Много ми е кофти и да се оплача

Съжалявам много:( Но това според мен е нормално в такива случаи.. незнам и при мен стана по същия начин... отначало не искаше д ами даде развод, след това каза, че ще е по взаимно съгласие, след това взе да се дърпа.. обиждаше ме, и аз исках всичко да мине добре заради детето, но уви.... показа си рогата човека и изведнъж видях истинската му същност. Смелост мила и кураж. Да не ти пука за него! 

Наистина е гадно, но за съжаление това няма да е последният път, когато се чувстваш така- сега ще е за развода, после ще започне за нещо друго да мрънка- нормално е, при мен вече две години е така- трябва да дам детето когато му скимне, да се обади ако му хрумне и аз да подскоча от радост.
А това с взаимното съгласие е нож с две остриета- ами ако не се яви на едно от заседанията???
Я по-добре си го подкарай по общият ред, ако после иска да се спорязумявате ок, но поне няма да ти се налага да му се молиш .
А детето не му е работа да знае как са се развели родителите му.

Зная, че е нож с две остриета разводът по вз. съгласие, но исках като хора да се разберем. Това просто беше моето желание.

Много тъпа ситуация! Сега се чудя какво съм намирала в него изобщо - просто всичко хубаво м/у нас потъна в помията, която сътвори напоследък  .

Сега се чудя какво съм намирала в него изобщо - просто всичко хубаво м/у нас потъна в помията, която сътвори напоследък  .

ако намериш отговор на този въпрос, казвай, че из все това се питам....

ей така като стане е отвратително нашите са разведени и аз имам спомени от това каква помия и гнусотия се стовари върху майка ми.това мъжете са големи мизерници и неблагодарници.най-лошото идва после особенно когато сте от един град.засечки по улиците,пак разправии,заплахи от сорта ще ти взема детето абе ужас.с времето ще си седне на гъза ама защо трябва да е така бъди силна и му натрии носа на този неблагодарник

Маргарита,много съжалявам! Не знаех че имате проблеми.

Съжалявам, че се е стигнало до тук.
Желая ти много сили и търпение, гледай на него като на егоист в пубертет - понякога помага.
Моят като взе да се изнася каза - всичко което сме купували заедно е мое, а детето си е твое и аз с радост му оставих да вземе не само виличките и лъжиците, сапуна от банята ими и чаршафите , няма да ти кажа какво се случи с моите дрехи / особенно с бельото ми/.
Ще си купиш по-хубави неща и то такива които той няма да ползва заедно с теб. Не му позволявай да те разтройва, накарай го да се съобразява с теб и детето. Как няма да му местиш нещата - ами да си ги е взел веднага, да се благодари че не си ги изхвърлила - нещастник.

Мисля, мисля какво мъдро нещо да ти кажа и което малко поне да те успокои....обаче единственото, което измислям е, че единствения начин да не те разтройва е,  да успееш наистина да гледаш философски на нещата... защото от похабените нерви последствията пак ще са си само за теб.  Какво си намирала в него не знам, сигурно каквото всяка от нас... преди да се размиришат нещата...Аз нямам опит с такива отношения понеже съм имала явно голям късмет и дори когато се разделяхме с мъжа ми, разделихме багажа на две- на кой каквото му е най- належащо, а той дойде с мен до другия край на държавата, за да ми помогне да си пренеса багажа и малко да се устроим с малкия... затова изобщо не си представям как бих изтърпяла ей такова дебелашко( извинявам се за определението) поведение. Но пък от много други ситуации знам, че с такива хора не можеш да се разбереш- те толкова си могат просто...
Моето менение- е да се развеждаш по вина тогава като е толкова отворен и не го интересува, но ще отнеме повече време... А като пак почне да те шантажира с " ще ти взема детето" му кажи, че срещу  500 лв, има реален шанс  да  прекара няколко месеца в къщи натрошен, да не се прави на отворен и да си гледа живота  без да пречи на твоя. Хм.... днес нещо съм войнствено настроена 

Освен да ти съчувстваме...
Кофти поведение е това и много дребнаво, ама хора разни.
Дано само с това се размине все пак.

