Незнам при вас как е на нашия татко много отсъства и имам чувство ,че не знае как да комуникира и какво да очаква от малката,която е на 5,5 години.Сегашния инцидент е следния : При поредната си командировка до Щатите и донесе домашни любимци-скаридки( в една хермитически затворена сфера създадена изкуствена еко среда и в нея 4 скаридки).За съжаление вчера по невнимание малката събори сферата и се сбогувахме със скаритките.Сега идва и момента вкойто баща и и е бесен че тя трябвало да уважава неговия жест той от толкова километра ги бил крепял ит.н..На мен също ми е болно ,но мисля ,че неможеш да очакваш от едно 5 годишно дете да оцени жеста ти.За него дали са от 14 или 14000км му е все едно?Сега се обсъжда с какво да я накажем и аз мисля ,че 1 седмица без ТВ е достатъчно( още повече ,че я лиших от куклин театър за уикенда) а той с грандиозните закани как нямала да получи подарък за коледа и ходи из къщи като бореносен облак .Дайте съвет.
- Публикувана: 14 ноем. 2004, 14:24 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2004, 13:04 ч.
Отношения бащи и деца
Може би малката трябва да се извини само и това е достатъчно. Все пак детето го е счупило по невнимание. Таткото да си сдържа гнева или да го пренасочи на друго място. Това е моето мнение. Все пак не е развалило екосистемата на Земята 
Една седмица без Тв ми се вижда много като наказание, че и без куклен театър.....
Една седмица без Тв ми се вижда много като наказание, че и без куклен театър.....
Ами според мен не виждам изобщо основание малката да получава каквото и да е било наказание, по простата причина, че тя е бутнала сферата " по невнимание", т.е не го е направиал нарочно. Още повече аз съм сигурна че тя много повече се е зарадвала и оценила това, че татко и се е прибрал вкъщи, отколкото какъв точно подарък и е донесъл, от колко километра и какви усилия е положил за да го запази..Ти сама казваш, та тя е дете - как да разбере какво точно е коствало да и бъде донесен подаръка...а таткото явно е изнервен от това, че е положил толкова усилия за да донесе хубав подарък и сега - подаръка го няма...наистина жалко, но детето не е виновно ! Поговори с него, че той не би трябвало да очаква от 5 годишно дете внимание и предпазливост като при големите и, че детето наистина се е зарадвало на подаръка но щее най радостано ако тати просто и обърне повече внимание и си поиграе с нея, а пък за подаръка - рано или късно ще му мине 
Според мен, вината е изцяло на бащата - като не е помислил, дали този подарък ще е подходщ за дете на такава възраст! Още повече, че тая сфера е лесночуплива...Аз не бих я наказвала, щом не го е направила нарочно. За поведението на таткото:"Сърдит съм ти!" - просто нямам думи, no komment 
Цитат на: Юлия Божкова
лошото е че аз всичко това го знам ама на него не му стига изобщо до мозъка,той отказва да разговаря с нея в момента в който тя се приближи той я отрязва с :" Сърдит съм ти" Той ,че е тежък характер аз си го знам ,но ми е жал за детенце.
Ами значи, може би както казваш, таткото няма правилен подход към детето, той в момента е този , който се държи по детски... Но наистина, след като детето няма вина и според теб, застъпи се ти за нея и му кажи твърдо това, което си написала и тук, че детето не може да разбира всичко това и не заслужава да бъде наказвано... А колкото до това, че сега той не иска да и обръща внимание,то, че ще му мине, ще му мине -ама той губи от цялата работа
Детенцето не е виновно, виновен е таткото.
Извини ме, но той по неподходящ подарък от Америка не е могъл да избере. Или май го е избрал за себе си?!
Тук е пълно с играчки от всякакъв тип и размен, големина, вид, дори ние с татко се заиграваме
като ходим да избираме уж за АЛИ.
Аз ако съм на теб няма да го накажа. И това за кукления театър е ужасно. Как ще го лишиш? Само като си представя, че цяла седмица седи и чака театъра, на мен ми става мъчно.
Таткото да обръща повече внимание на детето, там е решението на проблема. Так следващият път ще знае какво да купи от Америка и определено няма да е скариди.
Извини ме, но той по неподходящ подарък от Америка не е могъл да избере. Или май го е избрал за себе си?!
Тук е пълно с играчки от всякакъв тип и размен, големина, вид, дори ние с татко се заиграваме
като ходим да избираме уж за АЛИ. Аз ако съм на теб няма да го накажа. И това за кукления театър е ужасно. Как ще го лишиш? Само като си представя, че цяла седмица седи и чака театъра, на мен ми става мъчно.
