Страсти от древногръцката митология
На всяка жена и става приятно, когато за нейните любов и внимание се "бият" двама мъже. Да се раздразни от такова съперничество може само в един случай - ако това са нейните мъж и син.
Тази ситуация психолозите са нарекли в чест на героя от древногръцкия епос - цар Едип. Вярно, там става дума за страстната любов на млад мъж към по-зряла жена, който не подозира, че това е неговата майка. Така той, без да иска, убива в порив на раздразнение собствения си баща.
От тази кървава древна драма психолозите са взели само същността: баща и син, които са осъдени да си съперничат завинаги за любовта на една жена - майката. И макар в съвременния живот тази запрограмирана от природата ситуация рядко бива толкова драматична, тя е пълна с горчиви и болезнени за всички нейни участници моменти.
Още от първите си дни детето общува най-много с майка си. Тя се грижи за него, кърми го, къпе го, преобува го, прави му масаж, постоянно го гали, целува и закача, откривайки му света на чувствените преживявания. Така се заражда любовта.
Бащата, волно или неволно, често е отстранен от живота на детето си през първите месеци и даже години. На него не му се доверяват да се грижи за него или просто няма възможност да прекарва с него достатъчно време. В близките, практически интимни отношения между майката и детето, бащата като че ли е излишният трети.
Даже малкото "безмозъчно" дете започва да осъзнава, че появата на бащата отвлича вниманието на майката от неговата личност. Тя превключва вниманието си на "пришълеца", говори и се смее с него, даже му се подчинява! И в края на краищата, именно с него отива да спи. Бащата в очите на бебето е плашещо огромен, гръмогласен и грубоват, по-строг от майката. А "строг" за детето означава "зъл". Така се зараждат ревността и неприязънта, през която преминават всички бебета през първата си година, независимо от пола си.
В по-старша възраст на дневен ред идват половите симпатии и антипатии. Напразно считате, че детето ви ще се осъзнае като мъж след 12-тата си година. В момента, в който малкото момче започне да различава анатомията на баща си от тази на майка си и се идентифицира с единия от тях, започва половото съперничество. И тук ще му се наложи да изпита много разочарования. Първо, баща му (неговият съперник за майчината любов) е по-силен от него, по-умен и във всички отношения държи първенство. Той се опитва да командва не само майката, но и своя малък съперник. Второ, именно бащата се явява традиционно наказващото лице в семейството. Даже в неговото отсъствие майката заплашва детето си: "Ето, ще си дойде баща ти и аз всичко ще му разкажа, той ще ти даде да разбереш...". Трето, бащата от най-добри подбуди започва да учи сина си на всичко, което самият той умее. Но при детето, естествено, нещата не се получават така добре, както при баща му. В този момент момчето изпитва понякога не съвсем топли чувства към баща си. За него наставленията на съперника са излишно унижение. А ако бащата, освен това, се опитва чрез насмешки и закачки да развие у него "здраво мъжко самолюбие" - отношението към него може да се превърне в ненавист.
Как момчето може да се противопостави на възрастния съперник? Чрез враждебност, грубост, агресивност - за силната личност. Пълно игнориране на бащата, тиха радост при дългите му отсъствия и злорадство при неговото нещастие - при пасивната. При това детето може би прави планове, че ще се ожени за майка си, когато порасне. Но това не е най-страшното.
В душата си то подсъзнателно започва да отрича и ненавижда всичко, което произхожда от бащата. А в съвременните малки семейства бащата често е единственият възрастен мъж, с когото детето общува. И се получава така, че момчето остава без пример за подражание. Нещо повече - то започва да ненавижда всичко "мъжко".
Детето се превръща в мъж (или жена) не защото се е родило от един или друг пол. За формиране на половото му поведение е нужен еталон, на когото то напълно да подражава. При отсъствието на по-големи братя и други близки родственици от същия пол, детето, което е в конфликт с баща си, губи възможност да се превърне в нормален мъж. След време, когато в обкръжението му се появят други възрастни мъже, достойни за подражание (училищни и спортни наставници, по-големи приятели и др.), то вече е загубило интерес да се учи от тях на "мъжко" поведение и мироглед.
Как да се избегнат всички тези неприятности и тримата заедно (мама, татко и син) благополучно да преминат през едиповия комплекс?
- Още от първите дни на детето поощрявайте бащата за физически контакт с него. Нека той да люшка детето, да го къпе, да го държи по-често на ръце.
- Не позволявайте на мъжа си да плаши детето - да крещи в стаята му, да го подхвърля нагоре, да му прави страшни физиономии, да разговаря твърде гръмко и напористо. Бащата не трябва да предизвиква страх у детето.
- Не забравяйте за съществуването на детето при появата на мъжа ви. Можете да го посрещнете на вратата и да си поговорите с него, без да оставяте детето в леглото му. Нека вечерната поява на бащата в дома стане общ ритуал за вас тримата, за да не се чувства детето отхвърлено и да не изпитва неприязън към нашествието на "чужденеца".
- Старайте се още от първите години в живота на детето да не разбивате семейството на двойки: майка-син, син-баща, майка-баща. Научете се да прекарвате времето си всички заедно, за да може общуването между трима ви да стане за вас и детето естествено.
- Старайте се да не проявявате твърде откровено физическата си любов към мъжа си пред очите на детето. Вашите недвусмислени ласки едва ли ще предизвикат умиление у него.
- Не позволявайте на мъжа си да проявява агресивност или грубост (даже словесна или интонационна) по отношение на вас пред очите на сина ви. Ако сцената е неизбежна, нека той да не става ваш зрител.
- Не позволявайте на мъжа си да се захваща твърде напористо с възпитанието на сина. Нека техните съвместни занимания носят характера на общуване между равни. Сдържайте порива на мъжа си да поучава детето против неговото желание. Нека то само да предлага на баща си въпроси и игри, а не обратното.
- Никога не превръщайте мъжа си в домашното страшилище, даже и само във вашите закани към провинилото се дете. Не му позволявайте да използва сила във възпитателните си методи.