Ми виж сега, известно време ще е така. Ще се заплашвате - той тебе и ти него - докато ви мине яда. Поне докато малко попремине. Ако това може да те утеши - радвай се поне, че нямаш чувства, щото като ги прибавиш към ставащото е нещо страшно.
Моят бивш се изнася има няма 4-5 месеца. Търпение му е майката. 
А за след това - ще продължи така. Ще казва, ще се отмята. Ще казва, ще се отмята. За себе мисля, да започна да свиквам и да стискам зъби..
И ти остава утехата, че ето видиш ли - той наистина не е стока - и затова не си сбъркал в решението си и нищо не губиш. Повтаряй си го по-често - помага.

Много гадна ситуация  тия хора на какви се правят незнам..а пък това за "дай си ми куклите-на си ти парцалките " най-го мразя и никога не съм го разбирала...чак пък и леглото щял да си вземе-ми да си взима..ама и него си да се вземе нанякъде и да не те тормози...
Абе желая ти бързо ,лесно и колкото може по-безболезнено да мине всичко,че то не си заслужава да се хабиш за такова отношение...    

Милата ми тя...

Добре де, не можете ли да не подавате сега Молба за развод по взаимно съгласие. Оставете така нещата и като узрее мъж ти, че това е правилния и цивилизован начин - действайте...
Еееееех, някой мъже направо се вдетеняват

Шани, а дали ще узрее?
Маргарита, много терсене ми стана като прочетох за какво става въпрос - тъй като си ми симпатична, и така ме хвана яд на мъж ти... Държи се адски недостойно, чак ми иде да го набия (не че боя би променил нещо де)... Оф, какво да ти пожелая - по-малко да се нервираш (ако е възможно) и нещата да се развият най-добре за теб и детенцето  .

   и за какво да се мотат ? за да си хаби нервите повече ли? недей така...
никой не се е разбързал за една хартийка ама дет се вика поне за таксата в яслата работа ще и свърши

Марги, аз каквото имам ти го казах

прегръдка

Няма да узрее и не мога да го чакам - той непрекъснато си променя становището. Един път казва "Добре", в следващия момент - "Не". На мен ми омръзна това положение. Още повече, че детето ми страда от това взимане в сряда и в събота, той не дава и стотинка за него (защото го хранел докато е при него, че и му купувал разни други неща). Не ми е до парите - въпросът за мен е принципен. И още нещо - искам да започна "на чисто", не искам да ме заплашва непрекъснато с това, че може да вземе Йоан и да не го видя докато нямам съдебно решение в ръцете си.

Благодаря ви за подкрепата, момичета!   

Ако той това реши да го направи, едва ли ще има нещо, което може да го спре, пък било то и хартийката по Развода...
Дано час по-скоро се уредят нещата ти, Марги 

 

  Марги, не знам какво друго да ти кажа 
Нямам думи вече аз за простотията човешка...

Ако си решила твърдо за развода - /ако досега не беше, то той те е убедил напълно/ ДЕЙСТВАЙ - независимо по-кой начин  .

"ТЪГАТА И МЪКАТА НИКОГА НЕ ТРАЯТ ДЪЛГО, ЩОМ ВЪРВИШ КЪМ ТОВА КОЕТО ЖАДУВАШ" - Пауло Коелю

Много ми е мъчно и на мен, като чета такива неща. В общи линии почти еднакви ситуации /включвам и мойта разбира се/. Но ми прави впечатление, че колкото си по-толерантен, толкова по-лошо, което ме навежда на мисълта - защо не започнеш да се държиш по-твърдо с него /може би не е точната дума/ и да разбере, че теб не те е страх! Какво е това да взима детенцето сряда и събота? Няма такъв филм! Това дори и съда не го постановява, така че горе главата и напред! От опит ти го казвам.

Разбирам те и ситуацията е гадна наистина..И при мен беше подобно(поиска си всички подараци от него или негови роднини)..дано всичко приключи по бързо и да гледаш само напред вече..какво като не е по взаимно сагласие пак ще се разведеш..Упех и прегръдки от нас   
п.с. Ако иска винаги ще те тормози когато му кефне ..при нас ако не е в настроение се почва един псих. тормоз върху мен  като се видим ама мислено отивам другаде заяждам се и аз и не ми  пука ...мъжете са  гадове...