Таткото да обръща повече внимание на детето, там е решението на проблема. Так следващият път ще знае какво да купи от Америка и определено няма да е скариди.
Е той и купи и рокля която аз никога не бих купила-Принцера на Дисни розова с брокат и тя е голяма радост, ама адски ме подразни поведението му в тази ситуация.При нас проблема е ,че тя е чакана 4 години след много проблеми включително и раждане на бебе с аномалии което не живя ,а таткото изкарва достатъчно за да е затрупана с играчки,аз съм с тежка алергия и не можем да гледаме домашен любимец ,а тя е фен на животните та може би си е мислил ,че това е добро решение на въпроса ама реакцията му ме вбеси.
Цитат на: Павлина
Може би малката трябва да се извини само и това е достатъчно. Все пак детето го е счупило по невнимание. Таткото да си сдържа гнева или да го пренасочи на друго място. Това е моето мнение. Все пак не е развалило екосистемата на Земята Една седмица без Тв ми се вижда много като наказание, че и без куклен театър.....
Една седмица без Тв ми се вижда много като наказание, че и без куклен театър.....podkrepqm
Благодаря за отговорите, по повод разговорите с тати след 10 години брак съм разбрала,че когато той е ядосан не може да разговаря адекватно мисля да поговоря когато му мине .Днес официално погребахме с малката скаридките и мисля ,че за дълго време у дома няма да влезе друга гадинка.Ще ни дойде нанагорно и на мен и на малката .Днес купих билети за шоуто на ЛИли Игнатова и се надявам с това да я поразведря.
Часно да ти кажа тогава изобщо не се замислях за това ,знаех ,че искам дете и бях готова на всичко след поредния неуспешен опит ,аз бях тази която правеше график кога може да да се направи нов опит просто неможех да си представя ,че след като успявам да забремененявам няма да имам дете.При таткото беше малко по-различно можеби защото той гледаше по отстрани и му изглеждаше много страшно това което ми се случваше той си мислеше ,че детето не е толкова важно по-важното е да сме добре ,но беше на 7 небе когато тя се роди.Мисля ,че и затова толкова преживявам всяка нейна емоция .
Цитат на: Kissa
Според мен, вината е изцяло на бащата - като не е помислил, дали този подарък ще е подходщ за дете на такава възраст! Още повече, че тая сфера е лесночуплива...Аз не бих я наказвала, щом не го е направила нарочно. За поведението на таткото:"Сърдит съм ти!" - просто нямам думи, no komment
и аз така бих се изказала кисса
Оле, побеснях като прочетох това.... 
Абе жена, ти като счупиш нещо какво правиш? Не гледаш телевиzия и стоиш накаzана в ъгъла няколко дена ли? Какво ви е виновно милото дете?????????? То не го е направило нарочно, ти сама го каzваш. В такива моменти децата zнаеш ли колко ги е страх?
Това, което правите с него е ПСИХИЧЕСКИ ТОРМОЗ.
Кое ви дава право на такова отношение?
А вие какво оставяте го да вилнее докато изпочупи цялата къща ли? Аз също страдам като счупя нещо и не смятам ,че когато детето счупи нещо трябва да му казвам- няма нищо ще купим друга ( случва се и това ,но зависи от нещото все пак),то все пак трябва да разбере цената не нещата.
Мисля, че ако зависеше от теб намаше да се караш и наказваш. За съжаление си между "чука и наковалнята", образно казано и трябва да лавираш. Повечето майки често изпадат в подобни ситуации. Просто бащите обикновено не могат, не искат или просто нямат време да разтълкуват детските постъпки, а и когато са уморени или не на кеф трудно въздържат емоциите се. Просто се опитай да не става голям въпрос от това, а когато мъжа ти е в добро настроение опитай да поговориш с него, припомни му колко сте я искали и чакали, провокирай го да си спомни подобни случки от собствиното си детство и как се е чувствал тогава...Едно открито противопоставяне на поведението му в тази ситуация би могло само да усложни нещата.
А относно чупенето, ако е счупена любима играчка, мисля че това е достатъчно наказание.../разбира се, ако не хукнеш да купуваш същата, което би било грашка/
А относно чупенето, ако е счупена любима играчка, мисля че това е достатъчно наказание.../разбира се, ако не хукнеш да купуваш същата, което би било грашка/
Чакайте сега. Или аз нещо не разбирам 
или Юлия не обяснява както трябва. Според мен има огромна разлика между това детето да направи нещо без да иска и това да вилнее, докато изпочупи къщата 
.
