Благодаря ти Indian rose. Определено ме окуражи, ама нашият бъдещ татко не иска вече да ме колят и нещо се дърпа на идеята за 4 бременност. Ще ти пиша, когато имам някакъв положителен резултат.
- Публикувана: 5 май 2006, 09:12 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2007, 10:52 ч.
Преживях спонтанен аборт, да поговорим
Благодаря ти Indian rose. Определено ме окуражи, ама нашият бъдещ татко не иска вече да ме колят и нещо се дърпа на идеята за 4 бременност. Ще ти пиша, когато имам някакъв положителен резултат.
Това беше идеята... 
Разбирам го мъжа ти, но те хубавите работи трудно стават... в някои случаи, де
Хеи моми4ета горе главата и не се отчаиваите.И аз прейивях аборт в 9та седмица и ми беше доста трудно да се примиря с мисълта 4е бебето вече го няма,но времето лекува.Два месеза по късно отново бях бременна и сега си гушкам една малка палава сладурана.Пожелавам на всички това щастие да ги сполети.Успех!
Е,ето че и сестра ми 35годишна,първескиня,днес,в 19г.с.,доста големичко-ниска плацента,и някаква инфекция..може би ще правят изследване да видят точно причината.През ноща и изтекли водите,днес предизвикаха раждане,и ревизия кюртаж.Беше тежко,много тежко,но каза че живота продължава..Излезна силна личност,възхитих и се и не очаквах!какво следва от тук нататък,нямам сили да търся ,можете ли да ми пратите линк от форума с инфо-кога отново е препоръчително да пробва,какви др.изследвания да направи,и всичко необходимо което триабва да спазва,защото мъжът и живее в Италия и тя има намерение да зачене отново там.Поздрав на всички и кураж за нов опит!Бъдете силни момичета!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=81083.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=36306.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=46232.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=39042.0
Това намерих на първо време. Дано сестра ти запази оптимистичната си нагласа, защото й трябва много сила да продължи напред.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=36306.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=46232.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=39042.0
Това намерих на първо време. Дано сестра ти запази оптимистичната си нагласа, защото й трябва много сила да продължи напред.
Пиша повторно тук, само, за да се отчета, че вече имам четвърти спонтанен аборт в биографията си. Честно казано, не мислех, че съм толкова претръпнала и много леко го понасям. Приемам го като част от помъдряването и продължавам нататък. Все някога ще стане. Сега ми предстои лапаро заради едно доста голямо образувание на левия яичник и почивка, а утре заминавам за морето.
Пиша повторно тук, само, за да се отчета, че вече имам четвърти спонтанен аборт в биографията си. Честно казано, не мислех, че съм толкова претръпнала и много леко го понасям. Приемам го като част от помъдряването и продължавам нататък. Все някога ще стане. Сега ми предстои лапаро заради едно доста голямо образувание на левия яичник и почивка, а утре заминавам за морето.
Ще правиш ли генетични и имунологични?
Забременях през ноември 2004. Всичко беше наред, докато не се събудих една сутрин цялата в кръв. Веднага отидохме в Майчин дом, приеха ме, бебето беше добре, само отлепяне на плацентата. Лежах там повече от месец. Кървенето понамаля, но не спираше. На всяка визитация доторите се тюхкаха и се чудеха какво ли ми има... След 3 седмици пълно бездействие и лекуване само с но шпа се сетиха да ми пуснат вагинален секрет. Оказа се, че имам страхотна инфекция, която се е качила вече и в матката. Започнаха да ми вливат венозни антибиотици, но явно за бебо беше късно. Точно на 20 февруари, 1 месец след като постъпих в болницата получих болки през нощта, изтекоха ми водите, извиках дежурния лекар, а той вика - напикала си се 
А корема ми бил спокоен, нямака съм контракции... До сутринта получих силни контракции и кръвоизлив... кюртираха ме няколко часа по-късно. Бях в 16 г.с. Мислех си да ги съдя, ама това нямаше да върне бебето ми. Много трудно се съвзех.
Сега имам един прекрасеб слънчо на 10 месеца, който проходи преди 3 дни. Заченат е на 20 февруари - точно една година след като загубих бебето. Не вярвам в случайности. Знам, че Господ ни го изпрати в най-точното време.
Желая ви от сърце успех и прекрасни бебчета, който да ви накарат да забравите всички лоши моменти
А корема ми бил спокоен, нямака съм контракции... До сутринта получих силни контракции и кръвоизлив... кюртираха ме няколко часа по-късно. Бях в 16 г.с. Мислех си да ги съдя, ама това нямаше да върне бебето ми. Много трудно се съвзех.Сега имам един прекрасеб слънчо на 10 месеца, който проходи преди 3 дни. Заченат е на 20 февруари - точно една година след като загубих бебето. Не вярвам в случайности. Знам, че Господ ни го изпрати в най-точното време.
Желая ви от сърце успех и прекрасни бебчета, който да ви накарат да забравите всички лоши моменти
Здравейте момичета, днес е 21 септември, само преди 24 часа загубих моето сакче. Бях бременна в 5г.с. в момента в който разбрах, че съм бременна започнах да пия Дуфастон, Нош-па, Фолиева киселина, Герикапс. Вчера сутринта имах кафеникаво зацапване което постепенно през деня се превърна в силно зацапване, всички лекари които познавам бяха следобед в кабинетите си и не можах да отида по- рано понеже бях в много ранна бременност и се страхувах да отида в болница за да не ме върнат. Отидох при тази която исках да ме наблюдава през цялата бременност но с отчаяние разбрах, че нямало да бъде на работа точно когато ми е най-необходима. Обадих се на тази лекарка която ме излекува от кисти на яйчниците но тя не погледна сериозно да състоянието ми, след което отидох при доктор Драгнева която е изключителен човек, веднага ме видя на ехограф и видяхме бебето. Изпрати ме в къщи да лежа и с надеждата, че кървенето ще спре. Уви, то се засили както и болките ми, повръщах, изтръпваха ми краката, болеше ме целия таз и най- накрая разбрах, че вече всичко е свършило и вече няма нищо в мен. Почувствах се празна. Днес и се обадих и тя ме повика в кабинета си за да ме погледне отново, на ехографа вече нямаше нищо, все едно се бе изпарило, все едно не е съществувало 
. Надявам се да успея да се изчистя за да не ме кюртира Това е най- тежкото преживяване в живота ми.
. Надявам се да успея да се изчистя за да не ме кюртира Това е най- тежкото преживяване в живота ми. 
оо, Мегита, страшно съжелявам - с риск да съм банална и да цитирам клишета ще ти кажа, че на такъв ранен етап са много случаите, в които плодът не се развива добре и се изхвърля - обикновено причината е генетичен дефект или друг голям проблем. Просто ти си хванала рано бременността. А има много случаи, в които има 3-4 дни закъснение и после М. - може би тогава се случва точно това.
Помня, че и миналия месец имаше подобно преживяване и ти пожелавам третия път да завърши успешно
Помня, че и миналия месец имаше подобно преживяване и ти пожелавам третия път да завърши успешно