ох мила през какво трябва да минеш една голяма от мен и кураж, а за детенцето само те манипулира мислиш ли че след като е вкусил свободата да излиза ще иска някакъв ангажимент, да си стой вкъщи и да гледа дете, не мога да ги разбера такива мъже, хем иска да е свободен, пък не иска развод, като не върви не върви защо трябва да вгорчаваш живота на другия, не може ли цивилизовано да се разделиш и да запазиш поне прилично поведение, все пак ще се налага да се виждате заради детето, надявам се всичко да мине безболезнено за теб и детенцето

Уф, бай бабо да не те среща , както се казва - има проклети хора. Да не мислиш, че ще го гледа? Ще го хвърли на майка си или който там изявява желание и пак ще си вее байряка . Пък ако съществува вече и проекто-приятелка, която иска да блесне и се натиска да се прави на майка - ела и гледай, 'Войната на семейство Роуз' пасти да яде . Стигне ли се до такъв момент, човекът не мисли дали той или детето му ще са добре, иска само на другия да му е зле . Дай да не плашим Марги все пак, може пък да му проблесне и да спре да прави глупости . Въпреки, че баба ми ги категоризираше такъв тип хора с гръмката фраза 'диво на петел' - доста точно, според мен .

Гадна ситуация и болезнена, но според мен ти почти си го загърбила него и това дето го е надробил.
Заплахите и отмятането са класика в такава ситуация... Колкото и да му се ядосваш ни ще узрее, ни ще помогне на теб. Да си говори каквото ще... важното е да не може да го направи, а като се изнесе ще му е много по-трудно да те тормози.
Въпреки болката ти от станалото, в думите ти има много борбеност и философски поглед и стискам палци да се измъкнент леко с детко от брака с таткото!

Аналогичен случай сме - мен даже миналата седмица,докато малкия беше при него ми се каза,че той детето щял да си го гледа и аз няма да го видя повече ...след половин час явно размисли,щото как ще ходи на работа и т.н.,а майка му не би се наела - и ми се обади да пита къде да ми го доведе...
По отношение на развода - пак аналогично се държи,но направо си ми каза вече,че развод по принцип не искал,ако можело да се разберем и да се съберем...да не е така и при теб и затова да се прави на интересен ?

Марги, вярно, че ситуацията е кофти. Сега ще се опитам поне малко да помогна понеже тези дни и аз имах неприятни емоции с БНД.
Казваш, че бившия ти прави всякакви въртели и заплахи. Възможно ли е това му поведение да е резултат на това, че ти си поискала развод и за него това да е нещо, което е уцелило гордостта и себелюбието му? В смисъл - ти първа взимаш решение да го махнеш от живота си, а не той? До колкото показва моя скромен и за съжаление кофти опит такова поведение  се среща, когато единия се чувства в някаква степен прецакан и унизен. Обикновено заплахите и всичката пара, която се вдига служи за освобождаване на негативна емоция към другия партньор и не води до някакви радикални действия.....освен ако не е много здраво провокиран  и от инат да направи някоя здрава простотия! Затова може би да пробваш на всяка негова заплаха да питаш дали е готов наистина да направи дадено нещо, ако ти се съгласиш? А за развода - какво като не е по взаимно съгласие? Имам чувство, че той ще се запъне за това нещо до дупка, по-добре по някакъв друг параграф се разведи, за да стане по-бързо поне.
Колкото и смешно да звучи на моменти и аз действам като твоя бивш   Разликата е, че когато жена действа така я наричат "кучка", но какво да се прави? Дано да съм ти била поне малко полезна

