш сам Wink

Най- пекрасното нещо са клубовете...за това се създават големи приятелства...и те остават и са истински!

# 11 13 ноем. 2004, 09:53 ч.

Мнения: 508

Вяра,много си права Sad

Точно така се получи при мен Sad

Не 3наех и случайно се и3пуснах

3а което сега мнооого сьжалявам Sad

# 12 13 ноем. 2004, 10:57 ч.

София
Мнения: 4 272

Момичета, аз пък много съжалявам, че споделих с няколко майки от градинката, в която извеждам да играе сина ми, че имаме планове за 2 дете. Те имат малки дъщерички и като ме видят, все почват с думите:'А ти нещо да се похвалиш? Хайде, откога те чакаме!" Може и да го казват с добри чувства, но на мен това ми действа на психиката. Вече не ми се минава през тази градинката, а синчето все там иска да играе. А наоколо все сладки бебчета... Как де не мисля? Как да не ми е мъчно? Опитвам се да го избия на майтап, ама вече не мога!!! Притеснено ми е... Месеците се точат....

# 13 13 ноем. 2004, 11:05 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 222

Мили БъдеЩи мам4ета/ заЩото занам. 4е вси4ки рано или късно Ще станете/
До болка са ми познати "слу4айните" въпрос4ета, и "невинни" подмятания, с годините си бях изградила Щит с/у тях, просто казвах, 4е "то4но сега не искаме да имаме бебе", в пове4ето слу4аи номерът минаваШе, и ме оставяха на мира.Но рабира се имаШе и доброжелатели, които се опитваха да ме убедят 4е годините минават и с това Шансовете ми да забременея намаляват....
Наистина страШно много боли.Тъжно е 4е някои хора дори не си дават сметка, колко много може да те наранят., но за съжаление светът е пълен с жестоки хора, които знаят 4е Ще те засегнат и това им доставя радост.
Испанците може да са всякакви ,но интерес на истината през годините прекарани тук, нито един не ме е попитал заЩо нямам деца, въпрос4етата ми ги задаваха само наШите сънародници...
Бих си позволила да ви дам един съвет, не им показвайте колко много ви боли,/ заЩото 4овек, който не го е преживял не може да ни разбере, колкото и да се опитва.../така поне злонамерените няма как да бъдат сигурни 4е по този на4ин могат да ви уязват

# 14 13 ноем. 2004, 11:11 ч.

Мнения: 506

То това не е много по тази тема,ама сигурно и при вас е така,ама жестоко се дразня някой като разбере че съм женена и задължително пита 'А имате ли деца?'или още по-лошо 'Колко деца имате?'Онзи ден една продавачка в магазина явно се припозна в мен и ме пита кога си взимам детето от детската градина.Отговорих и че нямам кой да взимам от там,защото нямам деца.Стана ми супер гадно и подтиснато Sad

# 15 13 ноем. 2004, 14:40 ч.

Враца
Мнения: 5 208

sl, повдигна и още една болна за мен тема- подмятанията и въпросите. Ей направо полудявам като чуя на колко си, женени сте, а бебе, кога ще мислите. До сега казвах, че ние рано, че искаме да си поживеем, но това не помага, защото следва е как ще сте млади, за кога ще живеете.
Не ми стига, че на мен ми е болно от толкова много неща, имаше момент, в който гледах всички жени дали са бременни, сега ми се свива сърцето при вида на количка, ами трябва да се боря с глупавите съвети и въпроси,
Днес си мислих за вчерашния разговор, признавам си много ми е болно все още, но ми стана още по-криво, защото този човек знае през какво минавам в момента и ми говори така., изобщо не разбирам таквоа поведение. майка ми колкото ид а ме обича и тя се опитва да ми вкара такива съвети, но наситина никой, който не е минал по този път не разбира, ами влошава положението

# 16 13 ноем. 2004, 14:45 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: wa_wa

Ей - ВА

, не ме карай да пиша тук/май нямам право Embarassed

/, но ако това неразбиране е на мъж ти, хмммммммм - пила съм я таз бира!

Напред и нагоре - нали помниш Wink

. С теб съм Sunglasses

- винаги

# 17 13 ноем. 2004, 14:57 ч.

Враца
Мнения: 5 208

Хей Шанка, какво право какви 5 лв, я да не се карам. Не е мъж ми тоз човек, леля ми е. Ако беше мъж ми вече да съм си хванала влакчето за Бургас и да го оставя малко да се усети, но не е той. Добра душа ми е, много се притеснява и м разбира и търпи, че напоследък съм непредсказуема

# 18 13 ноем. 2004, 18:38 ч.

Мнения: 4 399

Цитат на: Teddie

ТоЧно така се полуЧава много Често. Ако отворя дума за това което мен ме вълнува, ме гледат все едно съм извънземно. Казват някоя глупост от сорта Че трябва да се успокоя и то ще стане и продължават да ме засипват със собствените си проблеми...

Перла, много съжалявам Че така се е слуЧило при теб! Да те уволнят си е гадно, да те уволнят по такива приЧини е много болезнено. Дано да си намериш скоро друга работа! И сега си знаеш веЧе, пълно мълЧание. Според немското трудово законодателство докато си в изпитателен срок могат да те уволнят без абсолютно никакви приЧини. След това веЧе е по-трудно защото трябва да се обосноват официално, а това Че искаш да имаш дете не е приЧина. Аз отдавна съм минала изпитателния срок, но при нас текат перманентни съкращения и затова и сега си трая, Че могат да ме уволнят уж под формата на съкращение ако знаят какво ми е в главата...

Препоръчани теми

Имам проблем с нея. Малък, но...

ситни пъпчици по лицето

Зъбки...

Това алергия към семенна течност ли е, моля за съвет?

Причина:

Причина: