Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
За сметка на това не мога да шия, това - копче, скъсано, са ми тема табу. Дребната нещо като скъса, все казва - трябва тати да ми зашие еди-какво-си. Ако има и други хора наоколо умират от смях как така мъж ще шие. Ми така, като го е научила майка му едно време, ще шие сега 
направо биват изхвърляни, с тях никой не се занимава.
Нещо, което донякъде ми е помагало, са едни джинджифилови хапчета - Антиметил, можеш да пробваш, натурални са уж. 
Успокояваше ме, не са висш пилотаж, защото аз съм вързана в ръцете що се отнася до шиене и какъвто и да е друг вид ръчно творчество... Някой ден, ако се заседя в нас повечко и ми е скучно мога да си изнамеря гоблена, за пенсия съм го оставила иначе. Но не бих си ги сложила вкъщи, просто стилът, който харесвам е съвсем друг и нямат място по никакъв начин в него. Т.е. харесва ми да ги шия, но не и да си ги окачвам после.
Шия само под заплаха от разстрел, а да гладя дори и със заплаха не мож' ме накара 
Е, не баш, нали, елементарни неща правя, но наистина елементарни и с нежелание, както и с неумение. 
Ама аз съм така с повече стари женски изкуства - недоумявам припадъците по всякакви миля, ковьорчета и други плетива, бродерии и т.н. Много ми е далече това, много. 