Ами да, предполагам, защото все това повтаря "Ти взе решението и ще си носиш последствията.". Вчера дойдоха с баща му да изнасят разни неща и се скарахме за пореден път, че даже с лъжесвидетели ме заплаши баща му, обясни ми се как съм виновна дори за това, че мъж ми карал невнимателно, с превишена скорост (имаме два такива инцидента, като вторият завърши с удар в мантинелата и аз съм виновна за това) . Най-тъпото е, че не бях подготвена за махане на душ и закачалка и пр. и се изпуснах и изкоментирах, че това са цигански работи, при което баща му се развика, мъжът ми и той започна да приказва разни неща и така... Значи за три години брак се оказа, че не съм купила и една игла за дома си, че откакто съм си намерила нова работа съм се променила и станала лоша и т.н. - вината за всичко е изцяло моя, дори и за това че прави разни ексцесии у дома, защото съм го предизвиквала... Майка ми беше свидетел на всички тия гнусотии вчера, детето - също (а то миличкото ми се разстрои и цял ден бе криво ). Не знам, за детенце ми е най-притеснено - всичко усеща и разбира.

маргарита, съжалявам за това, което ти се случва... ще обираш още негативи, не бой се! тепърва още ще разбираш за колко много неща си виновна, колко си некадърна и прочие... когато някой обижда, обикновено го прави, защото се чувства слаб. не им показвай, че се страхуваш от тях. прави се, че не ти пука.
с детенце приказвай. няма ли начин да го няма, когато баща му идва да си прибира нещата? наистина не бива да става свидетел на такива неща.
не знам какво повече да ти кажа... освен да се въоръжиш с търпение и желязни нерви... 

_{п.п. а това с кранчета и закачалки - наистина е циганска работа... да ме прощават!}

Бива, бива излагазия, ама чак пък такава и то от все пак възрастни хора...
Закачалки и душове  ...ц ц ц, не ми го побира главата...

Марги - час по-скоро да се разделиш с тоз човек и близките му. Дано 

Да си призная не ме е страх, защото детето не може да ми вземе. Моите свидетели поне не са лъже-такива. Не попадам в графите на майките дето не могат да си гледат детето. Но не предполагах че могат чак до там да паднат и да злобеят толкова. Но то граници няма нито за злобата, нито за простотията човешка  . Детенце няма на кого да го оставя, а и проблемът е, че е много чувствителен за моите настроения...


Мечтая си за това, повярвай ми! Дано стане наистина! 

Мааму  Спирам, че ще кажа нещо по-силно
Значи така, а? Аман от комплексирани несретници
Нали ти е ясно защо го прави? Иска да те накара да се чувстваш зле и виновна, да ти прехвърли своите проблеми.
Извини ме за тона, страшно се ядосах, направо побеснях

Тиквичка , много благодаря за съвета! Ще се възползвам - поне с това да не ме тормози.

тиквичке, аз нещо не разбрах - можеш да заведеш такъв иск, без да завеждаш дело за развод или как???

margarita не се ядосвай защото наистина децата усещат и се изнервят, рано или късно ще му се върне за всичко което ти причинява в момента, дано по бързо да се оправи всичко и да се успокоиш, много ми е болно като чета такива неща, едни приятели се разведоха но много цивилизовано заради детето, останаха си добри приятели, виждат се на кафе, все пак на рождения ден на детето не може да се гледате като врагове и да му съсипете празника, има мъже който просто са за   за съжаление, кураж мила, стискам палци всичко да свърши бързо

Мдам...както е казала вече Тиквичка, привременните мерки са му "майката", пък като ги получиш, мисля, че друга песен ще запее. За останалото - имам думи, ама айде да не ги пиша. И картинки да не слагам.

Margarita, много съжалявам за това, което изтърпяваш...

Ако от това ще ти стане по-леко и при нас имаше и сигурно пак ще има циркове. Бих те посъветвала да не го слушаш просто... без да му отговаряш и да падаш на нивото му и без да се ядосваш /ако можеш да устискаш де/. Остави го да говори каквото си ще, а ти заеми някъде крайна позиция и просто му повтаряш едно и също като развален грамофон. Да речем - развеждате се със или без неговото съгласие и докато не сте разведени той ще вижда детето само ако...или няма да го вижда ако... и не отстъпваш. Дай му по-голям 'мегдан' и постави условие, което си сигурна, че можеш да изпълниш с минимални рискове за теб и детето.