Ако наистина е счупило подаръка случайно, детето със сигурност е достатъчно разстроено и без допълнителни наказания. Ако не е нарочно, според мен, е далеч по-правилно мама и тати да го успокоят, че не е станало нищо фатално, вместо да му насаждат вина и страх (че тати не го обича вече, защото е лошо или нещо подобно). По-скоро наказанието би го накарала, когато следващия път направи нещо лошо, да крие, да лъже и да се страхува (е, ако целта е да загуби доверие в родителите си ...). Ако обаче е счупило подаръка нарочно (за да ядоса мама или да направи на пук), докато е "вилняло" и е правило и разни други бели, тогава наказанието е съвсем резонно.
Цената на нещата детето може да разбере и по друг начин - не само с наказание - то вече не е толкова малко и само може да види колко сте разстроени с таткото, а и съвсем спокойно можете да седнете и да му обясните колко много тати се е радвал, като е купил подаръка и колко много е държал на него и за това сега му е много мъчно.
Всеки сам решава как да възпитава децата си, но не мисля, че целта е да се създадат едни невротизирани, комплексирани и нямащи доверие в самите себе си същества.
или Юлия не обяснява както трябва. Според мен има огромна разлика между това детето да направи нещо без да иска и това да вилнее, докато изпочупи къщата .Ако наистина е счупило подаръка случайно, детето със сигурност е достатъчно разстроено и без допълнителни наказания. Ако не е нарочно, според мен, е далеч по-правилно мама и тати да го успокоят, че не е станало нищо фатално, вместо да му насаждат вина и страх (че тати не го обича вече, защото е лошо или нещо подобно). По-скоро наказанието би го накарала, когато следващия път направи нещо лошо, да крие, да лъже и да се страхува (е, ако целта е да загуби доверие в родителите си ...). Ако обаче е счупило подаръка нарочно (за да ядоса мама или да направи на пук), докато е "вилняло" и е правило и разни други бели, тогава наказанието е съвсем резонно.
Цената на нещата детето може да разбере и по друг начин - не само с наказание - то вече не е толкова малко и само може да види колко сте разстроени с таткото, а и съвсем спокойно можете да седнете и да му обясните колко много тати се е радвал, като е купил подаръка и колко много е държал на него и за това сега му е много мъчно.
Всеки сам решава как да възпитава децата си, но не мисля, че целта е да се създадат едни невротизирани, комплексирани и нямащи доверие в самите себе си същества.
Цитат на: azaf
Чакайте сега. Или аз нещо не разбирам или Юлия не обяснява както трябва.
или Юлия не обяснява както трябва. Не знам дали и какво разбираме, но в общи линии се нахвърлихме върту таткото. А той си обича детето. Съмнявам се моят съпруг да крепи аквариум 2000 км., за да зарадва щерката.
От друга страна, децата между 3-7 год. трудно ще оценят усилията на родителите да ги зарадват.
Юлия, предполагам, че проблема вече е решен.
А за в бъдеще, можеш да предложиш на съпруга си да обсъжда с теб подаръците за девойката. От опит знам, че мъжете са склонни да избират неподходящи неща /а дали не правят подарък за себе си?/
Dari напълно си права,той както повечето мъже купува неща които в повечето случаи са радост за малката ,но проблем за мен ( да ги опазя или да ги съхранявам)а че го е купил и за себе си той си призна сам (още повече ,че тук няма такива гадинки и бяха голям хит),а мисля ,е трябваше да получи наказание ,защото многократно е предопреждавана да внимава когато прави нещо а не да не знае едната ръка какво върши другата,мисля ,че и е време да е малко по-внимателна .Казвам го не от лошо чувство ами от гледна точка на това ,че дори и по улицата ние все още се държим за ръка( не че се оплаквам),защото блеейки нанякъде си падахме няколко пъти и се контузвахме лошо.Тя просто се опитва да прави по 100 неща на веднъж и със скаридките се случи същото : 1 бяхме казали ,че това е тяхното равче и не е хубаво там да се слагат други неща за да не стане нещо докато се опитваме да го вземем( както и стана) ,но аз смята ,че това е нейната стая и след като е прценила ,че там иска да сложи едикакво си последната дума е нейна,2 тя изобщо не е внимавала ,защото несесерчрто което е вземала не е толкова голямо за да представлява проблем сама да го вземе а и тя го е сложила преди това без проблем.Наказанието не беше ,че ги е счупила а за това ,че не е внимавала,защото тя не ги е счупила нарочно ,но и не е била достатъчно внимателна -най-верочтно е гледала с едно око в телевизора дорато с другата е вземала несесера.