Според мен бившия се е озлобил и сега е на вълна "Ще види тя!" , което пък значи, че ти си в силната позиция  и той е видял, че губи пред теб, че вече трудно ще го приемеш обратно, че можеш да се оправиш и без него и т.н. За това и ти взема и душа - Ха, да видим можеш ли без душ. Ами можеш - сигурна съм, а ако не можеш ела в къщи да се изкъпеш /водата я плаща бившия още  /

Най-важното - Няма значение какво казват другите, няма значение какво мислят другите. Важното е ти да се чувстваш добре. След 1 година всичко това ще е зад гърба ти - ще си имаш нов душ, нова закачалка, че и нов живот. И не пред детето ей  не е хубаво това.

Isa, озлобил се е, зная. Като кажа, че не искам да взима детето отговаря, че не мога да го спра и че ще го вземе и няма да го върне  . Заради това искам да уредя законово нещата свързани с бебето. За материалното не ме е грижа - имам си всичко, просто тия неща ме озадачиха и огорчиха безумно. Пред детето стават тия истории, понеже не могат да си държат езиците зад зъбите и явно не им пука че го травмират. Но проблемът си е техен - рано или късно всеки получава това, което заслужава!

Не знам защо мъжете се превръщат в ИДИОТИ в подебни ситуации. Съчувствам ти много, защото знам,че ако не беше детето щеше да си му теглила една дълга и широка.
Посъветвай се с опитен адвокат и виж какво можеш да направиш срещу подобни заплахи, ако трябва го записвай с диктофон и всичкоу,което би ти помогнало при евентуален проблем в съда.

Полудявам като чета такива неща.
Дано се отървеш по-скоро!

Подавай молба за развод възможно най-бързо. Вече си имаме и в БГ закон за защита от домашното насилие и те съветвам ако решиш да не му даваш детето, ако вече си подала молба и той вдига скандали да викаш полиция... Като викнеш 3 пъти полицията /гледай в рамките на месец да е/ ще му спретнем едно малко делце и ограничителна заповед за теб и детето като финал. Силата е в теб - вярвай ми.

Що се отнася до огорчението...Моята психоложка каза следното - "Това е много хубаво, защото ще се убедиш, че си взела правилното решение да го оставиш и няма да съжаляваш."

  

Margarita ,аз знам,че имаш пълно право да не му даваш детето при това положение.Не е лошо да се консултираш с адвокат по тези въпроси.При това всичко се отразява на малкият,а не е много хубаво да баде свидетел на неблагоразумията на баща си.
Много ми е мъчно за теб,но трябва да бъдеш силна,и да минеш през всичко това.

Ей тая злоба все по хората ходи бе, аман от таквиз наранени и избиващи комплекси мъже. Моя едно време като го изгоних си взе и рибата от хладилника която беше купувал за никулден Само силни нерви и голям стоицизъм ще ти помогне в тази ситуация. Докато все още няма никакво решение ни за развод ни за виждане на детето ти можеш да правиш каквото си поискаш. Пускаш молбата за развод ли за споразумение за режима на виждане и той не може нищо да направи докато съдът не регламентира тези неща. Margarita кураж мила. Само това му е майката той на теб вече нищо не може да направи дори и да иска, а ти не му позволявай да те мачка психически и да разтройва детето. Тези битови драми са най-гадни за малките деца.

Ех мила, чак сега попадам на темата (къде съм бляла до сега....)

Просто нямам думи.

Стискам ти палци и от сърце ти пожелавам сносно и поносимо развитие на ситуацията...

Ехххх бе тези мъже...... по един сценарий вървят 

Една моя близка, адвокат по брачни дела, ми беше казала, да не се притеснявам, че ще ми вземе детето, защото мъжете деца неискат.
Само си заплашват, за да  тормозят и избиват комплексите си.
Да не са луди да гледат деца, да стоят будни по цели нощи, когато са болни, да мислят всеки божи ден за закуска, обяд и вечеря, да пишат домашни и т.н.
Наистина, пусни си молбата за развод и не му давай детето, докато решението на съда не излезе.
Ще се учудиш колко бързо ще му се изпари желанието да гледа дете, дори да е най-добрия баща. В началото ще го вземе един два пъти, после по малко, докато накрая ще го издирваш да го вземе поне за малко, защото детето тъгува.
Багажа му  дай на отговорно пазене в склад с опис. Е ще има малко разходи, но ще си спестиш неприятните емоции.

Марги, и на мен преди години адвокатка ми каза, че имам право да не давам детето на БНД (е, нямахме брак, но доколкото знам за родителските права е без значение), на него, като му е проблем, да заведе дело за регламентиране режим на свиждане, но докато няма съдебно решение, мога да му откажа да взима Дивчо.
Тъй че озъби му се на комплексираното социално зло, дръж го на дистанция да не разстройва детенце, опитай се, доколкото е възможно да не се връзваш на злоботията му и да мислиш повече за хубавите страни на живота.
А ако ми дадеш телефона му, с удоволствие ще го посъветвам къде да си завре душа. И закачалките.

 
 И аз, и аз искам да му кажа къде може да си го сложи

     

За подкрепата - едно голямо БЛАГОДАРЯ!

Хм-м-м, със заявената подкрепа от Jaly1 си струва сериозно да погледнеш на офертата за телефона. Ако недай си Боже се опитва да те тормози отново, да знаеш, че психо-теле-атака от Джали и мен, в комбина, ти гарантира готов за освидетелстване бивш

Спирам да се базикам по темата, но понякога е много вярна приказката, че "за истински сериозните неща може да се говори само на майтап"

Еми старахотно, дребната душица си е дребна душица, спор няма.
Изнасял си лъжичките, ами дай му и купичките, че да са му комплект.
Ах как ме е яд на такива хора.
Само не мога да разбера, какво ще му стане, ако остави всичко и се оттегли като истински мъж-дженталмен.
Да, ама нееее те измряха през Първата световна бойна и вече няма такава порода.
Останаха дребните душици, дето си пребират виличките.

Охххх!
За развода, ако си решила не се колебай, човекът е безпринципен /съдя по действията му/, не чакай то да подеме инциативата. Ти дествай!
Ето днес си е махнал боклуците, изчисти и подреди след него, за да не остане празно място.
Вземи купи си нови вещи и им се наслаждавай. Утре го разкара окончателно от живота си и ще видиш, колко ще си по добре.
Късмет и се пази мила.
А за детето, като адвокат мисля че след такава заплаха можеш категорично да му отказваш виждания до окончателно РЕШЕНИЕ по делото за развод /произнасяне на съда за режима на лични отношения/.

Ита, само искам да изразя подкрепата и симпатиите си към теб!!!!

  Май и на него му е странно и не знае точно какво прави.  Действията му говорят за това. И обижда и мачка.  Няма друга реакция в момента       ммм....... или?
    Двете ми Големи раздели   са с мъжо/ 5 год.реален брак / ,и
       и с приятелят ми, но наистина приятел, не на семейни. / с 10 г. връзка/
  И в началото си беше гадно, при раздялата , но без номера и приказки.каквото било. било.   
 сега   мога да кажа, че нямам врагове:-.))
  поизчакай.
.

Значи иска да се развеждате по вина, така ли? И щом ходи по жени, не е ли лесно да го докажеш и да го разкараш от главата си? И детето при теб, много ясно!!! Кой съд ще присъди дете на баща-женкар?! Няма какво да те плаши... Имаш работа, имаш подкрепа от родителите си, а той остава самотен и мърморещ... докато му дойде акъла някой ден.
Стискам ти палци!

Ами не, Ню , той не е женкар, но е мърморещ. Даже женкар бих предпочела пред човек, който да иска да ме стъпче и превърне в нещо, което не мога и не искам да съм. Аз съм просто човек за когото семейството не свършва с хората, с които те свързва кръв. Имам нужда от хора и появата на малкото човече не ми пречи да я задоволявам, напротив - отваря ми нови хоризонти. Както и да е, когато се опитват да те превърнат в нещо, което не отговаря на същността ти, в нещо, което не можеш да бъдеш "по принцип" всичко отива на зле...

Обичам дечко и е той е това, което ме радва и ми дава много и взима и... всъщност е всичко - моята искрица живот, но не е смисълът на живота ми... Зная, че искам да го направя Човек. Дали ще успея нямам идея, но зная, че не съм намерила достатъчно узрелия човек за баща, а искам Йоан да бъде МЪЖ във всяко едно отношение и ще се постарая да го направя такъв. Пък дали ще намеря онзи когото да мога да нарека мъж на живота си е съвсем отделен въпрос . В крайна сметка бракът и/или съжителството доживот с някого са си чиста случайност или по-скоро съдба... В момента си мисля, че просто е трябвало да мина през всичко това, което изживявам, за да осъзная какво съм имала, могла да имам или псросто какво да искам. Ще го имам не само аз - и Йоан ще го има - онзи човек, който заедно с мен ще го направи ЧОВЕК и личност... Всъщност той е съвсем близо до мен - въпрос на време е да го осъзная .

Още веднъж на всички ви - благодаря за подкрепата! Еми за теб   , много мило ми стана  , за Роси 74 - също. Другите си го знаят  . Много ви обичам  !

Малко се отплеснах от темата, но всъщност истината е, че в момента най-вече се интересувам от и тревожа за детенце. Собственото си щастие ще го открия някъде по пътя на осъществяването на неговото, ако не съм го открила вече всъщност . Всичко е въпрос на време и търпение .

" Всичко е въпрос на време и търпение "!!!
Не те познавам, ама ми звучиш много умничко и мъдро:) затова съм сигурна, че в живота ти всичко ще се нареди и няма да повтаряш класове за ненаучени уроци 

Марги, едно нещо не откривам в думите ти и това ме радва - съжаление
Взела си правилното решение, все някога проблемите с бившия ще свършат по един или друг начин. Пожелавам ти само да е по скоро.

Абсолютно съгласна с всичко, написано от теб. 
Абсолютно същото преживяла като мисли, съмнения, вълнения.
Абсолютно уверена, че сме взели правилното решение.

За всичко останало - няма нищо абсолютно...

Повече спокойствие и много щастие, Марги! 

И аз искам да ти пожелая успех!
Винаги съм се възхищавала на силните жени,може би защото не съм от тях.
В твоя случай сигурно дори щях да бъда доволна.Сама бих му предложила,ако иска да изнесе всичко от къщи.Така и така няма да ми носят приятни спомени общите неща,а само тъга.Всичко бих прежалила,но детето и свободата си - не!
И аз мисля,че е израз на безсилието им това,да ни заплашват с децата.Защото знаят,че малките са всичко за нас.
Много първобитно е!А някъде бях чела,че дори при арабите децата остават при майката до определена възраст.Аз също смятам,че у българските ни мъже има закодирано някакво полуживотинско поведение - да са мъжкари,което няма нищо общо с мъжествеността.
Няма ли кой да дойде да живее при теб?Ако не роднина,някоя приятелка...Може би временно.Не зная,дали е добра идея.Ако може да ти бъде полезна със свидетелски показания по време на делото.
Сигурно е глупаво,но и аз за себе си умувам какви ли не варианти само да спра този тормоз...Или ако можеш вече изобщо да избягваш контакти с него.Ако се обади,че ще идва за багаж да молиш някой друг да стои у вас и да го чака докато изнася.Ако иска да говори с теб :Вече нямаме какво да си кажем.Говори с адвоката ми!УУф,лесно е отстрани,но и аз се страхувам най-много от подобна ситуация,че на моя и роднините хем богати,хем връзкари...
Не веднъж хората са казвали,че в такива моменти изплуват най-низките човешки страсти.
Още веднъж успех! 
Понякога сме толкова силни,без дори да подозираме...

Това е.повечето мъже в критични ситуации,губят човешкото в себе си.
В случая е страх от неизвестното,явно
Запази си нервичките за детенце и хубавото,което предстои После,обръщайки се назад,ще съжаляваш за изгубеното време и нерви,Успех!!!

Маргарита, много красиво си го казала и това си е самата истина.
Шапка ти свалям за начина, по който разсъждаваш за нещата